Кони Мейсън
Ласки и насилие (15)

Глава четиринадесета

На другия ден Аманда се изненада, когато влезе в салона и видя Тони да друса засмения Джон на коленете си. Тя не можа да скрие усмивката си при вида на бащата и сина, изцяло погълнати един от друг. Реши да не ги смущава и тихомълком се отправи към кухнята, за да побъбри с Джема.

Когато Флора взе детето да го нахрани, Тони се почувства странно самотен и изоставен. Спомни си, че все още не бе изпълнил обещанието си към Аманда, отиде в кабинета и започна да рови из чекмеджетата на бюрото си. Накрая намери един дълъг плик. Отвори го, за да провери съдържанието му, и се отправи към камината, с цел да унищожи всички доказателства, че Аманда му принадлежи. В този миг вратата рязко се отвори и Лети се втурна, без да почука. Тони я изгледа втренчено. Тя беше последния човек, когото би искал да срещне.

— Лети!

— Само това ли ще кажеш? Изминаха две седмици, без да те видя. Така ли смяташ да се отнасяш с бъдещата си съпруга?

Тя бе облечена в елегантна рокля, изглеждаше хладна и невъзмутима, въпреки че очевидно бе ядосана.

— Радвам се, че си тук, Лети. Аз самият се канех да те посетя.

Тони се подготви да посрещне предстоящото избухване на високомерната красавица, когато й съобщи, че няма намерение да се ожени за нея.

— Знам, че ти липсвам, скъпи — нежно изгука тя. — Тази нощ ще ти докажа колко много съм ти липсвала. — Сините й очи блестяха обещаващо.

— Лети, доста неща се случиха през тези две седмици. Научих за жестокостта ти към Аманда, докато съм бил в Англия. Нямаш право да идваш в плантацията ми и да малтретираш моите слуги.

— Но това беше толкова отдавна — слабо протестира тя. — Защо чак сега ти е казала?

— Няма значение кога и как съм научил. Аз обичам Аманда и не мога да се оженя за теб. Помолих я да се омъжи за мен.

— Не! — извика Лети. — Няма да бъдеш неин! Ти ми принадлежиш!

— Никога не съм ти принадлежал. Особено от мига, в който Аманда се появи в живота ми. Може би си разбрала, че се готвех да унищожа документите й, когато така внезапно се втурна тук. И ако останеш, можеш да видиш това с очите си.

Посегна да изгори документите, когато силните викове пред вратата, приковаха вниманието му. След секунди Натан нахлу в стаята.

— Натан! Какво… — Като видя лицето на бившия си надзирател, той се спря на средата на думата.

— Няма време за обяснения, Тони. Дойдох да те предупредя.

— Да ме предупредиш? За какво?

— Индианците!

Лети отвори уста, но Натан я погледна с такова отвращение, че тя замълча. Той се обърна към Тони и продължи:

— Чероките са нападнали миналата седмица няколко от плантациите в областта. Главно крадат коне и храна. Нед Колинс, жена му и детето са убити. Той има малка ферма надолу по реката. Не знаех дали си научил, затова дойдох да те предупредя.

— Много благородно от твоя страна, като се има предвид…

— Тони, нека да забравим засега споровете между нас. Дойдох да ти помогна. Познавам тази плантация не по-зле от теб. Трябва да предупредим всички за опасността.

— Прав си. Да вървим.

— А какво ще стане с мен? — тревожният глас на Лети ги спря.

Тони се намръщи, като че ли искаше никога да не я бе срещал.

— Стой тук, няма друг изход — отсече той. — Но като опасността премине, ще трябва да си отидеш. И помни какво си казахме.

С тези думи той последва Натан.

Лети беше вбесена. Тони бе решил да я зачеркне от живота си. Е, това нямаше да стане толкова лесно. Щом тя успее да се отърве от Аманда, той щеше да се върне при нея. И като че ли съдбата бе милостива към нея. Нападенията на чероките бяха удобно оправдание за престоя й в Ривърс Едж за няколко дни — достатъчно време, за да се погрижи за Аманда веднъж и завинаги! В този миг погледът й попадна на плика, който Тони държеше в ръцете си, когато Натан влезе. Лежеше на бюрото, където младият мъж го бе изпуснал в бързината. Тя го взе, документите пъхна припряно в корсажа на роклята си. Постави в плика някакви празни листове от бюрото и го върна обратно на предишното му място.

Когато Тони се върна в кабинета си, той довърши това, което бе започнал преди появата на Натан. Пред решетката на камината бе останала само купчинка пепел. Тони бе изгорил плика, без да го отваря.

— Свършено е — каза гласно. Сякаш камък падна от сърцето му. От месеци не се бе чувствал така доволен.

Преди вечерята той остана насаме с Натан и му съобщи решението си да се ожени за Аманда. Не можеше да се каже, че бившият му надзирател посрещна с радост тази новина, но я прие с разбиране. Той се бе убедил, че Тони ще изпълни обещанието си, като видя нескритата любов и привързаност, с които му показа сина си. Малко закъснели бяха тези чувства, но очевидно искрени. Натан бе разговарял с Тони за измъчения вид на Аманда. Той не се опита да скрие или омаловажи вината си за припадъка й. Отначало кипна от гняв, но когато Тони му съобщи, че е изгорил документите, донякъде се успокои.

Френсис и Лети също щяха да присъстват на вечерята и Натан се зачуди каква ли пакост е замислила отхвърлената русокоса красавица. Не вярваше, че тя ще се откаже лесно от Тони. Да остане за няколко дни в Ривърс Едж — за Лети това бе доста удобен случай и тя нямаше да пропусне възможността да се възползва от него. Тони не можеше да я отпрати в къщи сега, когато баща й бе далеч, а плантациите бяха нападани от индианци.

Аманда почувства облекчение и изпита истинска наслада от вечерята чак след като си припомни, че вече не е слугиня. Чудесно бе да се срещне отново с Натан. Усети нов прилив на щастие, като забеляза неприкритата ревност на Тони. Цялото му внимание бе насочено само към нея.

Преди вечерята Тони се бе отбил при нея, за да й съобщи за заплахата от индианците и че Лети ще трябва да им гостува за няколко дни. Тя не успя да спре сълзите на благодарност, когато разбра, че той е изгорил документите й. Тони я гледаше запленен. Тя бе зле облечена, с износена рокля, твърде широка за нея, но нищо не можеше да затъмни красотата й.

Дори и Лети си призна неохотно, че Аманда притежава необикновен чар. Бе разбрала, че нямаше надежда да победи младата си съперница в борбата за сърцето на Тони, докато… тя не изчезне от този свят, разбира се.

По време на вечерята Натан бе обсипан с въпроси за чероките и техните нападения.

— Движат се на малки групи — обясни той, — не повече от четирима-петима. Нападат бързо и яростно и задигат всичко, което им попадне, главно коне и роби, като оставят след себе си само смърт и разрушения.

Мъжете започнаха да обсъждат мерките, които трябваше да вземат за защита на плантацията.

Внезапно един приглушен вик прекъсна разговора им. Втори не последва. Разговорите продължиха, но отново бяха прекъснати от появата на Лайънъл, който едва се държеше на краката си. Цялото му лице бе обляно в кръв от рана на челото.

— Боже мой, Лайънъл, какво се е случило? — възкликна Тони и скочи да помогне на раненото момче.

— Индианци! — задъхано промълви той. — Вече са в бараките, маса Тони, и нападат конюшните.

— Колко са?

— Не мога да кажа, но ми се стори, че не са много.

— Дай пушките, Натан! Знаеш къде са. Побързай! Френсис, остани тук при жените.

— Не, Тони — храбро се намеси Аманда. — Индианците няма да посмеят да нападнат къщата. Нека Френсис дойде с вас. Вие се нуждаете повече от него.

— Не! Не я слушай, Тони! — изпищя Лети. — Остави Френсис да ни защитава.

— Само ми остави една пушка, Тони. — Аманда не обърна внимание на истеричните й викове. — Побързайте! Трябва да спасите робите!

Тони знаеше, че тя е права. Индианците щяха да откраднат няколко коня и един-двама от робите и да изчезнат. Тъй като бяха малобройни, нямаше да посмеят да се приближат до къщата, Френсис щеше да им бъде по-полезен при тях, отколкото да стои при жените.

— Права си, скъпа — неохотно се съгласи Тони. — За всеки случай ще оставя една пушка, а ти се погрижи за слугите в къщата, заключете всички врати и залостете прозорците. Дори и на втория етаж.

— Пази се, Тони! — Аманда нежно го погледна.

Лети я наблюдаваше с присвити очи.

— Грижи се за сина ми — прошепна младият мъж и нежно я целуна по устните.

Обзета от ревност, Лети едва се сдържа да не грабне пушката, която Натан бе оставил на масата, и да застреля съперницата си. Но това бе равносилно на самоубийство. Трябваше да измисли нещо много по-хитро, за да я погуби.

Властният глас на Аманда прекъсна престъпните й мисли.

— Ти чу какво каза Тони. Аз ще залостя прозорците на долния етаж, а ти се заеми с тези на втория.

И без да дочака отговора й, тя се запъти към кухнята, за да доведе Джема, Линъс, Тес и Кори в къщата.

Вцепенена от страх, Лети се отдръпна от прозореца в стаята на Тони. Бе забелязала две сенки, които се прокрадваха към къщата. Дали Аманда бе успяла да залости прозорците на долния етаж? Чудеше се дали да слезе и да предупреди другите, или да остане на втория етаж, където бе по-безопасно. Изведнъж се сети за пушката, останала на масата в трапезарията. Ако я вземе, може би ще успее да се защити. Лайънъл бе казал, че индианците са малко и тя бе зърнала само две фигури да се приближават към къщата. Втурна се по стъпалата и видя Аманда в трапезарията.

— Джема и момичетата затварят прозорците в салона. Ти приключи ли с горния етаж?

— Разбира се — кисело отвърна Лети.

Внезапно забеляза израза, върху лицето на Лети. Мрачно предчувствие я прободе.

— Какво има? Какво видя? — тревожно запита тя и се обърна към прозорците, към които жената ужасено гледаше.

В този миг Лети разбра какво трябва да направи. Никога нямаше да й се отдаде такъв удобен случай. Бяха съвсем сами.

— Аз… аз току-що видях Джема навън — уплашено прошепна тя.

— Невъзможно. Тя ще бъде тук само след няколко минути.

— Тя беше, сигурна съм — упорстваше Лети. — Не мога да я сбъркам.

— О, не! — извика Аманда, като пребледня. Помисли си, че Джема сигурно се е разтревожила за Линъс и е излязла навън да го търси.

— Сигурно е било така — с готовност се съгласи Лети, като прикри ликуващата си усмивка.

— Трябва да направя нещо. Натан каза, че индианците крадат роби и коне.

— Но какво можеш да направиш? Почакай! Ей сега я видях как зави зад къщата. — Лети махна с красивата си ръка към обкръжаващия ги мрак.

— Трябва да я доведа — реши безразсъдно Аманда. — Не очаквам, че онези диваци са някъде наблизо, но не съм спокойна. Заключи вратата след мен и стой близо до нея, за да ми отвориш като потропам.

— Добре. Побързай!

— Почакай! — извика Аманда. — Пушката, дай ми пушката!

— Нима ще оставиш сина си незащитен! — упрекна я Лети.

Тревогата за Джема и за сина й притъпиха бдителността на младата майка. Да, наистина, пушката трябваше да остане при Лети. Нищо не бе по-важно от живота на детето й.

Коварната жена залости здраво вратата зад гърба й и се облегна на нея, злобно усмихната и доволна от хитростта си. Кори тъкмо се канеше да влезе, когато Аманда изскочи през вратата. Момичето отстъпи безшумно в тъмния коридор и реши да изчака и да наблюдава Лети. Все пак беше само една робиня.

Аманда обиколи къщата, без да усети леките стъпки на индианците, които я следваха. Почти бе стигнала до входната врата, когато я преряза тревожно предчувствие. Тя се обърна рязко. Обзе я паника. Тогава ги видя. За миг застина неподвижно, занемяла от ужас при вида на двете фигури, които й се сториха като предвестници на смъртта. Ужасът я изтръгна от вцепенението и тя побягна към къщата. Достигна до входната врата и заудря по нея, като викаше на Лети да й отвори. Все още можеше да се спаси. Но жестоката красавица не помръдна. Лицето й се изкриви в сатанинска усмивка, докато съперницата й отчаяно удряше по вратата. Това й достави истинска наслада. Кори, все още скрита в тъмния коридор, бе ужасена от жестокостта на русокосата. Защо Лети не отваряше? Накрая слугинята не издържа и се втурна в стаята.

— Пуснете я, мис Лети! — извика тя и се хвърли към вратата. — Трябва да пуснете Аманда!

— Какво! — Впи злобен поглед в дребната фигура, профучала край нея. — Откога се криеш тук?

— Няма значение, мис Лети. Не мож’те остави Аманда на тез диваци!

— Млъквай! — заповяда Лети, сграбчи я за лакътя и я изтласка от вратата. — Нищо не си видяла и чула, разбра ли? Нищо, казвам ти!

— Но мис Лети…

— Мога много лесно да те изхвърля навън при онази мръсница. Сигурно си чула какво правят индианците с жените? Изнасилват ги, всички им се изреждат, докато не загубят разума си. Цялото племе, докато сами не поискат да умрат. Това ли искаш, Кори? Да разтвориш крака пред стотина мръсни диваци?

— Но мис Лети, тряба да направя нещо — повтори момичето безпомощно.

— Махай се оттук! Само да кажеш на някого, ще ти откъсна езика. Не след дълго аз ще бъда господарката тук и можеш да бъдеш сигурна, че ще те накажа сурово. А сега изчезвай!

Лети я избута грубо навън и отново насочи вниманието си към затворената врата. Отвън цареше зловеща тишина.

Кори се отдръпна. С ужас мислеше за Аманда, оставена в ръцете на диваците.

 

 

Тони, Френсис и Натан се завърнаха на разсъмване мръсни и уморени до смърт. Индианците бяха откраднали четири коня, но за щастие нападателите бяха малко и тримата въоръжени мъже лесно се справиха с тях. Никой от робите не бе отвлечен и господарят бе доволен. Цяла нощ бе обикалял около бараките, в случай че чероките нападнат отново. Той напусна поста си едва когато Натан претърси всичко наоколо и го увери, че индианците са изчезнали.

В мига, в който Лети му отвори вратата, Тони разбра, че се бе случило нещо страшно. Джема, Линъс и двете прислужници се бяха скупчили в средата на салона.

— Какво е станало?

Видя, че Аманда я няма, но помисли, че се е качила горе при бебето.

— Аманда е отвлечена — съобщи Лети.

— Отвлечена! Да не си полудяла! Ако това е твое дело, ще те удуша. Кажи ми какво е станало.

— Нямам нищо общо с това. Не можах да я спра. Тя помисли, че е видяла Джема навън и настоя да излезе, за да я прибере. Чаках я на вратата, за да й отключа, но тя не се върна. Ин… индианците може би са били по-близо до къщата, отколкото мислехме.

Ужасеният вик на Натан и сподавената въздишка на Френсис й доставиха необикновена наслада, ала тя успя да прикрие радостта си. Но остана изненадана от необузданата реакция на Тони. Изведнъж стоманените му пръсти жестоко се впиха в раменете й.

— Не ти вярвам, Лети! — яростно извика той. — Ти няма да се спреш пред нищо, за да постигнеш целта си! Нещо криеш от мен! Искам да знам истината!

— Казах ти истината. Причиняваш ми болка!

— Това е най-малкото, което ще те сполети, ако открия, че имаш вина за случилото се! Знаеш ли какво ще стане с нея?

— Аз… аз разбирам — заплака Лети.

Отчаян, Тони я пусна и се обърна към подсмърчащите робини.

— Джема, знаеш ли нещо? Навън ли беше?

— Господи, маса Тони! — простена старата негърка. — Не бях навън. Аманда знайше туй. Затварях прозорците, как ми бе казала.

Тя се разплака неудържимо и Тони се обърна към Линъс.

— Бях в пристройката — отвърна той, — но се върнах веднага в къщата, като чух виковете. Бях с Джема през цялото време.

Тес не можа да добави нищо повече, а само отчаяно плачеше. Тони нареди на Джема да я изведе от стаята. Кори стоеше безмълвно, изпълнена с безкрайна вина. Само погледът й се местеше уплашено от Тони към Лети.

— Тя крие нещо! — заяви Натан.

— Кори — започна господарят й внимателно, — нищо няма да ти се случи. Само кажи какво знаеш.

— О, стига, Тони — обади се Лети, — не виждаш ли, че си е глътнала езика от страх? Тя не знае нищо. Пусни я да си върви. — Хвърли вледеняващ поглед към робинята, която се сгърчи от страх.

— Кори — продължи Тони, — повтарям ти, че аз съм твоя господар. Никой друг не може да те накаже.

Черните очи на момичето все още бяха обърнати към Лети, но тя вече бе решила. Независимо от това какво щеше да я сполети, тя не можеше да позволи на тази жестока жена да се отърве безнаказано. Преодоляла страха си, тя посочи с пръст към Лети. Русокосата жена пребледня, обхваната от ужас.

— Тя го направи, маса Тони. Не знам защо Аманда бе излязла, но видях с очите си как мис Лети стоеше и се усмихваше, докато тя се молеше да й отвори вратата. Накрая стана твърде късно. Сигур индианците са отвлекли Аманда. Опитах се да помогна, но мис Лети ми рече, че шъ мъ остави на диваците, ако кажа една дума…

И Кори се разплака неудържимо.

— Всичко е наред, Кори. Не те обвинявам. — Гласът на Тони потрепери от гняв. — Сега можеш да си вървиш.

Младият мъж едва успя да обуздае гнева си, докато слугите бяха в стаята. Когато те излязоха, той се спусна към Лети, изпълнен с безмерна ярост и погнуса. Обзета от ужас, тя отстъпи крачка назад.

— Ти, вещице, такава! Ще ми платиш! — Младият мъж се хвърли напред и я хвана за гърлото.

— Тони, не исках — изохка Лети. — Нима ще повярваш на една изплашена робиня?

— Кори не лъже. Приготви се да умреш! Жалко, че смъртта ти е нищо в сравнение с мъките на Аманда. — Той започна да я души. Лети се олюля, но Тони продължи да стиска безмилостно, Френсис се хвърли към приятеля си и го сграбчи за ръцете. Натан се притече на помощ и двамата успяха да го откъснат от жената, която се отпусна изнемощяла на колене.

— Господи, Тони, щеше да я убиеш! — извика Френсис.

— Точно това исках! — безжалостно отвърна той.

— Остави я да си върви. Не си струва да я убиваш! — намеси се Натан. — Трябва да се погрижим за Аманда. Ако незабавно оседлаем конете, може би ще ги настигнем. Трябва да я спасим!

— Не мога без нея, Натан, нито пък моят син може! Ще направя всичко, за да я върна!

— Да не губим време — присъедини се Френсис. — Трябва да тръгнем веднага!

Двамата излязоха, но Тони остана и студените му очи се насочиха отново към Лети.

— Искам да се махнеш оттук, преди да съм тръгнал — процеди той. Сивите му очи потъмняха. — Не искам да те видя, ясно ли е?

— Напълно — дрезгаво отвърна тя. — Но това не е всичко. Мислиш ли наистина, че ще откриеш твоята скъпоценна Аманда? И дори да я намериш, тя няма да е вече същата. Сигурно едва ли ще я пожелаеш, след като онези диваци я…

— Вън, проклета да си! — изрева Тони. — Преди да съм променил решението си и да те убия. Ще намеря Аманда, ако тя все още е жива. И никога няма да се откажа от нея, каквото и да е станало. И ако все още имаш капка разум, ще заминеш при баща си в Англия. Никой не те иска тук!

Лети го изгледа с ненавист. Мразеше го! Никой не я бе унижавал така.

— Тони Бренд — просъска тя, — един ден ще ми платиш! А също и твоята любовница, ако успееш да я намериш жива!