Даяна Апълярд
Игра с огъня (23)

Двадесет и втора глава
Лори

За миг Лори спря на билото, дъхът й се превръщаше в бяла пара пред лицето й, а носът й бе порозовял от студа. Прибра един непокорен кичур коса в шоколадовокафявата си шапка от изкуствена кожа и пъхна ръце в черните си скиорски ръкавици, докато се опитваше да размърда пръстите на краката си в твърдите ски обувки, за да ги стопли малко.

— Май ми замръзнаха тестисите — обади се Том зад гърба й. — Мислех, че ще е по-топло по Великден. Тук направо можеш да се вкочаниш от студ. Къде са другите?

— Вече тръгнаха — каза Лори, загледана в колоната от фигури, движещи се на зигзаг надолу по леката писта „Белкот“. Начело се виждаше високата фигура на Нат. — Ти трябва да караш бавно и внимателно, не забравяй. Изобщо не би трябвало да се качваш на ските.

— Доктори — какво ли разбират те?

— Разбират, че ако паднеш отново, костите ти няма да зараснат правилно.

— Знаеш ли къде ще се срещнем с останалите?

— В „Льо джъмп“ за кафе след около час — отвърна тя и леко вдигна ръкава на кафявия си гащеризон, за да погледне часовника си.

— Фантастично! — възкликна Том. — Ще бъдеш само моя. За цял час.

Лори се обърна и му се усмихна.

— Не искам да го казвам — прошепна тя. — Но те обичам.

Той се наведе и я целуна.

 

 

— Тук е супер! — бе зяпнала от възторг Луси, оглеждайки дневната на вилата.

Тя имаше отворени пространства и грамадна камина в средата. Всички спални бяха разположени покрай кръговия балкон на първия етаж. По цялата дължина на огромната стая големи прозорци откриваха панорамна гледка към снежните върхове. Светлината бе направо ослепителна. Върху дървените подове имаше разхвърляни малки килимчета в индийски стил, а по стените — картини със зимни пейзажи. Сякаш се намираш вътре в изключително луксозен часовник с кукувичка.

— Това е невероятно! — възкликна Софи, след като изтича надолу по стълбите до сутерена. — Елате да видите! — извика тя през рамо.

Всички деца я последваха, крачетата им изтрополиха по дървените стъпала. Мики извика отдолу:

— Има сауна! И джакузи! Направо е върхът.

Луси изтича нагоре до първия етаж.

— Вземам тази спалня! — чу се гласът й. — Има си собствена баня с душ и всичко останало!

Каси свали шапката си и тръсна коса.

— Хубаво е, нали? — каза тя. — Досега не успявахме да я запазим по това време на годината.

— Не сте ли идвали тук преди? — попита Сара.

Тя се оглеждаше наоколо с безкрайно доволен вид. Толкова лукс. Имаше дори и телевизионен кът с огромен телевизор с плазмен екран, а масата в далечния край на дневната вече бе подредена за официална вечеря. Домакинът им Томас, австриец и главен готвач, ги бе посрещнал на вратата, а приятелката му Ана, която се грижеше за вилата, веднага им бе предложила нещо за пиене. На малка масичка встрани имаше наредени много апетитни на вид кексчета.

— Къде искаш да се настаним, Каси? — извика откъм стълбите Сара.

До входа имаше цяла планина от куфари, които Томас се бе заел да пренася след нея.

— Мисля, че двамата с Том може да се настаните в тази стая — каза Каси след няколко минути, когато надникна в по-малката от двете двойни спални. Забеляза сянка да помрачава лицето на Сара. — Има врата към съседната детска стая — обясни тя и я посочи, — за да сте близо до Дейзи. Или тук, или ще трябва да се сложи походно легло в другата спалня. Иначе, разбира се, бихте могли да вземете и по-голямата спалня с банята към нея. Може, ако искате.

Каси видя Нат да се мръщи зад гърба на Сара.

Том бързо се намеси:

— Разбира се, тази много ни харесва. Благодаря, чудесна е. Нали, Сара?

— Ами, предполагам — отвърна тя.

„Да се живее в близко съседство със Сара цяла седмица няма да е лесно“, размишляваше Каси. На летището бе пристигнала наконтена много елегантно с дълго до земята кожено палто и бледосини ботуши на „Муклък“, при което Тили веднага я информира, че поне четири заека са били убити, само за да се кипри тя с тези пухкави помпони. Беше взела три куфара с багаж само за себе си, много повече, отколкото е нужно за едноседмична ски ваканция. Каси бе обяснила, че обикновено вечерите не изискват официални тоалети — те двамата с Нат слагаха джинси и удобни пуловери. Много се надяваше Сара да не иска някакъв светски нощен живот, защото в курорта наистина имаше няколко страхотни клуба, но тя винаги бе толкова уморена след карането на ски цял ден, че след вечеря искаше само да си вземе гореща вана и да си легне. Освен това й направи впечатление, че Том върши всичко — той носеше Дейзи, той свали куфарите от лентата за багаж, той отиде за количка на летището в Женева, докато Сара само раздаваше заповеди. В един момент улови погледа на Нат и се наложи да преглътне смеха си.

Сара се обърна към нея.

— Персоналът на вилата ще гледа ли децата за няколко часа? — попита тя.

— Ана сигурно би се съгласила, ако я помолиш, но мисля, че ще трябва да се плати допълнително. Все едно, аз ще съм тук, защото по-малките трябва да си лягат рано.

— Чудесно — зарадва се Сара.

Каси и Лори си размениха погледи.

— Двамата с Том може да излезем да хапнем навън тази вечер — обяви тя. — Една приятелка от офиса ми каза, че имало прелестен ресторант, вписан в гидовете на „Мишлен“.

— Какво? — не се сдържа Каси. — Извинявай, исках да кажа само, че това е първата ни нощ тук и домакините ни са приготвили вечеря. Няма смисъл да се харчат пари за храна навън, нали?

— Но ние толкова рядко имаме възможност да излизаме сами, нали, Том? — каза тя и му се усмихна, като пъхна ръка под лакътя му.

Том се дръпна.

— И през ум не би ми минало да излизам тази вечер — заяви той. — Защо да го правим? Хайде, Сара, да разопаковаме багажа.

Той затвори плътно вратата на тяхната стая и Лори повдигна вежди към Каси.

— Ще се наложи да я убия — измърмори Каси. — Тя сигурно е най-егоистичната жена във вселената.

— Няма възможност да почива много — опита се да заглади нещата Лори. — Макар че съм почти съгласна с теб.

— Видя ли я как се държа на летището? Когато отивахме към самолета, Дейзи се протегна да я хване за ръка, а тя просто се дръпна.

Каси изведнъж спря. Най-малко би искала да представи Сара като ужасна майка, защото така само би подкрепила мнението, че децата могат да живеят и без нея. О, господи! Всичко й се струваше толкова сложно, имаше прекалено много подмолни камъни. Но Лори изглеждаше спокойна и уравновесена, както винаги. Сякаш се бе откъснала от цялата ситуация.

Лори се замисли.

— Май не забелязах.

В този миг покрай тях притича Тили по бански.

— Къде отиваш? — попита Каси. — Не си разопаковала багажа си.

— Подробности — отвърна момичето. — Хайде, Луси, Софи, последната, която влезе, наистина ще съжалява!

— Джакузи — обясни Лори. — Няма да излязат оттам. Тук е прекрасно, Каси. Още не мога да се съвзема от цялата красота наоколо. Толкова си мила…

— Ако започнеш да ми благодариш, ще се наложи никога повече да не ти проговоря — заяви Каси. — Радвам се, че си тук. Заслужаваш почивка. Само…

— Сигурна ли си, че няма да ви преча? — побърза да попита Лори.

Каси разбра, че изобщо не й се говори за Том, и мислено си отбеляза да остави темата на заден план по време на ваканцията им и да не се вманиачава. Нямаше какво да направи.

— Започваш да ми звучиш като Каръл. Ако се втурнеш да прибираш чиниите и да чистиш, ще те кача на следващия самолет обратно.

— Само това не. Няма да се оплаквам и няма да бъда благодарна. Става ли?

— Супер. Сега смятам да си взема душ, после да си сипя голяма чаша шампанско и да хапна от онези прекрасни коктейлни сандвичи.

Тя се наслади на представата и Лори се усмихна. Чувстваше се така, сякаш огромна тежест е паднала от раменете й. Беше прекрасно, че ще прекара цяла седмица толкова близо до Том. Не се притесняваше, че ще се издадат пред останалите, защото бяха станали много умели в преструвките. Вече нямаше нужда да се гледат, просто усещаха какво мисли и чувства другият в момента. Знаеше, че може да понесе всичко, защото някога в бъдеще щяха да са заедно. Единствено я измъчваше фактът, че той спи в едно легло със Сара. Но той бе казал, че вече изобщо не правят секс. Не бе в стила й да изпитва удоволствие от нещо, което би наранило някого, но известно очарование се криеше в това да имаш такава голяма тайна, за която никой не знае. Тя й се наслаждаваше насаме нощем. „Той ме обича.“

В чантата стоеше портмонето й с парите, които бе изтеглила от новата си сметка. Това означаваше, че всичко бе решено поне за седмица, слава богу. Така сумата, която Каси й бе дала (назаем, твърдо си каза тя), значително намаля, но си струваше. Щеше да й ги върне, до последното пени, когато й платят за ремонта.

Софи бе отворила пътната чанта, за да извади банския си, и навсякъде по пода се виждаха дрехи, обувки и бельо. Лори въздъхна и се зае да прибира, като подреди всички дрехи, нейните и на Софи, окачи някои на закачалки в гардероба и прибра останалите на спретнати купчинки в чекмеджетата на скрина. В стаята им имаше мивка, грижливо заредена със сапун в хартиена опаковка, както и шампоан за коса, душ-гел и балсам в шишенца с монограм. За миг изпита вина, тъй като на Джерард тук щеше много да му хареса, това бе неговият свят. Щеше да хареса курорта. Докато с автобуса от летището минаваха по виещите се улички, си бе помислила колко е красиво — всички къщи, магазини и хотели бяха направени в традиционен стар стил от дърво и понеже вече се бе смрачило, цялото градче грееше от мигащи светлини. Елегантни жени, загърнати в кожени палта, разглеждаха магазините, а децата бяха с най-модерните ски екипи. Навремето майка й искаше да си купят вила в планината, за да карат ски, но баща й смяташе, че е прекалено скъпо и че едва ли някога ще я използват. Не бе идвала тук преди. „Трябва да опозная по-добре родната си страна“, каза си тя. Щеше да е чудесно цяла седмица да говори на майчиния си език. От толкова години живееше извън страната. И вече дори мислеше на английски. Ник говореше френски доста добре, а Софи, която говореше и двата езика като малка, сега вече бе забравила много от думите. Лори седна върху леглото и протегна ръце назад. Защо двамата с Том да не дойдат да живеят тук? Защо да не се върне в родината си? Щяха да вземат всичките деца, тук имаше чудесни училища. Сара навярно не би се възпротивила — и бездруго бе толкова заета с работата си, а пък и винаги можеха да ги качат на някой евтин полет до Англия. Не помисли за Джерард.

Или да си купят малка къща някъде в провинцията, откъдето бяха баба й и дядо й, сред тучните хълмове във вътрешността на страната. И какво? С какво щеше да се прехранва? Бизнесът й едва прохождаше, а и тя не знаеше съвсем нищо за това как да се установи във Франция и какви са данъчните разпоредби. Освен това френският стил беше различен. Имаше вероятност тук да не харесат идеите й. А и Софи и Ник не се смятаха за французи. Щеше ли да е справедливо да ги откъсне от корените им и да ги накара да живеят в страна, която на практика е чужда за тях? Том можеше да пише навсякъде, това нямаше да е проблем. Щяха да измислят нещо. Сигурна беше.

Когато бе предала искрената покана на Каси, Джерард й каза, че не иска да дойде на почивката. Олекна й неимоверно. Той настоя да остане, за да показва къщата на евентуални купувачи и за да приключи окончателно с бизнеса си. Но Лори знаеше, че истинската причина да не дойде с непоносимата за него мисъл, че не може да плати сметката в ресторанта. Изобщо не му се нравеше да не се чувства равен на Нат, щеше да е унизително. Лори въздъхна. Вероятно години наред нямаше да заведе децата на почивка, а и навярно никога вече не би си позволила толкова луксозно настаняване. Но какво значение имаше? Ако Джерард не се целеше толкова нависоко, сега положението щеше да е друго. „В живота не е важно онова, което притежаваш“, помисли си Лори. Материалните притежания опорочаваха наистина важните неща. Тя полегна назад, усетила внезапна умора, и затвори очи.

След час Каси почука на вратата. Понеже не получи отговор, тя предпазливо отвори. Забеляза Лори на леглото и каза:

— О, извинявай, трябваше да те оставя да поспиш. Само че вече е седем и долу ще сервират коктейлните сандвичи. Сигурна съм, че не искаш да ги пропуснеш.

— Къде е Том?

— Бог знае, не съм ги виждала цял час.

Лори изпита ревност. Какво правеше той?

— Къде е Дейзи?

— При мен — отвърна Каси. — Редим пъзели. Долу има страхотна колекция от забавни игри.

Лори се надигна на лакът и тръсна глава.

— Заспала съм, без изобщо да усетя. Какво правят децата?

— Гледат филм, увити в хавлиите си — отвърна Каси. — Май всички се разбират страхотно. Ник е голям сладур. Държи се чудесно с Дейзи и Бет. Хайде. След половин час ще дойде човекът, който ще вземе размерите ни за ски и обувки.

— О, значи той ще дойде при нас?

— За всичко е помислено — каза Каси, а после забеляза израза върху лицето на Лори. — Гледаш като мъченица. Недей. А сега… Можеш ли да… — Тя махна неопределено с ръка — за ските и картите за лифта, и…

— Да — категорично заяви Лори. — И не смей да ми предлагаш още. Добре съм. Ще сляза долу след минутка.

— Не се издокарвай много, чу ли? Не искам да се срамувам от облеклото си, а нямам сили да се преоблека.

— Обещавам изобщо да не се старая — засмя се Лори.

— Добре.

Странно, че Том и Сара са се скрили в стаята си и са оставили децата сами, мислеше си Лори.

Половин час по-късно Каси, Нат и Лори седяха на дивана пред камината и отпиваха шампанско.

— Страхотно е, нали? — обади се Каси, протегнала крака към огъня.

Облегнат на меките възглавници, Нат четеше вестника, който бе купил на летището. Лори зяпаше пламъците.

— Всички деца ли ще се хранят заедно е нас? — попита тя лениво.

— Така мисля — отвърна Каси. — Ана каза, че другите вечери може да им приготвя лека вечеря около пет или шест часа, ако пожелаем — нещо по-просто, като пиле и картофки.

— Те ще искат да стоят будни до късно — каза Лори.

Каси кимна. Чу се звук — вратата на стаята на Том и Сара се отвори.

Том слезе по стълбите — без чорапи и обувки, облякъл джинси и свободна риза без яка. Зад него се появи Сара. Носеше прилепнала по тялото тюркоазна рокля от сатен до коленете и черни обувки на висок ток. Лори усети как Каси се постара да преглътне смеха си, а самата тя се наложи да прехапе устни. Сара прекоси стаята, постепенно осъзнавайки, че Каси е с джинси, както и Нат, а Лори — с широки панталони в маскировъчен цвят и тениска.

— Чудесен тоалет — каза Каси.

— Можеше да ми кажете, че няма да се преобличате за вечеря — сърдито отвърна Сара. Беше с вечерен грим, а косата й бе изсушена на пухкави вълни.

— Мислех, че съм ти казала — извинително се обади Каси. — Ние обикновено не сме особено елегантни.

— Виждам — отбеляза Сара.

— Какво правят децата? — попита Том.

— Гледат филм.

Той се обърна и отиде при тях, а след няколко минути се появи с Дейзи на рамо. Палецът й бе пъхнат в устата, а главицата й клюмаше.

— Не мисля, че ще издържи още дълго — каза баща й.

— Ще издържа — сънено промърмори тя.

— Добре, поседни при мен за малко.

Том се разположи удобно в един от големите фотьойли, а Дейзи се сгуши в ръцете му. Каси му подаде чаша шампанско.

— Благодаря — каза той. — Е, какъв е планът за утре?

— Предполагам, че ще се разделим на групи за ските подхвърли Каси. — Някой има ли предпочитания?

— Аз ще показвам на Дейзи прелестите на снежните хълмове — каза Том и погледна надолу към дъщеря си. Ти бе заспала дълбоко, розовите й устнички бяха плътно стиснати, а едната й ръка здраво стискаше ризата на Том. Той приглади един кичур и се наведе да я целуне.

— Защо не я сложиш да спи? — предложи Каси. — Не мисля, че ще се събуди.

— След малко — отвърна той.

— Ами Бет? — попита Лори. — И тя ли ще е на детската писта с Дейзи?

— Шегуваш ли се? — обади се Нат и вдигна поглед от вестника. — Ти не си я виждала на ските. Тя е като фурия. По-бърза е и от мен.

— Направо е невероятна — кимна Каси. — Някак прикляка назад в позиция „рало“ и… фиуу!

— Като малка, но много опасна стрела — добави Нат.

— Още шампанско? — предложи Ана.

Тя бе красиво момиче, с дълга тъмна коса, прибрана в стегната опашка. И тя като Томас носеше бяла престилка на главен готвач.

Сара протегна чаша, без да каже нищо.

— Аз искам ски учител — каза тя.

— Доста е скъпо — каза Том, — а и не мисля, че всички деца ще могат да карат на такова ниво.

— Имах предвид за себе си.

— О! И през цялата почивка ли ще бъдеш егоистка?

Последва дълго мълчание. Сара се протегна и остави много внимателно чашата си на масата. Стана и тръгна с много стил и изправен гръб към стълбите. Без да се обръща, се качи горе и после я чуха да затваря вратата на стаята.

— Том! Трябваше ли да го правиш?

Той погледна към Дейзи и каза:

— Ще я сложа в леглото. Връщам се след минута.

След като тръгна, Лори и Каси се спогледаха ужасено.

— Ти си виновна — обади се Нат. — Предупредих те. — Той стана, тръгна към стаята с телевизора и подхвърли през рамо: — Лунатици…

— Трябва да ида при Сара — каза Каси. — Сигурно е разстроена.

Лори, за нейно удивление, започна да се смее. Тогава и Каси се разсмя. Накрая по лицата и на двете имаше сълзи от смях.

— Роклята! — изпръхтя Каси. — Ами обувките!

Лори се заля от смях.

— Не сме много мили — каза Лори, бършейки очи. — Том не биваше да казва това.

— Но имаше право. Тя мисли ли изобщо за някой друг, освен за себе си? Горкият Том. Не знам как е издържал толкова години.

В този миг чуха стъпките на Том по стълбите. И двете побързаха да прикрият усмивките си.

— Спи ли тя?

— Дейзи или скъпата ми съпруга?

— Дейзи, смешник такъв — каза Каси.

Тя забеляза, че той не поглежда към Лори, която седеше с подвити крака на дивана и гледаше в огъня. Около двамата витаеше някакво спокойствие, сякаш не се нуждаят от думи.

— Да. Къде ми е чашата?

— Ето — подаде му я Каси.

Той изгледа и двете и възкликна:

— Какво? Какво очаквате да кажа?

— Не знам — призна Каси. — Че съжаляваш?

— Но аз не съжалявам. Тя наистина е пълна егоистка.

— Но не можеш да заставаш срещу нея пред всички нас.

— Защо не?

— Защото си женен за нея — търпеливо поясни Каси.

Том погледна Лори, която извърна очи.

— Не знам — каза той.

Каси го погледна строго.

— Какво не знаеш? Шшшт, тихо.

— Няма да ни чуе. Говори по телефона. Сигурно се обажда на нравствената полиция да дойдат и да ме отведат.

Каси изсумтя.

— Това ще усложни положението на всички ни — каза тя.

— Е, не очаквате от мен да си седя и просто да преглъщам всичко, нали?

— Защо не си поговорихте насаме в стаята? Далеч от поставените в много неловко положение приятели. Не го изкарвайте на показ, Том, моля те. Нека сключим примирие за една седмица.

— Беше грубо от моя страна — призна той. — Просто не мога да се примирявам с всичко, както по-рано.

— Постарай се — предложи Каси.

Том се загледа мрачно през прозореца към тъмносинята нощ навън. Долу проблясваха светлинките на градчето. Изглеждаше красиво като приказка.

— Иска ми се да се напия здраво — промърмори той.

— Не съм сигурна, че това е отговорът — обади се Каси.

Лори се бе облегнала на дивана. Все още гледаше към огъня, очевидно не ги чуваше, потънала в собствения си свят.

— За какво мислиш? — попита Том нежно.

Каси погледна от единия към другия.

Лори вдигна глава.

— Мисля да си легна рано — каза тя. — Имам нужда от сън. — С едно плавно движение тя се изправи и тръгна към стълбата. — Кажи на Ник и Софи къде съм, моля те. Софи трябва да е в леглото до девет, не по-късно. Нали нямаш нищо против, ако пропусна вечерята?

Изглеждаше напълно изтощена и все едно се намираше другаде.

— Не — отвърна Каси с пълно разбиране. — Аз ще се оправя с децата. Ти върви да спиш.

След като Лори се скри, Каси погледна строго Том.

— Какво става? — тихо попита тя.

— Какво имаш предвид?

— Много добре знаеш какво имам предвид. Наистина ли всичко е приключило, или двамата сте измислили някакъв план? Моля те, кажи ми, иначе ще се побъркам. Толкова се притеснявам за всички ви, че не спя нощем. Знам, че изобщо не бива да се бъркам, и двамата сте зрели хора, но толкова ви обичам, че не мога да понеса мисълта, че ще вземете решение, което ще съсипе живота на всички. Разбираш ме, нали? Чувствам се донякъде отговорна.

Том сведе глава и погледна ръцете си.

— Обичам я — каза той.

— Знам. — Тя се протегна и взе едната му ръка в своите. — Но, знаеш ли, не съм сигурна, че това ти дава правото да вземеш решение, което е, честно казано, крайно егоистично.

— Разбирам го с онази малка частица от мен, която все още мисли логично, но опитай се да го кажеш на останалата част от мен. — Той се засмя тихичко.

— И двамата сте ми скъпи приятели — каза Каси. — И затова не мога да ви оставя да го направите. Не става дума само за вашия живот, нали…

— Хей, мамо! — Артър се втурна в стаята. — Готин филм гледахме. Кога е вечерята? Умирам от глад.

— Скоро — усмихна му се тя.

Артър се огледа наоколо.

— Къде са всички?

— Мислех, че баща ви е при вас, а Лори си легна. Много е уморена. Сара тъкмо… ще слезе след минутка.

Артър грабна една мандарина от купата с плодове в средата на ниската масичка и я подхвърли във въздуха.

— Ник каза, че ще ме заведе на клуб.

— Ник няма да ходи в никакъв клуб, защото е прекалено малък, както и ти. По-малък си.

— Благодаря ти, че ми го напомни. Мога ли да си взема бира?

— Питай баща си.

— Какво да ме пита? — обади се Нат, който се бе появил на вратата с Бет в ръце.

И тя изглеждаше сънена.

Каси погледна зад него.

— Кажи на момичетата да се облекат — помоли тя. — Ще настинат.

— Облечете се, ще настинете — извика Нат през рамо.

— Вечерята е след половин час — подвикна им Каси, когато те хукнаха нагоре по стълбите, наметнати с хавлиите. — Позволяваш ли Артър да си вземе бира?

— Да. Една.

— А дали има някакви коктейли? — с надежда попита Артър.

— Не прекалявай — смъмри го Нат. — Къде е Лори?

— Спи.

Нат завъртя очи към тавана.

— Толкова странни ли ще са всички през цялата седмица?

Том се засмя.

— С удоволствие бих обърнал една халба.

— Имаме ли време? — Нат повдигна въпросително вежди към Каси.

— Да, защо не. Момичетата сигурно ще се забавят с обличането. Но не стойте дълго навън.

„Супер“, помисли си тя. „Оставам със Сара, освен ако и тя не си е легнала.“ Взе едно от списанията на масичката и тъкмо се забавляваше с модните гафове на звездите на церемонията за наградите „Оскар“, когато чу Сара да потрепва с токчета. Постара се да изпише широка усмивка на лицето си, преди да вдигне поглед.

— Къде е той? — попита Сара.

Каси устоя на изкушението на свой ред да попита: „Кой? Джордж Буш? Елвис Пресли? Пинко Розовата пантера?“.

Вместо това каза:

— Излязоха да пийнат по едно с Нат.

— Ясно. — Тя седна до Каси и приглади с длани тюркоазния сатен. — Глупаво ли изглеждам?

— Малко — призна Каси. — Но тоалетът е прекрасен.

— „Лакроа“ — усмихна се Сара. — Никога досега не съм отсядала в такава луксозна вила.

— Наистина ли? Но нали каза, че и по-рано си ходила на ски.

— Да — отново се усмихна Сара. — Когато бях на двайсет. Обикновено спяхме в студентски общежития. Не можехме да си позволим подобен лукс. Не знаех — тя се усмихна пак — какво да облека.

Сърцето на Каси се размекна.

— Трябваше да те подкрепим — каза тя. — Съжалявам.

— Предполагам, че думите ми наистина са прозвучали зле — каза Сара. — Сигурно ме мислиш за егоистка.

— Не — отвърна Каси. — Е, добре, малко.

— Явно непрекъснато бъркам — въздъхна Сара, приведена напред, с ръце облегнати върху коленете над меката материя на роклята. — Не знам как да се оправям с децата.

— Сигурно е много трудно — съгласи се Каси — да се опитваш да бъдеш всичко наведнъж.

— Да — потвърди Сара. — Имам чувството, че се опитвам да бъда три различни жени едновременно и не се справям с нито една роля особено добре. Том каза ли нещо?

— Не — излъга Каси. — Нищо.

— Лори изглеждаше малко тъжна. Мислиш ли, че те с Джерард ще останат заедно?

„Не е честно, помисли си Каси. Не мога да ти издам тайните им.“

— Не знам. Това изобщо не е моя работа.

— Ти си най-добрата й приятелка — изтъкна Сара. — Тя е красива, нали?

— Да — съгласи се Каси, като я погледна изпитателно.

Накъде ли биеше?

— Има отличен естествен стил. Аз се старая прекалено.

— Не, не е така.

— Да, така е. Но поне се старая — каза тя и се обърна да погледне Каси.

— О! — засегна се Каси.

— Извинявай, не биваше да го казвам. — Сара протегна крака. — Работата ми изисква да съм много пряма и дори груба, и понякога е трудно да престана.

— Харесва ли ти?

— Да. Това съм аз — простичко заяви Сара. — Все се оплаквам, че Том не изхранва семейството, но не бих могла да се откажа от работата си. Толкова дълго съм се борила, за да стигна до сегашното си място, че да захвърли всичко би било пълна глупост. Не бих се чувствала добре у дома. Не съм от майките с естествен инстинкт. — Тя се обърна към Каси.

— И аз не съм сигурна, че съм такава — призна Каси.

— Не си — потвърди Сара. — Но аз поне имам кариера. Намира ли се още шампанско?

— Ще донеса.

Каси стана и тръгна към кухнята. Брр! Брр! Беше приспала вниманието й, бе я накарала да се отпусне и после хоп! — отново я бе жегнала. Все едно да плуваш прекалено близо до медуза.

 

 

Нат и Том надникнаха в един бар, който бе описан като типично английски, и бързо се махнаха оттам. Прекалено шумно. Прекалено задушевно. Прекалено много буйни млади хора.

— Да опитаме тук — предложи Нат.

Стоеше пред изискан на вид бар и ресторант на име „Ла клош“.

— Добре — кимна Том.

Изглеждаше идеално. Стар дървен барплот, възрастен французин, седнал в ъгъла, нисък таван с греди и красиво подредени маси, все още незаети. И много хубава сервитьорка, която им се усмихна съблазнително.

— Две бири — поръча Том на френски. — Мерси.

— Няма проблем — отвърна момичето на прекрасен английски.

— Защо го правят? — чудеше се Том, докато се настаняваха на високите столове край бара. — Откъде знае? Казах само две думи.

— Приличаш на англичанин — каза Нат. — Ти си типичният англичанин.

— Харесва ми мисълта, че изглеждам така — изпъчи се Том.

Нат отпи от бирата си. Известно време пиеха мълчаливо, наслаждавайки се на спокойствието.

— Страхотен бар — констатира Том, оглеждайки се. — Трябва да идваме на бира тук всяка вечер. Ако ни позволят.

Нат се засмя.

— Какво имаш предвид?

— Сара не обича да се измъквам сам от къщи. Твърди, че съм маниак на обикалянето по барове.

— Каси няма нищо против — каза Нат, сякаш самата мисъл бе нелепа.

— Защото е светица — отбеляза Том. — Не може да сравняваш другите жени с Каси. Тя е почетен член на клуба на момчетата.

— Но ако съм свършил своята част от грижите по децата през деня, което е съвсем справедливо, тогава защо да не изляза да пийна халба бира, което ще ми е много приятно?

— Това е напълно логичен аргумент — каза Том. — Но Сара приема за лична обида това, че не искам да прекарвам времето си с нея. И някак си пренебрегвам съпружеските си и бащински задължения според нея.

— Според мен ти вършиш много повече, отколкото ти се полага по отношение на задълженията — заяви Нат. — Не знам даже как издържаш.

— Харесва ми — отвърна Том. — Обичам да съм с децата.

— Но всеки ден? По цял ден?

— А каква е алтернативата? Да облека костюм и да прекарвам часове в пътуване с влака? Хайде, признай. Какво би предпочел? Освен това през голяма част от времето децата са на училище.

— Не знам — каза Нат и облегна лакти на бара. — Не знам. Може и да имаш право.

— Сигурно там, в самолета е било много страшно.

— Беше. Но после го усетих. Точно тогава аз просто… ами човек просто реагира. Воден от инстинкт. И ти щеше да направиш същото.

— Ще ми се да вярвам, че е така — каза Том. — Но не знам дали би ми стигнала смелост. Може би просто щях да хукна към задната част на самолета, размахал бясно ръце, и да се скрия зад някоя стюардеса.

Последва тишина.

— Как е работата? — попита Том.

— Мразя този въпрос — отвърна Нат. — Работата си е работа. Има много. Напрегнато е. Знаеш как е.

— Горкият Джерард.

— Наистина, горкият Джерард. Не знам накъде може да тръгне оттук нататък. Но е постъпил като пълен идиот.

— Така ли?

— О, да. Абсолютен наивник. Човек може да забележи от километри, че всичко върви към провал, но той непрекъснато се е опитвал да запуши дупките с още и още пари. И то не негови.

— О!

— Да. Ще трябва да обяви фалит. Няма друг начин. Още две бири, моля.

— Имаме ли време?

— Престани да се държиш като женчо.

— Каси каза…

— Каси ще разбере. Повярвай ми.

— Ти си късметлия.

— Знам.

— Някога…

Нат изглеждаше развеселен.

— Какво?

— Нали знаеш.

— Дали съм кръшкал ли? — усмихна се Нат. — Не.

— Направо невероятно!

— Защо? Ти правил ли си го?

Том се изчерви до корените на косата си. Нат забеляза и си помисли: „Засегнах оголен нерв, а не съм сигурен, че искам да научавам“. Том се замисли дълбоко, а после каза:

— Какво би казал, ако имаш приятел, който се е влюбил много силно в жената на друг приятел? Ама наистина силно я обича, а не става дума просто за секс. Мислиш ли, че при някакви обстоятелства той може да има оправдание да напусне съпругата си и да заживее с другата жена?

В главата на Нат звъннаха предупредителни камбанки. Какво бе казала Каси? Може би все пак не е била чак толкова далеч от истината. Реши да се включи в играта на Том.

— Ако този… приятел… смята, че е толкова дълбоко влюбен, ще разтрогне брака си заради другата жена?

— Би могъл — колебливо отвърна Том, без да гледа Нат в очите.

— И да остави децата си?

— Не — бързо заяви Том. — Ще вземе децата с него. Ще заживеят всички заедно.

— Като едно голямо и щастливо семейство?

— Да.

— Няма да се получи — заяви Нат. — Никакъв шанс. Децата няма да искат да се разделят с майка си, а и другият мъж няма да се примири. Искаш ли още една?

— Имам си. Но нали ако наистина много силно обичаш някого, имаш право да си тръгнеш? Ако си много нещастен?

— Животът не е толкова прост — каза Нат, пресушавайки халбата си. — Невинаги имаш право на избор, нали? Не и когато си създал деца. Трябва да правиш жертви, иначе животът ти ще се окаже голяма каша. Повечето мъже кръшкат, нали, в това отношение аз не съм типичен пример. Но да напуснеш жена си и децата… това наистина отваря кутията на Пандора. Познавам мъже, които вече имат по три-четири брака и са зарязали куп деца. При това им струва цяло състояние. Човек не би намерил оправдание за такова нещо.

— О! — Том се взираше в бирата си. — Ами ако не може да живее без нея?

— Прекалено много филми гледаш — каза Нат.

— Но ти не би могъл да живееш без Каси, нали?

— Вече става прекалено лично. Излязох само да пийна бира и да си поприказваме. Не, не мисля, че бих могъл да живея без нея. Просто имам голям късмет, че тя е и страхотен приятел, освен че е майка на децата ми. Което означава много. Това, за майката.

— Знам, че е така. — Том изглеждаше помръкнал. — Наистина ли мислиш, че не би се получило нищо?

— Не — каза Нат. — Никога. Прекалено голям хаос и взаимни обвинения. Кажи на приятеля си да мисли в перспектива. Просто да изживее авантюрата си тайно.