Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (3)

III

— Защо ли изобщо ми трябваше и на мен собствена стая? — подхвърли Сюзън, докато на сутринта седяха с Роджър в залата за закуска на хотела. Бяха се самообслужили на бюфета и сега сервитьорът им наливаше кафето.

Когато той се отдалечи, Роджър каза:

— Следващия път, когато пътуваме заедно, в самото начало още ще си вземем двойна стая.

— Следващия път ще се видим в моя апартамент в Ню Йорк — отвърна Сюзън. — Кога ще приключат преговорите ти тук?

— Едва утре ще мога да пътувам обратно.

— Аз трябва да успея за полета днес в четири след обяд. Имам неотложни ангажименти в Ню Йорк — тя погледна часовника и отмести чашата си. — Време е да тръгвам. Не искам да карам мистър Хоукинс да ме чака. Този път Роджър Гордън няма да ми се изпречи на пътя. Ще получа на всяка цена тази поръчка, а за обяд ще се срещнем, както се уговорихме…

Роджър се чувстваше страшно неловко, но все пак се усмихна.

— Защо не зарежеш Хоукинс и не прекараме заедно времето до полета ти?

— Да не си полудял? — Сюзън се засмя. — Аз дойдох тук, за да сключа този договор и нищо няма да ми попречи да направя това — дори и да изгарям от желание да остана целия ден само с теб.

— Ах, Сюзън… — Роджър погали ръката й.

— Какво има? Каква физиономия правиш само! Нещо не е ли наред?

— Толкова ми е трудно да се отделя от теб. Тази нощ…

— Ще има още много нощи. Не бива да губим разсъдъка си, само защото сме влюбени един в друг. Сега наистина трябва да тръгвам, Роджър. В един ще се видим тук, в бара — стана и взе чантата си. — Освен това, трябва бързо да изнеса нещата си от стаята. Между другото, мислех, че и ти имаш среща тази сутрин.

— Разбира се — отвърна бързо Роджър. — Но искам да изпия на спокойствие още една чаша кафе.

— Добре, аз ще си поръчам такси. Доскоро, Роджър.

Той се изправи и я целуна за довиждане. Загледа се след нея, как се отправя със стегнатата си грациозна походка към изхода на залата. Сюзън се обърна още веднъж и се усмихна. Роджър й махна с ръка и отново седна.

„Ама че в хубава история се забърках! Сюзън ще побеснее, щом разбере, кой съм в действителност. Ако още в началото й бях казал истината, нещата щяха да се развият по съвсем друг начин. Изобщо… — Роджър се усмихна. — Но какво пък толкова! Това е дори една много пикантна игра, която спокойно мога да продължа още известно време. Вълнуващо и малко опасно е, разбира се…“

Може би Сюзън щеше да се смее един ден, когато откриеше истинската му самоличност. Той от своя страна щеше да се постарае повече да не й се изпречва на пътя в бизнеса. Сюзън беше толкова трогателна в своята амбиция и в гордостта от независимостта си.

Роджър си запали цигара и отново потъна в мисли. Утре сутринта имаше един ангажимент в Санта Моника. Ставаше въпрос за реклама на плодови сокове. Сега поне беше сигурен, че Сюзън няма нищо общо с Франк Харисън и неговата поръчка. Когато се върнеше вкъщи, веднага щеше да й телефонира и да я види колкото се може по-скоро. Още отсега се чувстваше невероятно потиснат и самотен, като си представяше, че следобед ще се раздели с нея. „Боже мили! Никога не съм се влюбвал така в друго момиче…“

Тръгна с колата към Малту и слезе да се разходи по плажа. Беше горещ ден. Слънцето ярко грееше, както винаги в Калифорния. Небето изглеждаше блестящо синьо, без нито едно облаче, докъдето стигаше погледът.

Колкото повече напредваше времето, толкова по-нервен ставаше Роджър. Сигурно Сюзън вече бе разбрала, че той е сключил договора с Тед Хоукинс, и сега беше извън себе си от яд. Докато пътуваше обратно, той отчаяно се мъчеше да измисли по какъв начин да я успокои. Вече я познаваше достатъчно добре, за да знае, че ще му бъде много трудно да обуздае кипящия й гняв.

И се оказа прав. Още щом влезе в хотела, забеляза я да го чака във фоайето. Отново беше облечена с елегантния бял костюм. Голите й крака с лакирани в яркочервено нокти бяха обути в ниски кожени сандалети с каишки, увити около глезените. Той нежно я целуна, но Сюзън бързо се отдръпна от него.

— Това чудовище! — избухна тя. — Този подъл, отвратителен негодник. Пак му провървя! Ако имах пистолет, бих го застреляла веднага, на място!

Роджър я прегърна през раменете.

— Но успокой се, скъпа. Ти изобщо не си го виждала, така че не можеш да го застреляш.

— Всеки път едно и също. Пропътувам хиляди километри, за да направя тук една сделка, и се оказва, че мистър Роджър Гордън отново е пристигнал преди мен и си е свършил работата. Сигурна съм, че го прави нарочно. Той явно е решил да ме довърши.

— Може би дори не е и чувал за теб, така че се успокой най-сетне, Сюзън. Хайде да изпием по нещо, преди да обядваме.

— Да, наистина имам нужда от едно питие — тя го последва към бара. Скоро сервитьорът постави пред тях две високи тънки чаши с джин тоник.

— Всичко ще се оправи, когато се прибереш отново в Ню Йорк — окуражи я Роджър.

Сюзън го стрелна с поглед.

— Защо си толкова сигурен в това? Този мръсник ми отмъква всички договори. Изглежда, че точно такава е целта му — да ме преследва, докато ме унищожи.

— Но, Сюзън, та той е бизнесмен.

— Ти също. Но съм сигурна, че никога не би могъл да бъдеш толкова брутален.

Роджър отпи една голяма глътка от чашата си.

— В много случаи аз също съм безцеремонен. Понякога това е единствената възможност. Но винаги се опитвам да остана човечен.

Сюзън нежно докосна с пръсти бузата му.

— Ти си съвсем различен — великодушен и благороден. Иначе не бих могла да се влюбя в теб. Но този Роджър Гордън е един извратен негодник. Сигурно е имал нещастно детство.

Роджър се разсмя.

— Спри да мислиш вече за него. В края на краищата, той не е толкова важен. Освен това, остават ни само още няколко часа да бъдем заедно, скоро трябва да тръгваш. Толкова ще ми липсваш, Сюзън.

— Ти също ще ми липсваш — тя отпусна глава на рамото му. После се изправи отново и го погледна в очите. — Дяволски много ще ми липсваш, Роджър. Но скоро ще се видим пак, нали?

— Разбира се — кимна той и се усмихна. — Веднага щом се върна в Ню Йорк, ще ти се обадя.

— Ще ви очаквам, мистър Милър — прошепна закачливо Сюзън и очите й влюбено грейнаха.

Естествено, тя бе поискала да узнае фамилията му и на него не му бе дошла на ум по-подходяща. Просто каза Милър и Сюзън го прие.

Но Роджър се чувстваше все по-потиснат и напрегнат. Твърдо реши, че щом се върне в Ню Йорк, ще й признае истината. Играта беше може би прекалено опасна, а той в никакъв случай не искаше да загуби Сюзън. Чувството, което толкова спонтанно го бе връхлетяло, вече изпълваше цялото му същество. Никога не си беше представял, че нещо подобно може да му се случи.

— Този проклетник ми развали удоволствието да бъда с теб — каза Сюзън и отпи от питието си. — Още една черна точка в негова вреда.

— Откъде си сигурна изобщо, че Гордън е замесен в случая?

— Хоукинс естествено не пожела да ми каже, но аз го узнах от неговата асистентка. А и нямаше как да не разбера, в противен случай не бих имала нито минута спокойствие.

Роджър с раздразнение си спомни за закръгленото момиче, което още от пръв поглед му стана неприятно.

— Трябва да видиш проектите ми! — заяви Сюзън амбицирано.

Явно тази тема не й даваше мира.

— Костваха ми толкова усилия! Идеите на Гордън не може да са били по-добри. Кой знае как винаги успява? Може би има заплашителен поглед или пък мафията го подкрепя.

Роджър отново избухна в смях.

— Какви мисли само ти идват, скъпа!

— Всичко мога да допусна — не мирясваше тя. — Толкова много разчитах на този договор, имах такива планове…

— Не се разстройвай, любима. Имам чувството, че следващия път ще успееш.

— Искаш да ме успокоиш, нали?

— Защото те обичам. Нали знаеш, че оптимизмът дава сили?

— Чувала съм за това — Сюзън се усмихна. — Трябвало е да те срещна много по-рано.

След като изпиха напитките си, двамата напуснаха хотела и се отправиха с колата към Бевърли Хилс. Сюзън не искаше да пропусне възможността да разгледа разкошните вили на холивудските знаменитости! Движеха се бавно надолу по булеварда. Роджър се опитваше да я откъсне от мрачните й мисли, но за нея явно наистина денят беше провален. Какво щяха да кажат Руби и сътрудниците й, когато узнаеха за поражението й? Гневът й постепенно се превърна в апатия.

Не след дълго спряха пред едно кокетно ресторантче извън града, за да обядват. Сюзън естествено нямаше почти никакъв апетит и Роджър направо я принуди да хапне няколко залъка. После пиха кафе и разговаряха, докато стана време да тръгват за летището.

Минаха през Хилтън да вземат багажа на Сюзън. Тя плати на рецепцията и отново се настани в колата до Роджър. Въпреки че той окуражаващо й се усмихваше, остана потисната. Настроението й се влоши още повече от мисълта, че след малко щяха да се разделят. „Какви вълшебни часове изживяхме заедно!“

На паркинга до летището дълго се целуваха.

— Защо се разстройваш толкова? — попита я Роджър. — Това не е сбогуване завинаги.

— Знам, но ми става много тъжно, като си помисля, че те оставям тук. Би било чудесно да пътуваме заедно обратно.

— Утре трябва да бъда в Санта Моника. За съжаление няма друг начин, Сюзън. Знаеш, че ще ти се обадя веднага щом се върна.

Тя въздъхна.

— Дано! — после по навик отметна рязко косите си назад и се засмя. — Извинявай! Държа се като глупава гъска. Но никога не съм била толкова влюбена.

— В такъв случай, аз се чувствам също като теб — отвърна Роджър и я притисна в обятията си.

 

 

В Ню Йорк валеше. Сюзън беше оставила колата си на летището. Качи се в нея и веднага потегли към къщи. Имаше малък апартамент точно до „Сентръл парк“ и беше наела това жилище най-вече заради хубавия изглед.

Не се чувстваше никак изморена от дългия полет. „Дали гневът ми към Роджър Гордън държи духа ми буден? Или причината е копнежът по мъжа, който така внезапно се появи в живота ми?“ Не знаеше. Тя спря да мисли повече за това.

Взе си душ и се загърна в дългия си бял халат. После се приближи към прозореца и погледна навън. От петнайсетия етаж се виждаха короните на дървета в парка. Беше много тихо и някакво отморяващо спокойствие сякаш влиташе в апартамента.

Сюзън вдигна поглед към призрачното небе, забулено от дъждовната завеса, и мислите й полетяха към Роджър. Изминалата нощ се завъртя като на филмова лента пред очите й. Видя озареното от страст лице на Роджър пред себе си, стори й се, че отново усети вкуса на устните му. „Толкова е далеч сега — помисли си и потръпна от копнеж за близостта му, за горещите му обятия…“

До преди два дни дори не беше и сънувала, че може да бъде толкова влюбена. Това чувство я грабна изведнъж, като вихър. Но беше фантастично. Само споменът за онова, което се случи, разливаше блажена топлина в цялото й тяло. Искаше й се да види Роджър, колкото е възможно по-скоро, да го обича и да бъде до него — винаги, всеки миг.

Тъкмо реши да си ляга, когато телефонът иззвъня. Припряно грабна слушалката и до нея достигна топлият, дълбок глас на Роджър.

— Не можех да те оставя да заспиш, преди да ти пожелая лека нощ, скъпа.

— Само ако знаеше колко много си мислех за теб цяла вечер — прошепна тя. — Сякаш си чувствал това.

Роджър се засмя.

— Аз също мислих за теб цяла вечер, любима, а също и през целия ден, откакто тръгна. Но скоро ще бъда при теб, скъпото ми момиче. Значи ти липсвам?

— Ужасно.

— И аз се чувствам така. Само като се сетя за миналата нощ…

— Недей, Роджър, не сега — рече Сюзън умоляващо. — Иначе изобщо няма да мога да заспя. И без това съм достатъчно развълнувана. О, Роджър…

— Скъпа, скъпа Сюзън! — промълви той толкова нежно, че кръвта й отново закипя.

Поговориха още известно време, докато накрая Сюзън се реши да се сбогува с него. Трябваше да прекъсне този разговор, в противен случай наистина нямаше да може да затвори очи цялата нощ. Никога не си беше представяла, че може до такава степен да бъде луда от копнеж…

Дълго се въртя в леглото, преди да заспи. Събуди се от пиукането на будилника. Отвори очи още при първия сигнал, скочи от леглото и забърза към банята. Скоро излезе освежена и бодра, закуси набързо и напусна апартамента. Седна в колата и потегли към офиса си.

Руби тъкмо приключваше един телефонен разговор, когато Сюзън влетя в агенцията. Тя остави слушалката и се обърна любопитно.

— Е, как мина?

— Не ме питай! Само това не ме питай! Няма да повярваш, като ти кажа. Едва ли и за миг си допускала такова нещо. Този проклет Гордън отново ме измести. Хоукинс е възложил рекламата на него.

Руби удари с юмрук по бюрото.

— Не може да бъде!

Сюзън горчиво се усмихна.

— За съжаление, може. Но моля те да не говорим за това. Иначе пак ще се ядосвам. Ах, само да ми падне този тип!

— Изглежда, като че ли е решил да те разори.

— Именно. Този негодник!

Руби въздъхна.

— Значи престоят ти е бил изключително неприятен.

За свое удивление веднага забеляза, че Сюзън се усмихва. Много необичайно и загадъчно.

— Не съм казала това.

— Ей, да не си получила някаква друга поръчка?

Сюзън се облегна назад в креслото.

— Не, но срещнах мъжа на мечтите си. Знам, че звучи прекалено драматично и театрално, но е точно така. Толкова съм влюбена, Руби!

Секретарката й я гледаше втренчено и безмълвно.

— Прекрасен мъж! — разпали се Сюзън. — Седяхме един до друг в самолета. Там започна всичко. Единственото, което ме смущава, е името му — тя се усмихна. — Но всъщност вече свикнах.

— Да не би да се казва Роджър? — възкликна Руби.

— Позна. Роджър Милър — Сюзън сви рамене. — Но какво пък, съвсем нормално е да се казва така. В края на краищата това е мъжът, за когото бих направила всичко. С удоволствие бих станала мисис Милър.

— Охооо! — Руби подсвирна. — Я спри за малко, Сюзън! Ти изобщо не познаваш толкова добре този мистър Милър.

Сюзън разпери ръце и се протегна блажено.

— О, Руби, прекарах най-прекрасната нощ в живота си.

— Аха, значи такава била работата! Щом се любиш веднъж с някой мъж, това непременно означава, че трябва да се омъжиш за него, така ли? Та ти никога не си била авантюристка.

— Именно — кимна Сюзън. — Ако не бях така безумно влюбена…

— Както и в момента, разбира се — допълни Руби.

— Мили Боже, да. Роджър се връща утре и веднага ще ми се обади. Ще се видим отново, пак ще бъдем заедно… Това ще ми помогне да забравя онзи проклетник Гордън.

— С какво се занимава?

— Експорт-импорт. Както виждаш, не е мъж, който ще се меси в работата ми. Освен това е съвсем различен от Гордън — порядъчен и коректен, — а не безогледен като повечето бизнесмени. Убедена съм, че печели цял куп пари.

— Е, значи всичко е наред — констатира Руби. — Моите най-сърдечни благопожелания!

— Знаеш ли какво е това да се чувстваш безкрайно щастлив? Познато ли ти е това чувство, Руби?

— Чувала съм да се тръби за това — асистентката се засмя. — Но голямата любов все още не ме е спохождала.

Сюзън замечтано погледна през прозореца навън.

— Няма нищо по-хубаво на света — каза тихо.

— Сега обаче е време да се върнеш отново в реалността и да поговорим за работа. Мистър Рандал се обади още веднъж. Следващата седмица иска да види проектите ти за коприненото бельо.

Погледът на Сюзън се върна отново към Руби.

— А, този с възбуждащото бельо. Бях толкова заета с проекта за Хоукинс, че все още не съм мислила нищо за това. Но няма страшно, ще оправдая очакванията на мистър Рандал. Дори в момента ми идва наум една идея за копринените нощници.

— Не става въпрос само за нощници.

Сюзън се засмя.

— Знам. Веднага започвам.

Но внезапно отново я обзе меланхолия.

— За какво ли изобщо работя още? Кой знае дали Роджър Гордън и сега не си точи зъбите за този договор? Другата седмица ще почукам на вратата на Ник Рандал и какво ще ми каже той?

— Че ще получиш поръчката.

— Наистина трябва да стане така, в противен случай ще я закрия тази агенция.

— И гледай да не си загубиш разсъдъка по мистър Милър — предупреди я Руби. — Наистина ли си сигурна, че ще ти се обади?

Сюзън потресена се взря в нея и поклати глава.

— Ще бъде истинска катастрофа, ако не го направи. Не ми се и мисли за това. Как може да ти идват такива идеи, Руби?

Секретарката й повдигна рамене.

— Никога не се знае. Мъже!

Сюзън неспокойно се размърда.

— Не, не — заобяснява тя бързо, сякаш имаше нужда по-скоро да убеди себе си. — Роджър не е такъв. Още снощи ми позвъни от Лос Анжелис. Защо щеше да го прави, ако не беше влюбен в мен? Сигурна съм, че ще го видя пак.

— Пожелавам ти го — каза Руби искрено. — Наистина ти го желая, Сюзън. Искаш ли сега едно кафе?

Тя поклати глава.

— Благодаря ти, но вкъщи вече пих на закуска. Сега наистина трябва да се хващам за работа. Не искам да мисля за нищо друго, освен за коприненото бельо на Ник Рандал.

Руби се разсмя.

— Как звучи само!

— Няма значение, ти разбираш какво имам предвид — съблече синия си памучен блейзър и го преметна на облегалката на стола си. — Имам цял куп работа — добави и се надвеси над белите листи пред себе си.

 

 

— Най-после! — възкликна Роджър и притискайки нежно Сюзън към себе си, я целуна. — Най-после отново си при мен, малката ми!

Тя с наслада се сгуши до гърдите му. Помисли си, че никога няма да се насити на целувките му, които я възбуждаха по толкова прекрасен начин.

— При теб или при мен ще отидем? — попита Роджър и отмахна кичур къдрици от челото й.

Усмихна й се нежно и я загледа влюбено.

Бяха се срещнали пред входа на „Сентръл парк“, който се намираше точно срещу жилищната сграда, където живееше Сюзън. Когато се видяха, втурнаха се един към друг и се прегърнаха така, като че ли бяха разделени от месеци.

— Аз живея тук — каза Сюзън. — Значи ще бъде по-практично да останем у дома.

Той я прегърна и отново я притисна до гърдите си.

— Колко дълго ми се стори времето без теб!

— Не знаех, че любовта може да бъде толкова силна — прошепна Сюзън. — Господи, колко ми липсваше!

Тръгнаха бавно към входа на високата сграда.

— Но сигурно си била влюбена и преди. Ти не си малко момиче вече. Някога трябва да си изпитвала подобно чувство и към друг.

Тя го погледна и се засмя.

— Естествено, имала съм приятели, флиртове. Но нищо наистина сериозно. Нищо като това, което е в момента, Роджър — внезапно стана сериозна. — Откакто те познавам, целият свят ми изглежда променен.

— Силно казано — забеляза той с усмивка.

— Но е така, както го чувствам. При теб не е ли нещо подобно?

— Да. Точно така е, Сюзън. Мисля, че съм луд по теб.

В асансьора се целуваха дълго, страстно и Сюзън отново почувства познатата пареща възбуда, която я замайваше цялата.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита тя, когато влязоха в апартамента.

— Имаш ли бира? Жаден съм — Роджър се огледа. — Много е приятно тук, уютно и оригинално обзаведено. Изглежда, че печелиш доста добре.

Сюзън се усмихна.

— Щях да печеля още повече, ако го…

Той нежно постави ръка върху устните й.

— Ако го нямаше този Роджър Гордън — допълни.

— Правилно.

Сюзън целуна върховете на пръстите му и се хвърли в прегръдките му. Едва след една дълга и страстна целувка тя се откъсна от него.

— А, да, бирата…

Роджър въздъхна и разхлаби връзката си.

— Всъщност, искам само теб, Сюзън.

Тя отиде в кухнята и се върна с кутийка изстудена бира и чаша. Погледът й бе забележимо потъмнял от обхваналото я желание.

Роджър я придърпа до себе си на широката кушетка, тапицирана с мек велур в розово и сиво.

— Съвсем забравих, колко си прекрасна.

— А аз не съм забравила нито един израз на лицето ти — отвърна тя и отвори бирата.

Той си наля и отпи.

— Изглежда, че наистина си жаден — забеляза Сюзън с усмивка.

— Жаждата ми по теб е много по-голяма.

Роджър остави чашата си на масата и я сложи на коленете си. Бавно и нежно разтвори с език устните й и я целува толкова дълго, докато усети, как тялото й потръпна в ръцете му и дишането й стана забързано и тежко. Разкопча й блузата и я смъкна от раменете й. Започна да гали гърдите й и да ги притиска с длани. Пръстите му леко масажираха розовите им връхчета, докато те се втвърдиха и потъмняха от притока на кръв. Сюзън отметна глава назад и почувства устните му върху врата си, усети дъха му в косите си. После той подлудяващо бавно се спусна надолу. Езикът му оставяше гореща влажна диря по копринената й кожа, настръхнала от възбуждащите му ласки. Зави й се свят и сподавен стон се отрони от устните й, когато Роджър зарови глава в гърдите й и устните му се сключиха първо около едното й набъбнало зърно, засмуквайки го, после около другото.

— Ела, Роджър… — прошепна тя задъхано. — Нека да го направим сега.

Слезе от коленете му и го хвана за ръката подканващо. Той се изправи, обърна я към себе си и ръцете му отново обхванаха гърдите й, докато устните му се впиха пак в нейните. Започна да я целува протяжно и дълбоко, изследвайки последователно, без нищо да пропусне: езикът й, всичките извивки и издатини на устата, небцето, зъбите. Сякаш беше решил да я подлуди окончателно. Продължи играта толкова дълго, че Сюзън така и не разбра, дали тази целувка бе траяла минути или часове. Вече не чувстваше нищо друго, освен пулсиращата топлина между бедрата си. Тялото й конвулсивно се притисна към Роджър, търсейки у него ответна реакция и усещайки напиращата му буйна мъжественост. Несъзнателно задвижи ханша си, потривайки с него набъбналата издутина в панталона му. Не можеше да издържи повече на това сладко мъчение. Коленичи на пода и вдигна изпълнен с луд копнеж поглед към него. Забелязал с безкрайна нежност омайното й безсилие, той бързо се съблече, отпусна се на колене срещу нея и внимателно я постави по гръб. Вдигна полата й високо нагоре, откривайки корема й, изхлузи бикините й и ги захвърли встрани. После легна върху нея и с умели, точни движения се плъзна дълбоко в тръпнещата й влажна плът. Започна с леки тласъци, наслаждавайки се на горещите вълни, обливащи тялото му. За миг спря, но под напора на ураганна страст си пое остро дъх и се втурна влудяващо в утробата й. Секунди преди върха Сюзън впи нокти в гърба му, рязко се повдигна и обви бедра около хълбоците му, издавайки див вопъл на неописуема наслада.

Роджър изхриптя и отмалял се отпусна на пода до нея.

— Беше още по-хубаво, отколкото през нашата първа нощ! — прошепна Сюзън задъхана и потна.

— Каква невероятна жена си ти! — отвърна Роджър и притисна горещото й тяло към себе си. — Не искам никога повече да чувствам липсата ти.

— Няма и да ти се налага, любими. Аз ще бъда винаги при теб.

— Винаги? — попита той. Обърна се по гръб и замислено се втренчи в тавана. — Това е голяма дума.

Сюзън гальовно прокара пръсти по косата му.

— Все същата стара игра — тя го целуна бързо по бузата. — Никой не знае в началото, колко дълго ще продължи. Няколко нощи? Няколко седмици? Цял живот?

— И все пак какъв е твоят отговор?

Сюзън се сгуши до него.

— Ще видим. Ще почакаме и все някога ще можем да кажем със сигурност как ще бъде.

— Моя сладка, малка Сюзън. Мое прекрасно момиче…

Отидоха да вечерят при Марио на 32-ра улица. Толкова щастлива и въодушевена Сюзън не се беше чувствала никога. Жизнеността и доброто й настроение се излъчваха от всяко нейно движение, от всеки поглед и жест. Роджър я гледаше възхитен и чувстваше, че се влюбва още повече, ако това изобщо беше възможно. В малкия ресторант седнаха един срещу друг, пийнаха от искрящото червено вино, вдигайки наздравици за още дълги, прекрасни мигове заедно. Сюзън изведнъж усети, че е страхотно гладна и се нахвърли върху храната.

Чувстваше се така, като че ли се намираше в най-скъпия луксозен ресторант. А когато Роджър й се усмихнеше, сърцето й се разтапяше от нега. „Любовта наистина е най-прекрасното чувство на света“ — помисли си за кой ли път, откакто бе срещнала Роджър.

Никога не би й се наситила.

— Разкажи ми малко повече за себе си — помоли тя и обгърна с длани чашата пред себе си. — Как живееш? Къде? Непременно трябва да ми опишеш жилището си.

Той с удоволствие започна да й разказва, но когато разговорът се прехвърли към работата му, отговорите му станаха мъгляви, разтегнати, а понякога и без всякаква връзка с темата. Отново се почувства потиснат и по някакъв странен начин виновен.

„Ето, седя си сега срещу това прекрасно момиче, обичам го, а продължавам да го лъжа дори и в този момент. По дяволите, как искам да се измъкна най-сетне от тази каша! Но дали Сюзън няма да ми издере очите, като узнае кой съм?“

Беше крайно време да й признае истината, но обяснението не трябваше да се състои сега, не сега. Вечерта беше толкова хубава, за да я разваля. Ужасяваше се при мисълта, какво би станало, ако Сюзън не пожелаеше да го разбере.

— А сега — десертът?

Марио, съдържателят на ресторанта се изправи до масата им. Той с усмивка изброи на Сюзън дълъг списък от италиански специалитети и я погледна с очакване.

Роджър удивен ги наблюдаваше.

— Разбра ли какво иска да каже? — обърна се към Сюзън.

— Ще вземем ванилов сладолед с горещи череши — реши тя.

Марио одобри избора й с многократно кимане с глава и се отдалечи.

— Наистина ли разбра всичко?

— Не съвсем, но знам кое е най-вкусното тук. Ще видиш, че сладоледът ще ти хареса.

Той взе ръката й в своята и целуна нежно дланта й.

— Ще ми хареса всичко, което ти харесваш.

— Не сега, не тук… — прошепна тя. — Само като ме докоснеш и… — Сюзън издърпа ръката си.

Десертът им беше поднесен бързо. Марио дискретно напълни още веднъж чашите с вино и побърза да ги остави сами. С опитното си око беше забелязал веднага, че са двама влюбени, които не желаят да бъдат смущавани.

— А след десерта? — попита Роджър тихо и настойчиво потърси погледа й.

— Ще останеш ли при мен тази нощ? Чак утре сутринта трябва да отида в агенцията, а дотогава… — очите й заблестяха.

— Отдавна очаквах тази покана — засмя се той. — Обичам жилището ти, но все още не съм виждал спалнята.

— В такъв случай незабавно да запълним този пропуск — предложи Сюзън и двамата избухнаха в смях.