Кони Мейсън
Ласки и насилие (10)

Глава девета

Аманда се спусна по извитото стълбище, плъзгайки разсеяно ръка по блестящия парапет. Един месец! Тридесет дни без успокояващото присъствие на Тони край нея. Колко дълги бяха тези пусти дни и нощи! Най-големият й враг бе самотата. Разбира се, че Джема и Линъс бяха останали в голямата къща. Но след отпътуването на Тони, Тес и Кори отново живееха при семействата си. Освен това през лятната жега спалните на третия етаж ставаха необитаеми. Лайънъл придружаваше Тони като камериер, така че къщата бе почти пуста през тази гореща и влажна августовска сутрин.

Когато стигна последното стъпало, дочу конски тропот. Не очакваха гости. Повечето от най-близките съседи вече знаеха, че Тони е заминал за Англия.

Имаше само един начин да задоволи любопитството си. Аманда излезе пред входната врата, за да дочака посетителите пред високите бели колони. Когато съзря Лети на кон, придружена от надзирателя си, се скова от страх.

Неволно отстъпи крачка назад, когато неканените гости слязоха от конете и се озоваха пред нея.

— Какво искате? — запита тя сподавено, обзета от тревожно предчувствие.

— Чуй само как говори тази малка мръсница, Бен — обърна се Лети към надзирателя с очи, блестящи от злоба. — Човек може да си помисли, че тя е господарката тук. Ще видим колко ще бъде смелостта й, когато се оженим с Тони.

— Това никога няма да стане! — гневно отсече Аманда.

— Може би си въобразяваш, че ще се ожени за теб, за една крадла, една проститутка, една никаквица? Бъди уверена, че това няма да стане.

Аманда прехапа устни. Знаеше, че Лети навярно е права, но бе твърде горда, за да го признае. Но Тони я обичаше. Дори и да не се оженеше за нея, никога нямаше да стане съпруг на Лети.

— Виждам, че нямаш какво да отговориш — тържествуваше съперницата й. — Дошла съм, за да ти покажа къде ти е мястото. Не съм забравила също как ме унижи и съсипа красивата ми рокля.

— Знаеш, че ти го направи — хладно отвърна Аманда.

Лети я погледна злобно и младата жена съжали за прибързаните си думи.

Ревността и неприкритата омраза на русокосата към Аманда бяха толкова силни, че биха могли да я унищожат, ако погледите можеха да убиват. Аманда я гледаше ужасено и се чудеше какво ще предприеме тази красива, но жестока жена. Надзирателят бе застанал зад господарката си с усмивка върху похотливото си лице. Той облиза тънките си устни, готов да изпълни заповедите й.

Бен беше жесток човек. Държеше в подчинение робите, като ги измъчваше безмилостно. Ако не бе Стенли Картър, той не би се спрял пред нищо. Откакто бащата замина и Лети започна да управлява плантацията, за да спечели доверието му, даваше пълна свобода на надзирателя. Искаше, когато се наложи, той да изпълнява сляпо заповедите й. Тя разбираше, че не може да осъществи подлия си план без неговата помощ. И сега, когато похотливият му поглед опипваше Аманда, господарката разбра, че не бе сгрешила, като бе предоставила на надзирателя сам да определя и изпълнява наказанията. Така тя го бе спечелила като съюзник.

— Достатъчно каза — кресна Лети. Ревността бе разкривила красивото й лице. — От днес нататък Тони вече няма да те погледне. Няма да може да те познае, след като Бен приключи с теб.

— Какво се каниш да направиш? — прошепна Аманда. В гласа й се прокрадваше страх, краката й се разтрепериха.

— Първо смятам да ти смъкна кожата от гърба, а после така да обезобразя хубавото ти личице, че никой мъж да не те погледне вече — злобно изрече тя. — Когато се оженим с Тони, ще те продам в най-долнопробния публичен дом в Чарлстън.

— Да не си посмяла! — изстена младата жена и задиша учестено. Никога досега не помнеше да е била толкова изплашена. — Нима вярваш, че Тони ще одобри това?

— Тони го няма, нито ще се появи по-рано от няколко месеца. Дотогава всичко ще се забрави.

Обхваната от паника, Аманда отстъпи крачка назад, после още една, като мислеше да избяга в къщата, да се скрие в стаята си и да се заключи.

Със сатанинска усмивка Лети кимна на Бен и той мигновено се зае със задачата си. Грубите му ръце сграбчиха Аманда за раменете и я разтърсиха. Едната му ръка докопа меката й гръд, непривикнала на подобни „нежности“. Болезнен стон се изтръгна от нея.

Коварната жена се захили.

— Изкарай я на двора, Бен — властно заповяда тя.

Управителят помъкна Аманда към стълба за връзване на конете пред къщата. Повдигна я и върза ръцете й над главата й за халката на стълба.

Омразата даваше необикновена сила на Лети. Тя дръпна роклята на Аманда отпред и я разкъса до кръста. Двете гърди на младото момиче изскочиха навън — налети, кадифени кълба, които се полюшнаха като зрели плодове пред похотливия поглед на надзирателя.

— Настоявате ли за това наказание, господарке? — запита Бен, неспособен да откъсне поглед от гърдите на Аманда. — Защо не ми я дадете на мен? Ще я науча къде й е мястото. След като свърша с нея, ще бъде кротка като ангел, мога да ви обещая това. Все пак тя е само една робиня, а аз знам как да се справям с тях.

— Не! — изкрещя Аманда. — Не прави това, Лети. Нямаш право. Аз не ти принадлежа. Помисли какво ще направи Тони, като се върне.

Умът й трескава заработи, като се опитваше да измисли как да се спаси от този кошмар. Нито Джема, нито Линъс можеха да й помогнат. Те самите бяха безправни роби. Натан по това време на деня бе из полето и не можеше да разчита на него за спасението си. Ами детето й! Ужасена, Аманда задърпа въжето. Този нов страх бе по-ужасяващ от всякаква болка.

— Можеш да се молиш колкото щеш — студено изрече Лети. — Но това няма да ти помогне. Твърде дълго изчаквах удобния случай, за да го пропусна. Мога дори да те пусна на Бен след това, ако въобще бъдеш в състояние да се харесаш на някой мъж. Ти си по-подходяща за него, отколкото за Тони.

Аманда побледня и едва не повърна от ужас. Всичките й надежди се изпариха, щом видя как Лети отиде до коня си и взе от седлото дълъг камшик за езда. Тя го подаде на надзирателя и се отдръпна. Очите й светеха.

— Колко? — попита Бен и обтегна ръка, за да опита камшика.

— Двадесет. Първо по гърба, а после я обърни за още десет. Не щади и лицето.

— Господи! — изпищя Аманда, като опъна въжето безпомощно. — Нямаш ли милост?

— Това може да я убие — измърмори Бен и погледна нерешително господарката си.

Лети не се безпокоеше за живота на Аманда, но в последната минута благоразумието й надделя и тя отмени първоначалната си заповед.

— Тогава десет. Пет отпред и пет отзад.

Бен изпъна ръка назад. Аманда изкрещя още преди камшикът да се впие в нежното й тяло.

Първият й вик стресна Линъс и той изхвръкна от къщата. Зад него се заклатушка й Джема.

— Господи! Господи! — изкрещя тя в мига, когато разбра какво става. — К’во правите, мис Лети? К’во правите с туй бедно пиленце?

— Бия я — отблъсна я Лети, ядосана от нежелана намеса.

— Не мож’те прави туй, мис Лети. Аманда принадлежи на маса Тони. Няма да му ареса туй, никак.

— Той е твърде снизходителен към тази фльорца — властно заяви тя. — Чувствам се задължена да накажа мръсницата.

— Но к’во толкоз е сторила?

Жестоката красавица се разяри от непокорството на робинята, която бе застанала пред Аманда и сякаш предизвикваше Бен да я удари.

— Отдръпни се, Джема. Ако веднага не се махнеш, ти ще бъдеш следващата, която ще опита камшика.

— Не ме е грижа к’во шъ правиш с мен. Няма да ти дам да нараниш мойто пиленце.

Вбесена от думите й, Лети грабна камшика от ръцете на Бен и злобно удари Джема. На лицето й веднага се появи пламтяща ивица. Старата негърка се сгърчи и изпищя. Линъс незабавно скочи да я защити.

— Махни я оттук! — извика господарката на стария слуга.

— Няма да съ махна! — решително отвърна Джема. — Не знаеш к’во прайш. Маса Тони шъ побесней, ако нараниш Аманда. Че знайш ли, че тя шъ има…

— Не! — изпищя Аманда. — Не говори повече, Джема. Само си иди. Моля те. Не мога да понеса да те набият вместо мен. Ще оцелея. Само си иди. Така е най-добре за всички.

Младата жена не искаше Лети да научи, че носи дете от Тони. Знаеше, че Лети не би се поколебала да я убие, щом разбере това.

— Послушай я и се махай, дъртачке! Ако не се месиш, няма да пострадаш.

С наведена глава Джема се остави на Линъс да я отведе в къщата. Настъпилата тишина бе нарушавана само от нейните ридания. Доволна, че вече нищо няма да смущава сутрешното й удоволствие, Лети отново връчи камшика на Бен.

Вторият писък на Аманда подбуди Линъс към действие. Изскочи през задната врата на кухнята и хукна към полето, като се молеше да намери лесно Натан. Сърцето му биеше до пръсване.

Гърбът на Аманда гореше. Втора кървава ивица се появи и тя усети как се просмуква влага по колана на смъкнатия й корсаж. Никога, и в най-страшните си кошмари, не бе сънувала такава остра болка. След третия удар започна да очаква смъртта. Какво ли ще прави Тони, като се върне и открие, че е мъртва? Мълчаливо оплака детето, което никога нямаше да се роди.

При четвъртия удар започна да пищи пронизително като обезумяла. Пронизвана от ужасната болка, Аманда очакваше като лек тъмнината, която я зовеше. Помисли си, че краят й ще настъпи след третото изсвистяване на камшика по голия й, окървавен гръб. Благодари на бога, че никога нямаше да почувства другите пет удара по лицето и гърдите си.

Но пети удар нямаше. Предупреден от Линъс, Натан бе препуснал стремглаво към къщата, като остави капналия слуга да повръща от нечовешкото усилие. Гневът му не знаеше граници, когато зърна Аманда, безпомощно увиснала на въжето. Само един поглед върху кървящите ивици по гърба й му бе достатъчен, за да избухне. Той се хвърли върху Бен, повали го на земята и започна свирепо да го налага с огромните си като чукове юмруци. След малко надзирателят лежеше безчувствен на земята. Обзета от гняв Лети се нахвърли с ругатни към Натан, който проваляше добре скроените й планове.

Дивият й поглед попадна на камшика, изпуснат от Бен, когато Натан го нападна. Грабна го със злобна усмивка и пристъпи към Аманда. Но Натан бе по-бърз. Остави Бен да се търкаля в праха, скочи към русокосата злобна жена и я спря, преди да успее да размаха камшика.

— Как смееш да посягаш с мръсните си ръце към мен! — изфуча тя. — Правя само това, което Тони с неговото меко сърце не направи.

— Тони никога през живота си не е удрял робиня с камшик. Аманда не е робиня. А и сигурно нищо не е сторила, за да заслужи такова наказание.

— Кой си ти, че да ми заповядваш? — високомерно го изгледа жената.

— В отсъствието на Тони, аз отговарям за всичко: и за плантацията, и за слугите, и за робите. И ти заповядвам да прибереш тази измет, която наричаш надзирател, и да се махаш. Само да стъпиш в това имение, ще бъдеш изхвърлена със сила. За днешните си действия може да бъдеш изправена пред съда.

С тези думи той освободи от кола младото момиче, като не сваляше от Лети изпълнения си със заплаха поглед. В мига, в който Джема видя, че Натан развърза ръцете на Аманда, тя бързо се приближи и коленичи пред проснатото тяло, което управителят придържаше със силните си ръце.

— Щеш да убий Аманда — зарида старата негърка, тялото й се разтресе. — Щеш да убий пиленцето ми.

— Тя е жива, Джема. Погледни я отблизо и ще видиш, че диша. — Натан се опитваше да успокои обезумялата робиня. — Бита е жестоко, но ще се оправи.

Като остави Аманда на грижите на Джема, той се обърна към Лети.

— Казах ти да си вървиш.

— Ще се погрижа Тони да научи за твоето неподчинение — нерешително протестира тя, като отстъпи пред студения му поглед.

Бен се размърда на земята. Лети с безразличие гледаше, докато той се опитваше да се изправи на крака. Как можа да си помисли, запита се тя, че надзирателят й ще може да се мери с далеч по-силния Натан?

В момента трябваше да си тръгне, макар че нямаше никакво намерение да отстъпва. Някой ден Аманда ще си получи заслуженото заради наглото си високомерие. Лети си бе избрала Тони и в крайна сметка той ще бъде неин. Няма да позволи никому да се изпречва на пътя й. Отдалечи се наперено, качи се на коня си и потегли величествено, без да погледне назад. Зад нея се влачеше пребитият й надзирател.

Натан се спусна към Аманда и внимателно я вдигна и я понесе към къщата. Изкачи се по стъпалата до спалнята й и я положи по корем на леглото. При вида на наранения й гръб той потръпна. Джема, забравила за своята рана, приложи всичките си способности на лечителка, за да съживи крехкото тяло, безжизнено отпуснато в леглото.

— Боже, боже, страх ме е, че ще изгуби детето си — занарежда тя и обърна големите си черни очи към Натан. — Какво ще кажа на маса Тони?

Управителят замълча, зашеметен от изненадващото разкритие. Не е чудно, че Тони отказа да продаде документите на Аманда. В него се надигна яростен гняв. Как е могъл да я остави бременна, сама? Ако Аманда изгуби детето си, кипеше Натан, Тони разбира се, нямаше да изпита угризения за съдбата на бившата си любовница.

— Аманда е бременна? — запита той и погледна към леглото, изпълнен със състрадание.

— Ох, боже — изохка Джема, — мислех, че знаеш.

— Не, нищо не ми е казала — сухо отвърна Натан. — Но напоследък рядко се виждахме. След заминаването на Тони нямам много свободно време.

— Не обвинявай Аманда, маса Натан — замоли го Джема.

— Не я обвинявам. Как бих могъл? Господарят е този, който е виновен. Сигурен съм, че я изнасилил. Той не я заслужава. Не я обича, както я обичам аз. Понякога ми се ще да убия това копеле.

После се обърна и изскочи от спалнята, като остави Аманда на нежните грижи на негърката.