Джак Дю Брул
Проклятието на Пандора (29)

На борда на „Императрица на моретата“

Преди Мърсър да започне да обяснява, Айра предложи да отидат да разговарят в каютата на Анатолий Ватутин. Мърсър му даде картечния пистолет, за да го скрие под мантията си. Той държеше автоматичния пистолет зад гърба си, докато излизаха от машинното отделение. Айра вървеше заднешком и ги пазеше в гръб. Беше късно през нощта и за щастие не срещнаха никого. След няколко минути Мърсър намери асансьор и всички се вмъкнаха в каютата на Ватутин.

— Дотук добре — усмихна се Аника.

— Чуйте плана ми, преди да сте започнали да ме критикувате — започна Мърсър, когато седнаха. — Не можем да останем тук, докато корабът спре на някое пристанище, защото Рат ще организира издирване веднага щом разбере, че сме избягали. Дори с помощта на Рейдер не можем да отидем при капитана, защото хората на Рат сигурно не го изпускат от поглед. Швейцарската гвардия вероятно ще ни предаде на охраната на кораба, тоест на Рат. Може да опитаме да намерим сателитен телефон от някой журналист, отразяващ събора, но трябва да проверим две хиляди каюти и няма начин да не ни разкрият. И накрая — не можем да рискуваме и пряка конфронтация с Рат, в случай че отвори кутията. Всички ли са съгласни?

Останалите кимнаха.

— Добре. За да принудим Рат да напусне кораба, трябва да го накараме да помисли, че е по-добре да избяга, отколкото да остане на борда. Значи трябва или да потопим „Императрицата“, или да създадем ситуация, в която той ще се почувства достатъчно заплашен, за да се махне. Това и ще направим.

— Ще се престорим, че отвличаме кораба?

— Ще вдигнем по тревога швейцарската гвардия и ще отвлечем вниманието на някои от хората на Рат. Той ще се досети какво става, но няма да може да каже нищо, защото ще се издаде. За него ще бъде по-лесно да избяга, отколкото да се бие с нас, и ще остави швейцарците и охраната на кораба да се справят с проблема.

— А няма ли да остане, докато главорезите му избият всички ни? — попита Марти.

— Рат може и да твърди, че слънчевата активност е блокирала комуникациите, но когато изстреляме първия куршум, всеки репортер с независима сателитна връзка ще съобщи сензационната новина. За броени часове корабът ще гъмжи от хеликоптери и моторници, дошли от Исландия, и Рат ще бъде хванат в капан.

— Щом той замине — прекъсна го Аника, — ние ще се предадем, ще заведем Рейдер при капитана и ще съобщим на властите, че Рат е избягал с кутията на Пандора.

— Точно така.

— А защо не му устроим засада, докато се опитва да отплава с моторницата си? — попита Ервин.

— С него може да има петнайсет или двайсет души. Ако не го убием веднага, Рат може да отвори кутията на Пандора. — Мърсър видя недоверчивия поглед на Айра и добави. — Трябва само да изстреляме няколко куршума и паниката ще свърши останалото. Ако не ни хванат, преди Рат да замине, няма за какво да се притесняваме.

— С изключение на това, че швейцарските гвардейци вече не са облечени в синьо-златисти униформи и не носят средновековни оръжия, а имат бойно облекло и картечни пистолети. И ще стрелят на месо — обади се Анатолий Ватутин.

— Разбира се, че има риск — съгласи се Мърсър и погледна всекиго в очите.

Айра Ласко не се поколеба.

— Кажи ми какво точно искаш да направим.

Мърсър обясни плана си за десет минути и го усъвършенства с предложенията на останалите. Най-важното беше да опазят Клаус Рейдер, докато Рат напусне кораба. Мърсър пресметна, че това ще продължи двайсетина минути след първия изстрел.

Тъй като беше ранен, Ервин Пул щеше да чака заедно с индустриалеца в каютата на Ватутин. Мърсър настоя другите да останат с тях. Бишоп се съгласи, но Ватутин категорично отказа. Той напомни на Мърсър, че през целия си живот се е борил за тази кауза и няма да отстъпи накрая. Хилда също изрази желание да помогне. Тя заяви, че има военна подготовка и може да борави с оръжия. Мърсър се вторачи в Аника, за да разбере какви са намеренията й. Тя погледна Ервин.

— Мога да издържа още малко — каза Пул, сякаш прочете мислите й. — Болката се засили и ръката ми е вцепенена до пръстите, но щом Рейдер разговаря с капитана, ще отида при корабния лекар.

Поради липса на професионално извинение да остане в каютата Аника Клайн се опита да намери лично оправдание, но не можа. Другите рискуваха живота си за нещо голямо и тя не можеше да ги остави сами.

— Идвам с вас.

Намирането на още оръжия се оказа по-лесно, отколкото мислеха. В асансьора се качиха двама гвардейци, които хвърлиха бегъл поглед на Мърсър и хората му.

Униформените мъже носеха картечни пистолети „Берета“. Веднага щом вратите са затвориха, Мърсър удари единия с приклада на своя „Хеклер и Кох“, а Айра — другия. Минута по-късно гвардейците бяха завързани и устите им запушени. Мърсър разпредели оръжията и резервните пистолети.

— Обещаваш ли, че няма да убием никого? — попита Аника, когато Мърсър й подаде своя пистолет, чийто заглушител бе махнал, и взе беретата.

— Ще стреляме само за ефект — увери я той. — Ако се стигне до истинска престрелка, цели се в краката на хората.

— Това също противоречи на Хипократовата клетва. — Въпреки възражението Аника стисна ръкохватката на големия картечен пистолет, решена да стори необходимото.

— Ще се разделим на два екипа — добави Мърсър. — Айра, води Хилда и отец Ватутин и намерете възможно най-голямата група хора, вероятно в театъра. Видях обява, че ще има представление в полунощ. Обявете ги за заложници, изплашете ги до смърт и се махнете. Движете се непрекъснато. Не се задържайте дълго на едно място и внимавайте никой да не ви следи, докато бягате. След трийсет минути ще се срещнем в каютата на отец Ватутин и ще чакаме Ервин да ни съобщи, че на мостика всичко е чисто.

Те излязоха и се разпръснаха в различни посоки.

Мърсър тръгна по коридора към главния атриум и дръпна дръжката на противопожарната аларма. За миг не се случи нищо и той се уплаши, че системата няма да реагира, докато не се потвърди избухване на пожар. Но после електронната сирена започна да вие. Неколцина пътници се огледаха разтревожено.

След около три минути се появиха пожарникарите. Мърсър извади оръжието си и стреля над главите им, раздробявайки звукоизолационния материал на тавана. Една от лампите се пръсна на парчета и пътниците се развикаха.

Битката за „Императрица на моретата“ започна.

Обикновено когато проникваше в Грета Шмид, Гюнтер Рат обичаше да й причинява болка. Той компенсираше за малкия размер на члена си, като се тласкаше ожесточено в нея и превръщаше секса по-скоро в изнасилване, отколкото в проява на интимност. Този път обаче Рат правеше любов с неприсъща за него нежност.

Той беше в каютата, която си бе присвоил от втория офицер на кораба, когато Грета отиде при него. Изражението й представляваше смесица от самодоволство, гордост и трескаво очакване. Тя прошепна, че знае някаква тайна, но ще му я каже, след като се любят. Рат не беше в настроение за игричките й и би я ударил, ако Грета не се бе отдалечила, затова не й обърна внимание и продължи да пие водка. Тя разбра, че няма да получи каквото иска, и му съобщи малко информация.

— Всъщност знам шест тайни.

— Какви ги дрънкаш?

— Легни в леглото и ще ти ги кажа.

— Казвай веднага или ще те скъсам от бой — заплаши я той по-скоро по навик, отколкото сериозно.

— Слязох долу да проверя какво прави Рейдер и познай кого видях? Филип Мърсър.

— Какво?

— Нещо повече, когато го оковах при Рейдер, съобщиха за кражба на долната палуба близо до гаража за лодките. Отидох там с двама мъже от охраната и открих другите петима оцелели. Те наистина са се опитали да стигнат до Исландия с онази допотопна подводница, но са успели да се доберат само до „Императрицата“.

От мига, в който бе изпуснал кутиите, Рат мислеше как да компенсира за загубата. Либийците чакаха безценния товар и той трябваше да им даде последната кутия и после да организира спасителна операция, за да извади останалите. Освен това трябваше да открие и убие Мърсър и другите. Беше ясно, че са били в пещерата и несъмнено през перископа на подводницата са видели как Рат я разчиства. Ако Мърсър успееше да предупреди властите, Рат трябваше да забрави за всякакви опити да извади потъналите кутии.

— Дързостта на Мърсър ще му струва живота — засмя се той. — Питам се дали знае, че щяхме да използваме този кораб като спирка за презареждане по пътя ни към Исландия?

— Откъде може да знае? Нямахме представа, че ще се наложи да дойдем, ако дирижабълът не бе потънал. Радвам се, че корабът беше тук.

Присъствието на „Императрица на моретата“ в Датския пролив съвсем не беше щастлива случайност, а резултат от внимателно планиране и подбиране на подходящия момент. Грета предложи тази идея преди няколко месеца, когато Ватиканът преговаряше с Клаус Рейдер за наемането на кораба. Потребността от „Императрица на моретата“ като резервен вариант изглеждаше малко вероятна, но Грета бе настояла, че при наличието на толкова много злато би било глупаво да се разчита за транспорта само на „Ньорд“. Рейдер нямаше представа за тайните мотиви, когато предаде предложението на кардинал Перети, държавният секретар на Ватикана. Перети реши, че пътуването под лъчите на Северното сияние е чудесна идея, и убеди другите делегати да я приемат.

Грета изхлузи ризата през главата си. Гърдите й още бяха зачервени от предишните груби ласки на Гюнтер.

— Изненадата ми заслужава ли едно чукане?

— Да, дори много повече. — Рат скочи от стола, грабна я и я сложи на леглото. — От победа към провал и после отново към победа. Нямаше да се справя без теб.

Устните и телата им се сляха в едно.

Гюнтер спеше доволно, когато се обади Бернард Хофман. Младият германец бе изпратен да смени пазача пред вратата на стаята с резервната помпа. Пленниците бяха избягали! Рат трясна слушалката и блъсна настрана Грета.

— Какво става? — попита тя и потърка очи. Тялото й лепнеше от засъхналата пот.

Гюнтер вече обуваше панталона си.

— Мърсър е избягал. Грета изведнъж се разсъни.

— Това е невъзможно. Преброих всички от катастрофиралия самолет плюс трупа, който намерихме след бурята. Няма кой да му помогне.

— Пазачът, когото са ударили по главата, си спомня, че към него се приближил някакъв свещеник. — Рат искаше да се изкъпе, за да премахне миризмата на Грета от кожата си, но нямаше време. — Мърсър е имал човек на кораба, за когото не сме знаели, може би друг член на братството на Юмрука на Сатаната. Трябваше да убия всички още когато ми каза, че си ги хванала.

— Мърсър не може да отиде никъде — заяви Грета, обувайки бикините си. — Вратите на гаража с лодките са свързани с алармена система на мостика и той не може да изкара никой от плавателните съдове. Няма следа от подводницата, затова те са хванати в капан. Мърсър не може да отиде и при охраната на кораба, защото Рейдер сигурно му е казал, че са твои хора. А Швейцарската гвардия ще ги затвори, защото са се промъкнали тайно на събора.

— Знам възможностите, които той няма да избере — сопна се Гюнтер. — Не знам онази, която ще избере. Мърсър е непредсказуем.

В същия миг се включи противопожарната аларма и Рат се усмихна.

— Хитро копеле.

— Кое е толкова хитро? Това е жалък опит да отвлече вниманието ни, докато се опитва да избяга.

Преди Гюнтер да приключи с обличането и да провери личните си оръжия, телефонът отново иззвъня.

— Какво има?

— Хер Рат, обажда се Дитер. В стаята на охраната съм. Докладваха ни за изстрели в атриума вляво.

— Срещу нашите хора ли?

— Не — отговори автомобилният състезател. — Някой е стрелял по аварийния екип при противопожарното табло, което преди малко се активира.

— Мърсър се опитва да накара швейцарските гвардейци да помислят, че делегатите на събора са в опасност.

— Има резултат. Капитанът на гвардейците крещи незабавно да изпратят сигнал за помощ, за да извикат подкрепления от италианския кораб, който охранява „Императрицата“.

Рат бързо взе решение.

— Да се срещнем в гаража за лодки. Ще оставим гвардейците да се бият с Мърсър и в суматохата ще напуснем кораба.

— Защо да напускаме? — настоя Грета. — Ние го контролираме.

— Не и след като Рейдер се свърже с капитана и той се обърне към гвардията. Нямаме достатъчно хора да се бием с тях.

— Но така няма да можем да извадим останалите кутии!

— Успокой се. В Исландия може да наемем хеликоптер и да отидем на „Ньорд“. Там има необходимата техника да извършим бърза операция по изваждането им. Едва ли ще ги измъкнем всичките, но ще вземем достатъчно, за да задоволим либийците. — Рат отново насочи вниманието си към телефона. — Дитер, имам идея, която ще ни осигури малка застраховка. Нека да се срещнем на палуба А.

— Добре.

— Ами ако тръгнат след нас? — попита Грета.

— Уместен въпрос. — Рат използва портативния предавател, за да се свърже с хората си, които се събираха в гаража, и им заповяда да повредят по-големите моторници. — Това ще ни спечели достатъчно време да стигнем до Рейкявик и да се отправим към „Ньорд“.

— Каква е застраховката, за която спомена?

— Ще вземем няколко гости.

Втурнаха се в атриума откъм коридора, където уплашиха аварийния екип, и Мърсър изстреля още един откос в тавана, разпръсквайки дъжд от стъкла.

— Ние сме Бойния фронт за освобождение — изрева той на неколцината пътници на мостика, заплаши ги с картечния си пистолет и те се хвърлиха на килима. — Край на тиранията!

Той поведе Аника по мостика, мина през вратата на аварийното стълбище и се сблъска с двама от хората на Рат, които се качваха по стъпалата. По инерция събори единия, а другият се забави за част от секундата да се съвземе от неочаквания сблъсък. Мърсър го удари с беретата и после се прицели в главореза на площадката. И в същия миг го позна. Това беше Бернард Хофман, младият германец, когото Мърсър бе спасил от отравяне с въглероден окис в Кемп Декейд.

В мига на колебание преди Хофман да посегне към пистолета в кобура си Мърсър прескочи осемте стъпала до площадката и счупи с ритник китката му. Хофман извика, но млъкна след удар с картечния пистолет по челюстта. Мърсър грабна пистолета от отпуснатата му ръка и взе оръжието и на изпадналия в безсъзнание мъж на стълбите.

— Аника, да вървим. Нищо им няма.

На лицето й бяха изписани шок и отвращение. Жестокостта на Мърсър я стъписа.

— Не мога. Аз…

— Тогава ми дай оръжието си и се скрий. Нямаме време да спорим.

Тя потисна паниката си и слезе по стъпалата, без да може да откъсне очи от осакатеното тяло на Бернард Хофман.

— Съжалявам — каза Аника.

Мърсър не разбра дали тя говори на него или на изгубилия съзнание германец.

— Хайде. — Той я хвана за ръката и двамата продължиха да слизат.

Звукът на противопожарната аларма намаля, но отново се засили, когато се появиха няколко етажа по-долу. Бяха близо до един от минералните басейни. През стъклената стена Мърсър видя гимнастическа зала и плувен басейн с олимпийски размери. Противопожарното табло беше в отсрещната страна на коридора. Мърсър отиде и дръпна лоста. Другият екип щеше да направи същото с всички табла, които видеха. Таблото с алармите на командния мостик сигурно блестеше като елха.

Мърсър и Аника минаха през двойна врата и срещнаха няколко делегати на събора, които питаха какво става. Той скри оръжията си, докато вървяха по коридора, и спря чак в дъното. Оттам имаше няколко маршрута за бягство. Мърсър изстреля остатъка от пълнителя в пода и коридорът опустя.

Той зареди нов пълнител и дръпна плъзгача. Двамата с Аника хукнаха към външната врата и излязоха на външната палуба. Студеният полъх на морето погали кожата им. В далечината се виждаха тъмните очертания на спасителните лодки. Неколцина моряци ги оглеждаха, за да проверят дали наистина има пожар, или тревогата е фалшива. Те не бяха чули изстрелите.

Мърсър и Аника побягнаха в противоположната посока по стълбите към едно от многобройните кафенета на открито. Мърсър взе картечния пистолет от Аника и отново зави заглушителя. Той стреля два пъти в ключалката на плъзгащите се стъклени врати и двамата влязоха във вътрешността на кораба.

Коридорът зад входа на кафенето беше безлюден. Движейки се предпазливо през откритото пространство, те минаха край няколко магазина и бар, където видяха висок комин, осветен от прожектори, но не забелязаха двата силуета, движещи се към вратата.

Фигурите бяха облечени в черно и носеха картечни пистолети с лазерни мерници. Те минаха по коридора вдясно и се обърнаха. Мърсър и Аника стояха само на десет метра от тях. Той я блъсна долу и се хвърли в коридора, когато лазерът проряза въздуха над него. Мърсър коленичи, изстреля откос и улучи главорезите в гърдите. Единият падна по гръб, а другият се блъсна в стената. Тялото му се разтресе.

— Нали каза, че няма да убиваш! — извика Аника.

— Те бяха хора на Рат — отговори Мърсър. — Носеха немски картечни пистолети, а не италиански като на Швейцарската гвардия.

Тя се приближи и позна трупа на мъжа в коридора. Беше го виждала в станцията на „Геопроучвания“ в Гренландия. Аника не можеше да повярва, че Мърсър има толкова бързи реакции.

— Нямах избор — добави той и тръгна.

Мърсър задейства още една противопожарна аларма, когато влязоха в дълъг коридор с каюти от двете страни. Там нямаше много пътници, защото слуховете за терористичната атака вече се бяха разпространили. Мърсър погледна часовника си — предполагаше, че двайсетте минути са изминали, но остана изумен, като видя, че са изтекли само десетина.

Двамата стигнаха до двойната врата в дъното на коридора точно когато двама гвардейци нахлуха зад тях. Мърсър изстреля един откос над главите им, молейки се да не улучи никого. Минаха през вратата и намериха укритие зад голямо растение. Двамата гвардейци хукнаха да ги търсят. Мърсър вдигна картечния пистолет и ги простреля в краката, далеч от бедрената артерия, за да не изтече кръвта им.

— Да вървим.

Той бе спечелил още няколко секунди.

Двамата влязоха в празна бална зала. Стъпките им отекваха, докато бягаха към изхода в отсрещния край. Аника се отпусна на едно от канапетата, останала без дъх. Мърсър също беше задъхан, но не можеха да спират там.

— Справяш се страхотно — каза той, — но трябва да издържим още малко.

Те огледаха фоайето зад балната зала, тръгнаха по-бавно и скриха оръжията си, когато срещнаха двама мюсюлмански духовници, които спореха на арабски въпреки воя на противопожарната аларма.

Мърсър и Аника минаха по още няколко коридора, като стреляха в стените и тавана, всявайки страх. Мърсър намери купчина вестници, напъха ги в решетката на вентилационната система и ги запали. Корабът беше огромен и пушекът щеше да бъде забелязан чак след известно време, но се надяваше, че дотогава ще се е разпространил из целия плавателен съд. Двамата се измъкнаха от още две престрелки с обикалящи по коридорите гвардейци, като слизаха все по-надолу и се смесваха с уплашените пътници, които търсеха безопасно място.

Мърсър загуби представа къде се намират, но предположи, че всички коридори от двата корпуса на катамарана водят до атриумите. Той видя табелка, че единият атриум е пред тях, и хукна натам. Аника тичаше до него. Беше изпразнила всичките си пълнители, но продължаваше да носи картечния пистолет.

Влязоха в атриума едно ниво под трапезарията, в която Мърсър се бе запознал с телевизионния проповедник и съпругата му. Тя беше празна. Мърсър поведе Аника към един от мостовете, за да стигнат до центъра на кораба и да се прехвърлят в десния корпус.

Изведнъж се разнесе изстрел и част от месинговите перила отхвръкна. Мърсър бутна Аника на килима и я закри с тялото си, а после вдигна глава и видя десетина гвардейци, които се бяха наредили до перилата на горното ниво. Неколцина се отправиха към ескалатора. Гвардейците щяха да стигнат до моста, преди Мърсър и Аника да успеят да избягат.

— Хвърли оръжието си — прошепна Мърсър, преценявайки разстоянията.

— Защо?

— Спасявам живота ти. Направи го.

— Какво ще правиш?

— Не ти трябва да знаеш. — Той говореше сериозно, сякаш се сбогуваше с нея.

— Аника остави картечния пистолет на пода. Мърсър я сграбчи за яката, изправи я на крака и допря оръжието си до главата й. Писъкът й не беше престорен.

— Ако направите още една крачка, ще я убия — извика Мърсър и гвардейците спряха. — Хвърлете оръжията и отстъпете назад.

Няколко гвардейци насочиха нагоре картечните пистолети, но никой не пусна оръжието си. Мъжете до ескалатора заеха позиция за стрелба. Ако имаха лазерни мерници, щяха да стрелят.

— Пусни я — извика офицерът. — Няма да стреляме.

— Хвърлете оръжията. — Мърсър искаше да го мислят за неуравновесен, но напрежението в гласа му беше неподправено. Положението ставаше неконтролируемо. Ако някой натиснеше спусъка, двамата с Аника щяха да бъдат мъртви. — Ще я убия, кълна се.

„Продължавай да говориш — помисли си той. — Поддържай диалога. Трябва ти още една минута.“ Начинът, по който държеше Аника, му позволяваше да погледне часовника си. До крайния срок от двайсет минути оставаха четиридесет и пет секунди. След това не го беше грижа какво ще стане. Айра и Ервин щяха да успеят да съобщят на ЦРУ за Гюнтер Рат.

— Не го прави — с успокояващ глас каза капитанът на гвардейците. — Може да поговорим.

— Не! — истерично изкрещя Мърсър. Искаше гвардейците да бъдат нервни и напрегнати. Това щеше да ги отклони от целта им. — Кучето на Лорна Фаркуър ме ухапа и аз ще държа тази жена, докато тя ми се извини.

Абсурдността на искането му произведе желания ефект. За част от секундата гвардейците се разсеяха.

— Ще се видим по-късно — прошепна той в ухото на Аника, блъсна я на пода и се хвърли през перилата.

Сърцето му сякаш подскочи в гърлото. Викът на Аника постепенно заглъхна. Докато падаше, Мърсър видя, че отпред застрашително се извисява водопадът. Височината беше шест метра. По-бързите гвардейци имаха достатъчно време да реагират. Разнесоха се изстрели от автоматично оръжие. Мърсър падна по гръб във водопада. Около него свистяха куршуми.

Той потъна във водата и се блъсна в бетонното дъно на дълбокото четири фута езеро. От устата му излязоха мехурчета. Цялото тяло го заболя. Мърсър отвори очи и видя сребристи ивици, пронизващи водата. Гвардейците стреляха по него. Той се провря под водопада и излезе в нишата с помпите. Зад нея имаше служебен вход за работниците, за да не газят във водата, когато поправят помпите. Мокър до кости и задъхан, Мърсър отвори с ритник вратата и излезе в коридора.

Гвардейците бързо щяха да се досетят къде е отишъл. Нямаше опасност за Аника, защото я смятаха за заложница, а не за съучастник. Едва след няколко часа щяха да разберат, че тя не е участник в събора, а дотогава Мърсър щеше да е овладял положението.

Той се ориентира, слезе няколко нива по-надолу и обясни на неколцината членове на екипажа, които срещна, че се е намокрил, докато се е опитвал да потуши огъня в кухнята. След пет минути стигна до целта си и установи, че вратата е затворена. Той осъзна, че помощният персонал е получил заповед да остане в каютите си, докато положението се изясни.

Мърсър почука и след секунда младият англичанин, чиито маратонки бе взел, отвори.

— Здрасти! — ухили се Мърсър. — Помниш ли ме? Той показа картечния си пистолет и без да каже нищо, младежът го пусна да влезе. Съквартирантът му гледаше с широко отворени очи. Този път Мърсър не си направи труда да ги завърже. Той взе още един чифт маратонки, джинси, ватена блуза с надпис „Манчестър Юнайтид“ и шапка „Бенетон“ с дълга козирка, която сложи на обръснатата си глава.

— Нали ти казах, че не играя извратени игрички с този тип — обърна се англичанинът към съквартиранта си.

Мърсър излезе и хвърли оръжията си в количката за пране в коридора. Той имаше резервна електронна карта за каютата на Ватутин и можеше да мине за паникьосан пътник, ако не беше въоръжен до зъби. Ако всичко бе вървяло по плана, Гюнтер Рат трябваше вече да е на моторницата си заедно с Грета Шмид и кутията на Пандора, а Ервин Пул и Клаус Рейдер да разговарят с капитана на кораба. Мърсър беше доволен от себе си, макар че се чувстваше така, сякаш бе изгорял от слънцето. Болеше го всеки сантиметър от кожата и той знаеше, че на търтванията ще останат няколко седмици.

Качи се с асансьора в пътническото отделение и след минута сложи магнитната карта в ключалката и влезе в каютата на Ватутин. Православният свещеник и Хилда се бяха върнали от разходката си. Едрата жена се стъписа, когато видя, че Мърсър е сам.

— Wo ist Anika^[1]?

Мърсър седна на стола и затвори очи, опитвайки се да прогони страха и напрежението си.

— Всичко е наред. Тя е при гвардейците, защото ги накарах да помислят, че съм я взел за заложница. Те не знаят, че Аника е с нас.

Хилда погледна Ватутин и руснакът преведе думите му.

— Sehr gut^[2] — отбеляза готвачката.

— Имахте ли неприятности?

— Нет — отговори Ватутин. — Разделихме се с Ласко след театъра и дойдохме тук преди пет минути.

На вратата се потропа само веднъж. Това беше сигналът на Айра и Мърсър отвори.

— Бога ми, беше много забавно — възкликна Ласко и се хвърли на леглото. — Но ако бях на мястото на папата, щях да се замисля за охраната си. Гвардейците дори не успяха да се доближат до мен.

Няколко минути по-късно противопожарната аларма спря. В същия миг иззвъня телефонът. Хилда вдигна слушалката и я даде на Мърсър.

— Съдейки по тишината, сигурно сте успели — каза той. — И да, и не — мрачно отговори Ервин Пул.

— Какво се случи? — Напрежението отново завладя Мърсър.

— Рейдер обясни на капитана какво става и че не сме терористи, а истинската заплаха е Гюнтер Рат. Капитанът каза, че според компютъра на кораба вратите на пристана са били отворени преди петнайсет минути. Той изпрати двама офицери да видят какво става и те докладваха, че моторницата на Рат е изчезнала. Опитахме се да изкараме Рат от каютата, която си е присвоил, но никой не отвори.

— Тогава какъв е проблемът? Струва ми се, че всичко е минало по плана. Айра може да се обади на директора на ЦРУ Барнс и да му каже да пресрещнат Рат. Победихме, Ервин. Отпусни се.

— Не сме победили, Мърсър. Спомняш ли си, когато се опита да се свържеш с приятеля си от ФБР и ни казаха, че комуникациите са прекъснати заради слънчевата активност?

— Да. Решихме, че Рат блокира изходящите сигнали.

— Не е бил той. Нито един предавател и сателитен телефон на борда на кораба не работи заради максимума на слънчевата активност. Айра не може да се обади на никого. Изолирани сме.