Кони Мейсън
Ласки и насилие (5)

Глава четвърта

Аманда прекара близо седмица в красивата и слънчева стая, без да прави нищо друго, освен да се храни и да спи. През тези спокойни дни Джема бе успяла да й ушие две удобни и хубави рокли от някакъв плат, който бе намерила в къщата. Тя й даде и две нощници, украсен с волани пеньоар и бельо. За пръв път от много месеци зелените очи на младото момиче искряха от оживление и фигурата й вече загатваше за стройната жена, в която щеше да се превърне. Хранеше се в стаята си. Храната й носеха или жизнерадостната прислужница Тес, момиче на нейната възраст, или Кори, друга робиня, по-млада дори и от Тес. И двете момичета изглеждаха приятелски настроени и смутени, тъй като не бяха сигурни как да се държат към бялото момиче, настанено в стаята за гости. Когато започнаха да се отнасят с нея като с по-висшестояща, тя им обясни, че е само една слугиня и скоро ще работи наравно с тях. Тес бе шокирана.

— Но ти си бяла. Това не е редно.

Аманда отново повтори, че през следващите седем години ще бъде слугиня като тях и настоя да се отнасят с нея като с равна, но Тес не я разбра.

Аманда грижливо се облече в привлекателната светлозелена рокля от муселин, с къси бухнати ръкави и дълбоко деколте. Корсажът подчертаваше гърдите й и стройните й бедра. Косата й бе вчесана назад и пристегната с кадифена панделка. Изглеждаше и се чувстваше много по-добре, отколкото през изминалите месеци.

Изпълнена с нетърпение и очакване, Аманда излезе от стаята, която бе нейно убежище през последната седмица. Бе готова да се заеме със задълженията си. Огледа широката извита стълба и внимателният й поглед забеляза тънък слой прах, който покриваше махагоновите стъпала и перилата. Килимите, на които преди седмица се бе възхищавала в полумрака на свещите, бяха мръсни, прозорците бяха зацапани, а дебелите кадифени завеси тънеха в паяжини. Джема бе отлична готвачка, но с това се изчерпваха домакинските й умения. Аманда бе нетърпелива, час по-скоро да организира домашната прислуга и да докаже на Тони, че е способна да изпълнява работата, за която я бе наел.

Като начало реши да разгледа къщата. Вдясно от стълбището имаше две затворени врати, които водеха към широкия коридор. Тя надзърна зад едната врата и откри слънчева и приятна гостна, бежовите стени, на която бяха покрити със златисти брокатови драперии. Зад втората врата се намираше трапезарията. Над дългата махагонова маса висеше австрийски полилей, който също се нуждаеше от почистване.

От другата страна на коридора имаше голяма бална зала с веранда. После влезе в облицовано с дървена ламперия помещение — навярно това бе личния кабинет на Тони. Реши да огледа къщата отвън на дневна светлина. Приличаше много на провинциално английско имение. Беше триетажна, с дървена облицовка, боядисана в бяло. Двата комина бяха от червени тухли. Основната сграда бе свързана чрез проход с пристройките за кухнята и склада. Всичко в тази къща й харесваше.

Зад къщата видя две редици спретнати, прясно боядисани постройки, в които живееха робите. Зад тях се простираше зеленото поле. Предположи, че е засадено с ориз и индиго. Картината се допълваше от Санти Ривър, която се виеше като блестяща лента между нивите.

Аманда вече приключваше обиколката си и се връщаше към входа на къщата, когато видя двама души, които слизаха от конете. Единият бе Тони. Той помагаше на привлекателната си спътница да слезе от коня и твърде фамилиарно тя се плъзна в ръцете му. Двамата бяха така заети със себе си, че дори не забелязаха застиналата на място Аманда, широко разтворила очи, когато устата на Тони доближи с копнеж пълните, червени устни на жената. От мястото си тя успя да види как телата им плътно се притискаха, като че ли слели се в едно.

Объркана, младата девойка започна да отстъпва, но очевидно не бе достатъчно бърза или тиха, защото Тони я забеляза с крайчеца на окото си и й махна с ръка. Тя се приближи колебливо към тях. Отдалеч жената изглеждаше хубава, но като се вгледа отблизо, Аманда си каза, че не е срещала по-пленително създание. Отчаяно си помисли, че не би могла да си съперничи с такава изтънчена дама. Висока почти колкото Тони, безсъмнено много чувствена, със светлоруса, почти сребриста коса и ясни сини очи. Кожата й бе гладка и безупречна. Бе облечена в черен костюм от кадифе, а на главата си носеше елегантна шапка. До нея Аманда се чувстваше сковано и неловко.

— Аманда — започна Тони, когато жената се отпусна в ръцете му и огледа момичето с присвити, подозрителни очи, — изглеждаш чудесно. Знаех, че Джема бързо ще те изправи на крака. Е, мисля, че ще трябва да понапълнееш малко. — На устните му се появи закачлива усмивка, а очите му заблестяха.

Аманда се изчерви от удоволствие. Толкова бе хубаво отново някой да я намира за привлекателна, особено Тони.

— Кое е това създание, Тони? — надменно запита жената.

— Това е Аманда, Лети. Помниш ли? Бях ти казал за слугинята, която откупих. Според съвета на баща ти, бих могъл да добавя. — После се обърна към момичето. — Аманда това е Лети Картър, моя приятелка. С нея сме съседи.

Тя почтително направи реверанс, но почувства веднага, че никога няма да стане приятелка с Лети Картър. Студените й надменни очи изучаваха Аманда, като че ли тя бе някакво насекомо, изпълзяло от дървената ламперия.

— Икономка! — подигравателно прихна Лети. — По-вероятно — грейка за леглото ти! — От гняв по лицето й избиха червени петна. Устните й се изкривиха злобно и тя изглеждаше почти грозна. — Тони, ти си или много глупав, или много наивен. Тази… тази… повлекана я бива за икономка толкова, колкото някоя маймуна. Как е успяла да те убеди да я откупиш? Всеки друг с малко мозък в главата си, щеше да разбере, че е проститутка, освен… Каква каза, че била? Крадла? Отърви се от нея, Тони. Продай документите й на някого. Подходяща е за някой публичен дом.

Докато Лети изливаше отровата си, той стоеше, слисан от омразата и оскърбленията, които бълваха красивите й червени устни, макар че Аманда я бе поздравила съвсем почтително, особено ако се има предвид непостоянния й нрав. Той видя как нежното лице на момичето се покри с червенина, а после стана мъртвешки бледо. В този миг го обзе безгранично съчувствие към нея. Искаше да я защити от жестоки и безчувствени хора като Лети, която нямаше представа за страданията и униженията, на които е било подложено младото момиче в Нюгейт и на каторжническия кораб.

— Лети — гневно извика Тони, — мисля, че каза достатъчно. Караш Аманда да се чувства неловко.

— Карам я да се чувства неловко! Как смееш да ми говориш така! Да не си се подлъгал от невинния вид и младостта й? Спа ли вече с нея, Тони? — Внезапно очите й се разшириха. — Боже мой! Наистина! Тя дели леглото с теб! Нищо чудно, че откакто се върна от Чарлстън нямаш време за мен. Не ти ли стига една жена? — И тя впи змийския си поглед в шокираното лице на Аманда.

Обзета от ревност, Лети замахна с камшика си за езда и на бледата буза на момичето се появи дълъг червен белег. Аманда изкрещя от болка и падна назад. Преди Лети да нанесе следващия удар, Тони вбесен сграбчи камшика от ръката й и го запрати на земята. Сивите му очи бяха потъмнели от възмущение.

— Лети, какво става с теб? Аманда е моя икономка. Ако трябва да бъде наказана, това ще направя аз! Мисля, че прекали. Няма нищо между Аманда и мен. Всъщност от една седмица насам я виждам за пръв път. Тя е само откупена слугиня, закрепостена към мен за седем години. Можеш да покажеш поне малко съчувствие към окаяното й състояние.

— Нейното окаяно състояние, както си решил да го наричаш, си е нейна работа и не ме засяга — злобно отвърна русокосата красавица.

— Лети, мисля, че е по-добре да си вървиш. Ще се видим утре.

— Пъдиш ли ме, Тони? Това се случва за пръв път.

Тони тихо въздъхна и я изгледа.

— Имам работа, Лети. Беше ми приятно да пояздим.

Тя веднага го погледна разкаяно, нацупи се миловидно и притисна знойното си тяло към него.

— Обещаваш ли да ми се обадиш утре, скъпи? На татко му е приятно да ни посещаваш. Не си вечерял у нас от цяла вечност. Сетих се! — Плесна с ръце и лицето й засия. — Ще останеш през нощта! Кажи, че искаш, скъпи, моля те!

Тони искаше да се отърве от нея и да погледне раната на Аманда. Бе готов да се съгласи с всичко.

— Да, да — изрече припряно. — Ще дойда на вечеря и ще остана, ако баща ти няма нищо против.

— О, Тони, няма да съжаляваш — съблазнително прошепна Лети. — Знаеш колко щастлив мога да те направя. Последните думи изрече със загадъчна усмивка, отправена към Аманда, която се бе изправила и стоеше неподвижна като статуя.

Винаги ли щяха да я сочат с пръст заради това, което беше извършила? Съкрушена, тя не забеляза как Лети се качи на коня със самодоволна усмивка. Денят, започнал толкова приятно, се бе превърнал в кошмар. Какво означаваше красивата Лети за Тони? Ако се съдеше по думите й, те бяха любовници, а не просто приятели, както бе заявил Тони. За Аманда бе очевидно, че тази жена не възнамеряваше да се задоволи с приятелството му. Но Тони? Тази ли бе жената, за която смяташе да се ожени един ден?

— Аманда — гласът на Тони сякаш долетя отдалеч, — зле ли си?

Тя се сепна. Все още държеше с ръка подутата буза и макар че болката бе силна, не мислеше за нея.

— Не — глухо отвърна тя, като срещна загрижения поглед на Тони. — Сигурна съм, че ще се оправя за няколко дни.

— По дяволите, Аманда, съжалявам, че това се случи. Знам, че Лети има отвратителен характер и е много разглезена от баща си, но това не й дава правото да се държи така отвратително с теб. Ти ми принадлежиш, Аманда, и не желая да те обиждат.

Сърцето й подскочи. Дали той наистина искаше да каже, че поне малко се интересува от нея и ще я избави от отровния език и жестокия камшик на Лети?

— Нека да видя — рече Тони и внимателно отдръпна ръката й от наранената буза. Прекара пръст по неравната ивица, която обезобразяваше прекрасната й кожа. Хвана брадичката и повдигна лицето й. Аманда затвори очи и му позволи да я целуне. Крехките, едва напъпили чувства нежно разтвориха цветовете си. Искаше целувката да продължи цяла вечност, но той я пусна и измърмори:

— Съжалявам, Аманда, не исках да се възползвам от случилото се, но ти изглеждаше така нещастна, че не можах да се сдържа. Ела, нека да видим какво ще ти даде Джема за раната.

— Сър Тони — осмели се тя, когато той я поведе заръка към къщата, — мис Картър годеница ли ви е?

— Какво те кара да мислиш така?

— Държи се собственически и… ревнува.

— Не сме обявявали годеж. — Тони сви рамене, макар да знаеше, че както баща й, така и Лети очакваха сватбата да се състои скоро.

— Ако тя стане господарка тук — упорито продължи Аманда, — сигурна съм, че няма да ме остави в Ривърс Едж.

— Харесва ли ти тук, Аманда?

— Много… много е хубаво.

— Това ли е всичко? Само е много хубаво?

— Хубава плантация. Страхувам се, че Джема ме разглезва и аз започвам да се чувствам прекалено добре. Същото беше и когато баща ми… — Прехапа устни и с мъка успя да спре сълзите си.

Джема се ужаси, когато видя лицето й.

— К’во сте направил на това пиленце, маса Тони? — обвини го тя, опряла дебели юмруци на огромните си хълбоци. — Никога не сте удрял дори и един от работниците, защо тогава посегнахте на това бедно пиленце?

— Успокой се, Джема — засмя се Тони. Дебелата робиня му приличаше на квачка, която брани своето пиленце. — Не съм я докосвал.

— Тогава е бил някой друг, проклет да е. Кой го направи, Аманда? Кой те нарани?

Тя мълчеше. Не желаеше да спомене името на Лети и да разгневи Тони.

— Можете да ми кажете, маса Тони. Знаете, че рано или късно ще го открия.

— Ако искаш да знаеш, Джема, мис Картър не се сдържа и удари Аманда с камшика си за езда — обясни той.

— Какво си направила на онази вещица, пиленце, че да побеснее така?

Тони побърза да защити Аманда.

— Тя нищо не е направила, Джема. И не говори така за мис Картър. Ще се погрижиш ли най-после за лицето й?

— Да, господарю. Аз шъ съ погрижа за Аманда.

В този миг Тони искаше да се отпусне на стола и да съзерцава свежата красота на Аманда, но разбра, че ще е по-добре да излезе от стаята. Когато стигна до вратата се спря и погледна така страстно Аманда, че тя потрепери. Очите красноречиво изразяваха чувствата му.

Джема веднага се зае за работа и намаза ударената буза с охлаждащ мехлем.

— Защо те нападна мис Картър, пиленце?

— Наистина не зная, Джема. Не ме хареса от пръв поглед. Дори ме обвини, че деля леглото със сър Тони.

Джема се засмя.

— Е, пиленце, какво толкова лошо има в това?

— Но това не е вярно!

— Както те погледна преди малко маса Тони, ми се струва, че е вярно.

Аманда силно се изчерви, но сподави раздразнението си. Джема беше твърде проницателна. Тя бе сигурна, че робинята чете мислите й и ако наистина беше така, то тогава знаеше, че бе лежала една нощ в прегръдките на Тони и бе споделяла ласките му. Това бе нещо, за което дори не искаше да мисли.

 

 

Дните на Аманда бяха изпълнени с работа. Първо трябваше да се запознае с останалите слуги. Освен Джема, която живееше в една малка стая до кухнята, Тес и Кори, които понякога оставаха да спят в таванските стаи, имаше един домакин — Линъс, съпруг на Джема, както и шест момичета, които идваха през деня в къщата. Не след дълго Аманда вече надзираваше цялата прислуга, освен Джема и Линъс, чиито задължения бяха строго определени — чистене, търкане и готвене от изгрев до залез. След напрегната работа повечето от робите бяха намусени и негодуващи, но тъй като тя работеше усърдно, почти наравно с тях и никога не изискваше да работят повече от самата нея, заслужи уважението им и ги накара да работят по-добре. Повечето от хората в плантацията бяха осведомени за особеното й положение — нито робиня, нито свободна. Всички се отнасяха със симпатия към нея заради участта й, която бе сходна на тяхната.

Колкото до Тони, Аманда рядко го виждаше. Като че ли бе решил да избягва срещите с нея. Това бе добре дошло, защото след всеки разговор с него ставаше неспокойна и я обземаха противоречиви чувства. Понякога той беше внимателен и нежен. В очите му се появяваше някаква странна светлина, когато случайно я срещаше. Друг път изглеждаше намръщен и сърдит, като я удостояваше само с едно сухо кимване. Момичето знаеше, че Тони се среща редовно с Лети, тъй като често ги виждаше как рано сутрин отиват заедно на езда, как се връщат зачервени и оживени. Страните на Лети пламтяха, а косите й бяха поразбъркани. Понякога той не се прибираше нощем след посещенията си у Картърови. Тя инстинктивно разбираше, че е прекарал нощта в леглото на Лети, но се опитваше да си внуши, че това няма значение за нея.

Аманда се спря на най-горното стъпало на излъсканото стълбище и поглади нежно перилата. Припомни си как преди седмици ръката й се бе изцапала от първото докосване. Сега всичко блестеше от чистота. Яркото юнско слънце грееше през светналите прозорци и лъчите му вплитаха многоцветни кръгове в шарките на килима под краката й. Усмихна се, зелените й очи се изпълниха с гордост от това, което бе постигнала за няколко седмици.

Тони излезе от кабинета и забеляза прелестната усмивка върху устните й. В този момент Аманда бе прекрасна. Тялото й вече бе леко закръглено. Налетите й гърди се издигаха вълнуващо над тънката талия и леко заоблените бедра. Кой би повярвал, че това е мръсното бездомно хлапе, което бе довел в Ривърс Едж. Гъстите й кестеняви къдрици блестяха с червеникав оттенък на слънчевата светлина и Тони си помисли, че просто е необичайно някой да има такива гъсти и дълги мигли. Тя бе облечена в рокля от кремав муселин, който подчертаваше нейната младост.

Сърцето му заби бясно в гърдите и топла вълна обля слабините му, когато си припомни нощта, в която я бе обладал под фургона — изгубено, окаяно дете, което с готовност отвръщаше на ласките му. Аманда внезапно усети, че някой я наблюдава, погледна надолу и срещна възхитения му поглед. Сякаш бяха стояли с часове, без да откъснат очи един от друг. Бяха по-близки от когато и да било. Тони пръв отмести погледа си, изкашля се смутено и каза:

— Аманда, би ли дошла в кабинета? Искам да поговорим.

— Разбира се — отвърна кратко тя и слезе по стълбището. Помоли се безмълвно да не го ядоса с някоя дума или жест по време на разговора. С нея се държаха добре и бе започнала да обиква Ривърс Едж и хората му. Би направила всичко, за да остане тук… е, почти всичко.

Изправен до вратата, Тони я изчака да влезе преди него в кабинета. После затвори вратата след себе си и й посочи един стол. Кой знае защо, устата му бе пресъхнала и той се изкашля, като съзнателно избягваше да я гледа в очите, за да не бъде смутен от тези невинни, смарагдови очи.

— От колко време си тук, Аманда? — запита младият мъж, макар че той я бе довел в Ривърс Едж.

— Около осем седмици — отвърна тя, озадачена от въпроса му.

— Добре ли се отнасят с теб? Харесва ли ти тук?

— Аз… съм щастлива тук, сър Тони. По-щастлива, отколкото съм очаквала някога или, отколкото имам право да бъда — честно отвърна момичето.

Отговорът й го задоволи.

— Ти имаш право да бъдеш щастлива като всеки друг, Аманда.

— Дори и робите? — запита тя простодушно.

Тони се намръщи и твърдо отвърна:

— Те също са щастливи.

Аманда веднага разбра, че е прекрачила разрешените граници и го е разгневила. Опита се да поправи грешката си, като побърза да добави:

— Джема е тъй добра с мен. Тя ми е като втора майка. Обзалагам се, че се опитва да ме направи дебела колкото нея.

Тони не успя да сдържи усмивката си и настроението му видимо се подобри.

— Ти свърши прекрасна работа. Къщата никога не е изглеждала по-добре. Прекарвам много време на полето, за да надзиравам робите, а Джема е твърде заета с готвенето, за да се заеме и с чистенето.

— Тъкмо затова съм тук — припомни тихо Аманда. — Аз съм ваша икономка. Само изпълнявам задълженията си.

— Така е — призна Тони, като я погледна, за да се увери, че не говори подигравателно. Доволен от невинния израз на лицето й, той продължи: — Откакто пристигна в Ривърс Едж, не сме посрещали често гости, но от утре вечер всичко ще се промени. Поканил съм на вечеря Лети и баща й, а също и Натан Гроувър, моя надзирател.

Аманда застана нащрек, като се чудеше какво иска от нея. Определянето на менюто и готвенето беше задължение на Джема. Твърдо възнамеряваше да не напуска стаята си от мига, в който Лети се появи в Ривърс Едж. Бе виждала доста често Натан Гроувър заедно с Тони, но никога не го бе срещала сама. Не можеше да си обясни какво го е накарало да дава вечеря.

Тони се поколеба малко, а после сви рамене:

— Лети има рожден ден. Баща й ме помоли да устроя малък прием в нейна чест, тъй като готвачът му се разболял и той не би могъл да посрещне гостите.

Аманда кимна, като се чудеше какво я засяга всичко това.

— Ще проверя дали всичко в къщата е наред, ще извадя сервиза от китайски порцелан и сребърните прибори. Има ли нещо друго?

— Искам навсякъде да има свежи цветя в изобилие. Лети обича цветята. О, да, трябва да бъдат подготвени две стаи за гости. Картърови ще останат през нощта.

Аманда настръхна. Как можеше да избегне тази жена, ако тя и баща й останат цялата нощ, отчаяно си помисли момичето.

— Кои стаи бихте желали да се подготвят, сър Тони?

— Тази до моята ще бъде тъкмо за Лети — отвърна той. На баща й дай някоя от стаите в дъното на коридора.

Изчерви се, понеже знаеше много добре причината, заради която той искаше да настани Лети по-далеч от баща й. Желаеше любовницата да бъде по-близо до него.

— Ще ги подготвя — съгласи се тя и кимна. Помисли, че разговорът е приключил, и се запъти към вратата.

— Не съм те освободил, Аманда — рязко каза Тони и я спря. — Има още нещо.

Обърна се към него и го изчака да продължи, като го гледаше въпросително. Тони пое дъх, спря се и тя усети, че ще чуе нещо неприятно.

— Искам ти да сервираш.

Аманда ахна:

— Сър Тони, не може да искате това!

Бе ужасена от мисълта, че ще трябва да слугува на Картърови, изложена на присмеха и презрението им. Защо настояваше за това? Той знаеше колко силно я мрази Лети.

— Аманда, точно това имам предвид. Нямаш друг избор. Лети специално помоли ти да сервираш. Това е нейния рожден ден и аз не мога да й откажа. Той помълча, после продължи:

— Искам да се държиш добре.

Тя се приготви да отвърне дръзко, но Тони каза весело:

— Страхувам се, че аз съм виновен за всичко това, но Лети понякога е много убедителна. Какво зло би могла да ти стори?

Аманда избухна.

— Какво зло ли? Какво ще кажете за моята гордост? Това нищо ли не означава за вас? Знаете, че мис Лети ме мрази и ще намери начин да ме унизи. За нея няма да направя нищо! Нищо!

— Аманда — успокои я той, — тя не може да ти навреди. Ти си отговорна само пред мен. Зная, че Лети не е съвършена, но не е лоша.

Момичето го изгледа с явно недоверие.

Или той бе сляп за недостатъците на Лети, или бе толкова влюбен, че бе решил да не им обръща внимание. А тя, кой знае защо, се надяваше второто да не е вярно.

— Не искам да правя това, сър Тони — решително настоя тя. — Не желая да ставам за смях пред вашата любовница и баща й.

Господарят се разгневи.

— Как смееш да се държиш така нагло! — побесня той. — Моите лични работи не са твоя грижа. Може би Лети е права, че много си позволяваш. Сигурен съм, че не би се чувствала толкова добре, ако бе заминала с онзи похотлив пастор и противната му съпруга.

Аманда потръпна, като си припомни тези ужасни хора. Разбра, че Тони е твърде ядосан, затова замълча, но това го разгневи още повече.

— Не стой така и не ме гледай с тези невинни зелени очи, Аманда — прогърмя гласът му. — Отговори ми! Би ли предпочела пастора пред мен?

Думите му я вбесиха и самообладанието й я напусна.

— Бих го предпочела!

Вирна предизвикателно брадичка. Но в следващия миг, когато видя жестоката усмивка на Тони, съжали за необмислените си думи.

— Тогава ще се държа с теб както той би се държал!

След тези думи той бързо се приближи до нея, сграбчи я за раменете и я притисна към тялото си. Тя усети колко е възбуден.

— Не! — изкрещя Аманда, но ръцете му я бяха стиснали като два стоманени обръча и тя едва не се задуши.

Устните на Тони жадно се впиха в нейните. Езикът му ги разтвори и като че ли засмука душата от тялото й. Тя изстена, неспособна да устои на буйната му страст. Обзе я паника, когато усети набъбналата му мъжественост. Искаше да я изнасили. Защо, о, защо държеше толкова да го разгневи, когато знаеше в какво положение се намираше? Но тя бе решила да му се противопостави. След като отстъпи на пристава, бе се заклела да не позволи на нито един мъж да я изнасили. Събра всички сили и се изви рязко, като успя да се отскубне от ръцете му. Когато той я пусна, тя го зашлеви по бузата. Тони механично отвърна на удара с отворена длан и силният му замах я отпрати към стената. Аманда се стресна повече от изненадата, отколкото от болката. Впи поглед в него. Не вярваше, че може да бъде толкова жесток. По дългите й мигли заблестяха сълзи. Пръстите на ръката му се бяха отпечатали на лявата буза.

— Ох, боже мой! — изстена Тони. Гневът му се стопи, като видя лицето й. — Какво направих? Никога досега не съм удрял жена.

Той веднага коленичи до нея, помогна й да се изправи, измъчван от гняв и от страст. Как можеше едно беззащитно момиче да го отблъсне така? Аманда се отдръпна от услужливите му ръце, решена да не показва слабостта си.

— Не се нуждая от вашата помощ, сър Тони — предизвикателно изрече тя.

Той почервеня. Никога досега не бе позволявал чувствата да надделеят над разума му. Защо стигна дотам? И защо се бе отнесъл така към едно момиче?

— Прощавай, Аманда — започна той, — но аз…

— Не ми дължите никакво обяснение, сър Тони — хладно го прекъсна тя. — Ваше право е да ме наказвате както намерите за добре. Това повече от всичко показва къде ми е мястото във вашата къща. Аз съм само една от вашите робини и отсега нататък ще се старая да помня това. Глупаво беше от моя страна да протестирам. В края на краищата защо моите чувства трябва да означават нещо за вас? Аз съм просто една откупена слугиня, без права, без чувства.

С тези думи тя се обърна и гордо излезе от кабинета му, повдигнала високо глава и изправила рамене.

Тони я наблюдаваше замислено. Бог му бе свидетел, че не искаше да я удари. Нито пък да я целува. Но бе проявил слабост. Нещо повече, би я обладал още тук, на пода, ако тя не го бе отблъснала. Би разкъсал дрехите й и би овладял тялото й, а тя щеше да вика от страст. „Господи, колко е объркано всичко!“ — зачуди се той, изпълнен с чувство за вина. Не му ли стигаше Лети? Може би ще трябва да се ожени за нея и да преодолее увлечението си по красивата чаровница, която бе приютил под покрива си.

 

 

Аманда оглеждаше със задоволство трапезарията. На дългата маса бяха наредени сервизът от китайски порцелан, кристални чаши и сребърни прибори, в които се отразяваше светлината на свещите. Къщата никога не бе изглеждала по-добре и момичето бе гордо. Вече бе капнала от умора, но знаеше, че изпитанието й едва сега започва. Цяла вечер трябваше да се покланя и унижава пред Тони и неговата любовница. Откакто я бе ударил, не бе говорила с него, но често улавяше как я следи с мрачен и замислен поглед. Изтръпваше като си помислеше, че едва се бе удържала да не му се отдаде предишния ден в кабинета. Веднъж вече се бе поддала, но тогава бе твърде слаба и неспособна да се съпротивлява на страстния му порив. Сега нещата бяха различни. Не бе длъжна да отдава тялото си, на който и да е мъж. Трябваше да работи и да изтърпи седемгодишната си присъда. И ако искаше да оцелее, се налагаше да отбягва Тони и Лети и да си мълчи.

Аманда бродеше в полумрака и вдишваше дълбоко студения вечерен въздух. Денят бе горещ и задушен, затова вечерният вятър й действаше приятно. „Само да бе свършил този ден“ — въздъхна тя. Неочаквано се спъна и полетя. Изведнъж я обхванаха две мускулести ръце. Огледа се и видя приятелски усмихнато лице, с топли кафеви очи.

— Съжалявам — заекна Аманда, — не гледах къде стъпвам.

— За мен е удоволствие да ви помогна. Не се случва всеки ден хубава жена да пада в ръцете ми.

Тя се изчерви от удоволствие. Веднага позна, че това е Натан Гроувър, надзирателят на Тони, а също и доверен негов приятел. Понякога до стаята й долитаха гласовете им, увлечени в разгорещен приятелски спор.

— Към къщата ли отивате, мистър Гроувър? — Тя се опита да прикрие смущението си.

Той се засмя.

— Моля ви, Аманда, наричайте ме Натан. Да, отивам на вечерята у Тони. Нямате нищо против да ви наричам Аманда, нали? Зная, че е нахално от моя страна, но често съм ви виждал и се надявах да се запозная с вас.

Аманда, трогната от неподправената му искреност, се усмихна и кимна.

— Ако ви наричам Натан, то и вие ще трябва да ми казвате Аманда. Все пак — очите й потъмняха, — аз съм само една откупена слугиня и вие имате право да се обръщате към мен както пожелаете.

— Аманда, нямах намерение да проявявам пренебрежение — отвърна той смутено.

— Не сте ме обидил — увери го тя. Нямаше желание да настройва срещу себе си този мъж, който се отнасяше към нея с толкова уважение.

Мълчаливо закрачиха към къщата. Аманда скрито го оглеждаше. Той бе малко по-възрастен от Тони. Висок мъж. Под ризата се очертаваха мускулестите му ръце. Краката му бяха като два здрави дъба, забити до колене в ботушите. Силно загорялото му, изсечено лице бе обградено от пясъчножълта коса. Когато приближиха към къщата, момичето се отправи към кухнята.

— Имам още работа, Натан, надявам се, че ще се забавлявате добре.

— Не бързай толкова, Аманда. — Той се усмихна и хвана ръката й. — Кога ще те видя отново? Ще ми бъде приятно пак да си поговорим. Бих искал да те виждам по-често.

Тя не му отговори. Възможно ли бе един мъж да ухажва откупена слугиня? Независимо какво мислеше Натан, бе сигурна, че Тони няма да позволи.

— Не знам. Току-що се запознахме. Трябва ми време да помисля.

— Разбира се. Не искам да се натрапвам. Сигурно знаеш колко си красива? Всеки мъж би се радвал да бъде с теб.

— Натан! — възкликна момичето, смутено от последните му думи.

— Всичко е наред, Аманда — той се усмихна. — Понякога обърквам нещата с прекалената си откровеност. Върви да си гледаш работата, скъпа. Ще измисля някакъв начин, за да те видя отново.

По-късно в кухнята тя се замисли за Натан. Беше й приятно да разговаря с него и му бе благодарна за любезното държание. Това повдигна самочувствието й. Повече от всичко желаеше тази вечер да свърши. Въпреки лошите си предчувствия се надяваше да го види отново. Той й вдъхваше увереност, открития му характер бе толкова различен от лошите настроения и властното държание на Тони.

— Пиленце — напомни й Джема внимателно, — маса Тони позвъни за първото блюдо. Не се тормози, всичко ще е наред.

Аманда пое дълбоко дъх. Думите на Джема я върнаха в действителността. Бе чула звънеца и знаеше, че не трябва да се бави повече. Изправи раменете си, кимна разсеяно на Джема, хвана огромния супник за дръжките и се отправи към трапезарията.

Тони внимателно наблюдаваше как икономката спря първо пред Лети, която злобно се усмихваше. Върху намръщеното му лице бе изписано явно съчувствие. Линъс напусна мястото си зад него, за да сервира на гостенката. Тони си отдъхна, когато те продължиха по-нататък, докато бе сервирано на всички гости и супникът благополучно бе оставен на бюфета. Чинии с месо, птици, ароматни зеленчуци, мазни сосове и димящ ориз, следваха една след друга. На Аманда й прилошаваше само от вида на храната. Докато домакинът и гостите му се хранеха и разговаряха, тя имаше възможност да огледа и прецени Лети и баща й. Мислеше, че Лети никога не е била по-красива със светлата си коса, вдигната нагоре с диамантена диадема в добре оформени къдрици. Две извити букли се спускаха надолу по изящната й шия и достигаха до голите й бели рамене. Гърдите й съблазнително се повдигаха и отпускаха над дълбокото деколте на ослепителната червена рокля, богато обсипана с диаманти. Никога досега не бе виждала нещо подобно. Тя чу как Лети каза на Тони, че роклята току-що е пристигнала от Париж. Подарък от баща й.

Стенли Картър бе учуден от присъствието на Аманда. Тя очакваше, че той ще прилича на Лети, но бе приятно изненадана, когато видя, че я гледа любезно и явно не разбираше защо им прислужва. Досещаше се какво бе направила дъщеря му, но бе безсилен да се намеси.

Всичко вървеше добре. Натан използва момента, когато никой не ги гледаше, и тихо й прошепна няколко окуражителни думи. Само студеният и безжалостен поглед на Лети и внимателният, втренчен поглед на Тони й пречеха да се отпусне. Аманда бе уверена, че неприятелката й бе намислила нещо. Не можеше да отгатне какво ще предприеме своенравната красавица, но бе сигурна, че ще действа. Чувстваше го с цялото си тяло, виждаше го и в приятелски настроените очи на Стенли Картър.

Внезапно всички погледи се насочиха към Тони, който извади и постави пред Лети малка квадратна кутийка. Очите й искряха, като диамантите в косата и роклята й, когато нетърпеливо се присегна към кутийката. Очакваше, че той ще й подари годежен пръстен за рождения ден. Приготвила се бе старателно за тази вечеря и бе положила доста усилия да го убеди да накара Аманда да им сервира. Щастливо си представяше изражението на лицето й, когато той обяви годежа им.

— О, Тони — възкликна Лети, докато повдигаше капака на кадифената кутийка, — толкова дълго чаках това…

Спря по средата на изречението и погледна Аманда. Очите й бяха като две парчета лед. Студени тръпки полазиха по гърба на момичето. И преди Тони да успее да разбере разочарованието на Лети, тя се обърна и извади златна верижка, на която бе закачена една прекрасна перла.

— Красива е — промълви без особен възторг. Стенли почувства силното разочарование на дъщеря си, тъй като знаеше, че тя очаква празненството тази вечер да се превърне в годеж. И той самият се бе надявал на това. Лети се нуждаеше от силен мъж като Тони, който да обуздае буйния й характер. Тази вечер разбра, че младият мъж нямаше намерение да се ожени за дъщеря му и бе най-добре да се огледат наоколо за друг кандидат. Лети вече бе навършила двадесет и пет години и бе твърде красива и страстна, за да остане неомъжена. Отдавна обмисляше да се върне в Англия. С парите си лесно можеше да й купи съпруг с титла. Да, наистина трябваше да замине.

Аманда не можеше да откъсне очи от перлата. Изглежда, бе много скъпа, но по реакцията на Лети разбра, че тя бе очаквала нещо повече. И като жена Аманда инстинктивно усети на какво се бе надявала — на годежен пръстен. Но по някаква причина Тони бе пренебрегнал съкровеното желание на сърцето й. Означаваше ли това, че той не обича любовницата си? Нима нямаше намерение да се ожени за нея?

— Сложи ми я, Тони — измърка Лети, решила да не показва разочарованието си.

Той закопча верижката. Матовата перла легна между гърдите й. След това целуна Лети нежно по устните и й честити рождения ден. Върна се на мястото си и сухо кимна към Аманда в знак, че е време за тортата, която Джема бе майсторила през целия ден. Триетажната торта бе покрита с пухкава глазура, украсена с изящни розови пъпки със светлозелени листенца.