Нан Райън
Под знака на звездите (9)

Глава 8

След представлението полковника и мисис Бюканън дадоха прием за цялата трупа. И тържеството мина не по-малко успешно от самото шоу.

И докато изпълнителите се къпеха и обличаха, работниците бяха превърнали прашната арена в нещо неузнаваемо. Първо се набиваше в очи танцов павилион, с под от рендосани дъски, с подредени от двете страни кошници със свежи цветя. До павилиона бе издигнат подиум за каубойския оркестър. Карбидните лампи, подредени около арената, бяха намалени и обливаха всичко в приглушена уютна светлина. Току до входната порта бе построен дълъг бар. Зад него Мъника, с неизменната си цигара, и Стари Очи, с бяла кърпа вързана около кръста, наливаха напитките.

Даян пристигна точно когато каубойският оркестър поде „Ох, тия златни обувчици“. Тя се усмихна, прегърна Полковника, поздрави го по случай успеха на представлението — сборът бе най-голям за последните две години — после се наведе и целуна баба си. Милата и грижовна Рут Бюканън потупа правия гръб на внучката си и прошепна в ухото й:

— Изглеждаш прекрасно, скъпа моя, но с тая рокля сигурно ще си навлечеш неприятности сред тия диви Корави ездачи.

— Мога да се грижа за себе си, бабо — отвърна й тя шепнешком и се отправи към бара.

Знаеше какво иска да каже баба й. Роклята й на жълти точки бе безспорно елегантна, но деколтето наистина бе малко по-дръзко от приетата за тия пусти райони дълбочина. В изтънчените вашингтонски среди деколтето й не би направило никакво впечатление. Даян безгрижно сви рамене и се приближи към дългия бар.

— Няма ли тук кой да даде на дамата едно питие — извика тя и тупна с юмрук по полирания барплот.

— Има, разбира се. Какво да бъде, мис Даян? — Шорти бе присвил очи заради дима от цигарата, който се виеше пред лицето му.

И преди тя да успее да отговори, Стари очи се обади:

— Безалкохолна бира за Малката сърничка — и плъзна по плота леденостудена бутилка.

Даян поклати глава и взе бутилката.

— Няма ли в трупата някой, който да се отнася с мен като със зряла жена?

— Има — прозвуча нисък глас зад гърба й.

Тя бързо се обърна. И се блъсна в широките мощни гърди на Кид Черокий. Отворената й бутилка с безалкохолна бира се плисна върху снежнобялата му риза.

— О, Боже! Извинявай! — докато се извиняваше, Даян бръкна в деколтето си и извади дантелена кърпичка, с която се зае да попива петното на ризата му. — Наистина съжалявам.

Кид се усмихна.

— Няма да е нужно да съжаляваш, ако ми направиш една малка услуга.

Даян вдигна теменужените си очи.

— Само кажи каква.

— Танцувай с мен — той взе от ръцете й бутилката и мократа кърпичка.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза тя.

— Наистина е най-малкото — той остави бутилката на бара, попи остатъците от бирата от ризата си и я поведе към павилиона. Тя се отпусна в обятията му и няколко часа по-късно, когато оркестърът изпълняваше последната композиция, „След бала“, тя все още бе там.

През цялата вечер Кид не я изпусна от очи. Той учтиво, но твърдо отклоняваше молбите на останалите каубои и вакероси, които искаха по един танц. Изцяло я обсеби. И когато приемът свърши не я попита дали може да я изпрати, а просто я изпрати.

— Искам да те видя пак — каза й той, когато стигнаха до вратата.

Тя се обърна с лице към него.

— При сегашните обстоятелства — рече тя, като обходи с поглед вагоните и арената — ще ни бъде много трудно да не се видим, не мислиш ли?

— Знаеш какво имам предвид — той пристъпи по-близо. Толкова близо, че трябваше да отметне глава назад, за да може да вижда очите му.

— Да — съгласи се тя. — Зная.

Замислено го разгледа. Тъмнорусата му коса блестеше на лунната светлина. Зелените му очи горяха от нетърпение. Мощните му рамене изпъваха ризата по широките му гърди. Бе много привлекателен мъж, а и щеше да е добре да има кой да я придружава из града.

Даян постави ръка на коравата му гръд.

— Казаха ми, че в Браун Палас давали велосипеди под наем. Някой път можем да се поразходим.

Огромната квадратна длан на Кид тежко легна върху нейната.

— Ще дойда да те взема точно в девет сутринта — той се наведе, целуна я по бузата, шепнешком й пожела лека нощ и си тръгна.

Даян застана на входа на вагона си и се загледа в отдалечаващия се гръб на Кид. Идеалният придружител. Силен, привлекателен, безупречен танцьор. И въпреки това, в момента, в който го изгуби от погледа си, тя го забрави. Обърна се, понечи да влезе, но промени решението си. Бе много късно, но на нея изобщо не й се спеше. Ако сега влезеше, само щеше да събуди задрямалата Кейт.

Даян въздъхна, седна на стъпалото, събу черните си танцувални обувки и обви ръце около коленете си. Вдигна ръка, дръпна черната си панделка, разтърси глава и черните кичури се спуснаха като пищен водопад над голите й рамене. Вдигна глава и погледна небето. Дълбоко вдъхна топлия нощен въздух и плъзна очи към сребърния сърп на луната и към премигващите звезди.

И изведнъж се върна назад към времето, когато лежеше нощем на поляната в голямото ранчо на Полковника в северна Аризона, с поглед впит в нощното небе. Тогава изпитваше същото чувство.

Мечтателно. Тревожно. Пълно с копнеж.

Даян въздъхна и насочи мислите си към изминалата вечер. Смехът, музиката и танците. Успешното представление с цялата му пищност и тържественост. И, разбира се, добра печалба. Вълнението от това, че толкова много очи те следят. Сладкото удовлетворение от аплодисментите. Удоволствието да наблюдаваш другите професионални изпълнители. Другите…

Червенокожия от Планините нахлу в мислите й и изтласка всичко останало. Тя смръщи вежди, когато си спомни глупавите женички, които се тълпяха около клетката на червенокожия. Но когато си спомни как беззащитният дивак тичаше по прашната арена в безнадеждния си опит да избяга, тя прехапа долната си устна.

Даян въздъхна.

Какво ли е правил Червенокожия, докато тя и останалите танцуваха и се забавляваха на приема, помисли си тя. Дали от клетката си край конюшните е чувал смеха и музиката? Дали шумната веселба му е пречила да спи?

Какво ли правеше сега? Дали все тъй нервно крачеше из клетката? Или пък дълбоко спеше? Дали сънуваше свободата?

Даян се изправи на крака.

Внимателно огледа дългата редица вагони. Нито един не светеше. Всички спяха. Това бе идеалният шанс. Не биваше да го пропуска.

Погледна обувките си и реши, че боса ще се придвижва по-бързо и по-безшумно. Така че нави копринените си чорапи по дългите си, стройни крака и ги напъха в носовете на обувките.

Слезе от стъпалото. Огледа се още веднъж, повдигна полите на роклята си и с все сила побягна към притъмнялата арена. Когато стигна до високата ограда, тя тръгна покрай нея в северна посока.

Тя предвидливо реши този път да не минава през конюшните. Това удължи пътя й с пет минути, но затова пък й позволи да заобиколи конете и да избегне шума, който щяха да вдигнат. Най-после забеляза в тъмнината двете еднакви клетки. Стоманените пръти проблясваха в нощта.

Целта бе непосредствено пред нея. Даян се поколеба.

Какво търсеше тук? Бе среднощ. Трябваше да бъде в леглото си. А не да се скита сред конюшните. Ами ако някой я видеше?

Вдигнала полите на роклята си над коленете Даян напрегнато размишляваше дали да продължи, или да се обърне и да побегне към спалнята си, преди да са я заловили.

Но привличането на Червенокожия бе прекалено силно. Клетката му сякаш я зовеше. Тя почувства със сърцето си, че трябва да се възползва от тази възможност да го разгледа отблизо, когато наоколо няма никой да я безпокои.

С разтуптяно сърце Даян пристъпи напред. Секунди по-късно тя стоеше точно пред клетките близнаци и с облекчение установи, че и мъжът и планинският лъв дълбоко спят. Това бе прекрасна възможност да ги разгледа на спокойствие.

Първо пристъпи към клетката на голямата котка и неволно се усмихна. Свирепият планински лъв изглеждаше съвсем безобиден, когато спеше на гръб с присвити лапи и затворени златисти клепачи. Изпита глупавото желание да протегне ръка и да погали бялото коремче, което бързо-бързо се надигаше. Но разумът я възпря. Въпреки че на сън приличаше на мило котенце, пумата бе извънредно опасна.

„Не буди спящия тигър“, припомни си Даян.

После тихо приближи клетката на Червенокожия. И в продължение на дълги мигове тя просто с наслада съзерцава свирепия воин, който се бе проснал на пода на клетката, потънал в дълбок сън. Скоро на лицето й се изписа смутена усмивка. Имаше нещо греховно да се наслаждава на това красиво същество от друга раса.

И той като котката лежеше на гръб. Прошарената му гарвановочерна коса бе пръсната като ореол около главата му. В съня скулестото му лице изглеждаше момчешко. Плътните му устни бяха отпуснати и не изглеждаха така жестоки.

Напрегнатият поглед на Даян се спусна по лицето му, край широката лента с мъниста на врата му, към голото тяло и дългите мускулести ръце. Раменете му бяха широки и релефни. Гърдите му бяха гладки и бронзови, а коремът бе плосък.

Даян нервно преглътна. Тясната препаска се бе свлякла по-ниско от обикновено. Виждаше се пъпът му и ивицата гарвановочерни косми, която се спускаше надолу и се скриваше в препаската. Даян бързо погледна към формите, издули препаската, сведе очи към съвършените очертания на краката му.

Очите й бавно се спуснаха по твърдото бедро, отвъд коляното, прасеца, до бронзовото стъпало. После бавно се върна обратно и забеляза, че дори и след мястото, където бедрото среща бедрената става, гладката му кожа има един и същ цвят, красиво тъмнозлатисто бронзово.

Даян бе убедена, че ако протегне ръка и леко смъкне бедрената препаска тази част от кожата му, която никога не бе виждала слънцето, щеше да има същия приятен загар. Изведнъж тилът й настръхна. Обзе я ужасяващото чувство, че съществото я гледа. Плътна червенина заля лицето й. Страните й пламнаха от срам. Тя рязко вдигна глава и погледна лицето му.

И замръзна.

Очите му бяха отворени и блестяха в тъмнината. Нито един мускул по стройното му тяло не бе трепнал, но черните му очи бяха широко отворени и се взираха в нейните. Срам и страх се бореха в гърдите й.

Откога бе буден? Дали я бе видял, докато тя тъй безсрамно и внимателно разглеждаше тялото му? Даян се опита да каже нещо и не успя. Тя се разтрепери и обви ръце около себе си като по този начин деколтето й се спусна още по-ниско.

Очите на Червенокожия я съзерцаваха с тиха, спокойна, ледена омраза. Зъбите му блещукаха в тъмнината. Студени тръпки я полазиха. В момента, в който се бе събудил, той сякаш започна да излъчва осезаем и опасен гняв. И още нещо.

Някакъв тъмен, мистичен сексапил.

Обзета от внезапен ужас, Даян се обърна и побягна, като се зарече никога вече да не се приближи до затворения звяр.

Никога.