Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Written in the Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нан Раян. Под знака на звездите

ИК „Бард“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ани Николова

Коректор: Мария Тодорова

История

  1. — Добавяне

Глава 43

С ръка около талията й Стар се наведе и взе чашата с брендито. Предложи й, но тя поклати глава. Той се усмихна, вдигна чашата до устните си и отпи. Краката му започнаха да се движат в такт с музиката.

Усмихната, Даян го прегърна през врата, положи другата си длан върху надиплената предница на бялата му риза и влезе в такта. Той водеше без усилие. Тя го следваше с лекота.

Даян изобщо не се учуди да открие, че Стар е великолепен танцьор. Податливото й тяло предусещаше всяко движение на стройната му фигура още преди да го е направил. Тя потръпна, когато твърдите му бедра се отъркаха в нейните през тъканта на дрехите им. Дланта му не упражняваше никакъв натиск върху талията й и все пак тя много добре усещаше силните му пръсти. Без съмнение той бе превъплъщение на мечтата на всяка жена за партньор на танцова забава. Строен, мургав, елегантен.

Внезапен проблясък на ревност прониза Даян като си представи многото красиви жени, които Стар със сигурност бе въртял по излъсканите от танцуване подове в богаташките къщи.

Стисна по-силно врата му, пръстите й си играеха с черните къдрици над бялата яка. Тя се притискаше все повече и повече към него и притвори очи, докато се въртяха в ритъма на танца.

С устни притиснати към слепоочието й, Стар тихо прошепна:

— Последният път, когато чух тази песен бях сам. Прикован с вериги в тъмнината.

Даян отвори очи. Наведе главата си назад, за да го погледне. Той продължи със същия безизразен глас:

— След първото представление на шоуто на дядо ти в Денвър. Имаше парти. Някакъв оркестър свиреше „След бала“. Спомням си, че се чудех дали си там. Дали танцуваш. Дали не си в прегръдките на Кид Черокий.

Даян отвори уста да отговори, но внезапно устните му се впиха с такава страст в нейните, с такова ожесточено настървение, че й прималя и тя тръпнеща се вкопчи в него.

Тъмните му очи проблеснаха със спираща дъха смесица от ярост и страст. С глас нетърпящ възражение й обеща:

— Никога вече няма да бъдеш в прегръдката на друг.

— Разбира се — увери го тя останала без дъх. — Никога. Аз съм твоя, Стар.

Твърдите черти на лицето му мигновено се смекчиха и той отново влезе в ритъма на танца. Докато сладките, нежни акорди на „След бала“ се разнасяха от фонографа, Стар и Даян бавно се въртяха из притъмнената стая и той спокойно разкопчаваше вечерната й рокля.

Когато песента свърши, виолетовата й копринена рокля бе разкопчана на гърба и пръстите му нежно галеха чувствената й кожа. Все още държеше чашата с брендито в другата си ръка и отново я предложи на Даян. Тя прие и въздъхна, когато огнената течност прогори гърлото й, а част от него се разля по гърдите и ръката й.

С ръка на нежния й гръб, той я притисна към себе си, наведе глава и облиза брендито от искрящите й устни. Последва целувка. Много целувки.

Стар започна постепенно да усилва близостта и възбудата. Умел в изкуството на съблазняването, той успя без усилие да свали роклята й до кръста преди тя изобщо да разбере какво става. Продължиха да си разменят целувки и чашата с бренди, докато той ловко я събличаше. Целуна я по хиляди различни начини и изключително нежно гали всеки сантиметър от бялата плът, която събличаше.

Когато Даян почувства, че шумолящата коприна се свлича по бедрата й, тя се притисна в него.

— Стар, нека отидем в нашата стая, в нашето легло — прошепна тя, останала без дъх.

Стар нежно отвърна:

— По-късно. Много по-късно.

Без да сваля погледа си от нея, той плъзна шумолящата коприна надолу по бедрата й.

— Не… Стар… — задъха се тя объркана, възбудена.

— Да, Даян — леко се наведе и решително бутна копринената дреха надолу, докато тя се разстла в краката на Даян като бляскав, виолетов килим.

— Ка… какво… правиш?

— Любя те — спокойно отвърна той.

Изправи се, вдигна ръка и разпусна косите й. С наслада проследи с поглед мастилените къдрици, които се разляха по снежнобелите й рамене. Едно мускулче неволно потрепна под скулата му и очите му потъмняха от нарастващата възбуда.

Косата й бе като бляскав черен облак около красивото й лице. Дълги копринени къдрици се стелеха по лявата й гърда. Покривано само от копринените чорапи и жартиерите, голото й бледо тяло разцъфна като нежна златиста роза в светлината на огъня. Очите му се насочиха към черния къдрав триъгълник между стройните й бедра.

— Искам — каза той, като й подаде чашата с брендито — да танцуваме още.

— Още?… Стар, но аз съм гола.

— Знам, сладка моя. Боже мой, знам.

Той се отдръпна от нея. Даян потръпна и жадно отпи от чашата, докато хладният бриз галеше голата й плът. Стар отново завъртя ръчката на фонографа и сладките мелодични акорди на „След бала“ се разнесоха из стаята.

Без да продума, Стар прегърна Даян и започнаха да танцуват. Даян не попита нищо, отпусна ръката с чашата на рамото му.

Макар да изглеждаше безсрамно и някак налудничаво да танцува гола с напълно облечен мъж, това й се стори странно възбуждащо. Изключително вълнуващо.

Даян харесваше начина, по който Стар я държеше, докато танцуваха. Предразполагащо близо. Тя не бе сигурна кое я възбужда най-много в случая — копринените ревери на фрака му, които се притискаха в твърдите зърна на гърдите й, или едреещата мъжка плът, която се притискаше в корема й през плата на черния му панталон, или смелите ловки ръце, които я притискаха към стройните очертания на мъжествената му фигура. Обичаше докосването на топлите му нежни пръсти върху шията си, раменете и гърба. И върху бедрата й.

Бе толкова необичайно и сладостно, че скоро Даян жадно се притискаше в него, нетърпеливо търкайки корема си в твърдите му бедра.

След няколко минути Даян вече не се чувстваше глупаво или странно. Всичко изглеждаше спонтанно и естествено. Бе доволна, че Стар предложи да танцуват така. Тя гола, а той — облечен. Беше непонятно възбуждащо и невероятно приятно.

Пълната му липса на задръжки спомагаше за откривателството на нови начини за любене. Това я очароваше. Тя искаше да бъде като него. Открита и пряма, без преструвки и свян. Способна напълно да се наслади на всяка новост в споделената им интимност.

Стар знаеше какво си мисли Даян. По учестеното й дишане, по начина, по който притискаше голото си тяло към неговото, той беше сигурен, че тя е възбудена и готова за сексуални авантюри. Тя щеше да се съгласи на всичко, което той дръзне да й предложи и това накара сърцето му да заблъска лудо в гърдите.

Тази нощ природата беше с тях.

Той искаше да има тази красива жена по всички възможни начини, по които още не я беше имал. Сега беше моментът. Тук беше мястото. В тази последна открадната вечер, в неговата библиотека, огрени от огъня и охладени от нощния вятър, те щяха да се отдадат един на друг в пълно забвение.

Със замаяна от алкохола и сексуалната възбуда глава, Стар внезапно спря да танцува. Докато музиката продължаваше да звучи, той отведе Даян на постелката от хермелинова кожа точно пред камината. Тя въздъхна щастливо, излегна се и се надигна на лакът. Веднага почувства гъделичкането на гъстата козина върху голата си плът. Измърка като възбудена лъвица.

Стар се усмихна, легна до нея, взе чашата от ръката й и я целуна. Пламъците на огъня затанцуваха в тъмните дълбини на очите му.

— Знаеш ли какво искам да направя? — каза с мекия си нисък глас.

— Нека да отгатна — измърка Даян и очите й потънаха в неговите.

— Всичко, което сме правили досега — сърцето й подскочи и тя не можа да отговори. Нежно положи мургавата си длан върху бледата кожа на голата й гръд и добави: — И всички неща, които не сме правили.

— Да — успя да промълви тя, като се чудеше какво ли значи това. — Стар, караш ме да се чувствам… Не знам какво да очаквам.

— И аз не знам — той отпи малко, задържа брендито в устата си и остави чашата настрани. Наведе се да целуне гърдата й и поръси твърдото й зърно с брендито, докато то заблестя от течността. Вдигна глава. — И аз не знам, сладка моя.

Очите й срещнаха неговите и тя пое дълбоко дъх. Знаеше, че той ще оближе течността от гръдта й и нетърпеливо го чакаше. Жадуваше да го направи.

Потъмнелите й лилави очи бавно се сведоха към бледата й гръд, тръпнеща под пръстите му. Твърдото зърно проблясваше от разляното бренди. И копнееше за докосването на устните му. Стори й се, че цялата вселена се е смалила в тази тръпнеща розова пъпка.

— Стар, моля те… — прошепна тя едва.

— Целуни ме — отвърна й той, като я караше да чака. Устните му върху нейните бяха горещи и докато траеше дългата целувка, Даян непрекъснато си мислеше, че иска да ги има върху гръдта си.

Тя въздъхна, когато го чу да прошепва:

— Какво има, скъпа? Кажи ми какво искаш?

— Искам… искам…

— Кажи го — нежно рече той. — Кажи, скъпа. Какво искаш да направя.

Даян простена безсилно, сграбчи лицето му в дланите си. Легна по гръб върху хермелиновата кожа, придърпа главата му към гърдите си и зарови лице в черната коприна на къдриците му. И потръпна в благодарствена наслада, когато той облиза брендито от твърдото й зърно. Въздъхна в сладко блаженство, когато устата му се затвори над зърното и го засмука.

Главата й се отпусна назад и тя извърна очи към танцуващите пламъци на огъня. Езикът му ближеше зърното, а зъбите му лекичко го хапеха. Притиснала главата му в ръцете си, Даян замечтано се загледа в огъня и почувства, че се разтапя в пламъците му.

Тя потръпна, когато парещите устни на Стар най-после се откъснаха от пламтящата й гръд. Той протегна ръка и свали обувките й. Целуна я и подхвана крака й под коляното на десния й крак и го повдигна така, че тя да стъпи на хермелиновата кожа. С палеца си изхлузи копринените жартиери и ги пусна до чашата. После бавно нави копринения чорап надолу до глезена и го свали. Даян леко въздъхна в очакване да свали и другия чорап.

Но той не го и докосна.

Нито пък захвърли този, който вече бе свалил. Като го държеше леко в дланта си, той го прокара по голота й тяло, галейки плътта й с ефирната шепнеща коприна. Тя се извиваше и гърчеше и все повече се възбуждаше с всяко докосване на нежната тъкан върху тръпнещото й тяло.

Когато Стар бавно прокара чорапа обратно нагоре по голия й крак и спря между бедрата й, Даян простена и се отърколи по корем.

Стар се усмихна и започна играта отначало, този път от основата на тила й. Спря коприната там, където дупето й се разделяше на две закръглени половини.

Когато мъчителят докосна най-чувствената част на тялото й, Даян впи нокти в хермелиновата кожа и зарови пламналото си лице в нея. Стар отдръпна копринения чорап.

Захвърли го. Наведе се, прилепи пламналата си буза до рамото й и нежно я обърна по гръб. Преливащото му от страст лице проблесна над нейното, устните му увиснаха на сантиметър от нейните. Жарка страст проблесна в тъмните му очи, когато дрезгаво прошепна:

— Позволи ме да те любя, Даян. Позволи ми, скъпа. Отдай ми се.