Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Роки Маунтинс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Outlaw, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2012)
Разпознаване и корекция
hrUssI (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Никол Джордан. Прокуденият

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2010

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 978-954-455-075-2

История

  1. — Добавяне

21

Джейк излезе от езерото и по бронзовото му тяло заблестяха водни капки. Кейтлин седеше на обляната от слънцето скала и наблюдаваше своя съпруг. Джейк беше великолепен в голотата си. Капките по кожата му блестяха като диаманти. Сърцето й преля от любов. Топлината между бедрата й стана непоносима.

Само преди няколко часа двамата се венчаха в най-тесен семеен кръг. И веднага след празненството избягаха в планините, в любимото си скривалище, за да подпечатат съюза си.

Кейтлин малко се плашеше да се върне на това омагьосано място — да си припомни смъртта на брат си толкова скоро след омъжването си. Но това място й внушаваше и усещането за завръщане. То я утешаваше. Сякаш щяха да затворят последната глава на една ужасна трагедия. Сякаш брат й най-сетне щеше да намери покой в земята.

Тя остана много учудена, като видя, че Джейк е издигнал в края на полянката могилка от камъни за Нийл. Този трогателен жест напълни очите й със сълзи.

От цялото си сърце желаеше брат й да е още жив. Но вече се беше примирила със смъртта му. Той бе извършил ужасна грешка: бе стрелял по Джейк от засада, защото сляпо вървеше по следите на жестокия си и отмъстителен баща. За което трябваше да плати с живота си.

Тя не можеше да промени миналото. Никога нямаше да забрави Нийл, но времето на сълзите беше отминало. Повече от всякога трябваше да гледа в бъдещето. Бъдеще с едно възхитително дете и с един прекрасен съпруг.

Бъдеще с Джейк.

Тъжните мисли изчезнаха и тя отвори очи за красотата на мъжа си. Тук, в омагьосаното им любовно скривалище, нямаше минало. Тук имаше значение само настоящето. Тук те бяха само двама влюбени.

Кейтлин помисли за предстоящото сливане и я побиха тръпки. След минути щеше да се отдаде на мъжа, на когото принадлежеше сърцето й. Джейк щеше да я вземе с жажда и копнеж. Съединяването им щеше да е горещо, нежно и диво както винаги. Отново я побиха тръпки.

Джейк очевидно прочете мислите й, защото се усмихна широко и оголи белите си зъби в много мъжка, много похотлива усмивка.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, котенце, ще изгубя самообладание.

— Поемам риска — отговори дръзко тя.

— В последно време си станала много смела — той сложи ръце на хълбоците и се усмихна предизвикателно.

Вече беше силно възбуден. Кейтлин го проследи като омагьосана как се изкачва по скалата към нея. Мускулестото тяло се движеше гъвкаво като на хищник. Животинската му чувственост й отне дъха.

Той се изправи на скалата, където тя седеше, свила колене към лицето си. Погледът му пареше по-силно от лятното слънце. В очите му святкаше дива страст.

Желанието й стана неудържимо. Копнежът се разля като лава по тялото й.

Нежността в погледа му й вдъхваше чувството, че е безкрайно красива и желана. Пулсът й се ускори. Тялото й се стегна в блажено очакване на насладите, с които щяха да я дарят силните му ръце, топлата уста върху кожата й. Тя забрави да диша, когато Джейк се отпусна до нея.

Той не я докосна. Още не. Пламтящият поглед премина по светлото голо тяло, спря се по-дълго върху гърдите, плъзна се по закръглените хълбоци и стигна до стройните бедра, криещи женската й тайна под триъгълник от черни кичурчета.

Джейк се наслаждаваше на безупречната й красота. Докосна я много внимателно, връхчетата на пръстите му се плъзнаха по бузите и шията й. Наведе се и зарови ръце в копринения водопад на блестящата черна коса.

— Ти си моята жена — прошепна задавено той. — Прекрасно е да те усещам.

— И за мен е прекрасно — отговори с любов тя.

Джейк с мъка удържаше страстта си. Вече беше възбуден до крайност и щеше да се пръсне. Кръвта шумеше в слепоочията му. Страстно желаеше да подпечата съюза между тях, но и много искаше да разтегли мига, да се наслади докрай на магията му.

Макар че двамата вече се бяха любили безброй пъти, днес всичко беше много особено, никога неизпитвано, уникално. Джейк се носеше по течението на любовта и нежността, безкрайно красиво и скъпоценно, несравнимо опиянен от чувствата, които затопляха кръвта му. Той обичаше своята дива котка.

Обузда желанието си да се нахвърли върху нея и да я вземе. Искаше да бъде нежен и внимателен, макар че гореше в треска. Тя беше по-красива от всякога. Сините й очи светеха като планински езера. Скоро щяха да се замъглят от желание и тогава…

Гърдите й се стремяха към ръцете му. Още първото нежно докосване щеше да втвърди зърната им.

Кейтлин посрещна жадно милувките му. Гърдите й се стегнаха под пръстите му, а когато палците се плъзнаха съвсем леко по зърната, тя простена от желание.

Кожата й реагираше свръхчувствително, зърната на гърдите й бяха горещи и твърди. Когато устните му спряха върху пулсиращата вена на шията й и езикът заблиза кожата, тя отново простена.

— Вкусът ти е прекрасен — прошепна дрезгаво той.

Кейтлин обхвана лицето му с две ръце, закопняла за целувката му. Най-сетне устните му намериха нейните, но Джейк явно беше решил да я измъчи. Искаше възбудата й да расте дълго и бавно. Целуваше я внимателно, колебливо, оставяше си много време. Когато тя се притисна към него, той се отдели и нежно я положи по гръб.

— Как искаш да се любим, котенце? — попита той провлечено, с тих смях. — Силно и бързо? Необуздано и грешно? — ръцете му обхванаха гърдите й и започнаха да ги размачкват. — Или бавно и сладостно?

— Стига, Джейк… — проплака тя, безпомощна пред сладкото мъчение.

— Как да те любя, Кет? Диво и страстно или внимателно и нежно?

Кейтлин непрестанно клатеше глава. Искаше всичко. Искаше див, безумен любовен акт, после бавен и нежен. Искаше взаимно даване и вземане, завладяване и подчинение. Знаеше, че Джейк ще й даде всичко, което поиска. Ще я отнесе в небесните сфери…

— Искам всичко… няма значение как. Само да ме любиш.

— Всичко с времето си — засмя се Джейк. — Твърде дълго чаках този миг и смятам да му се насладя без бързане.

— Дяволите да те вземат, Джейк… люби ме!

Той отново се засмя.

— Така ли се говори на любимия съпруг?

— Ще те удуша… кълна ти се… продължавай.

Той се наведе и започна да целува зърното на едната гърда. Езикът му запърха около твърдото хълмче.

— Добре ли е така? — прошепна той и засмука твърдата плът.

Кейтлин извика от наслада.

— Да, Джейк… моля те…

— Само спокойно, котенце — пошепна той. — Няма закъде да бързаш. Искам да се насладя на всяка секунда с теб.

— Джейк, ще полудея…

— Точно това ми е намерението, Кет…

Той плъзна ръка по плоския й корем, погали триъгълника между бедрата, потърси влажната й горещина. Раздели гънките, които толкова обичаше да милва и целува, и започна да я изследва… Галеше внимателно най-тайните места на насладата, намери центъра на екстаза и започна да го масажира умело, за да я доведе до върха.

Кейтлин изохка и се притисна към ръката му. Пръстите му се задвижиха в нея с ускоряващ се ритъм, плъзгаха се навън и навътре, възбуждаха тръпнещата плът, проникваха все по-дълбоко… Възбудата й стана непоносима.

— Джейк… моля те…

Най-сетне той се наведе над нея и разтвори бедрата й. Засмука с уста интимните й части, езикът му, мек, но непоколебим, вкуси сладостта й. Кейтлин се извиваше и стенеше безпомощно, уверена, че ей сега ще умре от наслада.

Джейк шепнеше любовни думички и я пришпорваше… А после изведнъж се оттегли. Кейтлин се разтрепери. Джейк я изостави малко преди върха.

Сложил гореща буза върху топлата й плът, той се наслаждаваше на тръпките й.

— Този път не ни трябва гъбичка — проговори задавено. — Искам още един син. И дъщеря, красива като майка си.

Погледите им се сляха. Очите на Кейтлин бяха замъглени и нежни, докато неговите горяха със зелен огън. Когато тя се вкопчи в него и го дръпна към себе си, той се поддаде и впи устни в нейните. Зарови пръсти в косата й и я зацелува неудържимо. Най-сетне тя беше негова жена. Кейтлин се отдаде на собственическата му необузданост. Целувката продължи, докато и двамата загубиха дъх и желанието стана неудържимо. Плътта й гореше и тръпнеше и тя жадуваше да го усети в себе си.

Джейк все още се въздържаше. Отдели се от нея с дълбока въздишка и полегна настрана. Привлече я към себе си и тя се сгуши в силното му тяло.

— Това ли искаш, Кет? — попита дрезгаво той и я притисна до гърдите си.

Кейтлин с наслада усети допира на бедрата му, на огъня в слабините му. Усещаше пулсиращата му мъжественост почти в себе си, играта на мускулите, когато се движеше. Хълбоците му изпълняваха ритмични движения, намекващи какво ще направи с нея, когато най-сетне се съединят.

— Да — изпъшка тя, — да, Джейк… моля те…

Точно това искаше. Желаеше Джейк, нуждаеше се от него. Скри лице в свивката на шията му и започна да се трие в него с кръгови движения на хълбоците. Беше толкова възбудена, че сякаш всеки момент щеше да избухне в пламъци.

Но той не бързаше да проникне в нея. Държа я в ръцете си, докато тя почти загуби съзнание. Желанието й се превърна в ненаситна жажда, в див глад.

Той се бави нарочно, повтаряше си Кейтлин, съзнаваща, че няма да издържи дълго на това мъчение. Обзета от дързост, тя реши да поеме водачеството. Опря се на лакът и принуди Джейк да легне по гръб. Метна се върху него, възседна го и се засмя триумфално.

— Стига толкова! — изсъска тя. — Сега е мой ред да те помъча.

Зелените очи засвяткаха доволно.

— Време за отмъщение ли, котенце?

— Да, отмъщение…

Решена да го подлуди, тя се наведе и започна да целува раменете му. Устните и зъбите й дразнеха копринената кожа, езикът облизваше издутините на мускулите и белезите по гърдите му. Милувките продължиха дълго, придружени от пърхащи целувки по гърдите. Езикът й кръжеше около мъничките зърна, които веднага се втвърдиха и щръкнаха.

Джейк усещаше ласките й с всеки свой нерв и й се отплащаше с похотливо ръмжене. Лятното слънце пареше голата му кожа, гърдите й се плъзгаха по мускулестото му тяло, меките бедра се триеха в неговите. Нямаше нищо по-прекрасно от този миг: да лежи под слънцето и Кет да го глези с милувки…

Кейтлин плъзна ръка по корема му и намери пулсиращия член. Джейк изохка тихо и всички мускули на тялото му се напрегнаха. Това изобщо не я уплаши. Милувките станаха по-дръзки и по-бързи.

— Вещица — прошепна Джейк през здраво стиснати зъби.

Кейтлин се усмихна доволно. Прекрасно беше да усеща горещото му пулсиране в ръката си. Това я възбуждаше, а чувствата, които се изписваха на лицето му, я вдъхновяваха. Нейният прекрасен, изкусен, опитен любовник не беше толкова спокоен, за какъвто се представяше. Милувките й го подлудяваха. Тя се наведе и обхвана с уста коприненомеката главичка.

Джейк шумно пое въздух и едва успя да запази самообладание.

Кейтлин реагира с тръпка дълбоко в тялото си. Окрилена от женската си власт, тя се усмихна тържествуващо и се накани да пречупи окончателно съпротивата на любимия си. Засмука главичката и от гърлото му се изтръгна стон. Тя го вкусваше бавно и внимателно, плъзгаше език по цялата му дължина, ближеше го и го смучеше…

Когато Джейк повдигна хълбоци и се заби в устата й, в тялото й пламна желание. Най-сетне той сложи край на играта, хвана я за раменете и я вдигна. Очите му светеха. Лицето му беше кораво и напрегнато.

— Стига толкова! — гласът му не търпеше противоречие. — Ако не ме пуснеш веднага да вляза в теб, Кет, ще умра на място.

— О, така ли? — отзова се подигравателно тя. — Ами ако аз не искам.

— Проклятие, Кет…

— Защо не ме помолиш, Джейк?

Той я хвана за тила с треперещи пръсти и привлече лицето й към своето.

— Е, добре, щом така искаш. Моля те, Кет, пусни ме в себе си… — прошепна трескаво.

С мъчителна ленивост тя се надигна, прехвърли единия си крак от другата страна и го възседна удобно. Намести члена му и го прие дълбоко в себе си. Влажната й горещина го обхвана, притисна го, задържа го. Джейк осъзна, че при най-малко движение ще експлодира. Стисна зъби и зачака. Без да бърза, Кейтлин започна да го язди.

Джейк запъшка сладостно. Лежеше по гръб и се наслаждаваше на тръпките, които го пронизваха при всеки неин тласък. Насладата се разливаше по тялото му с неудържима сила. Обзе го усещане за пълно щастие.

Но защо Кейтлин беше толкова овладяна, толкова спокойна? Искаше да я види в транс и загубила представа за реалността. Искаше тя да се вкопчва в него като удавница. Хвана я за кръста и се надигна насреща й, за да се забие още по-дълбоко в нея.

Кейтлин извика от наслада и той най-сетне се почувства удовлетворен. Хълбоците й затрепериха и той затегна хватката си.

— Бавно… надолу — изкомандва той. По-добре той да определя ритъма. Държейки я здраво, той я пронизваше с бавни, силни тласъци, шепнеше в ухото й любовни думички. Двамата изпаднаха в трескаво опиянение, потънаха в бурята на страстта и продължиха напред, изпълнени с любов, с необуздано желание.

Джейк извика протяжно и експлодира. В същия момент дойде и нейното освобождаване и от гърлото й се изтръгна вик. Вплели тела, тръпнещи и пулсиращи, двамата горяха в огън. Кейтлин се вкопчи в раменете му, утробата й конвулсивно се стегна около него. Джейк обхвана бедрата й и се заби още по-дълбоко в нея. Двамата се сляха в безграничен екстаз.

Когато тръпките отшумяха, Кейтлин рухна върху него и опря лице на гърдите му.

— Обичам те, уважаема мисис Макорд — изръмжа задъхано той.

— Много се радвам — отвърна тя, въздъхна и се протегна като доволна котка. Настани се удобно върху силното му тяло и се наслади на блажената умора. Колко хубаво беше да знае, че този великолепен, силен мъж й принадлежи.

Този път сливането им беше различно. Екстазът се пренесе в друго, чудно измерение. Сякаш двамата бяха открили отдавна изгубено съкровище. Кейтлин усещаше, че най-сетне е станало цялостно, пълно същество — нещо, което доскоро смяташе за невъзможно.

Джейк приглади влажните й коси и откри високото чело.

— Обичам те, Кет — прошепна дрезгаво той. — И винаги ще те обичам. Докато съм жив, ще бъда до теб.

— Завинаги?

— Завинаги и за вечни времена.

— И аз те обичам, Джейк — пошепна нежно тя.

— Вярно ли е? — той повдигна брадичката й, за да я погледне в очите. Тя се усмихна и в сините зеници светна топлина.

Целувката му беше пламенно обещание. Пръстите му се заровиха в блестящата черна коса, разпиляна по скалата.

— Няма ли да ми покажеш колко ме обичаш, Кет? — прошепна той, когато целувката свърши.

Тя изохка почти уплашено, когато слабините му се притиснаха към нейните. Членът му отново набъбна и това я изпълни с блаженство.

На устните му заигра неустоимата усмивка, която проникваше до дъното на душата й. Желанието отново покълна в тялото й. Сърцето й преливаше от любов. Нейният мъж беше нагъл и дързък, но и момчешки дяволит, и безкрайно нежен. И й принадлежеше завинаги. Нейният възхитителен, прокуден любим.

— Покажи ми колко ме обичаш — повтори настойчиво Джейк и тя се засмя доволно. Обичаше да чува дръзките му думи, да вижда блясъка на зелените очи.

— Покажи ми, Кет — извика дрезгаво той и привлече лицето й към своето, за да я целуне.

Край
Читателите на „Прокуденият“ са прочели и: