Даяна Апълярд
Игра с огъня (13)

Дванадесета глава
Сара

Сара се събуди с ужасна сухота в устата си. Прокара език по зъбите си и ги усети грапави. Очите й сякаш бяха залепнали и тя се сети, че не е свалила нито грима си, нито контактните си лещи. О, супер! Протегна ръка и напипа топло тяло. Том. Значи се бе върнал у дома все пак. Тя леко повдигна глава, примижавайки срещу светлината, която нахлуваше през пролуката между завесите. Не беше Том, а Дейзи. Големите й сини очи се взираха немигащо в нея.

— Къде е татко?

— Сигурно е тук някъде — отвърна Сара и вдигна глава със стенание.

Защо беше пила толкова? Божичко, беше си тръгнала бясна, а Том бе наприказвал всички онези ужасни неща за нея пред приятелите им. Такъв подлец! Наистина щеше да си плати за това.

— Гушни ме — каза Дейзи и се намести до нея.

— След минута, скъпа. Трябва да пийна глътка вода.

Тя сънено опипа нощното шкафче, но там нямаше чаша. Погледна будилника. О, господи, десет часът! Беше цяло чудо, че Дейзи е останала в леглото толкова до късно. Къде, по дяволите, беше Том? Седна в леглото и стиска главата си. Зрението й бе замъглено, все едно гледаше под вода. Примигна няколко пъти, но погледът й не се проясни.

— Къде са Мики и Луси? — попита тя.

— Гледат телевизия — отвърна Дейзи. — Исках да гледам моето филмче, но те казаха, че е много бебешко. — Една голяма сълза се плъзна по бузата й. — Дойдох да ти кажа, но не можах да те събудя, а търсих навсякъде и не намерих татко. Искам тати.

— Няма нищо, скъпа — каза Сара. — Сигурно е някъде наблизо.

Тя се измъкна от леглото и се загърна в халата си. В банята се погледна в огледалото. Изглеждаше ужасно. Изплези език. Беше жълт. Изплакна устата си с вода и я изплю в мивката. Спиралата й се бе разтекла и така приличаше на панда, а косата й, за която бе платила куп пари, да я подстрижат и боядисат в петък на обяд по време на една прекрасна и дълга (което бе рядко събитие) обедна почивка, сега стърчеше на всички страни. Чувстваше се като изцедена и беше бясна заради Том. Напъха крака в пухкавите си пантофи и тръгна надолу по стълбите. В кухнята по цялата маса имаше разпилян корнфлейкс, а на пода — разлято мляко. Имаше и — Господи! — някаква кокошка, която цапаше пода и кълвеше от млякото.

— Мики! — развика се тя. — Какво прави това тук?

Мики се появи в развлечения анцуг, с който винаги спеше.

— Не знам — ухили се той. — Сигурно Дейзи я е пуснала. Къде е татко?

— Не знам — мрачно отвърна Сара и сложи чайника на котлона. — Дейзи закусила ли е?

— Предполагам. — Мики махна към бъркотията наоколо. — Аз не съм й давал нищо.

Сара измърмори нещо под нос и се върна на горния етаж. Дейзи седеше пред тоалетката и съсредоточено очертаваше устните си с червилото й „Шанел“.

— Не! — извика Сара. — Как смееш! Това е мое!

Дейзи се стресна и изтърва червилото на пода.

— Навсякъде е такава кочина — сопна се Сара. — Иди и си вземи някакви дрехи.

Дейзи я погледна колебливо.

— Татко го прави — каза тя. — Той ми приготвя дрехите, но сега няма нищо.

— По дяволите! — разфуча се Сара и тръгна към стаята на дъщеря си.

Дейзи и Том бяха започнали да рисуват голяма картина върху стената в стаята — цветя и дървета.

— Виж картината — каза Дейзи. — Направихме я тази седмица.

— После — отвърна Сара и продължи да рови в чекмеджетата. Детето явно нямаше чисти гащички, а няколко от тениските, които намери вътре, определено бяха мърляви. Тя ги извади. — Погледни това! Мръсно е.

Трябваше да пусне пералнята. Огледа се наоколо. Стаята спешно се нуждаеше от пролетно почистване — кашонът с играчките преливаше, а всичко в чекмеджетата трябваше да бъде сгънато наново. Само ако имаше време.

Дейзи обви с ръчички крака й.

— Обичам те — каза тя.

— И аз те обичам — разсеяно отвърна Сара.

Къде ли можеше да е отишъл Том? Очевидно не се намираше в къщата. Сигурно е останал да пренощува у Каси. След като облече Дейзи, тя тръгна надолу по стълбите и грабна телефона от антрето. Притисна го до рамото си, докато сипваше топло мляко в една купичка и добави малко корнфлейкс. След пет или шест позвънявания чу да се включва телефонният секретар. По дяволите. Тъкмо бе започнала да оставя съобщение и Каси се обади.

— Ало? Съжалявам, тук съм, престани, глупава машино. Не й обръщай внимание. Продължавай. Ало?

— Аз съм, Сара.

— О! — Каси бе сдържана. — Как си?

— Добре. Всъщност не съм добре, още съм бясна на Том. Той при теб ли е?

В гласа на Каси прозвуча искрена изненада:

— Не. Тръгна си само няколко минути след теб. За вкъщи.

— О, господи! Чакай, нека да видя дали колата му е тук. — Тя отиде с телефона до прозореца. — Не, няма я. Сигурно е отишъл някъде с нея, глупакът му с глупак.

— Но той пи много! Господи, къде ли е? Взел ли си е мобилния?

Сара кипеше вътрешно. Каси явно бе по-загрижена за Том, отколкото за нея, а именно тя бе засегнатата страна.

— Нямам представа — студено каза тя. — И се надявам да е прекарал нощта изключително неудобно в колата. Слушай, може ли да дойда да си поприказваме?

Каси простена наум. Отчаяно копнееше да яхне Фред и да препусне в галоп, за да прочисти главата си, която сякаш бе притисната от огромни метални клещи. А имаше и куп неща за вършене у дома.

— Добре — чу тя гласа си. — Тук всичко е надолу с главата надолу, но това не е нещо ново.

— Ще се видим след малко — отвърна Сара и затвори.

Тъкмо се бе развикала на Мики и Луси да оправят ужасното състояние на кухнята, когато отгоре се чу ужасен трясък.

— Господи, сега пък какво? — каза тя и хукна нагоре.

Дейзи бе скачала върху леглото си, не бе улучила добре и бе тупнала на пода. Сега седеше и се държеше за главата, ревнала с цяло гърло. Вече й бе излязла цицина колкото яйце.

„Спокойствие“, мислеше си Сара. „Искам само малко спокойствие.“

— Татко! — ревеше Дейзи. — Искам татко!

— Хайде да идем на гости у Каси — предложи й Сара. — Бет ще е там. Можеш да си играеш с нея.

Дейзи спря да хлипа за момент.

— А Тили?

— И Тили. Ще идете да се погрижите за Дугъл.

Дейзи незабавно се оживи.

— Мога ли да го пояздя?

— Не днес. Хайде, ела да ти вземем палтото.

Тя взе детето на ръце и усети колко тежка е станала дъщеря й. На излизане надникна във всекидневната.

— Вие двамата нямате ли домашни?

— Събота е, мамо — отвърна Мики, без да я поглежда. — Спокойно.

Каси отвори. Имаше вид, сякаш е била влачена през плет. Беше навлякла стар и раздърпан пуловер и панталони за езда, които бяха очевадно тесни за нея и над колана им се подаваше бельото й. Сара си каза, че на нейно място никога не би облякла нещо толкова прилепнало. Тази жена не правеше ли някакви упражнения? Не беше ли чувала за диетата на Аткинс?

— Препечена филийка? — предложи й Каси. Явно не беше чувала.

— Не, благодаря ти. Е, появи ли се вече?

Сара седна до масата в кухнята и премести Дейзи от едното си коляно на другото.

— Ще слезеш ли от краката ми, скъпа, ще ме смачкаш. Иди и намери Бет.

— Да — подкани я и Каси. — Тя е при конюшнята. Позволяваш ли да иде там сама?

— Нали и Тили е там?

— Така мисля — отвърна Каси и погледна през прозореца.

— Ще се оправи. Само гледай да не стъпваш в калта — нареди Сара на Дейзи, която вече тичаше към вратата.

— Чакай малко, скъпа — извика Каси. Наведе се и й даде препечена филийка. — Ето и един морков за Дугъл. Помни, че трябва да държиш дланта си разтворена.

Дейзи кимна тържествено и захапа хляба. Каси й отвори задната врата и я загледа как тича към конюшните.

— Тили! — извика тя на дъщеря си. — Дейзи е тук. Моля те, би ли я наглеждала?

Тили надникна над врата на Шедоу с четка в ръка. Махна, за да покаже на майка си, че е чула. Бет прекосяваше двора, повлякла след себе си кърпа. Каси искаше да я попита какво прави, но после реши, че няма сили да се занимава. Всичко тази сутрин й се струваше прекалено сложно. Бе й отнело половин час само да се облече, защото все си слагаше дрехите наопаки, а накрая падна, докато си обуваше чорапите.

— Къде е Нат?

— Още спи — отвърна Каси. — Не му е в стила да пие толкова много. Заспа като пън.

— Тази сутрин се чувствах като извънземна.

— И аз. Кой гледа децата снощи?

— Джо от селото — отвърна Сара. — Нямам ясен спомен как съм й платила или как си е тръгнала, което говори много лошо за мен.

— Не мога да повярвам, че Том не се е появил. Чакай малко. Нека опитаме на мобилния му. — Каси взе слушалката на телефона и набра номера му. Звъненето продължи докато не се включи гласовата поща. — Не вдига. Където и да се намира. Това им е проблемът на мобилните телефони, човек може да е навсякъде. Несвързано ли говоря?

— Да. Направо ми иде да го хвърля в тиган с горещо олио заради снощи — каза Сара. — Не мога да повярвам, че имаше наглостта да заяви, че съм лоша майка.

— А ти на практика го нарече алкохолик — изтъкна Каси, свали чайника от котлона и примигна от болка, когато капакът му се затвори шумно.

— Той става все по-безполезен.

— Ами децата? Грижи се много добре за тях.

— С новото повишение в работата ще мога да си позволя бавачка — каза Сара. — И бездруго Дейзи е прекалено зависима от него.

— Той й е баща.

— Сякаш изобщо няма нужда от мен — продължи Сара. — Плака за него тази сутрин.

Каси не каза нищо и смени подхода:

— Не си ми казала за новата си работа. Какво представлява?

Сара се оживи и прокара пръсти през косата си.

— Сега съм шеф на редакционния отдел за всички статии, както и на женските страници. Отговорността е много по-голяма, но ще ми плащат повече и ще имам лична кола.

— Страхотно. — Каси се опита да прояви ентусиазъм. — Но сигурно ще трябва да работиш повече? И сега работиш толкова до късно.

— Трябва да се преместим — каза Сара. — Само че Том иска да остане тук. Пътуването с влака сутрин и вечер направо ме съсипва, а и там има много по-добри училища, сигурна съм, че за децата ще е по-добре.

— Но тук е домът на Том — обади се Каси.

— Трябва да помисли и за други неща — рязко заяви Сара. — Не може все да е неговата воля. Трябва да помисли и за мен, за разнообразие. Знам, че всичките му приятели живеят тук и че тук си е създал един удобен дребнав живот за себе си, но е време да престане с егоизма си. Зависими сме от моята работа, а това пътуване наистина ме съсипва. Мразя провинцията — каза тя, загледана мрачно през прозореца. — Толкова е мръсна. Не мога да разбера какво удоволствие извличате всички вие от газенето в калта. Тук не можеш да си купиш нищо, на практика няма светски живот и наистина мисля, че средата е вредна за Том. Ако беше в града, можеше да се среща с колеги, да си създаде добри контакти и да се установи като журналист на свободна практика.

„Изобщо няма да му хареса“, помисли си Каси. Да накараш Том да живее в града бе все едно да сложиш намордник на паун.

— Трябва обаче да се правят компромиси, нали така? — каза Каси и сложи чаша горещо кафе пред Сара.

— Безкофеиново ли е?

— Да — излъга Каси.

— Мисля, че съм направила достатъчно компромиси. Живяхме тук пет години, което означава, че прекарвам три-четири часа всеки ден в пътуване до и от работата ми. Разбираш колко ужасно е.

— Да — съгласи се Каси. — Но на децата също им харесва тук.

— Ще свикнат. — Сара потропваше с дългия си червен нокът по масата, после замислено изчопли парченце засъхнала закуска. — Имаш ли чистачка?

— Не — отвърна Каси.

— Хубаво — обади се Сара, — защото иначе трябваше да я уволниш. Какво й имаше на Лори снощи? Беше много мълчалива.

— Не знам нищо — внимателно отвърна Каси. — Не ми е казвала нищо.

— Изглеждаше ужасно. А Джерард се наливаше с вино, сякаш е последният му ден, нали?

— Ти също — без да се замисли, изтърси Каси.

— Мислиш, че съм била пияна? — засегна се Сара. — И че съм била прекалено сурова с Том? Ти не разбираш, Каси. Той има нужда някой да го срита от време на време, иначе няма да свърши нищо. Аз наистина мисля, че той има талант, така е, и според мен е ужасна загуба, че не се хваща сериозно за работа.

— А аз мисля, че можеш да го подкрепяш малко повече — смело се обади Каси.

Сара я погледна гневно.

— Така ли? — каза тя бавно и повдигна едната си вежда.

Каси преглътна тежко.

— Да. Той няма самочувствие, сигурно го знаеш, нали? Майка му непрекъснато му е повтаряла, че е на второ място след брат си Хенри, затова е израснал с усещането, че се е провалил, което, разбира се, не е вярно. Ти си толкова силна, Сара. Понякога си мисля, че го засенчваш.

— Той няма нужда от подкрепа — заяви Сара. — Има нужда от ритник отзад. — Тя въздъхна. — Знам, че понякога прекалявам с натякванията си. Но не разбираш ли, че и за мен е тежко? Имам чувството, че аз съм единственият човек в семейството, който мъкне целия товар на плещите си и част от мен наистина не го иска. Възпитани сме да бъдем големи и силни момичета и се налага да съм сурова в работата си. Трябва да работя като мъж, да мисля като мъж. А когато се върна у дома, Том явно очаква от мен да се превърна в малка женствена кукла, за която той да се грижи. Знае, че това не е част от сделката ни. Трябва да ме остави аз да съм начело, иначе връзката ни няма как да съществува. Не можеш да се откажеш от отговорностите на мъжа в семейството, а после да очакваш от жена си да бъде послушна и мила съпруга, нали?

— Не мисля, че той иска това — възрази Каси. — Мисля, че просто иска да се почувства оценен. Нужен. Предполагам, че всички го искаме.

Сара отпи глътка горещо кафе.

— Но аз бих го ценила много повече, ако спечели уважението ми. Знам, че се грижи за домакинството и за децата, но не го прави толкова добре или толкова ефикасно, както бих го правила аз. А и не е много секси да имаш мъж, който непрекъснато мие чинии или се грижи за малки деца, нали?

— Според мен е достойно за възхищение — каза Каси. — А и децата са много щастливи.

— Ще бъдат щастливи и с бавачката.

— Не — възпротиви се Каси. — Мисля, че ще страдат много, поне Дейзи ще страда. Тя обожава Том.

— Прекалено много. Светът е странно място, нали? Толкова много работих, за да стигна до мястото, където съм сега, а понякога се питам дали жертвите, които съм направила, си струват.

Сара погледна към Каси в очакване тя да потвърди, че си е струвало. Каси не каза нищо.

— Върнах се на работа, когато Дейзи бе само на пет седмици — продължи Сара. — Понякога изпитвам чувството, че едва я познавам. Мъжете сигурно векове наред са се чувствали така, нали? Но сега жените са разпънати на кръст — нагърбват се с мъжките роли и ги заклеймяват като лоши майки. Не искам Том да е като мен, не можем и двамата да работим толкова много, но как да понеса факта, че той не прави нищо. Когато в службата ме питат за него, все казвам, че пише роман и че е продал правата за издаването му. Пълни измислици, разбира се, но някак си чувствам, че трябва да излъжа и себе си, за да го уважавам поне малко. Сексуалното желание е свързано с уважението, не смяташ ли?

Каси кимна. Беше й зле. Може би щеше да повърне. Преглътна тежко и се опита да се съсредоточи върху думите на Сара.

— Ако Том бе наистина преуспял мъж като Нат или Джерард, тогава щях да го смятам за много по-сексапилен. Мъжете в костюми са ужасно секси, нали? Вместо това се връщам у дома и го заварвам да се мотае с онези отвратителни стари панталони, като скитник. Само като го погледна и се ядосвам.

В този миг вратата на кухнята се отвори и влезе Нат. Беше нахлузил само чифт моряшки панталони. Сара неволно зяпна. Господи, изглеждаше в страхотна форма, мускулест и все още загорял, с тен от миналото лято. Прокара ръка през разбърканата си коса и примигна срещу Каси.

— Здравей, красавице — поздрави я той. — Да не би да си повръщала? — Наведе се над масата и я целуна закачливо по врата. — Върни се обратно в леглото и ела да правим див секс. Най-доброто лекарство срещу махмурлук.

Каси енергично му правеше знаци да погледне зад себе си.

— Какво? — Той се изправи. — О, здравей, Сара. Малко се успах тази сутрин, май ми трябва вода.

Каси трябваше да се извърне настрани, защото се заливаше от смях, а Нат почервеня като домат от неудобство.

— Извинявай — каза Каси на Сара, която съсредоточено оглеждаше перфектния си маникюр. Нат спря за миг до вратата и направи знак, все едно беси някого на рамката, сочейки гърба на Сара. Каси се усмихна ведро, пренебрегвайки го, и му махна да си върви.

— Трябва да намерим Том. Може да е ранен.

— Надявам се — каза Сара. — Мислиш ли, че не съм справедлива с него?

— Обичаш ли го? — попита Каси.

Сара я погледна шокирана.

— Разбира се — автоматично отвърна тя. — Така мисля. Господи, не знам. Как да разбереш дали още обичаш някого, за когото си женен от тринайсет години? Той просто е там, нали, като пералната машина? Скоро публикувахме една статия за динамичните бракове и изводът беше, че ако все още спите заедно, значи бракът ви е наред. Е, ние още го правим и сексът е доста добър. Все едно. Според мен хората обръщат прекалено много внимание на любовта. Бракът е партньорство и не бива да очакваш прекалено много от него.

„Ти си напълно безразлична към него“, помисли си Каси, загледана в лицето на Сара. Всъщност тя бе по-скоро симпатична, отколкото красива, със силно изразена челюст и раздалечени очи. Замисли се доколко миналото на Сара е предопределило отношението й към брака. Някога бе споделила, че докато е била малка, майка й често й е повтаряла, че мъжете са врагът, че винаги те разочароват. В някои отношения много приличаше на Нат, който също бе отгледан от огорчена от живота и прекалено грижовна самотна майка. Господи, родителите наистина можеха да съсипят живота ти, както се казваше в един стих. Каси си помисли каква късметлийка е, че е имала двама родители, които се обичат. Човек не можеше да замени това с нищо и тя знаеше, че това е едно от нещата, които Нат много харесва у нея. Обкръжението на семейство, в което всички се обичат. И Сара, и Нат се бяха откъснали от миналото си и бяха загърбили възпитанието на майките си, но сенките оставаха. Ами Том? Той непрекъснато търсеше и бе намерил истинското щастие единствено в отношенията си с децата, помисли си тя. Досега. Очевидно не го бе намерил със Сара. До предната вечер Каси смяташе, че са постигнали някакво равновесие във връзката си, с което и двамата са относително щастливи. Оказа се твърде далеч от истината.

На прозореца се потропа силно и Каси, която стоеше до шкафа, зърна Том първа. Косата му бе рошава и изглеждаше ужасно. Сара бе с гръб към прозореца и той я забеляза, преди тя да го види. Той направи комично уплашена гримаса към Каси, която се задави от смях и се наложи да се престори, че кашля. Том престана да се криви точно когато Сара погледна натам.

— Разбира се, че ще дойде тук — каза тя. — Трябва вече да го отвържеш от полата си, Каси. Той е голямо момче.

— По-добре да го пусна да влезе. — Каси тръгна към вратата. Господи, понякога Сара наистина беше ужасна. Имаше известно право за Том, но трябваше ли винаги да е толкова язвителна?

Каси отвори вратата и на прага й застана Том; прилежно изгладените му панталони бяха омачкани, новата му риза — съдрана. На лицето си имаше дълбока драскотина.

— Какво, за бога, ти се е случило? — тихо попита тя.

— Канех се да я последвам, но после си казах: „По дяволите! Няма да й се извинявам“. И както бях ядосан, реших да се поразходя. Трябваше да размисля за много неща. Тръгнах по пътеката за езда — сега осъзнавам, че вероятно не е била най-гениалната ми идея — и малко заседнах в един плет. — Каси се засмя, макар да му бе много ядосана. — После разбрах, че не си нося резервните ключове за вкъщи, а не исках да будя Сара и понеже имах ключове за колата, тръгнах да обикалям с нея. После съм заспал. Слава богу, никой не ме е видял, иначе щяха да ме пратят в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Изобщо не бях на себе си.

— Определено не беше. Това е опасна постъпка и истинска лудост.

— Чувствам се опасно луд. Какво ще правя, Каси? — Той прокара пръсти през косата си. — Не знам… не знам дали още я обичам. Не мога да намеря какво да обичам. И съм толкова отчаяно…

— Шшшт, тихо! — Каси сложи ръка на устните му. — Не ми казвай повече. Точно сега не мога да понеса повече разкрития. Ела и пийни кафе, вземи си душ или каквото и да е. Държа се мило с теб, но всъщност съм ти адски ядосана.

— Трябва да се прибирам при децата — каза той. — Дейзи сигурно се чуди къде съм.

— Тя е тук, с Бет — каза Каси. — При конюшните са.

В този миг по стълбите слезе Нат, по-прилично облечен, с широк домашен пуловер.

— Господи, и ти ли? — възкликна той. — Тази сутрин тук е като на площад Пикадили. Да не би всички да сте спали тук или какво?

— И аз се радвам да те видя — каза Том.

Каси хвана Нат за ръка и го дръпна в дневната.

— Направи кафе на Том и поговори с него — нареди му тя. — Преживява някаква криза и мисля, че иска да говори с някого. Трябва за известно време да ги държим разделени.

Нат се огледа диво наоколо.

— Не знам какво да му кажа — изпъшка той. — Каква е тази емоционална криза? Събота сутрин е. Това е моята къща, а не дом на милосърдни сестри. За какво да си говоря с него? Не съм жена. Мъжете не си говорят просто така, а и дори баровете още не са отворени. Не можеш ли ти да се оправиш? За мен е прекалено мелодраматично. Слушай, просто ги изгони, а?

— Не проявяваш никаква съпричастност — изсъска му Каси.

— О, по дяволите! Проблемът си е техен, да си го решават сами. Наистина не искам да се замесвам, а и ти не бива да го правиш. Само ще станеш част от проблема и ще го усложниш още повече.

— Благодаря ти — каза Каси.

— Искаш ли да гледаме мача за шампионата? — предложи Нат на Том, който зяпаше през прозореца на коридора към конюшните. Забеляза, че Дейзи седи върху Дугъл, докато Бет го чисти.

— Добре — отвърна той и двамата се оттеглиха в дневната.

 

 

— Какво каза той? — прошепна Сара, когато Каси се върна в кухнята. — Къде е?

— Гледа крикет — отвърна Каси.

— Какво!?

— С Нат — извинително поясни Каси.

— Аз преживявам нервна криза, а той гледа спорт по телевизията?

— Да — каза Каси. — Но го остави на мира, моля те. Все още си прекалено афектирана, само ще се скарате пак. Слушай, остави Дейзи тук. Ще поговоря с Том. Сигурна съм, че това е само временно. В живота си имате прекалено много добри неща, за да си мислите за нещо… постоянно… нали така?

— Много съм близо до ръба — мрачно заяви Сара. — Не знам дали някога ще му простя за онова, което каза.

— Но какво би спечелила? — попита Каси. — Как би се справяла и къде би отишла, ако напуснеш Том? Ами децата? Може да му дадат попечителството над тях — добави тя малко злобничко.

— Глупости! Аз съм тази, която изхранва семейството. Мога да се преместя другаде заедно с децата, а той да прави каквото си ще — заяви Сара. — Да си купи някоя мухлясала стара къща, да се натрясква до смърт и да пише глупавия си роман сам-самичък. Защото никоя друга няма да го поиска, това е сигурно. Едва ли е изгодна партия, нали? Ако изгуби мен, няма да има нищо.

— Но той може да бъде много мил — безпомощно се обади Каси. — Има много добри качества.

„Не го прогонвай“, мислеше си тя. „Нямаш представа колко близко си до това да го загубиш.“ Боже! Чувстваше се така, сякаш се мъчи да гаси пожари без вода, тича от едно огнище на друго и има само една мокра кърпа.

— Ти не живееш с него — каза Сара. — Повярвай ми. Няма такива качества.