Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (6)

VI

Руби тъкмо се занимаваше с един счупен нокът на лявата си ръка, когато Роджър влезе. От удивление изпусна пилата си, но веднага я вдигна, остави я на бюрото и отправи блестяща усмивка към неочаквания посетител.

— Добро утро, мистър Гордън.

Роджър разсеяно отвърна на поздрава и се огледа наоколо.

— Къде е мис Престън? Непременно трябва да говоря с нея.

Руби се изправи и заобиколи бюрото.

— Още не е дошла. За какво става въпрос? Може би ще мога да ви помогна.

— Не вярвам. Трябва да говоря лично с нея.

— Сюзън едва ли много ще се зарадва — каза Руби иронично. — Струва ми се, че тя не държи особено да се запознае с вас. Поне последния път, когато разговаряхме, останах с такова впечатление. Надявам се, че откровеността ми не ви обижда?

Роджър се учуди, но след това реши, че Сюзън не е сметнала за необходимо да осведоми секретарката си за своя личен живот.

Тя продължаваше да се усмихва подигравателно:

— Може би се досещате, защо на Сюзън няма да е много приятно да разговаря с вас. Вие не се държите твърде почтително и колегиално.

— Мога ли да запуша?

— Естествено — кимна момичето. — Наистина е много необичайно, че се появявате тук тази сутрин. Аз нямам нищо против вас, но когато Сюзън ви видя снощи за пръв път в онзи френски ресторант, не изглеждаше прекалено очарована. Дори точно обратното, изобщо не можа да понесе присъствието ви. Така че, наистина не разбирам, какво очаквате от една среща със Сюзън Престън.

Роджър, който тъкмо поднасяше запалката към цигарата си, бавно отпусна ръка и се втренчи в Руби.

— Тя изобщо ли не ме познаваше?

— Не — отвърна секретарката. — Аз бях виждала веднъж снимката ви в „Хералд Трибюн“ и веднага ви разпознах. Сюзън толкова се разстрои, че изобщо не дочака вечерята. Тръгна си след няколко минути и то в ужасно състояние. Наистина ли не искате да ми кажете защо сте дошъл?

Роджър запали цигарата си и дълбоко всмука дима. Изобщо не чу последния й въпрос. Изведнъж нещата се представиха в съвсем друга светлина. Стори му се, че вече напълно разбира Сюзън. „Какъв глупак съм бил, да се заблудя от студеното й държание и ужасните й думи!“ Сега всичко му стана ясно. Сюзън едва вчера бе разбрала кой е той. Роджър си представи много добре колко наранена и излъгана се е почувствала. Видяла го е в ресторанта, на всичкото отгоре с Памела. Сигурно й се е насъбрало много след такова неочаквано откритие, явно е била шокирана и отчаяна. И тогава е измислила онази ужасна история, която едва не го подлуди.

— Хей, къде се отнесохте? — сепна го гласът на Руби. — Мога ли да ви помогна с нещо? Или дойдохте само да шпионирате, за да отмъкнете отново някой наш клиент?

— Ще се върна по-късно — каза й бързо. — И много ви благодаря за информацията.

Обърна се и напусна ателието.

Напълно озадачена, Руби объркано се загледа след него. Не разбираше абсолютно нищо. За каква информация й благодареше Роджър Гордън? Защо изобщо беше дошъл? „Явно, че човекът не е съвсем наред. Сюзън сигурно ще остане като гръмната, когато й разкажа за това посещение.“

Десет минути по-късно тя наистина се появи. Изглеждаше малко недоспала и бледа. Руби го забеляза, но не й зададе никакви въпроси. Вместо това внезапно изтърси, разкъсвана от нетърпение да сподели голямата новина:

— Роджър Гордън тъкмо беше тук и искаше да говори с теб. Но след това изведнъж си тръгна. Много смешен тип е той. Държеше се някак странно, като че ли не беше съвсем на себе си.

Сюзън стреснато погледна приятелката си.

— Той беше тук?!

— Точно така — кимна Руби. — Отначало и аз не можах да повярвам.

— Какво му каза? — въпросът прозвуча като пистолетен изстрел.

— Нищо. Какво си мислиш? Само му обясних, че няма да се зарадваш особено на посещението му.

— Той и сам знае това много добре — Сюзън седна зад бюрото си. Изглеждаше много нервна. — Друго?

— Какво друго?

— За какво говорихте?

— За нищо особено. Казах му, че снощи го видяхме във френския ресторант, и че на теб ти стана безкрайно неприятно и…

Сюзън седеше застинала, втренчена, с такова безпомощно отчаяние в погледа, че едва успя да промълви:

— Ти му каза това?

— Не трябваше ли? Но какво значение има? Нека да знае, че не можеш да го понасяш.

— Боже мой! Да се надяваме, че не си му казала това, че вчера го видях за пръв път?

— Напротив… Казах му, че…

Внезапно Сюзън се разсмя толкова бурно, сякаш никога нямаше да може да спре. Но този смях не предвещаваше нищо добро и Руби започна да се плаши.

— Грешка ли направих? — попита несигурно тя.

— Само ако знаеш… — рече задъхано Сюзън, когато се поуспокои.

— Но какво става с теб, Сюзън? Какво ти е? Защо си толкова нервна? Може би Гордън просто иска да ти направи някакво делово предложение. Сигурно е решил, че с него заедно ще можете…

— Глупости — прекъсна я Сюзън. — Става въпрос за съвсем друго нещо. Ти току-що ме лиши от най-големия ми триумф.

— Нищо не разбирам…

Сюзън се замисли за миг, после безизразно каза:

— Аз съм луда по този тип, Руби. Влюбена съм до уши в него.

— В Роджър Гордън?! — очите на Руби изхвръкнаха от изумление.

— Да — кимна Сюзън. — Роджър Гордън и Роджър Милър са едно и също лице.

Секретарката зяпна от изненада и не можа да затвори уста. Бавно се отпусна в стола зад бюрото си.

— Вчера вечерта в онзи ресторант, когато ми го показа — едва тогава разбрах всичко. Затова не можаха да остана и целият ми апетит се изпари.

— Ах, Боже мой! — повтори най-сетне Руби. — Каква ужасна история!

— Ще се оправя — отвърна Сюзън. — Да, ще се оправя. Но ще ми трябва време. Хайде да не говорим повече за това сега.

— Значи затова той изглеждаше толкова напрегнат и развълнуван — измърмори Руби. — А аз, гъската му глупава, така да се разприказвам!

— Не е твоя вината. Ти нямаше откъде да знаеш какво се е случило. Но, както винаги, сега нещата отново се обърнаха срещу мен.

— Все още не мога да те разбера.

Тогава Сюзън реши да й разкаже всичко. Руби постепенно схвана каква ужасна грешка е допуснала, за съжаление обаче нищо не можеше да се промени.

— А ако наистина те обича? — попита тя накрая.

Сюзън се изсмя.

— Дори и ти не го вярваш, нали? В противен случай защо да ме лъже? Щеше да ми каже истината още в началото, ако наистина е бил влюбен в мен.

— Но той е знаел какво е отношението ти към него. Сигурно много си му харесала и за да не се отдръпнеш от него, ти се е представил под друго име.

— Не искам да го виждам никога повече — заяви решително Сюзън.

— Но нали сама каза, че си влюбена. И освен това, не можеш да избягваш винаги срещите с него. В края на краищата, той каза дори и тази сутрин, че ще дойде отново.

— Тогава не съм тук, ясно? С този господин не желая да разговарям никога вече, особено пък сега.

— Ей, не се вълнувай толкова. Вече ми е ясно как да се държа.

— Да се надяваме! — Сюзън посегна към молива си. Наистина нямаше намерение да говори повече за Роджър Гордън.

 

 

Когато вечерта напусна офиса си и се озова на улицата, в мрачината от отсрещната стена се отдели една фигура и се насочи към нея. Цел ден Роджър се бе опитвал да се свърже със Сюзън по телефона, но Руби всеки път му казваше, че нея я няма. Сега бавно се приближи и й препречи пътя.

— Сюзън, позволи ми да ти обясня всичко — помоли я. — Не съм искал да те лъжа, нито пък да си играя с теб. Аз наистина те обичам.

Тя само поклати глава.

— Повече не желая да имам нищо общо с теб, Роджър.

— Не можем да се разделим просто така, не разбираш ли? Още повече, че сега вече знам как стоят нещата в действителност. Вчера ме излъга, не мислеше сериозно всичко онова, което ми каза. Просто си се опитала да представиш цялата ситуация като режисирана от теб, за да изглежда така, че сякаш не аз съм те излъгал, а ти мен. Знам, че си го направила, защото си се почувствала наранена, но любима, трябва да повярваш, че чувствата ми към теб са искрени. Сюзън, моля те да ми дадеш шанс да ти докажа това.

— Върви си… Не искам да те виждам никога вече Роджър, никога. Искам да се махнеш от живота ми.

— Наистина ли забрави всичко? Защо се опитва да се противопоставяш дори и на самата себе си? Та ти също ме обичаш.

— Не те обичам — каза натъртено и със стиснати зъби Сюзън. — Това вече мина. Още вчера се опитах да ти обясня.

— Вчера всичко беше различно. Сюзън, мила, помисли си само за прекрасните ни съвместни мигове.

Роджър се опита да сложи длани на раменете й да я принуди да се спре и да го погледне в очите. Но Сюзън се извърна и се отдръпна от него.

— Не ме докосвай! Чуваш ли, Роджър, изобщо не ме пипай!

— Защо не поговорим веднъж спокойно? Нищо друго няма да искам от теб.

— Няма какво да си кажем вече. А сега, моля те, върви си, иначе ще викам за помощ.

Роджър безсилно отпусна ръце и едва прошепна:

— Не искам да те загубя, Сюзън.

— Ти вече ме загуби — обърна се бързо и прекоси улицата, без да погледне нито веднъж назад.

„Дали пък Руби отново не е забъркала някаква каша? Но дори и така да е, аз трябва да устоя. В никакъв случай не бива да се размеквам. Никога няма да му дам повод за триумф.“

Роджър не я последва. Увери се, че е безсмислено. Но той имаше време. Щеше да чака. Никога нямаше да се откаже от Сюзън, никога, до края на живота си.

Съдбата би трябвало да е на негова страна. Щеше ли иначе да му провърви така тази сутрин в ателието на Сюзън? Секретарката й буквално смъкна тежък товар от сърцето му. Без да има и най-малка представа за това, тя му разкри истината. Сюзън не беше такава, за каквато се представяше вчера. Беше разочарована и наранена и Роджър добре разбираше това.

Но той нямаше да се раздели с нея. Никога нямаше да й позволи да си тръгне от живота му. Между тях всичко беше толкова хубаво, толкова прекрасно. Отново щеше да я притиска в обятията си… някога. Беше само въпрос на време.

 

 

На другата сутрин Сюзън седеше в кухнята и пиеше обичайното си кафе, когато на вратата се позвъни. Сърцето й моментално започна да бие лудо. „Роджър?“ Отново се разнесе звън. Напрегната до краен предел, тя тръгна да отвори. Отвън обаче стоеше само един куриер, който й връчи огромен букет рози.

Сюзън пое цветята и даде на мъжа обичайния бакшиш. После отиде в хола и гневно натопи розите във вазата. „Роджър наистина не пропуска нито един трик, за да ме спечели обратно, но аз няма да се поддам току-така. Той в никакъв случай не трябва да се надява, че с няколко червени рози ще ме накара отново да се хвърля на врата му. Що за старомоден жест!“ Въпреки това се почувства някак поласкана и трогната.

Трябваше да се опита да разсъждава трезво. Щеше ли Роджър да й изпраща цветя и изобщо да се интересува от нея, ако тя не означаваше абсолютно нищо за него? „Но може би той просто търси секса. Може би не му се ще да се лишава от удоволствието да се люби с мен. На това обаче е сложен край, окончателно и завинаги!“

Сюзън твърдо реши да го изхвърли от мислите си. Нямаше да отговаря на телефонните му обаждания, а ако се опиташе да я посети, нямаше да му отвори. Никога не би забравила това, което той й причини.

Този ден обърна особено внимание на външността си и резултатът наистина бе зашеметяващ. Облече си копринена рокля в карамелен тон и обу високи обувки с щамповани цветя. Въздействието беше особено ефектно — изглеждаше крехка и много женствена, а точно такава беше целта й. Имаше уговорена среща с Ник Рандал и щеше да използва всеки шанс, за да сключи договора. В крайна сметка Ник Рандал беше просто мъж.

След обяда Сюзън потегли към Кънектикът, където той я очакваше в бунгалото си. Това беше една приятна къщичка, заобиколена отвсякъде с големи тревни площи. Гигантски прастари дъбове сякаш пазеха входа. Очевидно построяването на бунгалото беше съобразено с естествената горска растителност. Остана приятно впечатлена от това, което видя…

Също и Ник Рандал й допадна, когато се изправи срещу него в работния му кабинет. Трябваше да е около средата на трийсетте и младежката му осанка свидетелстваше, че редовно спортува. Лицето му беше подчертано мъжествено, с проницателни сини очи, които приветливо се усмихваха зад очила със златни рамки. Портретът се довършваше от светлоруса, гъста и чуплива коса.

— Радвам се най-сетне да се запозная с вас, мис Престън — Ник Рандал се изправи и й подаде ръка. Гласът му беше приятно дълбок и плътен. — Моля, седнете. Желаете ли някакво питие или може би кафе?

— Кафе, ако обичате — отвърна Сюзън и се усмихна.

— Веднага ще поръчам на икономката.

Той излезе и след малко се появи отново. Сюзън нямаше почти никакво време да се огледа в делово обзаведеното помещение.

— Не очаквах да срещна една толкова хубава млада дама — каза Ник Рандал и остана прав със скръстени ръце пред бюрото си.

Тя разтвори папката с проектите на масата пред себе си.

— Надявам се, че ще одобрите предложенията ми, мистър Рандал.

Ник се усмихна и повдигна с пръст очилата си.

— Значи, първо деловия разговор — каза той.

Сюзън му хвърли бърз поглед, извади скиците от папката и ги нареди пред него. Той заинтересовано започна да ги разглежда.

— Трябва да ви дам някои пояснения — обади се Сюзън и започна да му обяснява в детайли, как тя самата си представя рекламната кампания.

Той я слушаше внимателно и най-накрая каза:

— Отлично. Много ми харесва това, което сте направила. Мисля, че имате талант и много добре знаете, какво точно трябва да се получи. Естествено, трябва да обсъдим още някои неща в подробности, но като цяло съм съгласен с всичко, което ми предлагате.

Сюзън се усмихна лъчезарно. Наистина се чувстваше облекчена. Не беше очаквала, че всичко ще мине толкова гладко и в този момент беше истински щастлива.

— Имате невероятни очи — забеляза Ник. — Що за цвят е това всъщност? На мен ми изглежда като зелено — особено, крещящо зелено.

Сюзън отвърна приветливо на възхитения му поглед. Ник Рандал й се усмихваше открито, с неподправена и ненатрапчива симпатия. Тя още веднъж мислено си каза, че този мъж много й харесва. Не така, както Роджър, естествено, но Ник определено й беше симпатичен.

— За нощниците съм ви подготвила два варианта — стана отново делова. — На мен лично повече ми допада първият, но разбира се, решението ще вземете вие.

Появи се икономката, поздрави учтиво и остави таблата с кафето. След това безшумно се оттегли. Ник напълни една чаша, добави мляко, захар и я поднесе на Сюзън.

Тя благодари и отпи глътка. Чувстваше се безкрайно благодарна и задължена на Ник Рандал, задето беше успял отново да повдигне накърненото й самочувствие. В неговата фирма Роджър Гордън нямаше да може да пробие и Сюзън изведнъж бе обзета от превъзходно настроение.

— Харесва ли ви кафето? — учтиво се осведоми Ник Рандал.

— Чудесно е — кимна тя.

— Във всеки случай не е такава разредена утайка, каквато се сервира в повечето заведения вместо кафе. Икономката ми го приготвя чудесно. Тя е австрийка, а вие знаете, че австрийските кафенета са прочути в цял свят.

— Да, чувала съм за това. Въпреки че нямам лични впечатления. Все още никога не съм била в Европа!

— Трябва обаче непременно да запълните този пропуск. Европа трябва да се види, а Австрия наистина е една прекрасна страна.

Така както Ник Рандал я гледаше, Сюзън имаше чувството, че той всеки миг ще я покани на обиколка из Европа. Очевидно му харесваше да флиртува с нея и тя също нямаше нищо против. А когато се сети за Роджър, с още по-голямо удоволствие се впусна в този флирт.

Ник отново се надвеси над проектите й и още веднъж ги прегледа внимателно. Сюзън тайно го наблюдаваше. Не носеше пръстен, но какво можеше да докаже това? В днешно време безброй женени мъже изобщо не носеха пръстени. Въпреки това Ник Рандал изглеждаше някак като ерген. Сюзън предчувстваше, че е права в преценката си.

— Искам да организирам една много голяма рекламна кампания по телевизията — обясни той. — В днешно време коприненото бельо много нашумя. Младите жени обръщат голямо внимание на това, което носят под дрехите си. Не е необходимо да ви разказвам сега до каква степен подходящата реклама може да увеличи оборота, а просто искам да ви помоля да обмислите и в тази насока някои неща и да ми направите съответните предложения. Телевизионната реклама е много необходима на този етап.

— Естествено — отвърна бързо Сюзън. — С удоволствие ще се заема с това.

— Тогава да поговорим за хонорара. Вие свършихте наистина чудесна работа.

— Благодаря ви, мистър Рандал.

— Казвам се Ник, Сюзън.

Тя се усмихна и кимна:

— Добре, Ник.

„Колко прекрасно се развиват събитията!“ — помисли си. Чувстваше се почти като в състояние на еуфория. Доставяше й огромна радост да работи заедно с мъж, който й беше симпатичен. Досега в работата си се беше сблъсквала със съвсем различни типове, затова в този момент изпитваше двойно по-голямо удоволствие.

Сюзън се забави почти два часа, докато обсъдят всичко важно за рекламата с Ник Рандал. Кафето беше отдавна изпито и в пепелника пред нея вече имаше внушителен брой фасове.

Внезапно Ник попита:

— Ще вечеряте ли с мен? Можем да отидем до Ню Йорк. Знам там няколко хубави ресторанта, където готвят добре.

Тя просто не можеше да му откаже, а и не виждаше причина за това. Не й се случваше за пръв път някой клиент да я покани на вечеря и през това време да разговарят не само за служебни неща. В това всъщност нямаше нищо особено. Но този път не й бе безразлично, че Ник очевидно се интересуваше не само от идеите й. Дори се чувстваше поласкана. Пожела си от сърце Роджър да я види заедно с Ник. Той беше мъж, с когото с гордост можеш да се покажеш в обществото. „Дали Роджър ще ревнува? По дяволите! Отново мисля за него!“

— С удоволствие бих вечеряла в „Клуб 21“ — каза Сюзън, следвайки един внезапен свой импулс. — Още никога не съм била там.

— Наистина ли? — Ник свали очилата си.

Сега очите му изглеждаха още по-наситено сини. И как й се усмихваше!

— Да, наистина — кимна тя.

— Веднага ще запазя маса. Там ме познават.

— Чудесно.

Ник взе ръката й и усмихнат я погледна в очите:

— Бих могъл да направя още много неща за вас. Ще ми бъде особено приятно.

Малко смутена, Сюзън издърпа леко пръстите си.

— Една вечеря е напълно достатъчна, Ник.

Той се засмя.

— Да, днес се виждаме за пръв път. Но не за последен. В края на краищата, за в бъдеще често ще имаме работа заедно и аз се радвам, че е така. Но нека да уредим финансовия въпрос. Това също е много важно и трябва да го приключим още сега.

 

 

Сюзън се обади на Руби и я осведоми, че таз вечер ще вечеря в „Клуб 21“ с Ник Рандал. Едновременно с това й даде да разбере, че това не е тайна.

Руби много добре я разбра. Знаеше какво планира Сюзън и щеше да й помогне. Роджър се бе обажда вече два пъти днес и, както винаги, му беше дала все същия стереотипен отговор:

— Не, мис Престън не е тук.

Но ако се обадеше още веднъж, щеше да получи по-различен. Роджър спокойно можеше да узнае, къде ще бъде Сюзън тази вечер. Ако Ник Рандал наистина е един представителен мъж и му е приятно да флиртува със Сюзън, както впрочем тя самата загатна, Роджър хубавичко ще се поизмъчи, когато ги види двамата. Това беше идеалният случай да му отмъсти поне малко затова, което беше причинил на Сюзън. Руби трябваше добре да обмисли, какво точно да му каже. Защото тя беше убедена, че той ще се обади отново.

Доставяше й удоволствие да разгадава капризите на съдбата. Тя намираше, че Сюзън и Роджър всъщност чудесно си подхождат, независимо от онова, което се беше случило. И защо пък един ден всички недоразумения да не се изгладят и да се разрешат по най-добрия начин.

Късно след обяд, както и очакваше, Роджър се обади отново. Той беше особено мил и Руби страшно се забавляваше от този факт. Даде му да разбере, че днес Сюзън няма да се връща повече в агенцията, а на логичния му въпрос „Защо?“ естествено даде необходимия отговор, съдържащ съответните указания и така нужната за плановете на Сюзън информация. Всъщност Руби не му каза направо, а първо се престори, че е ужасно притеснена, задето се е изпуснала и е нарушила указанията на приятелката си. Но Роджър се хвана и настоява дотогава, докато Руби отстъпи и „сподели“ с него „голямата тайна“, че тази вечер Сюзън ще бъде в „Клуб 21“ с новия си клиент. След това секретарката го помоли настойчиво да внимава да не я издаде и да запази тази информация за себе си. Държа се така, като че ли безкрайно се разкайва за недискретността си. Роджър благодари сърдечно, увери я, че няма да предприеме нищо, за да я компрометира и обеща, че утре щял да се обади пак.

Руби не се и съмняваше, че ще изпълни обещанието си и много й се искаше да му каже, че шефката й няма да поиска да разговаря с него и че по този начин нищо няма да постигне.

Роджър беше в собственото си ателие и, когато постави слушалката отново върху апарата, се замисли. Всичко, което засягаше Сюзън го интересуваше, дори и клиентът, за който Руби му беше споменала. „Сигурно е някой богат стар скъперник, който иска да се покаже с една красива млада жена.“ Иначе защо ще я води в луксозния, но иначе доста скучен и някак делови „Клуб 21“, където си даваха среща предимно представители на знатните родове в Ню Йорк. Според Роджър имаше къде по-интимни и по-предразполагащи към забавления и задушевни разговори ресторанти наоколо.

Запита се какво трябва да предприеме. „Сюзън в никакъв случай не бива да си мисли, че вече съм забравил за нея. Един ден отново ще бъде моя.“

Така че тази вечер Сюзън спокойно можеше да вечеря със своя безобразно богат милионер. Роджър нямаше да я притеснява. Нямаше да я последва в „Клуб 21“ само за да се убеди, че е там в компанията на своя дебел, стар и дори астматичен придружител. Не можеше да си позволи да става за смях заради такава глупост, в никакъв случай!

„Ами ако новият й клиент не е стар и астматичен?“ Ако ставаше въпрос за някой елегантен млад мъж! В края на краищата, не всички милионери изглеждаха като Тед Хоукинс.

Изведнъж в сърцето на Роджър пропълзя ревност и колкото повече мислеше за тази вечер, толкова по-силна ставаше тя, докато накрая вече не можеше да си намери място от безпокойство. До този момент никога не беше изпитвал това чувство, но сега внезапно го позна в цялата му разяждаща и опустошителна сила. Опита се да се постави на мястото на Сюзън и да разгледа ситуацията от нейна гледна точка. Тя все още му беше сърдита и се чувстваше измамена. „Ами ако предприеме нещо необмислено? Сюзън е така дяволски красива! Защо и друг да не се влюби в нея?“ Роджър се изпоти целия пред тази мисъл. Почувства, че се задушава от ревност, когато въображението му започна да рисува разни картини в тази насока. „Сюзън гола в прегръдките на някой друг… Но не, все пак придружителят й сигурно изглежда като Тед Хоукинс. Точно така трябва да бъде! Смешно е да си мисля такива работи…“

Реши да поработи още малко и да забрави за Сюзън. Но това просто не му се удаде. Тя настойчиво кръжеше в мислите му дори и по време на телефонните разговори, които трябваше да проведе. Не му даваше мира фактът, че тази вечер ще излиза с друг мъж, въпреки че това беше нещо съвсем нормално. Служебните успехи често се постигаха на маса по време на една добра вечеря в спокойна, разтоварваща атмосфера.

Към седем вечерта Роджър реши да си направи резервация в „Клуб 21“. Не беше така уверен, че ще успеят да му я осигурят, тъй като ресторантът почти винаги беше пълен. Посегна към телефона, но се поколеба. „Какво ще правя сам в това скъпо, луксозно заведение? Сюзън навярно страшно ще се забавлява, когато ме види. Но, по дяволите, аз трябва да разбера, с кого ще вечеря. Ако наистина се касае за някой стар, безинтересен мъж, мога да си тръгна още след предястието.“ И поръча масата.

 

 

Вече беше заел мястото си, когато Сюзън и Ник се появиха около девет. Тя дискретно се огледа наоколо и, щом откри Роджър, бързо отмести поглед встрани. За Ник беше запазена маса до прозорците, около която веднага се засуетиха двама сервитьори. Сюзън беше много доволна, че Роджър внимателно ги наблюдаваше през цялото време.

Колко внимателен беше Ник! Как само я ухажваше! Всеки би забелязал, че много я харесва. А освен това, имаше известна прилика с Робърт Редфорд — нещо, което придаваше на цялата история особено възбуждащ, пикантен привкус. Роджър сигурно щеше да се пръсне.

Сюзън се държеше с Ник така предразполагащо и мило, както само тя умееше да го прави. В усмивката й се долавяше едва загатнато насърчение, а в очите й имаше нещо недоизказано.

Разговаряха предимно на служебни теми, тъй като Сюзън винаги се връщаше към тях. Не искаше да изпуска тази твърда опора, защото се досещаше какво би последвало в противен случай. Преди вечерята двамата изпиха по едно сухо мартини, после им поднесоха шампанско като идеално допълнение към някакъв фин рибен специалитет с много деликатен вкус и аромат. Ник беше прекрасен събеседник. Умееше да разказва много увлекателно, беше обиколил половината свят и Сюзън с удоволствие прие тази тема на разговор.

— Много ми се ще един ден да имам възможността лично да ви покажа всичко това — каза Ник по едно време. — Сигурен съм, че нежната природа на Тоскана ще ви омагьоса точно толкова, колкото и дивата красота на Корнуол. Не мога да повярвам, че изобщо не сте напускала Щатите…

— Може би се дължи на това, че досега никога не съм имала до себе си човек, който се интересува от Европа.

— Мислите ли, че аз бих могъл да бъда този човек?

Ник взе ръката й в своята и я целуна. А Сюзън, която много добре знаеше, че Роджър ги наблюдава, му отвърна с най-ослепителната си усмивка.

— Работата ми така здраво ме е приковала в Ню Йорк, че в момента не мога и да си помисля за една по-продължителна екскурзия.

— Вие сте едно много трудолюбиво момиче — похвали я Ник. — Но хубава жена като вас не бива да мисли само за работа.

— Тази вечер няма да го правя, обещавам, или поне не прекалено — отвърна тя.

— Това все пак е нещо и ми дава някакви надежди.

Ник вдигна чашата си с шампанско и се чукна с нея. Сюзън се стараеше да не поглежда към Роджър, но беше сигурна, че до този момент нищо не му е убягнало. Само затова си позволяваше да флиртува толкова усилено с Ник. В края на краищата, Роджър не трябваше да си мисли, че е единственият мъж на света. А с Ник все някак щеше да се оправи. Беше си определила една граница, до която спокойно можеше да си позволи да стигне, а след това щеше да сложи край на тази игра. Така че с чиста съвест можеше да си разреши този флирт. Беше толкова вълнуващо да натрие носа на Роджър.

Той седеше със застинало мрачно изражение на лицето и изобщо не усещаше вкуса на превъзходната храна. Гледаше Сюзън и нейния дяволски представителен компаньон и кипеше от ярост. Тя не го беше удостоила дори с един поглед, въпреки да бе убеден, че го е видяла. Костваше му много усилия да се владее, наблюдавайки флирта на двамата. Чувстваше, че не е далеч времето, когато окончателно ще изгуби контрол над себе си. „Тогава как трябва да постъпя?“ В никакъв случай не биваше да прави сцени на Сюзън. Тя беше свободна и вече беше направила своя избор. Позициите бяха изяснени.

Още преди десерта Роджър плати и си тръгна. Не можа да издържи напора на ревността. На улицата си запали цигара и отправи нищо невиждащ разсеян поглед към профучаващите покрай него автомобили. „Каква отвратителна вечер!“ Сега щеше да се прибере вкъщи, знаейки, че и там нямаше да намери нито миг спокойствие. Пред очите му все още беше Сюзън с онзи мъж. „Как ли ще приключи вечерта за тях? Може би в леглото на онзи тип с физиономия като на Робърт Редфорд. Не, Сюзън не е такава — опита се да се успокои Роджър. — Тя е свястно момиче. Освен това, от началото до края за всичко вината си е моя. Нямам право да я упреквам за каквото и да било. Но трябва, непременно трябва отново да сме заедно, иначе ще полудея. Не може да продължава така…“

И внезапно в главата му проблесна като светкавица една идея.