Кони Мейсън
Ласки и насилие (18)

Глава седемнадесета

Лети обезумя от ярост, когато узна, че Тони е успял да спаси Аманда от индианците. Никой не смееше да се изпречи на пътя й. Робите в имението бяха наказвани без причина. Омразата, която изпитваше към съперницата си, се разпростря и върху Тони. Забрави страстната си любов към него. Мисълта за отмъщение не я напускаше. Денем и нощем обмисляше различни планове, един от друг по-коварни, за да се отърве и от двамата.

Надзирателят Бен се върна от Чарлстън и съобщи, че Френсис му споменал за плановете на Тони и Аманда да се оженят. Яростта на Лети нямаше граници. Никой не я бе унижавал повече от Тони, и при това се бе измъкнал безнаказано. Умът й трескаво пресмяташе. Закле се, че Тони и неговата мръсница ще си платят скъпо за оскърбената й гордост.

Измисли толкова коварен план, с който и самият дявол можеше да се гордее. Той предвиждаше смъртта на човека, комуто неведнъж се бе обяснявала в любов.

Лети обясни задачата на надзирателя си и веднага пристъпи към действие. Бен бе изпратен в Чарлстън да наеме двама от главорезите с най-лошата слава, които можеха да се открият по крайбрежието. Отпуснатата сума бе толкова щедра, че той не срещна никакви трудности.

Завърна се в Тайдуотър, придружен от двама груби и раздърпани мъжаги, като че ли излезли от най-затънтените горски пущинаци, въоръжени с пушки, ножове и секири. И двамата бяха високи, с мазни коси, с пожълтели и изгнили зъби, облечени в мръсни дрехи от еленова кожа. Дори и Лети малко се стресна от вида им и от вонята, която разнасяха около себе си.

 

 

Тони целуна за сбогуване спящата Аманда и напусна Ривърс Едж през онази съдбоносна сутрин във весело настроение. Въобще не забеляза злобно присвитите очи, които го следяха неотстъпно. Двамата главорези, наети от Лети, бяха чакали цял ден и цяла нощ, за да издебнат подходящ миг. Забелязаха, че младият мъж насочи коня си към Чарлстън, а не към плантацията, както правеше всеки ден. Те го последваха на безопасно разстояние и вече предвкусваха успеха.

Нищо неподозиращият Тони яздеше във възхитителното утро. Мислеше за Аманда и възторжената нощ, изпълнена с толкова много любов и екстаз. Всъщност би трябвало да е изтощен, но се чувстваше весел и бодър, по-жизнен и енергичен от всякога. Отново и отново се удивляваше на способността на тази жена да му вдъхне такива усещания.

Тя е истинска красавица, горда, предана, с нежно сърце, добра майка, възхитителна любовница… Можеше да изрежда качествата й безкрайно. Вероятно се бе влюбил в нея още в Англия, когато бе помислил, че е само една проститутка.

Унесен в приятните си мисли, Тони спря до реката да напои коня. Слезе от седлото и коленичи, за да утоли и своята жажда. Изведнъж някаква сянка се надигна зад гърба му и закри слънцето. Плоската страна на една секира се стовари върху главата му и той политна напред към реката. Няколко минути тялото му се носи над повърхността на водата и потъна. Реката продължаваше да тече спокойно, като че ли нищо не се бе случило.

— Да изчакаме и да огледаме наоколо, Елмър, да не би да изплува отново? — запита мъжът, който бе ударил Тони.

— Той, Клем, вече е свършил — отвърна Елмър, като хвърли поглед към реката.

— Мислиш ли, че мис Лети ще ни поиска доказателство за добре свършена работа, преди да ни брои парите?

— Ти само й покажи кървавия топор. Туй трябва да задоволи кръвожадната вълчица — пошегува се Елмър.

— А к’во ще кажеш, дали има нещо ценно в торбите му? — попита Клем.

— Няма да е зле да надзърнем — ухили се другарят му и полека запристъпва към плашливия кон.

Усетил опасността, конят изпръхтя и започна да рие земята с копита, докато двамата бандити приближаваха предпазливо. Но преди да успеят да сграбчат юздите, животното рязко се извърна и се втурна между дърветата. Клем хукна да го гони, но Елмър му извика:

— Забрави този проклет кон. Има да вършим по-важна работа. Да отидем да вземем парите и да се омитаме оттук, дявол да го вземе. Май че клетото копеле, дето го оправихме току-що, е някой големец и скоро таз гора ще гъмжи от копои. Искам да сме надалеч много преди да довтасат.

 

 

Лети кръстосваше неспокойно из стаята, докато очакваше вест от двамата убийци, наети от Бен. Те наблюдаваха Ривърс Едж вече няколко дни. И двамата изглеждаха доста глупави в нейните очи и тя само можеше да се надява да не привлекат нечие внимание, като слухтят около плантацията. Навярно са от този тип хора, които биха си признали всичко, ако ги заплашат. Но надзирателят я беше уверил, че са надеждни и може да разчита на тях.

Малко след залез Бен наближаваше Тайдуотър, а след него се влачеха Клем и Елмър. Той им беше обяснил, че трябва да изчакат да се стъмни, преди да дойдат в къщата, за да не ги забележат робите.

— Свършихте ли? — запита жената. Вонята, която се разнасяше от тях, бе нетърпима, че тя едва понасяше присъствието им, като притискаше парфюмирана кърпичка към деликатния си нос.

— Уловихме ти рибата, мис Лети — изкикоти се Клем и разкри гнилите си зъби.

— Сигурни ли сте, че е мъртъв? — попита Лети.

И двамата кимнаха енергично.

— Нямате причина да не ни вярвате, мис Лети — отвърна намръщеният Елмър. — Рекохме, че ще убием този човек. За лъжци ли ни вземате? Сега той е на дъното на реката.

Лети шумно изсъска през стиснатите си зъби. Жестока усмивка изкриви устните й. Очите й изглеждаха като парченца гранит. Двамата мъже неволно потръпнаха и се зарадваха, че тази омраза не е насочена към тях. Изведнъж тя рязко се обърна, отиде до бюрото и извади тежка кесия.

— Ето възнаграждението ви — засмя се и я подхвърли във въздуха. — А сега изчезвайте оттук.

Клем сграбчи кесията още във въздуха, нетърпеливо я развърза, впери поглед в нея и изсумтя, доволен от съдържанието й.

— Всичко е там — високомерно каза Лети, — в злато, както поискахте. Но повече да не съм ви видяла. Трябва да изчезнете и от Чарлстън.

Когато те излязоха, жената започна да се смее истерично.

— Най-после! — задъхано прошепна тя, докато бършеше с ръка сълзите от очите си. — Най-после онова копеле е мъртво! Повече няма да ме оскърбява, той и неговата мръсница, за която искаше да се ожени. Боже мой! Предлагах му всичко, а той го отхвърли заради една крадла.

Очите й диво заблестяха при мисълта за Аманда и за това, което й готвеше. Сега, когато Тони бе отстранен, тя щеше да си отмъсти на омразната съперница. Блуждаещият й поглед попадна върху Бен, който мълчаливо изчакваше нарежданията й.

Кръвта на Лети се сгорещи само от мисълта за разплатата с Аманда. Бен успяваше да предвиди внезапните промени в настроението на господарката, жестока и сексуално ненаситна. Тя започна бързо да се съблича. Дрезгавият й шепот обещаваше сладострастия до забрава и Бен не чака покана, смъкна дрехите си и двете преплетени тела се свлякоха на пода.

 

 

Тони отдавна трябваше да се е завърнал в плантацията. С всеки изминал час тревогата на Аманда нарастваше. Към края на седмицата тя бе като обезумяла. Натан правеше всичко, каквото беше по силите му, за да я успокоява, но тя чувстваше, че се е случило нещо ужасно с Тони. Като че ли Тони бе част от нея. Като изтекоха десет дни, никой не бе в състояние да я утеши. Сега вече дори и Натан започна да се опасява, че нещо се е случило с Тони.

— Не искам да те оставям сама, но мисля, че се налага непременно да замина за Чарлстън и да открия какво го задържа там — каза той, преди да отпътува.

— Не се безпокой за мен — отвърна младата жена. — Само намери Тони. Страх ме е. Няма да понеса, ако му се е случило нещо.

Натан потегли почти веднага. Върна се след седмица, уморен и измъчен, с изпито от тревога лице. С него бе дошъл и Френсис.

— Какво има? — извика Аманда, когато влязоха в къщата. — Къде е Тони? Намери ли го?

— Аманда, аз… — започна колебливо Натан и се огледа към Френсис за помощ.

— Аманда, скъпа — той продължи вместо него. — Тони не е идвал в Чарлстън.

— Не е бил… Не! Какво означава това?

— Аманда, двамата с Натан претърсихме града. Никой нито е чувал, нито е виждал Тони от месеци. Въобще не се е свързвал със свещениците.

— Ох, господи, Френсис, какво да правим? — нещастната жена се задави от сълзите.

— Ще го намерим, Аманда, само не изпадай в паника — опита се да я утеши той. — С робите ще претърсим околността чак до Чарлстън, ако се наложи.

Напразно го търсиха цяла седмица. Накрая откриха коня му в гората около Ривърс Едж. Цялата област бе грижливо претърсена. Откриха следи, може би от кръв, по тревата край речния бряг. При по-внимателен оглед намериха шапката на Тони в храсталака край брега. Това беше неопровержимо доказателство. Двамата вече допускаха, че приятелят им е загинал. Вероятно е бил нападнат от крадци, ограбен и убит, а тялото му е било хвърлено в реката.

— Не е вярно! Щях да разбера, ако Тони е мъртъв, нали? — извика Аманда разплакана.

Следващите няколко дни бяха може би най-тежките в живота й.

Дори пленничеството при индианците бледнееше пред това, което изпитваше, когато си помислеше, че Тони може би е мъртъв. Само присъствието на Джон облекчаваше донякъде непоносимата болка, Френсис остана в Ривърс Едж, за да помогне с каквото може.

Две седмици, след като откриха единственото доказателство за смъртта на Тони, Лети се появи в плантацията, придружена от един пристав и двама негови помощници от Чарлстън. На вратата ги посрещна Френсис.

— Добър ден, Френсис — усмихна се тя. — Това е приставът Фрейзър.

Младият мъж кимна спокойно, макар да бе уверен, че появата й вещае беда.

— Здравей, Лети. Здравейте, пристав Фрейзър. Какво мога да направя за вас?

Тя погледна към пристава, който се закашля и започна:

— Научих, че сър Тони е мъртъв. Разследвах изчезването му и стигнах до заключението, че е бил въвлечен в някаква мръсна история.

— Нямаме доказателство — възрази Френсис. — Вярно е, че не сме го виждали от седмици, но няма неопровержимо доказателство за смъртта му.

Жената се усмихна лукаво.

— Изтекло е твърде много време, без да се знае нищо за него.

Френсис се изчерви силно.

— Да — призна неохотно той. Да бъде проклет, ако задоволи болезненото любопитство на тази кучка. — Ще бъдете ли така любезни да обясните за какво идвате? Точно сега всички сме изнервени и аз съм доста зает да оправям работите на Тони, докато отсъства.

— Идваме за откупената слугиня Аманда Прескът — заяви пристава. — Моля, повикайте я.

В този момент Аманда излезе в коридора. Като чу пристава да произнася името й, тя пристъпи напред.

— Търси ли ме някой, Френсис — запита, без да вижда съперницата си, застанала зад пристава и двамата му придружители. Едва когато се приближи, тя забеляза Лети. В погледа й долови заплаха. Инстинктивно се отдръпна. Като че ли някаква костелива ръка я сграбчи за гърлото.

— Вие ли сте Аманда Прескът? — запита приставът любезно.

— Да — едва прошепна Аманда. Зелените й очи се разшириха от уплаха. — Какво… какво искате от мен?

Лети се намеси.

— Дойдох да поискам моята собственост.

— Каква собственост? — предизвикателно я запита Френсис. Като се усмихна, тя извади някакъв документ от чантичката си и го подаде на пристава Фрейзър, който се закашля нервно, преди да заговори:

— В ръката си държа документ за откупването на осъдената Аманда Прескът. Освен това е приложена разписка за продажба, извършена от сър Тони Бренд, с която се прехвърлят всички права върху гореспомената слугиня на госпожица Лети Картър. Както виждате, документът за продажба е потвърден и надлежно подписан от сър Тони. Всичко изглежда съвсем законно и задължително за изпълнение. Аманда Прескът сега е собственост на госпожица Картър, докато не изтече срокът на присъдата.

Жената се олюля назад и щеше да падне, ако Френсис не я бе прегърнал.

— Лъжете! — извика тя с последно усилие. — Тони никога не би ми причинил това. Той ме обичаше! Ние щяхме да се оженим!

— Мога ли да проверя документите — тихо попита Френсис. Той бе потресен не по-малко от Аманда. Допускаше, че е станала някаква грешка, която лесно ще може да се оправи. Тони никога не би я продал доброволно, особено пък на Лети.

Приставът му подаде и двата документа. Той ги разглежда съсредоточено няколко минути. Когато накрая се обърна към Аманда, изглеждаше разтревожен. Документът с откупването беше истински, скрепен с печата на самия крал. Дори и разписката за продажба, подписана от Тони, изглеждаше автентична, Френсис не можеше да сбърка подписа на Тони с друг.

— Какво да ти кажа, Аманда? Знам, че това е някакво мошеничество, но всичко изглежда законно и валидно. Вероятно това са документите ти за откупуване и според закона сега принадлежиш на жена.

— Мислиш ли, че ще те лъжа? — възмути се Лети. — Ако погледнеш от коя дата е продажбата, ще разбереш, че в същия ден Тони се бе отбил в моята плантация. Това се случи в онази сутрин, когато той отпътува за Чарлстън.

Френсис хвърли един поглед върху датата, а после изгледа състрадателно Аманда.

— Не е вярно — повтори Аманда. Гласът й напомняше на глас на наранено момиченце. — Не ме интересува какво казвате. Знам само, че Тони ме обичаше.

— Сигурно се е поуморил от теб — жестоко й се надсмя Лети. — Получил е всичко, което е искал. Ето защо толкова бързаше да се отърве от теб. Каза ми го, когато отиваше в Чарлстън, преди да замине за Англия.

— Лети, не зная как си успяла да подредиш всичко, но няма да си заминеш с нея оттук. По никакъв начин няма да позволя да я отведете от Ривърс Едж.

Френсис изрече тези думи решително, макар да осъзнаваше, че законът бе против него.

Жестоката красавица се ухили и погледна към пристава, който нервно пристъпваше от крак на крак. Това, което му се налагаше да извърши, не му доставяше никакво удоволствие.

— Пригответе си нещата, девойко — строго се разпореди той. — Длъжна сте да тръгнете с госпожица Картър.

— Детето ми! — внезапно се досети Аманда. — Какво ще стане с детето ми?

— Дете? — изненада се приставът. — Не зная нищо за някакво дете. Но ако ви принадлежи, трябва също да тръгне с вас.

— Грешите по този въпрос — сряза го Френсис. — В сейфа на Тони има документ, с който признава Джон за свой син и наследник. Ако той е мъртъв, което всъщност още не е доказано, Ривърс Едж принадлежи на сина му и аз съм определен за негов законен настойник, докато не навърши пълнолетие.

— Не ми трябва онзи пикльо — сви рамене Лети. — Искам само тази проститутка. Няма да взема дори дрехите й. Ще й осигуря всичко необходимо.

— Какво става тук?

Всички погледи се обърнаха към Натан, който току-що бе влязъл през страничния коридор. Щом видя Лети да се приближава към Ривърс Едж, Джема изпрати веднага да повикат Натан от полето.

— Тони е продал документите ми на Лети! — извика нещастната жена и се хвърли обезумяла в прегръдките му, като че ли той бе нейния спасител.

— Невъзможно! — засмя се надзирателят. — Тони не е способен на подобна мерзост. Той бе тръгнал за Чарлстън, за да доведе свещеник, когато изчезна. След завръщането му щяха да се венчаят с Аманда.

— Е, очевидно е променил решението си — хапливо отсече Лети. — Направил ви е на глупаци. Най-вероятно се е престорил на умрял и е отплавал за Англия с първия кораб.

— Като че ли знаеш твърде много за намеренията на Тони — подозрително подхвърли Натан.

— С Тони бяхме приятели… доста отдавна — глухо рече тя. — Толкова ли е чудно, че е споделял с мен?

— След онова, което ти причини на Аманда? Признай си, че той те мразеше — подигравателно каза надзирателят.

— Ако ме е мразил толкова много, как е могъл да ми продаде Аманда? За щастие имам документи.

Френсис мълчаливо ги подаде на Натан. След като ги прегледа, заедно с разписката за продажба, той почервеня от гняв. Тази жена бе откраднала по някакъв начин документите, докато Тони предполагаше, че ги е унищожил. За съжаление него го нямаше, за да потвърди или отрече претенциите й. Независимо дали се отнасяше за някакво мошеничество или не, крайният резултат не можеше да бъде променен, Аманда бе длъжна да тръгне с Лети. Натан можеше само да благодари на бога, че малкият Джон е защитен. Бе уверен, че стръвното й желание да си отмъсти щеше да се насочи най-вече към детето.

Натан се почувства безпомощен. Можеше само да стои и да гледа как отвеждат Аманда. Когато тя се опита да се отскубне, Лети извика:

— Изпълнете дълга си, пристав, и отведете момичето.

— Съжалявам — каза приставът и даде знак на помощниците си да я хванат и отведат със себе си. — Законът трябва да се спазва. Взимайте я с нас, момчета, и да тръгваме.

Обхваната от паника, Аманда отчаяно погледна към Френсис и Натан.

— Моля ви, оставете ми няколко минути да се сбогувам с детето си.

— Нямам време за сантиментални сбогувания — безсърдечно заяви господарката й. — Изпълнете дълга си, пристав. — Тя се обърна и излезе решително навън, като изгледа всички с ледените си очи.

Младата жена се мъчеше да се овладее, решила да прикрие скръбта си и да не позволи на съперницата си да злорадства, като я види да пълзи в краката й. Когато я хванаха за ръцете да я подкарат по-бързо напред, тя се изскубна и закрачи смазана от мъка към фургона, който Лети бе докарала от Тайдуотър. Двамата мъже ги последваха, обзети от гняв.

— Ако се опиташ да нараниш Аманда, ще намеря начин да довърша това, което Тони бе започнал — изкрещя Натан, когато конете потеглиха. — Само не забравяй, Лети, че нищо не може да остане скрито.

Гневната му заплаха все още кънтеше в ушите й, когато наближиха Тайдуотър. Тя инстинктивно усети, че този силен мъж не си хаби думите напразно. Отначало ще трябва да действа по-предпазливо. Имаше много по-добри средства, с които да накаже и унищожи жената, която Тони лекомислено бе предпочел пред нея. И след като изпълни отмъщението си, щеше да я продаде на най-долнопробния публичен дом.

Щом приставът и помощниците му си заминаха от Тайдуотър, Лети насочи към Аманда поглед изпълнен с омраза.

— Ела с мен — отсече тя и я поведе към бараките на робите. По средата на пътя бяха посрещнати от Бен.

— Къде да я настаня, госпожице Лети? — попита той, без да откъсва поглед от младата жена.

— Първо трябва да бъде опитомена — изрече господарката. — След няколко дни в единична килия на бърза ръка ще се пречупи. А ако и това не помогне, приготвила съм й нещо, което със сигурност ще подейства.

— Аз мога да я направя така послушна, че даже да започне да ти харесва. Само я остави на мен. — Малките му очи заблестяха похотливо, но Лети само се засмя.

— Не, Бен, тя не е за теб. Не подхожда на бял мъж. Особено на такъв, с когото съм била в леглото. Не знаеш ли, че е била проститутка при индианците? Не — отсече тя още веднъж, — няма да я дам на теб!

Лети всъщност презираше Бен, но в този момент само той й бе под ръка. Дори само желанието му да притежава омразната съперница събуждаше у нея дива ревност. Думите на господарката отчасти успокоиха Аманда. Беше благодарна, че поне нямаше да бъде изнасилена от Бен. За нещастната жена не беше трудно да си представи какъв вид наказание е измислила Лети. Инстинктивно разбираше, че луксът да умре бързо няма да й бъде разрешен.

Бен прикри недоволството си. Желаеше Аманда, но не чак толкова, че да рискува собствената си кожа. Познаваше добре жестокостта на господарката си, но бе решил един ден да притежава тази кестенява хубавица.

Лети се спря пред малка колиба, отвори вратата и грубо блъсна вътре Аманда. Помещението беше малко и мръсно, само с едно прозорче. В ъгъла имаше нар, покрит с мръсно и износено одеяло. До него беше поставено нощно гърне. Нямаше нищо друго. Тази колиба служеше за затваряне на провинилите се роби.

Конвулсивно потръпна. Резкият глас на Лети я извади от вцепенението й.

— Свали си дрехите! — Аманда само я погледна втренчено. — Чуваш ли ме, мръснице, сваляй дрехите! Или предпочиташ Бен да го стори вместо теб? Отдавна си без мъж, може би ще се зарадваш да те обслужи.

Бен с готовност пристъпи напред.

— Не! — извика жената и бавно отстъпи към стената. — Сама ще го направя.

Лицето й почервеня. Започна да се съблича, уплашена до смърт от това, което щеше да последва. Щом остана напълно гола, господарката се отдръпна и започна критично да оглежда жената, която й бе отнела Тони. Високите гърди с розови зърна сякаш потрепнаха под изпитателния поглед на злобната блондинка. Тя наблюдаваше това съвършено тяло, алабастровата кожа, тясната талия, заобления ханш, дългите и слаби бедра. Момичето бе по-младо от нея, неохотно призна Лети, и изглеждаше не по-малко красиво и желано от нея самата, макар и нейното тяло да бе стегнато и привлекателно. За нея бе много по-лесно да повярва, че Аманда е някаква съблазнителка, някаква магьосница, която бе пленила сърцето на Тони със заклинания. Какво друго можеше да стори, освен да се отърве и от двамата? Обърна се рязко, сграбчи дрехите и ги изхвърли през вратата. Бен се помота, за да се наслади колкото е възможно по-дълго на гледката, докато накрая господарската изгуби търпение и му нареди да излезе от колибата. Премръзнала и отчаяна, жената седна на нара и се зави с единственото одеяло. „Ох, Тони — захлипа отчаяно, — как можа да ми причиниш такова зло?“ Толкова беше щастлива през нощта, преди той да се отправи на онова фатално пътуване до Чарлстън. Да се обичат един друг й се струваше толкова хубаво. Удоволствието, което си даряваха взаимно, бе по-голямо от всеки друг път. Не беше ли шепнал Тони колко много я обича? Той бе така търпелив и внимателен с нея, докато тя се страхуваше да бъде отново с него. Как е възможно след последната им нощ да се откаже от нея? Или е лъгал, или не е могъл да понесе мисълта, че е била изнасилена от индианците.

— Не! — извика Аманда, неусетно заговорила на глас. — Никога няма да повярвам в това!

Но какво друго обяснение можеше да има? Той добре знаеше колко силно я ненавижда тази жена. Но как е могла Лети да се сдобие с нейните документи, освен ако Тони не й ги е продал? Аманда бе смутена и объркана. Нима бе предадена от човека, когото бе обичала? Навярно сега той се намираше на кораба, пътуващ за Англия. Аманда не можеше да повярва, че той е мъртъв. Сърцето й просто не приемаше това. Наистина смъртта му би обяснила всичко, но никой не откри тялото му. Трябва да е станало така, както го описа Лети. Сигурно сега пътува към Англия и се надсмива над детинската й доверчивост. Аманда дори не се сети, че Тони обичаше Ривърс Едж и никога не би напуснал дома си доброволно.

 

 

До края на деня никой не се отби при нея. Не й донесоха храна и вода. На сутринта Аманда бе събудена от щракването на ключалката. Вратата се открехна и Бен влезе с кана вода и няколко корички хляб, изгледа втренчено тялото й, едва прикрито със скъсаното одеяло и излезе. Привечер той отново се появи, за да й донесе храна.

Минаха още два дни. Нощното гърне миришеше ужасно. Тя помоли Бен да го изхвърли, но той не обърна внимание. Когато не я обсипваше с оскърбления, се подиграваше на страха й.

На третия ден Бен забеляза, че Аманда е започнала да линее. Под трескавите й очи се виждаха дълбоки сенки.

След една седмица затворничката изпадна в пълна апатия. Независимо от всичко, Аманда беше решена да оцелее, дори само заради сина си, който сега, останал без баща, повече от всякога се нуждаеше от майка. Когато над нея беше надвиснала опасността да бъде изнасилена от индианците, беше готова с радост да посрещне смъртта. Но съвсем не бе склонна да се остави да бъде победена от тази жена. Знаеше много добре какво удоволствие ще бъде за жестоката красавица да я види унижена и сломена. Затова бе решила да запази гордостта си. Лети не би се осмелила да я убие, тъй като се страхуваше от Натан и Френсис. Аманда бе сигурна, че двамата й приятели ще направят всичко възможно, за да я спасят. Дотогава трябваше да издържи.

След около две седмици, Бен направи обичайното си сутрешно посещение, но този път изглеждаше странно. Аманда веднага настръхна. Той вече не изпитваше удовлетворение от поредната безпомощна робиня. Само страхът от господарката му пречеше да изнасили Аманда. Знаеше, че Лети бе решила да я премести. Ако искаше да й се наслади трябваше да действа.

— Миришеш на обор — подхвърли надзирателят, като сбърчи нос от отвращение.

— И кой е виновен за това — отвърна остро, събрала смелост, Аманда.

— Не бъди нахална! Ти си само една робиня. А сега ставай, ще те заведа да се изкъпеш.

— Лети ли ти нареди да се изкъпя? — Не можеше да повярва, че тя се е загрижила за нея.

— Лети не знае и няма защо да узнава — ухили се Бен. — Побързай, момиче! Нямам време за губене.

Понечи да откаже, но искаше толкова много да се изкъпе, че реши да не се противи. Навярно той е почувствал съжаление към нея и искаше да й помогне. Бързо се изправи и последва надзирателя навън.

Ярката слънчева светлина я заслепи. Тя несигурно тръгна след Бен, докато стигнаха до едно усамотено място край реката. Надзирателят й подаде сапун и я побутна към водата. Без да обръща внимание на грубите му обноски и на студената вода, Аманда с наслада започна да търка тялото си, докато кожата й се зачерви. След това изми косата си. Бен нетърпеливо чакаше на брега, докато тя щастливо се плискаше във водата.

— Излизай, момиче — извика надзирателят, изгубил търпение. — Мисля, че достатъчно се къпа. Ако продължаваш така, ще изтриеш всичко хубаво от тялото си.

От думите му, Аманда почувства студ, неохотно излезе от водата и бързо грабна одеялото, което лежеше на земята. Бен се ухили, но не я спря. Покорно го последва към вонящата килия. Едва когато той влезе след нея и затвори вратата, тя разбра намеренията му.

— Хайде, лягай! Лети каза, че ти си само една проститутка и аз ще се възползвам. Махни това одеяло и се приготви.

— Ти си отвратителен! — озъби се Аманда и уви одеялото около стройното си тяло.

— Побързай, нямам време за губене. — Той дръпна одеялото от треперещите пръсти на нещастницата. Докато го постилаше в ъгъла, Аманда отчаяно се спусна към вратата.

— О, не, няма да се измъкнеш — изръмжа Бен и грубо я сграбчи за косата. Без да обръща внимание на виковете й, той грубо я събори и се стовари върху нея. Опита се да намери устните й, но тя отчаяно се бореше и мяташе главата.

— Мръсница! — извика сърдито Бен. — Ако знаеш какво ти готви Лети, щеше да си благодарна на вниманието, което ти оказвам.

Вбесен от съпротивата й, той сграбчи с една ръка ръцете й, а с другата я удари през лицето. Пред очите на Аманда избухнаха червени искри и болката я парализира. Бен се възползва и грубо разтвори краката й.

— А сега ще разбереш какво значи истински мъж — дрезгаво изръмжа той.

— Мисля, че няма да разбере, Бен — долетя студен глас зад гърба му. Аманда, която вече не можеше да се съпротивлява, в този миг дори изпита известна благодарност към Лети.

— Госпожице Лети — запелтечи Бен, смутено — аз… аз… само…

— Много добре виждам какво правиш, Бен. И ако все още нямах нужда от теб, щях да те убия. А сега се махай оттук!

Аманда пое дълбоко дъх. Надзирателят се отдръпна от нея, бързо събра дрехите си и изчезна през вратата. Господарката го наблюдаваше с присвити очи и когато той излезе, насочи студения си поглед към младата жена, която разтриваше наранените си ръце.

— Облечи това — отсече Лети, като й подхвърли една мръсна, безформена дреха от груб плат, очевидно предназначена за работа на полето.

Аманда бързо я нахлузи, доволна, че има с какво да прикрие голотата си. Лети изгледа слабото й тяло и очевидно остана доволна. Въпреки че пленницата бе твърде слаба, не изглеждаше толкова зле. Натан бе известил, че ще пристигне в Тайдуотър, за да види дали Аманда е добре.

— Един от твоите любовници ще те посети днес — каза тя саркастично, като се отправи към вратата.

Аманда бе изненадана.

— Един мой… мой любовник.

— Разбира се. Да не ме мислиш за глупачка? Сигурна съм, че Натан ти липсва в леглото. Не се съмнявам, че и Френсис също. И двамата са много загрижени за теб.

— Натан ще дойде тук? — повтори вцепенено жената, обзета от плаха надежда.

— Да, и като дойде, ще направиш точно това, което ще ти кажа.

— А ако не го направя?

— Натан няма да се върне жив в Ривърс Едж.

— Никога няма да посмееш да сториш нищо на Натан!

Но в сърцето си чувстваше, че тази жена е способна на всичко.

— Разбира се, че ще посмея и ще го направя — увери я Лети. — А сега ще ме изслушаш ли? — Аманда кимна мълчаливо. — Ако искаш той да остане жив, ще му кажеш, че си добре. В твой интерес е да го накараш да повярва, че с теб не се отнасят зле.

Тя почервеня от гняв, но се подчини. Твърде много държеше на Натан, за да си позволи да изложи живота му на опасност.

Лети отведе Аманда в кухнята. Висока, кокалеста негърка разбъркваше някакво ястие в гърнето на печката. Робинята зяпна от изненада при вида на красивото бяло момиче, облечено като работничка от плантацията.

— Лоти, това е Аманда, новата ти помощничка. Ще мие съдовете. Другите ти помощници ще работят на полето — осведоми господарката изумената негърка. — Аманда ще върши в къщата всичко: ще чисти, ще лъска, ще изхвърля нощните гърнета от стаите. Ще бъде на твоите заповеди от сутрин до мрак. Бен ще има грижата да я връща в колибата, като си свърши работата за деня. Ще я следиш да не мързелува. Иначе ще търся сметка от теб. Ясно ли е?

— Да, мис Лети, разбрах. Шъ го изпълня — отвърна слугинята, като завъртя големите си черни очи към новодошлата. — Но щом не искаш да я убийш, остави ме да я нахраня. Кльощава е кат дъска и мяза на полумъртва от глад.

— Ще се храни като другите роби, Лоти. Няма да й се обръща някакво специално внимание. Тя е крадла и проститутка и е много по-низша, от който и да е роб от плантацията. Ако разбера, че кръшка от работа или че я глезиш, и двете ще опитате камшика. Разбра ли?

— О, да, мис Лети. Ти си господарката. Туй момиче шъ работи, без да се пилей. Само ми я устави.

— Добре — кимна доволно господарката и излезе. Черните очите на Лоти я проследиха с омраза.

Негърката колебливо пристъпи към Аманда.

— Дали е вярно сичко, дет го рече мис Лети за теб? — боязливо попита тя. — Не ми мязаш на… проститутка.

— Аз не съм проститутка! Истината е, че бях изселена от Англия и продадена за седем години като слугиня в колониите, тъй като бях откраднала един хляб. Съмнявам се, че за това наистина мога да бъда наречена крадла. Но това се случи отдавна и аз изплатих дълга си към обществото за това „престъпление“.

— Не се горещи толкова — усмихна се Лоти. — Нито за миг не съм повярвала на мис Лети. Но, изглежда, че тя много те мрази, дете. А сега седни и хапни малко топло ядене. Изглеждаш, кат че ли не си яла от седмици.

— Измина доста време, откакто за последен път ядох нещо хубаво. Но ти чу какво каза господарката. Не трябва да ме глезиш. Не бих искала да те накаже заради мен.

— Тя няма да се върне скоро. Отде шъ разбере к’во съм ти дала да ядеш? Трябва само да внимаваме. Няма да позволя такоз убаво момиче като теб да умре от глад.

Аманда гледаше, премаляла от глад, докато Лоти поставяше няколко чинии пред нея. Тя лакомо изяде голямо парче пушено свинско, две големи филии пресен хляб, обилно намазани с масло и мармалад. Почувства се много по-добре.

Когато малко по-късно пристигна Натан, той я завари, наведена над огромно ведро с гореща вода, усърдно да лъска загорели тенджери и тави. За голямо негово разочарование, Лети го придружаваше и не можа да поговори насаме с Аманда.

— Ето, казах ти, че е добре. Може би сега ще ми повярваш.

Усмивката бързо се стопи от лицето на Натан, когато я видя до огромното ведро с измъчено и зачервено от горещата вода лице.

— Боже мой! Какво си направила с нея? — възкликна той, обзет от силен гняв.

— Нищо лошо, попитай самата нея.

Мъжът се спусна и прегърна крехкото тяло, което бе само кожа и кости.

— Аманда — прошепна той, като се стараеше другата жена да не го чуе, — какво ти е сторила? Болна ли си била?

О, колко добре и защитена се чувстваше в прегръдките му. Как искаше да му разкаже за всичко. Но тя помнеше заплахите. Познаваше добре Лети. Бе изпитала докрай нейната жестокост и злоба.

— Аз… аз бях болна — излъга Аманда. — Но сега съм добре. Днес за пръв път ми позволиха да стана и да се заема със задълженията си. Госпожица Лети не ми е причинила нищо лошо — изрече тя високо, за да я чуе господарката. Но Натан не повярва.

— Ти не ми казваш истината, скъпа. Ще направя всичко, за да ти помогна, Френсис е в Чарлстън и в този момент е при съдията, за да измоли помилване. Не след дълго ще можеш да се върнеш в Ривърс Едж при сина си.

— Казах ти — упорстваше Аманда, — аз съм добре. Само ми разкажи за Джон, моля те. Липсвам ли му? Добре ли е той?

Натан започна да й разказва за детето и бедната майка се разплака. Изпитваше силно желание да притисне здравото му телце до гърдите си. Лети ги прекъсна:

— Ти разстройваш моята слугиня, Натан. Трябва да си тръгваш. Както видя, тя е жива и здрава. Нямаш повече работа тук.

— Ти спечели — отвърна мрачно той, — но аз ще дойда отново и се надявам тя да изглежда по-добре, отколкото е сега. За момента ще приема обяснението й, че е била болна.

— Съгласих се да посетиш моята слугиня само този единствен път, Натан. Законът е на моя страна. Ти видя как бях изгонена от Ривърс Едж и аз ще отвърна по същия начин на това оскърбление. Кракът ти повече няма да стъпи в Тайдуотър.

— Боже мой, Лети, ако мислиш…

— Натан, моля те — прекъсна го Аманда, — само ще усложниш нещата, ако не си тръгнеш.

— Ще си тръгна — съгласи се младият мъж неохотно, — но нито аз, нито Френсис ще те изоставим. Скоро ще се върнеш в Ривърс Едж, където ти е мястото.

— Толкова много ли ти липсва любовницата, Натан? — подхвърли Лети. — Мисля, че всяка от робините ще може достойно да я замести.

— Господи, Лети Картър, ти прекали! Много скоро ще платиш скъпо за всичко.

— Напусни дома ми, Натан. Ако ти или онзи страхливец Френсис посмеете да се появите отново, ще накарам надзирателя си да се отнесе с вас като с престъпници.

Без да обръща внимание на заплахите й, той се обърна към Аманда:

— Не унивай! Лети все още не е спечелила. — И той излезе, сподирян от подигравателния смях на гордата красавица.

Аманда работи до пълно изтощение. Бе разбрала, че господарката не възнамерява да я бие, за да я пречупи напълно, а навярно бе замислила да я накаже по много по-изтънчен начин.

Последните тенджери и тави бяха излъскани и подът блестеше от чистота, когато Бен и Лети влязоха в кухнята.

— Досега бях твърде добра с теб — заяви студено тя. — Но денят на разплатата най-после настъпи. След тази нощ ти няма да ставаш за нищо друго, освен за най-изпадналите бордеи. Приготвила съм ти малка изненада. Кой знае, може и да ти хареса. Но на сутринта никой свестен мъж няма да те пожелае.

Жената изтръпна от ужас и несъзнателно отстъпи назад. Бе изплашена, както никога досега. Но нямаше време да разбере какво изразява лицето на злобната красавица.

Бен я сграбчи здраво за лакътя, изблъска я безцеремонно от кухнята и я поведе към бараките на робите.

За миг Аманда си помисли обнадеждено, че я връща в килията й, но скоро разбра, че е сгрешила. Надзирателят очевидно я влачеше към една барака, малко по-голяма и по-хубава от останалите. Лети потропа два пъти и рязко отвори вратата й, без да дочака отговор. Бен блъсна Аманда през отворената врата.

Тя извика, когато един великан внезапно изникна пред нея. Мъжът й се стори над два метра висок. Бе само по едни одърпани панталони, едва стигащи до коленете му, завързани с едно въже на масивния му кръст. Краката му бяха като стволове на дърво, а ръцете му бяха огромни. Тялото му блестеше на светлината на огъня като полиран махагон. Но най-страшното бе лицето на мъжа, пресечено на кръст с неравни бели ивици. Някога в Африка тези ивици, които украсяваха лицето му, бяха източник на гордост.

Означаваха, че той е безстрашен воин, доказал мъжеството си по безспорен начин. Когато робът видя тримата, които бяха нахлули в бараката му, той се намръщи и лицето му като че ли стана още по-зловещо. Черните му очи се разшириха, когато Бен избута напред слабото, зле облечено бяло момиче.

— Имам една изненада за теб, Бък — каза господарката и злобно изгледа Аманда.

Бък бе смутен. Знаеше, че господарката му е жестока и отмъстителна, и се чудеше какво е сторило това нещастно бяло момиче, за да предизвика гнева й. За него бе ясно, че това момиче ще бъде наказано и той щеше да послужи като инструмент за това наказание.

— Изненада ли, мис Лети? За мен? — попита глупаво той, като се преструваше, че нищо не разбира.

— Това е Аманда. Давам ти я — като видя изплашеното му изражение, жената се усмихна и продължи оживено: — Тя е твоя и ти можеш да правиш каквото искаш с нея в леглото — при тези думи Аманда се вцепени, а Бък остана с отворена уста. — Имаш два месеца, за да забременее. Ако все още не е заченала, след като изтекат двата месеца, ще те кастрирам, а нея ще дам на друг, по-способен от теб.

— Искаш от мен да й го вкарам и да й напомпам корема? — попита робът шокирано.

— Точно така. Два месеца, Бък. Покажи какво можеш и ще бъдеш възнаграден. Ако ли не… знаеш какво означава да бъдеш кастриран, нали?

— О, боже, мис Лети. Шъ го сторя. Ти шъ ми откъснеш топките, ако не напомпам корема на това момиче.

— Разбрахме се.

— Но, мис Лети — плахо се осмели да протестира той, — ако опитам да си направя удоволствието с туй момиче, може да я сцепя на две. Изглежда много дребна за мен.

— Опитай Бък, или никога повече няма да можеш да имаш друга жена — заплашително изрече господарката.

— О, господи — изохка тихо негърът и облещи очи.

— Госпожице Лети, мисля, че Бък е прав — обади се Бен. — Аманда е твърде дребна за него. Защо не я оставиш на мен…

— Не! Няма да се успокоя, докато не видя, че носи черно копеле в корема си. И искам Бък да започне още сега! Искам да видя какво ще стане!

Нещастната жена не можеше да помръдне от ужас. Веднъж бе помислила, че да бъде изнасилена от индианците е най-унизителното нещо, което би могло да й се случи. Но бе сгрешила. Лети бе измислила нещо много по-ужасно и оскърбително. Не би могла да се бори с този гигант.

— Разбра ли какво казах, Аманда? — остро запита Лети. — Бък ще легне с теб веднага. А Бен и аз ще наблюдаваме.

— Защо искаш да размажа това бяло момиче, мис Лети — осмели се да попита робът, все още смутен от всичко, което ставаше.

— Аманда е моя робиня и ще прави това, което пожелая, също както и ти. Ще ми достави удоволствие да ви наблюдавам в леглото. Това е достатъчно. А сега започвай, няма да стоя тук цялата нощ. Или предпочиташ Бен да те кастрира? Умее да борави много добре с ножа.

— О, господи, аз ще я оправя, бъди сигурна, мис Лети. Само не оставяй тоз надзирател да ми отреже топките. — След това се обърна към уплашената жена. — Чу к’во рече мис Лети, момиче. Лягай долу.

Аманда го гледаше втренчено, вцепенена от ужас и отвращение. Бък беше син на вожд, воин. Бе известен с храбростта и мъжеството си. А когато неговият баща си отидеше от света, той щеше да заеме мястото му като вожд на едно от най-смелите племена в Африка. Но след вражеско нападение, само за една нощ животът му се промени изцяло. В тази нощ, в която майка му и баща му бяха убити, а сестрите му изнасилени и взети в плен, той бе тежко ранен, окован във вериги и отведен, за да бъде продаден няколко дни след това на търговците на роби. Пътуването до Америка бе кошмарно, но той оживя, въпреки тежките рани.

Бе научил едно важно нещо от онова мъчително пътуване, прикован с вериги, заедно с останалите негри в трюма на кораба, и то бе, че трябва да бъде милостив и състрадателен към слабите и безпомощните. Въпреки суровия си вид, имаше нежно сърце. За него Аманда не бе представител на бялата раса, която го бе поробила, или момиче, което можеше да притежава по волята на господарката си, а само едно слабо и беззащитно създание. За щастие той бе твърде умен и успя да измисли как да заблуди Лети. Престори се, че ще изпълни заповедите й.

Протегна огромните си ръце, сграбчи безформената дреха на Аманда и я дръпна. Износеният плат се разкъса лесно и се свлече в краката й.

— Лягай долу, момиче, и разтвори краката си — нареди той със свирепа физиономия.

Тъй като Аманда не помръдваше, негърът я вдигна и грубо я стовари върху импровизираното легло от листа и борови клони, покрити с чисто, но протрито одеяло. Погледна през рамо, за да се увери, че Лети и Бен ги наблюдават от значително разстояние. После тежко отпусна огромното си тяло върху бялата жена и я покри цялата, като я скри от погледите на господарката си и нейният надзирател. Бък се забави за малко, докато отвързваше въжето, което му служеше за колан и прошепна в ухото на Аманда, като се опитваше да я извади от вцепенението й.

— Когато ти кажа „викай“, ти ще трябва да викаш. Викай така, като че ли те убивам!

От другия край на стаята двамата не можеха да разберат думите му и помислиха, че той й обяснява как да застане, за да поеме огромния му член. Бък го повдигна и го размаха във въздуха, преди да го насочи към безпомощно лежащата жена.

— Сега, момиче! Ако държиш на твоя и моя живот, викай!

Аманда не се нуждаеше от по-нататъшно подканяне. Когато Бък се наведе над нея, тя извика дълго и пронизително. Преди викът й да заглъхне, робът започна да се движи яростно и по тялото му заблестяха капчици пот. След миг тя осъзна, че той не бе проникнал в нея, а само симулираше полово сношение пред Лети. Но тя не спря да крещи.

— Боже мой, Лети, това черно копеле ще я убие! — промълви Бен, обзет от страх от гледката на двете тела — черно и бяло — така интимно преплетени.

— Все още е жива — отвърна тя. Да наблюдава как изнасилват съперницата й, бе истинска наслада за нея. Тя се задъха, тялото й се обля в пот, слабините й пламнаха, а очите й следяха движенията на негъра. Бък се стараеше да се изпразни, тъй като добре знаеше, че ако не успее, нямаше да може да заблуди господарката. Накрая той нададе силен рев и изхвърли семето си върху леглото и разтворените крака на Аманда. Но тя не почувства нищо. Бе припаднала. Бък потръпна още веднъж и бързо се изправи задъхано на крака.

— Как беше, мис Лети? — попита невинно той. — Аз я размазах, както ти ми каза. Не съм сигурен дал шъ оживее, но го направих. Ти нал няма да ме кае… кастрираш сега?

Лети се загледа похотливо в отпуснатия член на Бък, по-голям, отколкото някога бе виждала. Бавно повдигна очи към уплашеното му лице. Облиза устните си и каза:

— Много добре се справи, Бък. Като награда ще я имаш всяка нощ през следващите два месеца. Обладавай я поне два пъти на нощ, а ако можеш и повече. Но очаквам скоро да забременее.

— Разчитай на мен, мис Лети. Ще я размазвам сяка нощ, а сутрин шъ бъда на полето от ранни зори — увери я той.

Очите на господарката се местеха от отпуснатото тяло на Аманда към огромния член на негъра. Тя почти завиждаше на припадналата слугиня, че бе изпитала горещата му страст, докато самата тя трябваше да се задоволява с Бен. Въздъхна тъжно и каза:

— Сигурна съм, че ще можеш да се справиш, Бък, сигурна съм, че ще можеш.