Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (8)

VIII

— Миналата нощ около дванайсет се опитах да ти се обадя по телефона, но ти не вдигна. Означава ли това, че дори и толкова късно все още не си се била прибрала?

Роджър стоеше пред бюрото на Сюзън. Бяха сами. Руби тъкмо беше излязла да купи нещо за обяд.

— Това да не би да е разпит? Искам да знам, с какво право ми задаваш този въпрос.

— С правото на мъжа, който те обича.

— Ние сме партньори в работата, Роджър, не в личния си живот. Не го забравяй.

— Колко дълго смяташ да продължаваш така? И какво мислиш, че ще постигнеш? Какво очакваш, че ще се случи, след като прекарваш цели нощи с този Ник Рандал?

— Цели нощи? — иронизира го Сюзън. — Знаеш, че той е много важен клиент и трябва да се постарая да се държа мило с него.

— Да се държиш мило с него! — изфуча Роджър. — Звучи ми доста двусмислено.

Тя се засмя.

— Обаче всъщност е много просто. Зад това не се крие абсолютно нищо, което да те настройва така агресивно, както в момента.

— Не съм агресивен. Само искам да не ми разиграваш театър, за да ме дразниш и да ме водиш за носа. Искам те, Сюзън, и знам, че ти също ме желаеш. Така че престани най-сетне с тази глупава игра и се върни отново при мен.

Когато й говореше така, Сюзън с усилие запазваше хладното си държание. Дори и в този миг усети леката възбуда, която се плъзна от корема по цялото й тяло и приятно я стопли с беглата си сладостна тръпка.

— Да поговорим за Мари Ричардсън — побърза да промени темата. — След обяд имаш уговорена среща с нея. Чувала съм, че Мари е много атрактивна личност.

— И какво от това?

— Освен всичко друго, има и милиони.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Сюзън? Някаква нова игра ли замисляш или просто искаш да ме натикаш в леглото на някоя друга? Трябва да те уверя, че нищо няма да постигнеш. В последно време не съм ти давал дори и най-малък повод да ме мислиш за плейбой. Кога най-сетне ще проумееш, че желая само теб!

— Не се ли разбрахме да изключим всичко лично от служебните си взаимоотношения? Защо трябва винаги да нарушаваш обещанията си? Това не е честно, Роджър.

Изведнъж лицето му застина.

— Както искаш, Сюзън. Но недей да стигаш прекалено далеч. Един ден може да се окаже късно за някои неща.

— Може ли да видя проектите ти за Мари?

— Ела в студиото ми — отвърна кратко той и излезе. Сюзън се усмихна. Роджър беше ужасно изнервен и това й харесваше. Трябваше да получи наказанието си и да не си въобразява, че всичко, което прави, му е позволено и простено. „Само да не беше онази случка в асансьора…“

Все още се срамуваше, когато се сетеше за нея. Тогава му беше дала да разбере, че все още го желае, че все още го обича. Затова сегашното й държание изглеждаше някак преднамерено и изкуствено.

 

 

Когато по-късно този ден се появи при Ник Рандал, в очите му имаше особено, тайнствено изражение. Отново бяха в Кънектикът, в хубавото му бунгало под високите стари дървета. Слънцето хвърляше златисти отблясъци върху водната повърхност на плувния басейн. Денят беше горещ и хубав. Ник беше помолил кафето да бъде сервирано на терасата.

— Трябва да измислим нещо оригинално за сутиените — каза Ник още преди Сюзън да е седнала. — Добрият стар сутиен съвсем се забрави в днешно време. Повечето момичета вече изобщо не носят такива неща. Трябва да се постараем да променим мнението им. В представите ми вече започват да кръжат съвсем леки, феерични и оскъдни модели. Според мен не всяка жена има бюст, който изглежда добре и без сутиен. Вие как мислите, Сюзън?

— Аз никога не нося сутиен — отвърна тя. — Не знам дали изобщо подобна кампания може да се окаже успешна.

Погледът на Ник се плъзна по тялото й.

— При вашата фигура…

„Гореща тема“ — помисли си Сюзън и се ядоса на себе си, задето беше направила такава нелепа забележка. Можеше да наведе Ник на разни глупави мисли.

— Толкова ми се иска да ви убедя, Сюзън, че аз съм достатъчно добър мъж за вас — той й се усмихна. — Какво ще кажете да се омъжите за мен?

Дойде й така внезапно, така изненадващо, че дъхът й замря. Успя да се засмее нервно.

— Що за идея, Ник!

— Говоря ви съвсем сериозно. Вие не сте момиче за едно моментно приключение. На вас ви отива нещо друго, и аз съм готов да ви го дам. Моля ви, Сюзън, станете моя жена.

— Но, Ник, това е невъзможно. Подобни решения не се вземат така внезапно. Защо ми правите такова предложение, без каквато и да е подготовка, така направо…

— Мисля, че това не е най-лошото предложение, което една хубава млада жена като вас може да получи.

Сюзън посегна към чашата си с кафе.

— Не очаквам, че ще ми дадете отговор още днес — продължи припряно той. — Знам, че ви изненадах с предложението си и ви оставям време да обмислите всичко спокойно. Но най-много бих се радвал, ако кажете „да“.

— Не.

— Не трябва да го решавате сега. Изобщо сега не казвайте нищо, Сюзън, и не мислете за това, моля ви. Не ми отнемайте всички надежди. Прекрасно си представям брачния живот с вас.

— Мислех, че сте заклет ерген.

— Никога не съм бил такъв. Винаги съм изпитвал голямо желание да имам семейство. До този момент просто не бях срещал подходящата, но мисля, че вие можете да бъдете тази жена.

Сюзън отново се запита дали да не се довери на Ник и да му разкаже за Роджър, но после се отказа и реши, че не е редно. Не искаше да бъде груба с този мъж, който винаги беше толкова мил, открит и учтив с нея. Нямаше никакво намерение да го наранява по такъв невъзпитан и неблагодарен начин, и то точно сега.

— Да не говорим повече на тази тема — помоли той. — Обмислете добре всичко, което ви казах. Бихме могли да направим сватбеното си пътешествие в Европа. Ще ви покажа всичко, което е хубаво и ценно. Изобщо, ще изпълня всяко ваше желание, Сюзън.

— Толкова сте мил, Ник.

— Фактът, че го казвате все пак е нещо — Ник развълнувано повдигна с върха на показалеца очилата си. — Но сега край на сантименталностите. Иначе ще потъна в самосъжаление, а това никак не ми е присъщо.

По обратния път към Ню Йорк докато шофираше Сюзън непрекъснато се улавяше, че мисли за предложението на Ник. Ласкаеше я фактът, че този известен бизнесмен и мултимилионер й беше направил предложение за женитба. Може би дори би станала негова жена, ако не познаваше Роджър. Преди няколко месеца всичко би изглеждало много по-различно.

Тогава обаче се беше появил Роджър и сега беше немислимо да се опитва да го заличи от живота си. И то не само защото й беше партньор в работата. Обичаше го и не можеше вече да живее без него. Нямаше никакъв смисъл да се противопоставя на тази реалност.

„Да се омъжа…“ Сюзън често беше мислила по този въпрос още преди да срещне Роджър. Беше на двайсет и шест и намираше, че вече е напълно нормално да предприеме тази стъпка. Не че имаше намерение да се откаже от професията си. Тя й допадаше и смяташе и занапред да продължи активно да се занимава с работата си. Тя чудесно можеше да се съчетае с един брак и дори с деца.

Но Ник Рандал не беше този мъж, с когото тя би свързала живота си. Съществуваше един друг, който бе завладял завинаги и напълно всичките й мисли и чувства.

Всъщност беше ненужно, беше истинска лудост да продължава да държи Роджър на разстояние от себе си. Дълбоко в сърцето си отдавна му беше простила. В края на краищата виждаше, че той е искрен с нея и дълбоко съжалява за това, че я беше лъгал. Той я обичаше, беше сигурна в това! Но какво щеше да стане, след като отново се съберяха и започнеха да прекарват заедно не само дните си, а и нощите? Как щеше да завърши всичко?!

Преди Сюзън никога не си бе задавала този въпрос. Все пак, Роджър не беше първият мъж в живота й. Но той беше единственият, който някога я беше привличал истински и с когото си заслужаваше да се обвърже. Никой друг не я предразполагаше и настройваше толкова еротично, както той правеше това. С никого не беше изживяла любовта такава, каквато я позна с Роджър. Но тя не беше единствената, която ги свързваше. Двамата имаха много общи интереси, почти еднакви наклонности и най-важното — една и съща професия.

Някъде дълбоко в своята същност, Сюзън беше запазила частица вроден консерватизъм. Когато двама души се обичат, трябва да се оженят. Но Роджър не мислеше за такава възможност, беше й го казал кратко и ясно. И тя не вярваше, че той ще се промени, не и по този въпрос.

С Ник нещата стояха точно обратното. Той можеше да й предложи всичко, за което бе мечтала — пари, сигурност, доверие и безупречна почтеност. Но Ник не беше мъжът, когото желаеше. Така че беше безсмислено да си блъска повече главата над този проблем.

Когато пристигна в агенцията, все още беше замислена. Руби тъкмо печаташе някакви писма на машината и й се усмихна приветливо.

— Роджър се обади преди малко. Каза, че днес повече няма да минава оттук, тъй като ще вечеря с Мари Ричардсън и може да се забави.

Сюзън не можа да прикрие усмивката си.

— Мари Ричардсън, значи.

— Ревнуваш ли? — Руби я погледна изпитателно.

— Мили Боже, не! Мари Ричардсън е просто една клиентка. Роджър трябва да й обърне поне малко внимание и да бъде мил с нея.

— Може би няма да му е съвсем неприятно да го направи.

— Той е само мой бизнес партньор.

— Наистина ли? — Руби се засмя закачливо. — Струва ми се, че беше мъжът на мечтите ти. Вече не е ли?

Сюзън си взе цигара.

— Ник Рандал ми предложи да се омъжа за него.

Руби изключи електрическата пишеща машина и изненадано вдигна поглед към нея.

— Сериозно?

— Съвсем.

— Господинът има милиони.

— И не само това. Той е фантастичен човек. С него една жена никога няма да бъде застрашена от неприятни изненади. Има невероятно честен и открит характер.

— Жалко, че точно тези мъже са винаги отчайващо скучни — забеляза Руби.

— Всъщност това изобщо не важи за Ник Рандал.

— Харесва ли ти? Преди да ми отговориш си представи как ще бъде, когато си легнеш с него. След това вече ще повярвам на преценката ти.

— Сигурно и в това отношение няма да се разочаровам. Но ти изглежда имаш доста богат опит.

— В това няма нищо лошо — Руби се изкиска и сви рамене.

— Няма да се омъжа за мистър Рандал — Сюзън изведнъж примирено се отпусна на ръба на бюрото. — Съжалявам, че ще трябва да отхвърля предложението му, но не мога по друг начин.

— Заради Роджър, нали?

— Проклет Роджър!

— Знаех си. Ти все още не си се отърсила от него, а и никога няма да го направиш. Защо тогава все още продължаваш да упорстваш, Сюзън? Защо просто не послушаш чувствата си и не се оставиш да те водят? Та ти наистина не можеш повече да живееш без Роджър.

— Не желая да бъда зависима от никой мъж.

— Защо се страхуваш толкова? Такова нещо може да бъде невероятно хубаво. Роджър е безумно влюбен в теб, човек просто не може да не го забележи. Защо не изживеете чувствата си и не останете заедно, колкото и дълго да продължи това?

— Защото не е в мой стил — отвърна Сюзън. — Искам нещо солидно.

— Е, тогава… Роджър не отговаря на това условие. Той иска да се наслаждава на живота, а не да се обвързва с някакви установени порядки и условности, само защото така е редно да се постъпва. Поне аз така го преценявам. След като държиш на нещо солидно, защо не се омъжиш за Ник Рандал?

— Трябва ли да започваме отново? Няма да се омъжа за него, защото не го обичам. Толкова е просто.

— И какво ще стане по-нататък?

— Само ако знаех! — въздъхна Сюзън. — Проблемът ми е, че съм прекалено претенциозна. Но какво да направя, не мога да избягам от самата себе си. Не мога ей така да се поддам на едно чувство, както ти ми предлагаш, защото винаги ще мисля, че един ден всичко ще свърши. Това ще ме побърка, ще ми отрови цялото удоволствие. Затова търся нещо твърдо, нещо трайно.

— Не можеш да задържиш любовта завинаги.

— Искам обаче да опитам. Други също успяват. Ах, Руби, вече изобщо не знам какво да правя. Ако не бъда с Роджър, ще съм нещастна. А ако бъда с него…

— Това, което ти липсва, е третият мъж — подхвърли Руби.

— Не! — решително тръсна къдрици Сюзън. — Изобщо не ми е необходим. Всичко опира до този невъзможен Роджър. Всичко, винаги всичко зависи от него.

— Е, тогава все пак си взела някакво решение. Успех!

Руби включи отново машината и продължи работата си.

 

 

Следващата сутрин Роджър не се появи в агенцията за „обсъждане на положението“, както Сюзън наричаше всекидневните кратки оценки на свършената работа и на тази, която предстоеше. Беше са обадил на Руби да я уведоми, че има ужасно главоболие, и вероятно се разболява. Целият ден щял да остане в леглото. Когато Сюзън чу това, подскочи като ужилена.

— По дяволите! Снощи цяла вечер е бил с Мари Ричардсън и днес го мъчи махмурлукът. Вместо да дойде да ме осведоми за резултатите от срещата, той предпочита да си лежи. Ама че отношение към работата! Не каза ли поне дали е подписал договора?

— Не, нищо такова не спомена — отвърна Руби и развеселена от реакцията й извърна лице, за да прикрие усмивката си.

— Ще му дам да разбере аз на него! — ядоса се Сюзън и грабна телефонната слушалка.

Когато Роджър се обади отсреща, гласът му звучеше дрезгаво и уморено. Това още повече я вбеси.

— Мисля, че се бяхме разбрали да се видим днес и да обсъдим всичко. Така че надигни изтощеното си тяло от леглото и тръгвай насам. Мисля, че имам право да изисквам това от съдружника си. По-късно ще имаш време да лекуваш махмурлука си.

— Какво ще кажеш ти да дойдеш при мен? И тук можем да говорим. Наистина се чувствам много зле, Сюзън.

— Аз да дойда при теб? Какво правиш в момента?

— В леглото съм, скъпа. Изглежда, че наистина не съм добре. Ела при мен.

— Нахалник! Ти си дори по-лош, отколкото си мислех. Казвам ти това не от някакви други съображения, а просто като твой…

— Като мой съдружник, знам — Роджър въздъхна. — Въпреки това ще трябва да наминеш насам. Струва ми се, че съм болен.

— Алкохолно заболяване — иронично подметна тя. — Сигурно вчерашната вечер с Мари Ричардсън е била доста интригуваща!

Чу Роджър да се смее тихо.

— Дамата не е за пренебрегване.

Сюзън рязко си пое въздух.

— Слушай, да не би…?

— Не, не съм се любил с нея, ако това имаш предвид.

Тя отметна косите си назад.

— Изобщо не съм го мислила. Исках да те питам нещо съвсем друго, но в главата ти винаги е само сексът. Надявам се, че си успял да предразположиш достатъчно Мари Ричардсън.

— Естествено, скъпа, естествено. Накрая само трябваше да протегна ръка и тя щеше да се хвърли в прегръдките ми. Но още не се чувствах в особено добра форма.

— Колко трогателно! — иронизира го Сюзън. — Дълбоко съм впечатлена. Одобри ли поне предложенията ти?

— Да, поръчката ни е осигурена.

— Все пак нещо полезно. Наспи се сега и после ела. Трябва да е било ужасно запиване.

— Изпихме само една бутилка вино. Така че това не е никакво „запиване“. Наистина съм болен, Сюзън. Струва ми се, че имам температура.

Тя се стресна.

— Има ли там някой, който да се грижи за теб? Кажи ми сериозно, Роджър, наистина ли си болен?

— През цялото време ти го повтарям. Хайде, бъди мила и ела при мен. Днес наистина няма да мога да дойда в агенцията.

— Ами ако това е някой от твоите трикове? — попита Сюзън предпазливо.

— Не е. Казвам ти истината. Не бих те излъгал още веднъж за нищо на света.

Сюзън се замисли дали да отиде в апартамента му или не. Гласът му наистина не звучеше добре. „Ами ако наистина е сериозно болен…?“

— До утре сутринта може и да съм мъртъв.

— Не говори глупости, ако обичаш. С такива неща не бива да се шегуваш.

— Значи ще дойдеш, любима?

— Мистър Гордън, искам да ви обърна внимание… — Сюзън не можа да продължи, тъй като Руби й даде знак, че я търсят на другата линия. — Добре, ще се отбия при теб — каза бързо и затвори.

— Мистър Джонсън — осведоми я секретарката и й подаде слушалката.

Преди около три месеца беше работила за Макс Джонсън и сега той отново искаше да й възложи една поръчка. След като записа внимателно всички подробности, Сюзън се сбогува с него и се изправи.

— Ще излизаш ли? — попита Руби.

— Ще отида да видя Роджър. Твърди, че е болен.

Руби се извърна, за да не забележи усмивката й.

— Окей — каза тя. — Знам къде да те намеря, ако се наложи.

Сюзън не беше сигурна, че постъпва правилно, когато напусна офиса си и се качи в колата. Вече добре познаваше Роджър. Навярно просто се опитваше да я привлече в жилището си. Но плановете му нямаше да се осъществят толкова лесно.

Той й отвори, загръщайки с едната си ръка кафяв халат, под който носеше бежова пижама. Тъмната му коса висеше на челото. Очите му имаха особен, влажен блясък.

— Добре че дойде, Сюзън. Да отидем в спалнята.

— Толкова ти подхожда да изричаш тези думи — забеляза тя с ирония. — Но в момента като че ли не чак до такава степен.

— Чувствам се ужасно отпаднал, сякаш току-що съм изиграл цял бейзболен мач. Мисля, че имам температура.

Сюзън все още не му вярваше. Влезе в хола и хвърли папката си на масата.

— Ще ти кажа нещо, което бързо ще те вдигне отново на крака — тя кръстоса ръце пред гърдите си. — Ник Рандал иска да се ожени за мен.

Роджър се строполи в един фотьойл.

— Непременно ли трябваше да ми съобщиш това тази сутрин? Знаеш ли, че можеш да бъдеш много брутална?

Сюзън се усмихна.

— Бях сигурна, че тази новина ще те заинтригува.

Той сложи ръка на челото си.

— Наистина имам температура, Сюзън.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?

Роджър се засмя мрачно.

— Ще приемеш ли това привлекателно предложение?

— Още не знам. Ще си помисля.

— Не го прави. Ще бъдеш невероятно нещастна. Той не е подходящият мъж за теб. Невъзможно е да се омъжиш за този Ник Рандал.

— Аз обаче искам да се омъжа. Вече ми омръзна да живея сама. Аз съм просто едно старомодно момиче със старомодни желания.

— Само да не се чувствах толкова ужасно тази сутрин! — изохка Роджър.

Сюзън се приближи и пипна челото му.

— Действително имаш температура. Обличай се. Ще те заведа на лекар. Имаш ли някакви други оплаквания? Кашлица, хрема или нещо такова?

— Боли ме гърлото.

— Вероятно ангина — кимна тя. — Хайде, приготвяй се. Отиваме на лекар. На такива неща веднага трябва да се обърне внимание. Ще вземем лекарствата ти и после веднага ще си легнеш. Ако спазваш точно всички указания, утре или вдругиден ще бъдеш отново тип-топ.

Роджър я хвана за ръката.

— Не искаш ли да ми правиш компания?

— Роджър! Престани с глупостите си!

— Изглеждаш фантастично, Сюзън.

— Като че ли не си толкова зле — забеляза тя. — Побързай, моля те, да вървим.

— Все още си загрижена за мен — установи той. — Това е много успокояващо — стана и тръгна към спалнята.

Когато се появи отново, вече готов за излизане, Сюзън нервно потропваше с пръсти по ръба на масата.

— Познавам един лекар на „Парк Авеню“. Ще те заведа при него.

— Но аз не съм чак толкова болен. Ако днес остана в леглото, утре ще бъда отново добре.

— Това ще реши докторът! — Сюзън енергично се насочи към вратата и Роджър я последва.

— Не понасям лекари.

— Няма да се жениш за никой от тях — отвърна му тя. — Щом човек е болен, нуждае се от медицински преглед.

Когато седнаха в колата, Роджър разсеяно се загледа през прозореца.

— Наистина ли мислиш да се омъжиш за Ник Рандал?

— Напълно възможно е да го направя. Все още не съм решила.

— Няма да го допусна, Сюзън, в никакъв случай. Няма да позволя сама да се гмурнеш в нещастието си.

— И как смяташ да предотвратиш това?

— Все още не знам. Но ще измисля нещо. Боже мой, Сюзън, аз те обичам, ти също ме обичаш. Недей да правиш такава грешка.

— А ти не говори много, боли те гърлото — Сюзън се концентрира изцяло върху пътя.

В чакалнята пред лекарския кабинет беше пълно и двамата трябваше да почакат доста дълго, докато най-сетне дойде редът на Роджър. Ако Сюзън не беше с него, вероятно веднага би напуснал препълнената приемна. Но тя като че ли се досещаше за намерението му и само заради това търпеливо седеше на стола си.

Когато най-после той излезе от кабинета на лекаря, дяволито й се усмихна.

— Сбъркала си професията си, скъпа. Трябвало е да станеш лекарка. Диагнозата ти беше съвсем правилна. Сега трябва да взема лекарствата от аптеката и веднага след това да си легна. Наистина имам ангина. Недей да се приближаваш много до мен, защото може да се заразиш.

— Нямам намерение да се навирам в непосредствена близост до теб — отвърна Сюзън.

— Ще ме заведеш ли обратно вкъщи до леглото?

Тя чаровно се засмя насреща му.

— Сам ще се справиш по-добре. Моите партньорски задължения приключват дотук. Когато оздравееш, обади ми се отново в ателието.

— Коравосърдечно създание — изръмжа Роджър шеговито.

 

 

Натоварена с две големи книжни торби, пълни с продукти, Сюзън излезе от супермаркета. Беше късен следобед и едва преди малко беше забелязала, че хладилникът й е празен. По време на покупките си мислеше за Роджър и се питаше не трябва ли да му занесе нещо за ядене. Но той сигурно щеше да изтълкува погрешно този неин жест, а и едва ли би се оставил да гладува. В края на краищата не беше толкова тежко болен. Въпреки това Сюзън още се колебаеше, дали все пак да не отиде да го види. Беше й мъчно за него, а и колкото да се опитваше да не обръща внимание на този факт, отстоявайки независимостта си, тя го обичаше. Забърза към колата си. Внезапно чу близо до себе си приятен мъжки глас.

— Зад тези пакети почти нямаше да ви позная, Сюзън. Дайте да ви помогна. Твърде са тежки за вас.

И докато се усети, Ник Рандал вече беше сграбчил пликовете.

— Това се казва изненада! — възкликна тя. — Какво правите в този район?

— Предполагам, че същото, което и вие. Икономката ми връчи цял дълъг списък и аз реших да се въплътя в ролята на безупречен домакин — или поне дотолкова, доколкото това ми се удаде — допълни Ник и се засмя.

Стигнаха до колата. Сюзън отключи и пое пакетите от ръцете му. В светлината на късното следобедно слънце в косите й играеха златисти отблясъци. Ник я загледа очарован.

— Бих могъл да отложа покупките за утре — рече той. — Какво ще кажете да изпием някъде по едно питие? Така, без уговорки и спонтанно?

Сюзън се обърка. За няколко секунди се взря в него. Наблюдаваше я с поглед, пълен с очакване.

— Защо не? — отвърна тя. — Може би именно сега е подходящият случай да ви кажа нещо.

— Надявам се, нещо добро. Впрочем, бихме могли да вечеряме заедно. Знам едно чудесно малко заведение тук наблизо.

— Предпочитам едно питие.

— Както госпожицата пожелае — засмя се Ник, без да откъсва очи от нея.

Лицето й му се стори напрегнато, сериозно и изведнъж го осени лошо предчувствие. Вече се досещаше какво щеше да му каже.

Настаниха се в бара и Сюзън си запали цигара.

— Да си вземем по един коктейл с коняк — предложи Ник.

Тя издаде напред хубавите си устни.

— Не ми се ще да падна от стола.

— Добре. Какво ще кажете за водка с лимонов сок?

— Това може — кимна Сюзън.

Ник даде знак на бармана и поръча напитките. Те скоро им бяха сервирани и той галантно се чукна с нея, преди да отпие голяма глътка от чашата си.

— Е? — погледна я очаквателно.

Сюзън нервно всмукна от цигарата си.

— Ник, вие сте чудесен човек — започна тя. — Аз наистина ужасно ви харесвам и намирам за много хубаво, че работим заедно и се разбираме толкова добре.

— А сега голямото „но“…

Сюзън въздъхна.

— Не мога да се омъжа за вас. Убедена съм, че няма да намеря по-добър мъж от вас, но въпреки това трябва да ви отговоря с не.

— Чувствата, нали?

— Да… Влюбена съм в друг. Може би трябваше да ви кажа по-рано…

Ник Рандал кимна.

— Но искахте да ме пощадите. А сега времето за пощада отмина и дойде часът на истината. Жалко, Сюзън. Всичко можеше да бъде толкова хубаво. Но всъщност аз още от самото начало знаех, че ще се окажете недостижима за мен. Някак си го предчувствах.

— Сега няма да се самоубиете, нали?

Той се засмя.

— Не искам да ви натоварвам с един комплекс за вина. Прекалено сте ми скъпа, за да направя подобно нещо. Предполагам, че ще ми мине, колкото и дълго да трае това и колкото и много да съжалявам… изключително много…

— Въпреки това можем да останем добри партньори, нали?

Ник взе ръката й и я задържа в своята.

— В противен случай какво ще стане с моята рекламна кампания? Имам още много планове и ще бъда щастлив да ви виждам винаги като моя приятелка.

— Знаех, че сте прекрасен човек, Ник. И ще вложа всичко от себе си, за да могат чрез моята реклама продуктите ви да пожънат сензационен успех.

— Все пак и това е нещо. Какво повече да очаквам? Всъщност, до този момент през целия ми живот всичко е вървяло прекалено гладко. Все някога трябваше да понеса и едно поражение.

— Но това не е поражение — възрази тя. — Смятайте го за несбъдната амбиция.

— Няма да е толкова просто. Но за щастие, на моята възраст сърцето ми е успяло да си изгради една твърда защитна обвивка, така че се надявам все някога да преодолее шока и да не се разбие на парчета.

— Аз също се надявам, в противен случай бих била много тъжна…

Двамата мълчаливо отпиха от чашите си, вглъбени изцяло в собствените си мисли. Едва след минути доловиха оживените разговори на другите посетители пред барплота и неясната гълчава от ресторанта.

— Вечерята обаче не бива да ми откажете — наруши Ник мълчанието. — Стековете в този ресторант са наистина превъзходни.

Сюзън се усмихна.

— Сега ми е малко по-леко на душата и дори ми се струва, че съм гладна.

— Ами наздраве тогава — Ник вдигна чашата си и се чукна с нея. — Веднага ще се огледам за свободна маса.

 

 

На другата сутрин Сюзън тъкмо беше дошла на работа, когато вратата на ателието се отвори и на прага се появи Роджър. Той влезе и поздрави Руби, която отбелязваше нещо в бележника си.

После се обърна към Сюзън.

— Може ли да поговорим за малко насаме?

Руби тактично излезе.

— Какво става? Какво искаш, Роджър? Не трябваше ли да си в леглото?

— Днес се чувствам значително по-добре и дори вече нямам температура. Тези лекарства, които лекарят ми предписа, явно са изключително ефикасни.

— А сега? Какво те води насам в този ранен час?

През целия вчерашен ден и през цялата нощ Роджър не бе имал нито миг спокойствие, опитвайки се да намери решение на един много труден и важен проблем, който беше от жизнено значение за него.

— Хайде да се оженим, Сюзън — каза той без всякакви предисловия. — Ако зависеше от мен, можем да го направим още днес. Искам те, скъпа, и ако трябва да бъда по-точен, искам те завинаги до себе си.

— Това е най-романтичното предложение, което съм получавала някога. Не говориш сериозно, Роджър, нали?

— Никога не съм изричал нещо по-сериозно. Е, какво ще кажеш? Да сложим край на тази комедия и да направим нещо разумно. Наистина искам да се оженя за теб, Сюзън.

— Ако е така… — тя се изправи. — Тогава трябва да откажа на Ник Рандал.

— Означава ли това, че си съгласна?

— Ти винаги успяваш прекалено бързо — приближи се до него и обви ръце около врата му. — Много добре знаеш, че те обичам.

Роджър се усмихна и въздъхна с облекчение.

— Внимание, не ме докосвай. Пълен съм с вируси.

Сюзън го погледна нежно.

— И какво от това? Мисля, че от сега нататък ще си поделяме всичко.

Полуотворените й устни се оказаха в изкушаваща близост до Роджър и той не можа да им устои. Притисна я към себе си и я целуна дълго и страстно, без да забележи Руби, която тъкмо влизаше и сконфузено се спря в рамката на вратата.

Наложи й се да постои там доста време, но затова пък се оказа първата, която научи голямата новина…