Кони Мейсън
Ласки и насилие (7)

Глава шеста

Когато Тони и Лети излязоха, Аманда се отпусна обезсърчено на леглото. Питаше се какво наказание ще измисли той. Бой с камшик? Или ще я остави без храна няколко дни? Или ще я заключи в избата? Тя потръпна. Вече се виждаше съблечена и бита с камшик, с окървавено тяло. Заканата му бе така убедителна, че дори и Джема нямаше да може да я спаси. Изтощена от многочасовия тежък труд, съсипана от тревоги и напрежение, тя се отпусна на възглавницата и потъна в забравата на съня.

Късно през нощта се събуди от странните звуци, които долитаха през тънките стени от стаята на Тони. Наостри слух. Само след няколко минути вече знаеше причината за шепота и стоновете. Тони и Лети се любеха! Аманда запуши уши, но пронизаните от страст стенания и охкания отекваха в главата й като мълнии и я влудяваха. Накрая не издържа. За да не чува похотливите звуци, тя се втурна навън в топлата юнска нощ. Спря се чак когато бе достатъчно далеч от всеки звук, разнасящ се от спалнята на втория етаж.

Облегнато на ствола на един мощен дъб, младото момиче се отдаде на отчаянието си. Нежното й тяло потръпваше от ридания. Никога не се бе чувствала толкова самотна и изоставена. Погълната изцяло от нещастието си, тя не долови шума на приближаващи се стъпки.

— Аманда, какво се е случило?

Тя се сепна, после различи масивните рамене и гърди на Натан Гроувър.

— О, Натан — изохка, като се мъчеше да се успокои, — така ме изплаши.

— Не бих искал да ти причиня нищо лошо, Аманда, знаеш това. Кажи ми какво се е случило. Да не би някой… да не би Тони да те е наказал?

— Не се страхувам от теб, Натан. Ти си единствения, освен робите, който е любезен с мен.

Сълзите отново рукнаха по бледите й страни. Доброто сърце на Натан моментално се изпълни с жалост към младото момиче.

— Позволи ми да ти помогна — помоли я той и я обгърна с двете си ръце, за да я утеши.

Ръцете му й подействаха успокоително. Аманда не се сдържа и отпусна глава на рамото му, докато той отмяташе медно кестенявите къдрици от мокрото й лице.

— Скъпа моя — унесено промълви Натан, — ти си тъй слаба и невинна. Кой би искал да те нарани?

— Ще бъда наказана утре от сър Тони за неща, които не съм извършила — изхлипа тя, като скри лице в мощната му гръд.

— Хайде, Аманда — засмя се Натан — не вярвам. Познавам Тони отдавна. Той винаги е бил прекалено добър спрямо слугите си. Може би езикът му е доста суров, но…

— Не го познаваш, Натан — прекъсна го Аманда през сълзи, — веднъж вече ме удари, а този път се опасявам, че ще бъде много по-зле. Аз… аз унижих неговата любовница!

— Той те е ударил? — повтори той възмутено. — Боже мой, Аманда! Нямах представа, че може да бъде толкова жесток!

— Страхувам се, че точно това се кани да направи утре, по-точно днес.

— Не плачи, Аманда. Няма да му позволя. Ще говоря с него, преди да успее да ти причини нещо лошо.

— О, Натан, не бих искала да те принуждавам да рискуваш положението си заради мен. Ще го преживея.

— Какво си сторила на Лети, че толкова те мрази?

— И аз искам да знам — мрачно въздъхна Аманда.

Топлите кафяви очи на Натан обходиха красивото лице, огряно от лунна светлина, неволно се спряха на леко потръпващите червени устни, на големите зелени очи, блестящи от сълзите, на безупречната кожа и грациозното й тяло, което се очертаваше под тънкия пеньоар. Със сърцето си отгатна отговора.

— Не искам Лети да ти причини зло, Аманда. Аз ще те защитавам. Вярвай ми, скъпа! Първото, което ще направя сутринта, е да говоря с Тони. Той ще ме послуша. Ние сме стари приятели.

— Благодаря ти, Натан — промълви Аманда и повдигна обляното си в сълзи лице.

Натан беше преди всичко мъж и не можеше, да устои на тези съблазнителни устни. За да не я изплаши, той я целуна нежно, като вкусваше соления вкус на сълзите й. После целувките му ставаха все по-страстни, и той усети как тя се разтрепера в прегръдките му.

 

 

Тони и Лети лежаха напълно задоволени един от друг. Уморена, тя заспиваше. Голото й, преситено тяло блестеше, покрито със ситни капчици пот. Тони, все още неспокоен и някак си странно неудовлетворен, бе излязъл на балкона. Гледаше към просторната ливада, окъпана в лунна светлина. О, боже, колко бе смутен! Макар че сочното тяло на Лети и опитните й ласки му бяха доставили изключителна наслада, сега, когато всичко бе свършило, чувстваше някакво разочарование. Опитваше се да не мисли за младото момиче, което спеше в съседната стая, едновременно толкова близо и толкова далеч. Признаваше си, че я желае. По някакъв начин го бе омагьосала и това му пречеше докрай да се наслади на знойния чар на Лети. Взирайки се в тъмнината, той забеляза две сенки под дъба, слети в страстна прегръдка. Разпозна кестенявата коса на Аманда. Остана неприятно изненадан. Юмруците му се свиха, когато разбра, че гъвкавата й снага бе силно притисната, и то без всякаква съпротива, към мускулестото тяло на Натан. Изохка толкова силно в тишината, че стресна отпуснатата в леглото гола жена.

— Какво има, Тони? — попита вяло Лети.

Отговор не последва. Тони бе погълнат от противоречиви чувства и не я чу. Защо откритието, че и друг мъж желае Аманда, го засегна? Едва се удържа да не се втурне навън и да я изтръгне от ръцете на Натан. Неволно изръмжа от гняв. Не искаше да признае пред себе си чувствата, които изпитваше.

Любопитна, Лети стана и се приближи до него на балкона. Пое дълбоко дъх, когато топлият вятър погали голото й тяло. Проследи посоката, в която напрегнато се взираше Тони, и моментално разбра какво го бе разстроило. Засмя се ехидно.

— Вече повярва ли ми, скъпи? Казвах ти, че тя е само една мръсница, която няма да се спре пред нищо, за да примами, който и да е мъж в леглото си. Сигурно е направила някаква магия, за да очарова Натан толкова лесно. Навярно си е определила среща с него под носа ни. Учудвам се, че не се е предложила на баща ми. Той е по-подходяща плячка от твоя надзирател.

Думите й се забиха като нож в сърцето му и отвориха рана, която дълго нямаше да зарасне. Гневният му поглед се отклони от двамата влюбени под дървото и се насочи към голите щръкнали гърди, които се опираха в гърба му, горещи и настойчиви. Защо бе пропилял толкова време да мисли за Аманда, мрачно се питаше той, когато една толкова топла и страстна жена му принадлежеше изцяло?

Лети се възбуди от неочаквания му жест. Той бавно плъзна ръце по пищните очертания на тялото й. Тя хвана гърдите си, поднесе ги към устните му и тихо простена, когато зъбите му захапаха набъбналото й зърно по-силно, отколкото очакваше.

— По-леко, любими, по-леко — промърмори тя. Гласът й омекна, когато езикът му започна да описва кръгове около зърното и ръката му се плъзна между краката й. Тони усети, че е готова да го приеме. Повдигна я, тя обви дългите си крака около кръста му и той проникна в нея. Лети извика и привлече вниманието на двойката под дървото. Те обърнаха глави.

Аманда и Натан бяха шокирани и не можеха да откъснат поглед от сцената, която се разиграваше пред очите им на бледата лунна светлина. Видяха как двамата участници потръпнаха и извикаха. В този миг Аманда рязко се отдръпна и побягна. Искаше само да се скрие в стаята си и да излее мъката си в сълзи.

Не можа да заспи. Надигна се призори, бледа, със зачервени очи и тъмни сенки. Никога нямаше да забрави Тони и Лети, страстно вплетени един в друг на балкона. Тази нощ остана в живота й като един безкраен кошмар.

Да се изправи на другия ден в кухнята пред Джема бе едно изпитание за нея. Знаеше, че ще й разкаже всичко, което се бе случило през нощта. Разголи бедрото си и показа раната, нанесена от Лети. Описа с недомлъвки срещата си с Натан под дъба, но премълча любовната сцена, на която бяха неволни свидетели.

Като цъкаше с език и поклащаше глава, Джема наложи с лапа раната, за да спре инфекцията и я покри с ленена превръзка.

Аманда леко накуцваше, но се зае със задълженията си. Когато чу стъпките на Тони и Лети по стълбището, тя избяга в кухнята и остана там, докато те приключиха със закуската и Картърови заминаха за тяхната плантация Тайдуотър.

С трепет очакваше Тони да я повика, макар че Джема с насмешка отхвърли мисълта за телесно наказание. И когато той най-после се появи, тя едва се държеше на крака от напрежение. Очакването я съсипваше колкото самото наказание. Когато влезе в кабинета му, не намери сили дори да го погледне. Щом го погледнеше, в главата й отново отекваше пресипналият вик на Лети в мига, когато се гърчеше в прегръдките му.

— Доволен съм, че се срамуваш от снощното си поведение — сухо започна Тони и се изненада от сведения й поглед, който той погрешно прие като израз на разкаяние.

Възмутена от думите му, тя изправи глава и войнствено го изгледа. Как смееше да я обвинява за нещо, което Лети бе нагласила с такава хитрост! Макар да бе сигурна, че ще бъде наказана, тя реши да каже всичко, което я мъчеше.

— Нямам причина да си посипвам главата с пепел — гневно отвърна тя. — За всичко, което се случи снощи, е виновна вашата скъпоценна Лети.

— По дяволите, какво искаш да кажеш, Аманда? Как можеш да обвиняваш Лети за собствената си несръчност? — запита Тони. — Ти съсипа красивата й рокля и тя с право се разгневи.

Тони не вярваше дори за миг, че Аманда съзнателно би унижила Лети, но среднощната й среща с Натан го бе разстроила и ядосала повече, отколкото бе склонен да признае пред себе си. Да я накаже с камшик — това му се струваше най-правилното решение, което трябваше да избере заради разпуснатото й поведение с неговия надзирател.

Пламнала от възмущение, тя забрави всяка предпазливост и остро отвърна:

— Моята честна дума не е ли достатъчна за вас? Щом съм била осъждана, значи лъжа, така ли? Вие сте едно арогантно копеле, сър Тони! Ако ми предоставите и най-малката възможност, ще ви покажа какво ми направи скъпоценната ви Лети!

И веднага разбра, че е сбъркала.

Гняв помрачи красивото лице на Тони. Очите му помътняха. Момичето се разтрепери.

— Давам ти една минута, Аманда, за да кажеш, каквото имаш, преди да те накажа. В името на бога, нямах намерение да те бия, но ти не ми оставяш друг избор. Никога не съм се сблъсквал с толкова нахална слугиня и няма да го позволя дори и на теб!

Вцепенена от страх, Аманда не можеше да изрече и дума. Никога през живота си не бе подлагана на физически наказания, дори и в затвора, благодарение на пристава. Сега, изправена пред опасността от телесно наказание, успя само да втренчи поглед в лицето му. Зелените й очи се разтвориха от ужас, лицето й бе бледо като платно.

— Твоята минута изтече, Аманда — сурово заяви Тони, — а аз не чух нищо, което да е в твоя защита и да ме накара да отменя наказанието. Ако не те накажа заради твоето арогантно поведение, всеки роб в Ривърс Едж ще изгуби уважение към мен като негов господар. Думата ми няма да струва нищо.

Той хвана камшика за езда, оставен на бюрото.

Върху лицето на Аманда недоверието се смени с удивление. До този миг тя не бе повярвала, че е решил да я бие с камшик. С отчаяна смелост, тя изправи крехките си рамене и вдигна гордо глава. Зелените й очи го изгаряха с поглед. Не я интересуваше какво щеше да й струва всичко това. Реши, че сега е момента да разкрие жестокостта на Лети и да види изписани на лицето му изненадата и вината за несправедливото обвинение.

С поглед, все още прикован в очите му, бавно започна да повдига края на роклята си до височината на коляното, като разкри грациозните си прасци и глезени. Изненадан, смутен, Тони видя, че тя не спира дотук и продължава да повдига роклята.

— Боже мой, Аманда — промълви той със сподавен глас, — нямаш ли срам? Мислиш да отървеш камшика, като ме съблазниш? Да, може би пред друг ще имаш успех. Не че въобще съм против флиртуването с прислугата, знаеш това, но…

Тогава тя се нахвърли върху него. За нея обидите, изречени от Тони, бяха много унизителни. Беше очевидно, че я смяташе за уличница. Сигурно Лети си е свършила добре работата.

Той бързо хвана ръката й и я запрати на пода. После стъпи с ботуша си на врата й, за да й попречи да се изправи. Аманда изкрещя неистово, когато той заметна полите над главата й и оголи гладкото, бяло дупе. Не желаеше да я бие жестоко, а само да я плесне един-два пъти с камшика, за да я научи на подчинение. Но сега, надвесен над проснатото момиче, над голото и уязвимо тяло, в сърцето му се надигна чувство на вина и отвращение от собственото му намерение. Обезумял, Тони видя превръзката, която Джема бе увила около бедрото й и се зачуди къде се бе наранила.

Прималяла, притисната от ботуша му, затворила очи, Аманда стоически чакаше първия удар, решена да не крещи, нито да моли.

Тони шумно изруга, неспособен да събере сили да удари крехкото тяло, проснато в краката му. Нямаше значение какво бе престъплението й, камшикът не можеше да помогне.

Внезапно вратата рязко се отвори и в стаята се втурна Натан. Очите му щяха да изскочат от орбитите.

— Боже мой, Тони, не вярвах, че може да бъдеш толкова жалък! — извика той, като че ли виждаше самия дявол пред себе си.

Тони почервеня. Разбираше добре как изглежда всичко в очите на Натан.

— Все още не съм направил нищо, Натан — каза спокойно. — Но Аманда заслужава наказание.

— Аманда е невинна! — кресна Натан. — Даже аз разбрах колко много я мрази Лети. Тя не би се спряла пред нищо, за да я види унижена и посрамена.

— Какъв наивник си ти. Аманда се е опитала да прелъсти и теб, нали? Очевидно е успяла и се е сдобила с още един покровител. Но ще ти напомня, Натан, че тя е моя собственост и мога да я наказвам — хладно изрече Тони.

— Ако не махнеш веднага този камшик, ще бъда принуден да се бия с теб. И може да ми вярваш, ще бъде хубав бой, защото ще използвам всички мръсни хватки, които владея, за да защитя Аманда. Но по-добре ми продай документите й. Искам да съм сигурен, че никога вече няма да бъде малтретирана.

Тони бе слисан. Първо, защото Натан заплаши да се намеси, и второ, очевидно той изпитваше силни чувства към малката палавница. Младият мъж не можеше да се противопостави на едно толкова искрено негодувание. Управителят му бе нужен и тъй като всъщност нямаше намерение да я бие, отмести крака си от врата й и равнодушно дръпна ризата й надолу с камшика.

— Аманда е моя слугиня и ще остане моя — отвърна той. — А сега се махай оттук, Натан. Този път й се размина, но ако продължи да унижава гостите ми, няма да се отърве лесно. Добре ще бъде да се занимаваш със своите задълженията, а да оставиш моите на мен.

С тези думи той се обърна и напусна стаята, като профуча покрай обърканата Джема, която се навърташе в коридора и нервно кършеше ръце.

Щом срещна укорителния, разгневен поглед на негърката, Тони кресна:

— Не съм я докоснал с пръст! Забравяте май, че аз съм господарят тук!

Натан се втурна към Аманда, коленичи до нея и внимателно я изправи на крака, като я придържаше до силните си гърди. Изтри сълзите от лицето й и оправи раздърпаните й дрехи, като проклинаше Тони.

— Силно ли те нарани? — попита, като се опитваше да се овладее.

Никой не му бе въздействал така силно, както това малко, красиво момиче, което не бе направило нищо, за да бъде толкова жестоко наказано. Бе сигурен, че тя никога не би могла да извърши нищо лошо, каквото и да говореха другите.

— Не-не… — заекна Аманда. — Той не ме е докоснал, но ти не трябваше да избухваш…

Цялата се разтрепера при мисълта колко близо бе до това да бъде обезобразена за цял живот.

— Беше много унизително. Всъщност сигурна съм, че сър Тони просто бе решил да покаже къде ми е мястото.

— Все още ми е трудно да повярвам, че Тони може да бъде толкова жесток. Никога не съм го виждал да постъпва толкова… толкова… — той сви рамене, неспособен да намери точната дума.

— Знам какво имаш предвид, Натан, и докато наистина не се озовах под камшика му, не вярвах.

— Няма да оставя тази работа. Ще продължавам да настоявам да откупя документите ти. И щом успея, ще ги изгоря и ти ще бъдеш свободна.

Очите на Аманда се изпълниха със сълзи на благодарност. Усмивка се появи на малкото й тъжно лице.

— Ще направиш това за мен, Натан? — възкликна учудено тя.

— За теб ще направя всичко. Всичко! Не разбираш ли какво чувствам към теб?

Момичето сведе дългите си мигли. Той бе толкова внимателен и любезен, но тя се съмняваше дали ще може да изпитва същите чувства към него. Когато повдигна очи, видя как я гледа Натан, като че ли искаше да я целуне. И накрая го направи — една много нежна целувка, само едно докосване до устните й. Ако можеше да обича този изключителен мъж, който не желаеше нищо друго, освен да я защитава и обича!

 

 

На следващия ден Тони избягваше да се среща с Аманда. Не изпитваше вина, защото знаеше, че никога не би могъл да я нарани, независимо колко го бе ядосала.

Бе принуден да се противопоставя на настоятелните искания на любовницата си да накаже Аманда. „Тя трябва да бъде поставена на мястото й“ — бе казала Лети възмутено и продължаваше да настоява за това.

Лети можеше да бъде много убедителна, когато използваше знойното си тяло. Жадните й устни винаги искаха да го възбуждат и да го поглъщат. Може би ще бъде най-добре да се ожени за тази магьосница и завинаги да пропъди Аманда от мислите си.

Внезапно момичето попадна пред погледа му и всичките му решения отлетяха при вида на грациозното й тяло. После си припомни как я видя в прегръдките на Натан. Отново поиска да се нахвърли върху нея, да я накаже за опита й да съблазни надзирателя.

— Аманда — рязко изрече той и застана на пътя й, — искам да поговорим за снощи.

Тя спря и зачака мълчаливо. Не искаше да събужда гнева му. Опита се да не го гледа, защото веднага си го представяше с Лети на балкона.

— Искам да стоиш настрана от Натан. Не мога да разбера какво смяташ да правиш, като го съблазняваш. Той няма опит с жени като теб.

Аманда рязко отметна глава. Зелените й очи пламтяха и погледът им го пронизваше.

— Харесвам Натан. Той… той е внимателен с мен, но не съм се опитвала да го съблазнявам.

— Видях те в прегръдките му. Той те целуваше и ти не се противопоставяше. Натан никога не е преследвал друга жена, а ти успя да го накараш да тича след теб. Иска да откупи документите ти. Очевидно си го омагьосала, като се преструваш на невинна, но ние и двамата знаем, че не си толкова невинна, нали? — неприлично се ухили Тони.

Тя стисна ръцете си, за да не изтрие с плесница неприличната усмивка от лицето му.

— Това ли е всичко? — ледено запита Аманда.

— Не — побесня той, предизвикан от нейната хладна сдържаност, — за бога, ще те накарам да ми обърнеш внимание.

Хвана я грубо за раменете и я прегърна. Устните му, повече наказващи, отколкото нежни я завъртяха в такава вихрена страст, че й се зави свят. Притисна главата й, като продължаваше да я целува. Едната му ръка започна да гали гърдите й.

Аманда го прегърна за врата и го притисна още по-близо. Като доловиха отклика й, устните на Тони омекнаха, целувката му стана по-нежна. Проклинайки слабостта си, заради която винаги ставаше жертва на съблазните й, Тони внезапно се отдръпна встрани.

— Разбираш ли какво искам да кажа, Аманда — изрече той надменно. — Ти ме съблазняваш дори и без да полагаш усилия. Видът ти, походката ти, поведението ти. Ти си родена изкусителка, но аз няма да ти позволя да ме подлъжеш като Натан.

Обърна се и бързо излезе от стаята. Аманда стоеше объркана и разстроена. Би го убила в този момент.