Кони Мейсън
Ласки и насилие (3)

Глава втора

Слънцето блестеше високо в небето, когато Тони помогна на Аманда да закрепи малкия си вързоп отзад на фургона, натоварен с най-различни покупки, и след това я настани на седалката до себе си. Тя долови враждебността му, но нямаше представа каква е причината. Дали все пак не я е познал, чудеше се момичето, като го изгледа косо. Ако е така, докога ще си мълчи и ще се преструва, че не я познава? Защо, с каква цел откупи книжата й? Наистина ли му трябва икономка или бе действал, изпълнен от съчувствие към окаяното й състояние? Каквато и да бе причината, той очевидно съжаляваше за необмислената си постъпка.

Изминаха няколко мили в мълчание, всеки потънал в мислите си, докато нежното тяло на Аманда не започна да премалява от изтощение. Притъмня й — беше гладна. Освен това не се бе облекчавала от часове и решително отказваше да признае пред Тони, че повече не може да издържа. Накрая, като че ли усетил страданието й, той насочи фургона към високите борови дървета и спря. Аманда едва не припадна от радост. Скочи от фургона без негова помощ и се насочи към гъстия храсталак, почервеняла от притеснение.

Тони грубо се наруга, че от яд към нея не се бе досетил за нуждата й да се облекчи. Независимо какво бе извършила, тя все пак бе само едно младо момиче, попаднало в една чужда страна, далеч от дом и семейство. Гневът му се смекчи и реши да не бъде дребнав. Когато Аманда се върна той вече бе запалил огъня. Тя мълчаливо приседна до него. Тони с мъка удържаше желанието си, дори пристегна до болка бедрата си при вида на нежната й красота, осветявана от играещите пламъци. Момичето се сепна от дълбокия, разтреперан глас, достигнал до нея. Това бе първия опит за разговор, откакто бяха слезли от кораба на каторжничките.

— Госпожице Прескът — колебливо започна Тони, — аз оценявам вашата проява на издръжливост, но отсега нататък, ако почувствате нужда да се облекчите по време на пътуването, трябва само да ме помолите. Не съм толкова безсърдечен, колкото ви се струвам.

Като го чу как говори без заобикалки за телесните нужди, Аманда се изчерви до уши.

— Не мисля, че съм ви позволила да ми говорите така — отвърна тя по такъв начин, че да не остане и най-малко съмнение за лошото мнение, което имаше за него.

Младият мъж гневно поклати глава. Как се осмеляваше да се държи с него като към някакъв жесток надзирател на роби. Ядоса се и лицето му потъмня от гняв. Раздразнен, реши да я постави на мястото й, за да не остане никакво съмнение кой е слугата и кой е господаря.

— Разшетай се малко — рязко заповяда той, като махна с ръка към мрака — и донеси кофа вода от ручея.

Аманда мигом схвана, че е казала нещо неподходящо и си е навлякла гнева му. Когато пристигнат в имението, ще узнае какво мисли да прави с нея. Преглътна гневния си отговор. Може би има жена, която ще се отнася добре с нея. Потърси с поглед кофата, решена да изпълнява покорно заповедите на своя господар, дори това да й струва живота. И за малко да стане точно така.

На няколко метра от мястото, където бяха спрели, теренът рязко хлътваше до ручея. Аманда стъпи накриво върху дребните камъни и се претърколи по насипа, като се спря чак в ручея. Все още беше в безсъзнание, когато Тони я откри, обезпокоен от дългото й отсъствие. Понесе я нежно на ръце и внимателно я положи върху цял куп одеяла до огъня. Дрехите й бяха мокри и тя трепереше. Той реши да я съблече, за да не се простуди и разболее. Започна да сваля дрехите и видя хлътналия корем и изтънелите бедра. „Тя има такова тяло — неволно си помисли Тони, че ако понапълнее, ще може да се превърне в изключителна красавица.“ Дори и сега, когато бе толкова слаба, гърдите й се очертаваха изящно, с твърди зърна и розови връхчета. Изпаднал в транс, той ги гледаше, докато студеният вятър ги втвърдяваше като възбудени пъпки. Прекара ръце по тялото й, но не откри нищо счупено. Допира до нежната й кожа го възбуди. Засрамен, припряно зави момичето.

Аманда се събуди малко по-късно от вкусния аромат, който се разнасяше наоколо. Опита се да стане, но падна назад, като простена от болката. Бе ударила главата си и й се виеше свят. Едва тогава си спомни какво се бе случило и омразата й към Тони избухна с нова сила. Разтревожен от стенанията й, Тони прекъсна работата си и се приближи към нея.

— Боли ли те? — попита загрижено. — Огледах те и не открих сериозни наранявания.

— Огледали сте ме? — ужаси се тя. Мисълта, че ръцете му са опипвали тялото й, я накара да се почувства съвсем зле.

— Разбира се — отвърна Тони, — ако имаше нещо счупено, кой щеше да се погрижи за теб?

В този миг Аманда осъзна, че е съвсем гола под одеялото.

— Дрехите ми! — ахна тя, изпълнена с укор. — Взели сте ми дрехите!

— Само за да ги изсуша — увери я той, като посочи към дрехите, прострени около огъня. — Ти трепереше и се уплаших да не настинеш.

— Откъде да знам дали не сте… дали не сте…

— Дали не съм се възползвал?

Аманда кимна уплашено.

— Нямам навика да съблазнявам припаднали жени, особено ако има опасност да ми лепнат нещо — пренебрежително произнесе Тони. Тя занемя от жестоката обида. Никога не бе очаквала, че някой може да се отнася така към нея. Това само усили твърдото й решение един ден да му отмъсти.

— Аз не съм уличница! — извика, вбесена от незаслужения упрек.

— Това не ме интересува, мадам Прескът — отвърна Тони. — Ти ще бъдеш моя икономка, ако се обучиш добре. Ако ли не, ще работиш на полето. Ако си си въобразила нещо, избий си го от главата!

— Надуто магаре — ядосано изрече самозабравилата се Аманда. — Доколкото си спомням, невинаги сте били толкова взискателен. Никога няма да легна с вас. И ако искате да работя с всички сили, по-добре ми дайте да ям.

Тони не можа да скрие усмивката си при този изблик на смелост, въпреки че никак не му допадаше тона й. Гневните й думи малко го озадачиха, но си каза, че говори така от гняв и отчаяние. Какво друго можеше да очаква от една затворничка? Бързо ще я научи къде й е мястото, реши той, но сега е най-добре да се вслуша в думите й и да я нахрани. Един заек, нанизан на шиш цвъртеше над огъня и устата на момичето се напълни със слюнка. Младият мъж го измъкна от шиша, разкъса го на две и й подаде половината. Двамата се нахвърлиха лакомо на храната.

— Много е вкусно — въздъхна Аманда със задоволство и облиза мазните си пръсти. — Има ли още нещо за ядене? — Мечтаеше за чаша горещ, силен чай.

— Не са ли ви хранили на кораба? — Тони затършува в чантата с продуктите, които бе купил в Чарлстън.

— През по-голямата част от пътуването бях твърде зле — призна тя, — пък и храната беше лоша.

Тони замлъкна за миг. Представи си всичко, което трябваше да изтърпи едно младо момиче, оставено на милостта на закоравели затворници и моряци, лишени от жени по време на дългото пътуване. Сърцето му отново се изпълни със състрадание.

— Ето — подаде й парче сухар и някаква суха пръчка, — опитай го.

— Какво е това? — Аманда погледна с подозрение.

— Сухо еленско месо. Много е хранително и вкусно, ако си свикнал с него. Отхапи едно парче и го подръж в устата си, за да омекне.

Тя послушно загриза парчето месо и отпиваше от чая.

— Боже мой, наистина си била много гладна! — възкликна Тони, докато гледаше как храната изчезва. Когато се нахрани, Аманда въздъхна със задоволство.

— Как е главата ти? Още ли те боли?

— Чувствам се много по-добре.

— Тогава най-добре е малко да поспиш. Бих искал да тръгнем рано сутринта.

Успокоена от благосклонното му държане, Аманда реши да научи нещо за дома му, който щеше да бъде и неин през следващите седем години.

— Колко остава до твоето имение? — попита го, нетърпелива да научи нещо повече.

— В Южна Каролина именията се наричат плантации. Ще пристигнем в моето имение утре следобед. Близо е до Санти Ривър.

— Големи ли са вашите имения?

— Може и така да се каже. Земята е хубава и аз имах щастието да я купя от короната.

— Какво ще отглеждате? Тази земя не е като английската. Много от растенията и дърветата виждам за пръв път.

— Тази нова земя е различна — съгласи се Тони, като се оживи, щом заговори за работата си. — Тя е обширна и много интересна. Древните бели пясъци покрай брега са осеяни с нискорастящи палми. Във вътрешността на страната се простират ниски планини, а зад тях са боровите гори. В тази богата страна могат да се срещнат най-различни противоположности. След време и ти ще я обикнеш като мен. Отглеждането на ориз и индиго носи много пари. Ривърс Едж произвежда и двете.

— Ривърс Едж?

— Така нарекох плантацията си. Струва ми се подходящо.

— Никога ли няма да се върнете в Англия?

— Може би ще отида един ден, но не за да живея там. Тук, в Каролина, започнах нов живот и той ми харесва.

— Вашата… вашата съпруга от тук ли е? — стеснително попита Аманда.

— Не съм женен — отсече Тони. — Но предполагам, че трябва да се оженя, ако искам да имам наследник.

Кой знае защо, отговорът му й достави голямо удоволствие. Разочарована от собственото си непостоянство, тя се загледа унило в гаснещия огън, замислена за дните, които я очакваха. Започна да се прозява, което не убягна от вниманието на Тони.

— По-добре да поспиш, Аманда. Предполагам, че мога да те наричам така, нали? — попита той, внезапно осъзнал, че се е обърнал по-интимно към нея. Думите неволно се бяха изплъзнали от устата му.

Момичето мълчаливо кимна и се зави с одеялото, докато Тони приготвяше своето място до огъня. Тъй като й бе дал повечето от одеялата, едвам успя да се загърне.

Тя се събуди трепереща в тихата безлунна нощ. Огънят бе изгаснал и студеният, пронизващ пролетен вятър свиреше сред високите борове. Както често се случваше в началото на април, дните бяха топли, докато нощите — студени и влажни. Точно когато тя отвори очи, ситен дъжд започна да ръми и изведнъж рязко застудя. Девойката се надигна, зави се с едно одеяло и като залиташе в тъмнината, затърси дрехите си.

Внезапно едно силно изщракване наруши тишината. Тя застина на място. Това можеше да бъде само звук от револвер.

— Кой е там? — долетя напрегнатият глас на Тони.

— Аз съм, Аманда — бързо отвърна тя.

— По дяволите, защо се мотаеш в тъмното по това време? — сърдито попита той. — Не разбираш ли, че можеше да те застрелям? Много още ще трябва да научиш, ако искаш да оцелееш в тази дива страна.

— С… С… студено ми е — прошепна зъзнещата Аманда. — Ис… искам си дрехите.

Тони също почувства колко е студено. Изруга тихо и избърса студените капки от лицето и косата си, надигна се бързо, сгъна одеялата и ги метна под фургона. После събра влажните й дрехи, сложи ги върху тях и чак тогава се обърна към нея.

— Ела тук, Аманда — безцеремонно заповяда, сграбчи малката й студена ръка и рязко я притегли под примитивния заслон. Опъна половината от одеялата като покривало, наведе я леко надолу и се опита да я завие с останалите, одеяла. Тя се пресегна за дрехите си.

— Не — предупреди я Тони. — Все още са влажни.

— Но аз замръзвам — проплака отчаяна.

— Тези мокри дрипи няма да ти помогнат, а по-скоро ще ти навредят — отсече той. — Легни долу, за да те покрия с одеялата.

Тя го послуша и след няколко минути спря да трепери и тялото й бавно започна да се затопля. Но не след дълго Тони, който бе легнал върху одеялата, се разтрепери от студ.

— По дяволите! Аз ще измръзна, а ти си на топло — изруга той, хвана края на одеялото и се мушна под него, за да се сгрее.

Аманда ахна от изненада, когато студеното му тяло се допря до нея. Бе свалил измокрената си риза и панталоните.

— Какво мислите да правите? — ядоса се тя.

— Искам да спася и двама ни, за да не умрем от студ — възмутено изръмжа той. — А сега лежи мирно и се опитай да заспиш. Утре ни чака дълъг път.

Като се стараеше да не обръща внимание на здравото, мускулесто тяло, плътно допряно до гърба й, Аманда се унесе, сгряна от топлината на телата им. Тя притвори очи, като отчаяно се опитваше да укроти сърцето си. Внезапно си припомни нощта преди една година, когато бе в леглото с един непознат, решил да я подчини на желанията си. Ужасът и страхът от онази нощ, както и всичко, което последва, се стовариха върху нея. Горещи и горчиви сълзи бликнаха от зелените й очи и тя заплака отчаяно.

— Сега пък какво има? — раздразнено се надигна Тони. — Все още ли ти е студено?

— Н… не — задави се Аманда между риданията.

— Да не си болна?

— Н… не, мисля, че не съм. Както и да е, вие не бихте разбрал.

— Така е — потвърди Тони. — Не бих те разбрал.

Думите му предизвикаха нов порой от сълзи. Той без желание притегли в ръцете си разтрепераното момиче. Искаше само да я утеши.

Тя инстинктивно се сгуши до топлото му тяло и се почувства успокоена в прегръдките му. Постепенно започна да се отпуска, забравила за миг, че се бе заклела да отмъсти на този мъж. Наслаждаваше се на единствената нежност, която някой проявяваше към нея, откакто майка й бе умряла.

За разлика от Аманда, успокоена от близостта им, Тони бе силно възбуден от малкото топло тяло, така доверчиво сгушено до него. Ръцете му потърсиха и откриха двете възвишения на малките й гърди. Разтри с палец едно от зърната, което се втвърди и настръхна под дланта му.

Аманда рязко пое въздух и той се стресна от мисълта, за това какво се канеше да извърши с едно момиче, което все още беше дете. Особено с такова изгубено и окаяно същество като нея. Но вече не можеше да се спре. Тялото му пламтеше от желание и кръвта буйно препускаше във вените му. Гладката, свежа кожа, която докосваше, засилваше желанието му. Ръката му решително се насочи към мекото и влажно място.

— Моля ви… — започна Аманда, но целувките му й попречиха да продължи. Погали с устни гладката й буза и продължи да я целува по шията. Когато устните му най-после достигнаха до нежното, набъбнало зърно и го засмукаха леко, тя започна да се съпротивлява, като го отблъскваше с ръце и крака. Тони легна върху нея и мигом укроти треперещото й тяло. С едната си ръка сграбчи двете й ръце за китките и ги изви над главата й. Момичето извика силно, но протестът й отново бе заглушен от устните му. Той я целуваше отново и отново и тя повече нямаше сили да се съпротивлява. Доловил нейната покорност, Тони отпусна ръцете й и те веднага го прегърнаха през врата. Тя леко простенваше, когато ръцете му обхождаха всяка извивка по тялото й, докато накрая намериха сладката влага между бедрата й. Той нежно движеше пръстите си, потопени в сладостната й топлина.

— Аманда — прошепна дрезгаво Тони, — ти си като едно сладко, недокоснато дете, макар че може би си била проститутка. Боже мой, как те желая! Разтвори краката си и ме пусни в теб.

Тя тръпнеше, изпаднала в толкова силен екстаз, че не разбра смисъла на думите му. Тялото й пламтеше, кръвта й кипеше, докато в съзнанието й бясно препускаха спомените за нощта преди една година. Опитните му милувки я възбудиха, тялото й се изпъна. Инстинктивно разтвори крака и му позволи леко да се плъзне навътре. Той я изпълни докрай и тя изохка от наслада.

Отначало Тони се движеше бавно и Аманда си помисли, че ще умре от желание. Когато накрая усили темпото си, тя се настрои към ритъма му, хвана го за раменете, за да го притегли по-близо до себе си. В главата й като че ли избухна ярка светлина и тя сякаш полетя в пространството с викове на наслада и болка. След няколко секунди и Тони достигна кулминацията си, придружена с шумен възглас. Аманда се чувстваше странно успокоена, като че ли бе слязла бавно от висок връх и не можеше да повярва, че е била така необуздана. Мрачно се питаше как можа да допусне отново да бъде съблазнена от него, след като знаеше колко малко означаваше за него като жена.

Тони лежеше до нея, унесен в мислите си. Напълно бе смутен от противоречивите си чувства към тази затворничка, с която току-що се бе любил така, като че ли тя бе нещо скъпоценно и рядко, а не просто една крадла и проститутка. Разбира се нямаше доказателство, че тя е била такава, но беше сигурен, че не бе девствена. Дори и съпротивата й бе вяла и бързо бе преодоляна. Ако можеше да се съди по начина, по който отвръщаше на ласките му, то тя бе твърде чувствена и умееше да използва тялото си за своя изгода. Очевидно не й липсваше опит, макар че той се срамуваше, че се бе поддал на чара й. Трябваше да бъде твърд като стомана пред хитрините й, за да не би тя да забрави кой е господаря и кой е слугата. В живота му нямаше място за една осъдена престъпница, независимо от чувствата му. Може би само я съжаляваше? Мислите му бяха твърде объркани в този момент и той потъна в сън с надеждата да избистри разума си на сутринта.