Никол Джордан
Прокуденият (20)

19

— Прави, каквото ти казвам, Кет — настоя Джейк. — Влез в къщата.

Тя го гледаше, сякаш си е изгубил ума.

— Наистина ли мислиш, че ще те оставя тук сам?

— Нищо няма да ми се случи. Само трябва да стигна до някой кон. Хайде, върви, моля те.

— Какво мислиш да правиш? Може би ще мога да ти помогна.

— Нямам нужда от помощ. Искам да знам, че си на сигурно място.

— И аз искам да знам, че няма опасност за живота ти.

— Проклятие, Кет…

— Кажи ми какво ще правиш — настоя упорито тя.

— Ще препусна като луд и се надявам Гриймс да ме последва. Ще му отклоня вниманието. Ти си права. Райън и ти сте в опасност, докато съм близо до вас.

Сините очи на Кейтлин се разшириха от ужас.

— Искаш той да те преследва? Но, Джейк, той ще те убие!

— Няма да ме застреля.

— Джейк, той ще те убие!

— Проклятие, Кет, изчезвай най-после! — заповяда раздразнено Джейк.

— Няма! — изсъска тя.

— Макорд! — извика отново Гриймс. — Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце.

— Добре поне, че няма понятие, че не съм въоръжен — изсмя се мрачно Джейк.

Кейтлин беше отчаяна. Тя бе настоявала Джейк да оставя пистолетите вкъщи, когато идва да види Райън. Сега това можеше да означава гибелта му.

В бараката на работниците трябва да има заредена пушка, размишляваше трескаво тя. Да, на стената винаги висеше двуцевка. За спешни случаи. Огледа се, за да прецени разстоянието до бараката. Твърде далече. Стисна ръката на Джейк и попита плахо:

— Защо не се предадеш? Ако го направиш доброволно, Гриймс няма да ти направи нищо.

— Сигурна ли си?

Кейтлин прехапа устни. Не можеше да вярва на безскрупулния ловец на глави.

— Няма да се предам на този тип, Кет. Даже да не беше убеден, че мъртвият създава по-малко ядове от живия, той ще ме отведе в Ню Мексико. Там ще гния в затвора, докато се докаже, че съм невинен. Аз знам, че съм невинен и няма да си губя времето да го доказвам. Хайде, върви най-после. Оня тип няма да чака още дълго.

Кейтлин искаше да крещи от гняв и страх.

— Ще излезете ли доброволно, Макорд, или трябва да дойда при вас?

Джейк се опита да пропълзи към оградата, но Кейтлин го хвана за ръкава.

— Моля те, Джейк… — гласът й се давеше в сълзи. — Ще умреш.

Той я изгледа мрачно през рамо.

— Ако не мога да имам теб и Райън, защо да продължавам да живея?

Горчивината му я стресна и в същото време я пришпори за действие. Тя се претърколи и запълзя към бараката.

Джейк изруга сърдито, защото тя се отдалечаваше в грешната посока, ала нямаше как да я спре, защото щеше да я изложи на опасност.

Той успя да се провре под оградата, сграбчи за гривата първия кон, който му попадна, метна се на гърба му и се притисна странично до шията му. В същия миг покрай ушите му изсвистя куршум. Джейк насочи кафявия жребец към вратичката, приведе се още и посегна към резето.

Преди да е успял да го отмести, откъм бараката отекна изстрел, последван от див вик.

Джейк се изправи, уплашен до дън душа. Гриймс излезе от прикритието си, олюля се и се свлече на земята, държейки дясното си рамо. Джейк смаяно обърна глава в другата посока. Кейтлин стоеше насред двора, широко разкрачена, пушещото дуло сочеше ранения ловец на глави. Лицето й изразяваше дива решителност, очите й изпущаха светкавици. При тази гледка сърцето на Джейк се сгърчи от болка и през главата му премина буря от чувства: облекчение, страх, възхищение… гордост за нейния кураж и решителност.

— Браво на теб, улучи го от първия път — отбеляза одобрително леля Уини и се спусна по стълбите. Смаян, Джейк установи, че тя също е въоръжена с пушка.

Кейтлин примигна, сякаш се будеше от сън.

Старата дама застана до племенницата си и насочи пушката към мъжа, който се гърчеше от болки от другата страна на оградата.

— Много си добра, Кейтлин. Ако ти не беше стреляла, аз щях да го довърша — нищо, че зрението ми вече не е така добро, както преди.

Кейтлин примигна слисано.

— Ти… ти държиш пушка?

Сините очи на Уини засвяткаха.

— Милата ми, ти май вярваш, че Сейнт Луис винаги е бил бастион на цивилизацията! Някога и там животът беше див и суров като на запад. Аз улучвах бик от сто крачки точно в тила.

Джейк се засмя тихо, скочи от коня и мина през оградата.

— Е, признавам, че не са ме заплашвали негодници като този — продължи с усмивка Уини. — Би трябвало да избирате приятелите си по-грижливо, Джейк.

Той се наведе и целуна сбръчканата й буза.

— Благодаря, лельо Уини. Обещавам да последвам съвета ви.

Уинифред се изчерви поласкано.

Джейк се обърна към Кейтлин, взе пушката от ръцете й и я прегърна. Тя се облегне трепереща на гърдите му.

— Ти ми спаси живота, диво коте — пошепна в ухото й той.

Кейтлин, все още в шок, механично поклати глава. Само до преди няколко мига беше твърдо убедена, че не е способна да стреля по човек… с твърдото намерение да го убие.

Леля Уини успокоително помилва ръката й.

— Направи, каквото трябваше, Кейтлин. Понякога се налага да прибегнем до насилие, за да защитим хората, които обичаме.

Кейтлин кимна несигурно.

— А къде е Райън?

— В къщата — отговори Уинифред. — Заповядах му да си стои в стаята и го заплаших, че ако не ме послуша, никога вече няма да язди кон. Не би било зле да се погрижите за простреляния, Джейк.

Той кимна и без да изпуска пушката от ръцете си, отиде при Гриймс, който се гърчеше и стенеше. Коленичи пред него и разкопча ризата. Раната в рамото не изглеждаше опасна. Джейк свали шалчето от врата на ловеца и го притисна върху кървавата дупка.

Разнесе се тропот на конски копита и Джейк вдигна глава. Група ездачи наближаваха ранчото в луд галоп. Джейк позна брат си Слоан начело, зад него препускаха съдията Нетерсън и Дела Пъркинс. И тримата бяха въоръжени.

Ездачите спряха запотените си коне близо до ранения.

— Ранен ли си? — попита бързо Слоан.

— Не. Добре съм.

— Какво се случи? — попита Нетерсън.

— Този тип претърпя малка злополука.

Слоан се засмя тихо.

— Мислех, че имаш нужда от помощ, малки братко, но трябваше да знам, че ще се справиш сам с такава дреболия.

— Без помощ нямаше да успея — отвърна Джейк и посочи с глава Кейтлин и Уини. — Познаваш ли лелята на Кейтлин? Мисис Уинифред Тръскот.

— Не съм имал удоволствието — Слоан вдигна ръка към шапката си и удостои лелята с известната макордова усмивка. — Много се радвам да се запозная с вас, мадам.

Уини го измери с внимателен поглед и кимна одобрително.

— Удоволствието е изцяло мое, млади човече. Сега разбирам какво е изстрадала племенницата ми. Нищо чудно, че жените от околността си губят ума при наличието на двама такива мъже.

Кейтлин се изчерви и побърза да представи леля си на съдията. Уинифред поздрави Лутър Нетерсън и Дела Пъркинс, чиито ярък грим подчертаваше професията й, със същата учтивост.

— Защо решихте, че се нуждая от помощ? — попита Джейк.

— Един каубой дойде в салона и съобщи, че е видял Гриймс да препуска към ранчото Кингсли. Веднага тръгнах, за да те предупредя, и срещнах по пътя съдията и Слоан.

— Ще отведем този тип при лекаря — каза Нетерсън и посочи Гриймс, който се бе свил на земята и стенеше през стиснати зъби.

След бърз поглед към Кейтлин леля Уини пое командата.

— Отнесете го в бараката. Ще го превържа набързо, за да не му изтече кръвта. После ще го сложите в каретата.

— Само момент — помоли Джейк, бръкна в джоба на Гриймс, извади снопче банкноти и ги връчи на Кейтлин. — Тези двеста долара са твои.

— Да — отговори кратко тя и изгледа унищожително ловеца на глави.

Нетерсън и Слоан слязоха от конете и отидоха да вдигнат ранения.

— Спрете! — извика дрезгаво Гриймс и се обърна към съдията — Не бива да позволявате на Макорд да избяга! Ваш дълг е да го арестувате.

— Не виждам защо — отговори спокойно Нетерсън.

— Той е ограбил банка и е убил човек!

Гриймс извади от джоба на жакета си смачкан лист хартия и го връчи на съдията. Нетерсън разгъна листа и внимателно прочете обявата. После се обърна към Джейк и му посочи портрета.

— Това си ти, Джейк. Като представител на закона съм длъжен да те арестувам.

— Не бива да го правите! — извика ужасено Кейтлин, а Слоан направи крачка напред.

— В момента обаче имам друга работа — продължи спокойно съдията. — Трябва да се погрижа за раните на този човек, а това ще отнеме време. След това ще изпълня задълженията си на пазител на закона.

Всички присъстващи разбраха, че той дава шанс на Джейк да избяга, и си отдъхнаха. Гриймс избълва няколко ядни проклятия.

— Съветвам ви да си държите езика зад зъбите, мистър — предупреди го съдията. — Тук присъстват дами.

— Не е нужно да ме арестувате, Нетерсън — отвърна равнодушно Джейк. — Щом се погрижите за Гриймс, сам ще дойда с вас в града.

Кейтлин извика тихо. Слоан я погледна укорително.

— Мисис Тръскот, покажете ни пътя, ако обичате.

Двамата мъже вдигнаха ранения и последваха Уинифред в бараката.

Дела погледна нерешително Джейк, който не сваляше очи от Кейтлин, и се покашля.

— Е, аз ще си тръгвам. Исках само да се убедя, Джейк, че не ти се е случило нищо лошо.

Той се обърна към нея и се усмихна сърдечно.

— Много ти благодаря, че се втурна да помагаш, Дела. Прекрасно е да знам, че имам приятели.

Кейтлин изпъна рамене и се приближи към коня на Дела.

— И аз ви благодаря от цялото си сърце. Добре, че има хора, загрижени да спасят Джейк, когато той сам не иска да се спаси.

— Дано го вразумите — каза Дела и обърна коня си. — Разбрах, че съм се излъгала, мисис Хъгс. Сега знам защо Джейк се е побъркал по вас и защо вие го отблъсквате. Не му позволявайте да ви надвие, миличка. Някои мъже просто не искат да пораснат.

Дела намигна весело на Кейтлин, смушка коня си и препусна към града.

Джейк не се помръдна от мястото си. Между двамата се възцари ледено мълчание.

Преживяният страх бе изцедил нервите на Кейтлин. Мисълта, че Джейк ще влезе в затвора, че ще го осъдят и обесят, я докарваше до лудост. Внезапно я обзе луд гняв и тя стисна ръце в юмруци.

— Ти си полудял! Защо каза на Нетерсън, че ще отидеш доброволно с него?

Джейк я погледай упорито, но не отговори.

— Дявол да те вземе, Джейк! — търпението й ей сега щеше да свърши. — Толкова ли не разбираш, че трябва да бягаш?

— Нима искаш пак да се скрия?

— Да!

Лицето му помрачня още повече.

— Съжалявам, Кет. Няма да бягам.

— Моля те, Джейк! Тук не си сигурен за живота си. Не искам да лежиш в затвора. Не искам да те обесят.

— И аз не искам да лежа в затвора, Кет, но вече няма да бягам.

Кейтлин беше безпомощна. Джейк срещна погледа й и мрачно поклати глава.

— Ти никога не си ми вярвала.

— Това… това не е вярно.

— О, да, вярно е. Ти повярва на баща си, когато ти каза, че коварно съм убил брат ти. Сега вярваш, че съм убил човека от банката.

— Не, аз…

— Беше готова да платиш на Гриймс хиляда долара, за да го отклониш от следата ми.

— Джейк, ти не разбираш…

— Тогава ми обясни.

Сърцето му беше пълно с гняв и отчаяние. Кейтлин не му вярваше. Искала е да подкупи Гриймс, защото смята, че той е извършил убийството. Осъдила го е… А най-страшното беше, че е крила от него съществуването на сина му.

Обзет от болка, Джейк затвори очи.

— Джейк — пошепна умолително Кейтлин, — знам, че не си убиец. Страхувах се за живота ти. Не можех да позволя ловецът на глави да ти стори нещо, все едно виновен ли си или не. Той те търси и иска да те отведе в Ню Мексико жив или мъртъв… и аз умирах от страх, че ще те отведе мъртъв.

Един мускул на лицето му потръпна. Можеше веднага да разсее страховете й, но не го направи. Инатът победи съчувствието. Нека се помъчи още малко, помисли си злобно Джейк. Беше му писнало да се защитава, да се извинява. Щом Кет не иска да му вярва, той няма да се унижава пред нея.

— Не е нужно да се оправдавам пред теб — отвърна беззвучно той.

— Не искам от теб да се оправдаваш, Джейк.

— Лъжеш. Откакто съм се върнал в Колорадо, само това правя — оправдавам се пред теб. Трябваше да се боря за всяка твоя усмивка. Все още смяташ, че съм недостоен да бъда баща на Райън…

— Не… вече знам, че ще бъдеш добър и нежен баща.

— Искаше да ми отнемеш Райън. Каза ми го само преди половин час.

— Нямах това предвид, Джейк. Бяха полудяла от страх. Исках да избягаш…

— Няма да бягам.

— Трябва, Джейк!

Кейтлин го гледаше умолително. Само да знаеше как да го убеди, че е в опасност. Когато Гриймс стреля по него, я обзе див ужас. Беше готова хладнокръвно да убие човек, предпочиташе тя да умре, но да спаси живота на Джейк. Каква ирония на съдбата — тъкмо тя, която мразеше насилието и искаше да спре кръвопролитията, бе усетила каква сила има жаждата за кръв. За определени неща човек си струваше да се бори, струваше си да умре. За семейството си и за хората, които обичаше. За Джейк.

Кейтлин затвори очи. Най-сетне беше наясно с чувствата си. Седмици наред беше лъгала себе си. В началото си внушаваше, че Джейк вече не означава нищо за нея. После реши да си поиграе със старите чувства, да ги разпали отново, без да носи последствията. Ала любовта й към Джейк беше по-силна и по-дълбока от физическата страст. Ако се наложи, тя беше готова да даде живота си за него. Не би понесла да го загуби отново.

Сълзите я задушиха и тя се отпусна на колене пред Джейк. Струваше й огромно усилие да не го прегърне и да го моли, хълцайки. Стисна зъби и произнесе твърдо:

— Джейк, трябва да бягаш. Трябва да се махнеш оттук. Ако те осъдят, ще те обесят.

Молбата й го трогна. Той изтри една сълза от лицето й и отговори глухо:

— Няма да те оставя сама, Кет. Никога вече. Четири години живях без теб и това беше ад.

— Няма да си сам, Джейк. Ще тръгнем заедно. Райън и аз ще дойдем с теб.

В зелените очи светна искра.

— Готова си да тръгнеш с мен? Да водиш живот на човек извън закона?

— Да… защото само така ще попреча да те убият. Ще се омъжа за теб, Джейк — още днес, ако искаш. Ще бъда до теб, където и да отидеш.

Той се усмихна тъжно. Готовността на Кейтлин да се пожертва разкъса сърцето му.

— Мислех, че виждаш в мен само бандита…

— Не… — гласът й трепереше. — Ти си добър човек. Сърцето ти е добро.

— Аз убивах, за да остана жив, Кет.

— Въобще не ме интересува. Аз те обичам. Не мога да живея без теб.

Четири години беше чакал да чуе тези прости думи. Имаше чувството, че дебелите железни вериги, стегнали гърдите му, се разкъсват.

— А Райън? Не те ли е страх, че може да му се случи нещо?

— Да, умирам от страх, но… ще рискувам. Ако някой може да закриля детето ни, това си ти.

Джейк бавно поклати глава. Тя не само се беше съгласила да се омъжи за него, но бе готова да водят заедно живот на бегълци. И това след толкова седмици противене! Той обаче не можеше да приеме подобна жертва.

— Не, Кет. Не съм готов да поема риска. Няма да изложа нито теб, нито сина си на такъв живот. И самият аз вече отказвам да водя живот на беглец. Няма да позволя да ме гонят като диво животно.

Кейтлин направи още един отчаян опит.

— Бихме могли да отидем на изток, Джейк. Не непременно в Сейнт Луис. Някъде, където никой не ни познава и не знае нищо за миналото ти. На място, където Райън ще расте като нормално дете.

Той отново поклати глава.

— Вече сме говорили за това. Един ден миналото непременно ще ме застигне.

Кейтлин стисна ръце в юмруци.

— Джейк…

— Не, Кет. Вече няма да бягам като страхливец и няма да възпитавам сина си в страх. Ще живея тук. Освен това — добави много по-меко той, — най-добре е да сме при семействата си. Помисли как ти помогна леля ти. Или Слоан на мен. Тук е родината ми, тук са корените ми. Няма да ги напусна.

Очите й плуваха в сълзи и тя ги изтри ядно. Имаше чувството, че говори на стена. Той просто не я чуваше.

— Дяволите да те вземат, Джейк… никога не съм виждала такъв твърдоглав глупак.

— С едно изключение — усмихна се Джейк. — Ти ме биеш по всички показатели.

Вбесена от ненавременната му шега, тя се надигна. Джейк я задържа.

— Искам поне този път да ми имаш доверие, Кет.

Тя го погледна мълчаливо.

Той целуна бегло треперещите й устни.

— Омръзна ми да съм от тъмната страна на живота. Ще се предам на съдията. Ще вляза в затвора и ще изляза едва когато докажа невинността си. Ако не, ще отида на бесилката.