Джак Дю Брул
Проклятието на Пандора (5)

Ватикана
Рим, Италия

За непосветените изглеждаше, че суетнята около избирането на първия папа за новото хилядолетие още не е заглъхнала, когато Лъв XIV, двеста шейсет и третият човек, седнал на престола на Свети Петър, започна да прави промени. Мнозина бяха изумени от онова, което бившият кардинал Джузепе Салви смяташе да стори.

Той бе преценен като временен компромис между враждуващите фракции в папската курия. Политиканстването по време на кардиналския съвет беше неистово и изборът се проточи с безкрайни балотажи. След пет дни стана ясно, че нито един от двамата главни претенденти няма да получи необходимите две трети от гласовете, затова всеки започна да играе на изчакване, надявайки се, че ще победи на последния балотаж на дванайсетия ден, когато изборът щеше да бъде решен с обикновено мнозинство.

Причините за тези разправии бяха различни, но църквата беше на кръстопът и трябваше да откликне на промените в световен мащаб, да реши въпроси, отлагани с десетилетия, и да си избере водач за XXI век. Някои кардинали смятаха, че е време католицизмът и папската институция да се модернизират, а други бяха на мнение, че е необходим по-консервативен и в някои случаи дори реакционен човек.

На осмия ден неколцина от по-дипломатичните кардинали осъзнаха, че враждебността, заразила кардиналския съвет, по всяка вероятност ще се отрази на управлението на новия папа. Те чувстваха, че църквата трябва да е по-обединена. Нужен беше компромис. Затова бе издигнат трети кандидат, който да бъде временно решение, докато църквата определи бъдещето си. Кардинал Джузепе Салви беше на седемдесет и четири години и в лошо здравословно състояние. Духовниците знаеха, че управлението му ще бъде кратко и ще даде на двете страни време да изгладят спорните точки на доктрината.

Седмица след като стана Лъв XIV, Джузепе Салви бе приет в болница и кардиналите се уплашиха, че решението им е било твърде прибързано, също като за първия Йоан Павел, който беше папа за малко повече от месец през 1978 година. Но изследванията показаха, че здравословното му състояние не е тревожно. Лекарите установиха, че той страда от стомашен рефлукс — заболяване, за което не бе споменавал. Оперираха го и след няколко седмици Салви оздравя като по чудо.

Лъв XIV започна да променя църквата както си я представяше във въображението си с енергичност, която изуми избралите го привърженици на твърдата линия. Той назначи най-близкия си приятел, либералния кардинал Перети, за държавен секретар — вторият по значение пост във Ватикана. Лъв XIV бе смятан за умерен, но с това важно назначение ясно даде да се разбере, че на предишното статукво ще бъде сложен край и че най-близко до сърцето му, следователно до църквата, е повишаването на религиозната толерантност в света и изкореняването на фанатизма. Вместо да издаде декрети по проблема, папата реши да посети лично епископите на различните епархии.

Лъв XIV свика специален синод и значението, което му отдаде, беше толкова голямо, че направи Перети председател. После предприе още една необичайна стъпка, като покани други религиозни водачи да присъстват. Макар че те нямаха право на глас, Лъв искаше всички да разберат позицията на Ватикана по въпроса за толерантността. Присъствието на източноправославните патриарси и епископи беше обичайно на синодите, но папата държеше да присъстват водачи от Израел и от Съединените щати, известни будистки монаси, включително Далай Лама, влиятелни молли и имами от сунитските и шиитските клонове на исляма, шинтоистки проповедници от Япония, архиепископът на Кентърбъри и стотици други.

Събирането на толкова много изтъкнати личности бе възложено на кардинал Перети. Работата беше огромна. За организирането на обикновен синод беше необходима една година, а папата му даде едва шест месеца, за да събере не само сто и седемдесетте епископи от католическата църква, но и всички останали.

Доминик Перети беше шейсет и пет годишен, роден в Рим, и нещо като външно лице за курията заради модерните си възгледи за противозачатъчните средства. Също като Лъв, и той смяташе, че някаква форма на контрол върху прираста на населението ще бъде изключително важна за изхранването на цивилизацията. Тъй като беше папа, Салви не можеше открито да обяви възгледите си, но намеренията му станаха ясни, когато даде на Перети власт във Ватикана.

Синодът на толерантността беше планираната първа стъпка към обединяването на католицизма с другите религии по света, така че на определен етап въпросът да може да бъде обсъден. Ватиканът като институция с 2000-годишна история се придвижваше с тромавите стъпки на най-голямата бюрокрация в света. Драстичната промяна беше единственият начин църквата да се реформира и на синода се гледаше като на радикална проява.

Доминик Перети седеше зад бюрото си на втория етаж в папския дворец, когато на вратата почука свещеник.

— Извинете, кардинал Перети, Негово светейшество приключи с обяда си и ще ви приеме сега.

— Благодаря.

Перети махна очилата си за четене и сложи другите, предназначени за всички останали цели. Беше пробвал бифокални лещи, но получи пулсиращо главоболие.

Той стана и се протегна. Беше метър и деветдесет — най-високият човек във Ватикана, като се изключат неколцина членове на папската полиция и двама от Швейцарската гвардия. На млади години бил баскетболна звезда и понякога още играеше с някои от работниците миряни във Ватикана. Лицето му беше забележително гладко, с изключение на дълбоките бръчки от двете страни на големия крив нос. Очите зад очилата със стоманени рамки бяха черни и издаваха впечатляваща интелигентност. Перети грабна две купчини листове и излезе от просторния си кабинет.

Обикновено вървеше енергично, но напоследък крачеше по-бавно. Изкачи мраморните стъпала до папския апартамент и намери Лъв в разкошната библиотека. Там беше и епископ Албани, посредник на Синода на толерантността. Задачата му щеше да бъде да улесни обсъжданията и да се погрижи в края на събитието да се постигне съгласие.

— Изглеждаш уморен — каза папата.

— Така е — съгласи се Перети и седна на стол срещу бюрото на Лъв. — Изпитанието е голямо.

— Още една седмица и ще свикам синода, Доминик — с искрено съчувствие каза папата. — Посредникът ни ще поеме нещата в свои ръце и ще можеш да се наспиш. Ограничих времето за встъпителните речи, за да ускоря ритъма, затова ще имаш няколко спокойни дни, преди да се случи нещо важно.

Преди Албани да измърмори възражение, че встъпителната дискусия ще бъде важна, Лъв XIV вдигна ръце.

Слънчевата светлина, струяща през прозорците, се отрази в пръстена му с изображение на риба — един от множеството символи на поста му.

— Шегувам се, разбира се. Дадохме си само две седмици за синода, половината от обичайното време, и няма да губим нито миг. Има ли проблеми в последната минута?

— Стотици — въздъхна Перети. — Но се справям някак. Ако трябва да бъда откровен, много от религиозните водачи се държат като примадони на премиера. Някои искат повече време за обръщения до епископите, а други — по-добър контрол върху ястията. Трети не харесват разпределението на каютите. За мъже и жени, посветили се на духовното спасение на другите, те са прекомерно заети с телесните си потребности.

— Има много кулинарни и културни обичаи, към които трябва да проявим деликатност — напомни му папата.

— Разбирам. Но канцеларията ми е затрупана и с други молби. Един американски проповедник иска да доведе съпругата си. Обажда ми се по телефона всеки ден и изразява недоволството си, че няма да й бъде позволено да дойде с него. Накрая се смилих и му казах да я вземе.

— Кой е той?

— Томи Джо Фаркуър, бивш търговски пътник, сега телевизионен евангелист със значителна аудитория.

— Не мога да проумея защо Америка търпи подобни шарлатани — възмути се Албани.

— А корабът?

Поради международното значение на Синода на толерантността папата искаше събитието да се състои в Рим, каквато беше традицията. Но неколцина от поканените отказаха да дойдат във Ватикана. Вторият вариант беше Ерусалим, но той се оказа по-спорен и от Рим. Перети предложи да избегнат въпроса за територията. Вместо да се карат по политически въпроси, той препоръча синодът да се проведе в морето, на достатъчно голям кораб, който да побере двете хиляди гости. „Императрица на моретата“, наетият плавателен съд, беше един от най-модерните трансокеански кораби в света.

Присъствието на толкова много важни личности на кораба създаде нови проблеми, не на последно място въпроса с охраната. Швейцарската гвардия щеше да провери всеки член на екипажа и поканените. Те щяха да работят заедно със специалисти по охраната от десетки страни. Най-трудно щеше да бъде да качат групата на борда. Излезеше ли в открито море, корабът щеше да бъде извън обсега на всички, с изключение на най-вещите терористи. Папата бе наел услугите на италианския военноморски флот за осигуряването на ескорт на модерния трансо-кеански лайнер — ескадрен миноносец щеше да следва „Императрица на моретата“ по пътя му.

— Корабът е готов. До отплаването остава една седмица и екипажът е изолиран на борда. Близо до него не се допускат непроверени от Интерпол и Швейцарската гвардия.

— Снабден ли е с провизии?

— Има всичко от шампанско до кучешка храна за полицейските кучета търсачи на експлозиви, които ще пътуват с нас.

— Свършил си забележителна работа, Доминик. Тази среща е изпитание за организационните ти способности, но ще допринесе за разбирателството в света.

— С радост ще се оттегля на заден план, ако успеем да убедим поне един човек да престане да убива в името на религията — скромно каза Перети.

— Ще го сторим, приятелю мой — с непоколебима увереност заяви папата. — А предметите, които ще върнем на представителите на другите вероизповедания? На кораба ли са вече?

— Всичко е на борда. Трябва да добавя, че интересът към синода е огромен.

— Така и предполагах. Молитвата за покаяние „Меа Culpa“ на Йоан Павел през март 2000 година беше първата стъпка. Църквата трябваше да се извини официално на света преди десетилетия. Някои от жестокостите, извършени под нашите знамена, бяха неописуеми. Светата инквизиция, кръстоносните походи и неуспехът ни да се противопоставим на фашизма бяха едни от най-големите. Не беше достатъчно да кажем, че съжаляваме.

Реших, че е необходимо да върнем нещо реално, а какво по-добро от хилядите религиозни текстове и предмети, принадлежащи на други вероизповедания, които Ватикана е натрупала през столетията? Тези неща трябваше да бъдат върнати много отдавна.

— Преброиха ли окончателно реликвите, които връщаме? — попита Албани. — Трябва да знам това за речта си пред синода.

Кардинал Перети прерови едната купчина листове, които бе донесъл.

— Седем хиляди и осемстотин книги, предимно текстове на иврит и тори, които са скрити през войната, ислямски писания, заграбени по време на кръстоносните походи, и източноправославни материали, прибрани при нас след Халкедонския събор през 451 година.

— Това ли е всичко? — Очите на Лъв XIV се разшириха, като чу нищожната бройка.

— Ти ни даде само шест месеца да се подготвим. — Перети заяви това като факт, а не като оплакване. — В библиотеката на Ватикана има два милиона книги и сто и петдесет хиляди ръкописа, без да смятаме седемдесет и петте километра документи в архивите. Едва наскоро започнахме да преравяме материалите, които принадлежат на други църкви.

— Съжалявам — усмихна се папата. — Прости ми. Какво друго ще бъде върнато на законните си собственици?

— Петстотин икони, които принадлежат на източноправославната църква. Те ще решат как да си ги разпределят. Има още четиридесет статуи, около двеста картини и множество религиозни предмети като свещници, кръстове и мощехранителници. Изпратихме и единайсет контейнера в доковете на Белгия. Съставихме списък кое на кого да се даде и запазихме някои от по-символичните предмети, които ти ще връчиш лично.

— И казваш, че световният интерес към тази проява е огромен?

— Въпреки усилията на пресканцеларията ни мнозина журналисти се съсредоточават повече върху връщането на религиозните предмети, отколкото върху самия синод, и между другото, не можем да ги убедим да не го наричат Вселенски събор.

— Синодът е наш, но представлява и вселенско събиране — възрази папата. — Предпочитам името, което са му дали. Думата „синод“ намирисва на потайност. Искаме невиждана досега прозрачност. Срещата не е свързана с религията, а с хората и с това как да ги накараме да подобрят взаимоотношенията си.

— Модернизмът разделя света на фанатици и миряни — обади се Албани. — Евангелизмът се превърна в толкова ожесточена битка, че мнозина религиозни водачи са озадачени, че проповядваме различни религии. Душите станаха стока като акциите на борсата.

Неочаквано Лъв XIV се засмя.

— Извинявай, Албани, но си представих как говорител по радиото изброява религиите като информация за цените на борсата. По курса на деня католицизмът се е вдигнал с два пункта, юдаизмът с една четвърт, а будизмът е намалял с една осма. — Той се засмя отново и после стана сериозен. — Трябва да сложим край на този начин на мислене. Не искам да си представям какво ще стане, ако не успеем. Политиката и расовите различия също пораждат фанатизъм. Светът не би искал религиозните му водачи да наливат масло в подобна запалителна смес.