Кони Мейсън
Ласки и насилие (11)

Глава десета

Аманда бавно идваше в съзнание. Беше легнала по корем и по цялото си тяло чувстваше изгаряща болка. Всяко помръдване й причиняваше жестоки страдания. Постепенно започна да си припомня случилото се и изстена.

— Събуди ли се, пиленце? — запита един загрижен глас до ухото й.

Аманда внимателно завъртя натежалата си от болки глава и видя Джема. Черните й очи я гледаха загрижено.

— Боли ли те, скъпа?

— Много — промълви Аманда и отново стисна зъби от болка. Тя се изненада, че все още е жива, и веднага си помисли за мъничкото същество, което растеше в нея. Дали бе изгубила детето си? Страхуваше се да попита Джема.

— Бебето ти шъ бъде екстра — ухили се негърката, доловила тревогата й. — И нищо не мож го накара да напусне топлото си убежище.

Ласкавите й думи я успокоиха и тя уморено затвори зачервените си очи.

Събуди се отново, когато слънцето вече бе огряло цялата стая. Само бързо повдигна ръка и докосна лицето си, за да провери дали е обезобразено, както й бе обещала Лети. Въздъхна от облекчение, когато не откри нищо друго, освен гладка и здрава кожа. Смътно се зачуди какво ли бе станало, след като бе загубила съзнание. Изглеждаше невероятно бившата любовница на Тони да се е смилила над нея. Всяко страдание на Аманда би доставило още по-силна наслада на извратената Лети.

В този миг влезе Джема и остави поднос на нощната масичка до леглото.

— Трябва да туриш нещичко в стомаха си — нареди тя. — Ако държиш бебето да е здраво, трябва да ядеш.

С тези думи тя внимателно отпусна масивното си тяло на ръба на леглото и поднесе лъжицата с овесена каша към устата й. Неодобрително изцъка с език, когато младото момиче даде знак с ръка, че не иска повече.

— От два дни стомахът ти е съвсем празен — нежно я сгълча Джема, — затуй отваряй уста и яж.

Аманда смирено се подчини, докато не изпразни купата за огромна радост на добрата жена.

— Колко дни минаха, Джема? — запита Аманда, щом робинята се зае да маже с мехлем наранения й гръб.

— Два дни, пиленце. Маса Натан се безпокоеше, че никога няма да се събудиш. Но аз му казах, че си силна и скоро шъ бъдеш добре.

— Натан? — учуди се Аманда. — Как се е озовал тук? След четвъртия удар нищо не помня. Трябва да съм припаднала. Какво спря Лети да обезобрази лицето ми?

— Маса Натан, туй е сичко — весело се закиска старата негърка. — Трябваше да го видиш тоз мъж. Връхлетя на онзи дъртак Бен кат луд. Повеч няма да ти дотягат нито тя, нито надзирателят й.

— Но как е дошъл Натан толкова бързо? Бях се отчаяла. Мислех, че ще ме убият.

— Моят дъртльо, ето как стана — гордо отговори Джема. — Никога досега не е тичал тъй бързо. Намери маса Натан и той полетял на коня, сякаш самият дявол го преследвал.

— Благодарна съм на Линъс, Джема, и на теб за всичките ви грижи за мен.

— Ний само пазим туй, дето принадлежи на маса Тони — засия Джема.

Следващият посетител бе Натан. Тя вече можеше да сяда в леглото, облегната на две меки възглавници. Тес и Кори я бяха изкъпали сутринта и грижливо бяха сресали косата й, която сега се стелеше на блестящи къдри по възглавницата и подчертаваше бледото й лице и зелените й очи.

— Никога нямаше да си простя, ако ти се бе случило нещо — бяха първите му думи. Огледа я загрижено.

— Благодарение на тебе бързо ще се оправя — увери го тя. — Наистина не мога да повярвам, че Лети е… толкова жестока… да ме нарани така зле. — Слабото й тяло потръпна и Натан се разтревожи.

— Да не ти досаждам — запита я той, като забеляза внезапното й пребледняване. — Ако искаш, да те оставя сама…

— Не, моля те, остани! Разкажи ми какво стана, след като съм припаднала.

— Няма нищо особено — глухо се засмя Натан. — Всичко бе много просто.

И той й разказа подробно как се бе справил с Лети и надзирателя й. Дори и Аманда не можа да сдържи усмивката си, когато си представи Бен, повален от яките юмруци на Натан.

— Джема каза, че бебето ти не е пострадало. Аз… аз се радвам, Аманда.

Аманда смутено сведе поглед. Черните й мигли затрепкаха върху бледото лице.

— Зная какво си мислиш за мен, Натан — глухо промълви тя, — но…

— Не, Аманда не е това, което предполагаш. Не те обвинявам. Виновен е Тони. Не си имала друг изход, освен да му се отдадеш. Ти си осъдена, нямаш никакви права и нищо не може да те предпази от неговата похотливост. Господи, бих искал да го убия! Как е могъл да замине, след като е знаел, че носиш детето му? Нима е забравил, че Лети ще направи всичко възможно, за да ти навреди?

— Тони нямаше друг избор, Натан, трябваше да замине — отвърна Аманда, като се опитваше да го успокои. Не искаше той да се озлобява срещу любимия й. — Освен това той не знае за бебето.

Натан бе поразен.

— Не си му казала, преди да замине?

— Самата аз току-що бях разбрала и някак си не можах да намеря удобен случай да му кажа. Мислех, че… страхувах се, че ще се разсърди.

— Да се разсърди? Боже мой, Аманда, как би могъл да ти се разсърди? Аз бих дал всичко, за да носиш дете от мен!

Аманда се изчерви и си помисли, че не заслужава да бъде обичана от толкова добър и мил човек като Натан. Ако и тя можеше да го обича по такъв начин! Но това бе невъзможно. Тони бе единствения мъж, когото обичаше и винаги щеше да обича!

— Кога трябва да се роди бебето? — прекъсна Натан мислите й.

— След около пет месеца.

— Значи си в четвъртия месец. Това означава… — Той пое дълбоко дъх. Очите му гледаха студено и безмилостно. Аманда изтръпна, защото си помисли, че гневът му е насочен към нея. — Боже мой, той те е изнасилил! Изнасилил те е веднага щом те е взел от кораба!

— Не, Натан, не беше точно така — настоя младата жена. — Той наистина ме взе в онази първа нощ, по пътя. Но не беше изнасилване. Просто се случи.

— Престани да го защитаваш, Аманда. Ти си била полумъртва от глад и съвсем безпомощна, а той се е възползвал. Това е изнасилване. Не мога да уважавам такъв човек. Когато се върне, ще му кажа какво мисля за него и ще напусна Ривърс Едж. Нека си потърси друг надзирател. И като си тръгна, искам да дойдеш с мен — завърши той с нежен като милувка глас.

— Но документите ми…

— Забрави за тях. Ще измисля нещо. Ще се оженим и Тони няма да може да ни стори нищо.

— Ти не разбираш, Натан… Аз… аз го обичам. А освен това и детето.

— Нима мислиш, че няма да обичам твоето дете? Не се безпокой. Ще го обичам така, както обичам теб.

Аманда се опита да отговори, но Натан я изпревари.

— Само си мислиш, че обичаш Тони. Всички жени си въобразяват, че са влюбени в мъжа, който за пръв път ги е притежавал. Но аз ти обещавам, че ще те накарам да го забравиш. Не искам да те нараня, скъпа, но наистина ли мислиш, че той ще се ожени за теб? Сега той е граф. Длъжен е да се ожени за някое момиче от неговия кръг, някое момиче с голяма зестра.

Видя помръкналото й лице и веднага се разкая за думите си.

— Съжалявам, скъпа, знам, че истината боли, но най-добре е да не се стремиш към нещо невъзможно.

— Но бебето ще…

— Ще бъде добре, обещавам. Ще бъде незаконородено, разбира се и той или тя не ще могат да имат никакви претенции към Тони. Какво повече ще постигнеш, ако останеш негова любовница? Какво ще стане, когато той се ожени?

— Моля те, Натан, спри! Повече нищо не желая да слушам. Точно сега не мога да мисля за нищо друго, освен за раждането на детето. Не искам да върша нищо прибързано преди завръщането на Тони. Дължа му толкова много.

— Нищо не му дължиш, но аз ще се подчиня на решението ти. Въпреки всичко настоявам да напуснеш Ривърс Едж, когато той се завърне.

Аманда въздъхна. Отново я заболя главата. Усетил тревогите й, Натан се надигна.

— По-добре е да си вървя. Само те измъчвам. Но ще се върна скоро. Поставил съм пазачи около къщата. Не вярвам на Лети и не искам пак да ме изненада.

— Благодаря ти, Натан. Не заслужавам мъж като теб.

— Аз те обичам, Аманда. Ти заслужаваш повече, много повече. Повече, отколкото, дори мога да ти дам.

И преди да разбере какво става, той се наведе над нея и устните им нежно се докоснаха. Благоуханното й тяло го омайваше.

— Оздравявай бързо, скъпа — прошепна Натан, преди да излезе.

Аманда наистина оздравя бързо. Благодарение на тайнствения лек на Джема гърбът й започна да заздравява, а нейната ведрост и интерес към живота се възвърнаха. Една седмица едва се движеше из къщата. Но след две седмици само болезненото усещане и леките пристъпи й напомняха за ужасното преживяване.

Натан редовно се отбиваше в голямата къща и често оставаше да вечерят заедно. След вечерята, обезпокоен от това, че тя не се движи достатъчно, двамата се разхождаха покрай реката на лунна светлина, докато нощите не станаха прекалено студени.

Дните се нижеха твърде еднообразно. Ако фигурата й не наедряваше непрекъснато, щеше да си помисли, че времето е спряло. Живееше в някаква пустота, мрачна и отблъскваща като в затвора. В началото на ноември, след като бе ходил да пазарува в Чарлстън, Натан й донесе писмо от Тони. Според думите му бяха възникнали проблеми с разплащанията по имението и с продажбата на титлата. Чумата погубила голяма част от населението и капиталите били оскъдни. Нямало вероятност да се върне в Южна Каролина преди март. Надявал се, че тя е добре и че управителят се справя добре с плантацията и без него. Писмото завършваше с няколко мили думи, но те не разсеяха усещането й, че нещо не е наред. Дали Тони не бе срещнал друга жена? Този въпрос не й даваше нито миг спокойствие. Какво ще стане с нея, ако се върнеше женен за някоя аристократка? Тя препрочиташе писмото за стотен път, опитваше се да чете между редовете, но след всяко прочитане я обземаше отчаяние.

По-късно Аманда прочете писмото на Натан, като не пропусна и редовете в края на писмото, предназначени само за нея.

— Може да се върне женен, знаеш го. — Той я подготвяше за най-лошото.

— Мислила съм за това — мрачно отговори младата жена. — Но ти чу какво пише в края на писмото. Не мога да повярвам, че не го е грижа за мен.

— Разбира се, че ще се грижи за теб. Кой не би се погрижил?

Натан почувства болката й като своя. Дори само мисълта, че Тони принуждаваше Аманда да му вярва, че я обича, бе достатъчна, за да се вбеси. Измъчваше се от безплодните усилия да убеждава жената, в която бе влюбен, че господарят само си играе с чувствата й.

След това писмо Аманда не получи други вести от Тони. За нея не оставаше нищо друго, освен да чака до март, за да докаже на Натан, че той наистина я обича. Може би дори ще се ожени за нея, като види детето си и го вземе в ръце. Предпочиташе да се отдаде на несигурните блянове, отколкото на отчаянието.

В началото на ноември Аманда се чувстваше и изглеждаше тромава и огромна. Натан твърдеше, че се разхубавявала все повече и повече. Джема бе склонна да се съгласи с него. Но бе достатъчно само да погледне издутия си корем и лицето й се изкривяваше в гримаса. Молеше се да минат по-скоро следващите седмици, преди да се пръсне, защото изглеждаше така наедряла, като че ли ще роди всеки миг. Старата жена внимателно следеше бременността й, учудено клатеше глава и обявяваше, че детето ще бъде едро момче, като Тони. Джема се притесняваше, че бебето може да се окаже прекалено едро за дребното тяло на Аманда и че раждането ще бъде трудно. Но тя бе достатъчно мъдра, за да не разкрива опасенията си.

Един ден, в средата на ноември, Аманда се събуди и видя, че вали сняг и всичко наоколо бе заприличало на бяла приказка. Дълги, тънки ледени висулки украсяваха стрехите и дъбовете на двора. Вълнуващата гледка, сътворена от природата я зарадва и тя с възхищение плесна с ръце. Пожела да се разходи по снега.

Слезе по стълбите с лекота, каквато не помнеше от седмици насам. Чувстваше се странно спокойна. Знаеше, че ще се почувства по-добре, като поеме глътка леден въздух. Без да погледне към шала, провесен на закачалката, тя излезе през входната врата, като не съобрази, че под измамната снежна покривка се крие опасен леден слой. Усети, че се подхлъзва и се опита отчаяно да се улови за парапета, но се наклони още повече и като че ли земята се надигна към тромавото й тяло с такава сила, че костите й изпращяха. В първия миг не усети нищо, помисли, че е само леко натъртена и понечи да стане. Изпъшка от тежкото усилие и спря да си поеме дъх. И тогава дойде болката, която изгаряше и разкъсваше корема, пречеше й да диша. Аманда извика и се хвана с две ръце за корема.

Джема чу писъка й и бързо излезе от кухнята. Виковете идваха от предната врата. Уплашените й очи съзряха бременната, която се гърчеше върху покритата със сняг площадка пред вратата. Първата й мисъл бе да я внесе вътре на топло, но скоро осъзна, че не може да я повдигне. Нито пък Аманда можеше да влезе сама. Линъс се събуди и като видя какво става, хукна за Натан. През това време старата негърка грабна юргана от канапето, покри зъзнещото момиче и клекна до нея, като се опитваше да й вдъхне смелост.

— Сичко шъ бъде наред, пиленцето ми — нежно я утешаваше тя. — Шъ си имаме едно хубаво бебче, преди да е свършил денят.

— Много е рано още — въздъхна Аманда и прехапа устни от болка. — Нищо лошо не трябва да се случи на детето на Тони.

— Нищо няма да му се случи, сладката ми — увери я Джема и я погали по ръката. — Твойто пиленце е пораснало достатъчно и шъ оцелее. Само се дръж, сладката ми, старата Джема шъ съ погрижи за теб.

След няколко минути дотърча Натан, пребледнял, без палто и задъхан.

— Боже мой! — възкликна той. — Какво се случи? Как е Аманда?

— Шъ съ управи, маса Натан, само да я зан’сеш до леглото. Ний шъ си имаме бебе — ухили се старата жена, като се опитваше да го успокои. — Не е паднала зле и май няма нищо счупено. Но най-добре я занеси вътре, преди да е измръзнала.

Управителят внимателно пое Аманда в мускулестите си ръце и я отнесе в стаята й.

— Съжалявам, че толкова те притесних — успя да изрече задъхано младата жена между две контракции.

— Радвам се, че съм близо до теб, за да ти помагам, скъпа — нежно отвърна той. Искаше да й каже много повече, но старата негърка бързо го отпрати от стаята, за да подготви Аманда за раждането.

Джонатан Ентъни Бренд се появи на този свят след десет часа със силен рев. Самото раждане не затрудни особено много Джема. Но когато видя големината му, тя отправи мълчалива молитва към бога, че се бе родило по-рано.

През този твърде дълъг ден, Натан кръстосваше в коридора на горния етаж, вживял се в ролята на баща. Когато чу първия вик на бебето, той се втурна в стаята на Аманда, за да се увери, че е жива. Погледът му се спря върху изтощеното, влажно от пот, но сияещо лице на младата майка и той почувства, че я обича повече от всякога. Нямаше значение, че детето бе от друг мъж. В този момент се чувстваше повече баща на детето, отколкото Тони.

Погледна с благоговение малкото вързопче, което Джема нежно държеше, и бе удивен от черната коса, която обграждаше малкото червено личице. Прокара пръст по нежната бузка и почувства толкова силен копнеж, че дъхът му секна. Джема го гледаше с разбиране. Наведе се и целуна Аманда по челото, излезе на пръсти от стаята и отиде да си налее нещо по-силно.

 

 

От момента, в който се роди Джон, Натан постоянно убеждаваше и умоляваше Аманда да замине с него, за да могат да се оженят. Бе убеден и със сърцето си чувстваше, че Тони никога нямаше да направи младата жена своя съпруга и използваше всеки предлог да я убеди да го напусне.

— Моля те, Аманда — убеждаваше я той един ден, когато бе дошъл да види нея и бебето, — позволи ми да ви отведа оттук. Искам да дам име на детето ти. Нима искаш да остане копеле през целия си живот?

Мразеше да говори така грубо, но целеше да я стресне и да я накара да погледне истината в очите.

— Знам, че си прав, Натан, и те обичам — промълви тя, — но не мога да напусна Тони, без да му дам възможност да види сина си и… и…

— Той никога няма да се ожени за теб, скъпа — настоя нежно Натан, без да я доизслуша. — Дори и да не се ожени за Лети, ще се ожени за жена, която ще му донесе пари или имот.

— А любовта? — запита тихо младата жена. — Знам, че Тони ме обича. Толкова пъти ми го е казвал.

— Любовта е последното нещо, заради което се женят в днешно време. Не искам да те наранявам, скъпа, а просто искам да приемеш неизбежното. Ако тръгнеш с мен преди завръщането на Тони, аз съм сигурен, че той няма да си направи труда да те търси. Обещавам да осигуря добър живот за всички ни.

Аманда поклати печално глава. Знаеше, че Натан не може да си представи колко много означава тя за Тони. Той я обичаше и щеше да обича и детето й. И когато се завърне от Англия, те ще бъдат истинско семейство. Тони не би искал друг мъж да отглежда неговия син, казваше си тя с убеждение, породено от силната й любов.

— Не мога да те оставя да ме убедиш, че Тони няма да иска мен и сина си. Той наистина ме обича, Натан, и аз ще го чакам. А и ти ще си навлечеш неприятности, ако тръгнем без документите ми. Бъди разумен.

След този разговор Натан не се опита повече да я убеждава да тръгне с него, но продължи да идва всеки ден в къщата.

Само присъствието на мъничкия Джон й помогна да понесе коледните празници. Джема приготви превъзходна вечеря и всички си размениха подаръци, но сърцето на младата жена бе пусто. Тя страдаше, че Тони не е при нея. Напразно се надяваше да получи писмо или просто честитка за Коледа. В главата й се въртяха всякакви мисли от тази явна липса на интерес от страна на Тони. Може би Натан бе прав, мислеше си тя с болка в сърцето, и Тони ще се върне с жена от знатен род. Защо не му каза за бебето, преди да замине? Ако беше послушала Джема, Тони може би вече щеше да се е върнал при нея. Дългите дни и зимни нощи се нижеха печални и унили като самата нея. И внезапно настъпи пролетта — времето на надеждите.