Джак Дю Брул
Проклятието на Пандора (26)

Ледената покривка над пещерата на Пандора

„Бел Джетрейнджър 414“ на „Геопроучвания“ блестеше сред вихрушката от лед и сняг, предизвикана от ротора му. Непрогледната мъгла се спусна едва когато перките започнаха да се въртят по-бавно, обсипвайки със сняг двата всъдехода, десетината мъже и шейната, натоварена с кутиите на Пандора. По-малката кутия, която бяха намерили на входа на вентилационната шахта, беше сложена отделно от другите. Снегът около отдушника беше утъпкан от трескавата работа по изваждането на златните кутии. В тунела не остана нищо друго, освен облак прах от взривяването.

Мъжете бяха изпълнили задачата си и чакаха дирижабълът да дойде и да откара кутиите.

Клаус Рейдер седеше във всъдехода и чу хеликоптера едва когато моторът забръмча над него. Гневът, който разтърси тялото му, отстъпи място на странно спокойствие. Не им трябваше хеликоптер. Това означаваше, че Рат се готви да играе на страната на неонацистката си партия. За десети път през последния час Рейдер погледна към товарното отделение. Двете щурмови пушки, с които бяха потопили варелите от горивото в пещерата, бяха заключени във вградения шкаф. Рейдер махна ръкавицата си и пъхна ръка в джоба на грейката си — бе взел заредения пистолет от кабинета си. Нямаше проблем да изнесе оръжието от Германия. Граничните власти не обръщаха голямо внимание на корпоративните самолети.

Той отвори вратата и излезе. Духаше лек вятър и въздухът беше чист и студен като кристал. Гюнтер Рат стоеше до Грета и Дитер. Преди Клаус да направи няколко крачки, над главата му премина сянка. Той погледна нагоре. Дирижабълът бе прелетял над планината между ледената покривка и морето и бе закрил за миг слънцето. Гледката беше фантастична. Въздушният кораб бавно започна да се спуска към земята. Рейдер се приближи до Рат.

— Какво прави тук хеликоптерът?

— Дирижабълът няма да може да се приземи без място за акостиране. Ще завържем товара за кабелите му и ще го следваме с хеликоптера, когато се отправи към открито море, за да изхвърли кутиите.

— Не! — Рейдер нямаше намерение да се преструва, че е съгласен с тази игра. — Няма да оставя без контрол кутиите на Пандора, докато не разбера, че са изхвърлени. Ще се качим на дирижабъла.

— Не може да ни вземе, Клаус — спокойно каза Рат. — Ще гледаме от хеликоптера.

Шумът на снишаващия се въздушен кораб се засили. Бръмченето на моторите му отекна по скалите. Вихрушката от въртенето на перките започна да отвява снега от земята.

Логиката на Рат беше разумна. Директорът по специалните проекти винаги намираше извинение за убийствата и изтезанията и то звучеше разумно, сякаш не е имало друг начин. Разбира се, винаги имаше други начини, само че за Рейдер беше най-лесно да остави Рат да се отдаде на бруталността си. Но вече нямаше да става така. Клаус разполагаше с няколко минути. Кутиите щяха да се изплъзнат от ръцете му, ако дирижабълът отлетеше без него.

— Няма да ти позволя да отидеш по-далеч. Пилотът на въздушния кораб ще ни качи — заяви Рейдер и извади пистолета си.

В следващия миг оръжието на Клаус лежеше на три метра от него в снега и ръката му бе вцепенена от пръстите до лакътя.

Рейдер погледна първо неподвижната си ръка, после пистолета и накрая Гюнтер. Бе предположил, че Рат ще се стъписа при вида на оръжието, и не очакваше мълниеносния ритник, който го изби от ръката му. Рат стоеше невъзмутимо и се подсмихваше, сякаш подканваше Рейдер да се наведе да вземе пистолета си. Клаус видя, че работниците, които бяха изпразнили пещерата на Пандора, наблюдават сцената. И всеки беше въоръжен или с щурмова пушка, или с пистолет. Очевидно оръжията във всъдехода не бяха единствените, които Рат бе донесъл. Освен това Рейдер осъзна, че мъжете вече не са лоялни към него, а към Гюнтер.

— Не те обвинявам, че се опита да ме спреш, Клаус. Мисля, че дори щях да остана разочарован, ако не го бе сторил. — Гюнтер взе пистолета и го даде на Грета.

Рейдер съзнаваше, че са го надхитрили, и прие временното поражение.

— Какво смяташ да правиш с кутиите? Никой няма да може да направи атомна бомба от парчетата от метеорита.

— Не им трябва верижна реакция, Клаус. Планът на Хитлер е бил да зареди парчетата в ракети V-2 в Пенемунде и да ги изстреля към Лондон. Трябвало е да експлодират на хиляда фута над земята и да разпръснат радиоактивния си товар над огромна площ. Тъй като Лондон е бил полуразрушен, прахът щял да остане незабелязано там наред с останалите отломки и полекалека да изтрови населението. Било е изчислено, че само шест бойни глави ще убият всичко живо в Лондон за два месеца. Но изглежда подводницата, използвана за транспортирането на парчетата, е изчезнала по време на миньорските операции и инцидент в пещерата избил всички други. Предполагам, че тогава фюрерът е изгубил интерес към проекта. В днешно време парчетата имат определена стойност като терористично оръжие. То има по-голям обхват от химичното оръжие, по-лесно е за поддръжка от биологичното и за разлика от други източници на радиация не може Да се проследи. Няколко грама, оставени в станция на Метрото, обричат всеки човек, минал оттам, на бавна смърт. Докато се разпадат, фрагментите от метеорита си създават защита и е безопасно да бъдат преместени. Не се сещам за по-добро оръжие за тероризъм, а ти?

— Смяташ да ги продадеш?

Рат изглеждаше доволен от себе си.

— Наддаваха три страни. Северна Корея предложи най-много пари, но не се виждам да живея в изгнание в Пхенян. Същото се отнася и за Ирак. Приех офертата на Либия, защото е близо до Европа, където от време на време ще мога да се промъквам.

— А безценната ти нацистка партия? Напускаш ли я?

— Кой според теб ще получи по-голямата част от стоте милиона долара?

Трийсет минути по-късно товарът бе завързан за кабелите на въздушния кораб. Рейдер, Рат и Грета Шмид се качиха в хеликоптера. Работниците вече пътуваха с двата всъдехода обратно към временния лагер на север, където щяха да съберат всичко и да се подготвят за завръщане в Кемп Декейд. Тъй като тежестта на товара се доближаваше до максималната граница, дирижабълът първо трябваше да прелети над ледената покривка, за да набере скорост, и после да завие обратно към брега. За двайсет минути въздушният кораб се издигна на хиляда фута височина и премина над планините. Едва тогава хеликоптерът излетя с най-малката кутия на Пандора, закрепена между Рат и Рейдер. Грета седеше до любовника си. Пистолетът на Клаус беше на коленете й.

Рейдер се обърна да види летящия зад тях дирижабъл. Въздушният кораб се носеше на около осемстотин метра след тях, но дори от това разстояние изглеждаше така, сякаш се готвеше да погълне хеликоптера. Десет минути летяха над назъбеното крайбрежие на Гренландия. Изведнъж Рейдер видя научноизследователския кораб „Ньорд“ в малък залив на две хиляди фута отдолу.

Той се досети, че товарът ще бъде прехвърлен на кораба, но не разбираше защо, затова попита Рат.

— Първо, дирижабълът ни трябва, за да върнем всъдеходите в Кемп Декейд. Освен това въздушният кораб е твърде очебиен и известява присъствието си навсякъде.

Планът ми е „Ньорд“ да закара кутиите в Триполи, а дирижабълът да се върне в Европа, за да бъдат извършени пробните полети.

Голяма част от палубата на кораба бе разчистена, за да се осигури място за златните кутии, и работниците се подготвяха да насочат мрежите. Огромният тежък дирижабъл се спусна към „Ньорд“. Хеликоптерът направи завой и застана на четиристотин метра встрани и на височина петстотин фута, така че пътниците да могат да наблюдават внимателното спускане на товара.

Неочаквано част от морето на петдесет метра от научноизследователския кораб се раздвижи. От вълните се появи нещо като сиво торпедо, което се издигна във въздуха.

— Mein Gott!^[1] — едновременно възкликнаха Рат, Рейдер и Шмид.

Те познаха старата подводница и разбраха откъде е дошла.

Люкът на купола се отвори и отвътре излезе някой. Рат заповяда на пилота да се приближи, за да го видят по-отблизо. Надяваше се, че от подводницата е излязъл Мърсър. Неколцина от хората му на „Ньорд“ застанаха на перилата и насочиха щурмовите си пушки.

Преди Рат да успее да види ясно лицето на мъжа, оръжията затрещяха и човекът изчезна в облак от червеникава мъгла.

— Свържи ме с дирижабъла — заповяда Рат на пилота. След минута от радиопредавателя се чу гласът на пилота на въздушния кораб.

— Какво искате да направя?

— Прекрати прехвърлянето на товара, докато се погрижим за подводницата.

— Не знам дали ще мога. Двигателите са под напрежение заради забавянето на отвесното спускане.

Четирите ротора на въздушния кораб се въртяха толкова силно, че надипляха кевларената му обшивка. Дирижабълът трябваше да набере скорост и обтекаемата форма да му даде допълнителна височина. Мрежите с товара висяха само на петдесет фута от повърхността на залива. Тежките кабели вече се влачеха във водата. Рат отново погледна към подводницата. На мостика й се появи друг човек. Мърсър. Той оставаше извън пряка видимост заради „Ньорд“. Вниманието му бе приковано във въздушния кораб, затова не забелязваше увисналия зад него хеликоптер.

Гюнтер се увери, че предпазният му колан е затегнат и Грета държи на прицел Клаус, и отвори страничната врата на „Джетрейнджър“. Полярният въздух го блъсна със силата на ураган и смрази лицето и ръцете му. Рат махна ръкавиците си, за да се прицели точно, извади пистолета си и активира лазерния мерник. Подводницата се клатеше и хеликоптерът подскачаше, затова се съмняваше дали ще улучи целта, но искаше да привлече вниманието на Мърсър, докато дирижабълът излезе от фиорда. Червената точка на лазера обходи купола на подводницата и спря на Мърсър. Рат натисна спусъка.

Мърсър не виждаше въздушния кораб, а само чуваше грохота над себе си. Шумът заглушаваше всички останали звуци. Той реши, че няма да го видят, и надникна над ръба на мостика. И тогава забеляза „Ньорд“ и мъжете, които се бяха наредили до перилата и бяха насочили оръжия към него. Куршумите обсипаха купола и Мърсър се наведе. Когато Ервин падна в подводницата и се чу бръмченето на дирижабъла, Мърсър предположи, че изстрелите са дошли отгоре, но сега разбра кой е изстрелял канонадата. Бяха излезли на повърхността точно в момента на прехвърлянето на кутиите на Пандора.

— Ако не беше лошият ни късмет… — прошепна той и видя, че Айра подаде глава от люка. — Как е Ервин?

— Аника се занимава с него. Мисля, че не е много зле. Какво стана?

— „Ньорд“ е на петдесетина метра вляво, а дирижабълът се е спуснал над него. Идва насам. Слез долу и включи компресорите. Напълни резервоарите и се приготви за потапяне. Остави оръжието си. Имам идея.

— Не ми харесва, като говориш така — отбеляза Айра и изчезна долу.

Мърсър се приготви да погледне отново въздушния кораб, когато парче нажежена до бяло стомана рикошира в мостика и се заби в крака му. Той падна, притисна ръка до парещата рана и вдигна глава. Зад дирижабъла бе увиснал голям хеликоптер „Бел“. Страничната врата беше отворена и Мърсър ясно видя пистолета в ръката на Гюнтер Рат и извратената усмивка на лицето му. Мърсър вдигна шмайзера, натисна спусъка и тежкият картечен пистолет изстреля половината от трийсет и двата куршума в пълнителя. Мърсър презареди, но в същия миг хеликоптерът излезе от обхвата му.

Той се прицели в „Ньорд“ и отново натисна спусъка. Откосът разпръсна стрелците по перилата на кораба. Преди да се организират, Мърсър сложи нов пълнител.

— Марти, трябва ми помощ! — изкрещя той.

— Зарежи това. Да се махаме оттук.

Макар че се ядоса, Мърсър не можеше да обвини Марти Бишоп. Най-умното нещо беше да затворят люка и да се разкарат оттам. Но Мърсър нямаше намерение да бяга. Не и когато имаше възможност да сложи край на тази история веднъж завинаги. Кутиите на Пандора висяха несигурно, а ако се съдеше по ширината на фиорда и височината на планините, заливът беше дълбок поне хиляда фута. Повече от достатъчно.

— По дяволите, Марти, довлечи си задника!

Дирижабълът бавно набираше скорост и след няколко минути щеше да се издигне. Мрежите се влачеха по спокойните води и след двайсетина секунди щяха да минат по предната палуба на подводницата. Огромният въздушен кораб закри слънцето, приближавайки се към Мърсър, и сянката му се разпростря над залива.

— Какво искаш? — Марти се появи от люка. Твърдият му глас контрастираше на обезумелите очи.

— Вземи това. — Мърсър му даде шмайзера на Айра. — Насочи го към хеликоптера, ако се приближи, или към „Ньорд“, ако онези типове отново се организират.

— Никога през живота си не съм стрелял. Ами ако се наложи да сменя пълнителя?

— Ако ти трябват толкова много амуниции, това вероятно ще означава, че аз ще съм мъртъв.

Мърсър нервно презареди оръжието си. Хеликоптерът беше на четиристотин метра и пътниците наблюдаваха сцената от безопасно разстояние. Пистолетът на Рат не беше достоен съперник на шмайзера. Мъжете на „Ньорд“ бяха намерили укритие зад техническите съоръжения. Те поглеждаха към подводницата и от време на време стреляха. Изглеждаха доволни от патовата ситуация, защото това даваше на дирижабъла време да се изтегли.

— По дяволите! — изруга Мърсър и изстреля един откос по кораба, доволен от искрите от оловото върху стоманата. После прескочи перилата на мостика от другата страна на купола и скочи на палубата. Хеликоптерът на Рат бръмчеше над него, но когато Мърсър вдигна оръжието си, отново се отдалечи. Рат стреля, но не улучи. Дирижабълът беше точно над главата на Мърсър и се извисяваше като четиридесететажна сграда. Дори да изпразни пълнителя в корема му, щеше да бъде все едно да наплюе слон, затова Мърсър не му обръщаше внимание. Той искаше да се добере до въжетата, които бяха опънати от носа на „Ньорд“ и минаваха над подводницата. След няколко секунди въздушният кораб щеше да се отдалечи и да ги издърпа. Мърсър трябваше да прекоси десет метра метална повърхност, докато неизвестен брой стрелци го държаха на прицел. Устата му пресъхна. Кракът му пулсираше от болка. Сега или никога!

— Прикривай ме, Марти! — Мърсър не беше сигурен, че Бишоп го е чул от бръмченето на дирижабъла, но въпреки това побягна.

Стрелбата започна веднага. Марти отвърна на огъня. Мърсър притича по палубата, стигна до люка и залегна. Около него свистяха куршуми. Той се изправи и стреля вляво. Въжетата бяха дебели поне седем сантиметра. Едното се плъзна над палубата. Мърсър коленичи, изстреля остатъка от пълнителя по „Ньорд“ и хвърли оръжието. Бяха му необходими и двете ръце, за да сграбчи въжето, което беше хлъзгаво и натежало от морската вода. Той хукна обратно към купола, докато Марти стреляше по мъжете на кораба. Дирижабълът дръпна грубото въже, което одра кожата по ръцете на Мърсър. Оставаха само петдесет фута, преди краят да се изплъзне от пръстите му.

Мърсър погледна нагоре и видя, че хеликоптерът се е върнал. Рат сигурно бе разгадал намеренията му и идваше да го спре. Дрехите на германеца се развяваха от въздушната струя на ротора. Шумът заглушаваше изстрелите, но по отката на ръката, с която държеше пистолета, личеше, че Рат стреля. Мърсър уви въжето около перилата.

Предупреждението му към Марти бе заглушено от бръмченето на дирижабъла, и всичко, което му оставаше да направи, бе да се моли, когато се хвърли от подводницата. В металния корпус рикошираха още куршуми.

Леденостудената вода спря дъха му и прониза като с нолс черепа и ставите му. Раненият му крак се схвана. Дрехите му бързо се намокриха и натежаха и Мърсър усети, че го теглят към дъното. Той започна да рита и успя да събуе апреските си, но трудно изплува нагоре.

Главата му се показа над водата. Мърсър протегна ръка и се хвана за една от множеството цепнатини в корпуса на подводницата. „Бел Джетрейнджър“ отново се скри от погледа му, вероятно прогонен от Марти. Мърсър се опита да се изкатери на подводницата и усети, че някой го докосва. Той вдигна глава и видя, че Аника Клайн е протегнала ръце към него. Тя сигурно бе отишла при Марти на мостика и бе излязла на палубата след като Мърсър бе скочил във водата.

— Развържи въжето! — извика Мърсър.

— Марти го развързва. — Аника го хвана за ръката и го издърпа на палубата.

Марти правеше възли на остатъка от изчезващото въже и ги прокарваше през по-големите дупки в корпуса на подводницата.

Въжето се опъна. Дирижабълът спря. Огромният въздушен кораб се завъртя около носа си и изгуби височина, а смъртоносният му товар докосна повърхността на океана. Моторите му изсвириха пронизително от напрежението.

— Пипнах те, копеле! — изкрещя Марти.

— Да довършим работата. — Мърсър се изправи. Над тях отново изтрещя шмайзерът и Хилда Бранд им направи знак да побързат. Черният картечен пистолет димеше в дебелите й ръце.

Досущ като риба, бореща се за живота си, дирижабълът се мяташе насамнатам, опитвайки да се освободи от подводницата. Рат сигурно се бе обадил на пилотите и им бе казал, че ако изпуснат кутиите на Пандора, животът им ще бъде кратък.

Ръцете на Мърсър бяха премръзнали, докато се изкачваше на мостика под прикриващия огън на Хилда. Той се облегна на рамото на Аника и двамата се придвижиха към купола и слязоха в подводницата. Хилда продължи да стреля, за да не позволи на никого от „Ньорд“ да спусне лодка и да пререже въжето.

Мърсър стигна до контролното помещение и видя, че Ервин Пул се е подпрял на чертожната маса. Метеорулогът бе съблякъл ризата си и рамото му беше превързано. Лицето му беше бледо, а устните — стиснати от болка.

— Как се чувстваш? — попита треперещият Мърсър.

— Аника каза, че съм добре. Първият куршум е влязъл и излязъл под мишницата, а другият е рикоширал и се е забил в рамото. Боли ме, но…

— Айра, готов ли си? — попита Мърсър и започна да съблича мокрите си дрехи.

— Само кажи какво да направя.

— Затвори люка, Марти, и ела тук.

Мърсър остана гол. От тялото му капеше вода и кръв. Кожата му беше посиняла и набръчкана.

— Не ме преценявай в това състояние — каза той, когато Аника погледна към слабините му.

Тя му хвърли няколко одеяла. Хилда и Марти слязоха долу.

— Потапяме се!

Резервоарите заклокочиха, докато се изпълваха с вода, и подводницата бавно започна да се спуска.

Пилотът на дирижабъла видя мехурите около нея и разбра какво ще стане. Лоялността му към Рат се изпари и той кимна на помощника си.

— Не го прави! — изкрещя Рат по радиопредавателя. — От „Ньорд“ изпращат лодка, за да среже въжето. Ще издържите.

— Изхвърли товара — каза пилотът.

Помощникът натисна един от бутоните и преряза кабелите, с които товарът бе завързан за въздушния кораб. От дирижабъла се откъснаха трийсет тона злато, заграбено от нацистите, и един тон от най-смъртоносния елемент на земята, паднаха в морето и изчезнаха.

Въздушният кораб се издигна като детски балон, но въжето отново го спря. Той започна да се съпротивлява срещу потъващата подводница, която се опитваше да го завлече на дъното. Щяха да бъдат свободни, ако успееха да издържат, докато хората от „Ньорд“ прережат въжето. Дирижабълът се разтресе от максималната мощност на четирите си двигателя и огромните ротори.

Пилотът изхвърли горивото в опит да го олекоти, но това не оказа ефект. Стрелката на висотомера бавно падаше. Не беше необходимо да поглежда през стъклото, за да разбере, че са обречени.

— Какво ще правим сега? — попита помощникът. Пилотът най-сетне погледна навън и видя, че падат в спокойния залив.

— Ще умрем.

Носът на въздушния кораб се заби в океана, разплисквайки огромен фонтан от вода.

Всички в подводницата усетиха как корпусът се наклони, когато дирижабълът падна в морето. Макар че резервоарите бяха пълни, подводницата не можа да завлече във водата милион и двеста хиляди кубични фута хелий.

— На каква дълбочина сме? — Мърсър изпи голяма глътка бренди, за да се сгрее.

— Четиридесет метра и стоим на едно място. Не можем да потопим дирижабъла.

— Не е необходимо. — Изражението на Мърсър беше безмилостно. — Изпусни баласта и да излезем на повърхността.

Айра не разбра напълно плана му, но изпълни заповедта.

Въздушният кораб беше в почти отвесно положение и роторите вече не можеха да го издигнат, затова когато подводницата се появи над водата, въжето се отпусна и опашката му падна, преди пилотите да успеят да го уравновесят. Огромният му вертикален стабилизатор разряза водата като с нож и дирижабълът се наклони на една страна. Задвижени от реактивните турбини, перките се завъртяха бързо, но когато влязоха в контакт с водата, се разпаднаха. На корпуса разцъфнаха трийсетметрови разрези и хелият експлодира с оглушителен гръм.

Въздушният кораб започна да потъва. Вътрешното налягане предизвика събиране на газ в кухини, които се пръскаха като мехури. Част от обшивката падна върху кърмата на „Ньорд“ и се заплете в крановете на палубата. Мъжете хукнаха да разрежат плетеницата преди огромната тежест да преобърне кораба. Последният мотор на дирижабъла падна в морето и върху „Ньорд“ се посипаха още отломки.

Подводницата се появи на трийсетина метра от въздушния кораб.

Гюнтер Рат наблюдаваше разрушаването на дирижабъла от безопасно разстояние и обезумя, когато видя подводницата.

— Приближи се — изкрещя той на пилота и зареди нов пълнител.

На палубата на подводницата излязоха двама души. Единият държеше брадва, а другият шмайзер.

— Не можем да направим нищо — каза пилотът.

— Спусни се! — Рат пъхна дулото на пистолета в ухото му.

Хеликоптерът връхлетя като ястреб върху подводницата и бе обсипан с деветмилиметрови куршуми от шмайзера. Рат успя да стреля само веднъж и после хеликоптерът обърна. Докато пилотът завиваше, за да прелети за втори път, мъжът с брадвата отсече въжето.

— Ще ги убия! — беснееше Гюнтер Рат.

— Съмнявам се — засмя се Клаус Рейдер. — Първо ще ни надупчат с куршуми, а после ще затворят люка и няма да можеш да направиш нищо.

— Той има право, скъпи. Кутиите ги няма, но ни остана тази — каза Грета и побутна златната кутия в краката си. — Може да се приземим на борда на „Ньорд“ и да заминем далеч оттук.

За миг й се стори, че Гюнтер ще я застреля заради това предложение. Но той прибра пистолета в кобура и погледна към останките от въздушния кораб, провесени на кърмата на „Ньорд“. Грета не искаше да рискува и да му каже да затвори вратата, затова се сви в шубата си. Рат изгледа от главата до петите Рейдер, сякаш беше стока, и не каза нищо, но Клаус разпозна обезумелия поглед на хванат в капан звяр. Гюнтер беше готов да избухне. Той отново бръкна в якето си, извади пистолета и го изхвърли навън. — Иначе щях да те убия — обясни на Рейдер. — Докато разчистят палубата на „Ньорд“ и се приготвят да отплават, Мърсър ще е преполовил разстоянието до Кулусук. Няма да можем да го хванем, затова променяме плановете си. Ще отидем на едно място, където ще ми трябваш.

Останките от разрушения дирижабъл бяха разчистени за двайсет минути. Щом кацнаха, Рат научи, че на кораба няма достатъчно авиационно гориво за следващия етап на Пътуването им, и нареди да пуснат във водата една от мощните моторници. Подводницата бе изчезнала отдавна. Час по-късно Грета Шмид, Гюнтер Рат и четирима от най-добрите му главорези бяха на борда на лъскавата океанска моторница. Клаус Рейдер бе окован в трюма при последната кутия.

Моторницата се движеше със скорост трийсет възела и изминаваше триста мили в час. Щяха да пристигнат на мястото малко преди полунощ.