Нан Райън
Под знака на звездите (45)

Глава 44

Стар целуна Даян и устните му бавно започнаха да се спускат надолу по тялото и. Той я целуваше по брадичката, шията, гърдите, ребрата. Когато огнените му устни достигнаха плоския й корем и продължиха по пътя си надолу, Даян се повдигна на лакти и тръсна глава.

— За Бога, недей — промърмори тя.

Но блясъка в нейните теменужени очи издаваше вълнението й и Стар разбра, че това й харесва.

Той целуна малката вдлъбнатина на пъпа и заговори с лице, прилепено към пламналата й копринена кожа:

— Отпусни се, любов моя. Ще спра, когато поискаш.

Върхът на езика му проследи бледия кичур от нежни косъмчета, водещ до тъмния къдрав триъгълник между бедрата й.

— Нека те целуна, мила. Достави ми тази радост. Искам и ти да се почувстваш щастлива.

— Стар… — промълви тя запъхтяна, обзета от внезапен прилив на чувства.

— Кажи, моя сладка любов!

Стар снижи лице до гарвановочерните къдрици. Той зарови уста и нос в нежните черни валма, разтвори устните си и задиша учестено и възбудено. Даян изпъшка и захапа ръката си. Тя почувства пулсиращи спазми там, където горещият му дъх я докосваше. Стар притисна устни към нея. Тя изпъшка тежко и снагата й се изви като дъга върху кожената постелка. Той я докосна с върха на езика си, докато Даян трескаво повтаряше името му. Стар я обхвана отзад с двете си ръце и жадно впи устни в нея. Спонтанна тръпка на върховно удоволствие разтърси Даян.

Тя трескаво се повдигна на лакти. Отправи премрежен от страст поглед надолу и не можа да повярва на очите си. Смуглият красавец Стар — облечен в черен смокинг и официална бяла риза. Тя — чисто гола, ако не се смята коприненият чорап с атлазен жартиер на левия й крак. Лицето на Стар — заровено в черните къдрици между бедрата й. Тя — сладострастно излегната с широко разтворени крака върху хермелиновата завивка.

За момент тази гледка и се стори шокиращо безсрамна и я обзе свян. Но горещите устни на Стар, които продължаваха да я любят с нестихваща интимна страст, бързо разсеяха срама й. Беше й толкова приятно, че й се искаше той никога, никога да не спира. Нямаше нищо отблъскващо в това да се прави любов по този начин.

Беше невероятно.

Беше прекрасно.

Тя широко отвори притворените си досега очи и престана да се притеснява от безсрамната гледка. Помисли си, че досега не е изпитвала нищо толкова възбуждащо като целувките на красивия, смугъл Стар, заровил лице в тази най-женствена от всички точки по тялото й.

Сладкото удоволствие, което й доставяха тези любящи устни, не можеше да се сравни с нищо от това, което бе изпитвала досега. Възбудата й постепенно се засилваше все повече и повече. Запъхтяна Даян се отпусна върху меката хермелинова завивка и възбуденото й тяло запулсира с първите тръпки на приближаващия оргазъм. Сърцето й лудо препускаше, мускулите на бедрата й конвулсивно се свиха, тя отметна ръце назад и надигна таза си, за да се притисне по-плътно до прекрасните му изкусни устни. Тя извърна глава встрани и се загледа в огъня.

Втренчена в проблясващите пламъци, тя почувства как горещината на танцуващите огнени езици докосва и изгаря пулсиращата плът между краката й. Кървавочервените пламъци я поглъщаха и изпепеляваха в знойната си прегръдка.

Тя се отдаде изцяло на бушуващата огнена страст. И когато най-накрая нажеженото й тяло избухна, от нея се изтръгна вик и тя почувства как я заливат горещите вълни на върховния екстаз. Устните на Стар останаха долепени до нея, докато тя се мяташе и гърчеше в пълна самозабрава. После отмаляла се отпусна на меката кожена постеля.

Едва тогава Стар повдигна главата си.

Той бързо се плъзна нагоре, целуна влажното й слепоочие и я прегърна, шепнейки нежни слова. Тя се успокои напълно и лениво се изтегна върху меките кожи.

Той се изправи и започна бързо да се разсъблича. Отпусната, Даян без свян наблюдаваше как той си свали смокинга и изхлузи закопчаната си риза през глава. Как изу черните обувки и чорапите си, разкопча панталоните и ги хвърли на пода.

Разсъблечен, Стар прилегна отново до Даян, готов отново да я вземе в прегръдките си.

— Не, почакай — каза тя и леко го отблъсна с длан. — Не се надигай — нежно изкомандва тя.

Стар кимна и се отпусна по гръб. Даян се надигна на колене и приседна върху петите си. Възхищавайки се на източеното му мъжко тяло и ясно очертаните мускули, залени от игривата светлина на огъня, Даян замечтано се усмихна.

— Искам да те любя, Стар — каза тя.

— Добре, скъпа — отвърна той сподавено.

Даян се пресегна за графата с бренди, която Стар бе оставил до камината. Без да откъсва очи от него, тя пъхна пръстите си в широкото гърло на графата, потопи връхчетата им в топлото бренди и бавно ги извади.

Коремът на Стар се стегна и хлътна, когато Даян обхвана с другата си ръка пулсиращия му възбуден член. Притискайки го нежно, тя докосна с мокрите от брендито пръсти потръпващия му връх. После внимателно навлажни меката кадифена плът, докато заблестя в тъмното.

Даян погледна още веднъж в широко отворените му тъмни очи, бавно снижи главата си и го пое с разтворени устни. Стар изстена, през тялото му преминаха спазми, протегна се нетърпеливо към нея и я придърпа нагоре към себе си. Възбуден докрай, той разтвори краката й, но точно когато твърдата му напрегната плът щеше да прободе нейната мекота, Даян поклати глава и го възпря.

— Нека аз, скъпи — прошепна тя.

Стар отпусна ръцете си встрани и затаи дъх. Той напрегнато проследи как тя нежно го обхвана с двете си ръце, изправи се на колене и страстно го насочи към копнеещата си плът.

— Мила, мила! — изпъшка той, докато Даян бавно и внимателно се отпусна докрай върху него.

Стар, подобно на Даян преди това, бе завладян от гледката. Тя, седнала с разтворени крака върху него, нейното прекрасно голо тяло така нежно, бяло и изящно, пронизано от неговата тъмна твърд. Той погледна надолу, където телата им се сливаха, и почувства, че сърцето му ще изскочи от гърдите.

Даян му се усмихна прелъстително, подпря ръце о гърдите му и започна бавно да движи ханша си.

— Даян, Даян — прошепна той в сладка агония. Тъмносините очи на Стар се притвориха в екстаз, а жената върху него определяше ритъма, водеше го, любеше го, докато двамата достигнаха до разтърсващ едновременен оргазъм. Телата им все още бяха слети, когато Даян се отпусна върху гърдите му и устните й обсипаха с целувки гладкото му потно рамо.

— Стар?

— Да?

— Хареса ли ти?

Стар се засмя и силно я притисна към себе си.

— Беше много добре, скъпа. Наистина добре.

Те оставиха дрехите си там, където ги бяха хвърлили. Голи, удовлетворени и сънливи те се оттеглиха в спалнята, изкъпаха се заедно, след което си легнаха уморени и щастливи. Прегърнаха се и почти веднага потънаха в дълбок сън.

Няколко часа по-късно Даян се пробуди от ярката лунна светлина, която струеше през френския прозорец. Тя тихо се измъкна от леглото. Все още гола се приближи до прозореца, за да погледа залязващата пълната луна.

Даян повдигна босия си крак, за да се почеше и в този момент се докосна до някаква дреха, метната на гърба на стола. Погледна и видя, че това е меката кожена жилетка, която Стар носеше във Вирджиния Сити вчера следобед.

Тя я повдигна с усмивка. Жилетката принадлежеше на мъжа, когото обича. Даян отърка меката гладка кожа о бузата си и вдъхна от неповторимата мъжка миризма. Тя изненадано премигна, когато късче сгъната хартия изпадна от вътрешния джоб на жилетката.

Даян се наведе и го вдигна. Искаше да го пъхне обратно в джоба, когато на ярката лунна светлина забеляза до кого е адресирано. Кръвта замръзна във вените й.

Когато я приближи до очите си и зачете, ръцете й затрепериха.

„28 септември 1895 Пони Бил п.к. 211 ап. 4

Сан Франциско, Калифорния.

Придружаващият телеграфен запис потвърждава нашата сделка по прехвърлянето на шоуто.

Полковник Бък Бюканън в Дивия Запад“

Невярваща на очите си, Даян прочете няколко пъти това кратко съобщение.

Накрая внимателно сгъна жълтия лист и го пъхна обратно в джоба на жилетката. Дълго време стоя на мястото си, трепереща под лунната светлина. Бе толкова поразена, че нито можеше да мисли, нито да помръдне.

Тогава, като мълния в съзнанието й проблесна странният инцидент вчера следобед в библиотеката на Стар. Тогава той пишеше върху жълт лист хартия, същия като този, който изпадна от джоба на жилетката. Колко странно се държа той и как бурно реагира, когато тя го изненада.

Даян потръпна.

Вече знаеше причината. Знаеше и защо е бил в града вчера. Изисканият обяд е бил просто предлог, за да отиде във Вирджиния Сити. Истинската причина е била, че той е искал да изпрати телеграма до най-заклетия враг на дядо й — Пони Бил!

Първият й порив бе веднага да събуди Стар, да му покаже проклетата телеграма и да поиска обяснение.

Не го направи.

Нямаше нужда от обяснения. Болезнената истина се съдържаше в телеграмата.

Сърцето й се сви от мъка.

Отминалите четири прекрасни дни не са означавали нищо за Стар. Самата тя не означаваше нищо за него. Обясненията му във вечна любов и предложението за женитба са били една измама. Всичко е представлявало част от добре обмислен план. Стар беше в комбина с Пони Бил. Мъжът, който й се бе заклел в любов, просто я използваше. За него тя бе една обикновена пионка.

Отмъщение!

Това бе истинската цел на Стар. Неговата единствена цел. Той хладнокръвно го бе планирал и умело привел в изпълнение. Сега им връщаше за всичко, наслаждавайки се на възмездието.

Добре замисленото наказание за нея бе да я накара да се влюби в него безнадеждно и после да я изостави, за да страда тя до края на дните си.

Наказанието за стария полковник трябваше да бъде загубата на любимото му „Wild West Show“. След това той нямаше да има за какво повече да живее.

Босите й крака се подкосиха, стомахът й се сви в агония и тя се свлече на колене. Тя цялата се разтрепери, зъбите й затракаха. Как е могла да бъде такава глупачка? Как е могла да допусне, че този жесток, безсърдечен звяр наистина е бил влюбен в нея?

Господи, та той я мразеше!

Толкова я мразеше, че я бе лишил от цялото й достойнство. Тя бе разголила пред него не само тялото, но и душата си. Той й бе отнел всичко. Всичко!

Лицето й пламна от срам като си припомни нещата, които правеха допреди малко на пода на библиотеката. Сърцето й болезнено се сви в гърдите. Горещи сълзи бликнаха в очите й. Бяха я предали — ловко и коварно!

Даян се надигна от пода, изпълнена с болка и възмущение. Благодарение на вродената си упоритост тя бързо възвърна самообладание и безшумно започна да се облича. Трескаво обмисляше какво да прави, докато припряно навличаше черните дънки и жълтия си пуловер.

Трябваше да се махне оттук. Веднага. Преди той да се е събудил. Сети се за сините жп билети, оставени в сребърната купа долу в коридора. Единият щеше да вземе, а другия — да унищожи. След това щеше незабелязано да се измъкне от тъмната къща и да побегне нагоре по хълма, молейки се Блек Стар да е в конюшнята.

Жребецът вече бе свикнал с нея. Нямаше да й е трудно да го оседлае, без да вдига шум. След това щеше да препусне към Вирджиния Сити и да го задържи там до изгрев-слънце. И чак тогава щеше да го пусне да се прибере вкъщи. Тогава вече щеше да е твърде късно за Стар да достигне града преди влакът в седем да е потеглил за Сан Франциско.

Тя обу на бос крак износените кожени обувки, които носеше в нощта, когато Стар я отвлече от фургона на шоуто. Планът й за действие бе готов и можеше да тръгва.

Беше уверена, че ако успее да хване влака на запад, преди Стар да я настигне, той нямаше да я преследва. Защо да го прави? Беше си отмъстил и тя не му бе нужна повече.

Даян на пръсти прекоси спалнята. С тревога пристъпи през отворената врата в тъмния коридор, направи няколко крачки и се спря.

Почувства остра болка в гърдите, в очите й напираха сълзи. Даян се обърна и отново влезе в просторната спалня. Приближи се към леглото, в което лежеше Стар. Голото му тяло бе обляно от лунната светлина.

Даян притисна устата си с ръка, за да сподави напиращите ридания и отправи дълг прощален поглед към любовника си, в чието легло никога повече нямаше да се събуди.