Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Caress and Conquer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Az (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Кони Мейсън. Ласки и насилие

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Атанасова

Коректор: Петър Иванов

ISBN: 954-17-0013-6

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и първа

Дори и в най-съкровените си мечти Аманда не беше мислила, че може да бъде толкова щастлива. Не се надяваше на това, когато пристигна със затворническия кораб в непознатия, нов свят и бе купена от новия си господар преди три години. По това време мислеше, че животът й е свършен. Сега се усмихваше щастливо. Бе омъжена жена с двегодишен син и тримесечна дъщеря. Майката гледаше с много любов малкото си бебе: главичката му бе покрита със светъл пух, а очите му бяха светлозелени. Бяха я нарекли Лаура. Тони бе толкова очарован от малкото момиченце, че искаше да бъде постоянно с нея.

Аманда нежно остави Лаура в детското креватче на грижите на Флора и слезе на долния етаж, изпълнена с щастие. Бе сигурна, че нищо и никой не може да го помрачи.

Мислите й се насочиха към съпруга й и тя надникна в кабинета му.

— Зает ли си, Тони?

— Винаги съм на твое разположение, скъпа — нежно отвърна той. — Нахрани ли се дъщеря ми?

— Да — усмихна се Аманда, — тя не е толкова лакома, както Джон на нейната възраст.

— Или по-скоро като баща си — хитро й намигна Тони. — Никога не мога да ти се наситя.

— О, Тони, ти си невъзможен — изчерви се Аманда.

— Не, любима, просто съм покорен от теб.

Думите му й доставиха огромно удоволствие. Толкова дълго ги бе чакала и винаги я радваха.

— А сега сериозно, скъпа моя. Тъкмо се канех да дойда при теб. Получихме покана. За прием.

— Прием! Колко хубаво! — извика Аманда и плесна с ръце. — Френсис ни кани на прием! Време е вече и той да си намери някое подходящо младо момиче.

— Съгласен съм, любима, но не Френсис ни кани на прием.

— Тогава кой?

— Нашите нови съседи. Току-що са пристигнали от Англия и са се настанили в къщата, наскоро построена близо до нашата.

— Чудех се кога ли ще се появят — замислено произнесе тя. Беше любопитна да се запознае със собствениците на най-новата и най-обширната плантация в долината на Санти Ривър, макар че строежът беше започнал преди няколко месеца. Имението беше внушително, много по-голямо от Ривърс Едж или Тайдуотър. Тя копнееше да го разгледа и да се запознае с обитателите му.

При едно пътуване до Чарлстън Тони бе дочул, че съседната плантация е била закупена от Хенри Уортингтън, херцог Уестхейвън, и че неговият пълномощник в Южна Каролина ръководи строежа стриктно, според изискванията на херцога.

— Херцог и херцогиня Уестхейвън трябва да са изключително богати — съобщи младият съпруг. — Чух също, че балът ще бъде много пищен.

— Надявам се херцогинята да е дружелюбна и да се сприятелим. Но може би отивам твърде далеч в предположенията си. Сигурно херцогинята няма да има свободно време за такива като мен.

Тони се ядоса и удари масата с юмрук тъй силно, че Аманда подскочи.

— А ти забравяш ли, че си графиня? Никой няма да смее да те гледа отвисоко, любов моя, няма да допусна това.

Тя се изчерви. Най-много харесваше съпруга си заради благородството му. Той беше способен да забрави, че е лежала в затвора и е била изнасилвана от диваците, но тя никога нямаше да заличи тези мъчителни спомени. Потръпна при мисълта, какво ще приказват хората за нея, ако узнаят миналото й. Досега само Френсис и Натан знаеха с пълни подробности как едва беше спасена след отвличането в индианското селище. Разбира се и Лети знаеше, но тя бе далеч в Англия и нямаше защо да се страхува от нея.

— Обичам те, Тони — Аманда го целуна по челото, — но се страхувам, че моето минало може да ти навреди. Във всеки случай скоро ще разберем дали херцогинята е приятелски настроена.

— Чух, че херцогът е възрастен мъж, около шестдесет. Не се съмнявам, че херцогинята е сериозна матрона, много морална и благовъзпитана. Не мога да си представя какво ги е довело в Южна Каролина.

— Скоро ще разберем. Кога е приемът?

— След седмица, любов моя, така че приготви най-хубавата си рокля.

С помощта на Мелиса си бе ушила нова официална рокля. Двете млади жени бързо се бяха сприятелили и въпреки че имаха много семейни задължения, намираха време да се виждат, а децата им си играеха заедно. Седмица след раждането на Лаура, Мелиса се бе сдобила с едно момченце, което нарекоха Уилям. Малкият Уил бе русокосо ангелче.

Аманда се зарадва, когато научи, че Хауърд и Мелиса също са поканени на приема у херцога. Също и Френсис и Натан. Цяла седмица разговорите се въртяха около предстоящото събитие. Правеха се различни догадки за високопоставената двойка, построила къщата сред истински пущинак. Вечерта на приема Хауърд и Мелиса оставиха децата си при Джема и Флора и двете двойки се настаниха в каретата, която Тони наскоро бе поръчал за увеличаващото се семейство. Досега я използваха главно за пътуване между Тайдуотър и Ривърс Едж.

Аманда предизвика малка сензация, когато се появи на стълбата.

Роклята й от зелен атлаз подчертаваше великолепно буйната кестенява коса, повдигната в семпла прическа. Роклята оставяше открити млечнобелите й рамене, тънката й талия бе пристегната с красив колан, а когато се движеше, колосаните фусти шумоляха. Тони си помисли, че тя е най-великолепната жена на земята. Аманда се изчерви от удоволствие, когато й го каза.

Мелиса бе не по-малко красива в яркосиния тоалет, който подхождаше на очите. Тя бе слаба и миниатюрна като кукла и роклята много добре подчертаваше фигурата й. Хауърд бе напълно съгласен с Тони, когато той каза:

— Ние наистина сме късметлии, Хауърд, женени сме за две от най-красивите жени в Южна Каролина.

Дъхът на Аманда секна, когато видя къщата на херцога. Кацнала на върха на хълма, в чието подножие се извиваше реката, до нея се достигаше по дълъг, криволичещ път. Сградата бе на три етажа, блестяща в своята белота. Пред фасадата се издигаха величествено шест огромни колони с извити капители, които поддържаха терасата на втория етаж. Оттам се дочуваше музика. Когато приближиха, вратата незабавно се отвори от негър, облечен в ливрея в черно и червено. Аманда си помисли, че къщата отвътре бе още по-великолепна: светеха кристални полилеи, стените бяха богато украсени с брокат и атлаз и безценни произведения на изкуството. Скулптурите изглеждаха оригинални и Тони сухо отбеляза, че херцогът вероятно е доста богат. Мелиса бе така изумена, че стоеше безмълвно, а големите й очи поглъщаха всяка подробност. Малката група се насочи към подножието на голямото стълбище, водещо към огромната бална зала, която заемаше почти целия втори етаж. Тяхната поява бе гръмко огласена от майордом, облечен в същата ливрея, както иконома, който ги бе посрещнал на вратата.

Веднага един плешив, закръглен мъж, около шестдесетгодишен, се отдели от гостите и се насочи към новодошлите.

— Сър Тони — усмихна се херцогът лъчезарно, — щастлив съм най-после да се запозная с вас. А това сигурно е вашата съпруга? — Той обърна бледосините си очи към Аманда. — Завиждам ви, сър, тя е истинска красавица.

Тя промълви един учтив отговор и крадешком го погледна, докато съпругът й му представяше семейство Морисън. После Тони добави:

— В Америка ме наричат просто Тони. Отказах се от титлата си.

— Съмнявам се дали аз бих направил така — усмихна се херцогът, — но щом ще трябва да ви наричам Тони, то и вие ще трябва да се обръщате към мен с първото ми име.

— Благодаря ви, сър Хенри! — Младият мъж се усмихна, почувствал симпатия към приятелски настроения домакин. Надяваше се, че херцогинята също ще бъде така любезна.

След като поговори със семейство Морисън, херцогът каза:

— Надявам се, че Америка скоро ще стане моята нова родина, така както е и за вас.

— Изненадам съм, че сте дошли тук — отвърна искрено Тони. — Не може да се сравнява с Англия. Вероятно вашата съпруга е твърде особен човек, за да се откаже от бляскавия светски живот в Англия, заради провинциалната скука в Америка.

— Моята съпруга е наистина необикновена жена, сър Тони — отвърна херцогът. В гласа му се чувстваше гордост. — Но тя е родена в Южна Каролина и не беше щастлива в Англия. Когато се оженихме й обещах, че ще построя голяма къща, която да прилича на нейния роден дом, който е била принудена да продаде. Тя ми е втора съпруга. Първата ми съпруга почина преди няколко години и аз бях щастлив най-накрая да открия жена, чиято красота и добродетелност покориха сърцето ми.

Тони потръпна. Сякаш видя призрак. Той погледна към Аманда и видя, че е вцепенена от ужас. Инстинктивно сграбчи ръката й. Усети, че тя е студена. Като че ли и в неговите гърди бе заседнала буца лед.

Херцогът продължи:

— Щастлив съм, че моята съпруга е млада и красива. Тя е приблизително на същата възраст, като моята най-малка дъщеря, Алис, която дойде с нас в Америка. Алис наскоро загуби мъжа си. Но почакайте, аз говоря така, като че ли никога не сте срещали моята съпруга, но съм сигурен, че вие я познавате. Името й е…

— Лети — прошепна Тони. — Лети Картър. — Името изгаряше устните му.

— Да — потвърди херцогът. — Сигурен съм, че си спомняте за нея, тя много ми е разказвала за вас.

— Вярвам ви — измърмори мрачно той.

Аманда бе толкова шокирана, че можа само да се вкопчи още по-силно в ръката на съпруга си, като се стараеше да запази самообладание.

Внезапно Лети изникна до тях и злобно се усмихна, като измери с поглед стройната фигура на съперницата си.

— А, ето те и теб, скъпа — поздрави я херцогът оживено. — Току-що обяснявах на сър Тони, защо съм се установил в Южна Каролина. Мисля, че той е доста изненадан, че съм се оженил за теб.

Лети се засмя студено.

— Мислиш ли, че направих добре, като си заминах оттук, Тони? — запита тя с фалшива скромност. Гласът й привлече вниманието на останалите гости и Аманда се почувства застрашена.

В този момент Тони би желал да бъде, където и да е другаде, но не и в къщата на херцога.

— От теб човек винаги може да очаква изненади — отвърна спокойно той. От уважение към херцога се стараеше да сподави гнева си.

Гласът на Лети се извиси така, че я чуваха всички гости.

— Виждам, че ти все пак си се оженил за икономката си, бившата затворничка. Но моля те, бъди внимателен! Крадецът си остава крадец.

— Скъпа моя — сър Хенри бе шокиран от злобните думи на съпругата си. — Какво става с теб? Те са наши гости. Не са дошли тук, за да бъдат оскърбявани. — Очите му гледаха умолително към Тони и се извиняваха за безцеремонните и груби думи на Лети.

Тя се нацупи превзето и завърши, като погледна предизвикателно към Аманда.

— Но, Хенри — гласът й бе престорено невинен, — публична тайна е, че Аманда е откупена слугиня и е изпратена в Америка да работи, докато изтече срокът на наказанието й. Разбира се, всички би трябвало да знаят, че е била пленявана от индианците. Е, няма човек, който да не знае какво правят червенокожите с пленените жени. Мисля, че Тони е проявил голямо благородство, като се е оженил за нея след всичко това.

— Боже мой, Лети! Ти прекали! — избухна сър Хенри. — Извини се на Аманда незабавно.

Всички присъстващи бяха потънали в гробно мълчание, след като чуха злобните й думи. Никой от тях не знаеше нищо за миналото на Аманда. След миг се чуха недоверчиви гласове и безочливите погледи, отправени към съпругата му, като че ли разкъсаха сърцето на Тони. Той сложи ръка на треперещите й рамене, за да я защити.

— О, извини ме, Аманда! Нямах представа, че пазиш миналото си в тайна. Уверявам те, в бъдеще ще се постарая да съм по-дискретна.

Тя се завъртя и се отдалечи, като прошумоля с червената си копринена рокля, преди сър Хенри да се опомни.

— Скъпа Аманда — промълви херцогът с изпълнен с болка глас, — моля те, прости на съпругата ми. Повярвай ми, ако знаех, щях да говоря предварително с нея. Нямах представа за всичко това.

Младата жена бе замръзнала от ужас. Никога досега не я бяха унижавали по този начин. Изхлипа сподавено, втурна се покрай Тони и избяга от стаята. Той бързо се спусна след нея. Настигна я тъкмо когато тя стремително се насочи към дългата стълба и я хвана за ръката.

— Не бягай, Аманда, моля те — изрече задъхано, като нежно се опитваше да я върне обратно в балната зала. — Не е в характера ти да проявяваш малодушие. Къде е силният ти дух, който ти помогна да преживееш всички нещастия?

— Искам да си отида вкъщи, Тони. Не мога повече да остана тук.

Тъжните зелени очи на любимата му за момент го накараха да се съгласи с нея, но след това се сети за Лети и гневът му избухна.

— Не! — категорично отсече Тони. — Не желая гузно да се измъкваш оттук. Никой от присъстващите не те превъзхожда с нищо и аз не искам да се унижаваш по този начин.

— Само се огледай, скъпи — настоя Аманда, докато бършеше сълзите, стичащи се по лицето й. — Всички ме гледат, като че ли съм развратница. Не желая да се чувстваш неудобно заради мен.

— Нима ти изглеждам като човек, който се чувства неудобно, моя любов? Аз те обичам. Ти си моя съпруга. Не позволявай на тази жена да те победи. Остани и й покажи, че не се страхуваш от нея.

— Моля те, не искай това от мен!

— Аз ще те защитавам, любима.

Френсис и Натан се появиха зад тях с мрачни лица.

— Ние чухме всичко, Тони. Лети е хищник и като всички хищници напада беззащитните. Ще убия тази вълчица!

— Не и ако аз пръв се добера до нея! — възкликна Френсис. — Добре ли си, Аманда?

— Аманда е добре — отвърна им вместо нея съпругът й. — Опитвам се да я убедя да не си тръгва.

— Разбира се, че Аманда няма да си тръгне — отвърна Френсис. — Тя ми е обещала един танц.

— Също и на мен — обади се и Натан.

Аманда се върна в балната зала с Френсис, докато Тони и Натан ги наблюдаваха. Сър Хенри се държеше много мило с тях, като се опитваше да заличи впечатлението от думите на жена си. Колкото до останалите гости, те се държаха така, като че ли тя не съществуваше, като се ръководеха от отношението и думите на херцогинята за нея. Очевидно знатните граждани на Чарлстън бяха решили, че Аманда не заслужава вниманието им. Тя току-що бе танцувала с Тони, когато сър Хенри се приближи и я покани на танц. Останал сам, съпругът й се отправи към масата с напитките, наля си голяма чаша от чудесното бренди на херцога и излезе на балкона да глътне малко свеж въздух. Той реши да не измъчва повече клетата жена и да си тръгнат веднага след като свърши танцът й със сър Хенри. Беше горд от начина, по който се бе държала, когато неприятелката й злобно я бе нападнала в началото на вечерта. Изпитваше желание да убие Лети. Смъртта й няма да бъде голяма загуба за никого. Изведнъж дочу гласа на Лети.

— Защо се ожени за нея, Тони? — попита надменно тя. — Какво направи с черното й копеле? Не ми казвай, че си й позволил да го задържи.

Той се усмихна щастливо.

— Ако видиш дъщеря ми Лаура, веднага ще разбереш, че не е дете на Бък.

Тя го загледа неразбиращо.

— Нима искаш да кажеш, че Аманда не е родила детето на Бък?

— Точно така — ехидно отвърна Тони. — Тя е носела дете от мен, когато си я отвела в Тайдуотър. — Замълча за малко, за да види ефекта от думите си, преди да продължи. — Всичко е било само една измама, Лети! Измама, за да повярваш, че си постигнала това, което си искала. Бък никога не е я докосвал.

— Но аз видях…

— Това, което си видяла, е било само едно дяволски добро представление.

Лицето й почервеня, а след това пребледня. Представление! Не можеше да повярва, че се е оставила да бъде измамена от един прост роб. Изглежда, че отмъщението й в крайна сметка се бе провалило. Нямаше ли справедливост на този свят? Внезапно й хрумна една дяволска мисъл и тя се усмихна.

Тони видя усмивката й и неволно потръпна.

— Защо се завърна, Лети? Нима нямаше да е по-добре да останеш в Англия и да се забавляваш в ролята си на херцогиня?

— Имах недовършена работа в Южна Каролина, скъпи.

— Ако твоята работа засяга Аманда, забрави я. Ще те убия, преди да се опиташ да й причиниш отново някакво зло.

Лети се усмихна леко и младият мъж потръпна. „Тази жена е луда“ — реши той и инстинктивно отстъпи назад.

— Забравяш нещо, Тони. Аз притежавам документите на Аманда и мога да реша да предявя претенции към моята собственост.

Причерня му от гняв и той сграбчи голите й рамене.

— Нямаш никакви права над тези документи! Никога не си имала! Ти ги открадна!

— Имам разписка за продажба, която променя нещата.

— Ти, кучко! Ще те разоблича, независимо че си херцогиня.

— Моят съпруг е много влиятелен човек, Тони, и е много влюбен в мен. Всичко е в моята власт и може да не се съмняваш в това. Няма да е проблем за него да защити моята собственост!

— Никога не съм познавал по-жалка жена от теб, Лети, и никога няма да ти позволя да ми отнемеш Аманда. Ще се боря докрай с теб!

— Можем да се разберем за това, Тони — предложи тя. — Предлагам ти да се срещнем някъде и да поговорим за това.

— Лети, не желая…

— Според мен нямаш избор. Моят съпруг построи малка ловна хижа на около три мили в гората зад имението. Тя е доста уединена и по това време на годината никой няма да ни безпокои. Чакай ме там утре в два часа.

— Да не си луда? — извика той. — Аз съм женен мъж! Какво искаш от мен?

— Чакай ме там утре и ще ти кажа.

Преди Тони да успее да й отговори, тя се обърна и се отдалечи.

След няколко минути и той я последва. Сърцето му болезнено туптеше в гърдите. Никога нямаше да позволи на Лети да нарани Аманда отново, каквото и да му струваше това. Трябваше да се срещне с тази жена и да осуети намеренията й. Като прикриваше чувствата си, той пресече салона и се насочи към семейство Морисън. Поговори малко с тях и след това се доближи до Аманда.

— Искаш ли да си тръгваме, любов моя? — попита той. — Мисля, че достатъчно се нагледахме на всички тези лицемери.

— О, да, Тони, моля те. Не мога повече да издържам на високомерието им и на безочливите им погледи — отвърна тя с облекчение.

В този момент се появи Френсис под ръка с Алис, дъщерята на сър Хенри. Тъмнокосата красавица се държеше много очарователно и Аманда не можеше да откъсне поглед от нежната млада жена с тъмнокафеви очи. Алис не бе обърнала внимание на злобните думи на Лети и сърдечно ги помоли да останат, но Тони не отстъпи. Съпругата му бе преживяла достатъчно за тази вечер.

Решиха, че семейство Морисън ще останат и ще се върнат с Френсис и Натан.

Тони бе доста умислен, докато пътуваха към Ривърс Едж, и Аманда не наруши мислите му. Страхуваше се, че сега, когато всички знаеха за миналото й, той съжалява за женитбата си. Познаваше безкрайната гордост на съпруга си и се сви от ужас при мисълта за срама, който бе изпитал заради нея.

Тони продължи да се държи странно и когато си легнаха. Някак отсъстващо прегърна Аманда и се сви в леглото, без да прояви желание да се люби с нея.

— Тони, нещо… нещо не е ли наред? — нерешително попита тя.

— Какво да не е наред, скъпа?

— Не знам. Изглеждаш толкова отчужден. Съжалявам, знам, че съм ти в тежест, но…

— Господи, Аманда! Това ли мислиш? Никога не можеш да ми бъдеш в тежест. Аз те обичам. Ти и децата сте всичко, заради което живея.

Тя си помисли, че той се опитваше да я заблуди. Знаеше, че крие нещо. Познаваше го достатъчно добре и разбра, че нещо го измъчва. Заболя я, като си помисли, че не я обича достатъчно и не иска да й каже истината. Когато не прояви желание да се люби с нея, тя се почувства несигурна.

Нима никога нямаше да се отърве от Лети и от непресъхващата й отрова? Херцогиня или не, тази жестока жена не заслужаваше да живее.

Когато на следващия ден Тони излезе, без да й каже къде отива и кога ще се върне, Аманда почувства силна болка. Зелените й очи бяха изпълнени с безпокойство, докато гледаше как се отдалечава от къщата.

 

 

Младият мъж внимателно приближи до ловната хижа: това бе малка, дървена постройка с веранда отпред. До близкото дърво бе привързан кон, който кротко пасеше. Когато слезе от коня си, вратата рязко се отвори.

— Закъсня — каза остро Лети.

Дори не забеляза, че тя бе облечена в черна кадифена рокля, която подчертаваше бледото й, красиво лице.

В мига, в който влезе, Лети затръшна вратата и застана срещу него.

— Аз съм тук, Лети — отвърна саркастично Тони. — Какво повече искаш? Бих желал да обсъдим условията, при които ще ми върнеш документите на Аманда.

— Моите условия са много прости, скъпи — усмихна се безочливо. — Аз те желая. Ако се съгласиш да се срещаш с мен тук и да ме любиш, както аз искам, ти обещавам да унищожа документите след една година.

Лети не бе могла да забрави Тони: нито чувствата си към него, нито насладата, която бе изпитвала, докато я любеше. Тя все още копнееше за него. С всяка частица от тялото си жадуваше за ръцете и устните му. Бе се опитала да го замести с други мъже в Англия, но никой не я накара да изпита такава наслада и удоволствие като Тони.

— Ти си побъркана! Какво те кара да мислиш, че искам да те любя? Не мога да се преструвам, когато не изпитвам никакви чувства.

— Вярвам, че ще те накарам да ги изпитваш, скъпи — усмихна се безсрамно тя.

— Ти имаш съпруг, Лети. Нима един мъж не ти е достатъчен?

— Тази дебела, отвратителна, крастава жаба? Ха! Никога не е бил истински мъж и не е могъл да ми достави удоволствие с жалкия си отпуснат член.

— Какво искаш, Лети? Ще ти платя достатъчно, за да откупя свободата на съпругата си.

— Пари? Имам си достатъчно.

— Ще разкажа всичко на твоя съпруг. Той ми изглежда разумен човек.

— Освен когато се отнася до мен — злорадо отвърна Лети. — Хенри ще направи всичко за мен. Мога да го накарам да повярва във всичко, което ще му кажа. Вярваш или не, но аз все още те желая, скъпи.

— Трудно ми е да го повярвам. Ти вече веднъж се опита да ме убиеш. Ако помислиш, ще разбереш, че сърцето ти е изпълнено с омраза и жажда за мъст, а не с любов.

Тя нехайно сви рамене.

— Може би…

Тони неохотно си призна, че Лети бе спечелила. Не можеше да се бори с нея. Дори и при намесата на сър Хенри едва ли би се отказала от документите на Аманда. Ледени тръпки преминаха по гърба му. Да се люби с нея бе последното нещо на земята, което би искал да направи. След като се бе оженил за Аманда, не бе пожелал друга жена. Нито пък занапред щеше да пожелае.

Лети се наслаждаваше на триумфа си, докато наблюдаваше лицето на Тони.

— Ти спечели — изръмжа той през стиснатите си до болка зъби, — но се страхувам, че изпълнението ми не ще бъде задоволително.

— Надявам се да не е така, скъпи, заради интереса и на двама ни — предупреди го тя, докато трескаво сваляше дрехите си. И когато и последната й дреха се стовари върху купчината в краката й, тя се хвърли яростно към Тони и започна да го съблича, докато и двамата останаха голи един срещу друг в средата на стаята.

Той с отвращение я сграбчи и стисна силно в ръцете си. Мразеше я за това, което го принуждаваше да направи. Нямаше никакво желание да я люби, въпреки че бе страстен мъж. Лети не се смути от тази липса на интерес у него, плъзна се на колене и започна да го гали с ръце и език, за да го възбуди. Върхът на влажния й език се плъзгаше по гърдите му и стегнатия корем, докато накрая ненаситно се спря на мъжествеността му, която тъй силно желаеше.

— Ти, кучко! — изстена Тони, почувствал, че тялото му отговаря на безсрамните й ласки. Устните й се отвориха и езикът й пламенно и страстно започна да обхожда члена му. Против желанието си той почувства, че е възбуден, хвана я за косата и грубо я дръпна, за да я отблъсне. — Къде е спалнята?

Лети посочи към отворената врата, Тони я хвана за раменете и я блъсна натам. Хвърли я толкова силно на леглото, че тя подскочи.

Без да й даде възможност да си поеме дъх, той проникна в нея веднага, краката й се обвиха около кръста му и скоро първоначалната болка изчезна и тя извика от удоволствие. Настоя да се любят още веднъж, преди да му позволи да си тръгне. Изтръгна от него обещанието да се срещнат на другия ден на това място и по същото време, когато сър Хенри си подремваше. Тони се завърна в Ривърс Едж в отвратително настроение. Чувстваше се толкова виновен, че не можеше да погледне Аманда в очите. Когато стана време за лягане, той остави наранената си и объркана съпруга да си легне сама. Заключи се в кабинета с бутилка бренди и остана насаме с гузната си съвест.

На следващата сутрин изчезна с коня си, преди Аманда да се събуди. Линъс й каза, че е отишъл на полето. Въпреки че се върна на обяд, той изчезна отново следобед, без да й каже нищо, и се върна след пет часа. Това продължи и през следващите дни. И през цялото това време Тони нито веднъж не поиска да се люби с Аманда.

За нея това означаваше само едно. Съпругът й имаше любовница. Но коя? Наоколо нямаше други плантации, освен Тайдуотър и Хилкрест, имението на сър Хенри. Знаеше, че Френсис ухажва Алис, очарователната дъщеря на сър Хенри, и в такъв случай не оставаше никой, освен… Лети. Нима тя бе успяла да завладее отново Тони? Нима той желаеше жената, която се бе опитала да го убие?

Тони бе започнал да се държи по този странен начин след приема, когато Лети я бе унижила пред високопоставените гости. За Аманда бе очевидно, че той съжаляваше, че се е оженил за нея, тъй като бе опетнила доброто му име.

Решила да разбере истината, една вечер, след като го бе чакала с часове в леглото, тя реши да се изясни с него и се отправи към кабинета му. Влезе тихо. Изненада се, като видя съпруга си отпуснат зад бюрото, на което имаше полупразна бутилка бренди.

— Тони — прошепна тя. Гласът й го стресна и той подскочи. Видя Аманда, която стоеше пред него и невинното й лице му причини такава болка, че заговори много по-остро, отколкото искаше.

— Какво правиш тук, Аманда? Вече е късно, върви да спиш.

— Липсваше ми, скъпи. Ела с мен. Вече изминаха седмици, откакто… откакто не сме били заедно.

— Само две седмици — подигравателно отвърна Тони. — Винаги съм изпълнявал съпружеските си задължения.

„Господи, колко я обичам!“ — помисли си той, като видя, че болката се смени с гняв. Можеше да се справи с гнева й, но не можеше да премахне болката. Желаеше я толкова силно, че изпита мъка, но не можеше да я докосва, след като е бил с Лети.

— Какво става с теб, Тони? Защо се промени? Аз ли съм направила нещо? Не ме ли обичаш повече? Кажи ми, Тони! За Бога, кажи ми какво не е наред!

— Какви са тези глупости, Аманда? — изръмжа той. — Ти си моя съпруга, но не ти дължа никакви обяснения!

Какво би могъл да каже? Нима можеше да й каже, че нейният любим дели леглото си с друга жена? И че прави всичко това, за да я спаси? Нима ще я заболи по-малко, ако й кажеше истината? Реши, че е по-добре Аманда да не узнае истината.

— Мислех, че ме обичаш — настоя тя упорито.

— Обичам те.

— Има чудесен начин, по който да ми го докажеш. Ти не си ме любил от две седмици.

— Боже мой, ако това е, което искаш, ще те любя тук и сега. Съблечи си нощницата.

— Тони, не исках да кажа…

— Чу ме, съблечи се!

Внезапно целият гняв и безсилие от последните две седмици, всичко се сля в едно, усилено от брендито, което бе изпил. Страстта избухна в него и той разкъса нощницата й. В първия миг Аманда се уплаши, но след това почувства силен гняв. От думите и действията му ставаше ясно, че Тони не я обича повече.

— Защо правиш това с мен, Тони?

— Възнамерявам да любя своята съпруга. Нали това искаше?

— Да, но не по този начин.

— Говориш твърде много — рязко отвърна Тони, докато сваляше дрехите си. — Сега е доста късно, за да ме спреш.

Желанието го заливаше като буйни вълни и той забрави за угризенията си.

— Тони, не! — простена Аманда, когато той я грабна и без усилие я понесе към спалнята. Двамата паднаха на леглото, където тя бе лежала сама през изминалите седмици.

— О, господи, Аманда — простена Тони. — Не искам между нас да се случва това. Само ако можех да ти кажа…

Но бързо забрави какво искаше да каже, когато впи устни в нейните.

— Аманда, Аманда… — дрезгаво промълви той. — Толкова силно се нуждая от теб.

Целувките му изгаряха лицето и лебедовата й шия, а после се спряха върху високите й гърди. Езикът му неспирно я възбуждаше. Пръстите му нежно я галеха.

— Ти си моя, Аманда — прошепна Тони, докато устните му пиеха нейната сладост. — Никой няма да ни раздели, никой!

Думите бяха така пламенни, както и страстта му, и Аманда се почувства изпълнена с желание да му се отдаде. Той проникна в нея. За секунди я издигна от тъмнината на отчаянието до върховете на екстаза.

Когато Аманда се събуди на сутринта, Тони бе заминал. Знаеше, че нищо не се бе променило, въпреки страстната любовна нощ. Дълбоко в сърцето си разбираше, че нещо не беше наред. Но тъй като бе решил да не й признава нищо, тя не можеше да намери покой. В главата й се въртяха въпроси, на които нямаше отговор. Младата жена се чувстваше много нещастна. Изминалата нощ я убеди, че той все още я желаеше, но навярно вече не я обичаше. Според Аманда единственото правдоподобно обяснение за странното поведение и грубо отношение на съпруга й се наричаше… Лети.