Джон Нанс
Операция „Скайхук“ (19)

Деветнадесета глава

Четвъртък, ден четвърти

Военновъздушна база „Елмъндорф“, Аляска

8:40 сутринта

— Какво е това? — Генерал МакАдамс посочи тъмната отметка върху радарния екран.

— Не съм сигурен, сър — отвърна сержантът. — Записът е от един от радарите на нашата ПВО.

— На мен ми прилича на бързо движеща се цел.

Сержант Джейкъбс, специалист по управление на въздушното движение на самолетите ауакс, който обикновено се занимаваше с това да насочва изтребителите и летящите танкери в правилната посока, приближи към екрана, почеса се по брадата, след което се обърна към човека, който управляваше проектора на течни кристали.

— Пусни го отново, Джим.

Картината отново оживя, тъмната отметка отново се появи, после изчезна и се появи отново в последователно въртящия се лъч на радара.

Джейкъбс се обърна към генерала.

— Сър, от седемте записа това е единственият, на който виждам отметка на неидентифициран бързодвижещ се обект там, където вашият човек се спуска под шестстотин метра. Отметките на всички останали записи показват отражение от реактивния самолет, освен… тук. — Той използва собствената си лазерна показалка, за да освети една точка, значително по на запад в левия край на екрана. — Но това е единственият запис, който го показва, докато е на около трийсет и три метра от водата.

— И всички смятаме, че няма друг конфликтен трафик?

Всички в залата кимнаха, освен подполковник Андерсън.

— Господин генерал, още не сме видели записа на Бреговата охрана.

— Сър — намеси се сержантът, — има още една цел на този запис. Отметката е непостоянна и курсът й е на север, докато вашият самолет лети на изток. Видяхме я и на записите на ауакса. Докато нашият гълфстрийм идва от лявата страна на екрана, този приятел идва отдолу… от юг. Първо се появява ей тук, долу, радарът улавя транспондерът му да писука на хиляда и двеста, излъчва кода за визуален полет и височината му е около шейсет и пет метра. Така. Както казах, това е в дъното на екрана — да не забравяме, че горе е север — и тази точка е на около двайсет мили южно от предполагаемото място на падането на албатроса. Предполагам, че това е отметката на албатроса, ето тук, където виждате това петно. Сигналът е много слаб, но курсът му е на север.

— Не би ли могло да е онзи кораб, за който говорихме? — попита Мак, но се сепна и се поправи: — Разбира се, че не може. Извинете. Глупав въпрос. Танкерът плаваше на юг.

— Тъй вярно, сър, а според сигнала на транспондера на тази цел, тя се движи на север поне със сто мили в час, тъй че сме съвсем сигурни, че не е кораб.

— Но двата курса не се пресичат, нали? — попита Мак с известна тревога. — Курсът на нашия гълфстрийм, който идва отляво пресича или евентуално ще пресече северния курс на целта, която смяташ, че е албатросът, но ще бъдат ли те там по едно и също време?

Мак се бе навел напред, загрижеността му растеше, докато сержантът не поклати глава.

— Съвсем не, сър. Аз наложих съответните им курсове и, съгласно информацията, която имаме от гълфстрийма и записите на полета му, двата самолета се сближават доста, но се разминават на няколко мили.

— Добре.

— Стига, разбира се, албатросът да не е сменил курса си…

— Но бихте забелязали тази промяна, нали така?

Джейкъбс клатеше отрицателно глава.

— Ами, той навярно не е променил курса, но имаме добър сигнал от него само докъм десетина мили от евентуалната точка на сблъскване, а после той очевидно се е спуснал прекалено ниско или нещо се е случило с транспондера му, защото нямаме негова отметка след това. Значи можем само да проектираме полета му по този курс, а по него той се разминава с вашия гълфстрийм с мили.

— Разполагаме ли с радарния запис на Бреговата охрана? — попита Мак.

— Тъй вярно, сър. В момента се зарежда — отвърна сержантът.

Върху екрана отново се появиха компютърно генерирани изображения, този път на плавателни съдове под формата на големи цели, които пълзяха по морските пътища към и от залива Принц Уилям. Джейкъбс направи справка в съпровождащия записа материал, погледа екрана няколко секунди и освети район, южно от Валдес.

— Ето, това пак е приблизително точката на катастрофата, сър, съгласно данните от спасителната операция и тези на техните локатори, коригирана за… мисля, че го наричат го наричат преобладаващи течения. Съвпада напълно с продължения курс на албатроса от предишния запис.

— Колко близко можем да стигнем до времето на евентуалното падане на албатроса? — попита Мак.

Джейкъбс поклати глава.

— Не мога да знам, сър, от данните, с които разполагам.

Мак бе вече на крака, протегна се и посочи екрана.

— Сержант, прегледай този запис на бързи обороти и виж дали има нещо, което трябва да видим. Ние ще се поразтъпчем в коридора.

Мак и Андерсън едва бяха стигнали до машината за кока-кола в дъното на коридора, когато сержантът си подаде главата от вратата.

— Господин генерал? Господа, трябва да видите нещо.

Те се върнаха отново в залата.

— Напомням ви, че това е радар на повърхността — рече сержантът. — Не е като нашите авиационни радари, които наистина не могат да засекат нищо под триста метра височина.

— Давай нататък — отвърна Мак по-нетърпеливо, отколкото бе възнамерявал.

— Да, сър — каза сержантът. — Вижте как целта се появява от южния край на наблюдавания район. Забелязвате ли как се движи на север?

Мак кимна.

— С каква скорост? — попита Андерсън.

— Предполагам с около сто и двайсет — сто и четирийсет мили в час. Системата на Бреговата охрана е такава, че не поставят квадратчета с данните на въздушния трафик. Ето го онзи огромен танкер, на северозапад от целта, на около осем мили в този момент. Можете да видите и още няколко по-големи съда ето тук, в района, към който се е насочил албатросът.

— Окей. Значи смятате, че това е… охо! — възкликна Мак, тъй като от лявата страна на екрана се появи нова цел с двойно по-голяма скорост. Радарната й отметка бе ясно бяло петно, което бързо се сближаваше с движещата се на север отметка на албатроса. — Дайте по-бавно — нареди Мак.

Записът се забави до една четвърт от скоростта си. Радарните отметки на албатроса и гълфстрийма бавно се сближаваха с пробягването на радарния лъч на всеки четири секунди.

— Нашият човек лети без светлини, разбира се — промърмори Андерсън и Мак кимна. — Но нямахме намерение да летим на петнайсет метра над водата или извън нашата зона на контрол.

— Ето го петролният танкер — добави Джейкъбс и го посочи с лазерния си лъч. — Ако продължите курса на гълфстрийма с още пет мили, той ще пресече курса на кораба.

— Какво е това? — попита Мак и светна със своята показалка върху точка на север-североизток от албатроса, но само на косъм разстояние от курса запад-изток на приближаващия гълфстрийм.

— Мисля, че е друг кораб — отвърна Джейкъбс. — Албатросът ще мине западно от него. Вижда ми се достатъчно голям, за да бъде сухотоварен или пътнически кораб.

— Мили боже — възкликна Мак, без да откъсва очи от екрана. — Нашият гълфстрийм ще се размине на косъм с него.

Джейкъбс отново кимаше.

— Сър, погледнете това. Спомняте ли си, че на предишния запис не можахме да проследим албатроса в десетмилния обхват? Вижте го сега тук на осеммилния обхват върху записа на Бреговата охрана. Променя курса си. Ето тук. Видяхте ли? Променя курса си на изток с… двайсет градуса. Това напълно променя уравнението. Той сега се е насочил право към товарния кораб и… точката на пресичане на курсовете на нашия гълфстрийм и албатроса се отмества на изток и… опитвам се да пресметна времето, но и двата самолета ще стигнат до точката на пресичане по едно и също време.

Генерал МакАдамс, подполковник Андерсън и двамата сержанти гледаха като омагьосани как целите се носят една към друга, отметката на албатроса изчезна при няколко кръга на радарния лъч, когато приближаваше неидентифицирания нов кораб, след това се появи ярка на север от кораба по същото време, когато в същата точка се появи и отметката на гълфстрийма.

— Тук гълфстрийма изглежда завива — каза сержантът.

— Издига се. Вече са „отключили“ компютъра и се издигат.

— Добре, албатросът се появява при още две обиколки на лъча, след това сякаш се забавя, отметката става по-слаба и… накрая изчезва, вероятно когато е потънал.

— Пуснете го отново, моля — нареди Мак и лентата бавно се завъртя назад, за да пуснат отново точката на сливане на отметките.

След четвъртото повторение Мак се облегна назад, поклати глава, а мислите му запрепускаха.

— Мамка му!…

— Да.

— По дяволите, Джон, ти каза, че не са били толкова наблизо един до друг.

— Аз… казах ви, онова, което знаех в момента, сър. Това не е същата точка, която Бреговата охрана е отбелязала като място на катастрофата.

Сержант Джейкъбс отново погледна в записките, придружаващи лентата.

— Те също са го забелязали, сър. В тези бележки са посочили коригираните координати. А и не забравяйте, че… ви предупредих, че моите изчисления се базираха на това, че курсовете са непроменени.

Мак им махна с ръка да млъкнат.

— Не се безпокойте, момчета, не искам да обвинявам в нещо когото и да било. Но сега сме изправени пред потенциален проблем.

— Записите не бива да излизат „живи“ оттук, господин генерал — каза Джон Андерсън.

— Не в това е въпросът, Джон. ФАА се опитват да ликвидират онзи пилот, а тук се вижда, че той би могъл да се блъсне не в един, а в два обекта.

— Добре де, какво е търсил толкова ниско, а? — попита Андерсън.

— Той е летял с проклет хидроплан, Джон. С него трябва да летиш ниско, за да виждаш морето. Въпросът е дали има някаква вероятност албатросът да е ударил нашия гълфстрийм.

Изгледаха отново записа, въртяха го напред и назад все към същата точка, докато най-накрая Мак поклати глава.

— Джон, проверен ли бе гълфстрийма за някакви повреди?

— Аз… не знам, господин генерал. Предполагам, че биха открили някакви повреди, след като са направили обичайния си следполетен оглед, а предполагам, че и пилотите биха чули сблъсъка. Когато във въздуха се удари метал о метал, това едва ли може да мине незабелязано.

Мак го погледна и се усмихна.

— Ти ли ще ми кажеш? През 1973-та година, южно от Ханой преживях със своя F-105 страхотен удар — връхлетяха ме парчета от експлодирала ракета „земя-въздух“. Споменът за тази случка още ме плаши тъй, че ми бърка в не знам кои части. — Стана от стола си и погледна отвисоко Андерсън. — Отиваме веднага в хангара. Искам да се осигурят платформи за оглед и осветление.

Джон Андерсън също се изправи.

— Сър, мисля, че най-добре е да уведомим Джо Дейвис какво търсим.

Мак поклати глава.

— Не. Никакви обяснения. — Обърна се към сержанта. — И никаква информация да не изтече към „Юниуейв“, ясно?

— Тъй вярно, сър.

— Добре. И още нещо, сержант Джейкъбс.

— Слушам, сър.

— Много жалко наистина, Бил, за онова случайно изтриване на записа на Бреговата охрана — рече Мак през зъби, като гледаше сержанта в очите.

— Сър?

— Казвам, че… колко жалко, че тъкмо онзи запис, който сме върнали на Бреговата охрана, е бил случайно изтрит. Ясно?

Сержант Джейкъбс примигна, изведнъж осъзнал казаното.

— О, тъй вярно сър. Тъй вярно… много съжалявам.

— Просто обичайна човешка грешка, така мисля — рече Мак, усмихна се уморено на сержанта, който предпазливо му отвърна със същото.

Подполковник Андерсън беше вече в коридора, но Мак се спря на вратата и се обърна към двамината сержанти.

— Това не е срамно, господа. Моля ви, не го забравяйте. Работим по черен проект и има неща, които трябва да сторим в името на националната сигурност.

— Тъй вярно, сър.

— А, Джейкъбс, имам още нещо.

— Сър?

Мак му даде знак да приближи и му нареди нещо на ухото, без другите да могат да чуят, след това козирува за довиждане и настигна Андерсън в коридора.