Никол Джордан
Прокуденият (13)

12

Тя беше на път отново да се влюби в него. Това бе голата, ужасяваща истина. Как иначе да си обясни очакването, радостта и копнежа, които я обхващаха само при мисълта за Джейк?

На следващата сутрин Кейтлин стоеше до прозореца в кухнята и замислено се взираше навън. Закуската я чакаше недокосната.

Върви по дяволите, Джейк, плачеше вътрешно тя. Бях успяла да те преодолея. Бях те прогонила от сърцето си. А сега й предстоеше безсмислена битка.

Съзнаваше, че няма сили да му устои. Тираничният му нрав я гневеше, дързостта му я вбесяваше. Той си въобразяваше, че може да диктува живота й и има пълното право да се забавлява с нея. Ала с всяка целувка, с всяка ласка, с всяко докосване тя ставаше все повече и повече негова жена. Съпротивата й отслабваше. Искаше ли, или не, тя се влюбваше отново в него.

Може би не беше успяла да го прогони завинаги от сърцето си.

По дяволите, тя не искаше да го обича! Беше създала спокоен живот за себе си и за сина си в Сейнт Луис. За това копнееше. Животът с Джейк нямаше да й донесе спокойствие — но и без него нямаше да живее, както искаше. Той вече се бе загнездил в сърцето й. Искаше да го има до себе си, да усеща силните му ръце, двамата да си изградят общо бъдеще. Искаше да вярва, че мечтите и надеждите й ще се сбъднат. Искаше да бъде част от него.

Ами Райън? Наистина ли беше такава егоистка, че да мисли само за себе си и своите копнежи, а не за бъдещето на детето?

Тропот на копита я изтръгна от нерадостните мисли. Тя погледна през прозореца, надявайки се, че Джейк не е имал дързостта да я посети отново в този ранен час.

Няколко ездачи се приближаваха в бързо темпо. Учудена и леко обезпокоена, Кейтлин излезе на задната веранда. Никога нямаше да забрави деня, когато баща й донесе вкъщи мъртвото тяло на брат й. Старите й страхове се събудиха и в главата й се появиха противоречиви мисли при вида на въоръжените мъже, които препускаха право към двора. Двама от тях бяха възседнали един кон.

Надзирателят Ханк Спърлък спря жребеца си пред първото стъпало на верандата. Другите мъже образуваха полукръг зад него.

— Какво се е случило? — попита Кейтлин, стараейки се да запази спокойствие.

— Не знам, мисис Хъгс. Хората ми откриха скитника, който обикаляше земите на Кингсли. Опитали се да го спрат, а той стрелял по тях.

Четирима от мъжете работеха във фермата, двама от каубоите бяха от съседното ранчо, но човекът, който седеше зад Спърлък, й беше непознат. Видът му й напомни за Шорти Дейвис, работника, който беше потвърдил, че Джейк е застрелял брат й от засада. Мършав, жилест тип с обрулено от ветровете лице и беззъба усмивка, която веднага я отблъсна. Той вдигна вързаните си ръце и започна да се защитава.

— Не съм се скитал, мадам. И на никого не съм сторил зло. Изобщо не знаех, че съм на ваша земя. Мислех, че съм в ранчото на Макорд.

— Нашите земи граничат на север — обясни хладно Кейтлин. — Даже ако сте попаднали на наша територия по невнимание, нямате никакво право да стреляте по пазачите.

— Нямах представа какви са. В наше време човек трябва да е много предпазлив, иначе ще му забият куршум в корема. Конят ми куцаше и на практика бях беззащитен.

Кейтлин забеляза, че левият му крак беше стегнат точно под коляното с мръсна, окървавена превръзка. Очите му святкаха трескаво, кожата под загара беше смъртнобледа.

— Кой е стрелял по вас?

— Ами… преди няколко дни. Пиян каубой, който беше дошъл в града да се сбие с някого. След като вашите хора ме подгониха, болките станаха непоносими.

— Да го предадем ли на шерифа? — попита Ханк. Непознатият стана видимо нервен.

— Не е нужно, мадам. По-добре повикайте помощник-шерифа Макорд. Той ще уреди нещата.

— Познавате ли Джейк Макорд? — учуди се Кейтлин.

— О, познавам го даже много добре. Казах на тези момчета да ме заведат при него, но те не ме послушаха. Повикайте Макорд. Той ще гарантира за мен.

Кейтлин се обърна към Ханк и помоли:

— Изпратете човек в ранчото на Макорд. Да повика Джейк.

— Аз ще отида, мадам — предложи един от каубоите и обърна коня си.

— Кажи му, че Лиу иска да го види — извика подире му непознатият. — Така ще разбере кой съм.

— А дотогава какво ще правим с него, мисис Хъгс? — попита Ханк, който явно не беше доволен от развоя на събитията.

— Отведете го в бараката за спане и го сложете да легне. Не би било зле някой да прегледа ранения му крак.

— Кракът ми си е напълно в ред, мадам — увери я бързо Лиу.

Кейтлин вдигна вежди.

— Обаче не изглежда така. Имате треска. Съществува опасност раната да се възпали. Имаме достатъчно превръзки, но ако предпочитате лекар…

— Само не някой шарлатанин, дето да почне да ме реже! Моля ви само да ми дадете нещо за ядене. Не знам откога не съм хапвал топла храна.

Кейтлин стисна устни. Неписан закон на Запада беше да се оказва гостоприемство на всеки пришълец, дори на скитник, дори на бандит, стрелял по граничните патрули. Този човек й беше крайна несимпатичен, но не можеше да го остави да гладува.

Докато Ханк настаняваше ранения в бараката, Кейтлин приготви табла с ядене. Лиу лежеше на нара до вратата, ръцете му все още бяха вързани. Като я видя, той се ухили и показа с глава въжето.

— Ще бъдете ли така добра да им наредите да ме развържат? Иначе няма да мога да ям.

Макар и неохотно, Ханк го развърза и застана до него с изваден пистолет. Кейтлин постави таблата на коленете на ранения. Без да си прави труда да посегне към ножа и вилицата, Луи грабна парче месо и го натъпка в устата си. Кейтлин беше готова да си тръгне, когато непознатият заговори, премлясквайки:

— Както чух, Макорд представлява закона в тази област. Явно е успял да заблуди шерифа с красиви думи, за да получи звездата. Все пак той е бандит, търсен от полицията.

Думите му по нищо не се различаваха от личното й мнение, но да ги чуе от устата на този крайно несимпатичен човек…

— Откъде познавате Джейк? — попита предизвикателно тя.

— Веднъж му направих услуга. Без мен щяха да го довършат. Попречих на един ловец на глави да му забие куршум в гърба. Явно е успял да заблуди местните хора.

— Може да е започнал нов живот.

— Може — изръмжа Лиу. — Но Джейк Макорд не е ангел, повярвайте ми.

— Ще назовете ли поне една причина да ви вярвам? — попита гневно тя.

Скитникът я изгледа мрачно.

— С Макорд винаги се отнасят като със специален случай, но той не е по-добър от мен. Ако не ми вярвате, попитайте го за младото момче, дето го претрепа.

— Какво… младо момче?

— Попитайте го. Аз също съм вършил нередни неща, но досега не съм убивал дете.

— Не вярвам, че Джейк е способен да стори зло на дете.

Презрителното изражение на Лиу й причини гадене.

— Попитайте го — повтори настойчиво той.

Кейтлин сметна, че е по-добре да не продължи ужасния разговор, и се обърна към Ханк.

— Прибирам се — рече тихо, остави на надзирателя да пази затворника и се върна в кухнята, за да дочака Джейк.

Той пристигна след половин час и тя побърза да излезе на верандата. Лицето му изразяваше бдителност, очите му бяха неразгадаеми.

— Постовете доведоха човек, който се нарича Лиу, и твърди, че те познава.

— Разбрах вече. Къде е той?

— В бараката. Ханк го пази.

Джейк слезе от коня и се запъти към бараката. Кейтлин го последва, но той й махна да не се меси.

— Сам ще се оправя с него.

Тя обаче имаше пълното право да чуе разговора.

— Той стреля по работниците ми — обясни просто и тръгна след него.

Джейк почука, влезе, измери с бегъл поглед Ханк и пистолета му и се обърна към мърлявия мъж на леглото.

— Я виж ти, помощник-шерифът Макорд… — започна ухилено Лиу и свали мазната си шапка.

— Лиу. Какво чувам за теб? Наистина ли си стрелял по нашите момчета?

— Само предупредителен изстрел, Джейк. Не съм наранил никого.

Джейк го изгледа остро.

— Какво те води по тези места?

Лиу хвърли многозначителен поглед към Ханк.

— Оставете ни за малко сами, Ханк — помоли учтиво Джейк.

Едва когато и Кейтлин му кимна, надзирателят излезе от бараката.

Когато вратата се затвори зад Ханк, Лиу заяви със сериозно изражение:

— Имах проблеми в Голдън, Джейк. Помислих, че не би било зле да намина при теб. Точно тогава тъпата кранта започна да куца.

— Сигурен ли си, че си пострадал в Голдън? Вчера съдията получи телеграма, че мъж с твоята външност е нападнал банка в Силвър Сити.

— Защо, по дяволите, си мислиш, че съм бил аз? — попита ухилено Лиу.

— Там ли те простреляха? — попита сериозно Джейк.

— Може би. Нима очакваш да ти отговоря, докато носиш звезда на гърдите си?

— Е, добре. Какво искаш от мен?

— Малко пари, за да се задържа известно време над водата. И място, където да се скрия, докато случаят се потули.

Когато Джейк не отговори, Лиу присви очи.

— Ти си ми длъжник, Макорд.

— Ще ти дам кон — рече след доста дълго мълчание Джейк. — И сто долара. При условие да си продължиш по пътя.

Кейтлин шумно пое въздух и Лиу се обърна преценяващо към нея. Очевидно доволен от реакцията й, попита Джейк:

— Значи ме отпращаш? Не искаш да влоша шансовете ти пред дамата?

В очите на Джейк светнаха опасни искри.

— Добре, добре, ще си вървя — побърза да се съгласи Лиу. — Но със сто долара няма да стигна далеч.

— Повече от достатъчно са за дрипльо като теб, Алдерсън. Вземи парите или ще си тръгнеш без нищо.

— Добре де, ще ги взема.

Когато Джейк се обърна да излезе, Лиу попита невинно:

— Не искаш ли да знаеш какво става с момчетата?

— Не непременно.

— Долби вече не е между живите — шерифът, който беше хвърлил око и на теб, го застреля в гърба. Пети и Бъстър бяха обесени в Санта Фе. Марв и Хупър изчезнаха. Нямам представа къде са се сврели. Някой спомена, че работели в някакво ранчо в Тексас. Дийк скитал из Вирджиния. А аз… — той се ухили широко и показа едри жълти зъби между големите дупки. — Старата банда вече не е онова, което беше. Ти направи добре, като офейка, преди да свършиш като другите.

Кейтлин гледаше Джейк с неприкрит ужас. Наистина ли беше принадлежал към бандата престъпници?

— Дай ми един кон — помоли Джейк, без да реагира на разказа на Лиу. — Ще ти го върна веднага щом отпратя този тип.

Без да каже нищо повече, той излезе от бараката. Кейтлин го следваше по петите, без да обръща внимание на Ханк, който веднага застана отново на поста си.

— Нали няма да му позволиш да се измъкне? — попита тихо тя.

Джейк не отговори. Влезе в ограденото място за конете и избра една стара кобила.

— Нали го чу, Джейк? Той практически призна, че бяга.

— Може би. Аз обаче няма да го спра.

— Забрави ли, че си положил клетва да защитаваш закона?

Той я удостои с мрачен поглед.

— Длъжник съм му, Кет — обясни с тих глас.

— И негодниците ли имат чест?

— Имат — отговори той през стиснати зъби.

Изведе кобилата от ограденото място и се насочи към бараката. Кейтлин го следваше по петите.

— Не може просто да заобиколиш закона, Джейк. Какво ще кажеш за невинните хора, пострадали при нападението над банката?

— Нямаме доказателства, че Лиу е участвал.

— Аха. Помниш ли какво ми каза вчера? Че искаш да се промениш.

— Това няма нищо общо с мен и теб.

— О, разбира се, че има! Как можах да си помисля, че ще се омъжа за теб! Не чу ли какво каза той за мъжете, които ти познаваш много добре? Един убит, двама обесени… Как да изложа сина си на живот с такива престъпници!

— Казах ти, че това е минало, Кет.

— Минало, глупости! Лиу е тук, в моето ранчо, нали? А ти си на път да нарушиш закона, като му помогнеш да избяга!

Когато Джейк не отговори, Кейтлин попита с треперещ глас:

— Вярно ли е, че си убил дете?

Джейк, който оседлаваше кобилата, застина неподвижен. След малко отговори:

— Не точно, но почти. Момче на четиринадесет години.

Кейтлин политна назад, сякаш бе получила удар по главата.

Джейк й беше признал, че е убивал мъже, но само при самоотбрана. А сега доброволно си признаваше, че е убил дете…

— Какво се случи?

Джейк вдигна рамене.

— Какво значение има? За мен няма оправдание.

— Сигурно е имало причина. Не вярвам, че си способен да застреляш хладнокръвно момче на четиринадесет години.

Зелените очи се впиха в нейните.

— Продължаваш ли да вярваш, че не съм убиец? — горчивината и сарказмът в гласа му й причиниха болка.

Кейтлин го погледна умолително и той изпухтя сърдито.

— Получих поръчка от собственика на ранчото, за когото работех, да прогоня един заселник, настанил се незаконно на земята му. Раних бащата и момчето посегна към оръжието. Прострелях го.

— Значи е било… самоотбрана? — попита задавено Кейтлин.

— А какво друго! — изсъска вбесено той. — Но се прицелих твърде високо. Иска ми се да не се беше стигало дотам, но…

Той сведе глава. Кейтлин не можеше да види лицето му, но усети болката, която го разяждаше, и изпита желание да го прегърне утешително.

О, Джейк, какво е станало с теб? — изплака сърцето й.

Тя пое мъчително въздух, преглътна, за да прогони буцата в гърлото си, и събра цялата си смелост.

— Джейк, ако направиш това… ако пуснеш този престъпник да си отиде… между нас е свършено. Веднъж завинаги.

— Нямам друг избор, Кет — отговори глухо той.

— Тогава… тогава и аз нямам избор.

Той се обърна като ужилен.

— Кет, трябва да ме чуеш…

— Не! Няма да те слушам — отсече тя с треперещ глас. — Достатъчно дълго те слушах. Ти не искаш да се промениш… доказа ми го достатъчно ясно.

Джейк стисна зъби. Искаше да я хване за раменете и да я раздрусва, докато най-сетне го разбере. Сигурно това желание се бе изписало на лицето му, защото, когато протегна ръка към нея, тя бързо се отдръпна.

— Не ме докосвай.

— По дяволите, Кет, няма защо да се страхуваш от мен.

— Аз не се страхувам от теб. Страх ме е от насилието в живота ти. Страх ме е, че това насилие ще нахлуе и в моя живот, и с Райън ще се случи нещо лошо.

— Казах ти, че няма да го допусна.

— И как ще го направиш? Би ли могъл да предотвратиш това, което се случи днес? — Кейтлин едва издържаше да не избухне в плач. Не искаше да причинява болка на Джейк. Не можеше да повярва, че той наистина е лош човек. Ала четирите години го бяха променили, бяха го направили корав и опасен. — Ти не можеш да предотвратиш злото, Джейк — продължи тя със задавен от сълзи глас. — Даже да искаш, не си в състояние. Не проумяваш ли? Много бързо можеш да станеш мишена за някой шериф или ловец на глави, решил да припечели малко пари. Още утре може да се появи някой възгордял се пияница и да поиска да си премерите силите. Някой ден отново ще дойде човек от миналото ти, както днес Лиу. Не искам да живея така, Джейк! Не и когато заплахата от смърт и гибел виси като дамоклев меч над вратата ми! Осемнадесет години понасях насилията на баща си. Няма да се обрека отново на такъв живот. И на никаква цена няма да изложа сина си на такъв живот. Дори заради теб.

— Аз не съм като баща ти, Кет.

— Напротив. Ти си насилник като него.

В очите на Джейк пламна болка, сякаш го беше ударила. Кейтлин веднага поиска да си вземе назад жестоките думи, но си каза, че само негримираната истина може да му отвори очите. Да, тя обичаше Джейк с цялото си сърце, но това не променяше факта, че той е водил живот на бандит. Този живот бе нанесъл вреди на душата му. Той вече не беше смелият, дързък любовник, на когото бе дарила сърцето и тялото си.

С този мъж за нея нямаше бъдеще. Не можеше да го допусне.

От гърдите й се изтръгна глухо ридание.

— Не искам да те виждам повече — прошепна като в транс тя, сложи ръка на сърцето си и се затича към къщата.

Джейк я проследи с поглед и стисна ръце в юмруци. Присви очи, но напразно. Пълният й с мъка поглед щеше да го преследва до края на живота му. Някога тя го обичаше повече от всичко на света. Ако имаше поне мъничък шанс да си възвърне любовта й, трябваше да я убеди, че не е насилник и престъпник, за какъвто го смяташе. По някакъв начин трябваше да й покаже, че е способен да се промени. Че миналото не владее живота му. Трябваше да го направи.

Няма да я оставя, закле се Джейк. Няма да престана да й доказвам, че двамата си принадлежим.

 

 

Кейтлин отново застана до прозореца на кухнята. В очите й пареха сълзи. Джейк помогна на Лиу да възседне кобилата и двамата излязоха от ранчото.

Когато облакът прах в далечината се разсея, тя сведе глава. Чувстваше се безпомощна и отчаяна. Трябваше да избяга от Джейк, преди да е станало късно. Знаеше, че не може да се справи със собственическия му инстинкт. Той искаше да я има и щеше да преследва целта си, докато я постигне. Влезеше ли му нещо в главата, никога не се отказваше.

Имаше само един начин да се защити: да обърне гръб на Колорадо. И то веднага. Още преди да продаде ранчото. Да се завърне завинаги в Сейнт Луис. Това беше единствената възможност да се освободи от Джейк.

Под прозореца изцвили кон и Кейтлин подскочи. Видя Върнън да слиза от седлото. Изправи се колебливо и приглади полите си. Не беше подготвена да види учителя толкова скоро след ужасната сцена с Джейк.

Отиде до вратата, поздрави го учтиво и го покани вътре. Предложи му кафе и той прие с благодарност. Когато се настани на стола, където предишната вечер бе седял Джейк, болка прониза сърцето й.

Без да погледне Върнън, Кейтлин наля кафе, седна срещу него и се помоли гостът да не забележи по лицето й следи от плътските наслади, които беше преживяла през последните дни.

— Отново е имало свада за пасище — започна сериозно той. — Но това е нормално. Не можем да очакваме пълен мир още от самото начало. Въпросът е дали ще успеем да овладеем различията…

Кейтлин изпита облекчение, че той говори за караниците между овчарите и каубоите. Очевидно не знаеше нищо за Лиу Алдерсън и връзката му с Джейк.

За довечера е предвидено събиране на новооснования комитет, съобщи Върнън. Ще се обсъждат подробности около междусъседските спорове.

Когато приключиха с тази тема, Кейтлин разбра, че е дошъл моментът да му каже решението си.

— Върнън — започна смутено тя, — през последните дни мислих много за годежа ни…

Топлите кафяви очи я наблюдаваха внимателно.

— И?

— И… чувствам се поласкана, но… — тя се поколеба, затърси по-меки думи.

— Но не искате да се омъжите за мен.

— Това не е съвсем вярно… Вие сте човек, когото всяка жена би искала да има за съпруг… но трябва да кажа не. Съжалявам…

— Заради Макорд, нали? — прекъсна я Върнън. — Отказвате ми заради него.

— Не, той не е причината…

— Имате връзка с него — настоя Върнън. В тона му имаше повече тъга, отколкото обвинение. Но внезапно очите му се присвиха. — Нали няма да се омъжите за този негодник?

Кейтлин се изчерви.

— Не, разбира се, че не. Не искам да имам нищо общо с Джейк.

— Не го правете, Кейтлин. Той е престъпник. Убиец.

Очите й се разшириха от уплаха. Върнън никога не беше употребявал ругателства в нейно присъствие, нито беше губил търпение. Имаше право да се гневи, че тя отхвърля предложението му, но това не му даваше право да осъжда Джейк с такива думи.

— Дълго размишлявах дали да ви покажа това… — той извади от джоба на жакета си многократно сгънат, пожълтял лист хартия. — Вижте какво пише тук — разгъна листа, сложи го върху масата и го приглади.

Обява за търсене на престъпник от Ню Мексико. В средата — портретът на Джейк. Кейтлин зачете, движейки устни:

„Търси се Джейк Макорд, член на известната банда Долби, за коварното убийство на банков чиновник при опит за обир на банката в Лос Маринос. Награда за залавянето му в размер на петстотин долара. Жив или мъртъв.“

Загубила ума и дума, Кейтлин се взираше в обявата. Значи слуховете бяха верни. Джейк не само е бил член на престъпна банда, ами е участвал в обир на банка и е убил невинен чиновник.

— Това е… може да не е вярно — прошепна с болка тя.

— Вярно е. Макорд е престъпник и законът го преследва.

— Но… Джейк не би ограбил банка.

Върнън я прониза с поглед.

— Сигурна ли сте?

Кейтлин поклати глава, обзета от ужасни съмнения. Не можеше да бъде сигурна, не и след разкритията на Лиу. Джейк наистина е бил член на бандата долби, макар че само до преди няколко часа тя го смяташе за невъзможно. Сега нямаше съмнение, че след бягството си от Колорадо той е водил живот, изпълнен с бруталност и насилие…

В сърцето й нахлу паника. За главата на Джейк все още даваха награда! Той трябваше да бяга, да се скрие! Кейтлин си заповяда да запази спокойствие. Вероятно никой, освен Върнън, не знаеше за обявата.

— Откъде я имате? — попита с треперещ глас тя.

— Един приятел от Денвър ми я изпрати. Той е федерален съдия. След като Джейк се появи тук, аз му писах и вчера обявата пристигна с пощенската карета.

— Имате приятел федерален съдия?

Върнън кимна.

— За съжаление той няма време лично да се заеме със случая. Иначе много бързо ще го залови и ще го изпрати в Ню Мексико, за да го изправят пред съда. Но аз… — учителят помълча малко и добави с видимо колебание: — Познавам един ловец на глави, който би могъл да свърши работата. Ще се обърна към него…

— Не! Няма да го направите.

— Наистина ли искате Макорд да се отърве без наказание, макар да е извършил убийство? — презрението в гласа на Върнън беше очевидно. — Точно вие, Кейтлин! Аз пък си мислех, че ще се зарадвате да видите в затвора човека, на чиято съвест тежи животът на брат ви.

— Ловец на глави… — Кейтлин поклати глава. Жив или мъртъв. — Ловецът на глави няма да се церемони, а веднага ще застреля Джейк.

Не можеше да позволи Джейк да стане жертва на хладнокръвен наемен убиец, каквито и престъпления да беше извършил. Не можеше да понесе мисълта, че ще го заловят… или ще го убият.

— Не бива да правите това, Върнън. Моля ви.

Той я погледна отвисоко.

— На тукашния съдия не може да се вярва. Той няма да арестува Макорд. Нали сам го назначи за помощник-шериф.

— Върнън, моля ви… — Кейтлин стисна ръката му. — Каквото и да е извършил Джейк… Не бих понесла да го видя на бесилката. Ще ми обещаете ли, че няма да насъскате ловец на глави по следите му?

Той размаха обявата.

— Ами убийството, което е извършил?

— Непременно ли трябва да го покажете на някого?

Върнън я погледна пронизващо.

— Не е нужно да го показвам на никого. Но, по дяволите, Кейтлин, нали няма да се омъжите за Макорд?

— Не, разбира се, че не — тя въздъхна облекчено. — Нямам никакво намерение да се омъжвам, за когото и да било. Реших да се върна в Сейнт Луис още преди да съм продала ранчото. След няколко дни заминавам. Трябва само да намеря агент, който да уреди нещата вместо мен. Бих могла да възложа задачата на някоя банка, но тъй като става въпрос за наследството на Райън, предпочитам да не упълномощавам чужди хора.

— Аз ще поема преговорите по продажбата, Кейтлин, няма нужда да търсите друг. Но отново ще ви помоля да премислите решението си. Особено сега, след като сме на път да сключим истински мир.

Кейтлин тъжно поклати глава.

— Не мога да остана тук. Това място ми навява само тъжни… и страшни спомени.

Погледът й отново падна върху обявата, от която очите на Джейк я гледаха пронизващо. Решението й да обърне гръб на Колорадо беше правилно. Единственото правилно. Бившият бандит и беззащитната вдовица, носеща отговорност за малкия си син, не можеха да имат общо бъдеще. Тя не би могла да сподели живота си с човек, търсен от закона. Синът й трябваше да води спокоен, сигурен живот.