Алекс Кош
Огненият орден (12)

Действие 0

Излизайки от подземните тунели, Кейтен се озова в малка горичка някъде между Крайдол и Лита. „Децата на дракона“ не случайно бяха направили лабораторията и тайната си база именно тук — достатъчно далече от столицата, но и в близост до малко селце, където спокойно да пазаруват. В тази пустош нямаше да се притесняват, че ще привлекат прекалено нимание, а в същото време можеха да разчитат на всякаква помощ, тъй като селцето беше израсло на самия път между двата града и се изхранваше основно от пътниците. Посрещнаха Кейтен с отворени обятия, дадоха му храна, вода и чисти дрехи. И това въпреки факта, че той нямаше никакви пари. Впрочем не го направиха съвсем даром — наложи се Кейтен да зареди всички светилници в селото и да ремонтира няколко селскостопански техномагически устройства. После един от местните търговци се съгласи да го закара до столицата, и сега, след почти цял ден, той се оказа зад стените на родния си град.

Да се отбива в къщи нямаше смисъл — това беше първото място, където щяха да го потърсят. Не се знаеше колко още Майстори освен Ромиус бяха замесени в заговора, така че Кейтен се стараеше да бъде максимално предпазлив. Всичко, което трябваше да направи, беше да намери ливрея на Майстор, за да влезе в Академията, без да привлича излишно внимание. Старата му ливрея беше станала на парцали и той я хвърли още в селото, а със сегашното му облекло не биха го допуснали дори на площада на Седемте Фонтана. Да не говорим за Академията…

Между другото, да се купи ливрея на Майстор беше не просто трудно, а много трудно. Почти невъзможно. Специалният материал, сложната кройка, секретната технология на изработка — всичко това правеше ливреята рядка стока. Кейтен отлично знаеше това, защото навремето самият той ги продаваше нелегално. Произхождаше от бедно семейство и след постъпването в Академията не можа да устои и използва уменията си, за да повиши собственото си благосъстояние. Грешки на младостта, идващи на помощ в толкова решаващ момент. Оставаше му само да мине през малко нелегално магазинче и да конфискува една от собствените си мостри.

Малко по-късно Кейтен вече стоеше пред вратите на Академията. Наметвайки на главата си качулката на червената ливрея на Майстор, за да не привлича излишно внимание към себе си, той бавно прекоси двора във формата на стилизирана буква „З“, влезе в кулата и отиде право в помещението със служебните телепорти. За разлика от телепортите за общо ползване, оттук можеше да се отиде до всеки етаж и всяко помещение в Академията, ако, разбира се, нивото на достъп позволяваше.

Телепортите бяха единственото средство за определяне правото на достъп до различните помещения в Академията. Именно от съображения за сигурност, а не заради безхаберието на строителите, повечето от стаите в кулата нямаха врати и прозорци. Базата данни на автомага съдържаше информация за всички хора, намиращи се в Академията, и при влизане в телепортите веднага се задействаше сложна система за проверка на ранга и нивото на достъп. Благодарение на тази система автомагът пазеше история на посещенията за всеки етаж и помещение, позволяваща да се проследи движението на всеки индивид. Именно поради това Кейтен не би могъл да проникне в Академията незабелязано, ако не беше едно малко „но“ — активно беше участвал в изграждането на системите за сигурност. Всъщност той спокойно можеше да бъде наричан баща на автомага.

Кейтен настрои телепорта за стаята с автомага и секунда по-късно беше там. В центъра на неголямото помещение стоеше огромна конструкция от множество призматични кристали, наречена от Кейтен автомаг. Изкуственият магически интелект, вложен в тях в качеството си на дипломна работа при завършване обучението на Кейтен, се превърна в основна защитна система на цялата Академия почти веднага след създаването си. За поредна година автомага безупречно изпълняваше защитни и много други функции, като постоянно се обучаваше и самоусъвършенстваше.

 

 

Сочният баритон на автомага прозвуча меко и плътно:

— Татко!

— Здравей, Аем. — Кейтен пристъпи до кристалната конструкция и нежно прокара ръка по повърхността й. — Как си?

— Отлично. Работя по проблема за намаляване на консумацията на енергия при телепортация — за лабораторията по преместванията. Това отнема почти всичките ми свободни ресурси.

— Страхувам се, че ще трябва временно да спреш тази работа.

Кейтен отвори едно скрито шкафче и извади бутилка вино, сирене и прясно изпечено месо, консервирани със специални заклинания. Той често оставаше до късно в лабораторията, забравяйки за всичко, затова винаги поддържаше малки запаси от храна, които сега се оказаха много на място.

— Дай ми данните за последните придвижвания на Майстор Ромиус и Майстор Ревел — нареди Кейтен и седна на креслото с чаша вино в ръка. — О, дай ми и последните сводки за „Децата на дракона“. Кажи ми също дали моите възпитаници са се появявали в Академията!

Скоро Кейтен получи цялата необходима информация. Майстор Ревел, както обикновено, беше в кабинета си — шефът на Службата за сигурност изобщо не беше напуснал пределите на Академията. Затова пък Ромиус беше напуснал Академията пеша, отправяйки се в неизвестна посока. Най-вероятно не е използвал телепортите точно защото е знаел за всички възможности на автомага. Кейтен умишлено занижаваше възможностите на своето творение и не афишираше собственото си влияние върху автомага, за да не стряска Службата за сигурност, но Ромиус знаеше истината. Като близък приятел.

Кейтен се усмихна тъжно.

Да бе, близък…

— А какво става с моите ученици?

— Закари и Чез снощи се телепортираха в Академията от Крайдол.

Кейтен стана от стола:

— Сигурно са дошли да се отчитат. А сега къде са?

— Чез преди малко напусна Академията, а Закари току-що се телепортира на жилищния етаж.

— Прекрасно — зарадва се Кейтен. — Трябва да го предупредя. Аем, изтрий цялата информация за присъствието ми в Академията, и не записвай придвижванията ми. След малко ще се върна.

Напускайки кабинета си, той нахлупи качулката и забърза към телепортите. Разбира се, качулката също привличаше внимание, но беше по-добре, отколкото да се срещне очи в очи с някой познат. Телепортирайки се на жилищния етаж, Кейтен намери стаята на Зак и едва сдържайки нетърпението си, почука на вратата.

— Влез! — чу се ясен глас отвътре.

Едва прекрачи в стаята и Захари скочи от леглото:

— Кейтен!

— Привет — поздрави Кейтен, изпитвайки силно облекчение, че най-накрая вижда един от своите ученици в добро здраве.

Вярно, че изглеждаше малко блед, но това сигурно беше защото вече е успял да отпразнува с неспокойния си приятел завръщането в столицата.

— Как се озова тук?! Ние вече те отписахме! Току-що бях при Майстор Ревел и той ме уверяваше, че отдавна си мъртъв! — въодушевено задърдори Зак.

— Не съм толкова лесен за убиване — Кейтен погледна към вратата, после я затвори тихо и тръгна из стаята, оглеждайки за проследяващи заклинания. — Успях да избягам.

Стаята беше буквално натъпкана с всякакви видове „буболечки“. В допълнение към стандартните аларми, съобщаващи за използването на магии, тук имаше подслушващи устройства и дори магически датчици с абсолютно незнайно предназначение. Решавайки да не губи време в обезвреждането на всяко заклинание, Кейтен просто покри част от стаята със Завеса на мълчанието — най-силното защитно поле, екраниращо абсолютно всичко. Още не беше измислено заклинание, което да пробие през Завесата на мълчанието — да подслуша, види или сканира по някакъв начин тези, които са под неговата защита. На практика Завесата буквално изрязваше пространството от реалността. За съжаление, беше почти невъзможно да се скрият следите от използването на това определено полезно заклинание. Така че всеки що-годе кадърен Майстор веднага би се досетил, че живещият в тази стая човек има нещо за криене.

— Вече може да говорим спокойно Завесата на мълчанието ще ни защити от любопитни уши.

* * *

След разговора със Зак Кейтен малко се успокои. Все пак вече знаеше, че с неговите хора всичко е наред. Освен това успя да предупреди Зак за предателството на Ромиус. Всъщност не съвсем сигурно предателство… това предстоеше да се уточни. А разказа за приключенията на първокурсниците направо шашна бившия надзорник. Кейтен не можеше да повярва, че те на практика сами са се справили с толкова сериозна заплаха, установили са контакти с нисшите вампири и дори са постигнали значителен напредък в изучаването на Занаята. Разбира се, бяха талантливи, но това, което им се беше случило, не можеше да се нарече нищо друго освен късмет.

Връщайки се в лабораторията, Кейтен се пльосна в креслото, пресуши набързо чаша вино и се зае с печеното месо.

— Аем, има ли нещо ново?

— Довечера има свикано Общо събрание — с готовност отговори автомага.

— Тема?

— Неизвестна. Събранието е по искане на Майстор Ревел.

— Ясно — замислено каза Кейтен. — Сигурно ще иска да обсъди получената от Зак информация за активизирането на тайното общество на нисшите вампири. А може и за „Децата на дракона“ да кажат нещо…

За съжаление, автомагът имаше достъп само до информацията за придвижванията през телепортите и не можеше да приложи своите възможности, за да подслуша Заседателната зала или жилищните стаи. За целта трябваше да се проникне в помещението и да се инсталират подслушващи заклинания. И ако за стаите на учениците шпионските заклинания бяха доста често срещани, то да замаскираш подобно заклинание така, че да не могат да го открият пълноценни Майстори, беше практически невъзможно. И тъй като Заседателната зала винаги се подлагаше на много внимателна проверка, дори само да се промъкнеш незабелязан беше предизвикателство, тъй като Майсторите веднага биха засекли всяко използване на заклинание за промяна на външния вид. А да бъдеш в Заседателната зала с нахлупена качулка се считаше за явно неуважение към присъстващите. Така че, за да попадне на Общото събрание, Кейтен можеше да направи само едно — да се възползва от добрите стари начини за маскировка. Класическият грим още никой не беше го забранил.

— Имам нужда да се уединя някъде — предупреди Кейтен автомага. — Продължавай да триеш цялата информация за придвижванията ми. И проследи, доколкото е възможно, с кого общува Майстор Ревел.

— Добре.

„А аз трябва да променя външния си вид и да опитам да се снабдя с една много полезна вещ — помисли си Кейтен. — Надявам се, че работят все още на същото място…“

След като напуска Академията, Кейтен се отправи към един от неголемите райони на Лита, населен със старомодни протестанти — противници на магията в ежедневието. Те заемаха цял квартал, където животът значително се различаваше от този на останалата част от Златния град. Тук дори къщите бяха изградени с обикновен кирпич, без да са превърнати в злато. Не се използваха никакви заклинания за коригиране на климата, готвене, защита на домовете и други домакински нужди. Независимо от факта, че всичко тук буквално на всяка стъпка крещеше за неприязън към магията, Кейтен обичаше да обикаля в тези райони. И една от любимите му атракции тук беше малка театрална трупа от актьори и циркови артисти, правещи фокуси както в доброто старо време, без никакъв намек за магия. Това беше много необичайно за град, препълнен догоре с всякакви видове магии, за всякакви поводи, когато театралните постановки се бяха превърнали в шоу от внимателно подбрани заклинания, представляващи интерес само за обикновените хора. Подобни представления нямаше как да изненадат Майстора, но на пръв поглед непретенциозните трикове и елементарната ловкост на ръцете предизвикваха възхищение и някакъв детски възторг. Именно от артистите в този цирк Кейтен се надяваше да си осигури грим, за да промени външния си вид и да влезе незабелязано на Общото събрание. По едно време беше доста близък с една от актрисите и сега се надяваше да се възползва от помощта й.

Разбира се, кварталът на протестантите се намираше в покрайнините на града, така че да не смущава основната част от населението на Лита. Все пак болшинството възприемаше живота без магия като странност или ексцентричност. За Кейтен те бяха мили и дружелюбни хора, които не се опитваха да налагат начина си на живот на другите, а тихо и кротко си живееха в своя малък свят.

Шатрата на цирка беше разположена малко встрани от квартала на протестантите, на специално приспособена за целта площадка. Жителите не се поколебаха да съборят няколко сгради, за да осигурят площадка, която да побере огромната цветна шатра и няколкото малки фургона, в които живееха актьорите. Това можеше да се счита и за знак на почит към старите традиции и времена, когато подобни циркови шатри са обикаляли по земите на Империята и Пограничните райони. Сега никой не си и помисляше да пътува, но за да спазят традицията, актьорите живееха в истински фургони. Представленията бяха през нощта, така че сега всеки си беше намерил някакво занимание — да подготвя инвентара, да репетира някой номер или просто да почива. Кейтен поздрави учтиво клоуните и нисичкия атлет, чийто черти на лицето издаваха родствена връзка с троловете. По-нататък фокустникът разместваше кутии с подозрително отделени едно от друго части на женско тяло. Именно в една от тези части — стърчаща от черна лакирана кутия глава — Кейтен разпозна своята позната. Е, не точно позната… в действителност те имаха доста по-близки отношения…

Той се приближи до кутията, от която се подаваше главата на красиво червенокосо момиче, погледна я в очите и леко се усмихна:

— Здравей, Сакша.

Момичето присви очи, опитвайки се да види госта, тъй като слънцето грееше в очите й:

— Кейтен! Ах ти, подлецо!

Майсторът смутено и малко виновно сви рамене, доволен, че момичето беше буквално разглобена и не можеше да изрази чувствата си по подходящ начин — с помощта на физическо въздействие. Сакша произхождаше от семейство на потомствени майстори на Изкуството и въпреки крехката си физика и професията си на асистентка на фокусника, можеше да направи такива неща, които биха затруднили и Върховен Майстор. В допълнение към работата си като асистентка Сакша си имаше и собствени гимнастически номера — тя правеше наистина невероятни неща на въжето под купола. Навремето именно с тези номера грубоватото и рязко момиче беше привлякло вниманието му.

— Отдавна не сме се виждали — неуверено се усмихна Кейтен.

— Ей, Шийн, бързо ме изкарай оттука, че искам да докопам този кретен! — заповяда момичето на фокусника, без да откъсва ядосания си поглед от Кейтен.

Фокусникът, висок побелял мъж в странна сива роба, смътно напомняща ливрея на Майстор, бързо започна да събира кутиите, опитвайки се да сглоби момичето. Те бяха три. От едната стърчаха главата и ръцете, от другата — краката, а от третата не се показваше нищо — явно там беше тялото. Кейтен с интерес разглеждаше кутиите и видимите части на момичето, опитвайки се да разгадае фокуса. Веднага разбра, че няма и помен от магия. Също толкова бързо се убеди, че краката, стърчащи от втората кутия, наистина принадлежаха на Сакша — издаваше я малката бенка на глезена.

Кутиите бяха много стари и колелата им се въртяха доста трудно. Затова не беше изненада, когато от прекалено бързане фокустникът събори кутията с главата и ръцете.

— Ах ти, дърт глупако! — извика момичето, удряйки главата си в земята. — Какво правиш?

— Съжалявам — флегматично каза старецът, без какъвто и да е намек за вина.

Кейтен му помогна да вдигне кутията, а после и да съедини тялото на момичето. Щракнаха закопчалките и Сакша изскочи от дългата кутия право в обятията на Майстора. Всъщност не точно в обятията, а по-скоро в нелепо протегнатите му за защита ръце. Кейтен не тръгна да използва магия, а да се противопостави в нормален ръкопашен бой на майстор от такова ниво не би могъл и при най-добро желание. Получи тежък удар в гърдите и падна на земята, а момичето се стовари върху него.

— Мръсник — извика тя и го зашлеви през лицето. — Долен лъжец!

— И ти ми липсваше — без да си криви душата, отговори Кейтен. — Нека оставим ласките за после, имам много важна задача за теб.

Сакша отвори уста да каже нещо язвително, но замълча. Няколко пъти пое дълбоко въздух, за да се успокои, и накрая каза през зъби:

— Задача? Ами да… какво друго може да те накара да дойдеш тук.

— Не се цупи — намигна й Кейтен. — Ти не си такава.

— Аз ли не съм такава?! — отново избухна момичето. — Ей сега ще ти… — тя го хвана за лакътя — счупя ръката!

— И ще те измъчва чувство за вина — спокойно отговори Майсторът. — Хайде стига вече, Сакша. Знаеш, че имам много работа в Академията и това е единствената причина, поради която не съм идвал толкова дълго време.

— Наистина ли? — разхлаби хватката момичето.

— Разбира се — увери я Кейтен. — Аз наистина…

Момичето покри устните му със своите и останалата част от изречението не се чу.

— Миличкият ми той — зашепна момичето, покривайки с целувки цялото му лице. — Толкова скучая без теб…

— По-внимателно — изстена Кейтен. — След шамара ти още не съм си наместил челюстта. И ти ми липсваше. Последните няколко дни прекарах затворен дълбоко под земята и физически още не съм готов за твоите прояви на чувства.

Сакша се отдръпна и го погледна:

— О, наистина. Толкова си блед и измъчен… Бедничкият ми…

Привикнал с промените в настроението на приятелката си, Кейтен й позволи да го вдигне от земята и да го отнесе в един от фургоните. Всъщност привидно крехкото момиче без особено затруднение щеше да го отнесе на ръце дори ако Кейтен се беше съпротивлявал. Все пак майсторска степен в Изкуството — това бяха умения и знания, неотстъпващи на тези в Занаята, просто лежащи в друга плоскост. Само да искаше, Сакша можеше да преподава във всяко училище в столицата, защото произхождаше от древен род майстори на Изкуството — първите хора, удостоени с честта да бъдат ученици на вампирите. Никой не знаеше с какво точно рода Зор беше спечелил благосклонността на вампирите, но именно те станали първите хора, овладели Изкуството. Сакша Зор, както и всеки друг потомък на този род, можеше да работи като бодигард за баснословни пари или да преподава, но по незнайна причина тя избра да живее в квартала на протестантите и да работи за стотинки в този малък цирк — притаила се в края на града отживелица от миналото.

Кейтен както не можеше да се съпротивлява, така не можеше да започне и разговор за работата, преди Сакша да го нахрани с вкусна супа от местни зеленчуци. Разбира се, тези зеленчуци изобщо не можеха да се сравняват със зеленчуците, отглеждани с използването на магия, но точно в несъвършенството беше цялата прелест на тази супа. Все пак използването на магия правеше света прекалено съвършен — както всички сгради в Лита станаха дразнещо златни, така и храната — безкрайно вкусна, а дрехите — прекалено крещящи и удобни. Повечето хора харесваха това, но някои започнаха откровено да се дразнят и впоследствие станаха постоянни гости в квартала на протестантите, а някои от тях — дори негови жители.

— Супата ти е невероятна — каза Кейтен. — Ако зависеше от мен, само нея бих ял.

— Че какво ти пречи? — закачливо отвърна Сакша. После се протегна, демонстрирайки прелестите си, и намигна: — Остани…

Кейтен се загледа в прекрасните форми, подчертани от плътно прилепналото трико, но бързо се овладя:

— Сакша, наистина имам много важна работа от национално значение. И имам нужда от помощ. Твоята и на чичо ти.

Момичето направи гримаса.

— Е, за моята — това го разбирам. Ако трябва да се убие някого, аз по принцип нямам нищо против — намигна тя. — Срещу определена сума или най-добре в натура. Но чичо с какво може да ти помогне?

— Трябва ми онова нещо, с което записва гласове за шоуто — поясни Кейтен. — Надявам се да го използвам, за да подслушам един много важен разговор.

— Наистина ли? — невярващо попита момичето. — Че то е колкото куфар, как смяташ да го скриеш?

— Това не е проблем — увери я Кейтен. — Най-важното е, че това нещо не излъчва магия. Как мислиш, чичо ти дали ще ми го заеме?

Сакша изсумтя.

— Мечтай си. Той трепери над изобретенията си като над собствени деца. Ще трябва да взема това чудо без разрешение, което означава — тя потърка пръсти — двойно заплащане.

Разбира се, Кейтен с радост плати. Ако зависеше от него, той би посветил цялото си време на това плащане и би загърбил всички други грижи и тревоги, но уви…

— Слънце мое, ще можеш ли да промениш външния ми вид?

— Да те разкрася така, че и родната ти майка да не те познае? — попита нежно момичето и леко го ухапа по ухото.

Кейтен отдавна беше свикнал с особеното й чувство за хумор, така че не реагира на закачката.

— Не, скъпа, просто се нуждая от малко грим…

* * *

Заседателната зала постепенно се пълнеше с Майстори. Мъже в сиви и червени ливреи бавно заемаха обичайните си места, в съответствие със своето положение — младите се тъпчеха в галерията, а най-уважаваните Върховни Майстори заемаха първите редове. Разбира се, това деление беше неписано, но се спазваше не по-лошо от кой да е закон. Кейтен се стараеше да бъде незабележим и затова седна някъде по средата, далеч от тези, които биха могли да го познаят. Въпреки умело положения грим беше много притеснен. Разбира се, само гримът не беше достатъчен, за да проникне незабелязан в Заседателната зала, но основното препятствие, ограниченията при телепортиране, беше лесно преодоляно с помощта на автомага.

След като изчака всички да заемат местата си, сивокосият Председател вдигна ръка в знак, че Общото събрание започва.

— Поздравявам всички присъстващи. Ако няма възражения, обявявам началото на Общото събрание. И веднага искам да дам думата на Майстор Ревел, по чието искане свикахме това извънредно заседание. Очевидно той има важни новини, станали причина за толкова сериозно искане.

Плешивият Майстор се надигна от първия ред и тръгна към подиума.

— И така, дами и господа, призовах ви днес, за да ви съобщя изключително неприятни новини…

Всъщност Майстор Ревел започваше с тези думи всички събрания. За голяма радост или съжаление, той никога не лъжеше — новините напоследък наистина бяха много неприятни.

— Проблемът с тайното общество вътре в Академията на практика е решен. „Децата на дракона“ са унищожени — останаха само няколко тайни убежища, но ние много внимателно ги наблюдаваме. Има подозрение, че заговорниците са били свързани с Шатерския халифат. Освен това в Империята се появи нов проблем — някой снабдява нисшите вампири с бойни артефакти от неизвестна модификация. Подозирам, че и тук не е минало без Шатер.

Един от седящите на първия ред Майстори вдигна ръка:

— Появата на незаконни бойни артефакти, разбира се, е сериозен проблем, но нали нисшите вампири нямат такива способности, че да ги използват.

— Не случайно казах, че са от неизвестна модификация. Изглежда, че някой много сериозно е напреднал в изучаване енергията на нисшите вампири и е успял да създаде принципно нов тип артефакти, използващи тяхната жизнена сила. Освен това тази сила е враждебна към всичките четири елемента и с лекота унищожава сплитанията на нашите заклинания.

От задните редове се разнесе недоверчив шепот.

— Благодарение на първокурсниците ни в Крайдол лабораторията вече получи необходимите образци. Мисля, че съвсем скоро ще имаме подробно описание на техните възможности и бързо ще намерим начин за справяне с новата заплаха, а може да успеем и да усвоим новия вид енергия.

— Каква опасност за нас могат да представляват нисшите вампири? — мрачно попита един от Върховните Майстори. — Не преувеличавате ли? И дори да е така, какво ни пречи веднага да унищожим всички тези същества?

— Геноцид? — вдигна вежди Председателят.

— А защо не?

Майстор Ревел внимателно погледна направилият предложението Майстор.

— Майстор Кито, бих ви посъветвал да се обърнете за помощ към друидите.

— Каква помощ? — не разбра Майсторът.

— Да се лекувате — твърдо отговори Майстор Ревел. — От склероза. Как иначе да си обясним факта, че игнорирате споразумение, подписано от Императора с Царството на вампирите преди близо пет века?

— „… Империята се задължава да не прилага по отношение на обърнатите във вампири мерки за унищожение, граничещи с геноцид. На свой ред Царството осигурява на хората, живеещи на нейна територия, достоен живот и възможност по всяко време да променят мястото си на пребиваване“ — цитира Председателят. — С други думи, ние не пипаме нисшите вампири, живеещи в Империята, а те не превръщат живота на хората в Царството в ад.

— Точно така — потвърди Майстор Ревел. — Затова нашата задача не е да унищожим нисшите вампири, а да ги разоръжим. Така че трябва да намерим източника на артефактите и да го вземем под контрол. Освен това, във връзка с повишената опасност препоръчах на съветник Митис да въведе военно положение в Империята.

В залата се разнесе недоволен шепот.

— И какво отговори съветник Митис? — попита Председателят.

— Разбира се, отказа — сви рамене Майстор Ревел. — Аз и не очаквах друго. Но благодарение на моята препоръка той подписа заповед за оборудване на стражите с допълнителни бойни артефакти.

Председателят потри доволно ръце:

— Значи ще има нови договори. Майстор Кано, подгответе работилниците и направете ревизия на складовете. Защитни амулети, брони, оръжия — всичко, което може да бъде полезно на стражите в борбата с нисшите вампири.

— Да не бъдем като улични търгаши — намръщи се Майстор Ревел. — Много по-важно от печалбата е фактът, че за разлика от Императора, мир на праха му, главният съветник е съвсем наясно колко много Империята зависи от Академията. Може би скоро ще преразгледаме стария договор за забрана на Майстори да заемат политически постове.

На толкова изненадващо заявление залата отговори с гробно мълчание. Причината беше не в шокиращата новина, а че всеки за миг се замисли — колко изгоди за него и семейството му може да донесе даден пост в двора на Императора. Обсъждането на останалите въпроси протече вяло и неохотно, сякаш Майсторите мислено се бяха пренесли в светлото бъдеще и нямаха никакво желание да се връщат към настоящите проблеми. Дори Кейтен за миг се замисли за възможните ползи, но бързо се овладя. На практика сега беше извън закона и да мисли за подобно нещо беше просто глупаво.

След като обсъдиха още няколко маловажни въпроса, Майсторите започнаха бавно да напуснат Заседателната зала. Кейтен умишлено се забави при телепортите, за да пропусне Майстор Ревел пред себе си. За външността си нямаше какво да се притеснява, Сакша доста се беше постарала над маскировката му, но имаше опасност някой да разпознае аурата му. Колкото и Кейтен да променяше външността си, всеки подготвен специалист можеше да засече аурата му, ако знаеше какво и къде да търси. Майстор Ревел беше точно такъв специалист и затова сега Кейтен се криеше в тълпата, стараейки се да не привлича внимание. После побърза да се прибере в стаята при автомага и да подремне, тъй като време имаше повече от достатъчно.

— Аем, колко души има сега в кабинета на Майстор Ревел?

— Един.

— Един? — разочарова се Кейтен.

— Един човек и един вампир.

— Прекрасно — облекчено въздъхна Кейтен. — Значи ненапразно сложих подслушвателното устройство. Мисля, че знам що за вампир е това. Аем, събуди ме, когато всички излязат от кабинета, за да мога да си взема машинката.

— Добре.

Когато Майстор Ревел тръгна към Заседателната зала, Кейтен постави в кабинета му устройството на Сакшиния чичо. Това обемисто устройство имаше едно неоспоримо предимство — работеше без никаква магия, затова работата му не можеше да бъде засечена. Скриването на немалката кутия под шкафа се оказа лесно, и сега трябваше само да изчака Майсторът да напусне кабинета си, за да си я вземе заедно с всички записани разговори. Кейтен много се надяваше да получи поне малко полезна информация. Ромиус винаги беше работил с Майстор Ревел, изпълнявайки разни задачки за него, и едва ли шефът на Службата за сигурност няма да знае какво става под носа му. Той беше проницателен, умен и далновиден човек. Кейтен и досега не проумяваше как Майстор Ревел допусна нападение срещу Академията, а и възникването на опасно тайно общество в самата Академия едва ли би могло да остане незабелязано от него. Най-вероятно шефът на Службата за сигурност или е бил член на „Децата на дракона“, или по някакъв начин ги е използвал за свои цели. В главата на Кейтен имаше хиляди догадки, но нито един факт, който да ги подкрепя или опровергава.

Кейтен заспа почти веднага и се събуди чак сутринта.

— Майстор Ревел напусна кабинета си преди пет минути през личния си телепорт — докладва автомагът. — Накъде се е телепортирал не мога да кажа, защото телепортът му е изключен от общата мрежа. Засичам кога се използва само по косвени улики.

— Изключен от общата мрежа? — изненада се Кейтен. — Странно. Добре, а вампирът къде е?

— Използва стандартен телепорт, телепортира се във форт Скол.

— Защо му е да ходи там? — измърмори под нос Кейтен. — Добре, отивам да взема устройството и да прослушам записа.

Разбира се, шансът да получи поне малко полезна информация беше нищожен, но трябваше да опита. Кейтен имаше късмет, че по време на обучението си в Академията участва в разработката на защитните заклинания за помещенията и сега с лекота можеше да проникне в повечето стаи на кулата. Разбира се, Майстор Ревел не би бил шеф на сигурността, ако не можеше да защити кабинета си, но и тук Кейтен успя да се справи добре. Просто той, за разлика от шефа на сигурността, имаше повече време за научна работа и постоянна практика.

Телепортирайки се на етажа на Майсторите, Кейтен отново проникна в кабинета на Майстор Ревел. Този път успя много по-бързо да заблуди защитните заклинания. Взе записващото устройство, върна се в стаята си и веднага започна да прослушва записа. Дълго време се чуваха само безполезни шумове, но накрая бе възнаграден с нещо невероятно.

— Как вървят нашите работи? — попита непознат за Кейтен глас.

Явно това беше същият онзи вампир, който навремето се подвизаваше в Двореца на Императора в качеството си на съветник на Императора, а сега се беше преселил в Академията. Кейтен го беше виждал няколко пъти и беше чул, че на възраст е едва ли не по-стар от Велхеор.

— Отлично. Изпратих Ромиус да се увери, че „Децата на дракона“ са изпълнили всички указания.

„Значи Ромиус все пак работи с Ревел, както и подозирах — с лека тъга си помисли Кейтен и веднага го заля вълна от омраза. — Какво замислят тези гадини?“

— Защо толкова сложно? Не беше ли по-лесно да го убием веднага?

— По-лесно беше. Но първо исках да се уверя, че ще можем да контролираме автомага без неговата помощ.

„Ама те за мен ли говорят?! — изведнъж осъзна Кейтен. — Излиза, че нашата среща не е била породена от интерес към Фонтана на Съдбата, «Децата на дракона» от самото начало са искали мен! Значи доста съм подценявал Ревел, мислейки, че не знае за всички възможности на автомага… Той е знаел и е решил да ме отстрани, за да не застрашавам плановете му. Остава само да разбера що за планове са това.“

— А ние ще можем ли? — попита вампирът.

— Ще можем — увери го Майстор Ревел. — Но докато специалистите разучат неговите системи, аз за всеки случай изключих личният си телепорт от общата система. В действителност автомага има огромни възможности, но в момента потенциалът му не се използва дори наполовина. Подозирам, че Кейтен умишлено е криел от нас информацията за реалните възможности на творението си.

— Ако е толкова уникален, защо не се опитате да го привлечете на наша страна?

— Той е твърде голям инат. С много голяма вероятност Кейтен щеше да откаже и да ни причини много проблеми.

„О, дори не можете да си представите колко неприятности мога да ви причиня — кисело се усмихна Кейтен. — Всички ви ще изкарам на светло.“

— А какво става с най-перспективния кандидат?

— Способностите на Захари Никерс продължават да ме удивляват. Знаеш много добре, че с успехи в стихийната магия не можеш да ме впечатлиш, но той успява да научи по нещо от всеки. След забранената магия Захари започна да използва артефактите на нисшите вампири. Представяш ли си, днес го е нападнал някакъв луд ренегат от „Децата на Дракона“, третокурсник, и момчето го размазало по стената с помощта на артефакт от нисшите вампири.

„О, не! Излиза, че Зак са го нападнали веднага след тръгването ми?! — ужаси се Кейтен. — Трябваше да остана малко по-дълго, тогава щях да го защитя. Едно ме успокоява — с момчето всичко е наред и за момента нищо не го заплашва, защото е нужен на Майстор Ревел. Но какъв смелчага, успял да победи третокурсник!“

— Но нали знаеш, че тези артефакти могат да ги управляват само нисши вампири? — обади се вампирът. — Това означава само едно, че скъпоценният ти Зак е заразен.

„Ето защо е толкова бледен! — плесна се по челото Кейтен. — И не ми каза нищо! Щом не помоли за помощ, сигурно сам е намерил решение. В Крайдол е Велхеор, има вероятност той да му помогне, макар че само дракон може да ги разбере тези вампири.“

— Става още по-интересно — усмихна се Майстор Ревел. — Ако можем да го изследваме и да получим някои резултати…

— Да, това ще бъде пробив.

„Значи все пак се канят да използват Зак като опитна мишка — помисли си раздразнено Кейтен. — Нищо, да ви видя как ще успеете.“

— Ще му дадем възможност да се развива свободно дотогава, докато не стане заплаха и има възможност да го контролираме. Сред групата третокурсници в Крайдол имам свой човек, който ще следи отблизо Захари Никерс, а след две седмици цялата им петорка отива във форт Скол. Там ще можем спокойно да изследваме неговия феномен.

— А чичо му няма ли да е против?

— Разбира се, че ще бъде — съгласи се Майстор Ревел. — Ако доживее до този момент…

След като изслуша целия запис, Кейтен се облегна в креслото и дълго време седя, загледан в една точка, като се опитваше от получената информация да сглоби цялостната картина на случващото се. Оказа се много зле.

„Независимо от всичко трябва да говоря с Ромиус — твърдо реши накрая. — Но къде да го намеря?“

— Така си и мислех, че ще те намеря тук.

Кейтен подскочи от изненада, което обаче не му попречи веднага да се обгради със защитни и нападателни заклинания.

Преди него стоеше самият Ромиус.

— Спокойно, дойдох просто да поговорим.