Кони Мейсън
Ласки и насилие (1)

Пролог

Лондон, 1759

Аманда пристегна кафявата вълнена пелерина около крехките си рамене и неволно потръпна, когато гъстата, сива мъгла се завихри като привидение около крайпътните камъни. Като че ли бяха изминали часове, откакто бе напуснала топлата стая, за да купи дантела, необходима на майка й да довърши балната рокля на лейди Линли. Под нейно покровителство те биха могли да избегнат глада и затвора за длъжници. Майката на Аманда, Нора Прескът, осигуряваше прехраната им, като шиеше усърдно, с много въображение. Ако на сутринта роклята на лейди Линли бъде готова и тя остане доволна, може би ще я препоръча на своите влиятелни и богати приятелки.

Аманда, почти шестнадесетгодишна, дъщеря на професор Джонатан Прескът, починал преди четири безкрайни години, и на Нора, дама с беден, но благороден произход, станала по-късно шивачка, осъзнаваше значението на парчето дантела, което стискаше в премръзналите си пръсти. През 1759 г. в Лондон шивачките бяха твърде много и майката и дъщерята едва свързваха двата края. След неочакваната смърт на бащата бяха принудени да напуснат уютната къщичка в покрайнините на Лондон и да отидат в двустайната работилница, накрая на бедните лондонски квартали, където майката припечелваше, като шиеше за по-заможните матрони.

Лейди Линли беше първата истински важна клиентка, на която Нора попадна през четирите години, откакто беше принудена да се грижи за себе си и за своята дъщеря. Дантелата не й достигаше. А такава дантела можеше да се намери само в един магазин на Тиъднийдъл стрийт. Майката не искаше да позволи на момичето да излезе в такъв късен час, когато навън бродеха само джебчии и проститутки. Но Аманда, прекалено авантюристична и буйна, за да следва съветите й, не я послуша. Освен това на Нора й оставаха малко часове за работа върху роклята, преди да настъпи утрото.

Трудно откри магазина, в който можеше да намери дантелата. Когато пое обратно към дома си, бе обгърната от гъста, студена мъгла, покрила града под сив саван. Въпреки че добре познаваше улиците в тази част на града, Аманда се заблуди, зави в погрешна посока и сега се бе изгубила безнадеждно. Очевидно бе някъде наблизо до брега — усещаше острия мирис и пръските солена вода, които мокреха пелерината и пронизваха костите й. Тя се изплаши. Не само за себе си, но и за майка си, която без дантелата нямаше да успее да довърши роклята.

Внезапно едно разкъсване на мъглата й позволи да различи слаба светлина, потрепваща в мрака, известяваща за някаква все още отворена странноприемница или магазин, където можеха да я упътят за посоката. За нейно щастие не бе обезпокоявана нито от пияни моряци, нито от джебчии, но знаеше, че само най-дръзките биха излезли навън във вечер като тази. Събрала смелост, тя се насочи решително към светлината, като отчаяно се молеше да попадне на състрадателен човек, който би помогнал на едно нещастно момиче, изпаднало в беда.

Докато Аманда си проправяше път към далечната светлина, към своята надежда за сигурност, трима добре облечени младежи от благороден произход, стояха пред входа на странноприемницата „Чайка и лебед“.

Френсис Лендри, син и наследник на херцог Етъбъри, Джеймс Дрискол, втори син на граф Уинчестър, и Хари Уиндъм, наследник на титлата „херцог на Херефордшир“, спокойно наблюдаваха постоянните посетители на пълната с хора странноприемница през не дотам чистия прозорец.

— Виждаш ли го, Хари? — запита Джеймс, който бе късоглед и трудно можеше да различи този, за когото ставаше дума.

— До камината е — кимна Хари, тръсвайки разрошените си руси къдрици. Тримата се загледаха в отпуснатата фигура на висок, кокалест млад аристократ. Леко небрежното му облекло и поруменялото лице подсказваха, че си е пийнал доста.

— Дявол да го вземе! — изруга Френсис и се усмихна снизходително, защото като тридесетгодишен, той беше най-възрастен от четиримата неразделни приятели. — Ето как старият Тони пропилява последната си нощ в Лондон. Забелязахте ли, че кръчмарката гледа влюбено нашия млад приятел?

— Остави тая работа на Тони — усмихна се кисело Джеймс. — С порочната си хубост и изтънчени маниери, той няма нужда от помощ.

— Обзалагам се, че тази кръчмарка не е девица — злобно се ухили Френсис.

— Не е необходимо да се обзалагаш — отвърна Джеймс шеговито.

— Е, момчета, нека устроим едно незабравимо изпращане на Тони — предложи Френсис. — Нощта е противна и този огън изглежда твърде подканващ, за да го пренебрегнем.

— Нека тази нощ наистина остане незабравима за стария Тони — обади се Хари. Красивото му лице се бе оживило от лудорията, която замисляше.

— Какво имаш предвид? — попита скептично Джеймс. — Като гледам нашия приятел, се съмнявам дали ще се задържи още дълго време на краката си. Не забравяй, че корабът му ще отплува за колониите при сутрешния прилив. Той никога няма да ни прости, ако го изпусне.

— Хайде да намерим най-младата, най-красивата проститутка в целия Лондон и да я поднесем на Тони с нашите поздравления — предложи дяволито Хари. — Ще мине доста време, докато го видим отново, ако въобще го видим. Ние толкова много сме му задължени за предаността през тези години.

— И къде ще открием такъв образец на младост и красота в нощ като тази? — присмя му се по-практичният Френсис.

— Можем да го направим — намеси се Хари, предизвикан от недоверието на Джеймс. — Един от нас може да влезе вътре и да го забавлява, като се опита да му попречи да пие повече, а другите двама да претърсят наоколо, за да открият подходяща жена. Той ще прекара нощта в „Чайка и лебед“ и ние можем да я вмъкнем през задното стълбище и да я пъхнем в леглото му. Представете си неговата изненада, когато открие леглото си, стоплено от една красива и опитна проститутка.

— Дори и да не е опитна, нашият приятел е имал всякакви в леглото си — напомни Френсис. Тонът му подсказваше за безбройните бурни нощи.

— Наистина — ухили се Джеймс и закима енергично, защото си припомни някои от най-разюзданите лудории, — но ние ще намерим за Тони жена, която да превъзхожда всички останали.

— Добре, да свършим тази работа, приятели — сухо ги подкани Френсис. — Ще се опитам да го задържа достатъчно трезвен, за да може да се наслади на плодовете от вашия труд.

Той се отвърна от прозореца и влезе в странноприемницата, като остави другите двама да извършат своята лудория.

Като че ли съдбата бе пожелала точно в този миг Аманда да се изпречи на пътя им. Всъщност те не можеха да не я забележат, защото тя се препъна и политна върху тях, като се хвана за палтото на Хари. При това движение качулката й се смъкна и буйни кестеняви къдрици са разпиляха около финото й лице със сърцевидна форма. Големи зелени очи, обградени с тъмни и гъсти мигли, примигнаха уплашено срещу тях.

— Боже мой! — прошепна Хари с благоговение, като хвана младото момиче за крехките рамене, удържайки го да не падне. — Наречи го съдба, наречи го дар от Бога, но вярвам, че този малък ангел е предопределен за Тони. Какво ще кажеш? — Той не откъсваше очи от видението, изникнало в мъглата като някакъв знак на съдбата, изпратен точно за тяхната цел.

— Досега не съм срещал улична проститутка от такава класа — прошепна младият мъж в захлас. Изгледа с копнеж големите зелени очи, малкото, леко вирнато носле, сочната, трепереща долна устна и гладката кожа. — Срамота ще бъде да я похабим за Тони, който навярно е твърде пиян, за да я оцени.

— Къде е твоята лоялност? — протестира Хари. — Тази нощ ние ще му се отплатим за всичко, което е направил за нас по време на дългата ни дружба. С тази малка кобилка в леглото бързо ще изтрезнее.

Аманда слушаше техния разговор с нарастващ ужас. Инстинктивно усети, че в думите им няма злоба, но очевидно я взимаха не за такава, каквато е. Тя бе сигурна, че като им каже коя е, те не само ще й се извинят, но дори ще я изпратят до дома й, защото очевидно бяха благородници.

Но преди да успее да отвори уста, мъжът, когото наричаха Хари и който я държеше опасно близко до себе си, проговори:

— Колко, мадам? — направо попита той, извивайки тънките си руси вежди.

— О, не, сър! — започна Аманда яростно. — Вие грешите. Аз не съм…

— Хайде, мадам — прекъсна я Джеймс, приел безпомощното й негодувание като опит да получи по-висока цена за услугите. — Нямаш работа с неопитни момчета. Знаем добре колко изкарваш и сме склонни да платим щедро за услугите ти тази нощ. Не става дума за нас, разбираш ли — добави той великодушно, — а за наш приятел, който ще отплува утре при първия прилив за дивия нов свят.

— Моля ви, господа — изрече тя с широко отворени от страх очи, — само ме изслушайте.

Внезапно вратата на странноприемницата се отвори и Френсис излезе и въздъхна облекчено, като съзря приятелите си с една от най-прелестните жени, които бе виждал, макар че нейната женственост не бе напълно разцъфтяла.

— Дявол да го вземе! — възкликна той с разбиране, докато оглеждаше безцеремонно момичето, което се мъчеше да се откопчи от ръцете на Хари. — Не знам къде сте я намерили за толкова кратко време, но никога досега не сте се справяли така добре. Да я качим горе в стаята на Тони, преди да се е напил така, че да не може да й се наслади.

Пъхна ключ в ръката на Джеймс, хвърли алчен поглед към девствената красота на Аманда и отново влезе в странноприемницата.

Преди да успее да реагира, тя усети как я влачат по тясната алея към задната врата на „Чайка и лебед“. От гърлото й се надигна писък, който бързо бе заглушен от внимателно, но здраво притиснатата ръка върху устата й.

— Тихо, мадам — предупреди я Хари, който си представяше изненадата и благодарността на приятеля им, когато открие в леглото си този подарък. — Ако разберат какво се готвим да направим, ще се наредят на опашка, за да се докопат до твоите услуги, а на Тони това никак няма да му хареса.

Момичето потрепери и сърцето й като че ли спря да бие. Изглежда, че съдбата й бе в ръцете на някакъв Тони.

Двамата мъже, за които знаеше само, че се наричат Хари и Джеймс, я отведоха в оскъдно мебелираната стая. Тя отчаяно се молеше и се опитваше да се освободи от ръцете, които дърпаха и разкъсваха дрехите й.

— Събличай се, мадам — нареди Джеймс, нетърпелив да зърне нейната голота.

— Не! — съпротивляваше се тя, като се опитваше да им обясни, че грешат. — Моето име е Аманда Прескът и аз съм…

Отново една ръка запуши устата й.

— Съжалявам, Аманда, но май чувам как Тони се изкачва по стълбите и не искам да ни намери тук.

Тогава те припряно съблякоха от нея и последната дреха и тя се оказа гола и изчервена от срам пред двамата младежи.

Когато накрая възвърна способността си да говори, Аманда, вбесена, изкрещя. Но за нещастие писъкът й потъна в шумната зала, където бурното пиршество беше в разгара си.

— Защо го направи? — запита озадачено Хари. — Казах, че ще ти платим много добре. Няма причина да вдигаш скандал.

При тези думи той извади една златна монета от джоба на лимоненожълтата си атлазена жилетка и я хвърли небрежно в краката на момичето.

Като хипнотизирана, Аманда изгледа как блестящата монета описа дъга във въздуха, удари се в пода, завъртя се и се спря пред голите й крака. Тя едва повдигна очи, когато вратата се затвори след двамата. Тръпки полазиха по гърба й, когато ключът шумно се превъртя в ключалката. Обезумяла, затърси дрехите си в малката стая, но разбра, че те бяха изчезнали заедно с Хари и Джеймс, и започна да крещи.

Аманда не си бе представяла, че може да попадне в подобна ситуация. Да я намерят гола в стаята на някакъв мъж означаваше да бъде дамгосана като блудница. Но да му се предложи с готовност й се струваше отвратително. Как да се спаси? Отчаяна тя заплака. Първата й мисъл бе да прикрие голотата си, затова дръпна завивката от леглото и се уви с нея. След това събра смелост и започна да удря по заключената врата и да вика силно за помощ… Но никой не дойде. Дори някой да бе чул виковете й, навярно ги бе отминал с безразличие. Накрая, обезкуражена и пресипнала, Аманда се строполи на леглото, обзета от истерия. Последната й ясна мисъл, преди сънят да я победи, беше за нейната клета майка.

Тони Бренд, втори син на херцог Бриъруд, внимателно се изкачваше по зле осветените стъпала към стаята си. Благодарение на приятелите си, в последната вечер на родна земя той не бе самотен, но едновременно с това за сетен път се бе убедил колко е било правилно решението му да ги напусне.

Тук, в Англия, нямаше какво да очаква, освен да преживява благодарение на щедростта на своето богато семейство. По-големият му брат щеше да наследи титлата и почти цялото богатство, включително и фамилното имение край Лондон. Разбира се, Ричард никога няма да го изхвърли и животът му нямаше да се промени. Някой ден той щеше да си намери подходяща съпруга от видно семейство и всичко щеше да продължи както досега. Но Тони беше твърде горд, за да приеме такава съдба и искаше повече, много повече.

Той вървеше по коридора към стаята си. Красивото му лице бе намръщено от мисълта за всичко, от което се отказваше, но не можеше да живее на гърба на семейството си. На двадесет и шест години Тони заминаваше за колониите, по-точно за Чарлстън, където притежаваше значителен участък, закупен от короната с по-голямата част от завещанието. Със заема, даден от баща му щеше да си построи къща и да купи роби, които да обработват земята. Това беше предизвикателство, но той го желаеше.

Спря се пред врата на стаята си. Учуди се, че ключът е в ключалката, вместо да бъде в джоба му. Във всеки случай не бе в състояние да разсъждава. Беше пил твърде много.

Когато влезе, в стаята цареше мрак. Пипнешком намери и запали свещта на нощната масичка. Мъждукащият пламък рисуваше танцуващи сенки по стените. Залитайки, той се съблече, повдигна завивката и пропълзя в леглото. Почти веднага се докосна до някаква благоуханна мекота, която едновременно го сепна и омая.

Тони предпазливо опипа малка, но добре оформена подутина. Напускайки с неохота новооткритото си съкровище, той плъзна длан надолу по стегнатия, леко вдлъбнат корем и нежно издигнатите бедра, преди да потъне в мекото, топло кътче, сгушено между гладките бедра. Инстинктивно разбра, че неговата очарователна партньорка в леглото не бе хубавичката кръчмарка, чиито прецъфтели прелести бе гледал влюбено цялата вечер.

Нетърпелив да хвърли поглед върху прелестите, които бе изследвал, Тони нежно обърна спящата девойка към себе си. В този миг Аманда се събуди и видя, че е в прегръдките на някакъв непознат мъж, чието лице едва различаваше на трептящата светлина на свещта. Като си спомни къде се намира и какво се бе случило, тя бе готова да изкрещи и да изскочи от стаята, макар че беше гола, преди да й се случи нещо ужасно. Уплашеното момиче извика имената на двамата мъже, които я бяха отвлекли. Странно, но можа да се сети само за тях.

Непознатият се засмя, след това каза с пиянски глас:

— О, сега разбирам какво са намислили моите приятели. Е, мила моя, не бих пренебрегнал такъв подарък. — След тези думи той я притегли и я обгърна със силните си ръце, вкусвайки удоволствието от допира до гладката й кожа. — Къде ли са намерили такова прелестно момиче?

Преди Аманда да успее да обясни какво се бе случила, Тони страстно притисна устните си към нейните и тя остана без дъх. Момичето бе обзето от паника, когато езикът му проникна насила в устата й, за да вкуси от нейната сладост. Мускулестото му тяло я приковаваше към леглото и тя почти изгуби съзнание. Не само устните му премазваха нейните, но и ръцете му проникваха във всяко кътче на нейната женственост. Чувстваше как омеква като глина, въпреки страха и отвращението си. Никога досега не бе подлагана на такова интимно насилие. Никога не бе мислила, че са възможни усещания и низки страсти, които изтръгна от тялото й този мъж, който тя подозираше, че е мистериозният Тони.

Внезапно Аманда се вцепени от острата болка, която я прониза, и само устните на мъжа, притиснали нейните, й попречиха да изкрещи. Той проникна в нейното топло и стегнато тяло и точно когато си мислеше, че повече не може да понася болката, тя утихна и бе заменена от едно изгарящо усещане, което скоро прерасна в огнено избухване, разпространяващо се от слабините й към всяка част от тялото й, докато Тони засилваше ритъма си, а дишането му бе учестено. Но преди страстта й да избухне той ускори темпото си, тялото му се напрегна и потръпна. Когато се отдръпна от нея, Аманда се почувства странно, като че ли имаше още нещо, което компенсираше цялата тази болка. Равномерното му дишане й подсказа, че нейният насилник е заспал почти веднага, след като бе утолил страстта си. Мускулестите му ръце я държаха в плен. Почти се разсъмваше, когато Аманда отново се събуди. Свещта все още гореше на нощната масичка и това й позволи да разгледа лицето на спящия до нея мъж. Имаше хищни като на ястреб черти и й напомняше за пиратите, за които бе чела в една от книгите на баща си. Косата му бе дълга, гарвановочерна, ненапудрена и сресана назад. Имаше черни, сключени вежди и плътни устни. Въпреки че бе отпуснато от съня, лицето му я плашеше. Внезапно свещта изпращя и угасна.

В този миг Тони отвори очи и успя да зърне лъскавата, буйна кестенява коса и гладката кадифена кожа. Това беше достатъчно, за да се възпламенят отново неговите желания, изпълвайки слабините му с изгарящ пламък. Никога не бе предполагал, че ще може да пожелае отново една проститутка, която бе притежавал само преди няколко часа. Или беше съвсем нова в професията си, или бе много опитна. Напомняше му за жена, която за пръв път се пробужда за любовната игра. Ако не беше толкова опитен, би могъл да се закълне, че проникването му в нея бе спирано от девствената й ципа, но проститутките знаят различни средства да се преструват на девственици, а тази тук очевидно беше от най-добрите.

Тони докосна топлата й плът с върховете на пръстите си и притегли съпротивляващото се тяло на момичето към върха на своята мъжественост. Устата му затърси и намери възбуденото зърно на гърдата й, а ръцете му се плъзнаха по тялото й. Аманда застена, което накара кръвта му да закипи.

— Пусни ме да си вървя! — помоли го тя. Гласът й звучеше странно хрипкаво. — Не съм такава, за каквато ме мислиш.

— Мисля, че си прелестна — отговори й унесено. — Ти надмина и най-големите ми очаквания, любов моя. Сега се отпусни и ме остави да те отведа на едно вълнуващо пътуване.

Преди да успее да отвърне, отново се оказа уловена от ръцете и устните му. Нито една част от тялото й не остана незасегната от порива на буйната му страст. Зърната на гърдите й се превърнаха в светилище, където той изказваше своето обожание, коремът й беше олтар за преклонение, на кадифената й кожа отдаваше своята почит. И накрая Аманда бе тази, която крещеше в дива самозабрава, желаейки това никога да не свършва. После спокойно заспа в прегръдките на любовника си. На сутринта щеше да има достатъчно време да мисли за дантелата на майка си и за съдбата си, когато се събуди сама и изоставена в чужда стая, само с една златна монета и със спомена за мъжа, който бе погубил живота й.

 

 

Бледи зари осветяваха небето от изток, когато Тони се събуди. Главата му бе замаяна. Опита се да се усмихне, припомняйки си изпращането, което бяха устроили приятелите му предишната нощ. Знаеше, че беше пил твърде много, но този път си прощаваше неблагоразумието. Напускането на родината навярно трябва да се отпразнува по някакъв незабравим начин.

Бавно обърна глава и огледа спящата до него жена, която повече приличаше на невинно момиче, отколкото на опитна проститутка. Изминалата нощ бе прекрасен сън за съблазнителна красавица с кадифена кожа, която му бе дарила толкова наслада. Многобройните му любовници уверяваха Тони, че е добър в леглото, затова не можеше да се начуди, защо тази жена отначало се бореше с него като девственица. „Но бързо я опитомих“ — усмихна се той, припомняйки си как сладкото й тяло реагираше на ръцете и устните му. Плъзна собственически ръка по гладката извивка на бедрото й и остана разочарован, когато тя само простена и се сгуши в меките завивки.

Аманда се протегна, обърната с гръб към него. Нежната й ръка закриваше прелестните черти на лицето й. Гъстата й бакърена коса прикриваше от погледа му вирнатото носле, пълните червени устни и извивката на нежната буза. Но в този момент той не се интересуваше от лицето й.

В съня си тя усети топлината на дланта му, която се плъзгаше по тялото й, обхващаше и притискаше гърдите й.

— Не, моля те, — обади се тя с глух глас, скривайки лице във възглавницата. Без да обръща внимание на думите й, той плъзна ръка по корема й.

— Само още веднъж. — Тони задиша учестено, наведе се и захапа нежното й ухо. Когато езикът му бавно, но влудяващо започна да си проправя път около ухото й, сякаш огнена течност се разля по крайниците й.

Аманда реши, че този непознат мъж, който открадна нейната девственост, не трябва да вижда колко силно й влияе. Никога не трябваше да му позволи да зърне обхванатото й от страст лице. Тони се опита да я обърне по гръб, но тя се съпротивляваше с такава сила, че той проникна в нея отзад.

— Ако знаех, че предпочиташ така, щях да го направя още предния път — каза развеселен.

Съпротивата на Аманда бе кратка. Тони проникна дълбоко в нея, като я дразнеше, възбуждаше и я докарваше до лудост с набъбналата си мъжественост. Смелите му пръсти разтриваха розовата пъпка, която бе открил между бедрата й. Тя бе обзета от силна наслада и желание и се притисна жадно към Тони. Разгорещените им тела се сляха.

— Ти си чудесна! — задъхано промълви Тони. — Къде те откриха приятели ми? Колкото и да са ти платили, ти заслужаваш.

Не можа да отговори, а само изохка в мъчителен екстаз. Като че ли в тялото й яростно се сливаха огън и лед. Когато Тони я хвана отзад и я притисна към тръпнещите си бедра, тя бе обзета от толкова силна страст, че почти припадна. В ухото й отекна дрезгавият му вик.

Отвратена от себе си, от тялото си, което я бе предало, Аманда заплака, без да поглежда мъжа, който й бе доставил такава наслада. Тони не забеляза нищо. Стана и започна да се облича.

— Би било чудесно да полудуваме в леглото през целия ден, но корабът ми ще отплува със сутрешния прилив — рече той, като се обличаше бързо в полумрака. Аманда мълчеше.

Когато вече бе облечен и готов да тръгне, младият мъж не можа да се въздържи и се обърна към прекрасното тяло, украсяващо леглото му.

— Ще получа ли целувка за сбогуване, любима?

Като не получи отговор, Тони повдигна отпуснатата й изящна ръка, целуна нежната длан дръзко и чувствено и си тръгна, оставяйки Аманда разплакана. По-късно тя се унесе в неспокоен сън върху мократа от сълзи възглавница.