Нан Райън
Под знака на звездите (43)

Глава 42

Много й се искаше да погледне, но не го направи.

Горе в стаята за гости, Даян си наложи да чака. Сърбяха я ръцете да отвори пакета и да хвърли един поглед, но удържа импулса си, за да се наслади колкото се може по-дълго на сладкото предвкусване на приказната им последна вечер. Затова изчака. Не си позволи да надникне в кутията, преди да се изкъпе и старателно да подреди в бляскави къдрици тежката си черна коса.

Тогава, най-после, тя скъса панделката на кутията, махна бялата опаковъчна хартия и извади бляскавата одежда. Приказната рокля от мека теменужена коприна — същият цвят като очите й — беше по последна европейска мода. Широките ръкави, издути при лактите, се закопчаваха при китките. Бе много тънка в талията, а деколтето бе овално и скандално дълбоко. Роклята прилепваше по ханша и бедрата, а оттам надолу се разливаше на всички страни в каскада от копринени вълни.

Усмихната от щастие, Даян положи роклята върху леглото и извади от кутията чифт виолетови копринени танцувални обувчици със златни нишки, прекрасни копринени жартиери също във виолетово и златно, и копринени чорапи.

Доста време се бори задъхано, докато успя да закопчае роклята на гърба си. Дъхът й секна — роклята й стоеше като излята! Ушита така, че да наподобява пясъчен часовник — популярната тогава фигура — модерната рокля се стесняваше в талията и подчертаваше гърдите и бедрата.

Даян замислено се погледна в голямото стайно огледало. Намръщи се. Цвета и кройката на роклята безспорно много й отиваха, но имаше един дребен проблем. Дантелените й долни гащички се очертаваха под тънката коприна на леки гънчици.

Даян направи единственото възможно нещо. Свали неудобното бельо и се обърна с гръб към огледалото. Идеално. Изключителната вечерна рокля от теменужена коприна й стоеше така, както трябваше да стои. Даян палаво се усмихна на себе си. Зачуди се дали Стар ще разбере, че под роклята не носи нищо друго, освен жартиерите и копринените чорапи.

Величествена като кралица, Даян слезе по стълбите в осем и десет, тихо се плъзна по коридора и застана под арката на вратата на трапезарията.

Стар стоеше с гръб към нея, изправен до незапалената камина и пушеше тънка кафява пура. Подстриганата му коса блестеше в синкавочерни оттенъци. Посребрените кичури бяха пригладени назад над добре изваяните уши. Носеше безупречен фрак от черен габардин с ревери от лъскава черна коприна. Снежнобялата му риза бе надиплена отпред, а яката бе твърда и висока. На белите френски ръкавели блестяха сребърни копчета. Тънката черна вратовръзка и виолетовата кърпичка, която се подаваше от предния му джоб, допълваха прекрасния тоалет.

Даян безмълвно се втренчи в Стар. Той бе не само изключително красив в безупречния си вечерен костюм, но и бе неотразимо привлекателно мъжествен. Излъчваше нежна чувственост и самоувереност. Един изтънчен, безукорен джентълмен с изискани обноски, но със загадъчния привкус на дива, необуздана страст, прикрита под бляскавата външност. Един строен мургав Бог с дяволски изкусителен сексапил.

Само при вида му Даян бе пронизана от ясното съзнание, че е чисто гола под роклята.

Стар долови присъствието й и се обърна.

И щом я зърна, застанала в рамката на вратата, моментално цялата му нервна система се разтърси от мощен шок. Коленете му омекнаха, устата му пресъхна. Пръстите му импулсивно се стегнаха върху недопушената пура.

Тя бе прекалено красива, за да е истинска. Това ефирно създание със сигурност щеше да изчезне, ако го докосне с ръка.

Дългата й пищна черна коса бе вдигната над главата, разкривайки чувствените извивки на лебедовата й шия. Теменужената копринена рокля просто лепнеше по елегантните форми на тялото й. Тя никога преди не е била по-неустоима от сега. Високите й закръглени гърди се притискаха в бляскавата коприна и съблазнително преливаха над дръзкото деколте.

Очите му видяха толкова много свежа, гола плът, че той се изкушаваше да отиде при нея, да сведе глава и да целуне сенчестата вдлъбнатина между прекрасните й изкусителни гърди. Талията й бе здраво пристегната и бедрата й подканящо изпъкваха, опъвайки блестящата коприна върху плоския й корем.

Очите му бавно се плъзнаха по дължината на стройното й тяло, после се върнаха обратно на лицето. Страните й пламтяха зачервени, а в теменужените й очи проблясваха лилави пламъци. Устните й върху равните бели зъби бяха подканващо разтворени.

Стар почувства, че няма сили да помръдне.

Такава неземна красота! Тя бе недостижима богиня с чистото лице на невинен ангел и омайното тяло на палава нимфа. Изкусителна и неустоима смесица от невинност и поквара. Макар да изглеждаше скромна и свенлива във вечерната си парижка рокля, тя излъчваше някаква огромна земна чувственост, която предполагаше, че под бляскавата коприна, покриваща изкусителните форми, тя е гола и гори от желание.

Даян леко пое дъх, когато Стар смачка пурата си в кристалния пепелник и тръгна към нея. Не помръдна и когато лека усмивка плъзна по устните му. Крачеше преднамерено бавно, стигна до нея и я обиколи, като я докосваше единствено с изгарящия поглед на тъмните си парещи очи. Любуваше се на всяка частичка от стройното й тяло, докато тя чувстваше пламъка на очите му да пронизва коприната и да изгаря голата й тръпнеща плът.

Стар спря точно зад гърба й, толкова близо, че тя чувстваше топлината на тялото му. Вдигна ръце и нежно прегърна изваяните й от слонова кост рамене. Наведе мургавата си глава и постави ефирна целувка върху извивката на тила й.

Даян потръпна.

Стар вдигна глава. Мушна дългите си ръце под нейните, прегърна я и постави длани върху гърдите й. Погали изпъкналите през меката коприна зърна и каза:

— Ще ми позволиш ли да позная с какво си облечена под роклята?

С притворени очи и трепкащи мигли, Даян отвърна:

— Да, разбира се — и затаи дъх.

— С нищо — спокойно оповести ниският му равен глас. — Сигурен съм, че си гола.

Даян бутна ръцете му и се обърна да го погледне.

— Как разбра?

Той се усмихна, взе ръката й и горещо я целуна.

— Прочетох го в очите ти, когато те погледнах от другия край на стаята — целуна вътрешната част на китката й. — Мога ли да се уверя сам?

Очарователният й смях на малко момиче изпълни стаята.

— Разбира се, че можеш — Стар вдигна глава, очите му проблеснаха. — Но, по-късно — каза му тя. — Много по-късно.

— Ах, ти жестока безсърдечна жена — нежно я укори той. — Така да изкусяваш и измъчваш бедния човек.

Даян не отговори. Отново се засмя и се сети за поведението на лъвицата този следобед. Припомни си как красивата женска почти бе подлудила мъжкаря, преди да го приеме. Внезапно завладяна от желанието да прояви женската си сила, тя реши да прелъсти красивия Стар бавно. Хитро да го накара да чака, така както женската пума бе накарала мъжкаря. Щеше да флиртува и да го примамва и изкусява, докато почти не го побъркаше от желание по нея.

Едва тогава щеше да му позволи да я има.

Нито секунда по-рано.

Даян прие предложената й от Стар ръка, повдигна полите на елегантната си рокля и двамата заедно влязоха в трапезарията. Той я настани на мястото й и бързо запали свещите на масата. Големите френски прозорци бяха отворени, за да пропускат прохладния вечерен въздух. Нежен планински бриз караше пламъчетата на свещите да танцуват и хвърлят сенки върху стените и лицата на двамата.

Беше дълга прекрасна вечеря. Хайвер, омари, шампанско и какви ли не още вкуснотии. Даян намаза една хапка хляб обилно с хайвер и я преглътна с шампанско. После вдигна очи, за да види, че Стар внимателно я наблюдава. Светлината от свещите танцуваше в тъмните му очи и смекчаваше острите черти на лицето му.

Без да сваля очи от втренчения му поглед, Даян подаде връхчето на езика си, облиза лъскавите си устни и каза:

— Тази вечер имам страхотен апетит. А ти?

Вената, която изпъкна на челото му, ясно се виждаше на светлината на свещите.

— И аз — отговори той. — Но не за храна. Искам теб.

Даян се усмихна изкусително и се наведе над масата, за да му даде възможност да се наслади на преливащите й над дълбокото деколте гърди.

Стар преглътна с усилие, протегна ръка и улови нейната.

— Скъпа, нека се качим горе. Ще вечеряме по-късно.

Даян беззвучно се изсмя.

— Напротив, любими, трябва първо да се подкрепиш с една пържола — отдръпна ръката си от неговата и я постави върху гърдите си, привличайки по този начин още по-силно вниманието му към голата, пламтяща плът. — Ще ти трябва много сила.

Останаха край масата най-малко още един дълъг час. Опитаха от всички деликатеси, но всъщност ядоха малко. Щедро си наливаха от хубавото шампанско и Даян скоро започна да се чувства приятно замаяна. Стар я насърчи като отново напълни чашата й.

— Благодаря — каза му тя, като разбърка с пръст виното. Замисли се за момент.

Загледа се в ръцете на Стар. Това бяха ръце на художник, на скулптор. Взираше се в елегантните му източени пръсти и тръпка на вълнение пробяга по гръбнака й.

— Ръцете ти са много красиви — каза тя и вдигна очи, за да го погледне.

— А ти имаш прекрасно тяло — отвърна той и вдигна ръце пред себе си. — Искам да галя тялото ти с тези ръце.

Даян сладостно потръпна.

— След малко — обеща тя и пресуши чашата си. Облегна се назад в стола и пое дълбоко дъх. Коприната се опъваше и шумолеше, подчертавайки всяка извивка на тялото й.

— Няма да бързаме — каза Стар и усети капчици пот да избиват по челото му. Отвори бутилка „Помард“, наля в една чаша и отпи.

— Може ли глътка от твоето червено вино? — попита Даян.

— Само ако споделиш чашата ми — Стар й поднесе кристалната чаша.

— Дори предпочитам така — рече Даян и се усмихна.

Заедно изпиха чашата с виното. И още една. И още една.

Скоро Даян вече не седеше срещу него на масата. Стар я бе притеглил нежно и настанил в скута си. С очарователна усмивка тя се бе съгласила, че това е добра идея. Така че тя бе станала, повдигнала копринените си поли и елегантно бе заобиколила масата. Като държеше полите си дръзко високо, тя бе седнала в скута му и кръстосала крака, така че Стар за момент зърна бялото й, нежно бедро.

Гласните му струни се вързаха на възел, но успя да каже:

— В библиотеката има бренди и камината е запалена.

Даян постави показалеца си върху устните му.

— Аз обичам вино.

— Не обичаш ли бренди?

Тя поклати глава.

— Не си спомням някога да съм опитвала бренди.

— Много ще ти хареса.

— А след това ще потанцуваме ли?

— Ако искаш.

— Искам.

Даян се сгуши в него, докато се качваха в библиотеката. Чувстваше се малко замаяна, но приятно отпусната и щастлива. Просторната библиотека изглеждаше уютна и подканяща. В камината гореше буен огън и това бе цялото осветление в стаята. Френските прозорци бяха широко отворени към терасата. Студен северен вятър издуваше завесите и охлаждаше далечните ъгли на стаята. Широко квадратно парче хермелинова кожа бе постлано точно пред танцуващия в камината огън.

Даян пусна ръката му и седна на дългия удобен диван. Стар остана прав. Той разхлаби вратовръзката си, свали я, и небрежно я метна върху медния телескоп, върху една поставка близо до отворения френски прозорец.

Наля в две тумбести чаши коняк „Наполеон“, седна на дивана до Даян и й подаде едната.

Гледаше я усмихнат, докато тя отпи от брендито, наклони глава преценяващо, после кимна одобрително. Стар отпи. После взе чашата й, пресегна се през нея и остави и двете чаши на масичката в края. Веднага взе Даян в прегръдките си и нежно я целуна по устните. Обучен и всеотдаен любовник, Стар много добре знаеше, че за жените сладката възбуда започва с целуването.

Така че между отпиванията от брендито, той продължи да я целува. Устните му бяха топли, меки и ухаеха на брендито. Даян тихо въздъхна и се притисна в него, наслаждавайки се на уютния огън, на отлежалото бренди и на страстните целувки.

Наслаждаваше се и на това, че кара Стар да чака.

Стар чувстваше, че вече е чакал достатъчно. Желаеше я толкова силно, че не можеше да чака повече. Затова атакува Даян с пълната сила на мъжественото си очарование.

Внимателен. Нежен. Страстен.

Между дългите глътки от брендито и нежно прошепнатите обещания за това какво ще последва, той продължи да я целува с нарастваща настойчивост. После внезапно парещите му устни се отделиха от нейните. Той се извърна и се изправи като остави Даян отпусната и тръпнеща на дивана.

Стар разхлаби яката на врата си, пресече стаята и се спря пред фонографа. Завъртя ръчката на машината и изведнъж нежна музика изпълни огряната от огъня стая. Стар се върна при Даян. Тя вдигна глава. Той стоеше там, изумително очарователен и привлекателно опасен.

Развълнувана от сексуалната самоувереност, която той излъчваше, Даян пое протегнатата му ръка и се изправи пред него.

Пръстите му леко стиснаха нейните.

— Ще танцуваш ли с мен?

— Да — тихо прошепна тя.

Даян успя само да кимне и неволно да преглътне, когато той решително я придърпа към себе си и каза с ниския си галещ глас:

— А после ще те любя.