Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Роки Маунтинс (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Outlaw, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 53 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2012)
Разпознаване и корекция
hrUssI (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2012)

Издание:

Никол Джордан. Прокуденият

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2010

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 978-954-455-075-2

История

  1. — Добавяне

5

Трябва да взема може би най-важното решение в живота си, размишляваше Кейтлин, докато изкачваше стръмния склон в северната част на ранчото Кингсли. Решение, от което зависеше по-нататъшната й съдба. Бъдещето й. Бъдещето на сина й.

От два дни не беше виждала Джейк, не беше чувала нищо за него — но срещата в усамотената клисура не излизаше от главата й. Още по-лошо — тя постоянно очакваше той да се появи пред нея. Непрекъснато се оглеждаше, за да се увери, че не я преследва. Гневеше се, че той продължава да упражнява влияние върху нея. Джейк беше свободен мъж, но тя беше пленница на миналото си. На горчиво-сладки спомени и вина. Снетото обвинение й показа колко несправедлива е била към него.

Беше решила този следобед да излезе на езда. Искаше да остане сама, за да помисли. Трябваше да реши какво ще прави. След шока от неочакваната среща в сърцето й се бяха събудили упорство и съпротива. Това й помогна да се почувства по-уверена.

— Няма да ме принудиш да ти падна на колене, Джейк Макорд — промърмори полугласно тя и вирна брадичка.

Беше твърдо решена да преодолее страха си. Няма да му позволи да я прогони оттук — въпреки твърдото му заявление, че смята да си отмъсти за неправдата, нанесена му от баща й. Тя разбираше, че Джейк е враждебно настроен към семейството й — все пак Адам Кингсли го бе обвинил в убийство. Разбираше горчивината и гнева му. Хората говореха, че вече започнал да си отмъщава. Миналата нощ се скарал в салона с някакъв овцевъд и се стигнало до кърваво сбиване между каубои и овчари.

Кейтлин беше твърдо решена да не позволи завръщането на Джейк да осуети плановете й. Не биваше да бърза. Сега ранчото беше нейна собственост и тя трябваше да постъпи така, както е най-добре за нея и за сина й.

Най-важната й задача беше да продаде ранчото. Това място не беше подходящо за сина й. Райън не биваше да израсне сред кървава война.

В същото време обаче би било глупаво да се обърне и да избяга. Трябваше да обмисли нещата от всички страни. Не всички хора в Грийнбриър бяха лоши и зли. Имаше предвид Върнън Уайтфийлд.

Би било безсърдечно да отхвърли ухажването му. Не само защото се чувстваше поласкана, че той я харесва. Върнън беше добросърдечен мъж и заслужаваше да бъде обичан. Освен това се отличаваше със сериозни принципи и висок морал. Той щеше да бъде добър баща за подрастващото й момче.

Женитбата с Върнън щеше да прогони мъчителната празнота в живота й. Съпругът й щеше да я съживи, да запълни мястото, оставено от Джейк, когато изчезна, без да каже и дума. След раздялата тя остана като упоена и самотата се настани трайно в тялото и душата й.

Върнън никога нямаше да развълнува кръвта й, както правеше Джейк, никога нямаше да я отнесе в замайващите висини на насладата. Но тя вече не искаше физическа страст. Искаше мир и семеен уют. А с Върнън се чувстваше защитена.

При мисълта за Джейк Кейтлин се разтрепери. Едва вчера отново бе осъзнала колко опасен е той, когато късно през нощта съдията лично довлече в ранчото един от работниците й.

— Велики боже — пошепна тя и сърцето й се качи в гърлото, когато излезе с фенер в ръка на верандата и видя безжизненото тяло, проснато на седлото пред Нетерсън. — Да не е…

— Много скоро ще се изправи на крака, мадам — побърза да я успокои Нетерсън. — Само едно насинено око и подути устни, може би и няколко счупени ребра.

Казвайки тези думи, съдията свали Ходжи Браун от коня и работникът простена жално.

— Какво се е случило? — попита Кейтлин, докато вървеше пред Нетерсън към бараката на овчарите.

Докато тя миеше и превързваше ранения, Нетерсън й разказа историята. Ходжи твърдеше, че Джейк Макорд не само провокирал сбиването, ами и щял да убие противника си, обаче съдията оспори думите му.

— Глупости. Беше си обикновено сбиване — заяви сърдито той. — Джейк беше пил повечко…

Кейтлин го изгледа пронизващо.

— Искате да кажете, че Джейк Макорд е започнал пиянска свада?

— Ами да… може и така да се нарече.

В гърлото й се надигна отвращение. Джейк започваше да прилича на баща й, който давеше омразата си в уиски…

— Обзалагам се, че не сте го арестували.

Недвусмислената подигравка в тона й засегна Нетерсън, но той не го показа.

— Не сметнах за нужно.

— Само преди два дни ми казахте, че не искате проблеми в областта, мистър Нетерсън — напомни му язвително тя.

Нетерсън се почеса зад ухото.

— Джейк ще се успокои. Обеща ми.

Той беше обещал и на мен да не се бие, припомни си Кейтлин. Веднъж се бе скарал с Нийл за някаква дреболия и двамата се биха до кръв. Кейтлин превърза единия, после другия и поиска това да не се повтаря. Не понасяше мисълта, че двете горещи глави отново ще се сблъскат, затова Джейк трябваше да се закълне, че никога вече няма да се забърква в свади…

Кейтлин прогони мъчителните спомени и стегна юздите на коня, за да забави ход. Може би трябваше да побърза да се върне в Сейнт Луис, преди отново да е срещнала Джейк.

Ще възложи на Върнън да продаде ранчото. Управителят Ханк Спърлък ще се грижи за имота, докато се намери купувач. Сигурно няма да й дадат най-добрата цена, но наследството ще е достатъчно, за да осигури бъдещето на сина й. От друга страна обаче… тя имаше задължения към хората, които работеха за нея. В договора непременно трябваше да се включи клауза, според която новият собственик е длъжен да остави овчарите на работа.

Кейтлин вдигна поглед към суровите скали. Каквото и да реши, трябва да мисли първо за бъдещето на сина си. Но кое щеше да е най-доброто за Райън?

Планините се простираха пред нея в цялата си неповторима красота. Просторна земя, в която се редуваха вериги от възвишения и живописни долини. На запад се издигаха върховете на Роки Маунтинс. Сочните пасища и хладните борови гори излъчваха величие и достойнство, пред което човешките караници изглеждаха абсурдни и нищожни.

Кейтлин затвори очи и се вслуша в повика на един ястреб, който кръжеше високо над боровете. Беше копняла да се върне в родината. Ако не бяха трагедиите, които бе преживяла тук, можеше да обича тази страна…

Кейтлин отвори очи и едва не изпищя. На около двеста метра от нея стърчеше самотна скала — знак, че се е озовала в опасна близост до земята на Макорд. Случайно или нарочно беше дошла чак тук, несъзнателно опълчвайки се срещу Джейк? Или изпитваше необяснима потребност да го види отново? Въпросите изникнаха в главата й в пристъп на черен хумор.

Искаше да обърне коня и да продължи, когато чу в далечината пистолетни изстрели. Автоматично посегна към уинчестъра, пъхнат в чантата на седлото. Нямаше представа в каква опасност се впуска, но сърцето не й позволи да избяга. В тази сурова страна изстрелите най-често означаваха смърт. Някой се нуждаеше от помощ. Тя смушка коня и препусна към скалата.

Отново отекна изстрел. Кейтлин изкачи склона и започна да се спуска. Попадна в гъсталак и трябваше да забави темпото. Спря коня на ръба на една клисура, огледа се и викът спря в гърлото й.

Само на десет метра под нея стоеше Джейк с колт в ръка. Бе вдигнал глава и я фиксираше с присвити очи.

— Джейк… — устата на Кейтлин пресъхна. Знаеше, че ще го срещне пак, без да е подготвена. Никога нямаше да е подготвена за него.

Дългото му лице беше небръснато. Широкополата шапка скриваше очите.

Кейтлин усети как настръхна.

Някогашният й любим стоеше под нея, пъхнал палци в колана с револверите, увиснали почти до коленете му. Въпреки разстоянието Кейтлин видя съвсем ясно следите от сбиването: синина под лявото око, разцепена устна, кървава коричка на дясната буза.

Джейк изглеждаше див и опасен. Беше навил ръкавите на ризата си и тя видя капчиците пот по кожата на ръцете му.

Кейтлин с мъка отмести поглед от голата му кожа и потърси как да слезе в клисурата. Едва тогава забеляза мъртвата овца на земята до Джейк.

— О, Джейк… какво си направил? — гласът й пресекна.

Той пъхна револвера в калъфа и се запъти с дълги крачки към коня си. Лицето му остана безизразно.

— Утрепах няколко глупави добитъка — отвърна й равнодушно.

Кейтлин с ужас забеляза още две мъртви овце. От раните по главите им се процеждаше кръв.

— Но… тези овце са на Кингсли.

Джейк й хвърли презрителен поглед през рамо.

— Разбира се, че не са на Макорд — метна се на седлото и заяви с треперещ от омраза глас: — Не понасям тези вонящи вързопи вълна. Би трябвало да ги изтребя до крак.

— Ти си ги убил…

— И какво от това? — изсъска ядно той. — Имам пълно право да го сторя. Преминали са на наша земя.

Кейтлин си припомни още една ужасна случка в самото начало на любовта им. Баща й хладнокръвно бе застрелял две дузини крави на Макорд, попаднали случайно на земята на Кингсли, и бе принудил дъщеря си да стои и да гледа — за да не се размеквала.

След тази случка тя препусна към клисурата, хвърли се в прегръдките на Джейк и дълго плака горчиво, сгушена на гърдите му.

Какво има, Кет? Кажи ми. На мен можеш да кажеш всичко.

Не можа да му каже колко жестоко и подло е постъпил баща й. Така, без да иска, предизвика отмъстителния удар на семейство Макорд. Скоро откриха избитите животни и макар да не знаеха кой точно е извършил кървавото дело, на свой ред избиха няколко дузини овце. Тогава Кейтлин се почувства предателка и към двете страни.

През онзи ден Джейк я държеше в прегръдките си, утешаваше я, докато тя се разтърсваше от безпомощни хълцания. Желанието му да облекчи душевната й болка беше съвсем искрено. Това беше мигът, когато тя осъзна, че го обича истински, че се нуждае отчаяно от него.

Устните й потърсиха неговите, тя се вкопчи в тялото му и го привлече към себе си, докато двамата се отпуснаха в тревата. Сега си спомни колко мокра беше земята след летния дъжд, излял се само преди час, как замайващо ухаеше. Спомни си ръцете на Джейк — толкова горещи и нежни. Спомни си с какво внимание я направи жена. Негова жена.

Онзи ден двамата се съединиха — завинаги, както вярваше тогава. Ала актът на насилие, който тогава я тласна в ръцете му, не остана последен. Точно обратното — насилието се разпространи и стигна до своя връх в трагичната смърт на брат й.

Кейтлин се взираше с невиждащи очи в мъртвите овце. Джейк не беше по-добър от баща й. Отмъщаваше на невинни същества.

— Как можа да го направиш? — пошепна беззвучно тя. — Това са само беззащитни животни…

— Защото съм убиец, нали? — погледът му я прониза. — Хайде, Кет, ти сама не си вярваш. Вашите овце са толкова тъпи, че се свлякоха по склона и почти се убиха. Двете си счупиха предните крака, а третата си разпори корема на скалата. Застрелях ги, за да не удължавам страданията им.

Камък падна от сърцето й. В същото време се ядоса ужасно: Джейк нарочно я бе накарал да повярва, че е убил овцете само за да си отмъсти.

— Откъде да знам, че е станало точно така? Вие, каубоите, все с това се оправдавате. Само мъртвата овца е добра овца — нали така казвате! Може нарочно да си ги бутнал по склона, защото са влезли на твоя земя.

В очите му пламна гняв.

— Ти явно си мислиш, че можеш да ме виниш за всичко, но не забравяй, че прекарах четири години от живота си в бягство само заради едно подло, скалъпено обвинение. Писна ми вече да се оправдавам за всяка своя стъпка!

Всяка дума беше удар в лицето й. Кейтлин веднага съжали за злобата си. Джейк беше платил скъпо за любовта си към нея. Поиска да му се извини, но той със сигурност нямаше да приеме извинението й. Присвитите очи я измерваха безсрамно от главата до петите. Какво да прави сега — да остане ли, или да избяга?

— Погрижи се овцете ти да стоят далеч от моята земя, иначе тежко им — думите бяха тихи, беззвучни, изпълнени със смъртоносна решителност.

— Джейк, аз… прощавай. Не исках…

— Разбираше, че искаше, Кет. Ти си все същата дива котка. В твоите очи аз все още съм убиец. Защото си сляпа и глуха за истината.

Кейтлин се изчерви. И без това опънатите й нерви заплашваха да се скъсат. Преди да е намерила думи за отговор, чу тропот на копита. Джейк рязко вдигна глава — като вълк, подушил опасност… или като мъж, който бяга от закона.

Кейтлин се обърна стреснато. Няколко ездачи приближаваха в галоп. Тя стисна пушката, но скоро позна управителя Ханк Спърлък и двама от хората му.

— Ханк! Тук съм! — извика облекчено тя и отново се обърна към падината. Джейк я гледаше втренчено.

— Всичко наред ли е, мадам? — попита загрижено управителят. — Чухме изстрели…

— Да, всичко е наред. Джейк… мистър Макорд и аз се погрижихме за няколко заблудени овце. Три от нашите животни бяха паднали от скалата и се наранили. Трябваше да ги убием.

Като позна мъжа пред нея, Спърлък видимо се скова, но позата му изразяваше и респект. Джейк не каза нито дума.

Седеше небрежно на седлото, само дясната му ръка висеше съвсем близо до пистолета. Позата ужаси Кейтлин и тя побърза да умиротвори хората си, преди да се е разразила буря.

— Много съжалявам, че овцете са навлезли в твоя земя, Джейк — извика припряно тя. — Ще се погрижим това да не се случва повече.

— Не би било зле да вземем труповете, мадам — предложи Ханк. — Ако ги оставим да лежат, ще дойдат вълци и пуми. Месото ще ни дойде добре. Имате ли нещо против, мистър Макорд?

Джейк кимна и посочи наляво.

— Можете да минете по онази пътека.

Мъжете внимателно слязоха с конете в падината, натовариха мъртвите овце на седлата и отново се изкачиха на билото.

— Тръгвате ли с нас, мисис Хъгс? — попита настойчиво Ханк Спърлък. Не му се искаше да я остави сама с престъпник, па макар и оправдан.

Кейтлин хвърли последен поглед към Джейк. Искаше да каже нещо, което да разведри напрегнатата атмосфера, но затвореното му лице я разубеди. Не, по-добре да не остава насаме с него.

— Иди да ти зашият раната на бузата — прошепна тя, обърна коня си и се присъедини към работниците.

Когато Кейтлин изчезна от погледа му, Джейк се наруга за поведението си. Беснееше срещу Кейтлин, задето отново го обвини, без да го изслуша, но още повече беснееше срещу себе си, че се държа като идиот. Да ругае и да предизвиква Кет — това наистина не беше най-добрият начин да си възвърне доверието й.

Джейк пое дълбоко дъх. Не само физическото желание го правеше избухлив и неспокоен. Съзнанието какво е изгубил разкъсваше сърцето му. Представата за онова, което беше пропуснал през последните четири години, го убиваше. А най-ужасна беше несигурността — дали отново ще спечели сърцето на своята дива котка?

 

 

Тази нощ Кейтлин не можа да спи. Мяташе се в леглото, страдаше от необичайната за юни задуха, измъчваше се от несигурността, която я бе завладяла след завръщането на Джейк.

Отново и отново поглеждаше към отворения прозорец. Бледата лунна светлина влизаше безпрепятствено през тънките завеси. Денем гледката беше приказна: виждаха се веригите хълмове, зад които беше ранчото Макорд. Някога, само осемнадесетгодишна, тя седеше тук с часове и се взираше в далечината, очаквайки с пламенен копнеж Джейк да се върне и да докаже невинността си.

Престани най-после! — укори се Кейтлин. Подобни размишления не водеха до никъде. Не биваше да изпада в самосъжаление. Не биваше да плаче за изгубената преди години любов. Нищо, че раните не бяха зараснали. Доскоро си внушаваше, че е преодоляла раздялата с Джейк, но от няколко дни я мъчеха съмнения.

В очите й пареха неизплакани сълзи. Тя се завъртя на другата страна и заудря с юмруци по възглавницата. Как да прогони Джейк Макорд от главата си?

Все още беше будна, когато шумно чукане по предната врата отекна в цялата къща. Сигурно беше около полунощ. Кейтлин отметна завивката и стана. Кой идваше посред нощ? И то в неделя! Ако беше някой от работниците, щеше да почука на задната врата. Но по това време повечето мъже бяха в кръчмата, играеха карти и пиеха.

Навън всичко изглеждаше спокойно. Тя отиде до прозореца и леко повдигна завесата. Оборите и копите сено спяха спокойно под лунната светлина. Ако се е случило нещо с Райън… пощальонът ще почука на предната врата.

Кейтлин навлече набързо тънкия си халат, изтича боса по неосветения коридор, отвори с трясък входната врата… и замръзна на мястото си.

Джейк се бе облегнал небрежно на рамката и се разпознаваше само като тъмен силует. Всички нерви в тялото й завибрираха.

— Джейк? Какво… какво искаш?

— Трябва да си поговорим — прозвуча гласът му хладно и овладяно.

— Сега?

— Да, сега, котенце. Трябва да си разчистим сметките. Тук не можеш да ми избягаш — той се огледа внимателно, мина покрай нея и влезе в къщата.

— Не можеш просто да ми се изтърсиш посред нощ…

— Защо да не мога? — вратата се затвори след него.

— Защото… — заекна тя. Защото съм сама вкъщи. — Защото е… много късно.

— И какво от това? Просто трябва да ме изслушаш. Омръзна ми да ме обвиняваш за престъпления, които не съм извършил.

Кейтлин присви очи и го огледа изпитателно.

— Да не си пил?

— По-добре да бях пиян — отвърна едва чуто той. — Тогава може би щях да забравя. Запали лампа, Кет — помоли дрезгаво.

— Джейк…

— Ако искаш да останем на тъмно, предпочитам да правим нещо по-приятно.

Кейтлин намери кутията кибрит и запали лампата върху кръглата маса в преддверието. Пламъчето освети коравото, небръснато лице на Джейк. Наболата брада не беше в състояние да скрие кръвоизливите и раните от сбиването. Погледът, с който я прониза, я уплаши.

— Какво е толкова важно, та се появяваш в дома ми посред нощ?

Той се усмихна студено.

— Нима предпочиташ да се явя посред бял ден? Не мога да си представя, че почтената вдовица мисис Хъгс ще се зарадва да я посети скандално известен „бандит“. Какво ще кажат работниците? Или съседите? — той посочи с глава към кухнята. — Можеш ли да готвиш?

Кейтлин примигна смаяно.

— Какво каза?

Джейк поклати глава и тихо се изсмя.

— По дяволите! Дори това не знам за теб, макар че искахме да се оженим… Много ми се пие кафе. Би ли ми направила една чаша? Ако не можеш, ще си направя сам. Къде е кухнята? Там ще говорим на спокойствие. Половината от хората ти са в града, а другите са при вонящите овце.

Докато говореше, той вървеше по коридора. Кейтлин нямаше друг избор, освен да го последва с лампата. Знаеше, че не може да го спре. Изобщо не му пукаше, че посещението му е нежелано.

Джейк влезе в кухнята, отиде до печката и посегна към кафеничето. Кейтлин остави лампата на масата и протегна ръка.

— Ти седни, аз ще сваря кафе. Прав си, трябва да поговорим.

Най-сетне успя да го изненада. Очевидно беше очаквал да се скарат, но тя вече не искаше да си разменят лоши думи. Най-добре да си разчистят окончателно сметките, преди да си замине оттук.

Ще се справя, обеща си твърдо тя. Ще го гледам и ще говоря с него, без да губя самообладание.

Взе кафеника от ръцете му и наля вода от помпата. Джейк я наблюдаваше внимателно.

— Колко красива е косата ти… — гласът му прозвуча меко, почти нежно. — Колко пъти съм я сънувал…

Той посегна към разпуснатата й коса и сърцето й заби лудо. Припомни си колко обичаше да заравя пръсти в косата й, да опъва кичурите, да ги прекарва през пръстите си — с огромно възхищение и нежност. Не! Трябваше да прогони този спомен. Тогава той имаше право да я докосва винаги когато я желаеше, но днес… много отдавна бе изгубил това си право.

Тя се отдръпна от него, избягвайки да го гледа. Пусна отново помпата, изчака да потече прясна вода, напълни кафеника и го сложи на печката. Разбърка жаравата и добави няколко съчки. Не биваше да мисли за мъжа, който седеше толкова близо. Прекалено близо.

— Винаги ли се обличаш така за спане? — пошепна задавено той и тя се обърна стреснато. Трескавият му поглед веднага се впи в зърната на гърдите й, ясно очертани под тънката батиста на нощницата.

Кейтлин усети горещина между бедрата си и бързо се загърна с халата. Стегна колана и въздъхна облекчено.

— Поканих те да седнеш, Джейк.

Той кимна с подчертана небрежност, пристъпи до дъбовата маса, придърпа един стол и се настани удобно. Хвърли шапката си на масата, протегна дългите си крака и скръсти ръце.

Кейтлин добави в топлата вода смляно кафе. Никога преди това не се беше чувствала така потисната в присъствието на мъж. Тялото й беше напрегнато до крайност, слепоочията й пулсираха. Джейк я гледаше неотстъпно и тя ставаше все по-неспокойна.

— Никога не сме се любили в истинско легло… — промърмори като на себе си той.

Кейтлин трепна.

— Няма и да се любим — отвърна тя, стараейки се гласът й да звучи уверено.

— Не бъди толкова сигурна.

— По дяволите, Джейк… — тя се обърна рязко и сложи ръце на кръста си. — Кажи най-после, каквото имаш да кажеш, и си върви! — гневът й даде сили. — За какво искаш да говориш с мен?

— За теб. За мен. За нас.

— Вече няма „нас“.

Той поклати глава. Зелените му очи пламтяха.

— Тук се лъжеш, Кет. Ей сега ще ти обясня защо.