Никол Джордан
Прокуденият (9)

8

Щом се разбра, че е взето решение за примирие, първите резултати не закъсняха. Кейтлин се свърза с овцевъдите от околността и им предаде своите предложения. През това време Слоан преговаряше с говедовъдите. В течение на следващата седмица се обсъждаха подробности и се изтъргуваха условия. В крайна сметка бе постигнато съгласие представители на двете групи заедно да охраняват границата. Следващата стъпка беше да се създаде комисия, в която двете страни да бъдат представени поравно и която да приема оплаквания. Поради неутралната си позиция учителят Върнън Уайтфийлд бе избран за председател на комисията.

Повечето заселници и гражданите от Грийнбриър въздъхнаха облекчено, когато стана ясно, че враждата може би ще приключи. Омразата и подозренията, продължили цяло поколение, нямаше да се изличат бързо, но времето за мир вече беше дошло. Празненството по случай четвърти юли, което щеше да се състои идната сряда, трябваше да даде начало на примирието.

Предвиждаха се пикник, надбягване с коне и игра на топка. Вечерта щеше да има фойерверки, последвани от танци, и то на неутрална територия. Отговорни за мирното протичане на празненството бяха Сара и Харви Бакстър, собствениците на смесения магазин в Грийнбриър. С този празник трябваше да бъде подпечатан мирът между говедовъдите и овцевъдите. Общото празненство беше стъпка в желаната посока — досега овцевъдите и говедовъдите винаги бяха празнували Деня на независимостта поотделно.

Кейтлин беше заета до последната минута. Като инициаторка и ръководителка на мирните преговори тя участваше в много обсъждания и пазарлъци. Когато най-сетне седна във файтона на Върнън Уайтфийлд и двамата потеглиха към мястото на пикника, който трябваше да се състои по обед на една ливада северно от Грийнбриър, това й се струваше едно малко чудо.

Мястото беше идеално за празник на примирието: слънчева ливада, изпъстрена с цветя, обградена от високи ели и смърчове.

Кейтлин бе предложила на Сара Бакстър да й помага за бюфета, но когато Върнън спря файтона под сянката на едно дърво, шест жени вече застилаха дългите маси с карирани покривки и нареждаха съдовете.

Сара поздрави Кейтлин с бегла усмивка и се обърна трескаво към Върнън:

— Много се радвам, че най-после дойдохте, Върн. Ако можете да се погрижите за децата, ще ви бъда много благодарна. Хлапетата направо са пощурели…

В този момент се появи истерично пищящо десетгодишно момиче, преследвано от малко по-голямо момче с жаба в ръка. Върнън моментално сграбчи момчето за яката и го задържа.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, Джими, че добре възпитаният млад мъж не пъха жаби в рокличките на младите дами!

— Но, мистър Уайтфийлд, Поли не е дама! — защити се възмутено Джими.

Върнън го удостои със строг поглед.

— Внимавай, млади човече — после се обърна към Кейтлин с извинителна усмивка: — Ще ми помогнете ли да организирам игра на топка, за да усмирим тези пакостници?

— Разбира се. Макар че мина много време, откакто си играех на топка. Не съм съвсем сигурна, че помня правилата.

Двамата събраха лудуващите деца, разпределиха ги в два отбора, очертаха игрално поле и започнаха да играят. След около час Кейтлин забеляза Джейк и Слоан да се приближават към поляната сред група мъже.

Облечен в нов тъмносив костюм, Джейк изглеждаше великолепно. Ослепително бялата риза беше украсена с тясна вратовръзка, освен това носеше ботуши и каубойска шапка, както беше обичаят при едрите земевладелци от Запада. Макар и елегантен, той изглеждаше опасен с пистолетите на хълбоците си. Ламаринената звезда на гърдите беше знак за длъжността му. Даже онези, които не го познаваха, не биха се усъмнили, че този мъж няма да се поколебае да подкрепи заповедите си с оръжие.

Джейк не откъсваше очи от нея — Кейтлин го забеляза веднага и усети присвиване в стомаха. От време на време поглеждаше и към Върнън. Днес тя беше облякла лека светлосива рокля с къси буфан ръкави. За вечерта беше предвидила официален тоалет от синя коприна.

Макар че през следващите два часа Джейк не я удостои с вниманието си, Кейтлин усещаше присъствието му и се укоряваше за глупостта си, защото равнодушието му я обиждаше. Какъв абсурд!

Не го беше виждала повече от седмица — от посещението при брат му. Сега се питаше дали Джейк се е отказал да я преследва, или просто се преструва на безразличен. През изминалата седмица той участваше активно в преговорите за примирието, също като нея и Слоан, и тя знаеше, че влиянието му е оказало определено въздействие. Човек извън закона или не, но каубоите го обичаха.

Дали искаше да й направи впечатление, или наистина беше заинтересуван от сключването на мир — това не променяше факта, че тя няма да се сближи отново с него. Поне такова беше твърдото й намерение.

Кейтлин знаеше, че трябва постоянно да бъде нащрек. Че не бива да му обръща внимание, особено на публично място. Хората само това чакаха — отново да започнат да клюкарстват за връзката им. Тя нямаше никакво желание да дава храна на клюкарите. Не искаше скандал, който би опетнил доброто й име на почтена вдовица. Нямаше да окуражи Джейк, нито да търпи нахалството му.

Добре, че Върнън беше постоянно близо до нея. През последната седмица привързаността й към него се засили. Той не настояваше да получи отговор на предложението си. Днес следобед обаче не се отделяше от нея — от една страна, това я успокояваше, но от друга я нервираше. Той искаше да я пази от Джейк, но тя не изпитваше нужда да бъде пазена.

По време на пикника двамата с Върнън седяха с Бакстърови, далече от братята Макорд. Имаше достатъчно храна за всички: печени пилета, хрупкав хляб, пресен ябълков сладкиш, сладка лимонада.

Следобедът беше вече напреднал — много от гостите се бяха оттеглили под сянката на дърветата и си почиваха върху донесените одеяла — когато на една от далечните маси избухна караница.

Кейтлин стоеше зад високия тезгях и наливаше лимонада във високи чаши. От мястото си можа да проследи как започна спорът. Един каубой се опита да избута пастир, той му отвърна и започна бой.

Когато двамата противници се затъркаляха по земята, дотича Джейк, сграбчи ги за яките и ги раздели. Размирниците понечиха отново да се нахвърлят един върху друг, но като видяха кой стои между тях, моментално отпуснаха ръце и на лицата им се изписаха уважение и страх.

— Успокойте се, момчета! — помоли добродушно Джейк. — Иначе ще се видя принуден да ви отведа в затвора и ще пропуснете хубавия празник и красивите момичета.

Кейтлин беше готова да се закълне, че при последните думи той се обърна към нея.

Един от зяпачите избухна в смях и напрежението се разсея.

Джейк бе разделил двамата побойници без насилие и Кейтлин оцени високо умението му, колкото и да не й се искаше. Защото, въпреки празничното настроение, пикникът беше като буре с барут. Една искра беше достатъчна, за да пламне отново пожарът на омразата. Това би пропиляло за дълго време шансовете за мир. Джейк бе задушил искрата в зародиш.

Той бе свалил дългия жакет и навитите ръкави на ризата разкриваха силните му ръце. Мъжественото му тяло излъчваше еротика, която караше всяка фибра от женствеността й да вибрира.

Джейк я погледна право в очите и се ухили дръзко. Кейтлин побърза да отвърне поглед. В този момент пред тезгяха застана съдия Нетерсън и помоли за чаша лимонада.

— Май идеята ми да назнача Джейк за помощник-шериф не беше много лоша — усмихна се той.

— Очевидно не — потвърди неохотно Кейтлин. Досега Джейк не беше извадил оръжието нито веднъж, а потушаваше възникващите караници само с властното си присъствие. Вероятно славата му на точен стрелец му помагаше да налага реда и закона без бой или стрелба.

Кейтлин, която от сърце ненавиждаше насилието, установи, че Джейк наистина е започнал да се променя. Не, че това я интересуваше особено, защото много скоро щеше да обърне гръб на Грийнбриър. Странно, но при тази мисъл я обзе меланхолия. И това не й се случваше за първи път.

Нетерсън замислено отпиваше от лимонадата си.

— Много съм ви благодарен, мисис Хъгс.

— Наистина ли?

— Да — той я измери с поглед, от който й стана неудобно. — Мислех, че сте се върнали, за да продължите враждата, а вие честно се постарахте да постигнете примирие. И успяхте. Свалям ви шапка за куража, мисис Хъгс.

Кейтлин се усмихна с известна неловкост.

— Мисля, че на хората им омръзна да проливат кръв.

— Не съм съвсем сигурен. Може би просто трябваше да дойде една крехка жена, за да ни покаже колко сме дебелоглави — Нетерсън свали шапка и приглади сребърната си коса. — Правилно ли съм чул? Наистина ли искате да продадете ранчото на баща си?

— Ако намеря купувач.

— Жалко е, че искате да ни напуснете. Не би било зле да размислите.

Кейтлин поклати глава.

— Аз живея в Сейнт Луис.

— Хмм… Не разбирам с какво ви е привлякъл градът, след като сте живели в това благословено от бога място — той направи широк жест, сякаш искаше да обхване величествените планини в далечината.

Кейтлин много искаше да му напомни, че през последните двадесет години благословената от бога земя е била арена на кървави сблъсъци, но премълча. За нищо на света нямаше да изложи сина си на ужасите на кръвопролитна междусъседска война. Но по-добре да запази за себе си острите забележки.

— Е… вие си знаете. Но в случай че вие и пастирите ви имате нужда от помощ, обърнете се към мен.

— Благодаря ви, мистър Нетерсън — кимна любезно Кейтлин. Не си спомняше съдията някога да е предлагал помощ на овцевъди.

Той се отдалечи и я остави да размишлява какво е предизвикало този обрат.

— Дали ще се намери нещо освежително за човек, умиращ от жажда? — изтръгна я от размислите й един познат дълбок глас.

Пред нея стоеше Джейк, небрежно опрял ръце на хълбоците, сините му очи бяха устремени към лицето й. Тя побърза да напълни чаша с лимонада.

— Много умело разтърва ония — проговори смутено тя и му подаде чашата.

Джейк се усмихна недоверчиво.

— Да не би да ми правиш комплимент? Нали не одобряваше назначаването ми за помощник-шериф, Кет?

— Продължавам да не го одобрявам. Въпреки това те поздравявам за усилията ти.

— Поздравленията са за теб — Джейк направи движение с главата към празнуващите. — Без теб това нямаше да се случи. Възхищавам ти се за всичко, което направи.

Похвалата я поласка. Усети как се изчерви и се укори за слабостта. Неловкостта й нарасна, когато Джейк се наведе към нея.

— Днес изглеждаш прекрасно, котенце. Иска ми се да те захапя.

Кейтлин се отдръпна стреснато, но Джейк с усмивка разпери ръце.

— Не се бой, Кет. Тържествено обещавам да се държа прилично.

Кейтлин неволно се засмя.

— С нетърпение очаквам да видя как ще го направиш.

— Ще видиш — увери я сериозно той. — Първият танц ще е за мен, нали?

— Джейк… — Кейтлин сведе глава. — Идеята ти не е добра.

— И защо? Да не би да те е срам да танцуваш с човек извън закона?

Той зададе въпроса небрежно, но в тона му се усети напрежение.

— Не, не е това… но… няма смисъл.

— Предпочиташ да танцуваш с онзи зелен хлапак, нали?

Сега вече остротата пролича съвсем ясно.

Кейтлин изпъна рамене. Той нямаше право да ревнува.

— Върнън може да не е каубой, но това не означава, че е хлапак.

— О, така ли? Та той дори не знае как се държи пушка.

— Може би. Точно това го прави почтен човек в моите очи — Кейтлин упорито издържа погледа му. — Върнън има качества, които остават невидими за мъжете насилници.

— Например?

— Например стабилност. Уравновесеност. Много хора ценят тези качества. Върнън се ползва с неограниченото доверие на двете враждуващи страни. Затова бе избран за председател на комисията.

— И какво от това? — пренебрежително вдигна рамене Джейк. — Не се отклонявай от темата, Кет. Моля те само за един танц. Или все още се страхуваш от мен?

На устните му играеше предизвикателна усмивка. Кейтлин усети как нервите й вибрираха. Джейк беше най-опасен, когато пускаше в действие опасния си чар.

— Е, добре — кимна колебливо тя. — Един танц, но не първия. Това ще направи лошо впечатление.

Джейк кимна доволно.

— Тогава до по-късно.

Тя го проследи с поглед, съзнавайки, че е сторила глупост. И въпреки разума, който й нашепваше да стои колкото може по-далече от Джейк, в сърцето й покълна предателското желание да го прегърне за последен път. Наистина за последен път. Какво толкова можеше да се случи сред десетки танцуващи?

Тази мисъл продължи да я занимава, докато започнаха танците, фойерверките не продължиха дълго, защото сушата криеше опасност от горски пожар. Когато се стъмни, запалиха свещи по масите, а по дърветата окачиха пъстри лампиони. Горската поляна се потопи в мека, магическа светлина. Цигуларите засвириха весел танц, другите инструменти подхванаха мелодията и двойките забързаха към средата на поляната, където беше скован дансинг от грубо издялани греди.

Кейтлин и Върнън стояха под едно дърво и наблюдаваха танцуващите, когато към тях се приближи Джейк. Кейтлин беше сменила памучната рокля с празнична роба от тъмносиня коприна, която подчертаваше очите й. Роклята беше с дълбоко деколте, тесни ръкави и голяма фльонга на гърба. Черната коса, вдигната във висока прическа, беше украсена с изкуствени цветя. Върнън вече й бе казал колко е красива, но едва погледът на Джейк я убеди в това. Очите му моментално проникнаха под роклята и изразиха възхищение.

Когато погледът му се потопи в деколтето й, Кейтлин спря да диша. Джейк не се свенеше да показва страстта си към нея и не криеше желанието си дори на публично място. Погледът му й напомни как беше милвал гърдите й през онази нощ в кухнята. За свой ужас тя усети как зърната й се втвърдиха и станаха болезнени. Хищническият поглед на Джейк накара Върнън да се наежи и да направи крачка към него.

Уплашена от нетипичното поведение на учителя, Кейтлин го задържа за ръкава. На всяка цена трябваше да избегне караница.

— Върнън, не… Джейк, ти обеща да се държиш прилично — изрече строго тя.

— Нищо не правя, Кет. Само те гледам — отвърна той, без да изпуска от очи Върнън.

Тя прехапа устни.

— Потърси си друга партньорка за този танц.

Зелените очи се впиха в лицето й.

— Добре, щом така искаш. Но ще дойда пак и ще си взема моя танц.

Той удостои Уайтфийлд с крив поглед, обърна се рязко и изчезна в навалицата. Кейтлин се съмняваше, че мирът ще продължи дълго. Никой жребец не търпеше съперник в близост до кобилата си. А Джейк беше още по-тираничен и властен от жребец.

Ако можеше да прочете мислите на бившия си любим, Кейтлин щеше да се разтревожи още повече. Присвил очи, той наблюдаваше танцуващите двойки и се опитваше да обуздае гнева и нетърпението си.

Беше чакал цяла седмица! Беше дал време на Кейтлин да свикне с мисълта за него. И какво се оказа? Че въздържанието е дало шанс на съперника да спечели привързаността й. Джейк се ругаеше яростно. Пълен глупак — това беше той! Каква полза да се прави на джентълмен? Кейтлин му изтръгна обещание да се държи прилично и му върза ръцете.

Да се държи прилично, по дяволите! Как да се държи прилично, като не можеше да мисли за нищо друго, освен да я отведе далеч оттук и да остане насаме с нея? По цели нощи не затваряше очи, защото непрекъснато мислеше за нея. Образът й постоянно го преследваше.

За да скрие възбудата си, Джейк се скри дълбоко в сянката. В тази елегантна рокля, подчертаваща закръгленостите й, Кейтлин беше възпламенила фантазията му до крайност.

Но желанието не беше единствената причина за лудата му ревност.

Признай си най-сетне, човече. Та ти я обичаш.

Беше я обичал през всичките тези години, но лъжеше сам себе си и криеше чувствата си под горчивина и гняв. Направо се плашеше от мисълта колко много означава Кет за него. Не понасяше представата, че тя е дарила сърцето си на друг мъж.

Мина почти час, докато Джейк се успокои. Искаше да е сам с Кет, да я докосва, иначе щеше да полудее.

Оказа се, че отново няма късмет. Когато се приближи към мястото, където тя стоеше с учителя, някой извика името му.

— Ей, Макорд! Чух, че си бил много бърз с оръжията!

Джейк спря, опитвайки се да си спомни чии беше този глас. Мъжът очевидно беше пийнал повечко. Май беше Лий Ходжкис, каубой от съседна ферма.

— Достатъчно бърз съм — отговори Джейк, без да се обърне.

— Хайде, Лий, остави тези глупости — намеси се друг мъжки глас. — Не ставай глупак.

Стоящите наблизо мъже замлъкнаха и Джейк зачака напрегнато. Нахални младоци, които искаха да докажат мъжествеността си, често го предизвикваха. Пияните бяха двойно по-опасни, защото надценяваха силите си и вярваха, че алкохолът ги е дарил със смелост.

— Май те е страх от мен! — изсмя се дрезгаво Ходжкис. — Защото аз стрелям по-бързо от теб.

— Ще поговорим пак за това, когато изтрезнееш.

— Ама ти си бил страхливец!

През тълпата се понесе шепот. Мъжете се разстъпиха и двамата противници останаха сами на полянката. Музикантите спряха да свирят.

— Разправят, че там долу, в Ню Мексико, за главата ти била обявена награда, защото си пречукал някого. Може пък да те предам и да получа паричките.

— Остави си малко време, за да размислиш.

Джейк стоеше абсолютно неподвижен, с леко свити ръце, и чакаше другият да извади оръжието. Когато това наистина се случи, реакцията му беше светкавична. С едно движение извади пистолета и стреля. В тишината отекна гръм. По ботушите на каубоя пръсна кал.

Ходжкис се вцепени. Револверът му все още беше наполовина в калъфа. Барутният дим се примеси с миризмата на парфюм и печени пилета.

— Хайде, скъпи братко — Слоан застана до Джейк и го потупа по рамото. — Фойерверките свършиха. А Лий се извинява, че те е разсърдил. Нали така, Лий?

Ходжкис беше пребледнял като мъртвец. Явно бе осъзнал, че има пред себе си истински бърз стрелец, смъртоносно опасен. Затова кимна мрачно.

— Предлагам празненството да продължи — извика Слоан и даде знак на музикантите, които веднага подхванаха жив шотландски танц.

Без да обръща внимание на подозрителните погледи на околните, Джейк се обърна към Кейтлин.

— Най-после дойде ред и на моя танц.

Сърцето на Кейтлин биеше лудо. Безмълвна, тя погледна затвореното му, твърдо лице. Случилото се току-що я уплаши до смърт. Бързината, с която Джейк извади оръжието, й показа с безпощадна яснота колко страшни са правилата на беззаконието.

Без да каже нищо повече, без да погледне учителя, който очевидно искаше да издърпа Кейтлин настрана, Джейк я хвана за лакътя и я поведе към танцовата площадка.

Шотландският рийл беше любим на всички. Докато подскачаше и се въртеше, Кейтлин овладя уплахата си. Щом музиката спря, Джейк хвана ръката й и я отведе от дансинга, но вместо да я върне при учителя, тръгна към гората.

Кейтлин напразно се опита да се изтръгне от здравата му хватка.

— Къде ме водиш?

— Където и да е. Тук има прекалено много хора.

Тя поиска да се противопостави, но един негов поглед беше достатъчен да я накара да замълчи. Изведнъж вече не беше важно, че той представляваше заплаха за доброто й име и за душевния й мир.

Пръстите му, топли и корави, се преплетоха с нейните. Той я отведе под дърветата и тъмните сенки ги погълнаха. Когато Джейк спря, тя виждаше само силуета му на фона на слабата лунна светлина. Кръвта шумеше в ушите й.

Без да каже дума, Джейк я прегърна и я притисна до гърдите си.

Не биваше да му позволява да я прегръща. Усещаше силното му тяло, мускулите, слабините му. Независимо от опасността, независимо, че изпитваше отвращение от насилието, независимо от предупрежденията на вътрешния си глас, тя не беше способна да се отдели от него. Чувственото желание заглуши повика на разума.

Музикантите засвириха валс. Джейк се задвижи леко в ритъма на музиката и я залюля. Доброволната му пленница.

Кейтлин затвори очи и се сгуши в него. През цялото време се беше самозаблуждавала. Копнееше за него. Силата, топлината и мъжкият аромат на Джейк я обгърнаха и я опияниха. Само още мъничко. Тя се вкопчи в раменете му и опря буза върху гърдите му.

Когато валсът свърши, тя не можа да се откъсне от него. Едва когато устните му се плъзнаха по слепоочието й, се отдръпна и се опита да протестира.

— Не, Джейк… не бива…

— Луд съм по теб, Кет.

— Престани. Не бива да правиш това. Моля те… пусни ме.

— Не мога — отговори мрачно той. — Ти си влязла в кръвта ми. Никога няма да се освободя от теб.

Сърцето й се сгърчи от болка. По тялото й се разля горещина. Лицето й бавно се вдигна към неговото.

Целувката му беше сдържана и едновременно с това настойчива. По дяволите, той я целуваше, сякаш имаше пълното право да го прави. Искаше тя да му се отдаде и в същото време я целуваше нежно и внимателно, за да й даде да разбере, че я уважава и… и я обича. Нещо, което тя желаеше с цялото си сърце.

Кейтлин не се съпротивляваше. Остави го да я целува, остави езика му да проникне в устата й. Целувката предизвика буря от чувства, събуди неутолим глад. Четирите години потискана страст се изличиха от съзнанието й.

Коляното му се мушна между краката й, мускулестото бедро започна да се трие у женствеността й. Сладко, замайващо желание отслаби съпротивата й. Защо проклетото й тяло я предаваше по този начин?

Дъхът й излизаше на тласъци, но тя най-сетне намери сили да отдели устата си от неговата. Трябваше да се овладее.

— Престани, Джейк! — опря ръце върху гърдите му и заяви твърдо: — Не бива да го правим.

— Аз те искам, Кет, но не очаквай да падна на колене пред теб — в дрезгавия му глас прозвучаха едновременно обещание и заплаха.

— Аз… не очаквам от теб нищо такова.

Тя отстъпи крачка назад, той посегна към китката й.

— Няма да се върнеш при онзи зелен хлапак.

В тъмнината тя не виждаше чертите на лицето му, само острите контури на брадичката, но много ясно чу предупреждението в гласа му.

— Не бива да го наричаш така — отвърна задъхано тя. Не искаше Джейк да се подиграва на приятелството й с учителя. — Върнън не е хлапак.

— Както и да го наричам, той не е за теб.

— Това не те засяга.

— Всичко, което се отнася до теб, ме засяга — изръмжа сърдито той. — Уайтфийлд през цялото време не откъсва поглед от теб. Опитва се да се мушне под полите ти, това е ясно.

— А ти какво се опитваш? — бузите й пламнаха, тя вирна войнствено брадичка. — Ти също не мислиш за нищо друго. Това, че ти си похотлив, не ти дава право да обвиняваш Върнън в нечисти намерения.

Джейк изпухтя презрително.

— Не бъди толкова наивна, Кет. Наистина ли мислиш, че иска само да бъде твой закрилник? Той иска да спи с теб и това не е за чудене.

— Пусни ме веднага, Джейк — заповяда тя с принудено спокойствие.

— Аз бих могъл да му разкажа какво правиш с мъжете. Как мислиш, да му призная ли, че сме били любовна двойка?

Сърцето й спря да бие.

— Това е шантаж.

— Да, би могло да се нарече и така — развеселеният му тон я вбеси.

— Ако му кажеш само една дума, Джейк, аз ще… никога вече няма да ти проговоря!

— Това не ме притеснява. Не е нужно да говориш, докато те целувам.

Той се опита отново да я привлече към себе си, но Кейтлин се отдръпна вбесено.

— Престани, Джейк! Ще викам за помощ.

Той се ухили като същински дявол.

— О, викай. Така всички добри хорица от Грийнбриър ще узнаят, че си се скрила в гората с един бандит.

Ако е възнамерявал да я докара до бяс, успя! Гневът забушува в гърдите й с неудържима сила.

— Кога най-сетне ще проумееш, че не те искам, дебелоглавецо?

— Разбира се, че ме искаш. Само преди няколко дни ти го доказах.

Той изглеждаше толкова самодоволен, че й се дощя да го удари.

— Нищо не си ми доказал, нахалнико!

— Ако си спомням добре, някога харесваше високомерието ми.

Кейтлин заскърца със зъби от безсилен гняв.

— Как ли ще реагира твоят учител, ако му кажа с каква страст се любиш? — попита Джейк с тиха подигравка.

— Само да посмееш!

— Ако трябва да бъда точен, ти си повече от страстна — продължи дрезгаво Джейк. — Няма друга жена така гореща като теб.

— Ти… ти… — заекна Кейтлин, вбесена от подигравките му, но и уплашена, че той може да изпълни заплахата си.

— Какво ли ще каже учителят, котенце?

Заля я неудържимо желание да му причини болка.

— Няма да говоря с теб за това. Не искам да падна до твоето ниво.

Джейк се вкамени.

— Какво ниво, Кет?

— Най-долното. Най-жалкото — тя се изтръгна от ръцете му и изсъска: — Ти си платен убиец. Човек без чест. Бандит.

Изпълнените с омраза думи го улучваха като юмручни удари. А когато Кейтлин му обърна гръб, сякаш не понасяше да го гледа, ревността и гневът на Джейк експлодираха. Отново сграбчи китката й, този път грубо.

— Не се дръж с мен като ледена принцеса — изръмжа той през стиснати зъби.

Кейтлин се уплаши. Само за миг разговорът бе преминал в ожесточена размяна на обиди. Двамата не можеха да прекарат и две минути заедно, без да се скарат.

— Веднага ме пусни! — заповяда гневно тя.

Вместо това Джейк я дръпна към себе си, уви едната си ръка около талията й, другата зарови в косата й и я сви в юмрук. После отново завладя устата й. Този път целувката му беше насилствена и груба — очевидно искаше да я накаже и да поиска правото си.

Кейтлин не беше способна да се съпротивлява. Тялото й реагира с чувствено желание и вместо да се брани, устните й се отвориха пред горещия му, нахален език.

Устата му имаше невероятен вкус. Кейтлин се разтрепери от мъчението на физическото желание. Пленница в тъмната хватка на страстта, тя се уплаши, че насилствената целувка ще я задуши.

Когато Джейк най-сетне я пусна и вдигна глава, тя беше като упоена и й се виеше свят.

— А може би онзи вече те е имал — изфуча подигравателно Джейк, от което стана ясно, че гневът му съвсем не е изчезнал. — Може би ти вече си отворила краката си за Уайтфийлд, както някога за мен.

Сега вече Кейтлин не издържа и го удари с все сила по лицето. Джейк не разхлаби хватката си, само леко се отдръпна.

— Заслужи си го — изсъска студено тя.

— Защо? Защото казах истината ли, Кейтлин?

— Сигурно съм била луда да вярвам някога, че те обичам.

Джейк потрепери като от удар.

— Може би — изръмжа той. — Може би и двамата сме били луди.

Тя го блъсна и този път той я пусна. Обаче подигравателният разпит продължи.

— Кажи ми, диво котенце, нима зеленият хлапак е толкова добър като мен? И под него ли се извиваш като змиорка? — от присвитите му очи изскачаха светкавици. — И под него ли стенеш и викаш, както под мен? Впиваш ли нокти в гърба му, когато тласъците му се усилят?

Кейтлин много искаше просто да го остави и да си тръгне — това би било най-умното. Но когато беше с Джейк, разумът я изоставяше. Сините й очи засвяткаха гневно.

— О, да! Той е също толкова добър, колкото беше ти! — изфуча в лицето му тя. — Даже по-добър! Затова ще се омъжа за него!

Джейк видимо се уплаши. Очите му светнаха опасно.

— Няма да направиш нищо подобно — заплахата в гласа му беше недвусмислена.

— Ти не си човекът, който може да ми казва как да живея, Джейк Макорд. С Върнън сме сгодени и ще се оженим. Той ще бъде чудесен съпруг.

— Сериозно ли говорите, Кейтлин? — прозвуча тихият глас на учителя между дърветата.

Кейтлин се обърна стреснато. Обожателят й стоеше само на няколко метра от тях с фенер в ръка. Очевидно беше тръгнал да я търси.

Какво ли беше чул? Но много по-страшен беше пронизващият поглед на Джейк. В зениците му гореше дива омраза.

— Наистина ли говорите сериозно? — попита отново Върнън. — Ще се омъжите ли за мен?

Кейтлин прехапа устни. Съзнаваше, че се е поддала на гнева и е дала обещание, което не е готова да изпълни. Но не можеше да върне думата си назад — не и в присъствието на Джейк. Трябваше веднага да се махне оттук, а после щеше да поговори с Върнън на четири очи.

— Всяка млада дама би се зарадвала на честа да стане ваша съпруга, Върнън — отвърна сковано тя. — Нека се върнем при другите.

— Разбира се, Кейтлин.

Тя удостои Джейк с хладен поглед и пое протегнатата й ръка.

Сърцето на Джейк се блъскаше болезнено в ребрата. Той стоя дълго под дърветата, след като Кейтлин изчезна от погледа му, проклинайки се, че ревността го накара да изгуби самообладание. Постепенно се опомни от потреса на съобщението, че Кейтлин възнамерява да се омъжи, и самочувствието му се възвърна.

Не можеше да понесе мисълта, че тя ще стане съпруга на друг. Нямаше да го позволи. Кейтлин му принадлежеше и той беше твърдо решен да й го докаже.

 

 

Когато се върна на празника, Кейтлин трепереше силно и трябваше да мине доста време, докато разбунтуваното й сърце се успокои. Когато най-сетне се овладя, Върнън вече беше казал на Бакстърови, че двамата ще се оженят. Сара сияеше с цялото си лице, а Кейтлин беше готова да потъне в земята от смущение. Не очакваше Върнън да обяви годежа им толкова бързо, но в този момент не можеше да му възрази, защото щеше да го изложи на хорския присмех. Затова прие с неохота благопожеланията на приятелите му, като през цялото време се ругаеше за глупостта си — и проклинаше Джейк, който я бе въвлякъл в тази неловка ситуация.

Кейтлин прекара остатъка от вечерта в опити да открие някъде Джейк. Изпитваше безкрайно облекчение, че той не се върна на празненството.

Въпреки това не можеше да се отърве от чувството за надвиснала опасност. Във въздуха се усещаше напрежение, като зловеща тишина пред буря.

Към полунощ Върнън я откара у дома й с файтона си. Най-после имаше възможност да поговори с него на четири очи.

— Върнън — започна тя, след като конят потегли, — мисля, че направих глупост. Трябва да ме разберете. Бях бясна на Джейк и…

— Знам — той посегна в мрака към ръката й и я вдигна до устните си. Нежен, трогателен жест. — Знам, че не искате да приемете предложението ми, Кейтлин. Но въпреки това няма да си го взема обратно. Кой знае, може би един ден ще свикнете с мисълта да станете моя жена. Нека се разберем така: ще преспите тази нощ и утре ще говорим пак.

В очите й запариха сълзи. Върнън беше толкова мил, толкова почтен! Тя не искаше да го разочарова, но знаеше, че никога няма да изпита към него онова, което той желаеше.

Върнън я закара до дома й и я придружи до верандата. Стисна ръката й и рече тихо:

— Лека нощ.

Кейтлин се опита да го задържи.

— Върнън… искате ли… да ме целунете?

Той се усмихна плахо.

— О, да. Но си мислех, че няма да го приемете.

Боже, колко беше различен от Джейк! Кейтлин му предложи устата си за целувка. Джейк не би я попитал и след милион години.

Устните на Върнън я докоснаха съвсем леко и оставиха дълбоко разочарование. Целувката му беше колеблива, мека, прегръдката нерешителна, сякаш се опасяваше, че ако натисне малко, тя ще се счупи. Ласките му бяха точно толкова досадни, колкото се беше опасявала.

Това няма значение, укори се сърдито Кейтлин. Ако се омъжи за Върнън, няма да го направи заради огнените му ласки, а защото ще има до себе си надежден приятел и добър баща за сина си.

Тя отстъпи крачка назад и сведе очи, за да скрие разочарованието си.

— Лека нощ, Върнън.

Той се усмихна безпомощно. Кейтлин му пожела да се върне безпрепятствено у дома си, прибра се в къщата и изчака шумът от отдалечаващият се файтон да заглъхне. После още дълго стоя неподвижна в мрака. Докато се опитваше да премисли всичко случило се тази вечер, вътрешността й отново се разбунтува.

Смяташе се за уверена в себе си и достатъчно силна, за да понесе гнева на Джейк, да се справи с ревността и тираничния му нрав, но той за пореден път я извади напълно от равновесие. Скандалът я изтощи до крайност и остави в сърцето й мъчителна празнота.

Тишината в къщата беше потискаща. Кейтлин закопня за детето си. Ако можеше сега да притисне до себе си топлото му телце, да чуе детския му смях… Той й липсваше ужасно.

Често казано, липсваше й и Джейк. Копнееше за целувките му, за силното му тяло, за здравите му ръце. За прекрасните мигове, които беше преживяла някога с него. Копнееше за мъжа, който беше споделял мечтите й и който я окуражаваше да ги осъществи. Имаше нужда от човек, който да й вдъхва чувството, че е жива, не празна и безсилна, както отдавна се чувстваше в тъгата и самотата си.

Кейтлин въздъхна и запали лампата. Знаеше, че няма да може да заспи, но искаше да се съблече и да почете малко.

Мина по коридора и отвори вратата на спалнята си. Веднага усети опасността и спря насред стаята. Не беше сама.

— Крайно време беше да се прибереш вкъщи — прозвуча добре познат мъжки глас от мрака.