Никол Джордан
Прокуденият (7)

6

Кейтлин следеше с подозрителен поглед мъжа, настанил се на кухненската й маса. Небрежната поза не беше в състояние да прикрие дебнещия поглед, от който я побиваха тръпки.

Красивото, остро изсечено лице на Джейк все още носеше следите от сбиването, което беше предизвикал. Зеещата рана на бузата му беше покрита с кървава коричка. Непокорните руси коси висяха по челото му. Някога тя щеше да посегне и да ги приглади. Днес обаче… Кейтлин прехапа устни.

По-добре да си гледа кафето. Тя вдигна кафеника с треперещи ръце и го остави настрана. После взе да рови в чекмеджето с надеждата да открие дезинфекционно средство и пластир. Наля вода в едно легенче и го сложи на масата.

— Трябва да почистя и да превържа раната, иначе ще остане грозен белег — заяви тя, стараейки се гласът й да звучи делово.

Джейк се облегна назад и обърна ранената си буза към светлината. Беше прекрасно отново да почувства загрижеността й, макар да му липсваше нежността, с която някога превързваше раните му.

Кейтлин опипа подутината под окото му и той изкриви лице.

— Ау… доставя ли ти удоволствие да ме мъчиш?

— Пада ти се. Би трябвало да се засрамиш. Един зрял мъж не се бие по кръчмите.

— Беше само безобидна размяна на удари.

— Безобидна? — Кейтлин гневно изстиска ленения парцал. — Съдия Нетерсън докара един от нашите работници полумъртъв. Мога да си представя как са изглеждали другите участници. Нима не помисли, че някой може да се прости с живота? Да не говорим, че отново си раздухал старата вражда.

Той изкриви лице.

— Никога не съм твърдял, че съм светец. Но и ти никога не си искала светец — в гласа му прозвуча подигравка.

— Със сигурност не искам избухлив пияница, какъвто беше баща ми, отново да насъсква хората едни срещу други — отвърна злобно Кейтлин.

Внезапно въздухът помежду им отново завибрира от напрежение. Тъмното минало отново ги обгърна.

Джейк извърна поглед и изтърпя стоически, докато тя изми засъхналата кръв и залепи пластир върху раната. Спомни си, че беше изтръгнала от него обещанието никога повече да не участва в сбиване, и беше готов да се закълне, че в момента и тя мисли за това. Защото видя болката в очите й.

Той не бе сдържал обещанието си — но и тя не изпълни своето обещание да се омъжи за него.

Кейтлин му обърна гръб и остави легенчето в мивката. Усещаше погледа му в гърба си и трепереше. Стисна здраво зъби и се опита да се овладее. Трябваше да поговорят за важни неща и не биваше повече да отлагат разговора. Първо ще му се извини за ужасната несправедливост, причинена му от баща й. Изпитваше потребност да му признае, че е отвратена от лъжите, които Адам Кингсли е разпространявал по негов адрес и които едва не са разрушили живота му.

— Джейк… — поде тя с тих глас, не смеейки да го погледне. — Прости ми, че се усъмних в теб. Сега знам, че обвиненията на баща ми са били несправедливи. Знам, че ти не си виновен за смъртта на Нийл. Не си могъл да постъпиш другояче. Знам, че е много късно за извинения, но все пак… прощавай.

— Сега вярваш ли ми? — гласът му прозвуча задавено, скептично. — Какво промени мнението ти?

— Говорих с Пласидо. Той потвърди твоя разказ за случката. Действал си в законна самоотбрана.

Защо не ми повярва, когато аз ти го казах? Защо изгуби доверието си в мен? Тези горчиви въпроси останаха неизказани между тях.

— Флорес каза ли ти защо е искал да ме види на бесилката? — попита подигравателно Джейк.

— Той… бил е принуден. Баща ми го е заплашил да го изхвърли от работа. Жена му и децата му са щели да умрат от глад.

— Не се учудвам. Баща ти беше чудовище.

Кейтлин хвърли предпазлив поглед през рамо. Устните на Джейк бяха ядно стиснати. Явно извинението й не му беше направило особено впечатление.

— Джейк… разбирам, че искаш да си отмъстиш. Но те моля, остави Пласидо на мира. Той съжалява за стореното. Накрая е намерил сили в себе си да каже истината. Благодарение на него си свободен. Сам е отишъл при Слоан и му е признал истината.

Молбата й го смекчи.

— Знам, че е ходил при Слоан — отвърна глухо той. — Няма да сторя нищо на бедния овчар, Кет. Искам да забравя тази проклета история и да заживея в мир.

Кейтлин се обърна и го погледна изпитателно. Звучеше искрено. Тя седна срещу него, стремейки се да запази повечко разстояние помежду им. Той вече не я гледаше дебнещо, както преди малко, а бе устремил поглед към върховете на ботушите си.

Кейтлин усещаше съвсем ясно гнева, горчивината, омразата му.

Искам да живея в мир — каза той. И тя искаше същото. Да погребе страданието и омразата. Досега не се беше замисляла колко е страдал Джейк от причинената му несправедливост. Само собствените й душевни страдания бяха важни за нея, тъгата, която разкъсваше сърцето й. Джейк сигурно е страдал не по-малко. Той бе принуден да напусне родната земя, да се раздели със семейството си. Четири години го гонеха като престъпник.

Кейтлин впи поглед в лицето, което някога беше обичала. Животът на човек извън закона го бе променил. Джейк й бе станал чужд.

Тя се наведе, опря ръце на масата и попита тихо:

— Ти ми каза, че си бил тежко ранен… при стрелбата… Какво се случи, след като оздравя?

— След като разбрах, че ме търсят за убийство? — Джейк вдигна глава и продължи безизразно: — Отидох в Ню Мексико и се наех при един богат говедовъд, който имаше нужда някой да го пази от враговете му. Работих като платен стрелец.

— Ти… ти си убивал за пари?

— Когато се налагаше — като видя ужасеното й лице, той изкриви уста в нерадостна усмивка. — Трябваше да оцелея, Кет. Слоан се опитваше да ми праща пари, но неуспешно. Трябваше да печеля хляба си.

По лицето на Кейтлин се отразиха всички чувства, които я вълнуваха: тъга, обезкураженост… и нещо като отчаяние.

— Не ме интересуваше какво работя.

— Но ти… ти непрекъснато си нарушавал закона.

Джейк се изсмя горчиво.

— Да, права си — убиваше мъже, които го преследваха, за да получат премията, обявена за главата му. Убиваше и невинни, които се изпречваха на пътя му. И до днес го преследваше лицето на едно хлапе, бледо и нещастно… Щеше да живее с тази вина до края на дните си. Не можеше да разкаже тази история на Кет. Не би могъл да понесе ужаса в очите й, когато узнаеше какво е правил.

Не искаше да се извинява и въпреки това…

— Можех да преживявам само с оръжие в ръка. Наградата, обявена за главата ми, ме лиши от избор.

— Аз… разправят, че си убил поне дузина мъже. Вярно ли е?

— Горе-долу.

При това признание стомахът й се сгърчи от болка. Досега се беше надявала, че слуховете преувеличават.

— Сигурно не знаеш колко много жадни за кръв и пари негодници се мотаят оттатък — добави беззвучно той. — Исках само да остана жив.

— Разбирам, че си водил труден живот.

— Не живот, а бягство. Да, трудно беше. Затова съм такъв. Суров, недоверчив. Научих се да не вярвам на хората.

Болката в гласа му я трогна.

— Все още ли бягаш? — попита тихо тя. — Нападението над банка в Ню Мексико, при което бил убит служител… — не можа да завърши изречението.

Джейк стисна зъби. Лошата му слава беше заслужена и той не се гордееше с това, което бе правил. Ала беше твърде горд, за да се оправдава пред Кет или да й разказва живота си ден по ден. Някои от нещата, които беше извършил, бяха непростими. Понякога вземаше лоши решения, за които щеше да съжалява до края на живота си. Когато го обвиниха в убийството на Нийл Кингсли и изгуби всичко, което имаше значение за него, се изпълни с презрение към смъртта. През годините, когато го гонеха ловци на глави, душата му се изпълни с отрова и той стана студен, недоверчив, дори жесток. Ала истинската причина, поради която не пожела да отговори на Кейтлин, беше упоритостта му — дяволски ирационална. Все още очакваше тя да вярва в невинността му, да не иска обяснения.

— Сигурно обявите с портрета ми все още висят по много магазини и кръчми — отбеляза остро той, без да даде исканото обяснение.

Кейтлин прехапа устни. Джейк я гледаше студено, отблъскващо, но най-страшна беше празнотата в очите му. Сърцето й се сви от болка. Този корав човек носеше в душата си отворени рани. Изведнъж й се дощя да го прегърне утешително.

Джейк вдигна рамене и смени темата:

— А ти какво прави през всичките тези години?

— Изградих си спокойно и сигурно съществуване в Сейнт Луис.

— Какво правиш там.

— Водя тих, мирен живот. Учителка съм в уважавано девическо училище. Интернат за момичета от добри семейства.

— Звучи добре.

— Преподавам на ученичките си четене и писане, добри маниери… — подигравателната усмивка на Джейк я разсърди. — Няма какво да се смееш, Джейк Макорд — укори го остро тя. — Аз винаги съм имала по-добри маниери от теб. Притежавам всички необходими умения, за да науча младите дами как да се държат в обществото.

— Не се съмнявам в това, котенце — ухили се той. — Не е нужно веднага да ме нападаш. Просто си спомних как някога се подиграваше на изтънчените хора.

— Аз ти говоря за добро поведение в обществото. И сега мисля, че не е нужно да се прекалява и не харесвам показността. Но ако си спомням добре, ти открай време презираше добрите маниери.

— Опасявам се, че не съм се променил и до днес — отвърна той и очите му светнаха развеселено.

Кейтлин взе решение да не се поддава на предизвикателствата му.

— Училището принадлежи на моя добра приятелка — продължи да разказва тя. — Казва се Хедър Ашфорд и е директорка. Дава ми свободата да организирам уроците, както намеря за добре.

— Каза ми, че имаш син — рече тихо Джейк, след като тя не пожела да спомене детето си. Погледна я в очите и помоли: — Разкажи ми за него.

Кейтлин трепна уплашено.

— Какво искаш да знаеш?

— Как се казва?

— Райън. Ирландско име. Кръстих го на брата на майка ми. Хубаво дете. Има моите черни коси и… очите на баща си.

Джейк повярва, че е усетил в гласа й болка. Очевидно много обичаше сина си. Дали е обичала и съпруга си?

— На колко години е синът ти?

Кейтлин се поколеба.

— Скоро ще стане на три.

— Не си губила много време да ме замениш — отбеляза провлечено той.

— Ти изчезна, без да кажеш нито дума.

— Сега съм отново тук.

— Това няма значение.

О, как да няма значение, Кет? — запита се вбесено той.

— А съпругът ти… обичаше ли го? — въпросът заседна в гърлото му.

— Да.

Идеше му да си удари шамар. Очите й бяха станали меки, нежни, почти както преди. Дали да грабне чашата и да я хвърли към стената? Искаше да изтрие този поглед, искаше да я принуди да забрави онзи тип, който беше лежал в леглото й, притежавал тялото и сърцето й. Бащата на детето й.

Погледът му падна върху лявата й ръка. Тя носеше венчалната халка на починалия си съпруг — скромна златна халка, каквато и той възнамеряваше да й купи преди четири години. Това трябваше да е неговият пръстен. Неговият син.

Ревността разяждаше вътрешностите му като солна киселина. Представи си как тя се люби със съпруга си — или с други мъже. У Кейтлин гореше огън и властно привличаше мъжете.

— Той ли беше единственият? — попита задавено Джейк.

— Единственият в какво?

— Единственият, когото си пуснала в леглото си. Или имаше и други?

Кейтлин го изгледа с неподправен ужас. Какъв безсрамник!

— Това изобщо не те засяга — отвърна сковано тя. — Не съм имала друг мъж, освен теб и съпруга си. А ти какво ще кажеш за себе си? — в гласа й прозвуча презрителна ирония. — Колко жени си имал, след като се разделихме?

Джейк не отговори. Отдавна беше престанал да брои колко жени са минали през леглото му. Десетки бегли приключения в далечни градове. Жените му помагаха да забрави, макар и за кратко. Прелестите им бързо избледняваха, защото винаги ги сравняваше с пламенното чернокосо девойче, което трябваше да напусне. Той беше обсебен от Кет — и внезапно разбра, че така ще е до края на живота му.

— Нищо на света не може да бъде по-добро от онова между нас — рече тихо той.

Зелените му очи се потопиха в нейните. Знаеше, че и Кейтлин помни миналото, виждаше тъгата в погледа й. Искаше да прогони тази тъга, да изличи мъката и отчаянието от лицето й.

— Помниш ли как се любихме за първи път, Кет? — попита все така тихо той.

Тя отвори уста, но не каза нито дума.

Джейк гледаше пълните й устни и мислеше за първата целувка, която го разтърси до дън душа. Никога нямаше да забрави как я бе любил за първи път, как тя се вкопчваше в него с диво желание. Помнеше хълцането й, стихийното, безкрайно красиво чувство, когато най-сетне се съедини с нея. Беше чудно хубаво и в същото време ужасно болезнено. Никога не бе узнал защо онзи ден Кейт беше толкова отчаяна, само подозираше, че е нещо, свързано със семейството й.

— Престани, Джейк — пошепна тя.

Той усети как от дъното на душата му се надигна болка, примесена с копнеж, който го беше измъчвал четири години. Погледът му се плъзна по копринената й коса, осветена от лампата. Слабините му моментално набъбнаха.

Бавно премести поглед към гърдите й. Узрели и пълни. Сигурно щяха да изпълнят съвършено в ръката му. Представата как ще вземе в уста набъбналите зърна го възбуди още повече.

Представи си как сваля тъмносиния халат от раменете й и веднага видя съвършената извивка на хълбоците, стройните крака. Представи си как тя разтваря бедрата си за него…

Искам да те докосвам — искаше да й каже той. — Искам да те държа в обятията си, да те милвам и да усещам твоите милувки. Откакто те изгубих, съм безкрайно самотен. Вече не понасям самотата.

Погледът му се върна към устата й и потъмня. Между тях все още имаше нещо. Дори след ужасните страдания през изминалите четири години. Връзката им можеше да бъде съживена.

— Помниш ли, Жулиета? — попита настойчиво той.

Споменът я задушаваше.

— Престани — повтори дрезгаво Кейтлин. Не искаше да си спомня колко сладка и невинна беше любовта им, преди животът да ги раздели.

Тя извърна поглед, за да не се потопи в зелените дълбини на очите му, и се опита да смени темата.

— Какво… какво смяташ да правиш след завръщането си?

Джейк се откъсна за миг от копнежа и желанието.

— Вече ти казах. Ще започна отначало.

Мечтите му бяха станали по-скромни, но все пак ги имаше.

— Ще подредя живота си.

— Ще останеш ли в ранчото на брат си?

Джейк вдигна рамене. Не познаваше добре тукашните хора и не се интересуваше от тях.

— Засега да. Половината ранчо е мое, но Слоан се справя и без мен. Говедовъдството вече не е доходно както преди. Имам други планове, но…

Искаше да й каже, че ще започне нов живот, но само с нея. Четири години беше мислил непрекъснато за нея, без да разбере какво го тласка да се върне вкъщи. Едва когато преди два дни я видя отново, когато я прегърна и целуна, осъзна какво е изгубил. Сега знаеше, че се е върнал да я вземе. Само тя можеше да изпълни празнотата в душата му. Без нея нямаше бъдеще.

Доскоро вярваше, че сърцето му е мъртво, но сега разбра, че само е спало, докато се появи тя. Искаше да я обича, да се грижи за нея, да я закриля.

Знаеше, че тя ще се отбранява, ще се бори с него. Беше подготвен за реакцията й, дори се радваше на предстоящото преживяване.

Джейк стисна зъби. Слабините му пулсираха неудържимо.

— А ти? — попита той с привидно спокойствие. — Доколкото разбрах, имаш намерение да продаваш.

Тя сведе глава.

— Да. Веднага щом намеря добър купувач.

— Не е нужно да продаваш, Кет.

— Напротив. Не мога да живея тук. Не искам. Прекалено много кръвопролития и сълзи.

— Искаш да живееш далече, така ли?

— Преди четири години се махнах и си изградих нов живот. За мен и за сина ми.

Джейк протегна ръка към нея, но тя побърза да се отдръпне. Паниката в очите й го прободе болезнено.

Най-ужасното беше, че тя се страхуваше от него. Кейтлин осъзна, че го е засегнала и съжали, но в никакъв случай не биваше да допуска той да я докосне. И без това й беше много трудно да запази самообладание. Сърцето й беше пълно с тъга. Всичко беше изгубено. Невъзвратимо. Джейк трябва да разбере, че в живота й вече няма място за него. И в сърцето й. Трябва да го държи на разстояние.

Джейк вдигна шапката си и я завъртя между пръстите. Трябва да намеря пътя към нея, каза си той с мрачна решителност. След малко кимна замислено.

— За враждата си напълно права. Тази война продължи твърде дълго — направи кратка пауза и добави: — Би могла да сложиш край.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя подозрително, но и заинтересувано.

Джейк се оживи. Поне бе привлякъл вниманието й.

— Ти можеш да сложиш край на междусъседската война. Баща ти е мъртъв, а той беше най-големият подстрекател. Той подклаждаше кървавите сблъсъци.

— Аз нямам влияние върху никого.

— А би могла, ако се постараеш малко.

Кейтлин поклати глава.

— Моето място вече не е тук, Джейк. Предпочитам да стоя настрана. Искам да живея мирно и спокойно.

И той искаше мир. Искаше да се отърве от болката, която го измъчваше от четири години.

— Наистина ли мислиш, че ще намериш сериозен купувач за парче земя, по чиито граници от години стават битки? Никой няма да ти даде добра цена за такова ранчо.

Макар и неохотно, Кейтлин кимна. Никой разумен човек не би приел да заживее сред смъртта и разрушението, които царяха тук от двадесет години. Ако успееше да постигне мир, или поне примирие, цената на ранчото със сигурност щеше да скочи.

— Аз бих могъл да говоря със Слоан — предложи Джейк. — Мисля, че е отворен за разумни доводи.

— Наистина ли ще го направиш? Защо?

— Защото е време да сложим край на безсмислената война. Писна ми да водя битки.

Мисълта, че Джейк ще зарови томахавката на войната, почти я уплаши — досега беше мислила, че той търси само отмъщение и разплата.

— Помисли за тази възможност, Кет — продължи настойчиво той. — Няма да имаш по-добър шанс. Заедно можем да променим много неща.

Да, ако действат заедно, сигурно ще сложат край на войната. Проблемът беше, че тя не желаеше да работи с него. Не искаше да има нищо общо с бившия си любовник.

Но… какво, ако вземе нещата в свои ръце? Ако отиде да поговори със Слоан, той сигурно ще я изслуша и ще приеме да сключи примирие. Трябваше много внимателно да обмисли тази възможност.

— Не искам да си отидеш, Кет — гласът на Джейк прозвуча като настойчив шепот.

Тя се усмихна предизвикателно.

— Странно, наскоро Върнън Уайтфийлд ми каза същото.

— Учителят?

Острият му тон я стресна. Трябваше ясно да му заяви, че двамата с него няма общо бъдеще. Каквото и да бяха преживели, нямаше връщане назад. Мечтите им бяха разбити.

Кейтлин се наведе през масата и улови погледа на Джейк.

— Време е да приемеш, че всичко свърши, Джейк.

— Не искам — отговори упорито той.

— Трябва. Четири години са много време. Тогава бяхме млади и глупави…

— Ти беше млада. А аз бях един проклет глупак. Трябваше да се махнем оттук веднага щом решихме да се оженим. Трябваше да те отведа далеч от това проклето място.

Кейтлин преглътна мъчително.

— Онова, което беше някога… свърши. Окончателно.

— Нашата връзка не е минало, Кет. Аз все още те желая. Ти също ме желаеш. Когато те целунах при първата ни среща… ти реагира както някога. Сигурен съм, че реагира.

Тя затвори очи, проклинайки Джейк за непогрешимия му усет. Защо трябваше да буди спомените й? Тя искаше да ги погребе. Събра цялата си смелост и се принуди да го погледне. Трябваше да му устои. Трябваше да мисли за сина си. По ръцете на Джейк лепнеше кръв. Мъж с такова минало не беше пример за детето й.

— И как си представяш бъдещето? Отново да станем любовници?

Той се усмихна замечтано.

— Това би било началото.

Тя поклати глава и се постара да говори ясно и разумно.

— Не. Няма да рискувам доброто си име. Райън не бива да израсне като син на леконравна майка.

— Аз ще бъда много дискретен.

Кейтлин се ядоса. Шегите му отиваха твърде далеч.

— Може и да си прав. Но аз никога няма да забъркам сина си в скандал. Достатъчно лошо беше, че баща ми ме нарече курва… — тя млъкна, болката стегна гърлото й.

Лицето на Джейк омекна.

— Толкова лошо ли беше? Той сигурно ти е причинил болка…

— Той ме нарече всякаква. Но не ме е докоснал. Искаше да ме изгони от къщи, но ми остави достатъчно време да се приготвя. Заповяда ми да напусна мястото, където съм се опозорила, и да ида да живея при леля ми — тя се изсмя горчиво.

— Наистина ли мислиш така? Че онова, което сме правили, е позорно?

Кейтлин безмълвно поклати глава. Не се срамуваше от любовта си. То не беше грях, нито тогава, нито днес.

Джейк я наблюдаваше мълчаливо. И той носеше вина за изгонването й от къщи. За нея е било ужасно да загуби семейството си. Никога вече нямаше да й причини болка.

Може би наистина беше по-добре да стои далече от нея. Да си я избие от главата, да не я измъчва повече. Тогава бъдещето му се очертаваше като през последните четири години, когато беше минал през ада. Не, нямаше да се откаже от тази жена.

— Бихме могли да се оженим.

Кейтлин издиша шумно и го изгледа смаяно.

— Пак ли си играеш с мен, Джейк?

— Това не е игра, Кет.

— Ти заплаши да ми отмъстиш за онова, което ти е сторил баща ми.

— Казах го само защото бях бесен.

— А как беше преди четири години? — Кейтлин искаше да е съвсем сигурна. — Да не би да си ме прелъстил само защото бях лесна плячка? Или защото си ме искал чисто физически? Или пък си ме преследвал, за да отмъстиш на баща ми?

Джейк зарови пръсти в косата си.

— Не беше само физическо желание, по дяволите! И в никакъв случай не беше от желание за отмъщение. Исках да се оженя за теб. Не съм го казвал на никоя друга жена. Какво да направя, за да ми повярваш?

Да кажеш, че ме обичаш. В сърцето й пламна измамна надежда.

— Наистина ли щеше да се ожениш за мен?

Зелените му очи се присвиха.

— Откога си започнала да схващаш толкова трудно?

Сърдитият отговор й вдъхна повече сигурност и от най-сладкото ласкателство. Въпреки това поклати глава.

— Няма значение. Не мога да се омъжа за теб, Джейк.

— И защо? Защото ще се срамуваш да се обвържеш с убиеца на брат си?

— Това не е… единствената причина — тя знаеше, че ще предаде паметта на брат си, но другата причина беше много по-важна. — Съвсем честно ще ти кажа: не искам синът ми да има баща насилник.

Джейк стисна зъби.

— Той е много важен за теб, нали? Синът ти, искам да кажа.

— Да — гласът й прозвуча дрезгаво. — Той е най-важният за мен.

— Някога и аз бях много важен за теб.

— Сигурно. Но чувствата ми се промениха — сърцето й се свиваше от болка и тъга. — Аз вече не те познавам, Джейк.

— Толкова ли съм се променил?

— Да… да, променил си се.

Очите й плуваха в сълзи. Някогашният Джейк беше човек на честта, с добро сърце, силен и нежен. Някогашният й любим беше мил и великодушен. А този корав чужденец… той й беше непознат.

За нейно голямо учудване и облекчение той се облегна назад, отпусна ръце върху облегалките на стола и я загледа мълчаливо.

— Е, добре — проговори след малко. — Значи няма да се оженим. Но ще бъдем приятели. Това ли е, което искаш?

Кейтлин знаеше как да се справи с горчивината и гнева на Джейк, дори с подигравките му. Но предложението да бъдат приятели я уплаши. Тя не искаше да има връзка с него. Не можеше да му вярва.

— Колко време мина, котенце? — попита той, когато тя не отговори.

— Какво имаш предвид?

— Откога не си била с мъж?

— Това изобщо не те засяга — отвърна рязко тя.

— Аз пък твърдя, че ме засяга.

Дързостта му провокира духа на противоречието и тя го изгледа унищожително.

— Ако имаше малко по-добра памет, нямаше да се опитваш да ме предизвикваш.

Джейк направи невинна физиономия и разпери ръце.

— Не те предизвиквам, Кет.

Така копнееше да я докосне, да усети под ръцете си топлината и мекотата на кожата й. Искаше да я види влажна и жадна, трепереща от желание той да я вземе. Искаше да й даде да разбере какво са изгубили и двамата — и какво могат да си върнат.

Погледът му се стрелна към вратата.

— В момента най-голямото ми желание е да те отнеса в спалнята ти и да те любя, докато и двамата не можем повече. Но съм твърдо решен да ти дам време.

— Време за какво?

— За да проумееш, че си принадлежим.

— Това няма да стане.

Той я огледа преценяващо.

— Да се обзаложим ли?

Дъхът й спря.

— Познавам те, Кейтлин. Познавам тялото ти. Знам как да те накарам да мъркаш от наслада.

Гласът му звучеше провлечено и тъмно, на устните му играеше многозначителна усмивка. Похотливостта, скрита зад тази усмивка, изостри сетивата й и те затрепериха от съзнанието за надвиснала опасност.

Кейтлин стисна ръце в юмруци. С проклетата си самоувереност той й даваше да разбере, че може да я направи щастлива. Колкото и да й беше неприятно, трябваше да признае, че копнее за любовта и страстта му. Ако сега, в този момент, протегнеше ръка към нея, тя нямаше да му устои. Любовният им акт щеше да е стихиен, бурен и чисто физически — а тя искаше много повече от плътска наслада. Имаше нужда от друг мъж.

— Дори да допусна мисълта отново да се любя с теб — отвърна тя бързо и задъхано, — а аз те уверявам, че няма да го сторя, на първо място стои синът ми. Дори само заради него няма да го направя. Той е единственият, който има значение за мен.

Джейк кимна.

— И с него ще се занимаем, когато му дойде времето.

— Престани, Джейк! Няма да ти позволя да пренебрегваш всичко, което казвам — изфуча Кейтлин, но бързо се овладя. — А сега е по-добре да си вървиш. Не искам да си тук.

— А къде, Кет?

В мислите ми, в мечтите и в сърцето ми — извика вътрешният й глас.

— Не и в къщата ми — отвърна сърдито тя. — В ранчото ми.

— Всъщност ти не искаш да си отида. Бъди честна.

Кейтлин вирна брадичка.

— Твърде много се надценяваш.

— О, така ли? — усмивката му беше топла и чувствена. — Добре, ще си отида, но първо трябва да ми направиш една услуга.

— Каква?

— Дай ми една целувка.

— Ти си полудял!

За неин ужас той стана и се запъти към нея. Кейтлин почувства желанието му и потрепери. Остана да седи на стола като вцепенена, само сърцето й биеше лудо.

— Джейк… нали ми обеща, че само ще си говорим…

— Само една целувка, Кет. Спомен за доброто старо време. Няма да направя нищо, което ти не искаш, кълна ти се.

Той улови ръката й.

— Аз… — Кейтлин облиза изпръхналите си устни. Той искаше да я прелъсти и тя беше безсилна.

— Погледни ме, Кейтлин.

Не можеше да го погледне в лицето. Веднага щеше да прочете в очите й колко силно го желае.

— За последен път — той вдигна ръката й към устните си и нежно започна да целува връхчетата на пръстите.

Не бива, мислеше си объркано тя, докато той внимателно я изправи срещу себе си. Сложи ръце на гърдите му, за да го отблъсне, но той я прегърна. Скована, тя зачака, не смеейки да диша.

Опита се да отвърне поглед, но напразно. Трескавото й дишане отекваше в потискащата тишина. Джейк вдигна брадичката й с един пръст. Сега ще я целуне и тя няма да устои на сладостта на устните му. Копнееше за целувката му, искаше да я вкуси още веднъж.

Силните му ръце обхванаха раменете й, той наклони глава и леко помилва устните й със своите.

Целувката беше само бегло докосване, но отприщи у нея същинска огнена стихия. Когато Джейк вдигна глава и я погледна, тя видя в очите му същия изпепеляващ пламък.

Той се наведе отново над нея и продължи да я вкусва. Тя беше неспособна да се помръдне. Докосването на устата му пареше, макар да беше безкрайно меко и нежно… живо… толкова различно от студените сенки на спомените й.

Прекрасно, повтаряше си замаяно Кейтлин. Целувката на Джейк беше толкова добре позната. Небесно блаженство. О, любов моя, какво стана с нас?

Тя продължаваше да стои неподвижна, макар че едва се удържаше да не захълца, когато устата му засмука нейната. Зажаднял, той пиеше от нейното скъпоценно вино и не можеше да се насити. Устата му се плъзгаше по устните й с обожание. Изведнъж целувката свърши и вдигна глава. Кейтлин беше готова да изкрещи. Сърцето й се разкъсваше от копнеж.

В очите му блестеше желание.

— Нима това не ти липсваше, любов моя?

— Джейк… — пошепна безпомощно тя. Той я привлече към себе си, остави я да почувства силното му тяло, горещината и твърдостта му. Кейтлин усети как се разтапя и бедрата й затрепериха.

— Липсвах ли ти, Кет?

— Да — пошепна тя. Той й липсваше през цялото време. Всички други чувства от миналото се заличиха. Джейк й вдъхваше чувството, че е цялостна личност — нищо, че разкъсваше сърцето й.

Той взе лицето й между двете си ръце. Мазолестите и въпреки това безкрайно нежни длани притиснаха бузите й. Целуна я отново и този път целувката нямаше край. Треската в тялото й се засили.

Кейтлин плъзна ръце по гърдите му и се вкопчи в силните рамене. Треперейки, тя отвори устни, жадуваща да усети езика му върху своя. Нежността премина в необуздано желание.

Защитните й бариери се рушаха със сила, която я разтърси из основи. От гърдите й се изтръгна хълцане. Дигите рухваха една след друга и потопът, толкова дълго сдържан в сърцето й, си проби път навън.

Кейтлин не забелязваше, че плаче. Не усещаше сълзите, които се стичаха по бузите й. Отчаяна, тя скри лице на гърдите му и се вкопчи в него като удавница.

— Не плачи — прошепна с любов той. — Нищо лошо не е станало.

Той се отдели от нея и отново обхвана лицето й с две ръце. Внимателно изтри сълзите от бузите й, обзет от дълбока нежност.

Знаеше какво чувства Кейтлин. Той също изпитваше мъчителна тъга за онова, което бе изгубил. Гърлото му беше стегнато, очите му пареха. Раменете на Кейтлин се тресяха от безпомощен плач. Той се опита да изпие сълзите от бузите й.

— Не плачи! — помоли отново със задавен глас, прегърна я и скри лицето й на гърдите си.

Дълго я държа така, обгърна я с топлотата и силата на тялото си, остави й време да свикне с близостта на прегръдката му. Знаеше, че трябва да чака, докато хълцанията й престанат и сълзите пресъхнат.

Обаче искаше много повече. Искаше да разкъса дрехите й, да я сложи гола върху масата, да нахлуе мощно в нея и да я люби, докато утоли жаждата си. Възбудата в слабините му нарастваше, тялото му гореше, но той си заповяда да бъде внимателен и да не бърза. Целуваше слепоочията й, вдъхваше дълбоко сладкия, топъл аромат на косите й и се опитваше да удържи напора на страстта си.

Притисна я нежно до себе си и усети треперенето й. Мъжествеността му се устреми към меките й бедра, безмълвно й даде да разбере колко силно я желаеше.

Колко нощи през последните четири години беше мечтал да се съедини отново с нея? Дали и тя го е сънувала?

Искаше да види очите й. По дългите ресници бяха надвиснали сълзи, бузите й бяха мокри.

— Джейк, моля те… — пошепна Кейтлин, без да знае за какво го моли. Знаеше, че не бива да се люби с него, но предателската похот размекваше крайниците и отслабваше съпротивата й.

Кейтлин затвори очи. Страхуваше се от желанието, лумнало в тялото й. Тази неописуема сладост… Колко време беше минало, откакто Джейк я беше държал в обятията си… Доскоро вярваше, че никога вече няма да се наслади на целувките му, на любовта му. Вярваше, че животът го е направил твърд и безчувствен. Но в момента й беше абсолютно безразлично колко престъпления е извършил.

— Искам да те любя, Кейтлин — прошепна дрезгаво той. — Кажи, че и ти го искаш.

Да, искаше го. Искаше устните му, искаше ръцете му, искаше да забрави света и миналото.

— Аз… не знам… какво искам.

— Аз ще ти покажа.

Тя отпусна ръце и Джейк отстъпи крачка назад. Очите му горяха.

Той развърза колана на халата й. Тя спря да диша, но не оказа съпротива.

Коприненият халат падна на пода с меко шумолене. Под него носеше само тънка батистена нощница.

Джейк се усмихна с някогашната прелъстителна усмивка, която я замайваше.

— Това не ти е нужно, любов моя — пошепна той и откопча трите копченца.

Кейтлин остана неподвижна. Той свали презрамките от раменете и разголи гърдите й. После ги помилва едва ли не със страхопочитание.

Гърдите й бяха по-едри, отколкото ги помнеше, зърната по-плътни и по-тъмни. Сега изглеждаше още по-красива.

Той помилва едното зърно и започна да плъзга пръсти по гърдата й с мъчителна бавност.

Кейтлин се разтрепери и затвори очи.

— Колко си красива…

Дрезгавият глас милваше сетивата й, докато палците му играеха около зърната и я възбуждаха. Тя искаше да се съпротивлява, но протестите й заглъхнаха веднага щом той обхвана гърдите й.

Тя изплака тихо и той се наведе, за да обхване едното зърно с горещите си устни и да го оближе с език. Кейтлин простена и се притисна към него.

— Гледай ме, Кет.

Замаяна, тя повдигна натежалите си клепачи. Очите му блестяха трескаво.

— Искам да те любя.

Обзе я паника. Не биваше да го допуска. Ако се отдаде на Джейк, спокойният й живот, изграден с толкова усилия, ще приключи. Ще унищожи доброто си име. Ще съсипе бъдещето на сина си.

— Джейк… аз не мога…

Кейтлин се обърна, за да избяга, но се удари в масата. Той посегна и я хвана през кръста. Нямаше да я освободи.

— Не бягай, любима. Моля те, Кет…

Молбата му разкъса сърцето й. Близостта му я изгаряше. С безкрайна нежност той приглади буйната й черна коса и притисна устни в свивката на шията й.

— Аз познавам тялото ти, котенце. Знам какво трябва да направя, за да те ощастливя. Не помниш ли колко прекрасно беше?

— Не… не искам…

— Лъжкиня… — топлият му дъх пареше тила й. Ръката, притисната върху гърба й, беше безмилостна. — Знам, че не си забравила какво беше между нас. И аз не съм забравил…

Грешното желание я подтикваше да се предаде. Копнееше да се отдаде на насладата, на необузданата страст. Коварният вътрешен глас я убеждаваше, че са сами, че никой няма да ги види. Само Джейк и тя. Какво толкова? Дори да ги видят, няма да избухне скандал. А и да избухне, какво я беше грижа? Само веднъж, само тази нощ ще се люби с него, ще си припомни миналото, ще се държи, сякаш нищо не се е променило…

— Знаеш, че мога да те направя щастлива.

— Не! — изплака тя и тази дума прозвуча като покана.

Джейк се усмихна и моментално посегна към гърдите й.

Щом ги докосна, зърната щръкнаха и набъбнаха. Мазолестите му пръсти ги милваха грубо и нежно едновременно. Кожата й пламтеше все по-силно. Само жалките остатъци от гордостта й не й позволяваха да застене от наслада.

Той й беше липсвал. Плътската любов й беше липсвала неописуемо.

— Нима не помниш, Кет? Колко влажна стана още при първото докосване…

Хладен полъх повя върху краката й, когато той вдигна нощницата й. Само след миг коравата му мъжественост се притисна в гърба й.

— Джейк…

— Знам, знам какво искаш. Знам колко си тясна и гореща…

Коленете й омекнаха и тя се хвана за ръба на масата. Коравите бедра на Джейк се притиснаха към дупето й, за да усети по-силно възбудата му.

— Толкова си мека… толкова силно ме възбуждаш… — дрезгавият глас беше като мед. Ръцете му я милваха непрестанно.

Ласките му я възбудиха до непоносимост. Разперил пръсти, той мачкаше гърдите й, притискаше и милваше закръгленостите й, плъзгаше се по тъмната ивица между бедрата. Кейтлин осъзна, че вече няма как да избяга. Беше изгубила контрол над тялото си. Не би могла да се спаси от напора на Джейк, дори и да искаше.

— Нямам търпение, Кет — пошепна Джейк. Гласът му беше мек като тъмно кадифе. — Искам да чуя как стенеш, докато прониквам в теб.

Тя изхленчи тихо. Джейк беше чакал точно този момент. Вдигна коляно и разтвори краката й, притисна хълбоците си върху дупето й, за да й даде да усети ерекцията му. Вече не беше в състояние да се владее. Искаше да нахлуе в нея, да я язди необуздано и силно, да потъне в горещата й женственост. Копнееше да усети насладата й, силните тръпки на горещата, влажна плът, когато тя стигне до върха…

Кейтлин се притисна към него. Членът му запулсира неудържимо под панталона. Животинската реакция на мъж към готова да му се отдаде жена. Желанието му беше толкова силно, че сигурно щеше да свърши много скоро. С усилие стисна зъби и успя да се овладее.

Прегърна я силно и плъзна ръка към слабините й. Дрезгавият му шепот опари ухото й.

— Искам да се забия дълбоко, дълбоко в теб и да чувам стоновете ти — думите бяха като милувка. Пръстите му се потопиха в горещия, влажен мрак между бедрата й и започнаха да изследват копринената плът. — Тласъците ще се засилят, ще станат по-бързи и по-мощни… и по-дълбоки, докато започнеш да викаш. Искам да чуя виковете ти, Кет. Любов моя. Искам да чуя как мъркаш от наслада, котенце.

Кейтлин трепереше, неспособна да спре бурния поток от еротични представи, предизвикани от обещаващия му глас. Не бе способна да устои на физическото желание. Пръстът му бавно кръжеше около чувствителната пъпка на женствеността й, после притисна топлата плът и проникна навътре.

Кейтлин изстена гърлено и Джейк я притисна още по-силно.

— Да, така е добре… Бавно, любима. Аз съм с теб.

Безсрамното й тяло се стремеше към него, точно както той го желаеше. Тя беше възбудена, но не достатъчно. Той продължи да милва меката й плът, потопи се още по-дълбоко в нея, стремейки се да я доведе до самозабрава.

— Така е добре. Остави се на насладата, любима — пошепна дрезгаво той. Бедрата й се движеха трескаво в ритъма на пръстите му. Тя жадуваше за освобождаването, което само той можеше да й даде.

Кейтлин простена и в слабините на Джейк отново пламна огън. Той изпъшка, без да престава да я милва. Тялото й се изопна, бедрата се притиснаха към ръката му. От гърлото й се изтръгна див вик и тя се понесе към висините на екстаза.

Освобождаването дойде с екстатични тръпки. Джейк я държеше здраво, наслаждаваше се на блаженството й, подкрепи я, когато тя падна изтощено върху масата.

Вече не можеше да чака. Не й даде възможност да дойде на себе си. Обърна отпуснатото й тяло към себе си и повдигна лицето й, за да я погледне. Очите му светеха трескаво.

Желанието му беше могъщо. Искаше да я вземе. Да завърши, каквото беше започнал.

Не. В тишината на кухнята Кейтлин чу задъханото си дишане, усети мириса на врящото кафе. Действителността я заля със студен душ. Какво бе направила?

Срамът я заля като гореща лава. Срам и угризения на съвестта. Защо му позволи да стигне дотук? С безсрамните си ласки Джейк й показа съвсем ясно колко е слаба и безпомощна. Вината беше нейна. Трябваше да му покаже, че не може да си играе с нея. Трябваше да го спре.

— Не бива да правиш това — прошепна тя, когато той се приготви да я целуне.

— Какво не бива, любов моя?

— Не бива да ме докосваш.

Тя усети как Джейк се скова, но когато се опита да се освободи от прегръдката му, той не я пусна.

— Пусни ме… Джейк.

Той се усмихна нежно.

— Ти ме искаш. Показа ми го.

— Не. Аз… не те искам.

Погледът му изразяваше самоувереност и превъзходство.

— Преди една минута каза друго.

Не, това не беше вярно. Тя се изпълни с отвращение към себе си и към него. Беше протестирала с половин уста. Не го отблъсна достатъчно ясно и го остави да мисли, че е съгласна. Постъпи глупаво, като му позволи да стигне толкова далеч. Държа се като… като уличница. Възбуди го до крайност и сега го отблъскваше. Въпреки това трябваше да сложи край.

— Аз не те искам — повтори твърдо тя. — Не искам да имам нищо общо с теб.

Очите му изстинаха. Лицето му се напрегна — или защото полагаше усилия да овладее възбудата си, или поради обидното й държание.

— Как тогава ще обясниш представлението, което изнесе преди малко?

Кейтлин потрепери, сякаш я беше ударил.

— Моето тяло те желае и аз не съм в състояние да го спра — но разумът ми казва не.

— Защо не попиташ сърцето си, Кет?

Този въпрос я стресна. Не намери какво да му отговори.

— Върви по дяволите, Джейк — проговори най-сетне тя, неспособна да извърне очи от горящия му поглед. — Напусни къщата ми и ме остави на мира.

В кухнята надвисна мъчително напрежение. В очите на Джейк тлееше гняв и вибрираше във всеки мускул на силното му тяло.

— Не, Кет — произнесе тихо той. — Да те оставя на мира — това е последното, което ще направя. Аз ще те имам, Кейтлин. Ако не сега, то по-късно. Имаме да наваксваме четири години.

Разгневена, тя отново се опита да се освободи от прегръдката му.

— Нищо няма да наваксаме.

— О, напротив. И ще си доставим огромно удоволствие — той притисна устни към слепоочието й и прошепна заклинателно: — Ти ще ме молиш да те взема.

— Ти… ти си невъзможен! — гневът беше единственото й оръжие. Дръпна се силно и изкрещя: — Вън! Напусни къщата ми или ще викам за помощ. Ще си донеса пушката.

Джейк се усмихна подигравателно, но очите му останаха студени. Пусна я и й обърна гръб. Кейтлин изгуби равновесие и се хвана за ръба на масата.

Джейк взе шапката си и направи крачка към вратата.

— Сам ще намеря изхода. Но ще дойда пак, обещавам ти.

— Ако отново се появиш, ще те застрелям! — извика вбесено тя. — Заклевам се!

Когато вратата се затвори зад него, Кейтлин въздъхна облекчено. Едва се бе отървала от бившия си любим и гордостта й бе претърпяла позорно поражение. Следващия път сигурно нямаше да има този късмет. Затова трябваше да се погрижи да няма следващ път.

Треперейки с цялото си тяло, тя се отпусна на кухненския стол и скри лице в ръцете си. Миризмата на изгоряло кафе я удари в носа като подигравка.