Никол Джордан
Прокуденият (5)

4

Кейтлин внимателно водеше коня си по стръмния склон към пасището на Пласидо. Местността беше камениста и доста опасна. Трябваше да върви бавно и това не й помагаше да успокои лудо биещото си сърце, нито да прогони обърканите мисли в главата си.

Шокът от срещата с Джейк и новината, че законът вече не го преследва, не искаше да я напусне.

Джейк се бе върнал в Колорадо като свободен човек.

За момент Кейтлин затвори очи и се опита да прогони спомена. Внезапната му поява предизвика у нея водовъртеж от чувства, които заплашваха да срутят с мъка издигнатата защитна стена около сърцето й.

Защо се е върнал? За да я измъчва, и то точно сега, когато беше на път да го забрави? Би ли могла да остави миналото завинаги зад гърба си? Нима този мъж щеше да я преследва цял живот?

Мрачни и в същото време сладки спомени я преследваха безмилостно. Спомени за мъжа, когото беше обичала повече от всичко на света, на когото се беше отдала с душа и тяло… и трябваше да плати жестока цена за тази любов.

Гърлото й се стегна. Срещата с Джейк бе събудила не само гняв, но и много опасения. Миризмата му все още витаеше около нея, тя усещаше мускулестото му тяло, твърдите хълбоци, когато я целуна и й каза, че я желае…

Завръщането му я извади от равновесие. Заплахата, че отново ще й стане любовник, я уплаши до смърт. Тя прочете жаждата в очите му и вътрешностите й се сгърчиха от сладка болка. Това не беше мъжът, когото беше обичала някога. Този мъж беше корав, суров и опасен. Излъчваше хладнокръвие, което по-рано липсваше.

Той й даде недвусмислено да разбере, че пламъкът помежду им не е угаснал. Кейтлин също го разбра и това прозрение я накара да се изпоти от страх.

Джейк Макорд беше опасен мъж — не само заради криминалното си минало. Добре поне, че беше оставила Райън при леля си в Сейнт Луис. Не искаше синът й да живее в близост до този мъж. Съществуваше опасност Джейк още днес да поиска да си отмъсти за онова, което му беше сторил починалият й баща.

Райън! На всяка цена трябваше да предпази момчето си от злото.

Откакто се бе родил, тя не се отделяше от него за повече от час. Този път го остави при леля си, за да го предпази от бруталната, кървава съседска вражда. Райън трябваше да стои далеч от насилието и разрушението, на всяка цена.

Сега обаче в сърцето й пламна още едно опасение. Най-лошото. Джейк. Дали ще се опита да стори нещо на сина й, за да си отмъсти на баща й?

Въпреки горещото юлско слънце, което пареше немилостиво, Кейтлин потрепери. С цялото си сърце желаеше Джейк да е невинен, както твърдеше. Може би баща й наистина го е обвинил несправедливо. Въпреки това Джейк Макорд се беше превърнал в хладнокръвен убиец. Този мъж беше злоупотребил с доверието й и бе разбил сърцето й. А сега заплашваше и сина й.

Кейтлин реши да разкрие истината. Пласидо трябваше да й разкаже какво точно се е случило през онзи съдбоносен ден в планинската клисура. Наистина ли Джейк е действал при самоотбрана? Наистина ли брат й е постъпил безчестно и е стрелял по невъоръжен човек? И ако е така, защо е трябвало да мине толкова дълго време, докато истината излезе наяве?

Конят се изкачваше с мъка. Кошарата вече се виждаше, но от Пласидо и стадото му нямаше и следа. Кейтлин продължи около половин миля по планинското било, докато най-сетне откри сгушеното под склона пасище, където мирно пасеше голямо стадо прясно остригани овце.

През лятото овчарите изкарваха стадата си на най-високите пасища и почти не слизаха в ранчото. Планините не принадлежаха на никого и овцете можеха да пасат свободно, колкото и говедовъдите да не бяха съгласни с това. Според тях овцете унищожаваха пасищата — знайно е, че те изгризват тревата до корен и пият повече вода от говедата. От двадесет години насам заселниците водеха ожесточен спор за планинските пасища. Повечето земя вече беше преминала в частни ръце, завладяна от големи ранчероси като Адам Кингсли и Бен Макорд — мъже, които увеличаваха огромните си владения без никакви скрупули.

Черно-бялото овчарско куче на Пласидо скочи, наостри уши и внимателно огледа коня и ездачката му. Като видя кучето, Кейтлин потръпна от неочаквано появилия се в главата й спомен: веднъж баща й принуди Нийл да удави кученце, което обичаше да си играе и отказваше да се учи да пази овцете. Всяко овчарско куче, което не проявяваше необходимите качества, представляваше опасност за стадото и Кейтлин знаеше това. Ала Адам Кингсли постъпи неописуемо жестоко и така научи сина си да бъде мъж. Той беше човек с много сурови принципи, не знаеше нито милост, нито съчувствие. Кейтлин се закле, че никога, никога няма да постъпи така със сина си.

Пласидо Флорес, облегнат на овчарската си тояга, стоеше от далечната страна на поляната. Докато Кейтлин си пробиваше път между блеещите овце, той не се помръдна и не отмести поглед от нея.

— Знаех, че ще дойдете, сеньора — поздрави със сериозно лице старият баск, когато тя спря коня си пред него.

— Искам да ми разкажеш какво се случи през онзи ден — започна без предисловия Кейтлин и в погледа й светна гняв. — Джейк твърди, че е бил обвинен несправедливо. Че е убил брат ми при самоотбрана.

Пласидо избегна погледа й.

— Той е прав, сеньора.

— Значи си излъгал?

— Не съм излъгал, но… не казах цялата истина. Сеньор Джейк… както каза баща ви, той уби вашия брат, но… Знаете ли какво ми струваше да мълча толкова време…

— Какво се случи? — попита ледено Кейтлин.

— Вашият брат… ами, той много се ядоса на сеньор Джейк, защото… защото ви бил отнел честта. Сеньор Нийл каза, че ви е насилил.

— Това не е вярно!

— Сега знам, че не е бил прав, но тогава му повярвах. Вашият брат заповяда на мен и Шорти да го придружим. Не знаех какво е замислил, докато не ни заповяда да вържем ръцете на сеньор Джейк, докато той го държеше на прицел с пистолета си. Сеньор Нийл искаше… искаше да го скопи. Когато сеньор Джейк се наведе за пистолета си, брат ви стреля. Изстрелите бяха много, и от едната, и от другата страна. Чух как сеньор Нийл извика… видях го да се свлича на земята… Изтичах при него, подхванах го, но бързо разбрах, че не мога да направя нищо. Куршумът го бе улучил право в сърцето. Казахме на баща ви какво е станало и той ни накара да се закълнем, че ще си затваряме устата.

— И ти го послуша? Нима не знаеше, че това означава да окачиш на бесилката невинен човек?

Пласидо наведе глава.

— Знам, сеньора, знам. Дълбоко в сърцето си знаех, че греша, но… сеньор Кингсли винаги е бил добър с мен. А семейство Макорд бяха наши врагове… лоши хора, които убиха много от овцете ми. Баща ви беше полудял от мъка. И… каза ми, че ако спомена нещо пред съдията, ще ме изгони от работа и ще се погрижи никой да не ме наеме — в цялата страна. А жена ми Мария беше бременна… кой щеше да се грижи за нея и децата…

Гласът му пресекна, но Кейтлин беше чула достатъчно. Баща й бе заплашил Пласидо не само да го изхвърли от работа, но и да се погрижи никой от другите ранчероси да не го наеме. Ако овчарят беше останал без работа, бременната му жена и малките деца щяха да умрат от глад. Пласидо е бил изправен пред страшна дилема. Ако бях на негово място, и аз щях да взема това решение, каза си горчиво тя. Ако някой заплашваше живота на Райън…

— Оттогава ме мъчи съвестта, сеньора. Ей тук — Пласидо се удари по гърдите. — Когато сеньор Кингсли умря, отидох при Слоан Макорд и му казах истината. Той поиска да потвърдя показанията си пред съдията и да се подпиша.

Кейтлин кимна замислено.

— С твоите показания Слоан е отишъл при губернатора и е издействал снемането на обвинението срещу Джейк.

— Това е хубаво.

— Да, но… ако не беше казал истината, Джейк можеше да свърши на бесилката.

— Ако се беше стигнало до процес, нямаше да мълча, сеньора, повярвайте ми.

Умолителните очи на Пласидо отстраниха съмненията й. Макар че много й се искаше да изкрещи в лицето му: Дори да не е допуснал да обесят Джейк за убийството на Нийл, той е позволил да го оклеветят и баща й да разруши живота му!

Кейтлин стисна зъби и се овладя. Добре, значи Джейк не беше хладнокръвен убиец, за какъвто го беше смятала през всичките тези години. За да защити честта на сестра си, Нийл е стрелял по него и той е бил принуден да се отбранява. Но нейната вина си оставаше. Ако тя и Джейк не се бяха влюбили, сега Нийл щеше да е още жив. Без съмнение. Тя беше виновна за смъртта на брат си.

— Срамувам се, сеньора — рече тихо Пласидо. — Срамувам се за онова, което извърших. Ще ви разбера, ако не желаете да продължа да работя в ранчото.

Угнетена, Кейтлин поклати глава. Как би могла да уволни Пласидо, след като той се е осмелил да каже истината? Баща й се е натоварил с огромна вина, като е принудил бедния овчар да съсипе Джейк. За Пласидо всички от семейство Макорд бяха кръвни врагове — старият Кингсли достатъчно дълго беше втълпявал това на всичките си работници.

— Няма да те уволня. Не искам да те загубя, Пласидо.

— Но… какво ще правите, сеньора?

— Нямам представа. Боя се, че Джейк ще ни поиска сметка за онова, което му е сторил баща ми. Внимавай да не те издебне. Вярно е, че е бил освободен благодарение на твоите показания, но… може би се е заклел да отмъсти. Аз ще направя всичко по силите си, за да те защитя.

— А вие сигурна ли сте, че няма да нападне и вас, сеньора? — попита с видим страх Пласидо.

Кейтлин се усмихна уморено. Никога не можеше да бъде сигурна при човек като Джейк Макорд. Той нямаше да й прости, че се е усъмнила в него.

— Не мисля, че ще ми стори зло — отговори твърдо тя с надеждата да успокои овчаря.

— Би трябвало да ида при него и да му обясня всичко… да му кажа колко съжалявам… — размисляше на глас Пласидо.

— Според мен е по-добре да се опитаме да забравим. Да изчакаме и да видим какво ще прави Джейк. Съдия-изпълнителят ще го остави на мира, стига той да не наруши закона. Освен това Нетерсън винаги е бил на страната на говедовъдите.

Овчарят кимна.

— Съжалявам, че трябваше да узнаете какво извърши брат ви, сеньора. Той не постъпи добре…

— Знам, знам — отвърна с болка Кейтлин. — Още една трагедия, която трябва да впишем в сметката на баща ми.

 

 

След като научи истината за Джейк, Кейтлин се надяваше да се успокои, ала когато потегли към ранчото Кингсли, в главата й цареше още по-голяма бъркотия отпреди. Какво да прави сега?

Страхът я подканваше да бяга. Тя бе дошла в Колорадо, за да продаде ранчото и да осигури бъдещето на сина си. Завръщането на Джейк драматично промени ситуацията. Сега за нея беше дори опасно да остане тук по-дълго. Може би трябва да натовари банката да продаде ранчото и да си замине още утре. Така ще избяга от Джейк и от миналото… и ще се покаже като страхливка.

И какво от това? — продължи гласът. — Не бива да го виждаш повече. Няма да понесеш болката. Правилно. Когато Джейк Макорд уби брат й и изчезна от живота й без нито една дума, тя едва не умря от болка.

Защо всъщност се бе върнала в Колорадо? В Сейнт Луис беше на сигурно място. Макар че в самотните нощни часове тъгуваше за изгубената любов, денем успяваше да прогони мрачното настроение. Днес обаче защитната стена се пропука. Сега се чувстваше гола и безпомощна.

Джейк се бе върнал у дома.

Болката отново се впи в сърцето й.

Едно поне беше сигурно: Райън в никакъв случай не биваше да идва в ранчото. Джейк можеше да потърси отмъщение. Веднага трябваше да изпрати телеграма на леля си. Уини беше добросърдечна, но лекомислена и забравяща. Трябваше да й напомни какви указания й е дала за Райън — защото синът й беше най-важното за нея.

Когато влезе в двора на ранчото, там вече я очакваха Върнън Уайтфийлд и местният съдия. При нормални обстоятелства би се зарадвала да види Върнън, но сега беше твърде потисната, за да се радва на когото и да било.

Учителят я посрещна със сияеща усмивка и галантно свали широкополата си шапка, под която се появи дълга светлокестенява грива.

Кейтлин се помъчи да отговори на усмивката му. Познаваше Върнън дълго преди да се премести в Сейнт Луис. По време на отсъствието и той й пишеше редовно, осведомяваше я за събитията в Грийнбриър и беше един от малкото хора, които искрено се радваха на завръщането й. Върнън идваше от изток, беше образован и подобно на нея се интересуваше от събитията, ставащи извън теснотата и отдалечеността на малката община в Колорадо. Двамата винаги имаха за какво да си говорят — например за учителската професия и за общото им възхищение от Шекспир.

Когато Кейтлин спря коня, лицето на Върнън се промени.

— Добре ли сте? — попита загрижено той. — Много сте бледа.

— Не, не, нищо ми няма — побърза да го увери тя, скочи на земята и хладно поздрави съдията.

Белокосият, обрулен от ветровете Лутър Нетерсън беше на възрастта на починалия й баща. Едър, с широки рамене, с кривите крака на дългогодишен говедовъд, прекарващ голяма част от деня на седлото. Длъжността пазител на закона в Грийнбриър изпълняваше само в свободното си време. Най-важното му занимание беше ранчото и Адам Кингсли често го ругаеше за това. Съдията е длъжен да бъде справедлив и да изслушва безпристрастно и двете страни, повтаряше той, а Нетерсън винаги е на страната на враговете ни.

Съдията вдигна ръка към шапката си.

— Мисис Хъгс, бих искал да поговоря с вас, ако имате минутка. Не знам дали вече сте чули новините. Днес ви видях в града и ви извиках, но вие явно не ме забелязахте.

— Какви новини ми носите, сър? — попита учтиво тя.

— Обвинението срещу Джейк Макорд е снето.

— Да… чух за това.

— Аз също — обади се Върнън, — но не смятам, че той е невинен.

— Е, Върн, вече няма значение какво смятате — усмихна се Нетерсън. — Джейк вече не е преследван от закона в нашия щат. Той не е убил брат ви, Кейтлин — гласът му прозвуча сито и доволно.

— Все някой го е направил — възрази Върнън. — Защото Нийл е мъртъв, нали? Ако не е бил Макорд, кой тогава?

Задоволството изчезна от бронзовото лице на съдията.

— Е, да, Джейк го е убил, но не е било подло убийство. Това исках да кажа.

Кейтлин пое дълбоко въздух.

— Нима сте изминали дългия път до ранчото само за да ми кажете това, съдия Нетерсън?

— Работата е там, че… След смъртта на баща ви положението се успокои. Но сега Джейк се върна… Не искам враждата да се възобнови.

— Прекалявате, Лутър! — избухна Върнън. — Не говорете на мисис Хъгс с такъв тон! Тя няма нищо общо с враждата и вие добре го знаете. Обърнете се към двамата Макорд и им кажете да стоят далече от това ранчо.

— Няма нищо, Върнън — Кейтлин си заповяда да остане спокойна. — Съдия Нетерсън, аз не съм като баща си. Нямам никакво желание да се карам с когото и да било. Със сигурност няма да възобновя враждата.

Нетерсън я измери със скептичен поглед.

— Вярвам ви, но дали сте в състояние да обуздавате работниците си?

Кейтлин сведе глава. Главният управител мразеше каубоите не по-малко от стария Кингсли, но сега не би могла да говори със съдията за това.

— Нашето семейство няма да влиза в излишни спорове.

Нетерсън кимна замислено. Върнън го изгледа мрачно.

— По-добре се погрижете вашите хора да се държат прилично, Лутър.

— Да, точно това ще направя. Вече водих дълъг разговор със Слоан. Той ми обеща да стои мирен. Е… това беше — Нетерсън отново вдигна ръка към шапката си. — Желая ви хубав ден.

Съдията възседна коня си и се отдалечи. В очите на Върнън светна загриженост.

— Според мен не е редно Макорд да се разхожда като свободен човек, Кейтлин. Дори бих могъл да си представя, че Слоан е подкупил губернатора. Нищо чудно да е финансирал предизборната му кампания.

Кейтлин поклати глава. И тя бе чула, че отскоро Слоан се интересува от политика. Съвсем нормално беше губернаторът да е благосклонен към него. Но тя вече не се съмняваше в невинността на Джейк. Той не бе извършил хладнокръвно убийство.

— Не, Върнън — възрази решително тя. — Справедливостта най-сетне победи. Аз говорих със свидетеля…

Тя му разказа историята на Пласидо, без да споменава срещата си с Джейк. Когато свърши, Върнън все още я гледаше със съмнение.

— Е, тогава… дано Макорд да не остане дълго тук. Повечето хора няма да приемат един низвергнат.

Само Джейк имаше право да реши ще остане ли или ще си отиде. Дори да имаше лоша слава, хората от околността нямаше да го прогонят. Западът живееше според един неписан закон: миналото на човека не се брои. Каквото и да е вършил някога, щом се е поправил и няма вина, всеки човек има шанс да започне отначало. Освен това тук Джейк си беше у дома. Хората го познаваха. Каубоите щяха да го посрещнат с отворени обятия. Овцевъдите обаче щяха да приемат завръщането му със смесени чувства.

Кейтлин поклати глава и се опита да смени темата. Трябваше да обсъди с Върнън някои важни неща.

— Вече ви казах, че смятам да продам ранчото, Върнън. Останах с впечатлението, че ще ми помогнете да намеря купувач. Или се лъжа?

— Не, Кейтлин, не се лъжете. Но не искам да вземате прибързани решения. Освен това имах намерение… Предпочитах да не говоря за това още сега, но… — той стисна ръката й. — Не искам да си отидете, Кейтлин. Тук имате приятели. Аз бих могъл да направя много неща за вас.

Кейтлин го изгледа стреснато, изведнъж осъзнала, че Върнън я ухажва. До днес не беше помисляла, че интересът му излиза извън рамките на приятелството. Той беше ерген и имаше нужда от жена да му води домакинството и да помага във фермата. На запад все още се усещаше липса на жени — на почтени жени — и това обстоятелство я превръщаше в желана кандидатка за женитба. Просто тя не очакваше Върнън да стигне толкова бързо до същността на нещата.

Кейтлин се усмихна уморено и издърпа ръката си.

— Моля ви, Върнън, не ме разбирайте погрешно… Предложението ви идва изненадващо. В момента не съм в състояние да разсъждавам разумно. Искам да остана сама и да премисля нещата на спокойствие.

— Както желаете, Кейтлин. Искам да ви кажа само още нещо: когато имате нужда от мен, винаги съм готов да се отзова. Ще ви закрилям. Ако Макорд ви създава проблеми, моля ви, обърнете се към мен.

Кейтлин кимна с благодарност. Върнън очевидно беше искрен. Познаваше го като кротък, добре възпитан млад мъж, който много се стараеше да налее знания в главите на децата, физически изобщо не можеше да се мери с Джейк. Тя се съмняваше, че в Колорадо има дори един мъж, който би бил в състояние да се справи с Джейк Макорд, ако се стигне до сблъсък.