Сюзън Донъл
Покахонтас (16)

Глава 15

Джеймстаун, септември 1608

Смит удари с юмрук по дланта си, ликувайки вътрешно. Тази сутрин на събрание на съвета той беше избран за президент на колонията. „Време беше. Аз съм човекът, който ще доведе докрай това начинание. Трябваше да бъда избран в самото начало.“ Той помисли за своя стар враг Уингфийлд, който беше освободен от затвора и изпратен обратно в Англия с Нюпорт през пролетта и отново удари с юмрук по дланта си.

През летните месеци Смит беше изследвал нагоре в залива Чезапеаке, все още търсейки пътя към Индия. Беше трудно пътуване. Времето беше много горещо, а на един от далечните острови в залива трима от мъжете му заболяха от треска и шарка, и умряха. Те бяха измежду новопристигналите от Англия. Той беше благодарен, че местните индианци бяха доброжелателни и ги лекуваха с билки и им позволяваха да останат в стаята за изпотяване.

Освен това той и мъжете му разбраха, че французите изследват от север. Това го разтревожи и затвърди убеждението му, че Джеймстаун трябва да се разшири. Тяхното селище трябва да е постоянно и достатъчно здраво, за да задържи французите на север, а испанците — на юг, за да могат англичаните да завладеят територията на Вирджиния.

Нямаше търпение да въведе промените, които смяташе, че са необходими за колонията. Защото, първо, дисциплината беше твърде лоша. Фортът трябва да бъде поставен на военни начала; това ще кали мъжете, ще ги направи по-издръжливи на трудностите. Второ, колонизаторите бяха много либерални в отношенията си с поухатаните, твърде свободни в даването на сечива и оръжия срещу храна. И, трето, той искаше да изследва съкровищниците на Поухатан в Утамусак.

Изминалото лято беше първото, на което колонизаторите наистина се радваха. Великият вожд беше изпращал воините си във форта само да търгуват. Братята на Покахонтас бяха научили англичаните на лов и риболов, а Покахонтас беше научила жените да напътстват мъжете си при отглеждането на царевица и зеленчуци. „Вирджиния Къмпани“ продължи да изпраща хора от Англия. Последният кораб „Феникс“, с капитан Нелсън на щурвала, пристигна от Англия в един светъл ден в края на пролетта. Заселниците се развълнуваха, когато разбраха, че освен „Сюзън Констънт“ и други кораби бяха тръгнали за Новия свят.

Смит беше изпълнен с щастие, докато наблюдаваше как няколко високи мъже слизат от „Феникс“. Той и съветът на Джеймстаун бяха изпратили писмо до „Вирджиния Къмпани“ и сър Едуин Сандис, специално искайки мъже с ръст колкото поухатаните, високи шест и повече фута. Както каза на Нюпорт, беше им омръзнало да ги гледат отвисоко, а поухатаните трябваше да знаят, че някои англичани са високи колкото тях.

„Феникс“ също донесе писмо, очертаващо план, предложен от „Вирджиния Къмпани“ за крал Поухатан, като символичен цар на Англия. Смит каза на Пърси:

— Не мога да повярвам, че Лондон е толкова глупав да мисли, че може да застави горд мъж като Поухатан да бъде коронован за крал на друга държава. Но крал Джеймс хареса идеята и си внуши, че това ще привлече Поухатан по-близо до англичаните и ще го направи податлив да приеме повече заселници. Нюпорт трябва да пристигне всеки момент и той ще донесе принадлежностите със себе си. Ще му бъде заповядано да извърши церемонията веднага щом пристигне. Мога да гарантирам, че този проект ще бъде пълен провал. Той може дори да разруши всичкото добро, което Покахонтас така внимателно планира.

Именно Покахонтас беше донесла благоденствие и мир. Тя държеше Поухатан в залива. Беше спечелила ценно време за колонизаторите. Винаги, когато говореше за Покахонтас, Смит наблюдаваше внимателно да види дали другите англичани знаеха за близостта му с принцесата. Но никога нямаше признак, че колонизаторите подозират нещо между тях.

Нюпорт пристигна на „Мери Маргарет“, носейки богато украсено с дамаска легло с балдахин и завеси, разкошно украсени с извивки и златни пискюли, легло, предназначено за коронована глава. Подаръците за Великия вожд завършваха с мантия от пурпурно кадифе и корона. Короната беше изработена от мед, метала, който поухатаните ценяха най-много.

Смит прецени стоките и измърмори на Пърси:

— Цялата идея е гротескна. Наистина кралски украшения! Те никога няма да заблудят Поухатан. Той е прекалено проницателен.

Часовоят в една от кулите на форта съобщи:

— Принцеса Покахонтас.

„Тя може да има идея как да получа аудиенция с баща й“ — помисли Смит.

Избърза към нея и обясни нуждата на колонизаторите да се срещнат с баща й и да уредят церемония по коронясването. Тя беше удивена, после й стана забавно.

— Той вече е Велик вожд — каза тя. — Но ще уредя среща.

След три дни Смит трябваше да напусне форта. Тя ще го посрещне заедно с мъжете му извън палисадите на Веровокомоко и ще ги придружи вътре. Каза, че баща й е на път за вкъщи от Утамусак и обикновено е в добро настроение, след като е посетил съкровищата си.

Осемдесет англичани изразиха желание да отидат до Веровокомоко и те тръгнаха, пеейки от радост. Всяка смяна на ограниченията и ежедневието на Джеймстаун беше добре дошла и повдигаше духа им.

Когато свърнаха зад завой близо до местоназначението, изведнъж на пътя пред тях се изправи Покахонтас. Даде знак на Смит, че за тях има почерпка и че трябва да я последват в съседната долчинка. Тя затанцува пред тях, очевидно в добро настроение, и ги заведе до огъня. Каза им да седнат и да затворят очи. Те добродушно се съгласиха.

— Обещавам, че е безопасно, в противен случай ме убийте! — засмя се тя.

Поставиха мускетите си в скута и зачакаха, докато Покахонтас изчезна в гората. Да накара мъжете да седнат на вражеска територия, беше проверка на вярата им в нея.

Изведнъж от гората се чу грохот от смразяващи кръвта крясъци. Мъжете започнаха да се изправят на крака, със заредени мускети. Засада ли беше това?

От гората изтичаха тридесет жени. Техните силни млади тела бяха голи, с изключение на листите между краката им. Бяха изрисувани със сложни завъртулки от глава до пети в различни ярки цветове — червено, синьо, зелено, жълто. Еленови рога, цветя и други предмети украсяваха главите им. Като амазонките всяка носеше оръжие — лък и стрела, тояга, сабя. Беше многообразие от цветове и шум, докато викаха и пееха с пълни гърла, танцувайки в кръг около огъня.

Колонизаторите бяха изумени. Те никога не бяха виждали подобно изпълнение и погледнаха смаяни Покахонтас. Тя се засмя на тяхното учудване и им викна да седнат.

По-малка група момичета излезе от гората, като подскачаха наоколо, носейки гърмящи змии, барабани и флейти. Те бързо се настаниха да свирят на инструментите си.

Сега другите жени започнаха сериозно да танцуват, сладострастен ритуал, който би възпламенил и камък. Телата им се въртяха в открито похотливи движения, стегнатите им гърди и твърди задници се движеха с покана първо към мъжете, после назад. Оркестърът започна да свири бавно и стигна до възбуда от предизвикателството. Телата трепереха, зърната на гърдите се втвърдиха и жестовете изразяваха всичко.

Лицето на Смит се вкамени от неодобрение. Дисциплината между мъжете му беше изчезнала. Погледна към Покахонтас, чието лице беше концентрирано. Изведнъж той се зачуди: „Може ли да е капан?“. После се сети, че това е нейният подарък. Мъжете бяха самотни и зажаднели за ласки. Този танц беше символ на нейната култура и още един неин опит да сближи двата народа. Вижда ли тя по-широко обвързване? Мисли ли, че ако много от поухатанките сключат брак с англичаните, това ще открие път за баща й да приеме техния съюз? Смит не знаеше, но наистина не одобряваше. Той се намръщи: „През остатъка на деня мъжете са загубени за мен. Ако сега ни нападнат, ще бъдем разгромени“.

Жените прекъснаха танца си така внезапно, както бяха започнали и се втурнаха в гората. Върнаха се, носейки подноси с вкусна храна. Мъжете вече бяха в такова състояние, че не се нуждаеха от окуражаване, за да бъдат отведени един по един до близките къщи на града.

Смит беше сигурен, че Покахонтас никога няма да направи нещо, което е неприемливо за Поухатан. Докато стояха сами в края на града, той каза:

— Какъв е рангът на тези жени?

— Те са дъщери на фермери, точно за твоите работници и войници. Този танц трябва да завърши с правене на любов — каза тя. — Няма нищо тайно в него и мъжете ще си тръгнат сутринта. Това не е продължителна връзка.

Смит реши, че никога напълно няма да разбере тези хора и не показа неодобрението си, защото видя, че Покахонтас се гордее с усилието си. При постоянното напрежение от дебнещата от всички страни опасност, мъжете ще бъдат доволни от облекчението. Когато се върнат във форта, ще имат дълги истории за разказване на своите другари, които ще им завиждат.

В средата на следващия предобед Великият вожд и свита от двеста воини тръгна с кану надолу по реката от Утамусак. Поухатан беше в най-доброто си настроение, след като беше преброил богатствата в съкровищниците си. Той се усмихна доброжелателно на всички, докато пристъпи от екипажа си от четиридесет мъже и продължи бавно през чакащата тълпа към къщата на съвета и своите нетърпеливи съпруги. Смит и мъжете му стояха отстрани, но дори и те получиха царски поздрав и усмивка.

— Покахонтас беше умна да подскаже да дойдем днес.

— Царят е в отлично настроение — отбеляза Смит с надежда в гласа.

След като чакаха няколко часа, дванадесет от най-високите мъже на поухатаните дойдоха да извикат Смит при царя. Смит беше ядосан. Той беше среден на ръст и винаги, когато беше на територията на Поухатан, Великият вожд го обграждаше с мъже, които бяха много по-високи от него. Това беше един от многото номера, които Поухатан използваше, за да го изнервя. „Този път обаче доведох няколко мои високи мъже“ — помисли със задоволство англичанинът.

Със сладкодумието, което беше успял да усвои и с помощта на преводача Томас Сейвидж, Смит каза на Поухатан, че кралят му отвъд океана се възхищава от него и го цени толкова високо, че иска да провъзгласи Поухатан за крал на Англия. После той описа церемонията и покани царя в Джеймстаун за коронясването.

Поухатан седна назад върху кожите си, а съпругите му се скупчиха около него. Погледна студено към Смит с присвити очи. След момент отговори:

— Аз също съм цар, а това е моята земя. Ако твоят крал ми е изпратил подаръци, аз ще чакам само осем дни, докато ги получа. Вашият Нюпорт трябва да дойде при мен, не аз при него в твоя форт, нито ще се хвана на въдицата.

Покахонтас беше влязла в стаята на съвета и се опита да умилостиви баща си:

— Тасентасите искат да ти окажат голяма чест, татко. Обичай е за церемонията да се отиде в техния форт.

Поухатан беше непреклонен. Нито молбите на Покахонтас, нито пламенната реч на Смит можеха да го накарат да отстъпи. Не желаеше да мръдне от Веровокомоко и даде ясно да се разбере, че никак не се интересува от това да бъде коронован за крал на Англия. Подаръците обаче бяха друга работа. Щеше с радост да ги разгледа. Смит и мъжете му напуснаха стаята, докато радостните викове на съпругите, отървали се най-сетне от червенокосия, ехтяха в ушите им.

— Нямаме повече работа тук. — Смит стоеше с ръце на кръста под топлото слънце. — По дяволите Лондон! Веднага ще тръгнем за Джеймстаун и ще се върнем с подаръците и короната. Трябва по някакъв начин да сложим короната върху главата на Поухатан, за да удовлетворим крал Джеймс.

Смит се обърна към Покахонтас:

— Опитай се да убедиш баща си, че е голяма привилегия да бъде провъзгласен за крал на Англия. Поне да изтърпи церемонията.

В течение на два месеца Покахонтас пътуваше напред-назад между хората си и Джеймстаун. Баща й упорито отказваше да бъде коронясан, докато накрая обещанието, че ще получи оръжия, го накара да каже неохотно „може би“. Колонизаторите определиха ден за пътуване до Веровокомоко. Коронацията, ако наистина се състои, трябва да бъде там, където посочи Поухатан. Нямаше никакво намерение да идва в лагера на презрените странници. Тежките подаръци — голямото легло, наметалото, короната и оръжията, за които се споразумяха, бяха транспортирани върху „Мери Маргарет“ с Нюпорт по заобиколен речен път. Два дни по-късно Смит и петдесет мъже тръгнаха по суша.

Този път нямаше красиви момичета, чакащи да прелъстят англичаните, нито голяма група придружители, които да ги поздравят и придружат до града. Вместо тях ги чакаха шестима мъже, най-ниските мъже, които Смит беше виждал досега сред поухатаните. Великият вожд показваше открито презрението си към церемонията по коронацията. Но когато корабът доплува по-късно през деня, Поухатан изпрати сто воини в пълни отличителни знаци да го поздравят заедно с товара му от подаръци и оръжия. Великият вожд беше заинтригуван от огромното легло и богатите му украшения, което веднага беше отнесено в жилището му. Кралският диван стоеше високо над земята и Поухатан призна на Покахонтас, че то изглежда повече като трон, отколкото като място за спане. Няколко от съпругите му подскачаха буйно върху него и се чудеха дали няма да прекарват половината от времето си, падайки на пода.

Англичаните чакаха търпеливо на големия централен площад на града. Те стояха във военен ред. Беше ясен ден, по-топъл от обичайното за ноември. Смит и мъжете му се бяха преоблекли в най-хубавите си дрехи, джентълмените — в кадифе и шапки с пера, Нюпорт — в униформата си на адмирал от флота. Моряк носеше медната корона, която блестеше на слънцето, положена на кадифена възглавница. Друг мъж държеше кадифената мантия. Нейният пурпур разпръскваше живи цветове над сцената. На моряците на борда беше заповядано да бъдат с униформи, тъй като всички се надяваха коронацията да се състои. Нюпорт носеше пистолет, както и сабя. Трябваше да стреля, когато короната бъде поставена върху главата на Поухатан, а стрелците да дадат двадесет и един изстрели с пушки от „Мери Маргарет“. Англичаните бяха решени да придадат тържественост на церемонията, независимо от презрението на Поухатан.

Докато чакаха, Покахонтас, с щастливо лице от новината, която носеше, доближи Смит и Нюпорт и каза, че леглото е предизвикало триумф. Баща й толкова го харесал, че ще се съгласи с желанието на колонизаторите да поставят чужда корона на главата му, но трябва бързо да свършат тази работа, защото няма време за губене.

Мина още един час. Внезапно на фона на шума от удари върху направен от необработена кожа барабан се появи Великият вожд с невъзмутимо лице. Той беше заобиколен от воините си, които се смееха и шегуваха, докато гледаха любопитно към англичаните. Но воините бяха тежковъоръжени, в случай че има признак за измяна.

Покахонтас се присъедини към съпругите на Поухатан от едната страна на площада. Те всички бяха облечени в меки кожи — катеричка, червена и сребърна лисица, опосум, блестяща норка, бялка и видра. Съпругите бяха станали по-толерантни към грозните същества от чуждата страна, но идеята, че техният всемогъщ бог-цар щеше да стане крал на още едно царство, ги забавляваше и възбуждаше любопитството им.

Нюпорт пристъпи напред и показа пурпурната мантия със серия бързи жестове. Поухатан даде знак на воин да вземе собствения му дълъг шлейф, направен от необработена кожа, и позволи на Нюпорт да преметне мекото кадифе през раменете му. На шивачите в Лондон беше предадено, че той беше повече от шест фута висок, така че гънките падаха до земята в кървавочервени отблясъци. По лицето на Великия вожд премина проблясък на удоволствие и всички наблюдаващи мислеха колко великолепно изглежда той.

Тълпата беше притихнала. Закачките отшумяха. Двама джентълмени пристъпиха и помолиха Поухатан да коленичи и да наклони главата си. Томас Сейвидж преведе.

— Не прекланям глава пред никого. — Великият вожд беше неподвижен.

Англичаните бяха поставени натясно. Нямаше достатъчно висок англичанин, който да постави короната върху главата на Поухатан, докато той стоеше прав. Последваха консултации, после демонстрации. Даже Нюпорт клекна на едно коляно и сведе глава, за да покаже на царя какво е необходимо. Англичаните опитаха ласкателство, придумване, даже уловки, но могъщият цар на Седемте царства беше непреклонен. Той не би приклекнал пред никой смъртен.

Една мисъл хрумна на Смит, когато погледна към Покахонтас, стояща до своята хрътка. Той пошушна на Нюпорт, който се придвижи с короната по-близо до царя. После поговори кратко с Покахонтас, която отиде до баща си, водейки за нашийника кучето си Кинт.

Поухатан обичаше кучето и се наведе да го погали. В този момент Нюпорт грабна короната и бързо я постави на главата на Великия вожд. Поухатан бавно се изправи с намръщено лице. Дали да хвърли короната на земята? Патриотизъм изпълни англичаните. Все пак, беше символът на страната им. От гърлата им се разнесе мощно ура и разкъса тежката тишина. Поухатан се втренчи в тях и после лицето му бавно се отпусна. Изражението му като че ли казваше: „Нека глупаците се радват“. После Нюпорт извика:

— От името на английския края Джеймс аз те провъзгласявам за крал на Англия във Вирджиния!

Той стреля с пистолета си и поухатаните несъзнателно подскочиха. Веднага „Мери Маргарет“ започна салюта от двадесет и една пушки. Беше коронясан нов крал на Англия.

Короната стоя само няколко секунди върху главата на Поухатан, преди той да я подаде на един от придворните си. Смит не се съмняваше, че тя ще се превърне в огърлици за любимите му съпруги. Беше ясно, че вниманието на Великия вожд беше привлечено от рева на оръдията. Тук имаше нещо, което беше от истинско значение за Поухатан и беше лесно да се види, че пътят към него не беше чрез корони и почести, а чрез оръдия и мощта, която те биха му дали.

Обаче Великият вожд, царят на Седемте царства и крал на Англия, си припомни маниерите. Той взе собствения си тежък плащ, избродиран със стотици перли и раковини, символизиращи неговото богатство, и го даде на Нюпорт.

— За вашия крал — каза той. — Подарък от Поухатан, владетеля на Седемте царства.

Никой англичанин не пропусна да забележи, че той предложи своята дреха, а не една от короните си от пера или други украшения за главата.

Смит предаде командването на един от лейтенантите. Той искаше да отплува с Нюпорт, за да обсъдят плановете, които имаше за колонията, и да има време да ги изложи. Нощното плаване беше идеално и за двете цели. Но първо искаше да напише писмо до крал Джеймс и „Вирджиния Къмпани“ в Лондон, съобщавайки им, че коронацията се е състояла. Веднага щом се качи на борда, той седна в каютата си и написа: „Високоблагородни дами и господа, аз точно следвах указанията ви, изпратени по капитан Нюпорт, въпреки че бях решително против. И макар да се страхувам, че това ще бъде риск за всички нас, който сега е извършен и вече е много късно, аз коронясах Поухатан според вашите инструкции. За коронацията на Поухатан и за подаръците; които му изпратихте за тази церемония, бих искал да ви кажа, че се опасявам от неприятности, преди отново да получим вест от вас“.

Смит знаеше, че това е грубо писмо, но искаше да внуши на хората в Лондон, че беше почти невъзможно да диктуват политиката от няколко хиляди мили разстояние за неща, които не познаваха.

Привършвайки писмото, което щеше да изпрати по първия кораб до Англия, и преди да говори с Нюпорт, на Смит му остана време да мисли отново за Покахонтас. Това, което беше извършила за Англия и колонията, беше неоценимо. Без нея колонията би била пометена и изследователите — толкова обезкуражени, че дълго време би бил невъзможен друг опит, ако изобщо беше направен. Французите или испанците щяха да успеят да се придвижат и да завладеят територията на Вирджиния и Новия свят.

„Тя е истинска героиня, въпреки че е последният човек, който би помислил за себе си в такава светлина.“

Веднъж тя му каза, че в началото само е искала да сближи двамата мъже, които означават всичко за нея, Поухатан и Смит. Но след като ги опозна, чувствата й към англичаните бяха нараснали и сега тя искаше да види хората от двата свята да живеят в хармония.

„Да, тя е забележителна, но как ще влезе в моя живот? Тя е не само принцеса от чужда земя, а сега вече и принцеса на Англия. Нечувано е за човек с моя ранг да се ожени за толкова високопоставена жена. И какъв живот мога да й предложа в Англия? Как ще свикне с него? Ще се чувства ли притеснена след свободата на гората?“ Това бяха мисли, които отдавна кръжаха в главата му, но те все още го измъчваха, нерешени. Защото неговото намерение беше да се върне в Англия, след като беше осигурил бъдещето на Джеймстаун.

Само да не изпитваше тази страст към нея! Той стана от масата и отиде към амбразурата. „Малка част от мен е нетърпелива и сърдита за времето, което прекарвам в тревога и копнеж за нея. То ме откъсва от задълженията ми, от нещата, които искам да постигна, и това ме кара да се чувствам виновен.“ Той се върна назад и ядосано удари масата с ръкавицата си. „Само да не я обичах! По дяволите, наруших моето собствено строго правило: Никога не се обвързвай сериозно с жена; това носи само беди. По дяволите, по дяволите!“

Покахонтас дойде в Джеймстаун на петия ден от завръщането на Смит. Тя му каза, че баща й не приема плащането, което Смит предлага за още царевица и храна. Каза, че Поухатан губи търпение и е уморен да ги снабдява с храна от своите собствени запаси. Досега е трябвало да си отгледат своя храна. Покахонтас го погледна с желание да се извини, но и неспокойно.

— Баща ми току-що получи новини за скорошното ти пътуване по Чезапеаке, когато трима от твоите мъже са се разболели от треска и шарка. Открихме, че цялото селище е боледувало от същата болест. Тя сниши гласа си: — Всички умрели. Даже жреците нямали магия да се излекуват. Това много разстрои баща ми, а жреците му са във фурор. Те не обичат да се мисли, че някои от тях са безпомощни. Казвам ти това, за да те предупредя. Не знам какво смята да предприеме баща ми.