Никол Джордан
Прокуденият (1)

Пролог

Колорадо

Август 1882 година

Лятното слънце потапяше тясната планинска долина в златно сияние и блещукаше по загорелите рамене на мъжа в леденостудената вода. Кейтлин проследи напрегнато как той излезе от езерото. При вида на голото, позлатено от слънцето тяло дъхът й спря.

Безупречната му красота беше в съзвучие с това омагьосано място, където тя се оттегляше, за да се отдава на мечтите си. Скритото от чужди очи парченце земя в полите на Роки Маунтинс, сгушено зад високи ели, беше нейното убежище, грижливо пазената й тайна — никой не я знаеше, освен Джейк Макорд. Планински поток, захранван от ледовете високо в планината, се изливаше в буен водопад по сивите гранитни скали й постепенно беше издълбал в камъка басейн, достатъчно широк и дълбок, за да може да се плува в него — но само ако не се страхуваш от студена вода. Папрати, мъхове и планински цветя растяха наоколо в изобилие, ароматът им изпълваше чистия въздух и замайваше сетивата като тежко вино.

Без да смее да диша, Кейтлин наблюдаваше как любимият й се покатери по скалистия бряг и застана гол пред нея. Водните капки се стичаха на блещукащи вадички по мускулестото тяло и нависваха като ситни стъкълца по златните косъмчета на гърдите и слабините.

Докато тя го наблюдаваше, Джейк сложи ръце на тесните си хълбоци, разкрачи мускулестите си крака в самодоволна, малко надменна поза и се усмихна лениво.

— Харесва ли ти това, което виждаш, Кет?

Как да не й харесва! Красотата на фигурата му, мъжката му сила я омагьосваха. Той беше едър и строен, с гъвкаво тяло, тесни бедра, широки рамене, невероятно мускулест. По тялото му нямаше грам излишна плът. Беше добре трениран и закален от безбройните часове, които прекарваше с добитъка на полето.

— Може и да ми харесва — отвърна дяволито тя, — но предпочитам да запазя мнението си за себе си, иначе ще ти щръкне гребенът.

В сивите очи блесна смях. Кейтлин се възхищаваше на очите му, но понякога се ядосваше на склонността му да се надсмива над всичко.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще ми щръкне нещо друго.

След този неприкрит намек погледът й бе привлечен като с магнит към мястото, за което той говореше. Очите й се плъзнаха по мокрото, блестящо тяло, надолу, където къдравите косъмчета на гърдите се стесняваха до тясна ивица, която се спускаше по корема към бедрата и отново се разширяваше. Не беше в състояние да отвърне поглед от мъжествеността му. Усети как бузите й пламнаха — знаеше, че Джейк нарочно я дразни, за да види изчервяването й. Той се движеше напълно естествено в голотата си, безсрамен като здраво животно, за което половият нагон не е нещо по-различно от въздуха за дишане. Джейк й бе обещал, че и тя ще усеща любовната игра така естествено като него. Той искаше тя да се отърве от плахостта, внушена й още в най-ранно детство.

При това Кейтлин не беше сухарка, нито се смущаваше лесно. Тя беше дъщеря на актриса и строго моралните матрони от енорията Грийнбриър често я наричаха дръзка хлапачка. Освен това имаше избухлив темперамент. Въпреки това голотата на Джейк я смущаваше.

Кейтлин не беше и предвзето благонравна. Просто случващото се беше още ново за нея. Досега му се беше отдала само три пъти. Това беше третият следобед, който двамата прекарваха в любовна игра. Джейк тепърва щеше да я посвещава в тайните на физическата любов.

Този мъж, който би трябвало да е неин враг, беше станал неин любовник. От едно цяло поколение семействата им бяха заплетени в смъртна вражда: империята на говедата срещу царството на овцете. Всеки път, когато идваше в скритата долина, Кейтлин имаше чувството, че върши предателство спрямо баща си. Въпреки кръвопролитията, омразата и разрушението тя се бе влюбила в Джейк. Вече две лета лъжеше баща си и тайно се срещаше с него край любимото си езеро. И накрая се поддаде на огнената страст, която вибрираше между нея и Джейк, и заплашваше да се разрази в експлозия. Неволно си припомни, че Джейк беше предсказал този развой още преди месеци.

Днес, когато дойде на езерото, Джейк едва я изчака да слезе от коня. Треперещ от нетърпение, разкопча блузката й и смъкна корсажа, за да разголи гърдите й пред жадните си устни. По негова молба тя не носеше корсет, когато идваше на среща, въпреки че това беше крайно неприлично за младо момиче от добро семейство.

Сега устните му се извиха в дръзка усмивка, безсрамните зелени очи блеснаха предизвикателно под светлия венец от гънчици смях.

Кейтлин отново се почувства поласкана. Той я гледаше, сякаш е рядка скъпоценност, възхищаваше се на красотата й, обожаваше я. При това тя съвсем не беше красива в традиционния смисъл. Беше едва осемнадесетгодишна и все още недостатъчно развита. Сигурно никога нямаше да се сдобие с разкошни форми. С тези малки гърди можеше спокойно да носи панталон и никой нямаше да разбере, че е момиче. Джейк явно не се притесняваше от това, ако съдеше по страстта, с която я любеше. Той й вдъхваше чувството, че е единствената жена на света, която означава нещо за него.

Пламенният му поглед предизвика сладостни тръпки в средата на тялото й. Горещото слънце пареше голата й кожа и бързо изсушаваше водните капки, останали тук и там след плуването. Ала слънчевите лъчи бяха по-скоро хладни в сравнение с горещия поглед на Джейк. Той разглеждаше светлото й тяло като жадуващ за плячка хищник — сякаш се питаше по какъв точно начин да я погълне.

— Аз пък преспокойно признавам, че онова, което виждам, ми харесва — проговори замислено Джейк. — Имаш прекрасни гърди. Розови и твърди. И ме умоляват да ги засмуча.

— Джейк! — Кейтлин се изчерви още по-силно.

Той се ухили нахално.

— Скоро ще станеш моя жена. Имам право да ти се възхищавам, когато искам.

— Още не сме женени! Не бива да ми говориш неприлични неща.

— И дупето ти ми харесва — продължи той, сякаш не беше чул нищо. — Толкова е тясно, че се събира в шепите ми. А розовата пъпка между бедрата ти… — той облиза устните си като котарак, намерил цяло гърне сметана.

— Джейк Макорд, престани, чуваш ли!

Искрящите му очи я канеха да вземе участие в играта.

— Знаеш ли, Кет, мисля, че малко си закъсняла с тези предупреждения.

За съжаление той беше прав. Възхитена и смутена едновременно, тя видя как голата му мъжественост се втвърди и щръкна между бедрата му.

Кейтлин разтърси глава и гарвановочерната коса напада по лицето й, за да скрие пламтящите й бузи. Джейк се държеше безсрамно. И я изкушаваше тя също да се държи безсрамно. Ерекцията му винаги предизвикваше горещина в тялото й. Тръпнещ копнеж се надигна в сърцето й и тя усети присвиване в слабините.

Той я наричаше Кет — котка, а беше по-точно да се каже, че той приличаше на котарак… по-скоро на гъвкав планински лъв със златна грива и яснозелени очи.

Джейк се покатери без усилия по обляната от слънце скала, на която лежеше Кейтлин, застана пред нея и й показа силно възбудената си мъжественост с гордост и весело святкащи очи. После се наведе, разтърси дългата си, мокра коса и обсипа горещата й кожа с водни капчици.

— Джейк! — изписка тя.

Мъжът се засмя и полегна до нея.

— Ама че глупаво. Сега се налага да изближа водата.

Започна с лявата й гърда. Устните и езикът засмукаха розовото зърно. Кейтлин се надигна и изохка сладостно, но той натисна раменете й върху скалата, за да не изпусне гърдата й от устата си. Когато легна върху нея, докосването на голата му кожа отново предизвика тих писък.

— Ох, Джейк! Леденостуден си.

— Знам. Стопли ме, Кет — пошепна дрезгаво той и изсечените черти на лицето му станаха меки и нежни.

Не й остави време да протестира. Твърдостта му нахлу между бедрата й. Преплете пръсти с нейните и вдигна ръцете й над главата. Устните му завладяха нейните в дълга, пламенна целувка.

Кейтлин не се възпротиви. Джейк пусна ръцете й и започна да я милва. Тя обичаше да усеща мазолестите му ръце върху нежната си кожа. Обичаше да усеща и устните му. Преди Джейк не знаеше на какви чувства е способна и колко страхотно е да се чувства желана. Тялото й вече не й принадлежеше. Джейк я завладяваше с нежностите си и стигаше до самата й същност.

Устните му се придвижиха по стоплената й от слънцето кожа към шията, слязоха по ключицата и се приближиха към голите, тръпнещи гърди. Кейтлин изпъшка, когато езикът му закръжи около розовото зърно, което щръкна и се втвърди. Сладката болка, която изпита, беше прекрасна.

— Моята дива котка — пошепна доволно той. — Ей сега ще замъркаш от наслада.

Джейк продължи да гризе и облизва гърдите й. През това време ръката му се устреми надолу и пръстите му се заровиха в копринените къдрави косъмчета между краката й.

Кейтлин изстена тихо. Джейк явно знаеше всичко за женското тяло — намираше всяко чувствително място, всяка вдлъбнатина и издатина, знаеше как да я накара да хълца от блаженство. Пулсът й се ускори, тя се вкопчи в голите му рамене, заби нокти в твърдите мускули. Устните и езикът му се задвижиха в бавния, възбуждащ ритъм на пръстите му.

— Ето, така е добре… Мъркай за мен, Кет…

Кръвта й пулсираше, тя се стремеше с нарастваща сила към спасението от сладостното мъчение между бедрата й.

— Джейк… — помоли задъхано тя.

Когато той най-сетне легна върху нея, Кейтлин хълцаше от щастие и жажда. Устните му покриха горещото й лице с целувки и той нежно приглади блестящата коса от челото й.

Ала Кейтлин не искаше нежности. Не искаше колебания. Когато той застина на портата на женствеността й, тя се надигна срещу него… притисна се към тялото му, когато той се плъзна в нея, проби си път навътре, изпълни я с мъжествеността си… и най-сетне потъна изцяло в нея. Меката й плът обхвана твърдостта му, треперейки от наслада.

Кейтлин го пое дълбоко в себе си и въздъхна доволно.

— Дръж ме здраво, Кет…

След дрезгавата му молба тя уви крака около тесните му хълбоци, както я беше научил, и посрещна коравата му мъжественост със своята гладка, коприненомека женственост. Усети стягането на мускулите му и първите бавни, ритмични тласъци.

Пламъците на страстта се разгоряха бързо. Тя го пое още по-дълбоко в себе си, копнееща за неописуемите наслади, които я носеха високо към звездите, когато двамата се сливаха в едно. С нова сила надигна насреща му стройното си тяло, напрегна бедра, нагоди се към ритмичните му тласъци.

— Бавно, любов моя, бавно — изпъшка Джейк дрезгаво и облиза потта от крехката й шийка. Дишаше все по-тежко, защото въртящите движения на хълбоците й го възбуждаха до крайност. Дойде моментът, когато престана да се владее.

Забравила задръжките си, Кейтлин ускори ритъма. Извиваше хълбоци, стремеше се към него. Устните му пиеха дивите й стонове. Тя се разтрепери, пронизаха я светкавици, възбудата се пръсна на хиляди парченца. Извика името му, вкопчи се като удавница в широкия му гръб и се отдаде цяла на вълните на блаженството. Джейк се заби дълбоко в нея и продължи тласъците, докато Кейтлин отново започна да възприема действителността. Все още замаяна, тя чу дълбокия му стон, дрезгаво произнесените думи „Кет, о, Кет…“. Тялото му се изопна в ръцете й и се разтовари със силни тръпки. Тя се наслади на силата на експлозията му, на всеки удар на сърцето му, докато се освобождаваше от напрежението, и усети изливането на горещото му семе дълбоко в утробата си.

Притиснала устни върху влажната, гореща кожа на гърдите му, Кейтлин се усмихна изтощена и щастлива. Толкова хубаво беше да знае, че е способна да доведе любимия си до висините на страстта. Толкова хубаво беше, когато той рухна върху нея и скри лице в свивката на шията й.

След няколко дълги, прекрасни мига той се отдели от нея, претърколи се по гръб и въздъхна дълбоко.

— Добре ли си? — попита тихо.

— Ммм… — доволна и щастлива, Кейтлин се сгуши в него и се наслади на приятната замаяност след преживяната буря. Гола, топлена от слънцето, разхлаждана от лек бриз, замаяна от аромата на любовния акт, тя се наслаждаваше на усещането за близост, нежност и принадлежност. Ако можеше да останат вечно така…

Той също вкусваше щастието и блаженството на близостта им — затворил очи, без да говори. Кейтлин не преставаше да се чуди защо Джейк е избрал тъкмо нея — той, който можеше да има всяка жена. Братята Макорд бяха любимци на жените. Джейк и по-големият му брат Слоан бяха дръзки дяволи, но Джейк беше по-голям дявол от брат си. Черната овца в семейството, макар че той не обича да го наричат така, помисли си Кейтлин и на лицето й изгря усмивка. Говедовъдите са хора с високо мнение за себе си и не искат да имат нищо общо с овцете, наричат ги вонящи вързопи вълна.

Дързостта и нахалството, които излъчваше Джейк, упражняваха върху дамите магична привлекателна сила. С дяволската си усмивка той беше способен да завърти главата на всяка жена. И всяка жена искаше да бъде избраната, която ще опитоми дивия, суров каубой.

Още първия път, когато той изненада Кейтлин в скривалището й, тя разбра, че няма да му избяга лесно. Че с този човек я очакват сериозни ядове.

Докато търсеше няколко заблудили се телета, Джейк откри тайното й убежище. Кейтлин седеше край езерото, мечтаеше си как ще стане велика актриса и декламираше пиеси от класически автори, които беше научила наизуст.

Първия път тя насочи пушката срещу него — не можеше да се отнесе към сина на най-големия враг на баща си другояче, освен с дълбоко недоверие. Джейк бързо разсея подозренията й и тя се поддаде на очарованието му, особено когато заръкопляска въодушевено на изпълнението й на Жулиета от Шекспировата драма „Ромео и Жулиета“. Още първия следобед между двамата възникна забранено приятелство, което скоро прерасна в нещо много по-красиво.

Двамата нямаха право да бъдат приятели — защото семействата им бяха врагове. Адам Кингсли и Бен Макорд притежаваха съседни имения в подножието на Роки Маунтинс, Колорадо. Двамата бяха водачи и командващи в граничен спор, който прерасна във война между овцевъди и говедовъди. Война, която бе донесла на страната смърт и унищожение. Кейтлин отчаяно копнееше да може да изличи двадесетте години безсмислена вражда между двете семейства. Би дала всичко, ако можеше да спре кръвопролитието. Отвращаваше се от представата за вечна битка между съседите. Затова от малка мечтаеше да избяга от омразата и горчивината и да се засели някъде на изток.

Джейк споделяше мечтите й. Тя се стремеше към сценична кариера като майка си, която беше мечтала да стане велика актриса като Мойра Флин, преди Адам Кингсли да я отвлече в Колорадо и двамата да създадат огромна ферма за овце. Това се случи точно през 1859 година — годината на златната треска.

Джейк също обичаше приключенията. Съкровеното му желание беше да завладее дивия запад, да се сдобие със своя земя и да основе династия. Само обичта към баща му и брат му го задържаше в Колорадо. Голямото ранчо и хилядите говеда имаха нужда от работните му ръце. А сега и Кейтлин. Често й казваше, че двамата са сродни души. Нерядко се случваше да изказват една и съща мисъл. Както сега — още преди той да си отвори устата, тя знаеше какво ще каже.

— Кога ще съобщиш на баща си? — попита тихо той.

Джейк лежеше на една страна, изпънат като пума под слънцето. Ала зелените очи бяха будни и сериозни.

— Скоро — отговори неясно тя. Страхуваше се да признае на баща си, че обича мъж от семейство Макорд. Той никога нямаше да й прости. В гнева си можеше да стори нещо на Джейк. Не, още беше рано да узнае истината.

— Не искам да чакам повече, Кет. Отвращавам се от криеницата — Джейк смръщи чело, нави на пръстите си един влажен гарвановочерен кичур и го плъзна по шията й. — Готов съм да дойда у вас още днес, за да поговоря с него.

Кейтлин поклати глава.

— Не бива, Джейк. Ако татко узнае какво правим, ще ни убие и двамата. Във всеки случай ще ми забрани да се омъжа за теб.

— Е, и какво от това? Тогава ще избягаме. Ще си намерим свещеник да ни венчае и баща ти вече няма да определя съдбата на дъщеря си. Защото няма да си Кингсли, а Макорд. Ще отидем да живеем в ранчото заедно с баща ми и Слоан.

— Ами ако те не ме искат?

— Нямат нищо против. И двамата.

— Какво каза? — Кейтлин зяпна смаяно. — Наистина ли си разказал на семейството си за нас?

Джейк равнодушно вдигна рамене.

— Трябваше да обясня защо толкова често бягам от работа. Освен това исках да подготвя баща ми, че скоро в семейството ще има сватба.

— И как… как прие новината?

— Съвсем не зле, като се имат предвид обстоятелствата — Джейк се изсмя кисело. — Не му дадох възможност да ми се разкрещи. Слоан обаче се радва за мен, даже вдигна тост за двама ни. За разлика от него, баща ми… въпреки това не се притеснявам. Щом те опознае, ще те обикне.

— О, Джейк…

Като видя страха по лицето й, той сложи пръст на устните й.

— Нали сега няма да се отдръпнеш от мен, Кет? Мислех, че и ти чувстваш същото.

— О, разбира се, Джейк! Но ти искаш от мен да напусна семейството си. Не е толкова просто, не разбираш ли? Представи си, че аз поискам от теб да изоставиш баща си и брат си и да живееш с мен и моя баща!

Джейк направи гримаса.

— Знаеш, че за теб съм готов да мина и през огън, Кет, но всичко си има граници. Да живея под един покрив с баща ти и да се занимавам с глупавите ви овце… не, отиваш твърде далеч.

— Овцете не са глупави! Във всеки случай са по-умни от вашите тъпи крави.

— Говеда — поправи я автоматично той, но явно не желаеше да се впуска в прастария спор. Погледна я изпитателно и погледът му се потопи в сините дълбини на очите й. — Не си ли помисли, че може да си забременяла? Как ще се чувстваш, ако трябва да родиш моето дете, без да сме женени?

По дяволите! Разбира се, че беше мислила за тази възможност, даже твърде дълго беше мислила. Честно казано, това беше една от причините, поради която беше отстъпила пред настояванията на Джейк и бе извършила любовния акт с него. Ако забременееше от Джейк, баща й щеше да престане да се противи на женитбата.

— Ще му кажа навреме.

— Е, това ме успокоява — отвърна с лек сарказъм Джейк. — Смяташ ли, че ще събереш смелост до края на тази година?

Кейтлин разбираше нетърпението му — и тя самата се чувстваше така. Скоро нямаше да имат почти никакво време за тайни срещи. Джейк използваше последните си дни преди есенното събиране на говедата. От средата на септември работният му ден щеше да трае двадесет часа, докато всички стада на Макорд бъдат закарани на товарната гара в Денвър. Скоро след това щеше да започне зимата.

— Притеснявам се за теб, Кет — заговори тихо и настойчиво Джейк. — Баща ти е ожесточен, опасен старец и не ми харесва да знам, че живееш в близост до юмруците му. Всички знаят, че когато се напие, много лесно избухва.

Тя също изпитваше страх, но се беше научила да не се мярка пред очите на Адам Кингсли, когато той изпадаше в някое от мрачните си настроения и посягаше към бутилката.

— Той няма да ми стори зло.

— Най-искрено го съветвам да не се опитва.

Кейтлин въздъхна. Закрилническият инстинкт на Джейк топлеше сърцето й, но ярко изразеното му собственическо мислене и доминантният му нрав все по-често й създаваха проблеми. Той никога не говореше за любов. Никога не я беше попитал дали иска да се омъжи за него. Само й бе казал, че ще се ожени за нея. Точка. Как можеше да знае дали той изпитва към нея нещо повече от плътско желание, дали иска от нея повече от насладата на сливането им?

— Нийл ме закриля. Татко го слуша.

Джейк изпухтя презрително.

— Брат ти не е по-добър от баща ти.

Кейтлин извърна лице. Брат й Нийл беше толкова мек и кротък — поне като момче, преди да се зарази от ожесточението и омразата на баща им, преди да се изпълни с мисли за отмъщение. Нийл би сторил всичко, за да защити любимата си сестра.

— Мислех, че сме се разбрали да не говорим за проклетата вражда. Нийл съвсем не е толкова лош, колкото го изкарваш.

— Ами! — лицето на Джейк помрачня. — Като се сетя какво направи със стоте говеда на южното пасище…

— Нямаш доказателства! Нийл не е участвал в нападението. На всичкото отгоре баща ти си отмъсти по най-грозния начин.

— Добре, няма да говорим повече за това. След като си сляпа и глуха за онова, което вършат баща ти и брат ти…

— Аз не съм сляпа! Само съм…

— Вярна. Знам.

Кейтлин кимна тъжно. Чувстваше се разкъсана между верността към баща си и брат си и любовта си към Джейк. След смъртта на майка им Нийл практически я беше отгледал. Грижеше се за нея и я пазеше от гнева и пиянските изблици на баща им. Той й беше баща и брат едновременно, закрилник, тихо пристанище. Най-обичаният човек на света. Но и той като всеки мъж от околността, включително Джейк, беше забъркан в смъртната вражда между двете семейства.

Кейтлин преглътна обидата и вдигна поглед към небето. Слънцето почти се бе скрило зад гористото планинско било.

— Трябва да тръгвам. Баща ми ще се тревожи, ако се забавя твърде много.

— Ще му кажеш ли за нас?

— Да. Просто трябва да изчакам подходящия момент.

— Побързай — помоли дрезгаво Джейк. — Искам те в леглото си всяка нощ… и всеки ден. Хайде, Кет, не искам да се разделим сърдити.

Пулсът й се ускори. Поканата в гласа му беше недвусмислена. В очите му светна пламенно желание. Трескавият му поглед можеше да означава само едно.

Джейк я прегърна устремно и покри лицето й с целувки. Съпротивата й бързо отслабна.

След страстната прегръдка той не искаше да я пусне да си отиде. Любиха се още веднъж, нежно, бавно, с наслада. Когато най-сетне я пусна, поиска да й помогне да се облече, но по-скоро й пречеше, отколкото да й помага. Устните му търсеха всеки сантиметър от голата й кожа.

Без да бърза, той навлече панталона си и я отведе до коня й. Сбогуваха се с последна целувка и Джейк я вдигна на седлото. Кейтлин не беше в състояние да откъсне поглед от него. Той стоеше бос, опрял ръце на хълбоците, с разрошена руса коса. Великолепен, горд мъж.

Тялото й още пламтеше от милувките му. Заповяда си да обърне коня и да потегли към къщи. Обърна се да види още веднъж Джейк, но скоро пътят направи завой и той изчезна от полезрението й. Започна дългото слизане към долината.

Джейк погледа още малко след нея, после се върна на брега на скалния басейн, смъкна панталона и отново се гмурна в ледените вълни. Застана под водопада и почака малко, докато главата му се проясни. Искаше не само да се охлади след преживяната страст, а и да угаси гнева, който бушуваше в гърдите му. Не можеше да понася баща й. Адам Кингсли беше пияница, който не заслужаваше верността и предаността на дъщеря си. Защо Кет не искаше да разбере? Сигурно защото кръвната връзка беше много силна. Джейк знаеше много добре, че ако тя обърне гръб на семейството си, част от уважението му към нея ще се изпари. Но той искаше повече от всичко на света тя да се откаже от досегашния си живот и да напусне брат си, когото обичаше. Знаеше, че е длъжен да прояви търпение… а това беше дяволски трудно.

Джейк остана дълго под водопада. Едва когато тялото му се вледени, излезе на брега. Студената баня не бе прогонила Кейтлин от мислите му. В последно време мислеше за нея ден и нощ. Особено нощем. Сънуваше я непрекъснато, усещаше стройните й крака, които се увиваха около хълбоците му… и се будеше с болезнена ерекция.

Не беше очаквал да се влюби в дъщерята на семейния им враг. Преди да срещне Кет, имаше намерение да поскита по широкия свят, да опознае чужди земи, чужди хора, да се наслаждава на свободата си. Дори не беше помислял да се обвърже с някоя жена. Но се появи тя и всичко се промени. Тя беше различна. Кет беше част от него, допълваше го, запълваше някаква липса у него. Когато бяха заедно, той не изпитваше желание да скита по света. Ако някой ден все пак реши да попътува, тя ще бъде с него. Може би това беше единственият начин да я освободи от ноктите на семейството й. В момента обаче не беше сигурен на чия страна ще застане тя, ако я поставят пред избор.

Джейк тъкмо обуваше втория си ботуш, потънал в мисли за Кет, когато в бученето на водопада се примеси скърцане на подметки върху камъни. Преди да е успял да посегне към колана с револвера, оставен върху ризата, той чу още един многозначителен шум: зловещо щракване на револверен спусък.

Джейк се вцепени. С леко извити ръце и отпуснати длани бавно извърна глава. Дулото на колт с шест куршума в барабана сочеше право към сърцето му. Зад револвера го гледаха студените сини очи на Нийл. Братът на Кейтлин бе дошъл да го убие.

 

 

Когато Кейтлин влезе в представителната господарска къща, издигната от Адам Кингсли преди петнадесет години, нито баща й, нито брат й си бяха вкъщи.

Баща й беше подбрал мястото за дома си много добре. Ранчото бе разположено по източните планински склонове, заобиколено от сочни пасища и предостатъчно извори и потоци — две неотменими условия за развитие на овцевъдството. В далечината, зад къщата, оборите и кошарите, се издигаха величествени планински била, обрасли с великолепни ели и смърчове. Кейтлин обичаше тази земя и мразеше враждите.

Отсъствието на баща й не я обезпокои. Мъжете сигурно бяха някъде сред хълмовете и събираха стадата.

Овцевъдството е много по-трудно от говедовъдството, каза си за пореден път тя. Овцете трябва да се стрижат редовно и да се дезинфекцират. Освен това се налагаше да ги пазят от хищници, а през зимата — от студа и снега. А опасността да се заблудят беше постоянна. Да, овцете наистина бяха глупави, както твърдеше Джейк, но Кейтлин беше готова по-скоро да изяде шепа люти чушки, отколкото да му признае това.

Семейство Кингсли притежаваха около хиляда овце и за тях работеха десетина овчари, предимно баски от Северна Испания. Мъжете прекарваха дните и нощите си със стадата и спяха на открито или в грубо сковани бараки. Единственото им общество бяха кучетата. Овчарите бяха по-самотни от каубоите и дори това създаваше поводи за караници между собствениците на овце и собствениците на говеда.

Кейтлин въздъхна и отиде в спалнята си в задната част на къщата. Целият й живот беше преминал под сянката на войната със съседите. Двете страни изобщо не се опитваха да проявят взаимно разбиране. Владееха ги единствено ожесточението и омразата.

Може би женитбата й с Джейк щеше да отвори път към сключване на мир. Може би Адам Кингсли и Бен Макорд щяха да загърбят миналото и да се зарадват на общото бъдеще на децата си. По тази точка Джейк имаше право. Тя беше длъжна да събере цялата си смелост и да каже на баща си. И то скоро, защото видът й щеше да я издаде. Един поглед в голямото огледало й го показа.

Косата й беше ужасно разрошена и падаше по лицето. Изглеждаше точно като млада жена, която се е любила до полуда. Сините й очи светеха, бузите пламтяха, устните бяха подути от страстни целувки, твърдите зърна на гърдите напираха под тънката материя на блузата. Обзета от чувство за вина, Кейтлин побърза да се приведе в ред. Ако баща й я видеше в това състояние, не беше нужно да му казва нищо. Веднага щеше да разбере, че дъщеря му си има любовник.

Тъкмо беше започнала да приготвя вечерята в кухнята, когато чу гласове. Мъжки викове. Обезпокоена, Кейтлин обърса ръце в престилката и се запъти към кухненския прозорец, закрит с тънки жълти перденца. Няколко мъже изскочиха от къщата за ратаите и хукнаха към ограденото място за конете. От хълмовете се спускаха трима ездачи. В единия Кейтлин позна ниската, набита фигура на баща си. Нещо беше проснато напреки на седлото пред него.

Стомахът й се сгърчи от болка. О, не, пак ли! Адам Кингсли достатъчно често беше донасял вкъщи мъртва овца, отровена или застреляна от вражеските каубои. Но този товар не изглеждаше като овца. По-скоро приличаше на… човек.

Студ се разпростря по тялото й, от стомаха към гърлото се надигна гадене. Ослепяла от сълзи, Кейтлин се втурна към вратата и излезе на задната дървена веранда.

Лятната вечер беше необикновено топла, въпреки че слънцето вече се беше скрило зад планините. Може би горещината беше виновна, че тя изведнъж се задъха и сърцето й заби тревожно.

Трепереща от неясно предчувствие, Кейтлин се хвана за парапета на верандата. Нямаше сили да направи нито крачка навън.

Баща й насочи едрия червеникав жребец право към нея, но мина цяла вечност, докато спря коня пред стълбите към верандата. Загорялото от слънцето лице беше разкривено от болка, по прашните бузи се стичаха сълзи.

Кейтлин почти не го забеляза. Погледът й бе прикован в тялото, проснато на седлото пред баща й. От гърба течеше кръв и напояваше памучната риза.

— Той е мъртъв! — изрече Адам толкова дрезгаво и през зъби, че тя почти не го разбра.

Кейтлин не попита кой е мъртвият, чиято глава баща й притискаше до гърдите си. Веднага бе познала черната коса, наследена от ирландската им майка.

Не искаше да приеме истината. В гърлото й заседна буца. Думите, които не беше в състояние да изрече, кръжаха в главата й. Не, мили боже, моля те, не… Нийл… не…

Тя се олюля. Въпреки това се пусна от парапета и се удари с едната ръка по гърдите, сви я в юмрук и се удари още веднъж, сякаш можеше да спре парещата болка, която разкъсваше вътрешностите й. Гаденето и виенето на свят заплашиха да я надвият. Ей сега ще загуби съзнание. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон. С мъка осъзна, че животинският звук идва от нея. Едва позна собствения си глас. Не, това не можеше да бъде. Всеки миг ще се събуди от най-големия кошмар в живота си. Това не може да е окървавеното, безжизнено тяло на брат й. Мили боже, не!

Горещи сълзи потекоха по бузите й и едва не я задушиха. Вцепенена, неразбираща, тя потърси с поглед лицето на баща си.

— Какво… — думите прозвучаха като дрезгав стон. Тя пое мъчително въздух, опита се да се пребори с оловната тежест в гърдите си, преглътна и опита отново. — Какво е станало?

Адам отметна глава назад и я погледна с дива омраза. Зачервените му очи бяха пълни с гняв.

— Джейк Макорд, ето това стана! Курвенският син е застрелял брат ти!

— Не… — гласът й прозвуча глухо. — Не бива да говориш така…

— О, разбира се, че бива, проклета жено! Хладнокръвно е застрелял невъоръжения ти брат. Само заради теб.

Пребледняла като смъртник, Кейтлин механично заклати глава. Баща й бе загубил ума си от мъка по мъртвия си син. Обвиняваше всеки, преди всичко главния си враг, нахвърляше се даже върху дъщеря си.

— Не вярвам. Джейк никога не би…

— Има свидетели. Шорти и Пабло са го видели.

Като в транс Кейтлин извърна скованото си лице към другите двама ездачи. Шорти Дейвис се ухили криво. Тя не харесваше жилестия, превит от възрастта полски работник, но баща й беше много близък с него. В присъствието на Шорти тя винаги се чувстваше неловко, а от похотливите му погледи й се гадеше. И сега се уплаши от коварните искри в подвижните му малки очички.

— Вярно е, мис Кингсли. Мръсникът просто му пусна един куршум в гърба. Нийл нямаше шанс.

— Това е невъзможно. Лъжете се. Лъжете.

Пренебрежителният смях на Шорти засили гаденето й.

— Беше си чисто убийство. Като не ми вярвате, питайте Пласидо.

Безпомощна, Кейтлин се обърна към третия ездач. В погледа й светна молба. Тъмният баск Пласидо Флорес беше стар служител в ранчото и един от най-добрите им пастири. Той я познаваше от детството й. Той й бе помогнал да отхрани първото отблъснато от майка си агънце с биберон. Тя му вярваше. Той щеше да й каже истината.

— Не е вярно, нали, Пласидо? — попита едва чуто тя. — Джейк Макорд не е убил брат ми.

Баскът седеше безмълвен и блед на седлото. В гърдите й пламна измамна надежда.

— Си, сеньорита. Вярно е — той извърна лице.

Кейтлин забеляза сълзите в очите му, чу треперенето на гласа му.

— Баща ви казва истината.

— Ти видя ли го?

— Да. Бях там.

Коленете й омекнаха и тя се вкопчи в парапета. Не! — изкрещя сърцето й. Мъжът, когото обичаше, не можеше да е убил брат й. Но как би могла да обори думите на свидетелите?

Треперейки неудържимо, тя заклати механично глава.

— Защо? Защо би направил такова нещо?

Думата отново взе Шорти и коварните нотки в гласа му се засилиха.

— Защото Нийл му каза да си държи мръсните лапи в джобовете. А Макорд не обича да му заповядват. Извади пистолета си и го застреля.

Адам Кингсли се намеси, бесен от гняв:

— Брат ти е искал да те защити, това е всичко, проклета мръснице!

Кейтлин не чу проклятието на баща си.

— Джейк… къде е той?

Трябваше да говори с него. Трябваше да чуе истината.

— Офейка — ухили се злобно Шорти. — Скри се в планините.

Баща й стисна ръце в юмруци и раменете му се разтресоха от гняв.

— Но аз ще го намеря, кълна се в бога! Ще събера най-добрите търсачи в областта, независимо какво казва шерифът! Джейк Макорд ще увисне на бесилката, кълна се!

Кейтлин продължи да клати глава. Все още отказваше да приеме истината. Шокът вцепеняваше тялото и ума й. В момента не изпитваше болка. Ала последва импулса си да утеши баща си и незнайно как успя да слезе по стълбите. Стигна до коня и протегна ръце към мъртвото тяло на брат си, обаче старият Кингсли се отдръпна като опарен и притисна главата на мъртвия Нийл до гърдите си.

— Стой далече от него, мръснице! Не го докосвай! Ти си само една проклета курва!

Кейтлин се сгърчи, сякаш я беше ударил, и остана като закована на мястото си. Смайването взе връх над обидата.

— Знам всичко, курво! Предателка! Ти си виновна! Ако не се беше захванала с онова копеле, сега синът ми щеше да е жив и здрав.

— Какво… какво искаш да кажеш? — попита с мъка тя.

— Нийл никога нямаше да тръгне да преследва оня убиец, ако ти не беше мърсувала с него. Той е искал да те опази, затова загина.

Кейтлин притисна с две ръце пулсиращите си слепоочия. Да я опази? Нима Нийл е знаел за любовта й с Джейк? Нима е поискал сметка от любовника й и е бил убит, защото се е опитал да защити честта й?

Внезапно в гърдите й се надигна ужасяващо подозрение. Брат й беше способен на такъв рицарски акт. Значи… Нийл наистина е умрял заради нея. Каква непоносима мисъл.

Скована от ужас, тя проследи как Адам Кингсли предаде тялото на сина си в ръцете на един от притичалите работници и се смъкна от коня. Баща й беше само на четиридесет и осем години, но днес изглеждаше като старец. Силните му ръце трепереха, когато отново прегърна мъртвия си син и отнесе тялото му в къщата.

Когато Кейтлин понечи да го последва, Адам се обърна разярен и изрева:

— За теб вече няма място в моята къща! Махай се! Върви по дяволите и никога повече не се мяркай пред очите ми. Вече не си ми дъщеря, разбра ли? Върви в ада!

Думите му я шибаха като удари с камшик, пробождаха сърцето й като ками. Кейтлин политна назад и притисна ръка върху устата си, за да не запищи истерично. Жестоката болка я прониза като светкавица. Неспособна да се помръдне, тя изчака баща й да се скрие в къщата.

Дишането й се накъса, стана още по-мъчително и тя политна да падне. В този миг някой сложи ръка на рамото й и я стресна до смърт. Отдръпна се и вдигна очи. Пласидо беше слязъл от коня и я гледаше тъжно. В тъмните му очи се четеше загриженост.

— Добре ли сте, сеньорита?

Кейтлин се опита да кимне и да каже нещо, но само изхълца задавено. Не. Никога вече нямаше да е добре, никога.

Имаше чувството, че някой е изтръгнал сърцето от гърдите й. Брат й беше мъртъв и тя бе виновна за смъртта му. Нийл бе решил, че сестра му има нужда от закрила и бе застрелян, защото искаше да я защити. Тя трябваше много по-рано да му разкаже за Джейк, за любовта, която я свързваше с врага на семейството им.

Кейтлин се извърна рязко, неспособна да приеме утехата на стария баск.

— Моля ви… оставете ме.

Тя не забеляза как той се отдалечи и отведе конете в обора. Знаеше само, че е останала сама с болката си.

Джейк, къде си? — плачеше безмълвно раненото й сърце.

Сълзи замъглиха погледа й, когато се обърна към планините. Там, където само до преди няколко часа беше безкрайно щастлива и блажена. Не можеше да повярва, че Джейк е хладнокръвен убиец. Сигурно е имало борба. Сигурно е застрелял брат й, без да иска. Той никога не би сложил край на един невинен живот. Да, Пласидо й бе казал, че е видял убийството, но сигурно имаше друго обяснение. Тя трябваше да говори с Джейк, трябваше да чуе неговата версия на трагедията. Трябваше да чуе истината от неговата уста, преди лудият й баща да стигне до него…

Стомахът й отново се сви на топка. Баща й се беше заклел да събере най-добрите каубои и да тръгне по следите на „убиеца“. Тя трябваше да намери Джейк преди това. Ще отиде в планината и ще го предупреди…

— Знам, че не си го направил, Джейк — пошепна беззвучно тя и се запъти като в транс към обора, за да оседлае коня си.

Не можеше да повярва във вината му. Не допускаше това чувство в сърцето си. Той никога, при никакви обстоятелства не би разрушил щастието им. Той не беше безсърдечен и жесток… или все пак беше?