Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Caress and Conquer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Az (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Кони Мейсън. Ласки и насилие

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Атанасова

Коректор: Петър Иванов

ISBN: 954-17-0013-6

История

  1. — Добавяне

Глава осма

— Защо си толкова замислена тази вечер, любов моя? — запита Тони с усмивка. Не желаеш ли вече да се любиш с мен?

— Ти знаеш отговора, Тони — въздъхна Аманда и се сгуши още по-плътно до него. — Само ми е трудно да повярвам, че това се е случило с мен. Да бъда обичана от теб, това е… това е… като някакъв сън. Страхувам се, че ще се събудя и отново ще се намеря в затвора или нещо по-лошо.

Тони се засмя, учуден от силните чувства, които изпитваше към младата жена.

— Вярваш ли на това? — запита той с дрезгав глас и устните му потърсиха нейните. Аманда с готовност отговори на целувката му.

Почувства как я обзема желание. Любовникът й откликна на повика й. С вик Аманда се изпъна, за да го посрещне. Изцяло погълнат от настойчивото й желание да стигне до края, Тони ускори ритъма си, жаравата на страстта му се разпалваше. Аманда му нашепваше нежни думи и издаваше несвързани звуци, докато най-накрая достигна кулминацията. Възпламенен от неудържимата й страст, Тони препускаше по гребена на вълната от усещания като в буйно море, надаваше необуздани викове на наслада.

Не можа да сдържи смеха си, като забеляза изражението й. Отметна лъскавия медно кафяв кичур от свежото й лице. Запита се дали и нейното сърце бие така бясно като неговото. Можеше да прекара остатъка от живота си само като я люби. Защо не, зададе си той въпроса, удивен, че досега не му е хрумнала тази идея. Какво би му пречило да се ожени за Аманда? Съседите може би нямаше да харесат идеята да вземе за съпруга една жена, излязла от затвора, но той не бе длъжен да дава обяснения на никого. Не искаше нищо друго, освен да се грижи за нея и да я държи в прегръдките си завинаги. Унесен в мечти, той заспа.

Сутрин Тони ставаше много рано. За да не събуди любимата си, той се измъкна безшумно и тръгна към своята стая, за да се избръсне и облече. Повика Лайънъл, момчето, което наскоро бе наел за камериер. Нетърпелив и изнервен, проклинаше Лайънъл, който в желанието си да се хареса бе твърде несръчен. Младият мъж бе решил да помоли Аманда да се омъжи за него и с нетърпение очакваше вечерта, когато щеше да й съобщи решението си. Когато Аманда слезе в трапезарията, момчето й каза, че Тони е вече навън. Тогава тя отиде в кухнята да закуси с Джема, тананикайки си весело. Сърцето й преливаше от любов. До вчера избягваше да мисли за младия мъж, защото й се струваше, че той я презира. Но сега съдбата, изглежда, бе благосклонна към тях и тя дори се надяваше, че е обичана. Разбира се, не смееше да крои планове за бъдещето. Дълбоко в сърцето си тя усещаше, че няма да бъдат заедно винаги и се бе примирила с това.

Тони се прибра от полето едва привечер, когато слънцето залязваше. Макар че бе уморен и мръсен, той гореше от нетърпение да говори с младата жена. Аманда, едва дочакала завръщането му, изтича да го посрещне. Усмихнат, той я прегърна, вдигна я високо и я целуна, преди да я пусне на пода.

— Господи, колко ми липсваше, скъпа — изрече той, като я поглъщаше с очи.

— Тони — упрекна го тя, — събудих се сама в леглото.

— Бих искал да бъда до теб в този миг, малка палавнице, за да ти докажа колко силно те желая.

Очарователна усмивка се изписа на нежните й устни. Лицето й светна от неподправена радост. Огънят, който светеше в очите на младата жена, го накара веднага да й предложи, да се омъжи за него. Обгърна грейналото личице със силните си ръце, докато търсеше подходящите думи. В този момент вниманието му бе привлечено от силен конски тропот. Младият мъж с неохота се откъсна от Аманда и отиде да посрещне неочаквания гост.

Стенли Картър спря коня си и ги изгледа подигравателно.

— Какво ви води в Ривърс Едж по това време на деня, Стенли? — запита го Тони, забелязал критичния му поглед.

— Току-що пристигнах от Чарлстън, където намерих писмо за теб от Англия. Мисля, че не съм го загубил по пътя.

И той му подаде дебел плик с восъчен гербов печат. Тони взе писмото и го огледа любопитно.

— Благодаря ти, Стенли, оценявам твоята вежливост.

— За какво са приятелите, синко? — сърдечно отвърна той.

— Остани за вечеря, ако не бързаш. Аманда ще те забавлява, докато прочета писмото и се изкъпя — усмихна се Тони и покровителствено обгърна тънката й талия.

— Само ако не досаждам. — Стенли погледна многозначително към Аманда.

— О, напротив, Стенли, ще се радвам да останеш — отвърна младият мъж малко нервно.

Гостът слезе от коня и тръгна след тях към къщата.

Тони веднага изчезна към горния етаж, а Аманда отиде в кухнята да поръча допълнителна порция за вечерята, като остави Стенли да отпива замислено от чашата с кехлибарена течност.

Сцената, разиграла се пред очите му преди малко, му подейства като шок. Разбра, че Аманда и Тони са любовници. Въпреки силното си желание, Лети никога нямаше да стане съпруга на Тони. Това накара бащата да се убеди в правилността на решението си. До три дни той щеше да отплува за Англия. Лети се нуждаеше от съпруг и той бе сигурен, че в Англия се крият най-добрите възможности за твърдоглавата му дъщеря.

Аманда се върна в салона, където прекара няколко досадни минути с възрастния мъж, докато чакаше Тони. Когато той най-после се втурна в салона, тя си помисли, че не е виждала по-красив мъж от него. Бе облечен в светлокафяви панталони, с високи черни ботуши, плътно прилепнали към мускулестите му крака, със сако от еленова кожа, подчертаващо широките му рамене, и с небрежно разкопчана, безукорна чиста яка. Слабото му загоряло лице го доближаваше повече до пиратите, отколкото до благовъзпитаните плантатори. Гъстите му черни коси и странните му сиви очи я караха да потръпва.

Нещо в очите му веднага привлече вниманието й. Някаква сянка бе помрачила блясъка им. Разтревожена, тя го попита:

— Какво има, Тони? Изглеждаш странно. Да не си получил лоши новини от Англия?

Стенли също забеляза промяната в настроението на Тони:

— Надявам се, че не съм донесъл лоши вести.

— Страхувам се, че са лоши — призна Тони сподавено, — възможно най-лошите. Цялото ми семейство е покосено от чумата, която върлува в Англия. Писмото е от семейния адвокат, който настоява да се върна веднага, за да огледам имотите, които сега ми принадлежат.

Докато говореше, очите му бяха насочени към Аманда. Прониза го силна болка и се изпълни с чувство на разкаяние, когато тя леко въздъхна. Непоносимо бе да се разделят сега, когато най-после се бяха намерили. Всичките му планове и надежди за бъдещето трябваше да изчакат завръщането му. Гласът на Стенли прекъсна мрачните му мисли.

— Знам колко е тежко да заминеш точно сега, преди жетва, но за щастие имаш доверен човек, който ще управлява плантацията, докато отсъстваш. Нали? Може би възнамеряваш да продадеш всичко тук и да се завърнеш в Англия? Както и да е, вече си граф.

— Нямам намерение да живея в Англия. Обичам Южна Каролина и живота тук. Може би ще продам земите в Англия, титлата и всичко останало. За какво ми е титлата в колониите?

Стенли се изкашля.

— Това писмо не е единствената причина за посещението ми тази вечер. Отдавна обмислях да се върна в Англия заедно с Лети. Имам достатъчно пари и мога да прекарам охолно остатъка от живота си, както и да осигуря бъдещето на дъщеря си. Време е да й потърся съпруг.

Притеснен от неприкрития му намек, Тони наведе очи и се загледа с престорен интерес в ръцете си. Аманда неволно се изчерви до уши.

Стенли продължи, като че ли не бе забелязал нищо:

— „Колумбия“ ще отплува от Чарлстън след три дни и аз съм запазил каюта. Трябва само да си стегна багажа. Утре се връщам в Чарлстън.

— Каза, че си запазил каюта. Означава ли това, че Лети ще остане тук? — попита младият мъж.

— Лети отказа да дойде с мен — отвърна Стенли и го изгледа укорително. — Дадох й пълномощия да ръководи плантацията. Бен Баркър, моят надзирател, може да се справи с всичко. Дори по-добре от мен, бих казал. Никога не ме е бивало за плантатор. Тя ми обеща, че ще продаде земите и ще дойде при мен в Англия, когато й съобщя, че съм намерил подходящо жилище.

Не беше нужно да добавя „и подходящ съпруг“.

— Каза, че „Колумбия“ ще отплава след три дни? — попита остро Тони.

— Да, така е.

Той въздъхна дълбоко и отсече решително:

— Значи, ще имаш компания, защото и аз ще замина с „Колумбия“.

Докато двамата обсъждаха пътуването си до Чарлстън, Аманда седеше съвсем объркана. Мисълта за дългите месеци на раздяла с Тони я хвърли в такова дълбоко отчаяние, каквото никога не бе изпитвала. Вече броеше безкрайните дни, които се очертаваха пред нея. Не бе справедливо да се разделят точно сега, когато бяха открили любовта си. А какво ще стане с детето им? Налагаше се да му каже, преди да е заминал. Трябваше да послуша Джема и да му съобщи веднага. Внезапно я прониза страшно предчувствие.

Вечерята премина за нея като в мъгла. Чувстваше се неудобно на масата в присъствието на Стенли, но Тони се държеше с нея като с истинска дама и тя трябваше да се включва в разговора. Едва дочака удобен момент, извини се и остави мъжете сами с цигарите и брендито. Веднага се прибра в стаята си.

Седеше по нощница до тоалетната масичка и разресваше косите си, когато Тони влезе. Дъхът му секна. Лъскавата кестенява коса, с проблясващите бакърени къдрици в нея, които дори и тъмнината в стаята не можеше да скрие, чувствената уста, сърцевидното личице и блестящите по него сълзи го накараха да се спре на вратата. Промълви името й и тя се обърна. Стомахът му се сви при вида на дългите, натежали от сълзи ресници и тъжните зелени очи.

И преди да разбере какво става, Аманда се намери в обятията му, здраво притисната.

— Любов моя — започна сподавено Тони, неспособен да скрие мъката си, — няма да е завинаги. Скоро ще се върна.

— Кога, Тони, кога? — запита с треперещи устни.

— Сега е юли — отвърна той, като се опитваше да не мисли за нежното тяло, така плътно притиснато към него. — Ще се върна в началото на следващата година, ако бурите и ледовете не ме спрат.

— Толкова дълго? — простена Аманда и се обля в нов порой от сълзи.

— Моля те, Аманда, остава ни само тази нощ, преди да замина. Да не я пропиляваме — помоли я той и покри с целувки бледото, обляно в сълзи лице. — Искам да те любя цялата нощ. Нека нищо не помрачава щастието ни. Искам да си спомням тази нощ през дългите месеци, които ме очакват.

Устните му жадно се впиха в нейните и тя се отпусна в ръцете му, безпомощна да устои на огъня, обхванал тялото й. Той я целуваше и галеше.

Бавно, с благоговение повдигна нощницата й, съблече я и я пусна на пода. После я взе на ръце и пристъпи към леглото. С неохота остави прелестния си товар, за да се съблече. Аманда не можа да скрие възхищението си от изваяните форми, от силата и красотата на мъжкото му тяло. Очите й бяха приковани към гордо стърчащата мъжественост. Тони леко се засмя, легна до нея и алчно сграбчи стройното й тяло. Тя се притисна до стройното му тяло, докато устните му обхождаха твърдите й гърди, а езикът му пърхаше около зърната като трептящия пламък на свещта. Тя се извиваше задъхана под пръстите му, заровени в косите й, докато устните и езикът му я възбуждаха. Аманда изстена. Тя се наслаждаваше на лудостта, която го бе обхванала. Виждаше само лицето му, наведено над нейното. Устните му се придвижиха от възбудените розови зърна към корема й и най-накрая езикът му докосна твърдата, пулсираща пъпка на нейната женственост. Това бе миг, в който сякаш времето бе спряло.

Тялото на Аманда се сгърчи и тя, обезумяла, потърси опора в ръцете му. Вкопчи се в тях и почувства как кожата му изгаря от допира на ръцете й.

— Толкова е сладко, Аманда — прошепна Тони, — толкова си сладка.

И той се издигна и влезе в нея. Когато най-после страстта й достигна върха, нещо в нея изригна. Телата им се сляха и той я изпълни с разливаща се сладостна нега. Тя лежеше, останала без дъх. Лицето му бе заровено в топлото гнездо между гърдите й.

Аманда дишаше тежко и ударите на сърцето й отекваха в ушите й. Не искаше нищо повече от живота, освен да обича и да бъде обичана от този мъж. Внезапно я прониза остра болка. Той щеше да отпътува след часове, а тя още не му бе казала за детето.

— Тони — започна неуверено, като го галеше леко по стегнатия корем.

— Хмм… — промърмори той.

— Трябва да ти кажа нещо важно.

— Не сега, скъпа. Не искам нищо да смути последните ни мигове.

— Но, Тони — упорито настоя Аманда, — това е важно.

— Не, любов моя, нищо не е по-важно от това да се любим отново. Освен това нищо, което ще ми съобщиш, не може да промени чувствата ми към теб.

Внезапно улови ръката й и я спусна надолу. Дланта й усети как силно и мощно туптеше подновеното му желание, докато неговата галеше гладката кожа на корема й, а след това се насочи към нежния триъгълник, който бе готов да пламне в изгаряща тръпка.

Много по-късно, с отчаяна решителност Аманда разкри тайната, която носеше под сърцето си.

— Тони, — започна тя, събрала смелост, — ще имаме дете.

Тишина.

— Наше дете.

Тишина.

— Чуваш ли ме, скъпи? След шест месеца ще родя твоето дете.

Заспал! Тони бе заспал и не бе чул нито дума. Аманда въздъхна разочаровано и се сгуши в топлата извивка на рамото му. Реши, че сутринта ще има достатъчно време да му съобщи новината. През нощта Тони я буди два пъти и я люби страстно.

Ослепителното слънце неумолимо галеше отпуснатото тяло на Аманда. Обляна в пот, тя бе отхвърлила чаршафа, който Тони бе метнал отгоре й на разсъмване. Предпазливо отвори очи, премига срещу слънцето и се протегна. Усмивка се появи на устните й, когато си спомни за изминалата нощ. Но леглото до нея бе празно. За него й напомняше само леката мъжка миризма.

— Не! — изпищя Аманда, скочи от леглото и се втурна към прозореца. Слънцето се издигаше високо в небето. Тони бе заминал за Чарлстън, без да се сбогува с нея. Стоеше като вцепенена. Изведнъж погледът й попадна върху лист хартия, оставен на нощното шкафче. Грабна го и през сълзи зачете:

„Скъпа,

Ти спеше така кротко, че не посмях да те събудя. Страхувам се, че тази нощ те изтощих. И може би така е по-добре. Искам да те запомня, изгаряща от страст в прегръдките ми, а не разплакана.

Оставям плантацията в опитните ръце на Натан. Той ще се грижи за теб. Не се отчайвай, любов моя, аз ще се върна, за да ми отговориш на един въпрос, който не успях да ти задам.

Обичам те, Аманда.

Завинаги твой,

Тони“

Аманда дочете писмото сред порой от сълзи и на радост, и на отчаяние. Неописуемо щастие беше да знае, че Тони я обича. Но едновременно страдаше, че не успя да му каже за детето. Какво ще си помисли Тони, като се върне и я завари с новородено в ръце? Нямаше ли да се вбеси, че не му бе съобщила за предстоящото си майчинство? Не след дълго всички ще разберат, че е бременна и тя се страхуваше как ще посрещне това изпитание без закрилата му.

Как щеше да се изправи пред обвинителния поглед на Натан? Какво ще си каже той, щом узнае, че е станала любовница на Тони? Ще я намрази ли? Или ще укори приятеля си, че я е съблазнил? Аманда се приготви да посрещне първия от безкрайните дни без Тони, без неговата закрила, която бе единственото й щастие.