Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Written in the Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Нан Раян. Под знака на звездите

ИК „Бард“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ани Николова

Коректор: Мария Тодорова

История

  1. — Добавяне

Глава 39

Трети ден в Планината на слънцето.

Сладкогласното чуруликане на птичките сред гъстите клони на боровете събуди Даян. Тя се усмихна дори преди още да е отворила очите си. Лениво протегна ръка напреко на леглото, уверена, че палавите й пръсти ще напипат гладката кожа, опъната по мъжествената мускулеста ръка.

Пръстите й напипаха само копринения чаршаф. Отвори очи. Надигна се на лакът, прозя се и се огледа. Отново се усмихна. По слънчевите лъчи, които танцуваха през стъклото, разбра, че трябва да е доста късно. Може би наближаваше обед. Стар очевидно се бе събудил по-рано и не е искал да я безпокои.

Даян бързо се надигна, седна в леглото и вдигна нагоре косите си. Прозя се отново, спусна босите си крака на плюшения под и разтърка с ръка лявото си око.

Прекоси спалнята. Взе захвърления върху един стол бял халат и бързо го навлече, нетърпелива да слезе долу при Стар. Тъкмо пристягаше колана на халата, когато една причудлива синя птичка се спусна и кацна на парапета на терасата. Представляваше изумителна гледка с ярките слънчеви лъчи, които проблясваха в лъскавите, тъмносини пера.

Даян бе очарована от екзотичното малко създание. Тя излезе на балкона и внимателно на пръсти тръгна към птичката. Беше на по-малко от пет крачки от нея, когато малкото, свенливо птиче изчурулика предупредително, разпери крилца и литна. Даян се нацупи като видя красивата синя птичка да се рее в небето далеч от обсега на ръцете й.

Хвана се за парапета и остана още малко на терасата, загледана в птичето, което се смаляваше в далечината. Накрая съвсем се изгуби.

Тя въздъхна и тъкмо се накани да влезе обратно в стаята, когато чу някой да кашля. Наклони глава и се заслуша. Кашлицата се повтори.

Даян се усмихна и поклати глава. Трябва да предупреди Стар да спре с тези тежки пури, които толкова много обича. Но първо щеше да се промъкне в библиотеката и да го изненада.

Даян тихо се придвижи към края на терасата, където високите френски прозорци на библиотеката бяха отворени в приятната септемврийска утрин.

Прехапала горната си устна, Даян се промъкна напред. Едва се сдържа да не се засмее, когато стигна отворената врата и го видя. Стар седеше с гръб към нея зад голямото си махагоново бюро.

Тя се спря в рамката на вратата. Възползва се от възможността да погледа мургавия красив мъж, докато той и не подозираше за присъствието й. Стар извади лист жълта хартия от средното чекмедже. Дългите му пръсти оставиха наполовина допушената пура в кристалния пепелник до лакътя му. Посегна за писалка. Започна бързо да пише върху жълтия лист.

Беше толкова погълнат от заниманието си, че Даян успя да се промъкне точно зад гърба му, да протегне ръце и да закрие очите му с длани.

— Познай кой е? — каза тя, като смехът напираше на устните й.

Но смехът замря в гърлото й, когато Стар бързо пусна писалката и с такава сила отдръпна пръстите й от лицето си, че тя почувства болка чак в раменете си. С невероятна скорост и ужасяваща точност на движенията той я завъртя и стисна пред себе си.

За един кратък, но страшен миг човекът, който тя познаваше от последните няколко дни, бе напълно изчезнал. Пред нея стоеше мрачен, зъл непознат, който бе десет пъти по-страшен от непокорния червенокож. Тъмните му очи като че ли танцуваха. Когато срещнаха нейните, смъртоносният им проблясък излъчваше страховита дива ярост. Зъбите му бяха оголени в жестока усмивка.

Напълно объркана и силно изплашена, Даян неволно потрепери.

— Скъпа моя — каза Стар. Изражението на лицето му моментално се промени, злобните очи се смекчиха и той я привлече към гърдите си. Гласът му бе нисък и равен, когато нежно продължи: — Ако знаеш само как ме стресна, момичето ми.

Потръпвайки, Даян се опита да се усмихне. Не можа.

— Съ… съжалявам, аз… — ръката й посегна нагоре към гърлото й. — Стар, ти ме изплаши до смърт. Ти ме гледаше като… като…

— Извинявай, скъпа — успокоително каза той и се пресегна край нея. С една ръка сгъна жълтата телеграфна бланка на Уестърн Юниън, отвори средното чекмедже и я пусна вътре, като през цялото време не сваляше поглед от разширените от уплаха теменужени очи на.

— Даян. Простено ли ми е вече? — усмивката му бе топла, нежна.

— Да, разбира се, но… Стар, ти изглеждаше толкова… толкова… зъл…

— Никога няма да бъда зъл с теб, сладка моя. Ти знаеш това — той плъзна два пръста по ревера на белия й копринен халат. — Няма ли да ме целунеш за добро утро?

Сърцето й още препускаше в гърдите. Внезапно я обзе неприятното чувство, че ако го целуне, ще целуне някакъв непознат. Мрачен, зъл непознат, в чиято брутална целувка няма да има и следа от нежност. Тя отново леко потрепери.

— Студено ли ти е, скъпа? — попита Стар.

— Не, аз…

— Целуни ме.

Даян бавно положи хладната си длан върху гладко избръснатата му страна, наведе се към него и много внимателно докосна със стиснатите си устни неговите.

И веднага се успокои.

Не жестоките устни на някой непознат се разтвориха под нейните, а топлите нежни устни на любимия й. Стар я целуна бавно, лениво и с топла страст. Тя въздъхна. Парещият му език облиза стиснатите й устни и ги накара да се разтворят с желание. Даян затвори очи, когато езикът му засмука месестата вътрешна част на долната й устна и премина по зъбите й. Те се разтвориха, за да приемат изцяло това оръжие на удоволствието в чувствените кътчета на устата й.

Когато дългата, приятна целувка най-после свърши, Даян вдигна глава, усмихна се мечтателно на Стар и каза:

— Добро утро, любими.

— Нали?

Той я настани по-удобно в скута си, като я прегърна през кръста с дългата си ръка. С другата си ръка обгърна коленете й.

— Надявам се, не ми се сърдиш, че те прекъснах — Даян прегърна с ръка широките му рамене.

— Нищо не си прекъснала, скъпа — увери я той.

— Не, прекъснах те — тя погледна към бюрото. — Не пишеше ли някакво съобщение? Някаква телеграма на някого?

— Не — отвърна спокойно той. — Правех някои сметки. Откакто си тук, съвсем съм зарязал счетоводството на мините си.

— Имаш късмет — лъчезарно му каза тя. — Аз съм магьосник с числата. Ще ти помогна — леко се извърна и отвори средното чекмедже.

Стар сложи длан върху нейната.

— Не, скъпа, не тази сутрин — придърпа ръката й към устните си. Целувайки върховете на пръстите й един по един, добави: — Никаква работа повече днес.

— Но аз ще се радвам да ти помогна да наваксаш и…

— Знам това — той небрежно вдигна коляно и затвори с него чекмеджето. — Това може да почака — свали ръката й от лицето си. Притисна я към гърдите си и вкара пръстите й под ревера на разкопчаната риза.

Даян изви въпросително веждата си в дъга, докато галеше меката, гладка кожа.

— Криеш ли нещо от мен, Звездоброецо?

— Мисля — погали я гласът му, — че е точно обратното. Ти криеш нещо от мен.

— Аз ли? Никога. Нямам какво да крия.

— Съгласен съм, скъпа моя — усмихна се и разтвори широките ревери на халата й. С очи върху голите й бели гърди, той промърмори: — Абсолютно нищо за криене — усмихна се дяволито и вдигна очи да я погледне.

Даян се изчерви и дръпна обратно реверите на халата.

— Ти си един абсолютен безсрамник — обвини го тя през смях.

— А ти си щастлива от това — отвърна й той. Изправи се с нея на ръце и я изнесе от библиотеката, като затвори вратата след тях.

Смеейки се щастливо, Даян напълно забрави за жълтата телеграфна бланка на Уестърн Юниън, върху която бе писал Стар.

В горещия следобед двамата се запътиха към минералното изворче. Даян яздеше Черна звезда. Стар вървеше отпред и си мърмореше под нос.

Тя го гледаше и се подсмихваше. Той бе сърдит от това, че тя така лесно бе спечелила безценния му жребец. Черният кон й бе позволил да се качи на голия му гръб, без да протестира, докато Стар седеше на слънце, скръстил ръце на гърдите си, клатеше глава и я предупреждаваше, че си играе с огъня.

Когато тя без усилие се бе покачила на гърба на звяра и бе погледнала победоносно към Стар, той се бе смръщил, насочил пръста си към Черна звезда и бе предупредил коня:

— Ако я хвърлиш, ще отговаряш пред мен.

Сега Даян усмихната го наблюдаваше, докато той крачеше малко пред тях. Той вървеше с бързата, лека и гъвкава стъпка на дива котка. Косата му се развяваше от вятъра, а през отворената яка на ризата му свежият полъх галеше шията и гърдите му. Острите черти на красивото му лице бяха обгорели от слънцето.

Даян затвори за момент очи и потръпна. Все още й бе трудно да повярва, че този красив, вълнуващ мъж е изцяло неин. И скоро щеше да бъде неин съпруг. Страхуваше се, че всеки миг някой ще я разтърси и тя ще се събуди, за да разбере, че всичко това е било само един приказен сън.

Без да се обръща, Стар извика през рамо:

— Даян, дръж здраво юздите. Навлизаме в стръмен, насечен участък. Някой камък може да се отрони.

Даян се усмихна. Типично по женски, тя веднага реши да поизмъчи малко самоуверения, свръхзагрижен мъжкар. Приготви се и му подвикна:

— Виж, скъпи, яздя без ръце!

Тя се засмя на загриженото изражение, което веднага се появи на лицето му, щом се обърна и я видя изправена на голия гръб на коня, с отпуснати край бедрата ръце и краищата на юздите затъкнати в колана й.

— По дяволите, Даян — гласът му бе остър, като изражението на лицето му, — искаш да получа разрив на сърцето ли? Исусе Христе!

Щракна с пръсти и й нареди да седне обратно на коня. Все още смеейки се, тя се подчини. После Стар даде знак на Черна звезда да спре. Жребецът също се подчини. С ядосано изражение на лицето той се приближи с твърди решителни крачки. Тя трепна неспокойно, когато той застана до коня, погледна я с пламнал поглед и каза:

— О кей, мис Голямо шоу с конски номера, я да видим дали ще можеш да изпълниш още един малък трик.

— Само кажи — отвърна уверено Даян.

— Обърни се и яхни коня обратно.

— Веднага — с едно плавно движение Даян се обърна обратно. — Това беше лесно. Нещо друго?

— Да — сложи двете си ръце отзад, на раменете на коня, наклони се и вдигни крака във въздуха.

— Така ли? — попита тя, като елегантно се излегна назад и вдигна голите си крака високо във въздуха.

— Не — отвърна Стар. Метна се на гърба на коня, разтвори с ръце краката й, свали ги и ги обви около кръста си. Наведе се напред, хвана я за раменете и я придърпа към себе си. — Ето така, по дяволите — каза и едно мускулче заигра върху скулата му.

— Много ли си ми ядосан? — попита Даян, загледана в пламтящите тъмни очи. Постави длани върху гърдите му.

— Да — отвърна й той хладно. — По-добре измисли нещо да ме умилостивиш.

— Ще направя всичко възможно — усмихна му се тя.

Загледана в тъмните, пронизващи очи, Даян разкопча ризата му и леко одраска с нокти голите му гърди. Наведе се и бавно целуна розовите ивици, които бяха останали там. Когато изправи глава, върху лицето на Стар отново бе изписана онази чаровна, обезоръжаваща усмивка.

— Целуни ме — каза той и потупа с длан задницата на Черна звезда, за да го накара да тръгне. — Целуни ме, красива магьоснице, и не преставай да ме целуваш, докато стигнем извора.

Даян направи точно така.

Когато стигнаха мястото, не можеха да спрат да се целуват. Те се свлякоха от гърба на коня, паднаха на тревата край бълбукащия топъл извор и се любиха бързо и страстно, като късаха дрехите си и си шепнеха нежни слова, напълно забравили за жребеца, който стоеше край тях, риеше с копито и пръхтеше.

След това се хвърлиха в топлите води на езерцето, разделиха се и започнаха да си играят, като се търсеха и гонеха сред парата. Когато се умориха, се отпуснаха да починат в бълбукащата вода.

Стар си избра да седне на място, където топлата вода покриваше раменете му. Даян застана зад него, обви с крака кръста му и пъхна ходилата си под колената му. Тя нежно масажираше челото му, докато си говореха за това какъв е бил животът им, преди да се срещнат.

Даян бе много по-приказлива от Стар. Той слушаше с усмивка, докато тя му разправяше за детството си. Въпреки загубата на родителите си, тя се бе радвала на грижата и вниманието на всички от трупата. Бе срещнала толкова много известни и велики хора. Беше гостувала в Белия, дом и в Бъкингамския дворец, дори се познаваше с кралските особи.

— Самата Виктория, старата кралица, ме е държала на коляното си — каза му тя. Замълча за момент, после нежно продължи: — Стар, ние идваме от два напълно различни свята, така че, надявам се, ще разбереш и ще ми простиш, ако… понякога… Ммм…

— Объркаш всичко?

— Глупости! — тя изви лявото му ухо.

Той се засмя.

— Това няма значение, скъпа. Аз сам си върша работата.

— Ти вече я свърши — каза му тя. — Никога досега не съм била толкова щастлива.

— Аз също — отвърна той и затвори очи. По лицето му се стичаше пот от горещината.

Даян прибра назад изпъстрената му със сребърни нишки коса и целуна шията му. Устните й все още бяха върху кожата му, когато каза:

— Скъпи, кажи ми. Кажи ми истината за тогава… за първия ти ден в Минния институт в Колорадо.

Стар бавно отвори очи.

— Питаш за белите момчета, които отрязаха плитките ми?

— Да — тя го целуна по рамото. — Как го понесе. Ако бях на твое място, щях да избягам вкъщи при Златна звезда.

Стар въздъхна.

— Не. Ако беше на мое място, ти щеше да направиш точно това, което направих и аз — плъзна се навътре във водата и нежно положи глава върху гърдите й. — Това бе повратната точка в моя живот, Даян — произнесе той бавно и ясно. — Бях ядосан. Бях наранен и объркан. Направиха ме за смях за първи път в живота ми, а аз дори не можех да проумея защо.

Даян почувства как една буца засяда на гърлото й, като си представи сладкият, невинен Стар, измъчван от банда яки, бели момчета.

— Но аз бях научен, че човек трябва да приема това, което животът му предлага. В този първи ден в училището разбрах, че съм сам. Там нямаше да имам приятели. Приех го. Как съм се чувствал? Самотен — призна той с покъртително откровение. — Тъжен и напълно самотен.

Теменужените очи на Даян се наляха със сълзи. Тя се опита да преглътне буцата, която пареше на гърлото й. Стар я изчака да заговори, но тя не каза нищо. Той бавно се извърна да я погледне.

— Ти плачеш — каза.

— Аз никога не плача — отвърна тя през сълзи.

— О, сладка моя — той хвана с длан брадичката й. — Не биваше да ти разказвам. Освен това, това беше много отдавна… раната отдавна е зараснала.

Тя закима усърдно с глава. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето й.

— Аз… аз… знам, но не мога да се примиря с мисълта, че си бил наранен.

— Скъпа, чуй ме — Стар посочи към една гигантска секвоя далеч на западния склон. — Виждаш ли това дърво? То е най-старото и най-голямото нещо на земята. Тайната на дълголетието му, въпреки столетията на бури и урагани, е в дебелата му кора. Тя е устойчива на огън и на всякакви насекоми — усмихна й се и добави: — Същото е и с човека. Той също може да има дебела кора, с която да се предпазва. Повярвай ми, любима. Аз също имам такава дебела кора. Не мислиш ли?

Даян кимна, изтри сълзите си с опакото на ръката, усмихна се и каза:

— Не е по-дебела от някои други работи.

Стар отметна главата си назад и силно се засмя. Даян го прегърна и се засмя с него. Той я притисна към себе си и каза:

— Ето, това вече е моето момиче.