Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (2)

II

Роджър седеше като на тръни. Тед Хоукинс безкрайно дълго разглеждаше скиците и за кой ли път изслушваше предложенията му. Той се разсмя и почука с пръст по една рисунка.

— Този проект за рекламата на сапуна е много находчив, много подходящ. Най-после нещо по-различно, много хитро! Когато нещо успее да разсмее хората, това се запомня.

Роджър се усмихна обнадежден. „Дано най-после свърши този Хоукинс?“ Изгаряше от нетърпение да види Сюзън отново, а от друга страна искаше на всяка цена да получи тази поръчка. Когато Сюзън разбереше за това, сигурно щеше да се ядоса. Но по този въпрос Роджър Гордън беше непоколебим. Работата и удоволствието бяха две съвсем различни неща, а в края на краищата той трябваше да мисли преди всичко за бизнеса си.

— Телевизионната реклама… — започна Тед Хоукинс и се отпусна назад в огромното кожено кресло. — Трябва да поговорим още за телевизионната реклама.

— Това означава ли, че одобрявате предложенията ми?

— Да — кимна Хоукинс. — Смятам, че са отлични. Точно така си представях рекламата на новите продукти. Много успешно сте осъществил собствените ми идеи.

— Винаги съм се опитвал да удовлетворя вкусовете ви, мистър Хоукинс.

— Но това голо момиче под душа… — обади се колебливо асистентката. — Дребна, закръглена и очилата — избрана навярно от съпругата, за да не изкушава мъжа й.

— Оставете това, Моли, съвсем правилно е. Хората искат да гледат точно такива неща.

„Глупава гъска“ — помисли си Роджър, но се усмихна пленително.

Моли го изгледа навъсено като председателка на девическо сдружение, но той невъзмутимо игнорира този поглед.

— Обмислил съм още няколко проекта за телевизионната реклама — каза делово.

— Ами споделете ги тогава.

Роджър започна да говори. Беше напълно концентриран, но същевременно нервен и излагаше вижданията си сбито и набързо. Сюзън се бе загнездила нейде дълбоко в съзнанието му. Не искаше да я кара да го чака прекалено дълго. Бяха се разделили веднага след като кацнаха на летището. Тя си бе взела такси до „Хилтън“, а Роджър се отправи директно за частното бюро на клиента си. Това бе станало преди два часа.

— Неспокоен сте, приятелю — забеляза Тед Хоукинс, но на лицето му се появи добронамерена усмивка. — А и вече наистина стана късно. Нека да оставим продължението на разговора си за утре. Какво ще кажете да се срещнем за обяд?

Роджър се почувства изведнъж толкова облекчен, че това му пролича.

— Ще ми бъде много приятно, мистър Хоукинс.

— Сигурно имате някаква уговорка в Лос Анжелис?

Той поглади брадичката си.

— Точно така. В самолета се запознах с едно невероятно красиво момиче.

Хоукинс се подсмихна.

— Е, вървете тогава, не искам да ви лишавам от удоволствието. Пожелавам ви една прекрасна вечер, Гордън. Идеите ви са наистина превъзходни, убедихте ме. Ще подпишем договора с вас.

— Благодаря, много съм ви задължен, мистър Хоукинс.

Роджър стана.

— Без гръмки думи, млади човече. Бях убеден, че ще се сработим. Не ми е приятно, когато обяснявам надълго и нашироко всичко, а накрая ми се представи нещо съвсем различно от очакванията ми. Вие сте ме разбрал веднага и безпогрешно сте улучил, какво съм имал предвид. Поздравявам ви, наистина съм много доволен.

— Но това голо момиче под душа… — намеси се Моли.

Хоукинс нетърпеливо въздъхна.

— Идете и ми направете едно кафе, Моли — отпрати той асистентката си и отново се обърна към Роджър: — Някога наистина ще ме изкара извън нерви. Ексцентрична стара девица.

— Значи момичето под душа остава?

— Естествено. А сега побързайте, Гордън. Все пак и аз съм бил млад. Ще се видим утре на обяд.

Роджър беше в блестящо настроение, когато минути по-късно седеше в таксито, което го откарваше към „Хилтън“. „Какъв ден!“ Беше получил поръчката и бе срещнал Сюзън. Чувстваше се толкова бодър, като че ли току-що се събуждаше след здрав, освежителен сън. Нощта, дълга и тайнствена, беше пред него и неудържимо възбуждаше въображението му. Като примамлива магия караше съзнанието му да рисува безброй видения и картини, за които цялото му същество копнееше в момента. Дали щяха да станат реалност? Веднага бе усетил, че Сюзън го харесва. Изпита парещо желание да я вземе в ръцете си, да я докосва нежно, навсякъде. „Мили Боже, та аз съм се влюбил в това момиче!“

Сюзън го очакваше в бара. Беше в къса ефирна рокличка в пясъчен цвят, която се придържаше на изящните й рамене от тънки като спагети презрамки. На този фон великолепно се открояваха гъстите й руси къдрици, които се спускаха като пухкав облак до средата на гърба й.

Дългата бухнала женска коса винаги бе разпалвала еротичното въображение на Роджър.

— Изглеждате ослепително! — възкликна той.

Погледът му изразяваше толкова пламенно възхищение, че Сюзън отново почувства ускорените удари на сърцето си.

— Тъкмо мислех да си тръгвам — рече тя, тъй като в момента просто не й дойде наум подходящ отговор. — Известно ми е колко могат да се проточат деловите разговори.

— Ще пийнем ли нещо? — попита Роджър.

— На мен не ми се пие. По-добре да идем край морето.

— Още сега?

— А защо не? Свежият въздух и на двама ни ще се отрази добре. Какво става с вашия махмурлук?

— Нищо. Това означава, че отново се чувствам добре — Роджър се засмя. — Така че да наемем една кола и да отидем до Цума бийч. Там е много хубаво.

— Не ми е познато, но аз обичам изненадите, особено приятните. Не искате ли първо да се отбиете в хотела и се освежите? Както виждам, все още носите куфара си.

— Държа да бъда точен за срещата и затова не минах през хотела си. Пък и какво ли изобщо да правя там? Искам да бъда близо до вас. Обзалагам се, че веднага ще получа стая тук.

— Нямахте ли резервация за „Лос Анжелис парк“?

Роджър поклати глава.

— Никога не правя резервация, но досега все още не ми се е случвало да остана на улицата. Почакайте ме един момент. Ще уредя това набързо и ще взема кола под наем — и се отправи към рецепцията.

Сюзън замислено се загледа след него. Допадна й походката му — гъвкава и плавна, напомняща за движенията на хищно животно. Изведнъж по цялото й тяло премина тръпка на горещо желание и растяща възбуда. Почувства приятна слабост в корема си. Беше толкова отдавна, когато се бе любила за последен път.

Сюзън не беше момиче, което ще легне с първия срещнат, но внезапно почувства такъв силен копнеж да лежи гола в обятията на Роджър, че й се зави свят. Когато погледна отново към рецепцията, видя го да идва широко усмихнат и с ключ в ръката. Взря се в тези усмихнати чувствителни устни и отново се почувства като замаяна от желанието, обхванало цялото й тяло. Краката й така изтръпнаха, че й се стори, че никога няма да може да слезе от стола.

— Само ще отида да оставя куфара си и се връщам. Колата е уредена, така че нощта ни принадлежи, красавице.

— Престанете с това — сряза го Сюзън сурово. — Как звучи само!

В този миг Роджър беше на косъм да й се обясни в любов, но реши да отложи за по-късно. Сега не беше подходящият момент, нито пък мястото беше подходящо.

— След две минути ще бъда тук — обеща той и се отправи към асансьора.

Сюзън припряно си запали цигара. Не можеше да разбере какво става с нея. „Защо така внезапно се поддадох на невероятния чар на този мъж? Защо така отчаяно копнея за близостта му?!“

През последните месеци поради естеството на работата си се беше срещала със стотици мъже, без да изпита нито към един от тях дори и за миг духовно или физическо влечение. Изведнъж почувства непреодолима потребност да докосва Роджър, усети диво желание да опознае тялото му, да се наслаждава на присъствието му. Сякаш не беше на себе си…

 

 

Пред входа на хотела ги чакаше колата, която Роджър беше наел, и двамата се качиха. Сюзън седна отпред и замечтано се взря пред себе си. Изглеждаше някак замислена.

— Цума бийч — отрони тихо. — Звучи много екзотично…

— Съвсем обикновен плаж — отвърна Роджър.

Погледна я и с вълнение забеляза, как стегнатите й гърди изкусително се очертават под роклята й, как се повдигат и спускат при дишането й. Под тънката материя прозираха загадъчно розовеещите им зърна, изпънали мекия шифон.

— Ето че те срещнах! — каза Роджър и гласът му достигна като приятна, топла вълна до Сюзън.

Тя си пое дълбоко дъх и се опита да придаде небрежност на интонацията си.

— Звучи така, като че ли не ти е неприятно.

— Боже мой! — той посегна към волана и поклати глава. — Аз съм луд по теб.

— Да не би случайно да си женен?

Роджър се разсмя.

— Бракът не е за мен. Ще се окова в тези вериги по-късно, когато остарея и посивея.

— Това означава, че днес си с една, утре с друга, така ли?

Пътуваха по магистралата, която водеше на запад.

— Не мога да твърдя, че съм живял като отшелник — кимна той. — Но това би могло коренно да се промени. Винаги съм очаквал да попадна на подходящата. Ти можеш да бъдеш това момиче, Сюзън.

Тя отметна косите си назад и го погледна.

— Сигурно го казваш на всяка.

— Не — отвърна Роджър сериозно, — не е така. Никога не давам обещания, които не мога да спазя. Но мили Боже, Сюзън, ти си в състояние да обърнеш всичките ми принципи с главата надолу.

Сюзън се почувства поласкана, но запази дистанцираността си.

— Аз приемам тези неща много сериозно, Роджър. Любовта за мен не е просто едно приключение, а нещо много повече.

— Любовта крепи света. Тя е тази, която движи всичко. Това би могло да бъде едно дяволски хубаво чувство и мисля, че съм на път да го изпитам.

Сюзън не знаеше какво трябва да отговори. Чувстваше, че ако сега той я прегърне, ако я целуне, тя веднага ще се поддаде. Не можеше да устои на този мъж, но не искаше това да бъде само една авантюра, да го обича днес, а утре да го забрави. Искаше много повече.

След като изминаха двайсетина мили, Роджър паркира в началото на улицата, която се виеше покрай брега. Излязоха от автомобила и веднага почувстваха свежия бриз, който полъхваше от морето. Роджър остави якето си на седалката и хвана ръката на Сюзън, когато тръгнаха по мекия пясък. Слънцето залязваше и хвърляше красива огнена диря върху искрящата морска повърхност. Чайки прелитаха с напевен крясък през светлото петно и крилете им проблясваха за миг, осветени като нежни бели светкавици на фона на синьо-виолетовото небе. Вълните с леко шумолене пълзяха по брега и влажният пясък жадно поглъщаше пенливите морски пръски. В далечината се виждаше някаква двойка с куче. Иначе плажът беше пуст.

— Това е лудост — каза Роджър тихо. — Вчера изобщо не те познавах, а днес те чувствам толкова близка, че едва издържам да не те грабна в обятията си.

Погледът на Сюзън се плъзна от лицето му към водата. Знаеше, че сега трябва да вземе решение. Или веднага трябваше да се върне в колата, като измисли някакво глупаво извинение, или…

Но в този момент отново я обзе желание — онзи непреодолим копнеж, който я подлудяваше и объркваше напълно. „По дяволите!“ Беше се влюбила в този непознат и дълбочината и силата на зародилото се чувство я уплаши и удиви едновременно.

Роджър като че ли отгатваше мислите й. Погледна я замислено, после внезапно спря, нежно я обгърна през раменете и я притегли към себе си. Опиянен от възбуждащата й близост, впи бавно, но настойчиво устни в нейните. Сочната им сладост и пълнота го омая. Езикът му жадно си проби път между тях, преплитайки се с нейния и изтръгвайки подлудяващи сладострастни тръпки в тялото на Сюзън. Тя беше като омагьосана от страст и зашеметена се отпусна в ръцете му. Чувстваше се като завладяна от най-сладката лудост на света. Дланите на Роджър се плъзнаха по голите й рамене и докоснаха гърдите й с набъбналите от удоволствие твърди връхчета.

— Ние не сме на себе си! — прошепна задъхано Сюзън, когато най-сетне се откъснаха един от друг. — Съвсем сме полудели.

Роджър отново я притисна към себе си — толкова силно, че Сюзън почувства възбудената му мъжественост. Телата им се стремяха едно към друго като наелектризирани, сякаш се страхуваха, да не би това да е някаква магия, която ще се стопи в мига, когато се отдалечат. Очите им блестяха, пръстите им се преплитаха и се впиваха в плътта им до болка — болка сладка и влудяваща. Целуваха се толкова страстно, толкова диво и необуздано, че Сюзън се оказа на ръба на припадъка от вълнение.

Двамата дойдоха на себе си и се пуснаха, когато голямото черно куче, лаейки, се приближи към тях. Страните им горяха и те с усилие се огледаха в реалния свят наоколо.

С треперещи ръце Сюзън вдигна презрамките на роклята си.

— Хората… — отрони тихо.

Двойката стопани на кучето се приближаваха бавно. Запъхтяното животно беше клекнало неподвижно до Роджър и Сюзън. После ги подуши, хвърли им още един поглед и установявайки, вероятно, че двамата млади не заслужават повече вниманието му, с големи скокове се втурна назад към господарите си.

— Защо всъщност дойдохме тук? — попита Роджър, навивайки една от русите къдрици на Сюзън около пръста си. Погледна я нежно. — Какво искахме да правим изобщо тук? Трябва да бъдем сами — ти и аз — дълго, много дълго…

Сюзън почувства коленете си да омекват и познатата пареща тръпка отново премина през корема й. Двойката с кучето мина покрай тях, отдалечи се бавно и дори не обърна внимание на двамата влюбени.

— Хайде да се върнем обратно в хотела — помоли Роджър. — Имаме толкова малко време.

— Цяла нощ… — прошепна Сюзън.

Изпитваше горещото желание да остане завинаги при него. Това не биваше да бъде единствената им среща, връзката им трябваше да продължи. Вдиша дълбоко свежия морски въздух и се загледа в далечината.

Роджър се приближи към нея, наведе се и ефирно докосна с горещите си устни врата й.

— Сюзън… — прошепна.

— Недей, Роджър, не тук… — потръпна тя. — Иначе няма да мога да се овладея.

— Толкова съм влюбен в теб! Искам те завинаги при себе си…

Тя се отдръпна.

— Утре ще го кажеш на някоя друга.

Роджър внимателно взе лицето й в дланите си и нежно я загледа.

— Този път е различно. Искам те, Сюзън, толкова те искам! Никога не съм изпитвал такова нещо към друго момиче.

— Всичко стана така бързо…

— Не го ли искаш, Сюзън? Не, ти също ме желаеш.

Очите му бяха впити настойчиво в нейните.

Изведнъж и последните остатъци колебание у Сюзън се стопиха и всяка съпротива се срина. Тя отново се озова в прегръдките му. Щяха да отидат в хотела и щяха да се любят, тъй като между тях беше пламнало чувство, по-силно от всякакви задръжки, от всякакви съмнения…

Влязоха в неговата стая — хубаво, добре поддържано и въпреки това съвсем анонимно помещение. Сюзън изобщо не забеляза елегантната гарнитура до прозореца, пердетата в пастелни тонове, нито пък оригиналната стояща лампа. Виждаше само широкото легло и Роджър, който я наблюдаваше с неприкрита страст и разпалваше до полуда едва сдържаното й желание. Когато си помисли за предстоящите мигове, през тялото й премина тръпка на удоволствие и възбудата отново я зашемети.

— Сами сме, скъпа… — каза Роджър с дрезгав глас и по такъв начин, сякаш това беше нещо, което Сюзън все още не можеше да проумее. — Най-сетне сами…

Той я притегли към себе си и я целуна. Когато езикът му докосна нейния, стори й се, че ток я прониза чак до вътрешната страна на бедрата й, където се разля приятна тръпнеща топлина.

— Обичам те, Сюзън. Обичам те, обичам те…

Роджър бавно смъкна презрамките на роклята й и тя леко се плъзна на пода. Сюзън остана неподвижна и трепереща пред него само по миниатюрни бикинки.

— Роджър… — прошепна едва чуто. — Роджър…

Той бързо съблече дрехите си, вдигна я и я отнесе върху леглото. Легнаха плътно притиснати един до друг върху ослепително бялата постеля. Роджър внимателно се отдръпна, приповдигна се леко и с възхищение се загледа в голото тяло на момичето до себе си. Бавно погали гърдите й, вдлъбнатинката между тях, после ръката му се спусна надолу към корема й. Дланта му се притисна към изпъкналото й венерино хълмче и Сюзън задиша учестено. Роджър мъчително бавно изхлузи надолу бикините й. Ръката му пролази отново нагоре, изследвайки лакомо вътрешната страна на разкошните й гладки бедра и предизвикателно очертания тъмен триъгълник. Когато пръстите му се вмъкнаха навътре, докосвайки изтръпналата й влажна плът, Сюзън простена от наслада и тялото й се изопна в дъга. Притисна се бурно към него и ръцете й, срещнали твърдия му напиращ пенис, се плъзнаха с копнеж по горещата му повърхност. От гърлото на Роджър се изтръгна дрезгав вопъл. С ръка все още между бедрата й и без да спира да я гали бавно и наелектризиращо, той се изпъна леко назад и даде възможност на дланите й да продължат безумната си игра. Дишайки тежко, едва успя да пророни:

— Ах, Сюзън…, невероятна малка прелъстителко… мое божествено момиче…

Сюзън трепереше цялата, усещайки топлите му пръсти да се промъкват дълбоко в нея — и после бавно навън и нагоре, пак навътре, отново и отново… Ръцете й импулсивно следваха този ритъм и предизвикваха същите невероятни усещания у Роджър. В един момент, когато му се стори, че няма да издържи повече, той внезапно спря, обърна я по гръб и с помътен поглед се надвеси над нея.

— Целуни ме, Роджър! О, моля те, целувай ме… — простена Сюзън и обви ръце около врата му, привличайки го към себе си.

Очите му се откъснаха от нейните, Роджър се плъзна надолу и устните му се сключиха около настръхналото розово връхче на гърдата й. Ръката му докосна другото, пръстите му нежно го разтъркаха. После езикът му ловко се завъртя и зъбите му леко гризнаха зърното, което бе осмукал. Когато Сюзън изхлипа високо, той й се усмихна и се спусна още по-надолу.

— Роджър… не, не… — прошепна тя като в транс, но бедрата й сами се разтвориха, призовавайки го.

— О, да, Сюзън, да…

Зарови лице между тях, отново проникна с пръсти в утробата й и леко заобхожда с език влажната й гореща плът.

Сюзън се заизвива неистово под него, стенейки и шепнейки името му. Изведнъж спря и мускулите й се стегнаха. Роджър вдигна глава и прошепна:

— Не още, любима, не сега…

Гласът му беше толкова дълбок и гальовен, че Сюзън имаше чувството, че той е по-възбуждащ и от най-дръзката ласка.

— Ела, скъпи, искам те, искам те целия…

Когато Роджър проникна в нея, тя извика и за миг замръзна неподвижна. После бавно се задвижи под него, приемайки с безкрайна наслада безбройните му нежни тласъци, ставащи все по-бързи и по-настойчиви. Впили очи в очи, в този миг те се чувстваха безкрайно близки, съединени в едно, и сякаш най-голямото кощунство на света би било да се разделят, макар и за част от секундата.

— Сега, Роджър, сега! — изхриптя Сюзън и — тялото й се изви неистово, движено от невероятната сила на разтърсващ оргазъм.

С диво стенание Роджър притисна устни в шията й и едновременно с нея изживя върховното освобождаване от изригващата страст…

 

 

— Не знаех, че мога да се чувствам така — промълви Сюзън, когато вълнението поутихна и двамата лежаха все още леко потръпващи един до друг.

— Ти си прекрасна, Сюзън — въздъхна Роджър и покри гърдите и раменете й с целувки. — Най-прекрасната жена, която някога съм познавал.

В гласа му прозвуча искрено възхищение.

Сюзън го погледна и видя толкова нежност в очите му. Почувства и у себе си същото завладяващо чувство. Започна да милва тялото му, гальовно да притиска лице в гърдите му. Неотшумялото все още шеметно изживяване я караше да потръпва отново и отново в ръцете му.

— Искам да бъда много, много дълго време заедно с теб, скъпа — Роджър нежно отметна кичур влажна коса от челото й. — Толкова много те желая.

— И аз те желая, Роджър — тя отново го погледна и се удиви от доверието, установило се между тях.

— Колко си хубава! — ръцете му подновиха изследователската си мисия. — Прекрасните ти гърди, дългите ти изваяни крака…

— Не е само едно приключение, нали, Роджър?

— Какви мисли те спохождат само! — той се взря в нея сериозно. — Обичам те, Сюзън. Искам да те виждам всеки ден, когато се върна в Ню Йорк. Искам всяка нощ да бъда при теб.

Ръката му бавно се спусна надолу и Сюзън отново почувства прииждащото желание. Не можеше да устои на този порив, всичко у нея се стремеше към Роджър. Устните им се срещнаха, разпалвайки страстен огън в телата им. Тя се опита да избегне ласките на този невероятен мъж, но усети, че няма сили за това. Беше като в нирвана, в един водовъртеж от възприятия и емоции — по-хубав от всичко, което бе изпитвала през живота си.

— Моя Сюзън, моя дива и нежна Сюзън! — простена Роджър, когато тя обхвана напрегнатата му до краен предел корава мъжка плът.

— Роджър… Роджър… — отрони се задъхан шепот от устните й.

Той я притегли върху себе си и дланите му погълнаха жадно стегнатите й гърди. Ново безшумно опиянение ги понесе във вихъра си, сближавайки ги още повече, разтърсвайки ги с неповторимия си безпаметен екстаз…

Сюзън щеше да скъта в сърцето си завинаги последвалите вълшебни мигове. Тази приятна умора, сладкото изтощение… Обзе я дълбоко чувство на сигурност, когато след вулканичната възбуда се сгуши унесена в прегръдките на Роджър. Беше й толкова хубаво, омайващо и съвсем естествено! „Дали изобщо някога съм била влюбена в друг? Чувствала ли съм с друг мъж същата интимност?“ Спомените бяха изчезнали, нямаше ги. Само Роджър съществуваше в мислите й…

Когато малко по-късно излезе от банята, Роджър беше запалил две цигари. Подаде й едната и тя, гола, напълно съзнавайки пленителната си хубост, грациозно се отпусна на ръба на леглото. Роджър нежно сложи ръка на бедрото й и Сюзън му се усмихна.

Стаята се изпълни с тютюнева мъгла. През прозореца надничаше луната, кръгла и ясна, озаряваща нощното небе. Някъде наблизо беше морето.

Погледът на Сюзън отново се върна към Роджър. Почувства се напълно щастлива и изпълнена с любов, когато се взря в светлите му очи, в разбърканата тъмна коса, в предизвикателната извивка на устните му, които можеха да бъдат толкова неизразимо нежни…

Нито за момент не се усъмни, че ще види Роджър отново в Ню Йорк. Че пак ще лежат в обятията си, ще се любят. „Всичко, всичко ще правим заедно, без задръжки, без граници и с пълно доверие един към друг. Такава трябва да бъде любовта — точно каквато е между нас“ — помисли си.

В този момент й се прииска да направи някаква лудория, нещо палаво и детинско, но само се наведе към Роджър и съвсем леко докосна с устни неговите.

— Нямах никаква представа, че денят ще завърши по този начин — каза той и дръпна от цигарата си. — Но сега разбирам, че съм се влюбил в теб още в първия момент, когато те видях в самолета. В очите ти имаше нещо особено, някакъв стаен копнеж…

Сюзън отметна дългата си руса коса назад и мечтателно се усмихна.

— Може би наистина е било така…

— След това онези дълги часове по време на полета, когато разговаряхме — продължи Роджър. — Каза ми толкова много за себе си, може би, без да съзнаваш това. Още тогава почувствах, че между нас ще се случи нещо, а щом пристигнахме в Лос Анжелис, вече бях съвсем сигурен.

Сюзън извърна лице към него. Беше спокойно, открито и обсебено от някакво вътрешно удовлетворение — лице на жена, която обича.

— Само името ти да беше друго!…

Роджър се засмя.

— Все още ли обръщаш внимание на това?

Тя изгаси цигарата си в пепелника. Вмъкна се при него под леката завивка и се сгуши на гърдите му.

— Отсега нататък за мен Роджър е най-хубавото име на света.

— Какво значение има едно име? Аз те обичам, Сюзън, винаги трябва да помниш това.

— Как бих могла да забравя? — усмихна се Сюзън.

Двамата лежаха един до друг безмълвни и всеки усещаше успокояващата топлина на другия. Изведнъж съвестта на Роджър го загложди. Учуди се, че чак сега се сети за това. „Не трябваше ли да кажа истината на Сюзън? Може би точно сега е подходящият момент? Така или иначе не мога да крия вечно, че аз съм мъжът, когото тя толкова ненавижда. Каква лудост е всичко това! Ако сега й обясня всичко съвсем спокойно, може би ще ме разбере и ще ми прости.“

— Мразя този Роджър Гордън — изведнъж изтърси Сюзън.

Роджър се покашля.

— Може би той е много по-добър, отколкото си мислиш. Сигурно е малко прекалено амбициозен в работата си, но иначе е съвсем мил човек. Ти не го познаваш лично. Може пък дори и да се влюбиш в него.

Тя си пое рязко въздух и сърдито го погледна.

— В такъв тип никога не бих могла да се влюбя. И освен това, за мен не съществуват вече никакви други мъже, освен един.

Надвеси се над него, целуна го и Роджър установи, че това не е моментът да й каже истината.

— Ела, дай да ти стопля краката — каза той. — Съвсем са премръзнали. Чувствителните жени често имат студени крака.

Сюзън се разсмя и се притисна към него.