Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Caress and Conquer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Az (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Кони Мейсън. Ласки и насилие

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Атанасова

Коректор: Петър Иванов

ISBN: 954-17-0013-6

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и втора

Тони се събуди. Аманда се бе свила така доверчиво в ръцете му, че той почувства силно отвращение към себе си. Бе започнал да пие много и се държеше грубо към жената, която обичаше. Изпитваше ненавист към себе си, защото бе отблъснал тази, която му бе най-скъпа. Не можеше повече да продължава така! Трябваше да спре Лети на всяка цена.

 

 

Аманда цяла сутрин бе размишлявала и спорила със себе си. Най-накрая реши. Трябваше да узнае какво място заема в чувствата на Тони и да открие дали има друга жена в живота му. Това решение й даде сила да изчака, докато съпругът й се отправи на мистериозната си разходка, както всеки ден през последните седмици. Когато той яхна коня си и потегли, Аманда оседла своя и го последва на значително разстояние, като се прикриваше зад дърветата.

Потънал в тъжни мисли, Тони не се оглеждаше назад. Когато той отби от пътя и се насочи към гората, тя разбра, че се намират близо до Хилкрест, имението на херцога. Жената стоеше нерешително и гледаше към ловната хижа, в която бе влязъл Тони. Аманда напусна прикритието си и като внимаваше да не я забележат, се приближи до хижата и надзърна през прозорчето.

Мъчителна болка, бърза и смъртоносна като нож, прониза сърцето й. Стоеше вцепенена от ужас и гледаше втренчено съпруга си, който се любеше с жената, която и двамата имаха причина да мразят.

Лети лежеше гола, с широко разтворени крака и очи, изпълнени с наслада. Тя се извиваше под голото тяло на Тони, който бясно се движеше върху нея. Когато погледна лицето му, Аманда не откри любов и страст, а нещо много по-силно, което не можа да разбере. Нещастна и обезумяла от мъка, тя не можеше да разсъждава. Отдръпна се от прозореца. В гърлото й напираха мъчителни ридания.

Аманда се върна в Ривърс Едж. Не помнеше безразсъдното си препускане в гората, нито сълзите, които проля. Всичко в нея бе мъртво. Когато два часа по-късно Тес почука на вратата й и каза, че Френсис е дошъл да я види, тя понечи да откаже. После си наложи да се отърси от вцепенението и като на сън слезе на долния етаж. Френсис видя болката в зелените й очи и разбра, че се случило нещо лошо.

— Аманда — развълнувано извика той и взе ръката й. Тя беше студена като лед. — Дойдох да те поканя на сватба, а намирам един бледен призрак. Какво се е случило, мила моя? И къде е Тони, когато ти очевидно имаш нужда от него?

Само при споменаването на съпруга й Аманда избухна в плач.

— Аз… аз съжалявам, Френсис — силно заекна тя. — Моля… моля те, разкажи ми за твоята… твоята сватба. Предполагам, че Алис е щастливката, нали?

— Разбира се, че е тя — отвърна той. — Баща й ни даде благословията си и възнамеряваме да се оженим много скоро. Но няма да ти кажа нищо повече, докато не ми разкажеш защо си толкова разстроена. Заради Тони? Сигурно не е толкова сериозно.

— Тони има любовница — едва промълви Аманда.

Френсис понечи да се усмихне на това нелепо предположение, но като видя нещастното й лице, благоразумието му надделя.

— Това е абсурдно, Аманда. Никога не съм виждал друг мъж така да обича жена, както той те обича.

— Аз го видях, Френсис. Само преди два часа. Има малка дървена хижа зад Хилкрест. Той се среща с нея там всеки ден.

— Среща се с кого, Аманда? За бога, това, което говориш, е безсмислено.

— Лети, ето с кого се среща. Те се срещат в онази хижа почти всеки ден от седмици насам. Аз ги видях, Френсис.

Младият мъж бе изумен.

— Ти си ги видяла?

Аманда кимна.

— Проследих Тони, когато излезе преди няколко часа.

— Но той я мрази — настоя Френсис. — Тя се опита да го убие. Защо ще… ще… аз съм напълно объркан.

— Не повече от мен. Не мога да го понеса, Френсис. Чувствам, че трябва да взема децата и да си замина.

— Не, Аманда, не бързай. Позволи ми да разбера цялата тази история, преди да предприемеш каквото и да е. Мислиш ли, че ще е добре, ако говоря с Натан за всичко това? Може би двамата заедно ще разберем истината.

Аманда кимна. Сега повече от всякога се нуждаеше от приятелите си.

— Моля те, побързай! Чувствам, че животът ми е опустошен. И, Френсис, аз се радвам за теб. Наистина харесвам Алис.

 

 

Преди да напусне ловната хижа този следобед, Тони взе едно решение, което можеше да разруши живота му. Бе невъзможно да продължава да живее с лъжи и измами. Отчаяно му липсваше близостта с Аманда и това отвратително положение, в което се намираше, щеше да погуби брака и живота му. Бе дошъл до неизбежното решение, че само смъртта на Лети може да спаси съпругата му.

Когато най-после Лети пусна Тони от сладострастните си прегръдки, почти се бе свечерило. Той бе толкова погълнат от мрачните си мисли, че не забеляза двамата мъже, които се криеха в гората. Те напуснаха укритието си едва когато Лети препусна към Хилкрест.

— Дори и след като ги видях заедно, пак не мога да повярвам — каза Натан. — По дяволите, какво става с него?

— Господ да ми е на помощ, ще убия тази проклета кучка! — закле се Френсис.

— Не се учудвай, ако го сторя преди теб — отвърна приятелят му.

Като се извини с главоболие, Аманда остана в стаята си вечерта и следващата сутрин. Избягваше срещата със съпруга си. Гледаше от прозореца си как се отдалечава след обяда, без да подозира за драматичните събития, в които бяха замесени всички, които й бяха скъпи.

Френсис приближи ловната хижа доста преди Тони. Знаеше, че Лети вече е дошла, тъй като конят й бе привързан наблизо и кротко пасеше. Бе изпълнен с решителност и непоколебимост. Почука един път на вратата и влезе, без да дочака отговор. Излезе развълнуван след по-малко от десетина минути, качи се на коня си и препусна, като че ли по петите го гонеше дяволът.

Натан благодари на Бога, че Френсис не го видя, когато профуча край мястото, където се бе скрил. Бе познал коня на приятеля си и бе решил да остане скрит, докато той си тръгне. Искаше да се срещне с Лети насаме и да довърши това, което трябваше да стори преди много време. Нямаше представа за какво разговарят Лети и Френсис, но знаеше, че приятелят му е твърде благороден, за да действа решително. Навярно тя бе подмамила и Тони заради благородния му характер.

Вратата беше отворена, когато Натан приближи. Той смело влезе вътре и се насочи право към спалнята. След малко излезе и си тръгна така тихо, както бе дошъл. Бързо препусна към Тайдуотър.

Тони приближи ловната хижа с чувство на ужас, като че ли мозъкът му бе отделен от тялото. Не изпитваше угризения на съвестта за това, което се готвеше да направи, само бе леко замаян. Каквито и скрупули да бе имал относно хладнокръвното убийство, те се бяха разсеяли много отдавна, погребани под пластовете омраза и отвращение, които бавно се бяха натрупали в него. Сега всяка мисъл за смъртта на Лети му доставяше само удоволствие.

За миг му се стори съмнително, че вратата на хижата бе отворена. Бе зает с мисълта за убийство и дори не му направи впечатление, че Лети не го посрещна. Кой знае какви забавления бе измислила, за да прекара приятно следобеда. Усмихна се при мисълта, че повече никога няма да докосва омразното й тяло.

— Лети — извика тихо той, като се упъти към вратата на спалнята, която бе широко отворена. Не получи отговор. В стаята бе тихо. Видя я изтегната на леглото, с отпуснати ръце, а краката й бяха неприлично разтворени. Изглеждаше като заспала, но Тони я познаваше добре. Винаги жадна за секс, тя нямаше да заспи, докато не се засити напълно. Безшумно се промъкна до леглото, като се питаше дали ще може да изпълни замисъла си. Два пъти се бе опитвал да я убие, но в последния миг проклетата му съвест му бе попречила. Той се надвеси над спящата жена, допря ръка до рамото й и усети, че тялото й е студено. Изведнъж разбра, че Лети вече не е заплаха за никого.

В първия миг остана смаян. Питаше се кой може да желае смъртта й толкова силно, колкото самия него. Аманда бе единствената, която би се облагодетелствала от тази смърт, но тя не знаеше за това, което ставаше между него и Лети. Тони обърна главата на мъртвата жена. Лицето й бе застинало в зловеща гримаса и езикът се подаваше от устата й. Моравият цвят на лицето й и големите виолетови петна около гърлото й показваха, че е била удушена. Излезе от стаята и се спря нерешително. Дали да уведоми сър Хенри? Ако го стори, как щеше да обясни присъствието си в ловната хижа? А какво щеше да каже на съпругата си? В крайна сметка реши да не казва на никого. Нали вече бе решил да убие Лети и да остави тялото й да бъде намерено от някой ловец. Докато се връщаше в Ривърс Едж, той бе погълнат от смущаващи мисли. Кой би могъл да убие Лети? Колкото повече си блъскаше главата над този въпрос, толкова по-объркан се чувстваше. След дълги размисли достигна до един-единствен отговор. По някакъв начин Натан или Френсис бяха разбрали за срещите му с Лети и го бяха избавили от ужаса да я убие той. По-вероятно това да е бил Натан, тъй като Тони знаеше, че той все още обича Аманда и не би се спрял пред нищо, за да я защити. Изпита силно угризение на съвестта.

Въпреки че самият той бе решил да убие Лети, мисълта, че негов приятел е станал убиец, го караше да се чувства жалък и много по-виновен, отколкото ако сам я бе убил. Единственото му желание бе да се заключи в кабинета и да се напие до забрава.

Аманда го чу, когато влезе в кабинета си и затръшна вратата. Реши да не го безпокои и разпитва, за да не се повтори разправията от предишната нощ. Той не се появи за вечеря и тя си легна, но в сърцето си чувстваше, че бракът й е към края си. Ако Френсис не откриеше причината за внезапното увлечение на съпруга й, младата жена се страхуваше, че ще бъде принудена да си замине. Не можеше да остане и да живее по този начин. След безсънната нощ, изпълнена с кошмарни видения, в които Тони безсрамно се забавляваше с Лети, Аманда се приближи към вратата на кабинета, като се надяваше, че той най-после ще се появи. Но когато се опита да влезе, намери вратата заключена. Реши, че не може да стои и да чака повече, затова извика:

— Тони, няма ли най-после да излезеш оттам?

— Върви си, Аманда — долетя пиянският отговор на съпруга й. Той бе пил през цялата нощ, като се опитваше да задуши вината си за това, което бе причинил на любимата жена и, без да иска, бе забъркал приятеля си в убийство.

Тони още не бе готов да се срещне с когото и да било, особено с Аманда.

Докато Аманда стоеше пред вратата на кабинета и го молеше да излезе, се появи Линъс със съобщение от Хилкрест. Старият слуга й го подаде и поклати къдравата си глава, като видя затворената врата и разтревоженото лице на господарката си.

— Тони — извика Аманда с пребледняло лице, — току-що получих съобщение от сър Хенри. То е… то е за Лети.

След миг вратата широко се отвори и съпругът й се появи с помътнели очи, разрошена коса и брадясало лице. С треперещи пръсти грабна бележката, която Аманда държеше, прочете я и се засмя. Този смях я ужаси.

— Боже мой, Тони, как можеш да се смееш? Лети е мъртва. Била е хвърлена от коня си и е загинала. Що за човек си ти?

Той внезапно престана да се смее и стана сериозен.

— Не желая да го обсъждам сега. Ще говорим по-късно.

И преди Аманда да успее да каже нещо се обърна и влезе в кабинета, като грубо затръшна вратата.

Щом остана сам, Тони се отпусна в креслото и започна да чете отново и отново бележката от сър Хенри. Не можеше да повярва на очите си. Защо той бе решил да прикрие убийството? Внезапно всичко си дойде на мястото и младият мъж разбра. Сър Хенри бе херцог и не можеше да позволи името му да бъде опетнено, ако се разбереше, че младата му съпругата е била убита от любовника си в интимното им гнездо.

Човек като херцога, с неговото положение в обществото, щеше да направи всичко, което бе по силите му, за да не позволи жалката любовна история на съпругата му да стане достояние на всички.

Тони си припомни как бе оставил Лети и реши, че сър Хенри, обезпокоен от отсъствието й, е тръгнал да я търси. Знаеше колко бе влюбен херцогът в младата си жена и изпита съжаление към него.

Според съобщението, погребението щеше да бъде на следващата сутрин. Тони не възнамеряваше да отиде.

По същото време такова съобщение бе получено и в Тайдуотър. Френсис не се изненада, когато го получи, нито пък Натан прояви някакво вълнение.

— Тя си заслужаваше да умре — отбеляза Натан, сви рамене и погледна към приятеля си, — но само ние двамата знаем, че тя не е загинала при злополука, нали, приятелю?

Френсис го погледна и Натан се почувства неудобно под изпитателния му поглед.

— Никога нямаше да спомена нещо, ако ти не бе казал. Не те осъждам. Бог ми е свидетел, че щях да го направя аз, ако ти не го бе сторил.

Истинско удивление се изписа върху лицето на Натан и устата му остана отворена.

— Аз не съм убил Лети. Мислех, че ти си го сторил. Наблюдавах те вчера, когато излезе от ловната хижа, и когато влязох вътре, тя бе вече мъртва.

— Аз? — Младият мъж ахна от изумление. — Аз мислех, че ти си я убил. Тя бе мъртва, когато отидох.

— Ако не си ти, не съм и аз, тогава кой…?

— Нали не мислиш, че Аманда…?

— Не! Боже господи, Френсис, дори не си го помисляй — възкликна потресен Натан.

— Тогава остава само Тони.

Двамата мъже останаха мълчаливи. Действително, най-близко до ума беше, че Тони е убил Лети. Това, което не можеха да си обяснят, бе защо й бе станал любовник, преди да я убие. Поведението на сър Хенри бе лесно обяснимо. Тъй като бе херцог, не можеше да опетни репутацията си с факта, че съпругата му е изменила.

— Заради Алис мисля, че трябва да отида на погребението — замислено каза Френсис.

— Благодаря на бога, че аз не съм длъжен — промърмори приятелят му.

— Натан, ние незабавно трябва да видим Тони — внезапно реши Френсис. — Обещах на Аманда, че ще разбера причината за странното му държане и мисля, че той трудно ще може да й каже истината за смъртта на Лети. Заради нея ние трябва да открием какво го е накарало да поднови връзката си с Лети. Време е да го принудим да ни обясни всичко.

Натан кимна в знак на съгласие и двамата незабавно се отправиха към Ривърс Едж.

Младата жена беше с децата, когато приятелите пристигнаха в Ривърс Едж, и не разбра, че са дошли. Линъс ги поведе към кабинета на Тони. Поклати смутено глава и им показа заключената врата.

— Наистина не зная какво не е наред, маса Френсис, но маса Тони напоследък не е на себе си. Затворил се е в тази стая и не ще да излезе и да види никого. Дори и мис Аманда.

— Остави това на нас, Линъс — каза любезно Френсис. — Натан и аз искаме да се видим с него. — Линъс се оттегли и той настойчиво почука по вратата, но отговор не последва.

— Тони, знам, че си вътре — извика, — така че по-добре ни пусни да влезем. — Отново не последва отговор.

— Ще разбием вратата, Тони — заплаши Натан. — Мисля, че е време да погледнеш истината в очите и да ни кажеш какво е станало между теб и Лети.

Тъкмо когато двамата мъже бяха решили, че ще трябва насила да влязат, вратата бавно се отвори и приятелят им излезе. Изглеждаше като че ли не бе спал от седмици. Отдръпна се от вратата и ги пусна да влязат.

— Господи, изглеждаш ужасно — възкликна Френсис, — какво е станало с теб?

— Нищо, Френсис. Остави ме сам. Не виждаш ли, че вината ми е прекалено голяма, за да мога да я понеса. Как разбра за мен и Лети?

— Това може да те изненада, стари приятелю, но Аманда ми каза — призна неохотно той.

— О, боже! — простена Тони. — Нямах представа, че Аманда знае за тази гадна история. Колко ли ме мрази! Толкова исках да й кажа, но безизходността на цялата жалка ситуация ме спираше.

— Тони, ние с Френсис не можем да разберем действията ти. Мислех, че обичаш Аманда. Как можа отново да се захванеш с Лети? — горчиво попита Натан.

С глас, пресипнал от безсънната нощ и алкохола, той им разказа за споразумението между него и Лети и за редовните им срещи в ловната хижа по нейно настояване. Това бе разказ за изнудване, лъжи, омраза и похот. Тримата мъже бяха сломени. Всички искаха смъртта на Лети, но Тони имаше най-много основания да я желае.

— Най-лошото в цялата тази история е, че са замесени невинни хора, а най-наранена е Аманда — завърши тъжно той. — Нямах намерение никой от вас да поема моите отговорности и… не се интересувам кой от вас я е убил. Съжалявам само, че не съм го сторил аз.

— По дяволите, какво говориш, Тони? — изруга Натан, напълно объркан. — Ние не сме убили Лети. Господ ни е свидетел, мислехме, че ти си го сторил.

— Ние… ние мислехме, че ти си я убил, Тони — предпазливо добави Френсис. — Нима искаш да кажеш, че не е така?

— Кълна се в Бога, че исках да я убия, Френсис, но не съм го направил — отвърна той. — Беше вече мъртва, когато отидох в ловната хижа. Мислех, че е дело на някого от вас. — Внезапно ужасна мисъл го накара да се разтрепери. — Мили боже, нали не мислите, че Аманда…

— Аманда не би могла да бъде убийца, Тони — избухна Натан. Не можеше да повярва, че жената, която обичаше, може да е способна на убийство.

— Добре, но тогава кой е убил Лети?

От отворената врата долетя един глас, който ги стресна:

— Аз го направих. Аз убих Лети.

Тримата мъже се обърнаха незабавно.

— Сър Хенри? — извика шокиран Тони. — Откога сте тук?

— Достатъчно дълго.

— Вие сте убил Лети? Не разбирам.

— Лети ужасно много грешеше, като мислеше, че не зная за тайнствените й изчезвания всеки следобед. Когато се отнася до нея, аз не пропускам нищо. Един ден я проследих до ловната хижа. Бях решил да убия любовника й. Бях шокиран, когато видях, че сте вие, Тони. Не знаете колко близко бяхте до смъртта.

— Какво ви спря?

— Първо мисълта за Аманда и двете ви деца спря ръката ми. След това, като се приближих достатъчно близко, чух вашия спор и научих цялата отвратителна история.

— Съжалявам, сър Хенри, никога не съм искал да ви причиня болка.

— Не ви упреквам. Лети беше дявол. Беше ми много трудно да възприема всички неща, които тя ви каза, и начина, по който се отнасяше с вас, но в крайна сметка реших, че се дължи на отмъстителния й характер. Тя заслужаваше да умре, Тони, но аз наистина нямах намерение да я убия. Аз обичах Лети, обожавах я, а тя… тя…

Сър Хенри се олюля и щеше да се свлече на пода, но Френсис скочи й му помогна да седне.

— Може би е по-добре да ни разкажете какво се случи, сър Хенри — настоя не много любезно той.

Сър Хенри кимна бавно, очите му бяха изпълнени с отчаяние.

— Вчера проследих Лети до ловната хижа. Мислех да постъпя като нея и да я принудя да се откаже от долните си измами. Когато влязох в стаята, тя вече бе гола и чакаше… Тони — глухи ридания го задавиха и Тони му подаде чаша бренди. — Тя… дори не трепна, когато се появих, само ми се присмя като на ревнив съпруг. Нарече ме… тлъста крастава жаба, която не може да й достави удоволствие с… отпуснатия си член. — Споменът за жестоките думи на Лети му причиниха силна мъка. Изминаха няколко минути, преди да продължи: — Дадох й всичко. Напуснах моята скъпа Англия заради нея! Построих й палат, достоен за една кралица. Нищо не беше достатъчно хубаво за моята млада съпруга. — Сър Хенри отново замълча и отпи глътка коняк, изкашля се и погледна умолително към Тони. Гласът му беше едва доловим.

— Не исках да я убия, а само да спра истеричния й смях. Нейният присмех и подигравки ме подлудиха и преди да разбера какво става, Лети лежеше мъртва в ръцете ми. — Той повдигна ръцете си и ги погледна, като че ли не бяха негови. — Радвам се, че си тук, Френсис — промълви, като че ли за пръв път забеляза другите двама мъже. — Моята Алис те е избрала за съпруг и аз ще й оставя Хилкрест като зестра.

— Аз обичам Алис и не се нуждая от зестра — отвърна възмутено младият мъж.

— Няма значение, ще остане за вас. Казвам ти всичко това, защото смятам да се върна в Англия, веднага след като Алис се омъжи. Искам да умра в родината си. Аз… искам само да те помоля да не й казваш за ужасното деяние на баща й.

— Никога няма да го научи от мен — обеща Френсис. Изведнъж забеляза колко състарен изглеждаше сър Хенри.

Сър Хенри се обърна към Тони.

— Ще те разбера, ако искаш да ме предадеш на властите, Тони. Аз дори… ще си призная ужасното престъпление, което извърших.

— Не, сър Хенри — отвърна младият мъж, — няма да позволя да ви обесят. Никой от нас не желае да бъдете осъден за това, което всички бяхме решили да извършим. Само един господ знае, че аз имах достатъчно основание да мразя тази жена. Сега основната ми грижа е да си изясня отношенията с Аманда. Обичам я повече от живота си.

— Може би това ще помогне — каза сър Хенри и му подаде два сгънати листа. — Намерих ги сред вещите на Лети. Мисля, че ти принадлежат.

Върху лицето на Тони се изписа силна изненада, като видя документите на Аманда и фалшивата разписка за продажба, подправена от Лети.

— Благодаря ви, сър Хенри.

— Аз… аз се надявам, че това ще компенсира донякъде ужасното зло, което Лети причини на теб и на твоята очарователна съпруга.

Малко след това сър Хенри потегли към Хилкрест заедно с Френсис, който се страхуваше да го остави сам. Освен това бе изпитал силно желание да види своята сладка Алис. Натан също си тръгна, но преди това посъветва приятеля си:

— Кажи на Аманда цялата истина, Тони. Тя те обича и се нуждае от твоята искреност.

Тони бе съгласен с него.

 

 

Аманда стоеше в полутъмната стая. Мъката й бе толкова силна, че дори и сълзите не можеха да я облекчат. Лицето й бе помръкнало от скръб, но тя все още не се бе предала окончателно. Мислеше за двете си деца, които кротко спяха, и за баща им, който ги бе пренебрегнал през изминалите седмици. Напоследък цялото му внимание бе обсебено от Лети и той не се интересуваше от хората, които доскоро му бяха най-скъпи. Като си припомняше поведението на Тони, откакто Лети внезапно бе умряла, Аманда разбра, че е бил твърде увлечен по тази жена. Откакто пристигна вестта за смъртта й, той бе потънал в скръб.

Аманда започна безцелно да се движи из стаята, измъчена от измяната на Тони, като докосваше всички предмети, които й бяха толкова скъпи. Не искаше да си тръгне оттук, но никога не би приела да играе второстепенна роля в живота на съпруга си. Припомни си всичко, което се бе случило през последните седмици. Вече не беше уверена дали тя и децата ще му липсват.

Тони тихо влезе в стаята и застина на прага, когато видя съпругата си. Беше се изкъпал, обръснал и преоблякъл. Външният му вид бе много различен от този през последните дни.

— Аманда, любов моя — прошепна той, за да не я изплаши.

Тя се обърна и се изненада от вида на съпруга си.

— Съжалявам, Тони. Аз… знам колко си опечален от смъртта на Лети.

— Лети? Опечален? — повтори глупаво Тони. — Аз мразех тази жена. Нелепо е да мислиш, че ме е било грижа дали тя е жива, или не.

— Тони! — Аманда бе пребледняла. — Аз мислех… че… аз мислех, че я обичаш.

— Никога! Ти си тази, която обичам.

— Но го показваш по доста странен начин — остро отвърна тя.

Тони мълчаливо й подаде документите.

— Какво е това? — запита тя раздразнено.

— Прочети ги.

Хвърли бърз поглед върху свитъка.

— Това са моите документи за откупване. Откъде ги имаш?

— Сър Хенри ми ги даде. Намерил ги е сред вещите на Лети и е решил, че трябва да ги получа.

— Аз… аз не знаех, че те все още са в нея.

— Но аз знаех, че са в нея, любов моя — нежно отвърна Тони. — Тя ме изнудваше с тях, откакто се върна в Южна Каролина.

Аманда озадачено попита:

— Изнудвала те е? По какъв начин?

— Бе решила, че все още ме желае, независимо от факта, че аз не искам да имам нищо общо с нея.

Аманда бавно започна да разбира.

— Тя… тя те е принудила да… да…

— Да я любя — горчиво добави Тони.

— Значи ти наистина не я обичаш?

— По дяволите, Аманда, нима не чу какво ти казах. Аз я мразех! Презирах се за това, което бях принуден да върша.

— Защо не ми каза?

— Щеше ли да се чувстваш по-малко наранена, ако знаеше, че се любя с Лети против волята си? Ако не се бях подчинил на нейните изисквания, тя щеше да използва тези документи, за да те върне при себе си. Бях готов да направя всичко, за да те предпазя от това. Не бих понесъл да те изгубя.

— Какво щеше да стане, ако Лети не бе загинала? Щеше ли да продължиш с тези… тези ужасни лъжи и занапред?

Тони вече беше решил да не й казва истинската причина за смъртта на Лети. Нямаше смисъл да знае, че сър Хенри я бе убил.

— Вече бях решил да сложа край на всичко това. Бях намерил начин… да се освободя от това дяволско робство.

— Знам, че не трябва да казвам това, Тони, но аз се радвам, че тя е мъртва.

— Можеш ли да ми простиш, любов моя? — лицето му помръкна и сърцето на Аманда болезнено се сви.

— О, Тони — извика тя и се хвърли в прегръдките му, — толкова се страхувах, че вече не ме обичаш. Ти не знаеш, но аз те видях заедно с Лети в онази хижа.

— Знам, Френсис ми каза. Бих дал всичко, за да ти спестя това. Нямаш представа колко отчаяно се нуждаех от теб, но съзнателно те избягвах. Толкова се срамувах от, че нямах сили да те погледна, да дойда при теб и да те любя, след като съм бил в прегръдките на Лети. Отнасях се сурово към теб, за да успокоя съвестта си, но никога не съм преставал да те обичам. Ти и децата сте моят живот. Ние ще бъдем отново щастливи, мила моя, обещавам ти. Нищо и никой няма да застане вече между нас.

Той се приближи и нежно я притегли към себе си. Аманда развълнувано се усмихна и сърцето му бясно заби.

— Обичам те! — Думите му прозвучаха като клетва и той я целуна.

— И аз те обичам, Тони — нежно отвърна младата жена и се притисна към него. — Искам да ме любиш сега.

И той го стори, ненаситно, диво и страстно през цялата нощ, както щеше да го прави през всички идващи дни.

Край
Читателите на „Ласки и насилие“ са прочели и: