Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (5)

V

Когато седна в колата си, Сюзън почувства, че цялата трепери. Порови в чантата си за цигари, но не намери. Струваше й се, че е изгубила почва под краката си. През целия си живот не се бе чувствала толкова ужасно, така отчайващо нещастна.

Роджър, нейният Роджър, се оказа мъжът, когото тя ненавиждаше. Отново си спомни за първата среща в самолета, за всичко, което му беше разказала тогава. „Колко ли се е забавлявал! Какво невероятно удоволствие му е доставила цялата онази ситуация! Явно си е бил поставил за цел да ме накара да се влюбя в него, и се е чувствал страшно горд, когато още първата вечер успя да ме отведе в леглото си — толкова лесно и бързо. Всичко, всичко е било лъжа!“

Сълзи на гняв и отчаяние замъглиха очите й. „Как можа Роджър да ми погоди това!“

Беше му се отдала напълно и безрезервно, с цялото си сърце и тяло. Беше се влюбила безкрайно и без задръжки в този мъж. Нещо повече — тя го обичаше, обичаше го толкова силно, че в момента мисълта за това й причиняваше физическа болка.

А сега? Сега всичко беше свършило. Нямаше да има повече прекрасни нощи в обятията на Роджър — нощи, изпълнени с омайна нежност и сладостни трепети. „О, как мразя този мъж!“

Завъртя ключа на стартера и моторът забръмча. Искаше да се махне, да избяга далеч оттук. Роджър не я бе видял, в това беше сигурна. Но тя щеше да му покаже, на какво е способна, щеше да му даде да разбере! Той нямаше да се измъкне безнаказано от цялата история.

Сюзън караше като в транс и само от време на време забелязваше по крайпътните знаци, че пътува към къщи. Ядът и отчаянието се бореха в нея, състезавайки се за надмощие, и почти замъгляваха съзнанието й. Руби й беше казала още в началото, какво може да се очаква от Роджър Гордън. Още тогава имаше достатъчно информация за личния му живот. „Един безогледен грубиян е той, един женкар, който днес е с тази, утре с онази. И аз съм една от тях.“ Почувства се толкова унизена, че очите й отново се напълниха със сълзи.

„Но все пак… Какво щастие изпитах в прегръдките му!“ Забрани си да мисли за това, защото усещаше, че в противен случай би полудяла.

Припомни си всичко, което беше разказала на Роджър за себе си. „Защо се открих толкова? Защо разкрих пред него всичките си чувства? Защо, по дяволите!“

Струваше й се, че разбира напълно поведението му. „Кой знае какво пикантно удоволствие е изпитвал през цялото време, как се е задушавал от смях вътрешно! И не само това. Имаше нахалството да ми отнеме поръчката на Тед Хоукинс! Дори не се е поколебал да го направи. И като за капак на всичко, аз прекарах нощта с него!…“

По-късно Сюзън изобщо не можеше да си спомни, как се е добрала до жилището си. Първото нещо, което потърси, беше цигара, но и тя не я успокои, както се бе надявала.

Закрачи из стаята нагоре-надолу, нервна, раздразнена и дълбоко засегната. „Най-после да срещна мъжа, който означава всичко за мен, а малко по-късно да се окаже, че съм се влюбила в едно чудовище!“ Почувства, че очите й отново плувнаха и сълзи.

— Роджър Милър! — извика и избухна в истеричен смях.

„Какво трябва да направя сега?“ Искаше й се да си отмъсти, да му натрие здраво носа. „Но как ще постигна това изобщо? Какво означавам аз вече за Роджър?“

Загаси цигарата в пепелника, хвърли се на кушетката и се разрида неудържимо. „Как може един мъж да ме нарани толкова дълбоко!“

Внезапно се надигна. „Оптимизмът дава сили“ — беше казал Роджър веднъж. Но отмъщението можеше да направи същото. Бързо изтри очите си. Не биваше да се оставя да бъде сломена окончателно, не и от този подъл негодник! Той не биваше да се наслаждава на триумфа си. Все нещо трябваше да й дойде наум, да предприеме нещо…

Отново посегна за цигара. Обикновено не пушеше много, но сега й беше все едно. Роджър щеше да й се обади — това беше сигурно, тъй като играта явно му доставяше удоволствие.

„А ако просто обърна ситуацията в своя полза? — Сюзън веднага се хвана за тази мисъл. — Ако кажа на Роджър, че съм знаела всичко, още от самото начало? Тогава той ще бъде този, който ще се окаже в глупаво положение. И тогава ще го отрежа — бързо и безболезнено. Безболезнено? — замисли се над тази дума. — Не, няма да мине безболезнено, не и за мен. Но Роджър не ще узнае това, никога не бива да го узнае!“

Постепенно се успокои. Вече имаше готов план. Да, тя искаше да види Роджър отново. Още веднъж искаше да говори с него. Трябваше да запази самообладание, да остане хладна и невъзмутима. Преди всичко трябваше да обмисли детайлно всички подробности. Не биваше да допуска грешка. Той трябваше да повярва наистина, че го е водила за носа, че за нея всичко е било една шега. Само така би получила поне малка компенсация и би запазила достойнството си ненакърнено — поне в очите на Роджър нещата щяха да изглеждат така.

 

 

— Чудесен ресторант! — изчурулика Памела. — Мога да остана вечно тук. Виното е фантастично.

Роджър се опита да прикрие прозявката си.

— Изморен ли си? Искаш ли да отидем у вас?

Той отпусна ръка и с досада погледна момичето срещу себе си. Бебешки сините й очи гледаха малко премрежено. Памела беше изпила почти цяла бутилка вино и вече беше порядъчно пияна.

— Имах тежък ден — обясни Роджър уклончиво.

— Говориш като седемдесетгодишен мъж.

— Тази вечер наистина се чувствам на толкова.

— Можем да си прекараме чудесно, Роджър — подметна недвусмислено Памела.

— Сега не ми е до чудесни преживявания, Пам. Струва ми се, че вече ти обясних становището си. Трябва да се разделим съвсем приятелски. Освен това, има едно момиче, което означава много за мен.

Тя го загледа като ударена от гръм.

— Значи това е, което се опитваше да ми кажеш.

— Тъй като намеците ми не бяха достатъчни, налага се да бъда директен. Трябва да разбереш това, Пам. В края на краищата, между нас не е имало нищо, което да ме задължава. Затова бъди добро момиче и ме забрави.

Памела рязко си пое дъх.

— Да ми кажеш в лицето такова нещо! — гласът й беше станал писклив.

— Моля те, Памела, престани вече да се държиш така, като че ли от месеци сме били сгодени. Знаеш, че не е така, както и аз го знам. Нека да останем приятели.

— Коя е тя? Познавам ли я? Да не е Елена или Ариан?

— Не я познаваш. Моя колежка е.

— Твоя подчинена?

— Не, не е моя подчинена. Моля те, престани да ме разпитваш повече. Наистина не я познаваш.

Тя нервно хапеше филтъра на цигарата си. Беше много сърдита.

— Защо тогава ме покани на вечеря?

— Защото беше толкова нещастна. Исках да те успокоя. Освен това, не обичам да се карам с някого. Аз съм кротък човек.

— Наистина ли всичко трябва да свърши така? — попита драматично Памела.

— Нищо не е започвало, Пам. Бъди разумно момиче. Хайде да тръгваме сега. Наистина денят ми беше уморителен. Нямах време дори да си взема душ и единственото ми желание в момента е да си легна.

Тя се усмихна иронично.

— Без съмнение не сам.

— Тази вечер със сигурност сам.

— По дяволите!

Роджър вдигна ръка и махна на сервитьорката.

— Сметката, ако обичате.

— Наистина ли днес се виждаме за последен път? — запита Памела, след като сметката беше уредена.

— Пам, моля те, не започвай отново. И престани да театралничиш така. Опитай се да си намериш друг мъж.

— Негодник! — изсъска тя.

— Ти наистина си чудесно момиче. Сигурно ще успееш да завъртиш главата на някой друг. С мен просто си губиш времето. Опитай се да разбереш най-после.

На дъното на чашата имаше още малко вино и Памела го изпи на един дъх.

— Жалко — каза тя и разсеяно впери поглед в пространството пред себе си. — Всичко можеше да бъде толкова хубаво.

— Ще те изпратя до вас — предложи Роджър. — Тази нощ ще спиш чудесно.

— Защо казваш това?

Той се усмихна.

— Виното.

— Аз въобще не съм пияна. Френското вино е като вода, изобщо не съм го усетила.

— Да тръгваме — настоя Роджър и стана. Памела унило го последва и двамата се отправиха към изхода.

„Вече е доста късно. Сюзън ще се чуди, защо още не съм й се обадил. Ще й звънна веднага щом се прибера“ — реши той.

Руби, която тъкмо се бе заела с десерта си, видя двойката да излиза. Помисли си за Сюзън и хвърли гневен поглед към Роджър. Този мъж й беше провалил цялата вечер. „Сюзън има пълно основание да го мрази. Очевидно Роджър Гордън е един безскрупулен сваляч и женкар. Но защо чак пък толкова се разстрои Сюзън, когато го видя!?“ Руби не беше очаквала такова нещо. Мислеше си, че добре познава приятелката си, но реакцията й тази вечер я изненада напълно. Не беше предвидила, че тя ще вземе толкова присърце срещата с Роджър Гордън. Внезапно апетитът й се изпари и Руби отмести настрана чинийката с тортата.

— Не ви ли хареса? — осведоми се сервитьорът, който се приближи до масата.

— О, напротив, беше превъзходно. Но ми дойде твърде много — отвърна тя. — Пригответе ми сметката, моля.

— Веднага.

Руби плати, остави доста голям бакшиш и си поръча такси. Отново се замисли за Роджър Гордън. Блондинката не се държеше много сигурно на краката си на излизане от ресторанта. Руби много добре можеше да си представи как щяха да се развият събитията по-късно тази вечер.

„Този Роджър Гордън изглежда не се спира пред нищо. Най-напред напива момичето, а после го вкарва в леглото си — помисли си с погнуса. — Дали да не се обадя на Сюзън. Тя изглеждаше толкова зле, горката“ — запита се, но после се сети, че моментът може да не е подходящ. Вероятно Роджър Милър беше при нея и двамата бяха заети един с друг. Не искаше да ги притеснява. „Сутринта ще поговоря още веднъж със Сюзън за Роджър Гордън. Може би междувременно ще е преодоляла шока си.“

 

 

Веднага щом изпрати Памела, Роджър се запита дали да не отиде направо у Сюзън и да я изненада. Тя сигурно го очакваше, както през последните няколко вечери. Постепенно беше назрял моментът да й каже истината за себе си. Сюзън го обичаше, беше сигурен в това, така че навярно щеше да го разбере и да му прости.

Щеше да й разкаже и за Памела, искаше да бъде на чисто с нея. Чувствата му към Сюзън бяха толкова силни, че вече никое друго момиче на света не го интересуваше. Сюзън напълно бе обсебила мислите му и той искаше да бъде много дълго време с нея, може би завинаги…

Тази дума леко го стресна. Завинаги… звучеше толкова категорично.

Със Сюзън всичко щеше да бъде различно. С нея не би могъл да скучае, нищо нямаше да бъде еднакво, безинтересно и сиво. Винаги щеше да бъде вълнуващо и ново. „Трябва да й кажа всичко това.“

Мисълта за брак изведнъж вече не му се струваше толкова невъзможна и шокираща, както по-рано. Сюзън беше жената, която олицетворяваше всичките му желания и мечти. Беше страстна и нежна, самоуверена и гальовна. Такова съчетание все още не беше срещал у никоя друга. Когато я държеше в обятията си, когато усещаше гладкото й като коприна голо тяло под дланите си, се чувстваше напълно щастлив — толкова щастлив, както никога досега в живота си. Дори и Памела тази вечер отново му бе помогнала да разбере, че Сюзън е една много специална жена. Сега оставаше само да я убеди в искреността на чувствата си. Знаеше, че това няма да бъде много леко, след като тя разбереше кой е той. „Но все пак ще успея. В края на краищата, ние се обичаме. Където има любов, там има и разбиране — каза си Роджър. — Сюзън не би могла да ме отпрати просто така, след като узнае истината. Време е да се разкрия пред нея. Наистина не мога повече да продължавам да играя на криеница.“

 

 

Когато се позвъни, Сюзън се почувства ужасно нервна и внезапно я обзе паника. Втурна се в коридора и се погледна в огледалото. Бързо прокара пръсти през косата си и се запита, дали по нещо личи, колко е напрегната. Трябваше да се усмихва и да се държи така, като че ли нищо не се е случило.

Отново се позвъни, този път по-настойчиво. Това можеше да бъде само Роджър. За секунда затвори очи. „Не се вълнувай! Запази спокойствие!“ — заповяда си тя. Трябваше да остане невъзмутима и хладна, съвсем хладна. Отвори вратата и се озова пред огромен букет цветя. Веднага след това се появи разкаяното лице на Роджър.

— Не ми се сърди, че стана толкова късно, Сюзън. Веднага ще ти обясня всичко. Купих цветята по пътя, за съжаление не намерих рози.

Той протегна ръка да й връчи букета, опита се да я прегърне, но тя се отдръпна от него.

— Влез — каза и затвори вратата зад гърба му.

— Разбирам, че си ядосана, Сюзън. Трябваше да ти се обадя, но внезапно се появи Памела и буквално ми скъса нервите.

За такова нещо Сюзън не беше подготвена. Не очакваше, че Роджър ще й каже истината. Но все пак имаше и една друга истина и тя беше значително по-решаваща. Роджър влезе в хола, докато тя извади една ваза от шкафа и отиде в кухнята да я напълни с вода. Не особено нежно напъха цветята вътре.

— Благодаря за букета — каза, когато се върна в хола.

Роджър тъкмо си беше запалил цигара и отправи ласкав, изпълнен с желание поглед. Тя се направи, че не го забелязва. Не искаше отново да се поддаде на страстта, която този поглед разпалваше у нея. Когато Роджър я гледаше така, усещаше, че тялото й отмалява и я обливат горещи вълни. И сега някакъв стаен копнеж запълзя във вените й. „Не, няма да позволя на това чувство да ме победи отново!“

— Ела, не ми се сърди.

Гласът му прозвуча умоляващо, гальовно мъркащ и Сюзън се изопна като струна.

— Памела значи — каза тя студено, въпреки вълнението си и се настани в един фотьойл по-далече от него.

— Запознахме се на едно парти, преди да те срещна. Между нас не е имало абсолютно нищо, но Памела ми направи такава сцена, като че ли сме били женени от години и аз внезапно съм решил да се разведа — Роджър се засмя. — Накрая тя така се разплака, че за да я успокоя се наложи да я изведа на вечеря. Това е всичко. Исках да я отпратя колкото се може по-бързо, за да дойда при теб.

— Реших да се разделим — рече Сюзън.

Усмихна му се почти приятелски, приятелски и много отчуждено.

Той се вцепени от изненада. Забрави за цигарата, която димеше между пръстите му и я погледна така, сякаш я виждаше за пръв път.

— Какво означава това, Сюзън? Нали веднага ти разказах за Памела. Между нас наистина не е имало нищо, вече ти обясних. И тя няма да ми досажда повече. Боже мой, Сюзън, та ти знаеш, че те обичам.

На устните й отново се появи онази особена, хладна усмивка, която толкова го притесняваше и го объркваше напълно.

— Въпреки това, трябва да сложим край на тази игра. Коства ми прекалено много напрежение да продължавам по този начин. Трябва да ти кажа истината, Роджър.

— Каква истина? Вече нищо не мога да разбера.

— Скоро ще разбереш. И се страхувам, че ще се почувстваш не особено приятно. Толкова ме беше яд на теб, че когато в самолета ти се държа така приятелски с мен, реших да ти отмъстя.

— Не можеш ли да ми обясниш какво всъщност е станало?

— Точно това се опитвам да направя. Много ми е неприятно, наистина се чувствам ужасно, Роджър. Но в края на краищата, аз съм еманципирана, самостоятелна жена. И спокойно мога да имам някой мъж за една нощ, след като ми харесва, и след като съм решила така. А с теб ми хареса, затова си позволих едно малко удължение.

— Сюзън… — Роджър не беше на себе си.

— Това е, мистър Гордън.

Тя се наслаждаваше на този момент, наслаждаваше се на вцепенението, застинало върху лицето му, постепенно заменено от растящ ужас.

— Ти си знаела от самото начало…?

Сюзън успя да се усмихне.

— Естествено, че знаех. Това правеше ситуацията толкова забавна и пикантна. Исках да видя, как ще реагираш, когато злословя по адрес на конкурента си. Веднага почувствах, че ти ме хареса. Всяка жена усеща тези неща. Тогава просто не успях да устоя на изкушението, играта беше толкова вълнуваща.

— Не вярвам, Сюзън. Просто не мога да ти повярвам. Господи, та между нас има много повече от едно еротично преживяване.

— Моля те, нека не говорим за чувства. При мен поне няма смисъл да ги търсиш. Знам, че това, което направих, е много подло и до известна степен наистина съжалявам. Затова и реших да ти кажа истината. Всичко свърши, Роджър. Вече нямам никакъв интерес към този флирт. Ти не означаваш нищо за мен.

Роджър почувства как у него закипява гняв.

— И ми казваш това толкова спокойно в лицето.

Сюзън повдигна вежди.

— А какво друго трябва да направя. Ти също никога не си ме щадил, професионално имам предвид — усмихна се язвително. — Дори и в Лос Анжелис не се поколеба да ми отмъкнеш договора с Тед Хоукинс под носа и тайно да злорадстваш зад гърба ми. Мислиш ли, че ще преглътна толкова леко такова нещо?

— Това не може да бъде вярно! — поклати глава той. — Сигурно сънувам.

— Не, не е сън. Съжалявам, че през цялото време си играх с теб. Наистина съжалявам, Роджър. Не може ли да останем поне приятели?

Съвсем потресен, Роджър се изправи.

— Ти си луда, Сюзън. Сигурно нещо е мръднало в главата ти — неспокойно започна да се разхожда напред-назад и нервно да дърпа от цигарата си. — Добре, разбирам, че те е било яд на мен и че си искала да си отмъстиш. Но тогава, Сюзън… Тогава се случиха още толкова неща. Не е възможно да си играла през цялото време — застана пред фотьойла й.

Тя избегна погледа му и сведе очи към пода. Чувстваше се много неудобно и цялата ситуация й бе ужасно неприятна.

— Прощавам ти, Сюзън — продължи Роджър. — Искам да забравя всичко, което каза току-що. Нека да започнем отначало. Времето, което прекарахме заедно, нощите с теб, любовта ни — не е възможно всичко да е било една лъжа.

— Не го приемай толкова навътре — Сюзън го погледна. — Скоро ще преодолееш това. Господи, та ти си имал толкова много любовни авантюри, които даже не са те и докоснали вътрешно.

— Искаш да кажеш, че за теб всичко е било само игра? — Роджър не можеше да повярва. — Нежните ти ласки… Страстните ти изблици…

С нехаен жест Сюзън отметна косата си назад.

— Хареса ми. Без съмнение ти имаш известни качества, които могат да предразположат една жена. Но това няма нищо общо с някакви по-дълбоки чувства, Роджър. Опитай се да проумееш това, моля те и нека да не говорим повече за това. В своята същност аз съм едно съвсем старомодно, романтично момиче и мечтая за голямата любов.

— Която без съмнение аз не съм.

Сюзън леко повдигна рамене и отново се усмихна.

— Съжалявам, Роджър.

Той смачка цигарата си в пепелника. Не му идваше на ум какво да каже. Рядко му се случваше да не намира думи, а този момент беше точно такъв.

— Да не правим трагедия от тази история — рече Сюзън. — Имах тежък ден. Уморена съм и искам да си легна. Ще ти бъда много благодарна, ако сега си тръгнеш.

Роджър почувства, че тя говори сериозно. В първия момент беше взел всичко за някаква шега, но сега разбра, че вече няма никакъв шанс.

— Това ли е наистина последната ти дума, Сюзън?

Тя въздъхна нетърпеливо и се изправи.

— Да, Роджър. Наистина няма смисъл да го обсъждаме повече.

Роджър впи очи в нейните и я загледа по такъв начин, че тя сведе поглед.

— Чудесно ме изигра — каза той тихо. — Никога не съм очаквал такова нещо от теб. Наистина много подла игричка си играла с мен през цялото време.

— Моля те, без упреци. Нека да се разделим мирно и тихо, като приятели. В края на краищата, имахме и приятни мигове заедно.

Роджър не издържа повече. Безмълвно си тръгна и тя не се опита да го спре. Когато вратата се хлопна зад него, Сюзън стреснато подскочи и се изправи. Внезапно цялото й самообладание се срина, цялата й фалшива решимост се стопи. Тя се отпусна безсилно във фотьойла и цялото й тяло се разтърси от силни, неудържими тръпки. Блуждаещият й поглед се спря на цветята, които Роджър й беше подарил и отчаяно заплака.

 

 

„Какво чудовище!“ — мислеше Роджър, докато стигна до колата си. Настани се зад волана и потегли към къщи. „Какво подло чудовище! А аз се влюбих в нея, като последен глупак. Като последен наивник се оставих да ме оплете в мрежите си.“

Едва сега осъзна, че Сюзън бе използвала неговите собствени оръжия. Не беше ли постъпил и той самият така, както тя постъпи сега с него? Не беше ли започнал и той една непочтена игра още в мига, когато й се представи под друго име? „Може би разочарованието и мъката, които Сюзън ми причини, са съвсем заслужени и оправдани.“

Защо тогава се чувстваше така дяволски самотен и тъжен? Защо не можеше просто да я забрави, както толкова други преди нея? Не, нямаше да бъде толкова лесно.

Без да съзнава точно как се е стигнало до това, той установи в един миг, че обича това момиче, обича го безумно и отчаяно, както не беше обичал никоя друга. Заради Сюзън би могъл да се откаже от всичките си принципи. Може би, дори би се оженил за нея.

Роджър се замисли за първата им прекрасна нощ в Лос Анжелис, за ласките им, преливащи от гореща страст, и за многото нежни мигове тук, в Ню Йорк. Отново се почувства невероятно тъжен и изоставен.

Прииска му се да влезе в някой бар и да се напие. Трябваше да премахне горчивия вкус в устата си, а в този случай само уискито можеше да му помогне. Паркира под първия неонов надпис, който се изпречи пред погледа му. Всичко беше очаквал, когато тръгна към Сюзън, само това не. Влезе, седна на барплота и си поръча двойно уиски.

— Лед? Сода?

— Чисто.

Барманът го погледна така, като че ли не беше разбрал правилно, но Роджър не обърна никакво внимание на учудения му поглед и измъкна една цигара от пакета пред себе си. Тази дива болка в сърцето му…

„Проклета Сюзън! — изруга мислено отново и посегна към чашата. — Дяволско създание! Амбицията трябва да е разяла вече цялото й същество, за да се реши на такава игра, само защото е почувствала кариерата си застрашена. Що за жена е тя всъщност?“

Отново потъна в спомени. Сякаш пак видя голото тяло на Сюзън пред себе си — това прекрасно тяло, което с такава готовност му се бе отдавало. Разкопча яката на ризата си. Зашеметяващите целувки на Сюзън, нежните й докосвания…

„Не може да е изиграла всичко това, никоя жена не би успяла.“ Имаше чувства, които не се поддаваха на режисура и изкуствено изпълнение. Роджър допи уискито си, бутна чашата към бармана и му кимна да я напълни отново. „Сюзън не може да се измъкне просто така. Утре ще я потърся в агенцията й. Не мога да се оставя да бъда отритнат по този начин. Всичко, което ми каза тази вечер, е една абсурдна безсмислица. Тя също трябва да е влюбена в мен, трябва да чувства нещо към мен, защото аз усетих това, защото съм луд по нея. Или се лъжа? Може би Сюзън действително е в състояние да ми разиграе един толкова перфектен номер?“

— Ужасно е спокойно днес — обади се барманът. — Надявам се да се оживи, когато баскетболът по телевизията свърши.

— Сигурно — отвърна механично Роджър и отпи голяма глътка от чашата си.

Цялото му същество се разкъсваше от копнеж да бъде при Сюзън, да се наслаждава на близостта й, на топлината на тялото й, на нежните й ласки… „Защо, по дяволите, не мога да спра да мисля за това? Защо просто не сложа край на тази история? И защо уискито не помага?!“

— Неприятности в службата? — поинтересува се барманът.

— Да.

— Утре е нов ден.

— Това без съмнение е един неоспорим факт.

Роджър се засмя, смачка цигарата си в пепелника и веднага посегна за друга. Изобщо нямаше желание да разговаря с когото и да било. „Тази проклета Сюзън!“

— С кола ли сте?

Той кимна, после изпразни чашата си на един дъх.

— Не трябва да шофирате повече, сър.

— Още едно уиски, барман.

— Наистина не е моя работа, но ако ченгетата ви спипат…

Роджър се пресегна и пое пълната чаша. „Защо тази подла Сюзън не може да изчезне от мислите ми? Защо просто не мога да я намразя?!“

— Вчера разбиха заведението до нас. За втори път вече този месец — заразказва мъжът зад плота.

Роджър мълчаливо продължи да пуши.

— Не мога да го разбера този свят.

Роджър усети, че набързо изпитото уиски започва да замъглява мислите му, че вече е по-спокоен, но все още се чувстваше дяволски нещастен. „Какъв смисъл има да седя тук и да се наливам? Утре ще ме боли глава, а нещата няма да са се променили. Трябва да поговоря още веднъж със Сюзън, няма да се успокоя, докато не го направя.“ Едва сега му стана напълно ясно, колко много я обича. Отмести празната си чаша встрани и поиска сметката.