Нан Райън
Под знака на звездите (37)

Глава 36

— Искаш ли да вземеш гореща вана с един изморен мръсен индианец?

Беше половин час по-късно. Стар лежеше по гръб на леглото, напълно изтощен. Даян тихо се гушеше в прегръдката му.

Когато той проговори, тя се надигна на лакът. Погледна лицето му. Очите му бяха затворени, дългите му мигли хвърляха тъмни накичени сенки върху изпъкналите скули. Чувствените му устни бяха отпуснати и леко разтворени. Под тях се виждаха равните бели зъби. Дългата му синкавочерна коса падаше немирно върху високото му чело и се стелеше по възглавницата.

Даян бавно плъзна поглед по стройната му фигура. Стоманената сила на мускулите му си личеше дори и в това отпуснато състояние. Тя мечтателно се усмихна. Прекрасното му мъжествено тяло носеше същата опасна сила като преди, но тя вече не се страхуваше от нея.

От мъжа, който някога приличаше на звяр, тя бе очаквала дивашка грубост. Вместо това той бе проявил изумителна нежност и това го правеше още по-вълнуващ, още по-желан.

Щастлива както никога досега Даян импулсивно се наведе и целуна гладкия му кафяв корем.

Стар бавно вдигна ръка и постави длан върху главата й.

— Означава ли това, че си съгласна? — попита с равния си безизразен глас.

С устни все още върху гладката му топла кожа Даян отговори:

— Ако умореният мръсен индианец си ти, тогава приемам с радост — отново го целуна по корема.

Стар отвори едно око и я погледна, докато пръстите му се ровеха в буйната грива на гарвановочерната й коса.

— Ако продължаваш така, Белоснежке, няма да има гореща вана.

Усмихната Даян вдигна глава и го погледна.

— Това заплаха ли е, Червенокожи? — засмя се весело тя. — Звездоброецо! — изпищя тя секунда по-късно, когато той рязко се изтръгна от летаргията си, вдигна я, положи я по гръб на леглото и се отърколи върху нея.

Голата му широка гръд се притисна в гърдите й. Лицето му увисна на сантиметри над нейното и Стар си придаде най-мрачното изражение, което можа. Приличаше на злодей с мургавото си лице и жестоките присвити в тънка линия устни.

— Бяло момиче много глупав — каза той. — Смее се на голям, лош войн.

Даян продължи да се смее. Смехът й дори се усили, когато той изръмжа и зарови лице в извивката между шията и рамото й, като че ли беше големият лош вълк, който ей сега ще я схруска. Тя се заливаше от смях, пищеше и го удряше по гърба, докато той бавно придвижи глава надолу по тялото й, като не преставаше да ръмжи, леко да я хапе и да духа върху стомаха й, като възрастен, който забавлява малко дете.

Чувствителна към гъдел, Даян се извиваше и гърчеше и му крещеше да престане, без да спре да се залива от смях. Спазмите на смеха разтърсиха цялото й тяло, тя сграбчи с две ръце дългите му къдрици, дръпна силно и го предупреди, че „… по-добре престани веднага или…“

Стар престана преди тя да завърши изречението. Постави влажна целувка върху тръпнещия й корем, изплъзна се от леглото и се изправи. Бързо се извъртя с естествената грациозност на танцьор, наведе се, улови Даян за кръста и я изправи на крака върху леглото. Опря коленете си в ръба на леглото, прегърна Даян през бедрата и вдигна нагоре глава, за да я погледне.

— Време да те заведа при вълшебна вода — каза й той — и да изтрия лоша усмивка от хубаво бяло лице.

Все още смеейки се Даян разтръска глава и дългата й коса се замята покрай лицето й и по раменете.

— О… освен ако… ако си решил да… да… — не можеше да говори от смях — … измиеш устата… ми… със сапун… — тя с мъка пое дъх и изтри сълзите от очите си — … Не мисля, че… че можеш да ме накараш да спра.

— Ще ти покажа, че мога — каза й той, преметна я през рамо, като я държеше с една ръка за бедрата и се упъти към банята, докато тя риташе, дърпаше се и пищеше.

И се заливаше от смях.

Но Стар беше прав. Бурният й смях скоро се превърна в дълги въздишки на тихо задоволство, когато той нежно я целуна и устните им се разтопиха едни в други.

Седяха в широка квадратна вана от бляскав черен мрамор, сребърни кранчета, пълна до ръба с тъста пяна и гореща вода, от която се издигаше пара. Огромната вана се опираше на стена, изцяло издържана в същия черен мрамор от Карара. Срещуположната на нея стена беше цялата стъклена, също както в спалнята. Третата стена, също прилепена до ваната, бе изцяло от огледала, които започваха от пода и стигаха чак до високия таван. На последната стена имаше редици от орехови шкафове със сребърни дръжки. В средата й беше вратата към съблекалнята.

Когато тя напълно се отпусна и се умълча след целувките му, Стар безмълвно я обърна обратно и я настани удобно между разтворените си колене. Прибра дългата й коса над тила, завърза я с бяла кожена лентичка, тя се облегна на гърдите му и положи глава на лявото му рамо.

Смехът бе изчезнал напълно.

Но Даян остана с глуповата усмивка на лицето си и със затворени очи, напълно отдадена на удоволствието да се отпусне в топлата, стигаща до брадичката й вода. Леко въздъхна и отвори очи. През остъклената стена тя видя как облаци, довени от студения северен вятър, забулиха луната. Беше приказно. Като чуден сън, от който никога не искаше да се събуди. Толкова бе хубаво да си гол, приятно отпуснат и затоплен от водата и в същото време да си все едно навън сред природата.

— Стар? — лениво го повика тя.

С отпусната върху специално облицования за тази цел ръб на ваната глава, без да отваря очи той промърмори:

— Какво има, сладка моя?

— Много ми харесва този огромен прозорец, но не се ли страхуваш, че някой може да ни види?

Очите му се отвориха. Главата му се вдигна от ръба на ваната. Целуна мокрото рамо на Даян и отвърна:

— Скъпа, това е частна собственост. Аз я притежавам. Всички знаят, че това е моя собственост. Няма нито един човек в щата Невада — бял или индианец, — който ще прояви огромната глупост да влезе в имението ми, освен, разбира се, ако не е поканен и не влезе през парадния вход — изви глава и докосна с устни шията й. — Успокой се, любов моя. Тук сме напълно сами.

— Тук сме напълно сами — бавно повтори тя думите, които й доставиха удоволствие. Удоволствие беше да чувства устните му върху кожата си.

Внезапно й хрумна, че никой всъщност не знае къде са. Те седяха голи във ваната от черен мрамор, в уединената къща, закътана в планините на Невада, и никой не знаеше къде са. Никой! Бяха скрити на сигурно място в малкия си свят. Колко вълнуващо! Колко прекрасно би било, ако можеха да останат в сладкото си уединение завинаги. Или поне за няколко безценни дни, преди да се свържат с когото и да било.

— Стар — промърмори тя, вдигна ръка и прокара пръсти през посребреното му слепоочие. — Тук сме напълно сами, нали?

— Напълно. Никой не знае, че сме тук — отвърна той, изказвайки собствените й мисли. Бавно вдигна глава. — Сами двамата. Само ти и аз.

Даян извърна глава да го погледне.

— Знаеш ли какво си мисля? — отново отпусна глава върху мокрото му рамо.

— Да — отвърна той, — но не можем. Утре ще се качим на влака, за да се срещнем с твоите…

— Стар, хайде да не го правим — прекъсна го Даян и постави длан на гърдите му. — Нека да останем тук.

Тя се обърна, за да застане с лице към него, преметна дългия си крак и се настани върху Стар.

— Не можем, сладка моя. Трябва да хванем влака за Сан Франциско.

— Защо? — тя плъзна ръце по тялото му към гърба. — Какво като се забавим няколко дни?

Стар пое дълбоко дъх и нежно стисна лицето й в дланите си. Очите му изгаряха от любов, когато нежно й каза:

— Даян, аз те обичам. Искам да се оженя за теб.

— И аз искам същото, Стар, но за момента искам да бъда тук с теб без някой да ни притеснява.

— О, Боже, скъпа, ако можеше да стане така, както аз исках, щях да те затворя тук с мен завинаги. Но бъди разумна — нежно прокара палеца си напред-назад по меките й устни. — И без това няма да ми е много лесно да получа разрешението на дядо ти да се оженя за теб.

— Аз не се нуждая от съгласието на Полковника — бързо му каза Даян.

— Но аз се нуждая от него — отвърна Стар. — И ти също, сладка моя. Ти ме обичаш, но ако няма да можеш да виждаш дядо си и баба си, ти никога няма да бъдеш щастлива като моя жена. И аз ще бъда нещастен, понеже ти ще си нещастна — въздъхна тежко, затвори очи, после ги отвори. — За Бога, Даян, не забравяй, че аз те отвлякох. Виновен съм за това тежко престъпление и съм уверен, че дядо ти ще иска да ме види на въжето заради него.

— Полковника е виновен в същото престъпление, скъпи — напомни му Даян. — Ти също беше отвлечен. Окован във вериги, отвлечен от планините и хвърлен в клетка.

— О, Даян, това беше различно. Освен това, не старият полковник го извърши. То не…

— Дядо ми е виновен — заяви Даян развълнувано. — Това бе неговото шоу, неговите наемници те отвлякоха, негово бе решението да те задържи против волята ти — погали с длан широката му гръд. — Дядо ми ти причини ужасна злина, но аз го обичам и ще му простя — замълча и погледна в тъмните му очи. — Ти също ще му простиш, защото ме обичаш, нали?

— Да, разбира се.

— Е, той ще ти прости поради същата причина. Той ме обича — усмихна му се лъчезарно и добави: — След време ще разбере, че ти всъщност си добър и мил човек. И ти ще разбереш същото за него — наведе се и целуна стегнатите, плоски мускули на гърдите му.

— Може би си права — каза й той, когато тя вдигна глава.

— Права съм. Знам, че съм права — усмивката й беше обезоръжаваща. — Така че, може ли да почакаме малко преди да отидем в Сан Франциско? Моля те.

Пленен от усмивката й, Стар попита:

— Колко дълго?

— Седмица!

Той поклати глава:

— Най-много три дни.

— Пет — бързо се възпротиви тя.

— Четири. И това е последното ми предложение.

Даян обгърна с ръце врата му.

— О, благодаря ти, Стар, благодаря ти — тя изви глава назад, затвори очи и промърмори: — Цели четири дни! Четири прекрасни дни сами тук. Четири приказни дни и никой няма да знае, че сме тук — ваканция за влюбени.

Това, че щяха да останат, бе също толкова вълнуващо за Стар, колкото и за Даян. Той обви с ръка тила й, наведе се и я целуна. Устните й моментално омекнаха и се разтвориха. Почувства езикът му в устата си. Той я придърпа по-близо. Сърцата им биеха едно срещу друго. Почувства как стройното му тяло потръпна.

Скоро усети как то се променя, докато целувките му, отначало нежни, станаха настойчиви. Дланите й се плъзнаха нагоре към тила му. Силните му пръсти я притиснаха още по-близо. Толкова близо, че тя можеше да усети нарастващата му възбуда, която пулсираше и се притискаше в свръхчувствителната плът между разтворените й бедра.

Стар с нежелание откъсна парещите си устни от нейните. Виждаше, че възбудата на Даян нараства също като неговата. Обичаше да гледа лицето й, чувствените му линии, сега още по-изразителни от възбудата. Прекрасните теменужени очи потъмнели в лилаво под дългите, спуснати мигли. Красивите й, създадени за целуване устни блестяха леко разделени. Дишането й се бе променило. Сега дишаше учестено и бързо.

Даян наистина бе възбудена. Толкова, че вече бе започнала да се чуди дали е възможно да се прави любов сред пяната и водата във ваната. Беше и раздвоена. Раздвояваше се между силното желание да стисне очи и да ги държи здраво затворени, като че ли да изключи целия останал свят завинаги, и желанието широко да ги отвори и да се наслаждава на безценните минути, прекарани в този техен, личен рай, където се притискаше гола в прегръдките на най-вълнуващия мъж, който някога бе познавала.

С жест на чувствена интимност, Даян пъхна ръка под пенестата топла повърхност на водата и нежно, свенливо обви с длан пълната му възбуда. Приятно изненадан, той й отвърна, като плъзна ръце по вътрешната страна на бедрата й.

— О, скъпа — преглътна той с мъка, — знаеш ли какво ми причиняваш?

— Не. Да. Искам да кажа, не съм много сигурна — откровено призна тя. — Но съм любопитна. Възразяваш ли?

Той поклати глава отрицателно и стисна зъби, когато пръстите на дясната й ръка бавно се плъзнаха нагоре и се спряха на гладкия като кадифе връх на мъжествената му възбуда. Очарователна в любопитството си, Даян разучи, погали и се запозна с чудатостите на мъжественото му тяло. После вдигна глава и го погледна. Очите му бяха притворени, лицето бе заляно от топлина, а тялото му неволно потръпваше от докосването на пръстите й, нежно изучаващи страховитата му твърдост.

— Стар, скъпи?

— Хммм? — бе всичко, което успя да отговори той. Една вена бе изпъкнала на челото му, а сърцето му бясно пулсираше в гърдите.

— Възможно ли е… все се чудя… да се любим тук във водата.

Гласът му бе равен, но напрегнат, когато отвърна:

— Боже мой, скъпа, та ти държиш отговора в ръцете си.

— Да, предполагам — после почти свенливо добави: — Стар, моля те, ще ме любиш ли тук в мраморната вана?

— Щом настояваш — бе краткият му отговор, преди да я притисне към себе си.

Даян научи, че да се прави любов във водата е напълно възможно, а и много приятно. Но не и наполовина толкова приятно от това, което последва, когато, двамата слети в едно, се изправиха и излязоха от ваната. Докато от телата им капеше вода и пяна, Стар коленичи на плюшения килим, много внимателно я положи по гръб и легна отгоре й.

Така продължиха да се любят, без да прекъсват. Това бе наистина страстна любовна връзка. И двамата знаеха, че в другия са намерили идеалния си партньор.

Очите на Даян се притваряха и отваряха в еротично блаженство и тя бе възнаградена с визуалните възприятия, които съответстваха на невероятните физически усещания.

Навън, зад блестящата стъклена стена, се разкриваше една приказна страна на чудесата, проблясваща под сребърните лунни лъчи. А в огледалната стена се виждаше един мургав красив мъж, който правеше страстна любов с една жадно приемаща го жена, която поразително приличаше на нея самата.

Преживяването беше невероятно.

Тя наблюдаваше голата двойка, отдала се на дива бурна любов сред дивата природа. В същото време самата тя се чувстваше топло и уютно и бе участник в интимния акт.

В абсолютна хармония любовната двойка в огледалото и тази сред природата се движеха заедно, дишаха едновременно, дори стигнаха върховния момент едновременно с Даян и Стар. Но Даян не забеляза това.

Лилавите й очи останаха плътно затворени, докато тя се извиваше в дълбоките, разтърсващи трусове на екстаза.