Белва Плейн
Далеч от дома (13)

Глава 12

Мистър Холдън отбеляза с усмивка:

— Говорите като адвокат.

Той не изглеждаше чак толкова страшен, колкото Кларънс го беше описал, но може би трябваше да се признае, че това се дължи на присъствието на Джим. Той също му се усмихна в отговор.

— И други хора са ми го казвали понякога. В застрахователния бизнес, като се занимаваш с разни завещания и попечителства, все едно работиш в банка, както тук, налага се да се срещаш с куп адвокати.

— За застраховател, и при това от Мейн, разбирате много от земеделие, трябва да го призная, и то от земеделието в Джорджия.

— О, климатът е различен, но опъваш гръб на полето и се потиш по същия начин, мистър Холдън.

— А и вие ми казахте, нали така беше, че не сте роднина?

— Не. Ние сме просто приятели. И двамата сме фермери.

— Е, както казват, един приятел често прави повече за теб, отколкото всичките ти роднини. Не че не сме проявили голямо търпение към Кларънс и неговите дългове, знаем, че е честен човек, който се старае с всички сили. Но вие ни представихте някои съвсем нови идеи, някои доста разумни аргументи в негова полза. И като се посъветвахме, всички ние решихме да ви дадем шест месеца, за да видим дали ще успеете да му помогнете да се откаже от някои от многобройните си начинания. Какво ще кажеш за това, Кларънс?

Кларънс почти не бе проронил и дума през цялото време, а двамата бяха в кабинета на директора от близо два часа. Седеше безпомощен като дете и покорно слушаше, а сега просто кимна и се усмихна.

— Бих искал да кажа едно нещо, преди да си тръгнем, мистър Холдън — обади се Джим. — Много добре съзнавам, че е съвсем необичайно един директор на банка да отдели време за такъв дребен проблем като този. Затова бих искал да изразя дълбоката си признателност, моята и на Кларънс.

— Благодаря. Но ние, всички ние, които сме запознати с неговото положение, също оценяваме високо онова, което направихте. Семействата в това малко градче се познават от едно поколение до следващото, нали разбирате. Ние обикновено си имаме доверие и си помагаме взаимно. — Джим кимна. — В случая обаче има и още нещо. И доктор Скофийлд имаше какво да каже за вас, когато говорихме за семейство Бенсън и му споменах за опита ви да помогнете. Каза, че сте необикновен човек. Вие сте добър самарянин, който застава на страната на друго човешко същество, на един почти непознат.

Джим се усмихна.

— Имате прекалено високо мнение за мен, но аз, разбира се, оценявам това и ви благодаря.