Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (4)

IV

— „Нощта ще бъде по-хубава с «Веашу» — новото копринено бельо на «Рандал»“. Как намираш това? Тук отгоре се появява надписът, тук образът на мъжа, който свива устни, като че ли ще свирне, а тук във фотьойла се е излегнала манекенката, невероятно съблазнителна сред тези прозрачни воали, наподобяващи нощница. Е? — Сюзън сложи скицата пред Руби на бюрото!

Секретарката кимна одобрително.

— Може би трябва да обърнеш още мъничко внимание на фотомодела, да извадиш момичето по някакъв начин на по-преден план.

Сюзън нави ръкавите на синия си пуловер и критично се загледа в проекта, накланяйки глава.

— Знаеш ли, че имаш право — съгласи се след малко. — И на мен като че ли все още не ми харесват нещата като цяло. Липсва нещо много малко, но важно. Ще помисля още.

— Пита ли вече другите?

Руби погледна към голямото студио отсреща през стъклената преграда, където пред широки чертожни маси работеха един млад мъж и едно момиче.

— Още не — отвърна Сюзън. — Но все още не съм доволна. Боже мой, в момента изобщо не мога да се концентрирам.

— Има ли това нещо общо с мистър Милър?

Сюзън въздъхна и се усмихна.

— Напълно е възможно. Той ангажира цялото ми съзнание по много приятен начин — тя се отпусна на ръба на бюрото и замислено потърка длани в белите си джинси. — Как може един мъж да бъде толкова завладяващ и неустоим? Има невероятен чар, притежава чудесно чувство за хумор и излъчва страхотна сексуалност. Последната дума е с много големи букви.

— Господи, любовта наистина трябва да е хубаво нещо. Но и много натоварващо — поклати глави Руби.

Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.

— Рекламна агенция „Престън“. О, мистър Рандал. Да, тя е тук. Момент, моля.

— Здравейте, мистър Рандал — започна Сюзън. — Чудесно е, че ми се обаждате. Тъкмо работя по вашите проекти. Да, първите са готови. Ще спазя срока. В четвъртък в четири след обяд ще бъда при вас. Не, защо трябва да има забавяне? Ще ви представя комплексна реклама. Не се безпокойте, мистър Рандал, ще ви предложа най-добрите идеи, които можете да купите в Ню Йорк. Вече се разбрахме, мистър Рандал. Давам ви стопроцентова гаранция, че може да разчитате напълно на мен.

След още няколко обичайни учтивости тя затвори телефона.

— Господинът нещо се е разбързал — забеляза Руби.

Сюзън нервно прекара пръсти през гъстите си къдрици.

— Изглежда ми мил човек. Сега обаче наистина трябва сериозно да се заема с работата. Имам само пет дни. И трябва да направя такива проекти, че мистър Гордън да удари на камък, ако и сега се опита да пробутва собствените си предложения.

— Може би мистър Рандал изобщо не е ангажирал друга агенция. Трябва да допускаш и тази възможност.

— Само да нямаше този отвратителен Гордън такова хубаво име! Наистина не ми е ясно, как успява за толкова кратко време да направи скиците си и да въздейства на клиентите си. Но сега ми е много любопитно да видя Ник Рандал. Има приятен глас и беше подчертано приятелски настроен. Всъщност, до този момент съм разговаряла само с един от сътрудниците му, който ми възложи да направя проектите за рекламната кампания.

— В четвъртък ще знаеш повече.

— Ако успея до четвъртък — въздъхна Сюзън. — Трябва да престана да мисля постоянно за Роджър. Това е някаква лудост. Не ми излиза от главата нито за миг.

— Не можеш просто да оставиш чувствата си пред вратата, когато идваш тук.

— Сега само ще работя — заяви Сюзън твърдо. — Трябва да шашна този Ник Рандал.

— Бъди сигурна, че така и ще стане, още щом те види.

Сюзън се засмя.

— Мислиш ли?

— Е, много добре знаеш, как въздействаш на мъжете.

— При Тед Хоукинс това не ми помогна особено — Сюзън сбърчи чело. — Но за Роджър Гордън също не искам да мисля повече. Смятам да не се занимавам вече с него.

— Това е най-правилната позиция — зарадва се Руби. — Откъде всъщност е твоят мистър Милър? Тук ли е роден?

— Не, от Минесота е. Родителите му имат там голяма ферма.

— Минесота? Къде ли се намира това? Никога не съм чувала.

Сюзън се засмя.

— Въпреки всичко е разкошен мъж.

— Все още ли си мислиш за онова малко златно нещо, което се носи на пръста на лявата ръка? — напомни й Руби.

— Още не сме говорили за женитба, а и защо ли е нужно? Един ден това ще се реши от само себе си.

— Но ти искаш да се омъжиш за него, нали?

Сюзън посегна да вземе един молив. Сети се какво й беше казал Роджър тогава за брака. „Тогава… Боже мой, та това беше едва миналата седмица“ — учуди се тя. Струваше й се, че са минали месеци от този ден. Толкова беше свикнала с любовта си към Роджър, че сега й се струваше съвсем естествена.

— Разбира се, че искам да се омъжа за него — каза тя. — Той е мъжът, с когото завинаги бих се чувствала щастлива.

— Такова нещо не съществува никъде — забеляза Руби.

— Защо мислиш така? Как може човек да бъде толкова песимистично настроен!

— Като се огледаш около себе си и видиш всичките тези разводи…

— О, глупости! — Сюзън се разпали. — Аз лично познавам две или три семейства, които са женени повече от трийсет години и сега са щастливи както някога, та дори и повече.

— Именно — каза Руби.

— Престани, моля те, с тази тема. Трябва най-сетне да се концентрирам върху това дяволско бельо на мистър Рандал.

— Да се надяваме, че мистър Гордън няма същите планове.

— Не се опитвай да рушиш ентусиазма ми по този начин. Освен това чувствам, че този път Гордън ще се провали. Просто предвкусвам успеха си. Най-сетне един светъл лъч на хоризонта.

— По-добре стискай палци или чукни на дърво. Такива работи не бива да се говорят предварително.

Сюзън тръсна къдрици и после ги отметна назад.

— Но аз не съм суеверна, просто знам, че мога да се справя. На това отгоре съм и щастливо влюбена. След като в личния ми живот и в професията ми всичко е наред, какво може да ми се случи?

Руби почука силно по бюрото и замислено отбеляза:

— Дано да е така. Да се надяваме, че всичко ще се уреди. А за суеверието май че си права — присъщо е на хора с повишена емоционалност.

— „Кралицата на нощта“. Как ти звучи това за бельото на Рандал? Не, не, трябва да измисля нещо друго.

Унесено се отпусна назад и затвори очи.

 

 

Роджър тъкмо се беше прибрал от работа вкъщи и смяташе да си приготви едно сухо мартини, когато на вратата се позвъни. Имаше цял куп работа този ден и освен това един дълъг разговор с важен клиент, затова се чувстваше малко напрегнат и не беше настроен за посещения. Унило тръгна да отвори.

— Хей, здравей! — платиненорусата красавица в плътно прилепнала по тялото й оскъдна на дължина черна кожена рокля му се усмихна насреща лъчезарно. — Забрави ли ме вече, Роджър, скъпи?

— Здравей, Памела. Колко мило, че те виждам отново.

— Какво, няма ли да ме поканиш вътре? Или трябва да стоя права тук в коридора? Очаквах малко повече учтивост от теб — Памела нацупи устни като сърдито дете.

Роджър я пусна да влезе и леко ритна вратата след нея.

Момичето го погледни.

— Лошо настроение, а? Такъв изобщо не те познавам. Пие ми се нещо. Какво ще кажеш да ми приготвиш една напитка?

Тя вече беше влязла в хола и Роджър я последва. Настроението му не вървеше към оправяне, а като че ли точно обратното.

— Предстои ми още един служебен ангажимент.

— Така ли се нарича сега поновому?

— Какво означава това, Памела? В края на краищата не сме женени.

Памела се намръщи. Големите й сини очи потъмняха.

— Повече от седмица си в Ню Йорк, а не ми се обади нито веднъж. Ако си спомняш, беше ми обещал, че ще го направиш веднага, щом се върнеш.

— Работа, работа… — Роджър се засмя. — Сигурно си мислиш, че по цял ден се излежавам и се чудя какво да правя.

Тя непринудено се отпусна в един фотьойл и вдигна поглед към него.

— В събота има парти у Робърт и Алис. Ти обеща, че ще дойдеш.

Роджър прокара пръсти през тъмната си коса.

— Съвсем бях забравил. Но когато имаш толкова други неща в главата си…

Памела предизвикателно се втренчи в него и устните й леко се отвориха. Усмихна му се с премрежен поглед.

— Какво става с питието?

— Тъкмо мислех и аз да си приготвя едно мартини.

— Не се притеснявай, аз имам време.

Памела свали ципа на коженото си яке, под което се показа дълбоко изрязано деколте и преливащата плът на разкошните й пълни гърди. Роджър забеляза това, но преднамереността на жеста й го подразни и той се обърна към дървения плот на вградения бар, където бяха подредени една дузина най-различни бутилки. Смеси съдържанието на няколко от тях, изсипа го в миксера и се зае да приготвя мартинитата.

— Видях те в сряда в „Клуб 21“ — каза Памела, — но ти беше в компанията на двама господа. Не исках да те притеснявам и затова не се обадих.

— Клиенти — измърмори Роджър.

— Така си и помислих. Но въпреки това да ме забравиш съвсем…

Той отвори едно бурканче с маслини, пусна по една в двете чаши и й подаде едната. Тя я пое с бавно движение и го погледна с очакване.

— Наздраве! — Роджър небрежно протегна ръка и се чукна с нея.

— Приготвяш мартинито както никой друг — похвали го Памела след първата глътка. Очите й заблестяха, когато продължи: — Но аз знам, че имаш и други качества…

— Хубаво е, че мислиш така за мен.

— Луда съм по теб, Роджър! Не мислиш ли, че вече е време да задълбочим познанството си? Може би още сега?

— Вече ти казах, че имам важна среща.

— Винаги намираш някакво извинение. Като се сетя колко добре се разбирахме с теб на онова парти…

— Това беше някога — отвърна Роджър и запали цигара. — Знаеш ли, Памела, ти и аз не си пасваме. Твърде различни сме.

— Точно това е вълнуващото.

— Нямам предвид онова, което си мислиш. Става въпрос за основните неща. Ти очакваш от живота едно, аз — друго. Затова имаш нужда от друг човек, а освен това аз съм твърде възрастен за теб с моите трийсет години.

Памела се задави и се закашля.

— Какви са тези старомодни възгледи? — възкликна, когато отново бе в състояние да говори. — Какво значение имат някакви си девет години?

— Голямо — кимна той. — Ти си чудесно момиче, Пам, но аз просто не съм влюбен в теб.

— А на партито? — попита тя с разширени очи.

Роджър се усмихна.

— Знаеш как става по партитата. Един флирт не може да трае вечно.

— Как можеш да бъдеш толкова брутален! — Памела остави рязко и шумно чашата си върху малката кръгла маса до фотьойла си и внезапно избухна в плач.

Потресен, Роджър се вгледа в нея. Изобщо не бе подготвен за такава реакция и сега не беше сигурен как трябва да се държи. От една страна я съжаляваше, а от друга с радост би се освободил от нея. Обичаше Сюзън и вече нямаше място за други приключения в живота му.

След като изпиеше мартинито си, имаше намерение да й се обади, тъй като целия ден беше плътно ангажиран със служебни задачи. Искаше да я види тази вечер и да прекарат нощта заедно — тази мисъл го беше радвала през целия напрегнат работен ден.

— Толкова си подъл и груб — изхлипа Памела. — Цяла седмица чакам да ми се обадиш, а сега ми казваш просто така, че не можеш да ме понасяш.

Роджър сложи ръка на рамото й.

— Не изопачавай думите ми, Пам. Никога не съм казвал такова нещо. Наистина ми е приятно с теб.

Памела обърна към него разплаканото си лице.

— Но не си влюбен в мен.

Роджър въздъхна.

— Не, не съм.

Тя скри лице в дланите си и отново се разрида. Роджър не знаеше как да я успокои. В никакъв случай не биваше да е нежен с нея, тъй като погрешно би го изтълкувала и би се възползвала от това. Но все пак трябваше да направи нещо, за да я накара да спре да плаче. Пък и наистина му ставаше жал като я гледаше.

— Никога не съм ти обещавал звезда от небето — започна той.

Това обаче се оказа погрешно и Памела захлипа още по-силно.

— А аз толкова се влюбих в теб…

Роджър се почувства неловко.

— Слушай, Пам, ще ти направя едно предложение. Ще зарежа ангажимента си и ще отидем да вечеряме някъде. Какво ще кажеш?

Тя постепенно утихна и се успокои, вдигна поглед и се усмихна недоверчиво.

— Наистина ли?

— Върви в банята и се оправи. Да сложим край на тази сцена. Но те моля за едно, не разчитай повече, че ще се получи нещо между нас. Това, което ти казах преди малко, остава в сила. Ние не си подхождаме и ти трябва да проумееш това най-после.

Памела изобщо не обърна внимание на последните му думи. Вече беше на път за банята, окрилена от нова надежда.

Роджър с въздишка погледна след нея. Трябваше да се отърве от това момиче на всяка цена. В края на краищата, нямаше нищо, което да го свързва с тази хлапачка. От друга страна, не желаеше да бъде прекалено суров — това не беше в характера му. „Все някак ще сложа точка на тази история. По-късно ще се обадя на Сюзън и ще й обясня всичко.“

— Има един френски ресторант на 24-та улица — изчурулика Пам, когато се върна от банята.

Беше оправила грима си и устните й блестяха, прясно начервени.

— Окей, да вървим.

 

 

Сюзън остана да работи до късно, а Руби й правеше компания. Тя живееше още при родителите си и не изгаряше от нетърпение да се прибере вкъщи. А в момента нямаше и приятел, който да ангажира свободното й време.

— Така-а-а — Сюзън въздъхна. — Мисля, че сега вече успях. Това трябва да се хареса на мистър Рандал.

Руби се надвеси над раменете й и съсредоточено заразглежда проектите за рекламната кампания.

— Чудесно! Сигурна съм, че ще бъде въодушевен — Сюзън погледна часовника на стената. — Роджър не се обади…

— Може би е бил зает, знаеш как е в неговия бранш. Имахте ли твърда уговорка?

— Не.

— Ето, виждаш ли. Знаеш ли какво? Остави го да почака малко. Нека да се обади и да не те намери. Един мъж никога не бива да бъде прекалено сигурен в позициите си.

— Изтъркани методи — усмихна се Сюзън.

— Въпреки това са много ефикасни. Какво ще кажеш да отидем да вечеряме някъде? Умирам от глад.

Сюзън погледна приятелката си и поклати глава.

— Ти винаги си гладна — забеляза иронично. — Още не съм срещала човек с такъв постоянен апетит.

Руби безгрижно се разсмя и поглади ханша си.

— То се вижда къде се лепи. Много скоро пак ще трябва да се подложа на диета. Сега е излязла една нова и много ефикасна — бананова. Килограмите просто се топят от нея.

— И също толкова бързо се възстановяват.

— Моля те не ми разваляй удоволствието. Хайде да тръгваме. Чух за един френски ресторант, където можело да се нахраниш чудесно.

— Французите са известни с това.

Руби й смигна.

— И не само с това. Но един френски стек с огромна гарнитура и маринована салата към него ще ми дойде много добре сега.

— Забрави френското шампанско.

— Ах, да. Виното е много добро допълнение.

Сюзън се поколеба.

— Роджър все пак сигурно ще се обади.

— Е, добре. След вечерята можеш да се прибереш веднага вкъщи. Наистина би могла да го накараш поне веднъж да понервничи. Недей да се чувстваш постоянно зависима от него.

— Много добре говориш. Но ти не знаеш, какво е да си луда по един мъж.

— Лудостта ти може да почака до след вечерята — възрази Руби. — Е, какво ще кажеш?

Сюзън въздъхна.

— И без това няма да ме оставиш на мира.

Пет минути по-късно двете седяха в колата. Ресторантът на 24-та улица не беше далеч и не след дълго Сюзън вече търсеше място, където да паркира. Слязоха и се насочиха към обляното в светлина заведение.

— Небето е ясно тази вечер — констатира Руби, вдигнала поглед нагоре. — Утре ще бъде слънчево.

— Ще видим.

Влязоха в ресторанта, който по това време беше вече пълен. Настаниха се на една странична маса и Руби доволно потърка ръце.

— Най-напред по едно сухо шери — предложи тя. — А какво ще кажеш за френски аперитив? Иначе няма да бъдем стилни.

— Окей — съгласи се Руби.

Един усмихнат сервитьор се приближи до тях и заговори с толкова приятен акцент, че Сюзън внезапно се почувства завладяна от обкръжаващата я атмосфера. Двете момичета съобщиха избора си на келнера и Руби си запали цигара. Оживената гълчава наоколо почти заглушаваше тихата музика, която се лееше нейде от репродукторите. Подрънкваха чаши, отекваше смях.

— Много е приятно тук — каза Сюзън.

— Знаех си, че ще ти хареса — Руби отвори папката с менюто и облиза устни.

— Човече, какви фантастични неща предлагат тук!

— Мисли за банановата диета!

— Тази вечер — в никакъв случай! — решително заяви Руби. — Тази вечер ще пирувам. Толкова е хубаво, че се съгласи да дойдеш, Сюзън! Мисля, че първо ще взема суфле „Лорийн“, а чак след това френски стек и онази фантастична салата. Вътре има сардели и всякакви други работи, знаеш ли?

— Боже мой, ти явно наистина си гладна!

— Така е — отвърна Руби развеселена й затвори менюто, когато сервитьорът се върна с напитките.

— Избраха ли си дамите вече?

— Какво решаваш? Ще вземеш ли и ти стек? — попита Руби.

— Да, но без суфле. Ще бъде прекалено много за мен.

Сервитьорът си записа всичко, кимна с усмивка и се отдалечи.

Руби отпи от чашата си и одобрително поклати глава.

— М-м, има чудесен вкус. Много по-добро е от сухото шери.

— Според мен мартинито по нищо не му отстъпва.

— Консерваторка! — скара й се шеговито Руби.

Сюзън повдигна вежди.

— Обичам това, с което съм свикнала.

— Разнообразието подслажда живота — възрази й Руби. — Ах, с какво удоволствие бих отишла в Париж. На теб не ти ли се иска да попътуваш из Европа?

— Иска ми се, разбира се. Защо не?

— Като че ли не си много въодушевена. А аз бих искала да видя всичко. Виена, Мюнхен, Рим, Лондон и всичко останало — Руби отпи още веднъж и замечтано се загледа пред себе си.

— А аз пък преди всичко съм нетърпелива да видя Мистър Рандал — каза Сюзън.

— Престани вече да мислиш за работа! — Руби отново вдигна чашата си, но внезапно я сложи обратно на масата и се ококори.

От вълнение по лицето й плъзна червенина. Тя се наведе и възбудено прошепна:

— Не се обръщай сега. Ще се побъркаш, ако ти кажа, кой е седнал отзад на масата до колоната.

— Президентът ли? — попита Сюзън невъзмутимо.

— Не говори глупости! — Руби облиза устни. — „Любимият ти приятел“ Роджър Гордън.

Сюзън едва се сдържа да не се обърне, но не искаше да изглежда прекалено любопитна.

— Наистина ли?

— Щом ти казвам! В компанията е на една много екстравагантна блондинка.

— Естествено! — Сюзън отново почувства, че я обзема познатият кипящ гняв. — Вече се знае що за тип е този негодник.

— Непременно трябва да го видиш. Наистина е много впечатляващ мъж. Само да не беше толкова кофти човек! — Руби не можеше да откъсне очи от Роджър.

Сюзън наблюдаваше внимателно приятелката си и я впечатли оживения й, блестящ поглед и замаяната усмивка. Вече не можеше да се противопостави на растящото любопитство. Съвсем бавно се извърна на стола си и погледна назад.

— Покажи ми го.

— Погледни малко по-наляво. Тъмнокосият мъж до колоната — това е той.

Сюзън проследи погледа на Руби и в следващия миг се почувства така изумена, като че ли я бяха ударили изневиделица с юмрук в корема. Не можеше да произнесе нито дума, само се взираше с широко отворени очи в Роджър и русото момиче.

— Е, как го намираш? Беше ли си го представяла по този начин? И можеш ли изобщо да продължаваш да му се сърдиш?

Сюзън не чуваше нищо. В главата й цареше пълен хаос. Внезапно й прилоша и целият й апетит се изпари.

— Не се ококорвай така — дочу много отдалече гласа на Руби, — иначе ще привлечеш вниманието му.

Обърна се механично отново напред. Беше пребледняла, но за щастие Руби не го забеляза.

— Е, сега вече познаваш лицето на заклетия си враг. Върви при него и го унищожи. Отдавна мечтаеш за това, нали? — Руби се усмихна, без да има и най-бегла представа, каква буря се разразява в душата на приятелката й. — Какво става, Сюзън? Езикът ли си глътна?

— Сигурно си се заблудила. Това не може да е Роджър Гордън — Сюзън се учуди, че все още може да говори.

— Той е, обзалагам се на всичко, каквото поискаш. Нали ти казах, че видях снимката му във вестника. Веднага го познах. И естествено, пак води със себе си едно от онези типични „парти момичета“. Блондинката изглежда така, като че ли не би могла да преброи до пет.

— До три — поправи я Сюзън.

— Все едно. Ей, аперитивът е чудесен. Искаш ли да вземем още по един преди вечерята?

— Трябва да тръгвам. Изведнъж ми стана зле на стомаха. Веднага трябва да глътна малко свеж въздух.

Руби подозрително се взря в лицето й.

— Наистина изглеждаш много бледа.

Сюзън измъкна една цигара от пакета и приятелката й с учудване забеляза треперещите й пръсти.

— Явно много се вълнуваш, че си в едно помещение с конкурента си — установи тя.

— Наистина ли си сигурна, че това е Роджър Гордън?

— Боже мой, Сюзън! Успокой се! Ако знаех, че ще го вземеш толкова навътре, изобщо нямаше да ти кажа. Да, сигурна съм, че това е той. Всяка грешка е изключена.

Сюзън дълбоко си пое дъх. Усещаше как кръвта пулсира в слепоочията й. „Как можа да ми се случи подобно нещо! Това не може да бъде вярно… не, в никакъв случай не може да е истина. Сигурно сънувам — хвана се като удавник за тази мисъл. — Роджър Милър… Роджър Гордън — не може да става въпрос за един и същи човек! Всичко това е лъжа, една абсурдна лъжа…“ — обърка се съвсем.

— Но какво се е случило, Сюзън? Какво има? Ти действително не изглеждаш добре. Сигурна съм, че не е от напитката.

Сюзън изтръска толкова енергично цигарата си, че тя се скъса на две. Това още повече изненада Руби.

— Но, Сюзън, кажи нещо, моля те! Сякаш съвсем изгуби дар слово.

— Не мога да ям тук — тя посегна към чантата си. — Не мога да понасям близостта на този човек.

Озадачена и изнервена, Руби възрази:

— Но ние вече поръчахме! Не можем да се измъкнем просто така!

Хвана ръката й. Пръстите на Сюзън бяха леденостудени.

— Слушай, ела на себе си! Държиш се така, като че ли си видяла самия дявол. Това, че Роджър Гордън е в същия ресторант, в който си и ти, не означава нищо. Той изобщо не те познава.

Сюзън почувства, че всеки миг може да припадне. На всяка цена трябваше да събере сили и да се държи нормално. Съзнанието й все още се противеше да приеме за истина това, което вече беше очевидно.

— Не издържам повече тук…

— Сюзън, но това е само един твой конкурент, а не човекоядец. Защо не се опиташ да се успокоиш и да се нахраним с удоволствие, както бяхме решили? Опитай се да не се държиш като луда само защото този мъж е тук!

— Аз тръгвам — Сюзън се изправи. — Не мога да остана нито минута повече. Моля те, помъчи се да ме разбереш, Руби.

— Аз обаче не искам да си тръгвам. Вече поръчахме храната. Наистина, Сюзън, понякога реагираш много необичайно.

Сюзън измъкна една банкнота от чантата си и я остави на масата.

— Щом искаш да останеш, плати сметката. А аз си тръгвам, нищо не може да ме спре. И без това няма да мога да вкуся нито хапка.

Руби се поколеба. Чувстваше се объркана и не знаеше какво да предприеме. Много й се искаше да тръгне с нея, но от друга страна не й се щеше да плаща за нещо, на което изобщо не е усетила вкуса. Освен това все още беше гладна.

— Добър апетит, Руби. Не се тревожи за мен. Ще се видим утре.

Руби се усмихна, внезапно озарена от една идея.

— Зная защо толкова бързаш да си ходиш. Страхуваш се, че ще пропуснеш обаждането на Роджър.

Сюзън се обърна рязко и се отправи към изхода. Руби замислено погледна след нея. Изобщо не можеше да разбере какво става, но внезапно се вбеси на Роджър Гордън, който тъкмо се смееше на нещо, което блондинката му разказваше.