Ан-Мари Кларк
Романтично предложение (1)

I

— Иде ми да го убия този негодник! И един ден наистина ще го направя! — Сюзън хвърли чантата си на бюрото и изглеждаше толкова разгневена, че секретарката Руби Шийл слисано я погледна. — Познай кой получи поръчката на Лъки Мартин?

— Значи пак този ужасен Роджър Гордън — поклати глава Руби.

— Позна!

Сюзън отметна назад водопада от тъмноруси къдрици, които се спускаха като разкошен ореол около лицето й. Беше направо бясна.

— И този път моля те не ми казвай, че пак е правил мили очи на дамата и затова е успял. Лъки Мартин не е вчерашна, та тя вече гони осемдесетте.

— На седемдесет и осем е — уточни Руби.

Сюзън се усмихна презрително.

— И какво от това? Старата лейди дори не благоволи да ме приеме. Уведоми ме чрез съдружника си, че ангажиментът е предоставен на друг. Аз естествено не си тръгнах веднага и поисках да разбера, кой се крие зад всичко това. Когато узнах за кого става въпрос, едва не се пръснах от яд.

— Кафе? — Руби се изправи.

— Ще ме изнерви още повече.

Сюзън измъкна една цигара от кутията на масата и щракна със запалката. Обърна се и седна на ръба на бюрото си. Изпод късата пола на елегантния й костюм се откри вълнуваща гледка на дългите й стройни крака.

— Вероятно й е влязъл по някакъв начин под кожата. В негово присъствие дори и една мумия не би могла да бъде в безопасност. Този отвратителен, долен мошеник!

— Но ти изобщо не познаваш Роджър Гордън — обади се Руби. — Сигурно изглежда заслепяващо.

— Не ме интересува! Да изглежда ако ще и като Робърт Редфорд. Казвам ти, че този мъж работи с някакви нечисти методи. Аз се разсипах от работа за тази дяволска реклама на бебешката каша, а изведнъж се появява този подлец и всичко отива по дяволите. Казвам ти, Руби, рекламната ни агенция ще фалира, ако това чудовище продължи да се подвизава в Ню Йорк и да прави поразии.

— Ако трябва да бъдем откровени обаче, работите му са доста добри.

Сюзън я изгледа така, като че ли всеки момент щеше да я стисне за гърлото. Секретарката вдигна ръце.

— Само не се вълнувай, Сюзън. Вдругиден заминаваш за Лос Анжелис. Сигурна съм, че проектите ти за новата козметична серия ще удовлетворят напълно Тед Хоукинс. Този път Роджър Гордън не може да ти попречи.

— Откъде знаеш какви връзки има този тип!

Сюзън толкова енергично смачка цигарата си в пепелника, като че ли правеше това в лицето на самия Роджър Гордън.

Конкурентът й беше открил едва преди два месеца рекламната си агенция на 32-ра улица. Отначало не му обърна никакво внимание, но това трая само до момента, в който започна да й създава първите трудности. Никога не беше срещала Роджър Гордън, пък и изобщо не държеше на това.

Веднага след колежа Сюзън бе учила няколко семестъра история на изкуството и графика. Тъй като баща й великодушно й бе предложил финансовата си подкрепа, Сюзън скоро отвори собствена рекламна агенция. Имаше трима сътрудници и всичко вървеше гладко. Използвайки връзките на баща си, си осигури първите поръчки. Като че ли нищо не можеше да попречи на кариерата й, докато не се появи Роджър Гордън.

— Време е за обяд — напомни Руби. — Да отидем при италианеца. Можеш да пийнеш чаша червено вино с храната, то ще те успокои.

Искрящо зелените очи на Сюзън все още хвърляха мълнии.

— Нищо не може да ме успокои. Само да ми падне този Роджър Гордън! Със собствените си ръце ще му извия врата!

— Глупости — Руби се усмихна снизходително. — Плановете ти за убийство няма да те доведат доникъде. Забрави го.

— Лесно ти е да го кажеш! Какво ли не вложих от себе си в проектите за тази бебешка каша! По цели нощи да стоя будна и да работя като луда, за да попадна на оригинална идея! И изведнъж идва този гад и ми отмъква договора изпод носа.

— Свободна пазарна икономика!

— Не му е за първи път! — каза мрачно Сюзън. — Явно е решил да стигне дотам, че да не мога да получа вече нито една поръчка в Ню Йорк.

— Би могла да работиш заедно с него. Ще бъдете чудесен екип.

— По-скоро ще скоча от двайсет и третия етаж! — изфуча Сюзън. — Та това не е човек!

Руби почука с химикалката по бюрото си.

— Видях снимката му в „Хералд трибюн“. Наистина не изглежда зле този хубостник. Както се чува, жените лудеели по него. Сигурно притежава нещо, което силно влияе на другия пол. Казват, че сменял приятелките си като носни кърпички. Изглежда, че е истински сексуален ненаситник.

— Отвратително!

— Хайде — Руби сложи ръка на рамото й. — Вече ти казах — забрави го. Така или иначе договорът в Лос Анжелис ти е в кърпа вързан, затова престани най-после да се тровиш с този Роджър Гордън.

— До края на живота си няма да забравя какво ми направи негодникът му с негодник! И един ден ще му го върна.

Руби се засмя.

— Отмъщението явно ще бъде сурово. По-добре отиди при него още сега и му кажи направо какво мислиш. Вероятно един час по-късно вече ще бъдеш в леглото му.

Сюзън се задъха.

— За каква всъщност ме мислиш? Вместо с този мъж по-скоро бих легнала с Кинг Конг…

— Гладна съм — нетърпеливо я прекъсна Руби. — Отдавна е време за обяд, така че престани да се ядосваш вече, и то за минали неща. В края на краищата, този Роджър Гордън не заслужава да се занимаваш толкова с него. Кой по дяволите е той?

— Права си — въздъхна Сюзън. — Хайде да вървим при Марио. Въпреки че нямам абсолютно никакъв апетит.

— Той ще дойде с яденето, бъди спокойна. А след обяда ще прегледаме още веднъж плановете за Тед Хоукинс. Мисля, че идеята ти за лосиона за тяло е направо фантастична. Полугола жена на кон — това възбужда сетивата, сигнализира за еротика, за страст…

Сюзън изведнъж помръкна.

— Понякога си мисля, че съм една неудачница.

— Ти страдаш от комплекси. Я погледни проектите си. Във всеки един от тях има по нещо толкова оригинално, което е характерно само за твоя метод, и което ги прави достойни и за най-реномираните продукти на големите фирми. И изобщо, ако питаш мен, натрий му носа на този Роджър Гордън! Триста пъти си по-добра от него и при всички случаи не може да ти се закачи и за малкото пръстче.

Сюзън се усмихна.

— Ти винаги се опитваш да ми дадеш кураж, Руби. Но наистина се чувствам ужасно депресирана и разстроена.

— Най-доброто лекарство в този случай е един чудесен обяд и чаша вино. Така че да вървим. Ще видиш, че ще ти стане по-добре. В края на краищата, няма да капитулираш пред някакъв си мъж, нали?

— Този звяр! — изсъска Сюзън и преметна бялата си чанта през рамо, следвайки Руби през голямата стъклена врата към изхода.

Пътьом се сети за Лос Анжелис и Тед Хоукинс, с когото вече беше работила веднъж. Ако успееше да получи поръчката за козметичната серия, всичко щеше да бъде наред. Повече не искаше да мисли за бебешката храна и най-вече за Роджър Гордън.

 

 

Роджър стоеше пред огледалото и се бръснеше. Приглушеното бръмчене на самобръсначката тази сутрин го дразнеше и засилваше още повече главоболието му. Той критично огледа образа си в огледалото, търсейки следи от изминалата бурна нощ. Беше поканен на едно парти и танците почти до четири сутринта не бяха единственото му занимание. Платиненорусата Памела се бе оказала много темпераментна личност. И това не можеше да не му се отрази. Ъгълчетата на устните му се свиха с лека досада. Всъщност, около него винаги се въртяха рояк момичета и повечето от тях му се натискаха и предлагаха като че ли беше единственият мъж на света.

„Поне веднъж да се бях влюбил истински!“ — помисли си и остави самобръсначката. Френският лосион ухаеше свежо и тръпчиво. Напръска лицето и врата си и се почувства малко по-бодър.

Среса гъстата си късо подстригана черна коса. Още един критичен поглед на сивите му очи в огледалото. „Все още изглеждам малко напрегнат и уморен“ — установи мрачно. Но плътният шоколадов тен, получен с усърдно лежане на плажа всеки ден, прикриваше някои от последствията на безсънието и сексуалното пренатоварване.

Роджър напусна банята, облицована със скъпи тъмнокафяви плочки, и влезе в обширния хол от шейсет квадратни метра. Беше наел този луксозен апартамент на трийсетия етаж преди два месеца, когато откри рекламната си агенция. Черната гарнитура от бизонова кожа контрастираше с модерните бели мебели. Това беше едно типично мъжко помещение, без излишни финтифлюшки и размекващо разточителство. Изглеждаше семпло и делово, а същевременно удобно и елегантно. Няколко палми в красиви керамични саксии бяха поставени пред огромните прозорци. Те обаче изчерпваха цялата украса и декорация, която Роджър си беше позволил.

Той включи радиото и го усили, когато от високоговорителя се разнесе приятна мелодия. Студеният душ бе оказал благотворното си влияние и беше ободрил духа му. Въпреки това все още се чувстваше мъничко уморен.

Влезе в спалнята, чиято практична и семпла мебелировка се състоеше от огромно френско легло, нощно шкафче и гардероб с вградено голямо огледало. Облече чиста бяла риза, сложи си кожена вратовръзка — тясна и виненочервена — една от любимите му. Избра си панталон от мек плат в същия цвят, но в малко по-тъмен нюанс, черен жакет и черни обувки. В кухнята включи кафе машината и се зае да приготви сутрешното си кафе. Обичаше го силно и горещо, без захар. Един кроасан към него и ето ти чудесна закуска. Седна и бавно започна да се храни.

„Всичките онези напитки нощес…“ — сети се отново за партито. При това трябваше да бъде абсолютно отпочинал и с бистър ум, тъй като тази вечер имаше делова среща в Лос Анжелис. Тед Хоукинс щеше да го приеме веднага, така му беше обещал. Роджър беше сигурен, че безпроблемно ще сключи този договор, който всъщност беше поводът за пътуването му.

На милионера фабрикант сигурно щяха да му харесат рекламните идеи, които беше разработил за новите му продукти. От няколко дни вече упорито се трудеше над оригиналните си хрумвания, докато ги оформи накрая във високо професионални рекламни предложения.

Изведнъж музиката го подразни и той изключи радиото. Погледна през прозореца към мъгливото оловносиво небе. „Вероятно днес ще завали, може би още по обяд. Но все едно. След час вече ще седя в самолета за Калифорния.“

В банята събра тоалетните си принадлежности, сложи ги в кожен несесер и го хвърли в куфара. Главоболието му беше спаднало до по-поносима степен, но някаква притъпена тежест все още му действаше на нервите. „Проклет да е този алкохол!“ — стисна зъби.

Телефонът иззвъня. Роджър се поколеба и погледна часовника на ръката си. „Може би е някой от — сътрудниците ми, който иска да попита нещо.“ Неохотно вдигна слушалката.

— Хелоу! — изчурулика женски глас.

— Здравей, Пам — отвърна той. — Вече си будна?

— Исках непременно да ти кажа довиждане, за да не ме забравиш. Кога ще се върнеш в Ню Йорк?

Роджър се прозя.

— Най-вероятно вдругиден.

— И ще ми се обадиш веднага, нали?

— Сигурно, Пам. Въпреки че имам чувството, че ще ми трябват двайсет и четири часа, за да се наспя.

— Не си много галантен, Роджър. Нощес ми хареса значително повече.

— Нощес бях изпил шест-седем двойни уискита.

— Но това е направо отвратително, Роджър. Трябва ли да разбирам, че ме желаеш само когато си пиян?

— Ти наистина си една зашеметяваща жена, Памела — рече Роджър, без да демонстрира излишна страст с тона си. — Но знаеш ли, налага се да мисля и за работата си.

— Окей, ясно ми е. Вече ми се насити достатъчно и сега мога да си обирам крушите.

— Защо така агресивно? Тази сутрин не съм в най-доброто си настроение, както можеш да се досетиш. И освен това, трябва да тръгвам за летището, иначе ще изпусна самолета. Ще се видим, Пам. До скоро.

Памела въздъхна шумно.

— Не ме забравяй, Роджър.

— Не се безпокой. Ще се чуем.

Роджър остави слушалката и се прозя отново.

Памела беше едно от тези момичета, които се срещат най-често по партитата. Без съмнение доста апетитна, притежаваща най-вълнуващия бюст, който Роджър някога беше виждал. „Само да не беше толкова глупава и ограничена! Какво друго можеш да правиш с Пам, освен едно-единствено «нещо»! А на всичкото отгоре, изглежда, че напълно се е побъркала по мен. Трябва да оставя нещата постепенно да отшумят — реши той. — Ще й се обаждам все по-рядко и по-рядко, докато накрая разбере, че е безсмислено да настоява повече. А може дори да е разбрала това и сега“ — помисли си с надежда.

Взе куфара си, заключи апартамента и се качи в асансьора. „Пак в последния момент!“ Но така беше винаги при него — успяваше за самолета едва при последното повикване.

Портиерът на сградата му се усмихна и му пожела приятен ден, когато мина покрай него и излезе през остъклената врата. Махна на едно такси и се качи.

— Летище „Кенеди“ — каза кратко и затвори очи за секунда, докато колата се включи в натовареното движение. Реши, че ще поспи в самолета. До Лос Анжелис полетът щеше да трае няколко часа.

 

 

Усмихнатата стюардеса придружи Сюзън до мястото й. Младата дама поздрави учтиво, когато се настани до Роджър. Той разлистваше без всякакъв интерес някакво списание. Отвърна вяло на поздрава й, но веднага установи, че момичето с белия костюм изглежда фантастично.

Сюзън се ядоса, че мястото й не е до прозореца. Но след това си каза, че във въздуха и без това няма много за гледане, освен ясно синьо небе и от време на време облаци.

Обичаше да пътува със самолет. Летенето й доставяше голямо удоволствие и, ако имаше възможност, би обиколила целия свят. Веднъж й се случи да пътува с „Конкорд“ и това беше едно незабравимо преживяване.

Тя закопча колана и погледна към съседа си, който все още разгръщаше списанието. В този момент се появи стюардесата и се обърна към него.

— Трябва да сложите колана си, сър. Ще излетим след няколко минути.

Роджър кимна и го стори. Когато погледна встрани, срещна погледа на Сюзън. Тя му се усмихна.

— Не се ли боите да летите? — попита я.

— Мисля, че е супер — отвърна Сюзън. — Мога да прекарам половината си живот в самолет.

Роджър се засмя.

— Защо не сте станала стюардеса?

— Защото дарбата ми е съсредоточена в друга област.

— А именно? — той изглеждаше толкова заинтересован, че Сюзън неволно се изчерви.

— Пътувам по работа за Лос Анжелис — избягна директния отговор тя.

Роджър отново я погледна замислено.

— Да не сте актриса? Или модел?

— Нищо подобно. Продължавайте да отгатвате.

Той затвори списанието и го остави до себе си на седалката.

— Журналистка?

— Отново не познахте.

— Защо просто не ми кажете, че сте секретарка и отивате да посетите шефа си в Лос Анжелис?

— Защото не обичам да лъжа.

— Значи не искате да ми издадете с какво се занимавате. Това толкова голяма тайна ли е? — Роджър се наклони към нея. — Може би се снимате в порнофилми?

Сюзън му хвърли възмутен поглед.

— Как можа да ви хрумне!

Той се засмя.

— Ще ми бъде наистина интересно да узная какво работите. Така ще се досетя за вашата дарба, за характера ви.

— Ако това ще ви успокои, ще ви кажа — усмихна се и Сюзън.

— Е, целият съм в слух.

— Имам рекламна агенция.

За момент Роджър замлъкна и се втренчи в нея.

— Защо ме гледате така?

Той се окашля.

— Притеснявам ли ви? Значи рекламна агенция. Интересна професия. Ще ми съобщите ли и името си? Ще се опитам да позная. Казвате се Грейс.

— Май не сте много силен в отгатването, нали?

— Е, не си изкарвам парите с това.

— Така си и мислех. Казвам се Сюзън.

— Аз съм Роджър.

— Роджър?! — повтори Сюзън и направи физиономия, като че ли току-що беше отхапала парче лимон. — Ненавиждам до смърт това име.

— Но защо? Струва ми се, че не звучи лошо. Все още не съм срещал момиче, което да не харесва името ми.

— Аз не мога да го понасям. Противно ми е.

— Трябва да ми обясните това по-подробно. Откъде идва тази антипатия? Да не би баща ви да се казва Роджър и вие да не можете да го търпите?

— Баща ми се казва Франк и аз го обичам. Това с Роджър е съвсем друго нещо и няма нищо общо с роднините ми.

— Не искате ли да ми разкажете? Ще умра от любопитство.

Двамата изобщо не бяха забелязали, че самолетът отдавна е набрал височина и вече се намират във въздуха. Светлинното табло отпред показваше, че коланите не са необходими повече и пушенето е отново разрешено. Сюзън обърна внимание на Роджър върху това и двамата разкопчаха коланите си.

— Та, какъв е проблемът с името Роджър — попита той.

— Ха, но вие наистина сте много любопитен. Знаете ли, че дори сте твърде недискретен?

— Има само недискретни отговори, не и недискретни въпроси.

— И четете Оскар Уайлд — установи Сюзън. — Не ми изглеждате толкова образован.

— Благодаря — отвърна Роджър иронично.

— Не исках да ви засегна — тя се усмихна отново. — Но добре изглеждащите мъже обикновено са малко повърхностни.

— Имате ли още подобни учтивости в запас?

— Извинете ме. Наистина ли ви обидих?

— Аз не мога да бъда наранен толкова бързо. Освен това, искам да знам, защо не можете да понасяте името Роджър.

Сюзън въздъхна.

— Ще ви кажа.

И започна да му разказва накратко, откъде идва омразата й към това име. Роджър не повярва на ушите си, когато осъзна, че става въпрос за самия него.

— Роджър Гордън е един толкова подъл, отвратителен мошеник, че с най-голямо удоволствие бих го удушила. Винаги ме изпреварва, каквото и да започна, и ме отстранява в това ужасно състезание. Този мъж иска да ме разори. Мразя го повече и от чума.

На Роджър му се струваше, че сънува. Естествено, че и той беше чувал за Сюзън Престън. Беше му толкова забавно да седи в този момент до нея. „Ако знаех по-рано, как изглежда тази Сюзън Престън…“

— Сега разбирате ли, защо ненавиждам това име?

— Познавате ли го този тип?

— Никога не съм го виждала, а и нямам никакво желание за това. Господинът спокойно може да си остане непознат за мен. Но с удоволствие бих му направила един номер, който той добре да запомни. И един ден ще успея. Ще му отмъкна изпод носа най-големия договор за всички времена. Ще има да се чуди тогава.

— Изглеждате фантастично, когато сте ядосана. Бих могъл да се влюбя веднага във вас.

— Ах, така ли! — Сюзън смутно отметна назад една руса къдрица от челото си.

— Действително, намирам ви за изключително привлекателна.

Роджър се засмя и тя изведнъж установи, че не може да устои на очарователната му усмивка. Изобщо по някакъв необясним начин този мъж странно я предразполагаше към близост. Не можеше точно да определи що за чувство беше това, но то имаше нещо общо с едно силно физическо привличане. Под погледа му Сюзън се чувстваше неспокойна и нервна.

— А вие какво ще правите в Лос Анжелис? — попита тя.

— Аз съм търговец — отвърна Роджър бързо. — Експорт-импорт.

— Разбирам. Ще останете ли дълго там?

— Няколко дни, въпреки че с удоволствие бих останал и повече. Обичам Калифорния, особено климата. Слънцето, морето…

Сюзън въздъхна.

— Значи и вие сте като мен.

— Най-после започваме да откриваме общи черти — забеляза той. — Това ме радва.

Сюзън се усмихна примирително.

— Нямам нищо против вас.

— Още по-добре. Аз наистина ви харесвам много.

— Това толкова бързо ли става при вас?

— Или смяташ някого за симпатичен, или пък ти е неприятен. Вие ми харесахте още в първия момент, когато ви видях. Като се качих в самолета бях смъртно уморен, а ето че сега се чувствам съвсем бодър. И това се дължи само на вас.

— Не знаех, че въздействам толкова възбудително.

— Сега вече знаете. Имате ли някакъв ангажимент в Лос Анжелис тази вечер?

Сюзън не можа да сдържи усмивката си. Внезапно почувства особен гъдел по гърба си и бързо кръстоса крака.

— Тази вечер съм свободна. Ще се видя с работодателя си едва утре сутринта.

— Чудесно! — зарадва се Роджър. — Може ли да ви поканя на вечеря в такъв случай — с цялото си уважение и без каквито и да е обвързващи задължения?

Тя го погледна недоверчиво.

— Сигурен ли сте, че държите точно на всяка своя дума?

— Разбира се, може да ми вярвате.

Сивите му очи изглеждаха невероятно невинни в този момент.

— Познавате ли добре Лос Анжелис?

— Бил съм там няколко пъти, така че разчитайте на мен и няма да се изгубите. Е, какво ще кажете?

— Имам на разположение още няколко часа, за да размисля.

Роджър се засмя.

— Ще се опитам да ви убедя в честните си намерения. Всъщност, аз имам кратка делова среща тази вечер, но след това чак до сутринта мога да посветя времето си на вас.

— Привлекателно предложение — пошегува се Сюзън, но усети как сърцето й затуптя по-бързо.

— В кой хотел ще отседнете? — осведоми се тя.

— Както винаги в „Лос Анжелис парк“.

— Аз имам резервация в „Хилтън“.

— Това не е основателна причина, за да ми откажете — забеляза Роджър с очарователната си усмивка. — Бихте могла да анулирате резервацията си или пък аз да се преместя в „Хилтън“.

— Не е необходимо.

— Кой знае?

Той отново се усмихна загадъчно и я погледна по такъв начин, че Сюзън усети как я обливат горещи вълни.

— Но както казахте вече, имаме още няколко часа време да обмислим всичко.

Стюардесата дойде и ги попита, желаят ли нещо. Сюзън си поръча портокалов сок, а Роджър помоли за един аспирин.

— Сигурно сте имал тежка нощ, нали? — попита Сюзън, когато стюардесата отмина.

— Съвсем нормално парти — отвърна Роджър. — Но както обикновено става… тези дяволски уискита…

— Трябва да поплувате, когато пристигнем в Лос Анжелис. Много помага при махмурлук.

— Дотогава се надявам да бъда съвсем добре — той се засмя.

— А стомахът ви как е? — заинтересува се Сюзън съчувствено. — Опитайте с пресен ананас, това успокоява стомашните нерви.

— Откакто седя до вас, се чувствам значително по-добре.

Погледите им се срещнаха и двамата усетиха, че между тях се заражда нещо, което надхвърля границата на първоначалната обикновена симпатия. Беше нещо като спонтанно привличане, примесено с възбуждащи еротични вълни, които телата им излъчваха. Сюзън ставаше неспокойна при мисълта, че тези изразителни мъжки устни биха я целували. А до това щеше да се стигне — усещаше го със сигурност. „Дали наистина съществува такова нещо като любов от пръв поглед“ — запита се тя. Чувстваше се като замаяна, но трябваше да си признае, че това е едно много приятно състояние.