Никол Джордан
Прокуденият (18)

17

— Е — започна ведро Уинифред, — няма ли най-сетне да ми разкажеш за този Джейк, Кейтлин?

Веднага след вечеря Кейтлин сложи Райън в леглото и сега двете жени седяха в кухнята и пиеха кафе.

— Не е ли по-добре първо ти да ми разкажеш какво се е случило в Сейнт Луис, докато ме нямаше?

— Това ще почака. Ти имаш нужда да говориш.

Леля Уини беше добросърдечна, но надарена с желязна воля. Щеше да настоява, докато задоволи любопитството си.

— Е, добре — въздъхна Кейтлин. — Какво искаш да знаеш? Сините очи на Уини заблестяха.

— Първо, ще се омъжиш ли за него?

— Не знам дали ще постъпя правилно.

— Защо? Ти го обичаш, нали?

— Да, обичам го.

— А той обича ли те?

— Така казва.

— Значи всичко е ясно.

Кейтлин поклати глава.

— Само любовта не е достатъчна, лельо Уини.

— Може би си права, но страстта не е за пренебрегване — усмихна се мъдро Уини. — Твоят Джейк изглежда като мъж, много надарен в това отношение.

Кейтлин се изчерви до корените на косата. Неволно си спомни как се бяха любили в кухнята и сведе глава.

— Не говоря за страст. Аз мисля за Райън. Мой дълг е да направя най-доброто за детето си.

— Естествено. Но ти носиш отговорност и за самата себе си.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш, че не обичам да се меся в чуждите работи, Кейтлин, но искам да ти кажа нещо, иначе ще се пръсна. По мое мнение ти ще направиш ужасна грешка, ако не се омъжиш за твоя Джейк. Не — вдигна ръка тя, — остави ме да се доизкажа. Не са много хората, които познават истинската любов. Аз имах това щастие. Когато съпругът ми умря, сърцето ми беше разбито. Но много скоро проумях, че трябва да съм благодарна за прекрасното време, което изживяхме заедно. Животът е кратък и трябва да използваме всичко, което ни предлага. Ти получи втори шанс с мъжа, когото обичаш. Не го оставяй да ти се изплъзне. Мисли за годините, през които можеше да си щастлива с Джейк, ако баща ти не го беше обвинил в убийството на брат ти.

— Знам… — проговори глухо Кейтлин, стана и започна да прибира съдовете, за да отклони вниманието си.

— Трябва да мислиш и за Джейк. Той е баща на Райън. Има право да опознае сина си.

Кейтлин преглътна мъчително.

— Не искам да отнема на Джейк сина му и да лиша Райън от баща. Но мъж с миналото на Джейк не е добър пример.

— И защо да не е?

— Как така? — избухна Кейтлин. — Искаш да ти изброявам всички причини? — тя понижи глас. — Ти не знаеш какво е правил Джейк.

— И какво толкова е направил?

Кейтлин започна мрачно:

— Той е убиецът на брат ми. Знам, че е било самоотбрана, но после е имало и други… Джейк се е прехранвал като наемен убиец, лельо Уини. Застрелял младо момче, още почти дете, само защото му се изпречил на пътя. Полицията го търси, защото при нападение на банка е убил един от служителите. Бил е член на престъпна банда… Сигурно има още дузина случаи, за които не знам нищо. Това ли е мъжът, когото трябва да избера за баща на детето си?

Уини замислено поклати глава.

— Във всички други случаи щях да кажа не. Но ако Джейк наистина е такъв, какъвто го описваш, ти би могла да му помогнеш. Една силна жена има средства да накара мъжа да се промени, но трябва да е сериозна. И аз бях принудена да се боря с мъжа си и това не беше лека задача, повярвай ми. Но успях да извадя на бял свят меката ядка под грубата му обвивка. Предполагам, че Джейк има и добри качества, иначе нямаше да се влюбиш в него. Права ли съм?

Кейтлин изръмжа нещо неразбрано. Когато измисли историята на въображаемия си съпруг, тя му даде много от качествата на Джейк: сила и нежност, остроумие… и много любов.

— Сигурна съм, че ако те обича истински, Джейк ще се промени — заключи леля й.

Кейтлин скептично поклати глава.

— Дори да се промени — как мога да бъда сигурна, че миналото няма да го застигне? Някои от приятелите му са истински престъпници. Наскоро един от тях се появи тук и заяви, че Джейк му дължи услуга. Заподозрян е в нападение на банка. Джейк отказа да го предаде на шерифа.

— Не се вълнувай толкова, Кейтлин — рече строго Уини. — Остави тигана и седни при мен. Как да говорим сериозно, докато ти миеш съдове!

Кейтлин се усмихна уморено и изпълни заповедта. Уини помилва ръката й.

— Господ ми отказа деца, но ми даде теб и Райън. Ти си ми като дъщеря, а Райън е източник на постоянна радост. Няма нищо по-хубаво от това да го виждам как расте. Не искам да ви изгубя, но не мога да седя и да гледам как се отвръщаш от щастието си. Брат ми, бог да успокои бедната му душа, за малко не разруши живота ти — и живота на Джейк. Но това не означава, че трябва да продължиш по този път.

Кейтлин не каза нищо и лелята опита отново:

— Би трябвало да помислиш за още нещо. Нали не искаш Райън да стане мамино синче?

— Не, разбира се.

— Ако не внимаваш, той ще стане мекушав. Момчето има нужда от баща, за да го научи какво е да си мъж. Нима Райън няма право на баща?

— Разбира се, че има — отвърна тихо Кейтлин, разкъсвана от душевната си болка и отговорността за детето. — Но аз все още не вярвам, че Джейк е подходящият баща за детето ми. Не е ли по-добре просто да ни посещава от време на време, така да се каже като приятел на семейството?

— Да не мислиш, че това ще му е достатъчно? Момчето има нужда от баща, който да му помогне да придобие житейски опит. Особено тук, на запад.

— Може би си права, но Райън няма да живее тук.

— И защо?

— Защото е много опасно! Граничната война не е приключила. Няма да допусна детето ми да расте в Колорадо.

— Нима смяташ, че животът в Сейнт Луис е за предпочитане?

— Да, смятам. Винаги съм мразила ранчото…

— Не говориш сериозно — укори я меко Уини. — Мразиш кръвопролитията и това е разбираемо. Но както чувам, тази безсмислена война все пак ще свърши. Твоите корени са тук, както и тези на сина ти. Тук е родината ти.

Кейтлин се загледа тъжно през прозореца, където залязващото слънце позлатяваше величествените планински върхове и озаряваше небето в червено. Тази страна й беше позната от първите детски дни, но тя не смееше да мисли, че бъдещето й е тук. Прехапа устни и поклати глава.

— Тук цари насилие. Не искам с Райън да се случи нищо — в гласа й липсваше предишната убеденост. — Щом уредя нещата тук, веднага ще се върна с него в Сейнт Луис.

— Според мен твоят Джейк също има право да каже думата си по този въпрос — отвърна сухо Уини.

— Със сигурност — промърмори мрачно Кейтлин.

— Освен това в Сейнт Луис може би те очакват други проблеми — продължи твърдо лелята.

— Какво е станало?

— В последно време Хедър си има сериозни неприятности. С училището върви трудно.

— Какво по-точно?

— Хедър не пожела да ми каже подробности. Нали я познаваш. Твърде горда е, за да признае, че се нуждае от помощ. Боя се, че има нещо общо с дълговете на баща й и с онзи богаташ от железницата, който не престава да я тормози. Банката заплашва да обяви ипотеката за нищожна. Хедър се бои, че ще се наложи да затвори училището. Това означава, че ще изгубиш работното си място, Кейтлин.

Възможността да изгуби работата си като учителка я изпълни с тъга и страх. Но грижата за Хедър Ашфорд, работодателка, но и най-добрата и приятелка, надделя.

— Не можем ли да направим нещо за нея?

— Не знам. Може би. Просто исках да кажа, че Сейнт Луис не е уютният дом, за какъвто го смяташ.

— Във всеки случай е по-сигурно място от Колорадо.

Уини отново помилва ръката й.

— Разбирам, че не искаш да излагаш Райън на опасност. Но по мое мнение Джейк е много по-способен от повечето мъже да защитава семейството си.

Кейтлин нямаше какво да възрази. Знаеше, че във време на опасност може напълно да разчита на Джейк.

— Убедена съм, че той ще защитава момчето с цената на живота си. Нали видях лицето му, когато разбра, че Райън е негов син. Той беше потресен, Кейтлин. И изпълнен с обич. Имах чувството, че е видял небето. Джейк е баща на Райън и вече обича момчето, макар че още не го познава. Вие тримата сте семейство.

Кейтлин кимна сериозно. От седмици не мислеше за нищо друго.

— Още не съм отказала окончателно на Джейк — обясни тихо тя. — Дори го помолих да дойде с нас в Сейнт Луис. Той обаче не е съгласен. Държи да живее тук.

— Защото тук е неговата родина. И твоята. Но стига съм говорила — засмя се Уини и стана. — Смятам да остана при теб няколко дни, за да ме поглезиш. А сега ще отида в салона да почета, докато ти измиеш съдовете. Привилегията на старостта, нали знаеш? Щом свършиш, ела да поседиш при мен.

Кейтлин стана и бурно прегърна леля си.

— Ще те глезя, колкото искаш. Каквото и да се случи, лельо Уини… никога няма да забравя колко добра беше с мен.

— Най-малкото, което можех да сторя, за да поправя грешките на брат си. Но стига сме говорили за миналото. Най-добре е да го забравим. Искам ти да разбереш кое е най-важното в живота ти.

Докато подреждаше кухнята, Кейтлин мислеше за Джейк и Райън. Щом свърши, отиде в спалнята да види спящото дете. Зави го хубаво и нежно приглади една къдрица от челцето му. Прекрасното й момченце… Бузките му бяха зачервени от съня. Кейтлин си представи искрящите, смеещи се зелени очи, толкова прилични на очите на баща му. Обичаше това малко същество повече от всичко на света.

Също толкова силно обичам и Джейк, каза си с болка тя.

Дали в бъдещето й имаше място и за двамата? За бащата и сина. Все още не беше в състояние да даде отговор на този въпрос.

 

 

Рано на следващата сутрин тя се събуди с потискащото чувство, че нещо не е наред. Райън не беше до нея. Не беше и в съседната стая. Може би леля Уини правеше закуска в кухнята? Кейтлин стана бързо и се загърна в халата си.

В къщата цареше тишина. Леля Уини спеше дълбоко. В кухнята нямаше и следа от Райън — и никъде другаде в къщата, макар че Кейтлин претърси всяко ъгълче.

Борейки се с паниката, тя се върна в кухнята и отвори вратата към двора. Утринният бриз развя косата й, докато бързаше към бараката на работниците.

Мъжете вече бяха по пасищата. Кейтлин претърси съседните постройки. Никъде не намери следи от Райън.

Изправена сред двора, тя размишляваше трескаво какво трябва да направи, когато забеляза в далечината самотен ездач да препуска право към ранчото. Веднага позна Джейк и сърцето й подскочи. Въпреки тревогата си забеляза, че той не носи пистолети, и изпита дълбока благодарност.

Като видя Кейтлин да стои по халат в двора, той се разбърза. А като забеляза израза на лицето й, се обезпокои сериозно.

— Какво се е случило?

— Райън… не го намерих никъде — в гласа й звънна паника.

— Не е ли в къщата?

— Не. Търсих го навсякъде.

Джейк присви очи.

— Погледна ли в хамбара? Малките момчета обичат да си играят в сеното.

— Бях и в хамбара, и в плевнята, в оборите, в складовете… навсякъде. Райън е изчезнал. О, Джейк!

— Успокой се, Кет, ще го намерим — той й подаде ръка. — Качвай се. С коня ще го настигнем по-бързо.

Кейтлин се настани зад него и се хвана здраво за кръста му. Когато излязоха от двора, попита с надежда:

— Къде отиваме?

— Ако аз бях малко момче, което никога не е виждало планините, щях да поискам да ги разгледам отблизо.

Звучи разумно, помисли с надежда тя.

— Не се страхувай, Кет. Ще го намерим, обещавам ти.

Увереността му я успокои. Кейтлин се притисна към мускулестия му гръб. Възможността да сподели грижите си с него беше толкова утешителна…

Много скоро откриха Райън. На около двадесет метра от пътя момченцето беше седнало в тревата и хълцаше сърцераздирателно. Около него пасяха три овце майки. Кейтлин понечи да скочи от коня, но Джейк я задържа.

— Моля те, остави ме аз да поговоря с него.

Неспособна да устои на молбата в очите му, тя кимна.

Джейк скочи с лекота от седлото. Кейтлин остана да седи на коня и проследи как той се приближава към плачещия си син.

— Какво правиш тук, приятелче? — попита с усмивка Джейк и клекна пред момченцето.

Райън изхълца и се вкопчи в крака му. Джейк го помилва успокоително по гърба.

— Какво ти е, Райън? Овцете ли те уплашиха?

Райън пъхна пръст в устата си и заплака още по-силно.

— Нищо няма да ти направят.

След малко Райън се поуспокои и посочи с пръстче една от овцете.

— Тази ме ухапа.

— Наистина ли? Готов съм да се обзаложа, че само те е близнала, за да види какъв си на вкус. И е установила, че тревата е по-вкусна. Овцете няма да ти направят нищо, от мен да го знаеш. Те не са особено умни.

— Уплаших се — призна Райън, но бързо престана да плаче и надзърна над рамото на Джейк към овцете.

— Това е разбираемо — кимна Джейк и изгледа строго черната овца. — Старата дама е толкова грозна, че сигурно плаши даже койотите. Но аз ще ти покажа нещо, което със сигурност ще ти хареса. Ще дойдеш ли с мен?

Райън кимна колебливо. Джейк го вдигна на ръце и го понесе към стадото. Райън страхливо се вкопчи в косата му.

— Я виж това мило малко агънце. То ти харесва повече, нали?

Черно агънце подскачаше весело след една пеперуда. Джейк изглеждаше запленен.

— От него не те е страх, нали? Бих казал даже, че малко си приличате. И то има черни къдрици като теб — Джейк разроши косата на Райън и малкият се засмя весело. — Ще го наречем Чернушко. Харесва ли ти името?

Агънцето се обърна и припна към мъжа с детето. Джейк се наведе, вдигна го в другата си ръка и момчето и агънцето се загледаха с подозрение и любопитство.

— Райън, я виж нашия Чернушко. Спокойно можеш да го погалиш. Агънцата не хапят. Малкото е учудено също като теб. Хайде, погали го.

Райън колебливо протегна ръчичка и помилва меката, къдрава главичка. Агънцето изблея и зарита с крачета и малкият се стресна. Джейк остави агнето на тревата и то се втурна с големи подскоци към майка си.

— Виждаш ли, Чернушко тича при майка си. Твоята майка също те чака. Да отидем ли при нея?

Малкият беше толкова запленен от агънцето, че не искаше да се връща. Джейк го настани на раменете си и се запъти към Кейтлин.

— Как стигна чак дотук? — попита той. — Сигурно си бил любопитен да видиш планините? — малкият кимна и Джейк продължи: — Мама много се уплаши за теб, защото си излязъл съвсем сам, без да й кажеш къде отиваш. Но ти няма да правиш повече така, нали?

Райън кимна с глава.

— Правилно. Ако излезеш на разходка сам, може да се случи нещо неприятно. По-добре е да излизаш с приятел. Ако искаш, да се уговорим така: винаги когато те обхване желание да видиш нещо ново, ще ми кажеш и ще излезем заедно. Добре ли е така?

— Да — отговори Райън и извика възбудено: — Мамо, аз галих черното агънце!

— Видях те, съкровище. Браво на теб.

Джейк й подаде момченцето и тя едва се удържа да не го притисне силно до гърдите си. Беше готова да го целува безкрай и в същото време да го напляска, че я е уплашил до смърт.

В действителност всичко завърши благополучно. А Джейк се държа много добре: поговори с момчето като мъж с мъж и прояви разбиране към детските му страхове. Кейтлин се радваше, че Джейк е до нея. Ако беше сама, щеше да се уплаши още повече и да реагира истерично.

Тя целуна копринените къдрици на Райън и пошепна:

— Благодаря ти, Джейк.

Погледите им се срещнаха. Той обърна коня и поведе детето към къщата. Райън забрави възхищението си от агънцето и даде израз на радостта си, че язди истински кон.

Когато тримата се прибраха, Уини правеше закуска. Райън побърза да разкаже на леля си за приключението, което беше преживял, и напълно забрави страха си. Беше много горд, че Джейк го е запознал с Чернушко.

Джейк остана за закуска и всички насядаха около масата като нормално семейство. Кейтлин наблюдаваше Джейк, който не беше в състояние да откъсне поглед от момченцето.

Райън очевидно беше възхитен от новия си приятел каубой. Следеше всяка негова дума и правеше всичко, което прави той. Джейк пъхаше ръка в колана и Райън правеше същото. Джейк се облягаше назад и Райън също се облягаше.

Когато заговориха за животните във фермата, Кейтлин се разтревожи.

— Щом харесваш агнетата, ще ти покажа и моята ферма — каза Джейк на Райън. — Теленцата са много по-красиви от овцете, които само вонят и блеят. Като опознаеш и овцете, и кравите, ще решиш какъв искаш да станеш, като пораснеш: говедовъд или овцевъд.

Кейтлин неодобрително намръщи чело и Джейк се ухили дяволито.

— Престани, Джейк — помоли тихо тя. — Райън е още твърде малък, за да му говориш за овцевъдство и говедовъдство.

— Колкото по-рано започне, толкова по-добре — Джейк се засмя с неустоимото си очарование. — Ще видиш. Ще направя от него истински фермер.

— Джейк…

— Първо ще го науча да язди пони. Как мислиш, приятелче? Искаш ли да те науча да яздиш?

— Мамо, мога ли? — Райън заподскача възбудено. — Мога ли да яздя пони?

— Позволяваш ли ми? — поправи го мрачно тя.

— Позволяваш ли ми, мамо? Моля те, позволи ми!

— Е, добре — съгласи се с въздишка Кейтлин. Не можеше да откаже на молбите на детето си. Тактиката на Джейк беше наистина добра.

Тримата прекараха деня заедно. Кейтлин се опасяваше, че Райън ще се привърже към Джейк и няма да иска да се раздели с него, ако двамата заминат за Сейнт Луис. И бащата, и синът бяха във възторг един от друг. И то още преди първия урок по езда.

Джейк заведе момченцето в ограденото място за конете и избра кротка стара кобила. Момчето слушаше обясненията му с широко отворени очи и уста и се подчиняваше на всяко указание — което с майка му невинаги ставаше.

Може би леля Уини е права, размишляваше Кейтлин. Може би Райън има нужда от баща като Джейк. Може би двамата се нуждаят един от друг. Между тях вече имаше обич. Очите на Джейк… изпълнени с любов, другояче не можеше да ги определи. И необичайно меки. Тази мекота беше в ярко противоречие с опасната му слава. При цялото си криминално минало Джейк щеше да има положително влияние върху сина си. Щеше да научи Райън на много неща. Как да стане истински мъж, който не се страхува от изпитанията на живота. Опит, който тя не беше в състояние да даде на детето си. Освен ако не се омъжи, разбира се. Но как можеше да знае дали другият мъж ще даде на детето й и половината от обичта, която му даваше Джейк?

Леля Уини застана до нея на верандата.

— Прекалено се тревожиш за малкия — укори я тя с обичайната си откровеност.

Кейтлин въздъхна тежко.

— Може би си права.

— Разбира се, че съм права. И това не е добре за него, Кейтлин. Трябва да проумееш, че Райън няма винаги да се държи за полите ти. По-добре е отрано да му дадеш свобода. Така ще порасне. Всеки трябва да направи своите грешки, за да се поучи от тях. Не можеш да го опаковаш в памук.

— Знам, знам. Но той е още толкова малък. Беззащитен. Искам само да го предпазя от нещастие.

— Майката може да задуши детето с любовта си.

Кейтлин кимна. Леля й имаше пълно право да говори така. Страховете й наистина бяха прекалени. Тя искаше да предпази Райън от онова, което се бе случило с брат й Нийл. Но беше длъжна да преодолее страховете си и да погледне фактите в очите. Не можеше да прекарва по двадесет и четири часа на ден с Райън, не можеше да обикаля около него като квачка около пиленцето си. Нямаше право да го увие в пашкул, докато стане възрастен мъж. Прекалената загриженост щеше по-скоро да му навреди, отколкото да му помогне.

Тя погледна леля си и се засмя.

— Лельо, снощи ми каза, че не обичаш да се месиш в чуждите работи.

— Има разлика между намеса и намеса — обясни сериозно Уини. — А когато става въпрос за дебелоглавците от семейство Кингсли, моята намеса е просто необходима.

Двете жени си размениха изпълнени с разбиране погледи.

 

 

Вечерята премина в непринудена атмосфера. Леля Уини съвсем естествено реши, че Джейк ще остане и сложи прибор и за него.

След като се нахраниха, Райън се настани удобно на коляното на баща си и започна да показва как е яздил кон. Джейк разказваше увлекателни истории за транспортирането на добитъка до Денвър. По някое време малкият се умори и очите му започнаха да се затварят. Джейк се усмихна нежно.

— Хайде, приятелче. Време е да си лягаш.

Той сложи Райън на раменете си и го изнесе от кухнята. Кейтлин ги последва с лампата и проследи как Джейк настани момченцето в леглото, в което се бяха любили страстно само преди десетина дни. Той приседна на ръба на леглото и внимателно приглади назад черните къдрици на детето.

— Лека нощ, синко.

— Лека нощ, Джейк — усмихна се малкият и моментално затвори очи.

На вратата Джейк се обърна отново към спящото дете и сърцето на Кейтлин подскочи в гърдите. Вече знаеше, че не може да раздели двамата. Трябваше да намери друг начин да предпази детето си от опасностите на живота.

— Остави вратата открехната — каза тихо тя. — За да го чуя, ако ме повика.

— Великолепно момче — пошепна Джейк, докато я следваше по тъмния коридор.

— Ти общуваш добре с него — призна Кейтлин.

— Изненадва ли те това?

— Нямах представа, че така добре разбираш децата.

— И аз нямах представа. След като мама почина, в къщата останахме само мъже. Помня детството си, помня как съм реагирал в подобни случаи. Ти също се грижиш много добре за детето, Кейтлин. Райън е щастливец, че има такава майка.

Кейтлин почувства дълбока радост.

— Май прекалено много го пазя.

— Сигурно, но сега разбирам загрижеността ти. Човек усеща нещата по друг начин, когато става въпрос за собственото му дете — той вдигна ръка към сърцето си.

Кейтлин се усмихна и го погледна в очите.

— Това означава ли, че ми прощаваш, задето съм крила от теб за Райън?

— Още не. Но полагам усилия, Кет.

— Виждам — засмя се тя, зарадвана от думите му. Когато поиска да продължи, Джейк улови ръката й и отново я обърна към себе си.

— И аз искам да се грижа за него, Кет. Искам законното си право. Искам да му бъда баща. Искам да се омъжиш за мен.

— Джейк, моля те… Сега не мога да взема това важно решение.

— Е, добре… — мускулите по лицето му потръпваха. — Няма да настоявам.

Когато я прегърна и притисна до себе си, Кейтлин усети желанието и нежността, които ги свързваха. В святкащите очи на Джейк се четяха същите мисли.

— Липсваше ми, котенце — промърмори той, заровил лице в косата й.

И той й липсваше, даже много. Миналата нощ дълго лежа будна, копнееща за топлината и страстта му.

— Не ми се иска да си отида — призна той. — Искам да остана тук, да бъда твой съпруг, да деля леглото с теб.

— Джейк… — той се наведе да я целуне, но тя се отдръпна и погледна към открехнатата врата на спалнята. — Не сме сами. Райън може да се събуди. И леля Уини е тук.

— Леля ти разбира от тези неща, Кет. А за Райън е добре да порасне в семейство, където физическата близост е нещо естествено.

Кейтлин се опита да се усмихне.

— Нямаше да се притеснявам, ако знаех, че ще се задоволим с една нежна прегръдка.

Джейк се усмихна хлапашки, но бързо стана отново сериозен. Животът му зависеше от решението й.

— Кет… — помоли глухо той и затвори очи.

Тя пое дълбоко дъх и отговори:

— Трябва ми време, Джейк.

— Добре, ще ти дам време. Но, Кет… кълна ти се, предишният ми живот е приключен. Не е нужно да избираш между нас двамата. Все някак ще уредим нещата.