Никол Джордан
Прокуденият (12)

11

— Все още ли си в леглото, скъпа? — попита шеговито мъжки глас.

Кейтлин стреснато отвори очи. Пред нея стоеше Джейк, гол, само с кърпа на хълбоците. Беше се изкъпал, загорялата от слънцето кожа блестеше мокра, от русите кичури падаха капки.

Кейтлин се изчерви, извърна поглед и се ужаси от безредието в стаята. Навсякъде бяха разхвърляни дрехи, смачканите чаршафи недвусмислено показваха, че тук е имало еротични изстъпления. Накрая тя бе заспала от изтощение. Навън бързо се стъмваше.

— Хайде, поспаланке, ставай — подкани я развеселено Джейк. — Гладен съм. Ще направя нещо за ядене.

Тя се готвеше да го попита кой му е разрешил да се движи свободно из къщата й, но вместо това извика уплашено. Джейк пусна кърпата и безсрамно застана пред нея съвсем гол, показвайки й плоския си корем и тесните си хълбоци. После се обърна да вдигне панталона си и й даде възможност да се наслади на задните му части. Задникът му беше стегнат и добре закръглен, бедрата — твърди като стволове…

Кейтлин веднага си припомни какво бяха правили доскоро в леглото и лицето й пламна. След няколкократното любене би трябвало да се чувства изтощена до смърт, а ето че силното му излъчване отново я възбуди. Копнееше да го докосва и милва, както беше правил той с нея през последните няколко часа. Искаше да усети триенето на силното му тяло в нейното, да усети как мускулите му се напрягат под милувките й, как той се движи между бедрата й…

Джейк, естествено, забеляза погледа й и се усмихна самодоволно. Усмивка, която би отнела дъха на всяка жена в радиус от петдесет стъпки.

Смутена до дън душа, Кейтлин извърна поглед и скри лице във възглавницата, запазила мъжкия му аромат.

— Вече е късно да си играеш на плахо момиченце.

Твърде късно, призна си засрамено тя.

При всеки любовен акт тя се заклеваше, че ще е последният, и всеки път той успяваше да сломи съпротивата й с една-единствена ласка. Той управляваше тялото й по свое усмотрение. Похотливата й същност я издаваше само след една негова целувка.

Джейк явно нямаше намерение да си отиде. Държеше се напълно естествено, сякаш мястото му беше тук, и тя не знаеше как би могла да го изгони. Той бе завладял дома й, тялото й, волята й.

Шумоленето й подсказа, че той си е обул панталона. Джейк приседна на ръба на леглото и издърпа завивката.

— Хайде, скъпа, време е да се събудиш — потупа я по голото дупе и продължи: — Аз ще направя вечеря, докато ти се освежиш.

— Можеш ли да готвиш? — попита недоверчиво тя.

— Дълго време трябваше да се оправям сам и смея да твърдя, че станах добър готвач — той повдигна брадичката й и я целуна. — Ставай, или ще се върна в леглото и двамата ще умрем от глад — изправи се, отиде до вратата и там се обърна още веднъж. — Не изваждай гъбичката, Кет. Може би по-късно ще ни е нужна отново.

Кейтлин го удостои с мрачен поглед. Макар и неохотно, стана, отиде до тоалетката си и се погледна в огледалото. Устните й бяха подути, бузите пламтяха, косите й бяха ужасно разрошени, очите блестяха. Съвсем ясно й личеше, че е прекарала последните часове в еротични игри.

Това трябва да престане, каза си Кейтлин с нарастваща загриженост. Джейк трябваше да разбере, че не може вечно да пренебрегва обществените правила. Не искаше той да унищожи доброто й име. Трябваше да му изясни, че за двамата няма общо бъдеще.

След няколко минути Кейтлин влезе в кухнята, загърната в халат. Джейк не носеше риза и обувки, само панталон. Белезите по гърдите бяха по-светли от останалата кожа и ужасът на миналото отново я връхлетя.

Поне е спуснал завесите, установи облекчено Кейтлин и побърза да заключи вратата към двора. Джейк бе сложил вода за кафе, в големия тиган се пържеше бекон. Кейтлин наряза няколко филии сух хляб, за да ги препече. През цялото време усещаше властното му присъствие и напразно търсеше тема за разговор.

Джейк седна, протегна дългите си крака и се наслади на интимната вечеря. Как му се искаше това да се случва всеки ден. Докато наблюдаваше как Кейтлин слага масата, сърцето му се изпълни с меланхолия. Това беше най-съкровеното му желание. Да живее с нея. Ако не беше убил брат й, можеше да се наслаждава на домашния уют от години.

Няма смисъл да се ровим в миналото, укори се той. Най-добре да се опита да направи нещо за бъдещето. Знаеше, че няма да се успокои, докато Кейтлин не заживее под неговия покрив и не спи в неговото легло. Искаше да види своя пръстен да блести на пръста й, искаше тя да носи неговото име. Искаше да си извоюва правото да я люби, не искаше да се промъква нощем в къщата й като престъпник. Нямаше да се задоволи с тайни срещи от по няколко часа.

Беше убеден, че след този щастливо прекаран следобед Кейтлин също няма да се задоволи с тайни срещи. Тя беше длъжна да разбере, че го желае със същата сила, както той нея, че има нужда от него. Защото той беше луд по нея.

Джейк наблюдаваше как стройните й бедра се движат под тънкия халат и си мислеше как се бяха движили под неговите тласъци. През тялото му премина гореща вълна, слабините му се стегнаха. С мъка се удържа да не се нахвърли върху нея. Все още не бе постигнал окончателната победа. Притежаваше тялото на Кет, а искаше и сърцето й.

Докато тя разбъркваше бекона, той заговори меко и нежно:

— Знаеш ли, точно за това си мечтаех в Ню Мексико. За ранчо с хубава къща в планините. Как ме посрещаш с вечерята, когато се прибирам от пасището.

Кейтлин, която бе започнала да вади чинии от шкафа, замръзна на мястото си.

— Тези мечти ми помогнаха да продължа да се надявам. Толкова години, Кет… Толкова самотни нощи, които прекарах в мисли за теб.

В гърлото й заседна буца. Не искаше да чува такива думи. Не искаше Джейк да се рови в болезнените спомени.

— Ти знаеш ли, че никога не сме се хранили заедно? Само веднъж преядохме с боровинки. Помниш ли, Кет?

Тя кимна, без да се обръща.

— Ядох толкова много, че ми стана лошо.

— Прекрасни времена бяха.

Да, прекрасни, потвърди безмълвно тя. Нищо, че трябваше да се срещат тайно. Тогава им беше достатъчно да са заедно. Говореха си с часове, мечтаеха за бъдещето…

Кейтлин изпъна рамене, извади чиниите и ги сложи на масата. Когато Джейк се наведе и сложи ръка на кръста й, тя се дръпна уплашено.

— Джейк…

Той мушна ръка в отвора на халата и обхвана гърдата й. Кейтлин простена. Зърната й бяха толкова чувствителни…

— Боли ли? — попита той, без да откъсва поглед от нея.

— Малко.

Милувката стана още по-нежна.

— Така по-добре ли е? — прошепна дрезгаво той.

— Н-не — отвърна едва чуто тя. Не биваше да продължава тази игра, иначе щяха отново да се любят и всичко да започне отначало. Отдръпна се и затегна колана на халата си. Джейк се изправи и пристъпи зад нея.

— Джейк… — дъхът й се ускори, когато влажните му устни помилваха тила й. — Това трябва да престане. Не можем да продължаваме така.

— Знам. Разбирам го.

Кейтлин му хвърли подозрителен поглед през рамо.

— Наистина ли?

— Вече ти казах, че трябва да се оженим официално.

Кейтлин изпъна рамене.

— А аз ти казах, че това е невъзможно.

— И защо?

Тя се обърна към него и предизвикателно скръсти ръце под гърдите.

— Защото не вярвам, че наистина искаш да се ожениш за мен. Само си мислиш така, защото ти харесва да спиш с мен. Бракът не се гради върху плътските желания.

— И защо да не се гради?

— Аз говоря сериозно, Джейк.

— Аз също — в усмивката му имаше нещо изкуствено. — Според мен чувствеността е най-добрата основа за брака. Между нас с теб има много повече, отколкото при повечето двойки.

— Това обаче не ми е достатъчно.

Внезапно погледът му стана сериозен и изпитателен.

— А какво би било достатъчно за теб, Кет?

В гърлото й отново заседна болезнена буца. Копнееше за нежен, мил съпруг, за брак, в който цари разбирателство относно взаимното вземане и даване. За сплотено семейство, в което всички се обичат и си помагат. Джейк не можеше да й даде нищо от това. Някога може би да, но оттогава и двамата се бяха променили. Тогава бяха млада любовна двойка, а сега…

Тя избягна погледа му. Джейк улови ръката й и я притисна към слабините си, за да усети твърдостта му.

— Между нас не е само страст, Кет. Между нас има повече от сексуално желание и ти го знаеш.

Кейтлин побърза да издърпа ръката си.

— Може би. Но ти ме искаш само защото ме познаваш. Свикнал си с мен. Аз съм част от твоето минало. Преди животът ти да излезе от релсите.

— Това не е вярно.

— Никога не си държал истински на мен.

— Лъжеш се. Аз те обичах, Кет — и все още те обичам, добави безмълвно той.

Кейтлин поклати глава.

— Никога не си ми го казал — пошепна пресипнало тя.

— Съжалявам, не успях. А после брат ти стреля по мен и всичко се обърка — Джейк опъна устни в опит за усмивка. — Или може би тогава не съм го смятал за нужно. После изведнъж стана твърде късно.

— Защо… защо не се опита да ме намериш? Защо поне не ми прати едно писмо? Не чух нито дума от теб. Опасявах се от най-лошото.

Джейк решително поклати глава.

— Не можех да дойда при теб, Кет. За главата ми беше обявена награда. Трябваше да се махна оттук, за да спася кожата си. Не исках да те въвличам в моята беда.

Джейк очевидно беше решен да разбие логичните й аргументи и да я накара да се съмнява в здравия си разум. Дяволското беше, че тя сама започваше да вярва в присъдата си. Би било толкова просто да се поддаде на умението му да убеждава. Мисълта, че двамата може да имат общо бъдеще, беше безкрайно привлекателна. Като си помислеше за дългите самотни и пусти години, които й предстояха, привлекателността ставаше неустоима…

— Това няма значение — отсече сърдито тя и вдигна рамене. — Всичко свърши.

— Не е свършило. Ти ме обичаше. Знаеш го не по-зле от мен.

— Това беше… грешка.

— Сериозно ли говориш? — Джейк я хвана за рамото и я принуди да го погледне. Зелените очи я пронизаха безмилостно.

Да, изкрещя вътрешният й глас. Ужасна грешка беше да дари сърцето си на такъв мъж. Джейк не беше създаден да бъде добър съпруг — нищо, че преди години тя беше твърде млада и глупава, за да го проумее, и влюбена до уши. Той вълнуваше дивото, необузданото у нея. Но тя се нуждаеше от надежден, стабилен мъж, който да укротява страстите й. Не искаше безумни приключения. Искаше спокойствие и уют за себе си и за сина си. Не искаше да обича мъжа си толкова силно, че да е готова да рискува всичко за него, дори живота на сина си. Съзнанието за това я изпълни със страх и ужас.

Кейтлин извади хляба от печката.

— И тогава щеше да е грешка да се омъжа за теб — тихият й глас изразяваше решителност. — Моята майка се омъжила за неподходящия човек и през целия си живот съжаляваше за това. Беше дълбоко нещастна… Аз се заклех да не повторя грешката й. Никога няма да се омъжа за човек като баща си.

— Нима мислиш, че съм като баща ти?

Колебанието й беше достатъчно красноречиво. Ала отговорът, който даде, прозвуча уклончиво:

— Ти искаш да определяш живота ми. Също както правеше баща ми.

— Аз само се опитвам да те вразумя.

— Искаш да върша онова, което ти намираш за разумно. Само че това не е моят живот. Прекарах дълги години под ботуша на баща си, но най-сетне се освободих от тиранията му и искам да живея своя живот.

Джейк нареди приборите.

— Аз няма да те потискам.

Кейтлин скептично вдигна вежди.

— Не съм много убедена. Но както и да е. Не съм готова да променя плановете си и да оставя живота си в ръцете ти само поради някакъв твой каприз.

— Не е каприз! — той я погледна дълбоко в очите и рече тихо: — И недей сега да ми твърдиш, че нямаш чувства към мен.

— Аз… не знам какво изпитвам. Знам само, че не искам да се върна към стария си живот. Искам да загърбя миналото.

Джейк си заповяда да остане спокоен. Седна и каза все така тихо:

— Според мен ти бягаш от миналото, Кет.

— Е, и? Да, бягам, защото миналото беше мъчително. Няма да живея с него и толкоз — тя кимна замислено и попита: — Нима не разбираш, Джейк? Аз започнах нов живот. Спокоен, подреден живот. Така искам да продължа.

— Звучи скучно. Някога бях убеден, че не си страхливка.

Кейтлин недоволно поклати глава. Счупи няколко яйца в тигана и наля кафе в две чаши.

— С теб не може да се говори. Ти просто отказваш да ме разбереш. Ние с теб нямаме нищо общо. Сигурна съм, че очакванията ни от живота са напълно различни.

— Например?

— Например… Къде ще живеем, ако се оженим?

— Тук. Къде другаде.

— В Сейнт Луис. Къде другаде? Имам твърдото намерение да отгледам сина си в различна среда, далече от насилието, граничните спорове и грубостта на каубоите.

Джейк помълча малко и изрече тихо и решително:

— Аз оставам в Колорадо, Кет. Тук е родината ми.

Решителността му я учуди. Знаеше, че Джейк обича планините, че е дълбоко привързан към семейството си, но някога това не беше решаващото за него.

— Преди години не възнамеряваше да останеш тук — напомни му тя. — Постоянно говореше, че искаш да бродиш из широкия свят, да преживееш приключения…

Джейк изкриви уста.

— Бях млад и самоуверен. Тогава още не съзнавах къде са корените ми. Мисля, че не ценим онова, което притежаваме, преди да ни го отнемат. Принудиха ме да си отида оттук, но се завърнах и смятам да остана.

Сянка затъмни очите й. Тя кимна тъжно, обърна се отново към печката и разбърка яйцата в тигана.

— Това потвърждава думите ми, Джейк. Ние с теб нямаме нищо общо. Моето бъдеще е при моя син, а твоето тук, в Колорадо.

— По дяволите, Кет… Няма да позволя едно тригодишно хлапе да застане между нас — изсъска той и съжали за думите си още преди да ги е казал докрай.

Кейтлин изпъна рамене и се обърна бавно. Сините й очи изпущаха светкавици. Само защото ревнуваше от Райън и не понасяше мисълта, че синът й е по-важен от него, Джейк нямаше право да й говори с такъв тон.

— Не вярвам, че ти си човекът, който решава тези неща — изрече ледено тя. — Изобщо не те засяга къде и как ще живея.

— Разбира се, че ме засяга. Ти си моята жена, Кет. Ти ми принадлежиш. Никога не го забравяй.

— О, така ли? — тя вирна брадичка и попита високомерно: — Значи трябва да се откажа от стремежите си само защото ти искаш така?

— Жената трябва да следва мъжа си, не обратно.

— Върнън би се съгласил да ме последва в Сейнт Луис.

Джейк се скова. В стаята надвисна напрежение.

— Няма да направи нищо подобно — процеди през зъби той. — Ще му кажеш ли най-после, че разваляш годежа? — заплахата в гласа му беше недвусмислена. — Или аз да го направя?

— Сама ще кажа на Върнън — отговори ледено тя. — Няма да се омъжа за него, но това изобщо не означава, че избирам теб.

— Нима очакваш, че ще се задоволя да се промъквам нощем в къщата ти като крадец? За няколко часа открадната любов?

— Нищо не очаквам от теб, Джейк, най-малко тайни срещи! Няма да стана твоята курва.

— По дяволите, изобщо не съм искал това от теб! Искам да станеш моя жена!

Лицето му помрачня, зелените очи искряха от гняв.

— Четири години те чаках, Кет. Мисля, че е предостатъчно.

Заплашителното му изражение й напомни с кого си има работа, напомни й за съществуването, което беше водил досега. Джейк беше жесток бандит, твърдо решен да си вземе онова, което му беше отнето. Нямаше да се откаже толкова лесно.

Смутена от пронизващия му поглед, Кейтлин реши да смени тактиката.

— Джейк, ти упорито отказваш да ме разбереш. Ако ставаше въпрос само за мен, сигурно щях да… — тя прехапа устни. — Най-важното обаче е синът ми. Той означава за мен повече от живота. Трябва да мисля за него.

— Никой не изисква от теб да не мислиш за него!

— Ти го правиш през цялото време. Животът тук е опасен за Райън. Не мога да го доведа в Колорадо.

— Разбира се, че можеш.

— И на каква цена? — Кейтлин поклати глава. — Няма да поема този риск. Изгубих брат си в безсмислената война. Мисълта, че мога да изгубя и сина си, ме поболява, не разбираш ли? — тя впи нокти в дланите си, за да се успокои. — Ти изобщо нямаш представа колко силни са майчинските чувства.

Права е, каза си мрачно Джейк. Той нямаше представа и колко силни могат да бъдат бащинските чувства, затова пък притежаваше силно изразен закрилнически инстинкт. Кейтлин искаше да предпази детето си от бруталния конфликт, чиято жертва бе станал брат й. Конфликт, който бе направил от баща й пияница и жестокосърдечен човек. Не можеше да й се сърди за това. Напротив, желанието й го караше да я уважава и да й съчувства.

— Войната ще спре, Кет — увери я твърдо той.

— Може би… Но можеш ли да ми обещаеш, че няма да пламне отново? От няколко дни цари спокойствие, но това изобщо не е гаранция, че винаги ще е така — когато Джейк не отговори, тя вдигна заклинателно ръка. — Страхувам се за Райън. Нима не ме разбираш?

Джейк знаеше, че страховете й не са необосновани. В сините й очи имаше толкова болка, че сърцето му се сви. И той се страхуваше, макар и не от продължаването на междусъседската война — с нея щеше да се справи.

Неговият страх беше много по-дълбок от опасността за здравето и живота й. Той се криеше в смазващата неизвестност — защото Кейтлин беше обичала друг мъж, защото другият се беше наслаждавал на онова, което принадлежеше на него. Постоянно си я представяше как лежи в прегръдките на съпруга си — нищо, че човечецът отдавна гниеше в земята. Не преставаше да мисли за детето, на което тя беше дала живот. Райън трябваше да израсне като негов син, а не на някакъв си непознат мъж.

Ако Райън беше негово дете, дали тя щеше да се съгласи да живеят в Колорадо?

— Ако смятах, че опасността наистина е толкова голяма, пръв щях да те посъветвам да държиш детето си далеч оттук. Но съм твърдо убеден, че войната скоро ще свърши и ти обещавам, че лично ще се погрижа да не пламне отново. Никога не бих допуснал да се случи нещо лошо на Райън.

— И как ще го защитиш, Джейк?

Той се опита да говори делово.

— Опасности дебнат навсякъде, Кет. Наистина ли смяташ, че Сейнт Луис е сигурно място за едно дете? Може да го прегази карета. Може да стане жертва на епидемия. Всяка година хиляди хора в градовете умират от холера или едра шарка.

— Във всеки случай няма да стане жертва на отмъстителен каубой, който ще го застреля, защото е решил да уреди поредната сметка в безсмислената гранична война.

Кейтлин най-сетне извади хляба от фурната и изсипа порциите яйца и бекон в две чинии.

— Освен това — добави замислено тя — не става въпрос само за враждата. Ако някога се омъжа повторно… Райън има нужда от добър баща.

— Предполагам, че починалият ти съпруг е бил образец на добродетел — отбеляза саркастично Джейк.

Кейтлин въздъхна.

— Той… Мартин притежаваше качества, които някога си въобразявах, че виждам у теб.

Джейк присви очи.

— Какво те прави толкова сигурна, че няма да съм добър баща на Райън?

Кейтлин го погледна с искрена болка. Потопи се в зелените дълбини на очите му и сърцето й се сви. Райън имаше същите очи… Не биваше да допусне Джейк да го види. Не можеше да поеме този риск.

— Аз… не знам. Райън има нужда от пример. От баща, който ще го научи да различава доброто от злото. Ти… не си достоен гражданин. Не си спазвал законите, особено през последните години.

— И чия е вината, Кет? Доколкото си спомням, твоят баща имаше нещо общо с обявяването ми за човек извън закона.

Кейтлин беше готова да се разплаче. Да, Джейк беше жертва на жестока несправедливост, но това не биваше да повлияе върху решението й.

— Ти сам каза, че си живял със заредено оръжие. Че си… убивал хора за пари.

— Полагам всички усилия да се поправя. Нима не си го забелязала? — Джейк се изсмя подигравателно. — Сега съм образцов гражданин. Даже ме назначиха за помощник-шериф.

— Миналото не може да се изличи само защото са ти окачили звезда на ревера.

— Ти ще ми помогнеш да се променя.

Нали се казва, че истинската жена умее да извади наяве най-добрите страни на мъжа си? Дали Джейк ще се откаже от насилието, ако тя го помоли? Кейтлин стисна зъби и си заповяда да остане силна. Няма да му позволи да срути стените, които четири години беше изграждала и укрепвала около сърцето си.

— Не мога, Джейк… — гласът й пресекна. — Няма връщане назад. Онова, което беше между нас… свърши.

Той не издържа и затвори очи. Болката и безпомощността заплашваха да го надвият.

— Хайде да ядем — помоли тя, готова да се разплаче. — Яйцата ще изстинат.

Когато сложи чиниите на масата, Джейк посегна към ръката й.

— Кет…

В тази тихо произнесена дума бяха вложени всичките му чувства… дълбокото отчаяние, което изпълваше и нея. Той я привлече към себе си и Кейтлин не се възпротиви, тласкана от неведома сила… и от непоносима тъга по страшната загуба.

Джейк я притисна силно и опря брадичка върху главата й.

— Не е свършило, Кет. Няма да позволя да свърши…

Гласът му, тъмен и дрезгав, я развълнува до дън душа. От гърлото й се изтръгна мъчителна въздишка. Усещаше болката и мъката му като свои. Дълбоко в гърдите й се надигна неутолим копнеж да открие отново нежността, която бяха изгубили, магията, която ги свързваше някога. Зарови ръце в косата му в опит да го утеши, но болката стана още по-силна.

— Джейк…

— Не е свършило, Кет.

От очите й потекоха сълзи. Сърцето й беше наранено, съпротивата й бързо отслабваше.

О, Джейк…

Той е прав, каза си тя. Трябваше да бъде честна и да признае, че макар и миналото да не може да се върне, връзката между тях не беше приключила. Невидимата копринена нишка, която ги свързваше, не можеше да бъде скъсана.