Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Written in the Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нан Раян. Под знака на звездите

ИК „Бард“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ани Николова

Коректор: Мария Тодорова

История

  1. — Добавяне

Глава 26

За момент Даян не помръдна. Не можеше.

Започна да трепери, въпреки че вътре бе толкова топло, та Звездоброеца бе вдигнал едно от задните чергила, за да влиза свежият, прохладен въздух.

Но, не хладината на нощта караше Даян да трепери.

Тя трепереше от вълнение. Силно, всепоглъщащо вълнение.

Смесицата от страх и привличане, което изпитваше към стройния, мургав мъж, огрян от светлината на огъня, беше толкова зашеметяваща, че Даян остана вдървена, безсилна да помръдне. Не можеше да се приближи към него, но не можеше и да се върне назад. Стоеше като омагьосана, вкаменена от странния сблъсък на предчувствието за това, което щеше да се случи и силното любопитство да го изпита. Трепереше.

Звездоброеца мълчаливо я наблюдаваше.

Въпреки силното физическо привличане и огромното желание да я люби, той с тъга почувства, че губи нещо красиво. Бялата красавица, която стоеше изправена в другия край на колибата, беше на път да се превърне в една от многото други ненаситни, пропаднали, похотливи бели жени, които бе държал в ръцете си.

Колко наивен е бил. Колко по детски наивен. Какъв невероятен глупак е бил да се надява, че тя е по-различна.

Сърцето му болезнено се сви. Колко абсурдно бе от негова страна да преживява загубата на нещо, което никога не бе притежавал. Което никога не можеше да притежава.

Изсечените черти на лицето му внезапно се втвърдиха, сърцето му също.

Тъмните очи, втренчени в Даян, също се промениха. Иззад мързеливите клепачи очите му запламтяха с нескривана похот, докато жадно изучаваха пищните, елегантни форми, примамливо подчертавани от бялата блуза и полата.

Тази красавица с кожа като слонова кост искаше един гол дивак да я обладава с груба страст. Добре, така да бъде. Той бе човекът, който й трябва. Щеше да й даде това, за което бе дошла. И дори повече. Когато в ранните часове на другата сутрин изпълзеше от колибата му, тя щеше да се чувства едновременно и напълно задоволена, и брутално насилена.

Точно както тя искаше.

— Красавице — каза Звездоброеца, като продължи да лежи, — ела тук. Ела при мен.

— Да… аз… добре — успя да промълви Даян и с облекчение разбра, че краката й я слушат и може да върви, в крайна сметка.

Краткото разстояние й се стори доста дълго, когато прекосяваше осветената от огъня колиба, за да отиде при излегнатия мъж. Най-накрая стигна до него. С голяма мъка преглътна и остана така над него, без да знае какво да прави по-нататък. Неспокойно и с нетърпение тя го чакаше да се надигне. Очакваше той да скочи на крака и да я сграбчи силно в прегръдката си. Беше убедена, че жестоките му, чувствени устни ще се впият в нейните в груба, страстна целувка.

Нищо такова не се случи.

Звездоброеца продължаваше да лежи в краката й, пламтящите му, черни очи я пронизваха с такава сила, че по цялото й тяло се разля гореща вълна. Най-после лявата му ръка бавно се измъкна изпод главата му и се насочи към края на бялата й пола.

Даян затаи дъх, когато той спокойно бръкна под полата й и дългите му пръсти се сключиха собственически над нежния й глезен.

— Аз не съм чист, Красавице — продума с обичайния си нисък, равен глас, докато ръката му галеше прасеца й до сгъвката зад коляното. — Не съм се къпал, нито мил, откакто ме видя днес следобед на състезанието с томахавките.

Беше много глупаво, но Даян почувства нуждата да отрича, че е била там.

— Състезание с томахавки? — гласът й прозвуча необичайно пискливо. — Не знам за какво гово…

— Много добре знаеш — прекъсна я хладно той. — Ти беше там този следобед. Видя ме като хвърлях томахавката. Видя как уцелих точно в средата на мишената. Чу как тълпата ме аплодираше — ръката му се затегна около сгъвката на коляното й. — Точно тогава реши да дойдеш при мен.

Черните му, пламтящи очи сякаш я предизвикваха да отрече. Тя не го направи. Всичко бе самата истина. Той бе стоял там, облян от слънчевата светлина, в тесните бели легинси, голото му тяло и ръцете блестяха от маслото, и неотразимата му мъжественост окончателно я бе победила.

— Да — призна си тя и за пръв път се сблъска с истината очи в очи. — Тогава се реших. Наблюдавах те и знаех, че ще дойда тук при теб.

— И аз го знаех — отвърна той със спокойна увереност. — Трябваше да се изкъпя за теб. Ако почакаш, ще отида да измия…

— Не — промърмори тя, безнадеждно покорена от гледката на голите му, бронзови гърди и дългите, мускулести ръце, които блестяха от остатъците от маслото. — Няма значение. Не ме интересува дали си чист.

С пръсти все още галещи чувствената кожа на сгъвката зад коляното й, той най-накрая се надигна в седнало положение. Леко се извърна и дясната му ръка се присъедини към другата под полата й. Даян въздъхна, когато почувства хладината на широката му, сребърна гривна върху голата плът на крака си.

С две ръце върху сгъвките зад колената й, Звездоброеца изви глава назад, погледна нагоре към нея и меко каза:

— Красавице, ако се любиш с мен, ти също ще се омърсиш. Сигурна ли си, че го искаш?

Изчака, като предположи, че красивата и умна жена веднага ще схване двусмислицата във въпроса му. Той нямаше предвид само потта, мазнината и семенната течност, които тялото му щеше да остави върху нейното, в нейното. Питаше я дали после тя няма да се чувства омърсена от това, че се е любила с него.

От това, че се е любила с индианец.

Надяваше се тя да каже не, да го увери, че любенето й с него не може да я омърси. Че никой от двама им не е, и не може да бъде омърсен. Че няма нищо нечисто и прозаично в това да правят любов.

За нещастие Даян бе твърде нервна и развълнувана, за да схване правилно въпроса му. Знаеше само, че тръпне от сладостта на предусещането да бъде в ръцете му — и изобщо не й пукаше за потта и мазнотията, които покриваха тези ръце и гладката му гръд. Тя знаеше само, че иска да е в прегръдките му и да се люби с него. Не искаше да знае нищо друго.

— Не ме е грижа — гърлено промърмори тя — колко си мръсен. Нито пък колко ще ме омърсиш.

След като продума това, теменужените й очи мечтателно потъмняха в лилаво и клепките с дългите й мигли плътно се затвориха. Така че не можа да види изражението на обида, което като облак премина през тъмните очи на Звездоброеца, нито заменилата го хладна ярост.

Пръстите му грубо се впиха в плътта й и той рязко я дръпна на колене пред себе си. Дъхът й секна и тя широко отвори очи. Както винаги смесицата от страх и възхищение, които изпитваше към него, я връхлетя с такава сила, че сърцето й запрепуска в гърдите, докато тя смутено и нервно му се усмихна. Ръцете му внезапно я освободиха и тя внимателно приседна на пети.

Звездоброеца се отпусна на една ръка и се вторачи в леко изплашените й, виолетови очи.

— Пусни си косите заради мен, Красавице — нареди й той.

Даян веднага се подчини. Вдигна скованите си ръце, припряно свали сребърната шнола, остави я настрана и разтърси глава, така че дългите къдрици свободно да паднат над раменете й и по гърба й. Тя го почака да проговори, но той не каза нищо.

— Ние… ние… косите ни са с еднакъв цвят — каза тя глупаво, толкова нервна и възбудена, че едва ли знаеше какво говори.

Звездоброеца рязко вдигна ръка, докосна дългата, копринена къдрица върху рамото й и каза:

— Но, не и кожите, нали, Красавице? — свали ръка, но очите му останаха впити в нейните.

— Не — отвърна тя без колебание, отвърна виолетовите си очи от властния му поглед и безсрамно ги сведе, за да разгледа изваяните му рамене и голата гръд. — Не са. Ти си толкова мургав, а аз… аз съм толкова…

— … толкова бяла — завърши той вместо нея, черните му очи бяха студени, далечни. — Толкова чисто, непорочно, девствено бяла.

Очите й се вдигнаха, за да срещнат неговите. Понечи да проговори, но внезапно спря, когато дясната му ръка внезапно сграбчи предницата на блузата й. Бързо я дръпна и извади от коланчето на полата. Пръстите му веднага се заеха с редицата копчета, която започваше от дълбокото деколте.

Кръвта забушува в ушите на Даян, когато Звездоброеца бавно започна да разкопчава блузата, като й говореше за начините, по които иска да я люби. Тя тръпнеше от звука на ниския, равен глас, докато стройният, красив индианец говореше за всички шокиращи, забранени неща, които щяха да правят. Червенина заля лицето й, когато й каза, че възнамерява да види, да помирише, да докосне, да вкуси всеки сантиметър от невинната й, копринена, бяла плът. Потрепери от глава до пети, когато я предупреди, че преди още нощта да е свършила, грубото му, тъмнокожо тяло ще обладае нейното напълно.

— Това мое мазно, мръсно, черно тяло ще бъде върху теб — каза той, докато дългите му пръсти промушваха копчетата през илиците. — По цялото твое тяло — откопча и последното копче — и в теб, Красавице. Ще бъда дълбоко в теб — разтвори блузата й.

Погледите им се срещнаха. В неговите тъмни, пронизващи очи Даян видя странна смесица от страст и омраза. Имаше нежност в тях, но имаше и жестокост. Вълнуващо обожание, както и злобна враждебност.

Беше ясно, че този хубав индианец, на който не можеше да устои, и който щеше горещо да я люби тук, в осветената от огъня колиба в големия индиански резерват Уинд Ривър, не я обича. Желаеше я, но не я обожаваше.

На Даян не й пукаше.

В момента това нямаше значение. Нямаше значение това, че думите, които й каза, не изразяваха нито любов към нея, нито уважение, дори не и симпатия. Още от първата минута, когато го бе зърнала в горещия здрач на Денвър, притиснат към решетките на килията си, той бе възбудил любопитството й и тя бе безсрамно привлечена от загадъчното му сексуално излъчване.

Тя го желаеше. Беше толкова просто. Желаеше го още тогава, желаеше го и сега. Тялото й желаеше неговото с ненаситен, животински глад, който тя нито можеше да разбере, нито да контролира. И тя не можеше… нямаше… да престане да го желае, докато той не я обладаеше.

— Да не би да размисли, Красавице моя? — попита Звездоброеца, докато топлата му длан галеше шията й.

— Не — отвърна решително тя. — Няма какво да размислям, Звяр.

Дългите му пръсти шареха нагоре-надолу по гладката й шия.

— Какво искаш да направя с теб? Кажи ми, Красавице. Кажи го заради мен.

— Искам да ме любиш — каза му тя. — Искам да се любя с теб.

Нов огнен проблясък се появи в очите му при това признание. С ниския си, равен глас той каза:

— Боже мой, ти наистина си изключителна жена, Красавице. Изключителна. Още откакто те зърнах за пръв път, искам да те докосвам така, както сега — върховете на пръстите му пареха нежната кожа на шията й. Средният му пръст напипа пулсиращата вена. — Спомняш ли си първия път, когато те видях?

— Да — простена тя бездиханно, чувствайки как горещите му пръсти разпалват огъня в нея, докато той сваляше блузата от раменете й.

— Ти дойде в килията ми сама. Беше се смрачило. Ти беше в бяла блуза, прилепнали панталони и мокасини. Косата ти беше разпусната, както сега. Аз протегнах ръка към теб и ти изпищя от страх.

Ръката му се придвижи надолу към заоблеността на гърдите й. Положи длан върху меката, с цвят на слонова кост, плът, която преливаше над дантеления горен край на копринения й корсет.

— Знам — прошепна тя, дишайки бързо и учестено.

— Но ти продължи да се връщаш при мен — продължи той с ниския си, равен глас. — Защо?

— Защото аз… аз не можех да не се върна — останала без дъх призна тя.

— Ти ме измъчи, Красавице — бавно продължи той, разсеяно галейки лявата й гръд. — Ти дори дойде да ме изтезаваш една нощ, облечена в нощницата си.

— Бях наметната с халат — каза тя в опит да се защити.

— Много ясно различавах формите на бялото ти тяло през нощницата — погледна я в очите. — Решетките на килията ми те спасиха онази нощ.

— Знам — каза тя, като живо си представяше сцената от въпросната нощ. — Мислех, че спиш, но ти си ме наблюдавал през цялото време.

— Да, наблюдавах те — бавно призна той, докато пръстите му продължиха да я галят с нежното си докосване. — И сега те виждам как стоиш там, косата ти се развява от вятъра, синята ти нощница е прилепнала към… към… — думите му замряха. Чертите на лицето му рязко се втвърдиха. — Ти жестоко ме измъчи, когато влезе с любовника си и аз…

— Не — прекъсна го Даян. — Не си разбрал. Аз…

— Целуни ме, Красавице — заповяда той, очите му станаха ледени, пръстите му вече не бяха така нежни.

Дъхът й секна, когато той я сграбчи за врата и насила я привлече към себе си. Наклони глава и впи чувствените си устни в нейните. Целувката му беше толкова брутална и властна, че Даян почувства устните си завинаги смазани под неговите.

Без никакви нежности насила отвори устата й. Езикът му веднага се стрелна вътре и се сблъска с нейния. Гореща вълна я заля цялата, когато изкусният му език заигра по най-нежните кътчета на устата й.

Изправи се на колене и я вдигна със себе си. Вдигна лявото си коляно от постелята и положи голото си стъпало на земята. Притисна я по-силно към себе си и изви гърба й назад върху коляното си. Ръката му се придвижи нагоре по тила й.

Жадната му, властна целувка продължи и внезапният и буен огън, който тя разпали в Даян, бе нещо, което не бе изпитвала никога дотогава.

Главата й се отпусна назад и цялото й тяло се изви в жестоката му прегръдка, очите й се притвориха с безсрамна похот.