Никол Джордан
Прокуденият (11)

10

Кейтлин отмахна един упорит кичур от челото си и се опита да се съсредоточи върху редиците числа. Нямаше никакво желание да проверява счетоводството на ранчото, когато навън беше сияен летен ден. Погледът й отново и отново се насочваше към зелените пасища навън и тя се питаше кога Джейк ще се появи отново, за да наруши спокойствието й.

От празника бяха минали два дни. Два дни от нощта, когато той забрави всяко приличие и нахлу в стаята, и в леглото й, за да й докаже, че все още изпитва нещо към него. Напусна я малко преди разсъмване, за да не го изненадат работниците от ранчото. Оттогава не се беше появявал. Върнън я навести и вчера, и днес сутринта, за да я осведоми за напредъка на мирните преговори. Тя не посмя да развали годежа, макар да знаеше със сигурност, че няма да се омъжи за него. Немислимо беше да люби страстно един мъж и да встъпи в брак по разум с друг. Джейк я бе направил негодна за всеки друг мъж. Проклет да е!

Въпреки всички тези размишления, инатът я накара да скрие истината от Върнън — въпреки молбата и заплахата на Джейк да му разкаже всичко. Нямаше да позволи на този нагъл, безсъвестен тип да й предписва как да живее. Какво като й беше доказал, че между двамата все още съществува силно физическо привличане!

Кейтлин все по-често се питаше докъде ще стигне Джейк в безсрамието си. Очевидно беше решил да я докара до лудост, да я измъчва с неизвестност и да не й разкрива следващите си стъпки.

Снощи го очакваше и почти се разочарова, когато той не се появи. Днес й беше трудно да се съсредоточи. Всеки нерв в тялото й вибрираше в очакване на Джейк.

Беше сигурна, че той няма да закъснее да се появи. Бе взела твърдото решение да не го пуска в дома си: ще зарези всички врати и прозорци и ще застане на пост с пушката. Не искаше скандалното му поведение да разруши почтения й живот и с мъка извоювания й душевен мир.

След кръвопролитията и ужасните страдания в миналото тя копнееше за спокойствие. В прегръдките на Джейк й беше уютно, но това беше измама. Той не й даваше нищо друго, освен болка и мъчителни спомени.

Ако някога не го беше обичала, сега щеше да има сили да отблъсне нахалните му домогвания. Трябваше да забрави какво е означавал някога за нея. Не биваше отново да губи сърцето си, не биваше да рискува спокойното си, сигурно съществуване заради няколко часа тайна страст, колкото и дива да беше.

Кейтлин се оказа права в предположението си, че Джейк ще я посети днес, но се излъга по отношение на часа. Само след половин час тя чу тихо металическо щракване, вдигна изненадано глава и го видя да стои на прага на кабинета й.

— Кажи ми как успяваш да изглеждаш толкова прекрасна в тази скучна, затворена рокля и наведена над домакинските книги? — попита с усмивка той.

— Вън! — Кейтлин скочи и посочи към вратата. — Върви по дяволите, Джейк.

Този тип прекаляваше! Как смееше да идва в дома й посред бял ден!

Джейк направи невинна физиономия.

— Конят ми е вързан на половин миля оттук. Никой не знае, че съм дошъл да те видя.

— Аз обаче знам — и няма да го допусна! Нямаш право да влизаш в този дом.

— Все още не си казала на Уайтфийлд, че не искаш да се омъжиш за него, нали? — гласът му прозвуча хладно и делово. — Учителят продължава да вярва, че ще станеш негова жена.

— Абсолютно си прав — отговори сърдито Кейтлин. — Още не съм казала на Върнън, защото самата аз не съм решила как да постъпя.

— Не ти подхожда да разиграваш мъжете по такъв начин, Кет.

— Никого не разигравам!

— Горкият човек. Иди и му кажи, че няма да му станеш жена. По-добре е веднага да го освободиш от мъченията.

— Дяволите да те вземат, Джейк! Няма да ти позволя да ръководиш живота ми!

Той я изгледа изпитателно и скръсти ръце под гърдите.

— Предупреждавам те, Кет. Ако не му кажеш ти, ще му кажа аз.

Наистина ли беше способен на такава подлост?

— Какво ли ще каже Уайтфийлд, ако разбере какво се е случило между нас миналата нощ? — попита замислено той.

— Няма да посмееш!

— О, разбира се, че ще посмея, Кет — режещият тон в гласа му беше недвусмислен. — Веднага щом се сбогувам с теб, ще намина да го видя. Ще му разкажа всичко за онази нощ. Как пъшкаше, стенеше и хлипаше. Дори неведнъж… а четири пъти едно след друго.

Кейтлин го гледаше с искрящи от гняв очи. Той очевидно беше твърдо решен да пречупи волята й.

— Какво всъщност искаш от мен, Джейк?

Погледът му моментално омекна.

— Какво искам ли, миличка? Всичко, което можеш да ми дадеш.

— Нямам какво да ти дам.

— Вече ти казах, че съм готов да узаконим връзката си.

— Няма да се омъжа за теб, Джейк. Трябва да мисля за сина си.

Той вдигна рамене.

— Решението е твое. Все едно женени ли сме, или не, ти ми принадлежиш.

Кейтлин беше готова да се разкрещи, но стисна зъби и не отговори на дръзката му забележка. Джейк я наблюдаваше изпитателно.

— Искам онова, което ми даде през нощта, Кет. Винаги когато те пожелая. Искам да спя с теб по всяко време, щом ми се доще. Искам те гореща и страстна.

Този човек говори сериозно, проумя с ужас Кейтлин. Не само иска да я ядоса.

— А ако не го получиш? Ще раздрънкаш за случилото се на целия град, така ли?

— Да. Неизбежно е.

— Няма да ти позволя да ме шантажираш.

— Тогава го приеми като сделка. Ти искаш аз да си мълча, а аз искам ти да се любиш с мен.

Ясно. Той е движен само от плътските си желания. Вманиачен тиран, който се подчинява единствено на примитивния си нагон. На мъжката потребност да се изяви като покорител. Джейк не я обича. Иска само тялото й.

Кейтлин издиша дълбоко, за да се успокои.

— Аз съм почтена жена, Джейк. Опитвам се да изградя почтен живот за сина си.

— Нямам никакво намерение да променя това положение.

— О, така ли? И как ще криеш връзката ни, като постоянно се промъкваш в къщата ми? Скоро целият град ще заговори за нас. Всички ще знаят, че сме любовници.

— Ние сме любовници. Ти си моята жена и е време да свикнеш с тази мисъл.

— Не съм ти жена!

Джейк с мъка сдържа усмивката си. Неговата дива котка ставаше прекрасна, когато се разгневеше: сините очи изпускаха искри, бузите се оцветяваха в розово, гърдите й се вълнуваха. Съвсем ясно си спомняше вкуса на твърдите потъмнели зърна на гърдите й… как увиваше около кръста му дългите си, стройни крака и го всмукваше в себе си…

През цялото време беше изпълнен с желание, но изчака по-дълго, отколкото си беше намислил, докато я види отново. Почти два дни устояваше на дивия порив да я усети отново под себе си, да я милва, да я люби.

Край на чакането.

Той влезе в стаята.

Кейтлин забеляза пламенния, решителен поглед и разбра, че няма да се измъкне. Той ще я вземе, със или без нейното съгласие. При тази мисъл между бедрата й запърха желание. Въпреки това отстъпи крачка назад и вдигна отбранително ръце.

— Няма да стане, Джейк. Вече ти казах, че не искам да забременея.

Той извади от джоба на жакета си малко пакетче и го вдигна.

— Набавих, каквото трябва.

Сърцето й спря да бие.

— Ела, Кет, ще ти покажа как да използваш гъбичката.

Изнервена, тя направи още една крачка назад.

— Такива неща използват само курвите.

В зелените очи блесна смях.

— Може би, но са практични. Имаш ли уиски?

— Не — отвърна рязко тя. — След смъртта на баща ми изхвърлих всички бутилки.

— Когато живееш с пияница, бързо развиваш отвращение към алкохола. Все едно! Аз донесох.

Джейк извади от джоба си сребърно флаконче, напои гъбичката с уиски и я сложи върху плота на писалището. Кейтлин го наблюдаваше ужасено.

Ароматът на уиски я удари в носа, но не това й отне дъха. Джейк впи поглед в лицето й. Тя се бе заклела този път да остане твърда, да устои на опитите му да я люби. Сега обаче се чувстваше като парализирана. Не се помръдна, когато той мина от другата страна на писалището.

Без да каже дума, той затвори сметководната книга и я избута към другия край заедно с останалите документи.

Кейтлин навлажни пресъхналите си устни.

— Джейк… посред бял ден…

Ленивата му усмивка беше безкрайно чувствена.

— Най-доброто време да правим любов е следобедът… и ранното утро… и вечерният здрач… или среднощ… С теб винаги е прекрасно, мое диво коте!

Той сложи ръка на кръста й, привлече я към себе си и я целуна. Дръзко, но много нежно нападение. Кейтлин веднага усети натиска му. Силата на мъжкия му глад й отне дъха и пречупи съпротивата й.

Той я притисна към себе си, раздвижи бедро между нейните… и коленете й омекнаха като пудинг. Завладяна от горещината и еротиката му, Кейтлин се облегна на него. Той изръмжа доволно и я сложи да седне на писалището.

— Това е почти толкова добро като леглото.

— Джейк…

— Тихо, Кет. Цял ден не мога да мисля за нищо друго. Представях си как ще вдигна полите ти… ето така… — той изпълни заканата си започна да опипва бельото й.

— Джейк, не!

Кейтлин посегна към раменете му, за да го отблъсне, или поне да направи опит за съпротива. Джейк плъзна пръсти между бедрата й и намери отвора на бельото. Кейтлин изохка, когато пръстът му се мушна в горещата, влажна плът на женствеността й. Поиска да протестира, но се отказа. Той я замилва нежно и по тялото й се понесоха тръпки.

— Легни, Кет — заповяда той. — Аз ще направя всичко, каквото трябва.

Той вдигна краката й, принуди я да легне на писалището и да се опре на лакти, после вдигна полите й до талията. Свали бельото й и тя извика тихо.

— Джейк, това е… неприлично!

— Разбира се. Но ти харесва. Отпусни се и се остави в ръцете ми. Ще бъде прекрасно, повярвай ми.

Кейтлин се разтрепери. Мазолестите му ръце се разходиха по бедрата й. Тя затаи дъх, когато Джейк се наведе от нея, за да вкуси аромата на женствеността й. За нейно разочарование той целуна вътрешната страна на бедрата й, взе напоената с уиски гъбичка и внимателно я вкара във влагалището.

Кейтлин изохка.

— Боли ли?

— Не… само малко пари.

— Ей сега ще престане — пръстите му внимателно опипваха малката издутина, източник на насладата.

Кейтлин простена. Искаше повече, не само нежни милувки. Ала Джейк не бързаше. Описваше бавни кръгови движения върху пулсиращата й плът.

— Не ме измъчвай, Джейк…

— Точно това е намерението ми, котенце.

Той продължи да я милва и да се наслаждава на нарастващата й възбуда.

— Недей, Джейк… моля те… ела при мен…

— Ей сега. Първо ще те вкуся. Трябва да знам дали си достатъчно влажна и готова за мен.

Той се наведе над нея. Езикът му намери чувствителното й място и започна да го облизва. Кейтлин отново изохка и изви хълбоците си в напразен опит да се освободи от милувката. Джейк я принуди да остане неподвижна. Ръцете му се пъхнаха под дупето й и започнаха да го мачкат. Той не бързаше. В представата си вече беше в нея и усещаше тръпките й.

— Сънувах как правя това с теб… гледам те… вкусвам те…

Небръсната му буза драскаше бедрото й, устните му пареха кожата й, пърхащите целувки бяха като буен вихър.

— Джейк, моля те… не мога да го понеса…

Той пое отново сладкия й аромат и езикът му се плъзна по-навътре. Кейтлин се надигна и извика задавено.

— Уискито никога не е имало толкова добър вкус — изпъшка Джейк, полудял от молбите й. Задоволството му растеше. — Много добре, котенце, но не достатъчно. Искам още веднъж да стигнеш до върха за мен. Искам да викаш и да се извиваш. Искам да си изгубиш ума…

Той премести тежестта си, вдигна краката й и ги сложи върху раменете си. Кейтлин изстена високо. Хълбоците й се движеха в ритъма на устните и езика му.

— Да, така е добре. Искам да чувам виковете ти, мила. Искам да чуя колко ти е добре.

Тя усети дрезгавия триумф в гласа му, но не се ядоса. Вече нищо нямаше значение, само това, което Джейк правеше с нея. Тя се вкопчи в косите му. Езикът му я доведе до непоносимо блаженство. Ей сега ще се пръсне, ще се разхвърчат искрите на екстаза…

Джейк внезапно вдигна глава и Кейтлин извика протестиращо.

— Искаш ли ме? — изръмжа той. Тя му отговори само с жален хленч. — Кажи ми — заповяда той.

Очите му святкаха жадно, устата му беше мокра от интимните милувки.

— Да, искам те… моля те… не преставай…

Похотливото му ръмжене отново запали пламъка й. Той се наведе над нея, за да довърши, каквото беше започнал. Отнесе я в замайващите висини на екстаза и се наслади на хълцането й. Държа разтърсващото се от тръпки стройно тяло, без да отделя уста от бедрата й, докато тя риташе и драскаше като дива котка.

Великолепна е, повтаряше си блажено Джейк и продължаваше да я води отново и отново към върха.

Когато възбудата постепенно се уталожи, устата му стана мека и нежна. Кейтлин лежеше със затворени очи и пъшкаше задавено. Езикът й често-често облизваше сухите устни.

Краката й оставаха увити около раменете му. Като усети как Джейк се отдели от нея, миглите й затрепкаха. Опасяваше се, че той ще спре, но той само отвори колана на панталона и го разкопча.

Членът му щръкна срещу нея. Тънката кожа на главичката беше зачервена и опъната до скъсване. Кейтлин го загледа с треперещо очакване. Джейк смръщи красивото си, пламтящо лице и се намести между краката й.

— Отвори се за мен, Кет — заповяда дрезгаво той. — Искам те тясна и гореща, искам мускулите ти да се стегнат около мен. Не мога да чакам повече… — гласът му затрепери. — Толкова съм твърд, че, ако веднага не ме пуснеш в себе си, ще експлодирам.

Наведе се над нея и проникна в женствеността й с едно-единствено мощно движение. Когато горещата, мека плът го обгърна, от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Толкова добре те усещам… Толкова си топла и мека, и тясна…

Кейтлин въздъхна доволно и отпусна глава назад. Ритмичните му движения й носеха неизмерима наслада. Той я измъчи със сладостно забавени тласъци, които я доведоха почти до лудост, но после тялото му се напрегна, скова се и тя разбра, че се мъчи да запази самообладание. Най-после и тя да вземе връх над него. Той не можа да се пребори с напора на желанието. Лицето му се разкриви, здраво стиснатите зъби заскърцаха, жилите на врата му се издуха. Тя се наслади на ускорените тласъци, на натиска на силните бедра, плътта й се разтрепери неудържимо и го обхвана още по-здраво.

Екстазът му по нищо не отстъпваше на нейния. Той се заби в нея с такава сила, че тя изпищя и здраво уви крака около кръста му. От гърдите му се изтръгна дълбок, животински стон и той се пръсна в нея. Кейтлин се сля с него и усети дивите тръпки на освобождаването. На лицето й изгря блажена усмивка.

Джейк се отпусна изтощено върху нея. Дишаше мъчително, тежкото му тяло я притискаше върху твърдия плот на писалището, банелите на корсета се забиваха в меката й плът, но тя не усещаше болка.

— Всичко е наред — пошепна тя, помилва нежно влажната руса коса. Искаше да го утеши, да го успокои след лудостта на страстта, както някога той правеше с нея. Вдъхна аромата на възбудата му, усети трескавите му вдишвания до слепоочието си. Толкова беше приятно да усеща безпомощността му. Той беше опиянен не по-малко от нея.

Много скоро обаче членът му отново започна да набъбва в нея и тя го погледна смаяно. Отново ли щеше да я изпълни?

— Не, Джейк, стига толкова — опита се да го спре тя.

— Никога не получавам достатъчно от теб, котенце.

Думите му я върнаха в действителността. Кейтлин затвори очи, болезнена буца заседна в гърлото й.

— Джейк… това трябва да престане.

А толкова й се искаше да се поддаде на желанието, което отново кълнеше в нея, да се наслади на освобождаването, което само той можеше да й даде.

В гласа й звучеше съжаление, а сериозността й обезпокои Джейк. Не искаше срещата им да свърши така. Трябваше да й даде да разбере, че се лъже.

Той пое дълбоко въздух, за да почерпи нови сили, и я вдигна на ръце. Трябваше да й докаже, че двамата са родени един за друг. Тя му принадлежеше. Законите, които ги обвързваха, бяха много по-стари от законите на цивилизованото общество.

Все още свързан с нея, той се запъти към вратата.

— Къде ме носиш? — извика протестиращо Кейтлин.

— В леглото, къде другаде?

— Джейк! Не чу ли какво ти казах? Аз съм почтена жена! Няма да легна в леглото с теб посред бял ден!

— Нали не искаш работниците ти да ни изненадат тук?

— Не, но…

Устата му затвори нейната с целувка, задуши протеста й, отне й дъха и парализира съпротивата й.