Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Деуинтър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Desert Song, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
hol_back_girl (2009)
Разпознаване и корекция
Kukumicin (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Констанс О’Баниън. Песента на пустинята

ИК „Бард“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Ани Стаменова

История

  1. — Добавяне

Глава втора

Нейна светлост, херцогинята на Рейвънуърт, бе чула пристигането на каретата и вече очакваше сина си на вратата на салона.

Майкъл се приближи към нея, взря се в лицето й и видя мъката, която струеше от очите й. Стисна в длани ръката й и забеляза колко е студена.

— Майко, какво има, за Бога?

Тя само поклати глава, неспособна да отговори, и той я привлече в прегръдката си. Без да иска, изпусна букета лавандула и неволно го настъпи. Майка му беше жена с необикновено силен дух и сигурно се бе случило нещо ужасно, за да се разстрои така.

— Нещо не е наред с Ариън, нали? — попита Майкъл, боейки се да не чуе най-лошото.

Касиди се притисна към гърдите на сина си с надеждата да почерпи от силата му, за да събере смелост и да му каже какво се бе случило. Най-накрая тя се отдръпна от него и зелените й очи срещнаха погледа му.

— Сестра ти роди момиче и двете са добре.

Очите на херцогинята обаче блестяха от сълзи. Майкъл не си спомняше майка му някога да е плакала.

Касиди се освободи от прегръдката на сина си, но продължи здраво да стиска ръката му. Понечи да заговори, но се разколеба, сякаш не можеше да намери думите. После накъсано произнесе:

— Майкъл, толкова съм, изплашена. Баща ти е изчезнал. Казаха ми, че е бил отвлечен, но не знаят от кого. Министър-председателят се страхува за живота му. Нейно величество — също.

— Казах на Рейли да не отива в тази варварска страна — натъртено додаде лейди Мери. — Знаех си, че от подобна опасна мисия могат да се очакват само неприятности.

Майкъл внимателно придружи майка си до другия край на стаята и я настани в едно кресло. Коленичи пред нея и взе малките й ръце в своите.

— Разкажи ми всичко отначало — подкани я той.

Касиди си пое дълбоко дъх.

— Известно ти е, че баща ти с неохота се съгласи на това пътуване до Египет. Знаеш, че не обича да ходи никъде без мен.

Майкъл се опита да запази самообладание и да не се поддава на страха, който постепенно го обхващаше.

— Да, знам. Получих писмо от него точно след пристигането му в Египет, и след това още едно, две седмици по-късно. Оттогава нямам вести от татко.

Сега, когато вече беше със сина си, Касиди не можеше повече да се преструва на смела и по бузите й бавно потекоха сълзи.

— Предадоха ми бележка, адресирана до мене, която е била открита в стаята му. В нея той пише, че отивал в пустинята да се срещне с човек, който обещал да му помогне да открие хората, снабдяващи бедуините с оръжие. Освен това споменава, че се надява да си дойде преди… Коледа. — Гласът й неочаквано секна.

Майкъл отмести поглед към леля си.

— Когато татко потегляше за Кайро, разбрах, че заминава, само за да беседва с вицекраля за това, кой би могъл да въоръжава и да подстрекава племената по границата. Не се очакваха никакви опасности.

— Всичко звучеше толкова просто, докато се опитваше да ме убеди, че е негово задължение да отиде… — Касиди стана и припряно закрачи към прозореца. — Не знам нито защо баща ти е отишъл сам в пустинята, нито с кого е искал да се срещне. Защо, Рейли, защо? — изплака тя.

Лейди Мери погледна племенницата си с нарастваща загриженост. До този момент Касиди и Рейли бяха живели неразделно.

Майкъл се приближи до майка си и заговори, опитвайки се да скрие собствените си страхове:

— Какво правят властите, за да намерят татко?

Тя направи безпомощен жест.

— Нейно величество ме увери, че са предприели всичко, което могат. Обеща ми, че ако баща ти е жив, ще го намерят.

— А нима трябва да мислим, че е… че е мъртъв?

Касиди преглътна мъчително.

— На британския консул в Кайро са занесли кървава риза, за която сметнали, че е на баща ти. Върху джоба му били избродирани неговите инициали. Изпратиха ми ризата да я идентифицирам. На баща ти е.

В гърлото на Майкъл сякаш заседна буца.

— Знаеш, че татко никога не би постъпил неразумно. Ако е отишъл в пустинята, значи е бил подготвен за всичко, което би могло да се случи. Който и да го е отвлякъл, със сигурност е знаел колко важна личност е татко и не би извършил глупостта да му причини нещо лошо. Имало ли е искания за откуп?

— Не. — В очите на майка му проблесна надежда. — Мислиш ли, че за това са го отвлекли? Ще платим всяка цена, само и само да го върнем!…

Майкъл я целуна по бузата.

— Все още е възможно да получим съобщение, че трябва да платим откуп. Знаеш ли нещо друго? — нежно я подкани той.

— Нищо, освен… — Очите й отново се наляха със сълзи. — Милият, предан Оливър е бил убит от тези чудовища. Бил е… прободен с копие. Той… те… са погребали останките му в пустинята.

В Майкъл се надигна вълна от ярост, но той я сдържа заради майка си. Оливър беше по-скоро член на семейството, отколкото слуга.

— Как изобщо е възможно някой да му мисли злото?

Майка му попи сълзите си.

— Предполагам, че горкият човечец се е опитал да защити баща ти. Нали знаеш, това беше в кръвта му, а и толкова му беше предан…

— Фактът, че не са открили… тялото на татко е окуражаващ. — Майкъл се приближи до прозореца и погледна с невиждащи очи към продавачката на лавандула, застанала долу на улицата. — Няма да намеря покой, докато не намеря онзи, който го е сторил. И Бог да му е на помощ тогава! Татко отиде в Египет, за да съдейства на тези хора. — Той стисна очи и се помъчи да изхвърли тревогата от сърцето си, преди да се обърне към майка си. — Никой ли не е поел отговорността за изчезването на татко?

Тъй като майка му с мъка сдържаше скръбта си, лейди Мери се зае със задачата да му даде още информация:

— Баща ти ми писа, че повечето от племената на бедуините не считат, че принадлежат към някоя нация и че не признават граници. Основната му грижа беше, че ако бедуините се въоръжат, те биха могли да се обединят в една армия, след което в Египет би последвала нова кървава гражданска война. Предполагам, че който и да е отговорен за тези събития, сигурно е виждал в баща ти заплаха за плановете си.

— Да, но кой е той? — увисна във въздуха въпросът на Касиди.

— Някой със сигурност би трябвало да знае, с кого е отишъл да се срещне баща ми в пустинята. Няма ли някое отговорно лице в Кайро? — попита Майкъл.

Касиди поклати глава.

— Изглежда, че няма. Само британският консул е там. Той има ограничена власт и е отговорен единствено пред вицекраля на Египет. От последното писмо, което получих от баща ти, не личеше да е особено впечатлен от този човек.

Очите на Майкъл проблеснаха гневно.

— Все някой трябва да знае нещо. Ще отида в Египет и ще разбера какво става там!

— Точно това исках да направиш, Майкъл — обнадеждено поде Касиди. — Ако баща ти е жив, доведи го у дома. — Долната й устна се разтрепери. — Ако е… мъртъв, върни ми тялото му. Няма да имам и миг покой, докато не открия съпруга си.

Майкъл я притегли в прегръдката си, чувствайки как сълзите й напояват ризата му.

— Ще го намеря, майко, и ще го върна при тебе, вкъщи. Обещавам!

Майка му сякаш изведнъж изгуби всичките си останали сили. Той я вдигна на ръце и я понесе по стълбите, водещи към горния етаж.

— Сега ще си легнеш. Кога за последен път си спала?

— Почти не е мигвала, откакто узна тези новини — намеси се лейди Мери, която го следваше нагоре по стълбите.

Майкъл изкачи последните стъпала носейки Касиди така нежно, сякаш беше бебе. Ако сестра му Ариън беше тук, сигурно щеше да знае как да утеши майка им. А той беше безпомощен пред сълзите и скръбта й.

Наведе очи към майка си. Клепачите й се притвориха и поне за момента тя доби по-спокоен вид.

Мери избърза напред, отвори вратата на спалнята и свали покривката от леглото. Когато Майкъл сложи майка си да легне, тя отвори очи.

— Сине, не бих те карала да отидеш, ако не бях убедена, че си единствения човек, който би успял да намери баща ти. Никой не би го търсил така старателно, както теб. Няма да се откажеш, докато не го откриеш, нали?

— Ще го намеря — увери я отново той.

— Пази се, Майкъл. Не искам нещо да се случи и с теб. Няма да го преживея, ако изгубя и двама ви.

Той нежно целуна майка си.

— Ще се върна и ще доведа татко с мен. И не унивай. Нима нямаше да го знаеш със сърцето си, ако той беше мъртъв?

Тя се усмихна леко.

— Толкова добре ли ни познаваш?

— Винаги съм бил наясно с това, че вас двамата ви свързва необикновено дълбока връзка.

— Той е жив, Майкъл. Чувствам го със сърцето си. Но именно, защото го познавам толкова добре знам, че основната му грижа сме ние, а не неговата собствена безопасност. Напълно в стила му ще бъде да направи нещо, което би вбесило похитителите му.

— Съобщи ли на Ариън за станалото?

— Разбира се. Сестра ти има право да знае. Но й писах да не идва, тъй като още не се е възстановила напълно след раждането.

— Това не би я спряло. Сигурен съм, че тя и Уорик ще дойдат.

— Да — съгласи се Касиди, — навярно скоро ще пристигнат.

Майкъл придърпа един стол и седна до майка си.

— Сега поспи и остави на мен всички грижи.

— Добре — съгласи се тя и уморено затвори очи. — Сега мога да си почина.

Дълго време Майкъл остана загледан в нея. Тя все още бе най-красивата жена, която познаваше. Лицето й беше изненадващо гладко; сребърните нишки в златистата й коса само подсилваха красотата й. Чувстваше болката й и предполагаше колко силно страда тя. Длъжен беше да не разочарова нито нея, нито баща си.

След като се увери, че майка му е заспала, Майкъл тръгна заедно с леля си по коридора.

— След като те видя, тя ще спи цял ден, Майкъл. По никакъв начин не можах да я успокоя, преди да дойде при теб.

— Ще останеш ли с нея, докато се върна?

Лейди Мери промуши ръка под лакътя му и се взря в загриженото му лице.

— Естествено, а и както сам отбеляза, Ариън и Уорик сигурно скоро ще са тук. Можеш спокойно да заминаваш за Египет. Ние ще се погрижим за майка ти.

Докато говореше, лейди Мери забеляза в Майкъл нещо, което й напомни за баща му — същия твърд поглед и същата решителна брадичка. Подобно на Рейли, синът му очевидно не знаеше що е страх и това я безпокоеше.

— Майкъл, не прави нищо необмислено. Фактът, че беше най-добрия в училище с рапирата и пистолета, няма да ти помогне в Египет. Избягвай опасностите, за Бога.

Майкъл целуна бузата на властната малка дама, която цял живот бе обожавал. Умна, хитра и с несъмнен авторитет, тя беше патриарха на лондонското общество и можеше да поеме командването, ако надвиснеше някаква опасност.

— Предполагам, че през следващите седмици майка ми ще отпадне много. Би ли могла да проявиш достатъчно сила и заради нея?

— Разбира се, момчето ми. Все пак ще съм по-спокойна, когато дойдат Ариън и Уорик. Касиди ще има нужда от семейството край себе си. Внучетата я развеселяват, а специално за бебето съм сигурна, че ще отвлече вниманието й за доста дълго време.

Майкъл почувства непривичното боцкане на напиращите сълзи и побърза да извърне глава, за да скрие от леля си своята внезапна слабост.

— Боя се за татко — призна той най-накрая. — Положих всички сили да убедя майка, че той е жив, но и двамата знаем, че може и да е… — Той не успя да произнесе думата.

Проницателната малка женица застана лице в лице с него и поривисто притисна бузата си о неговата.

— Майкъл! Знам как се чувстваш.

— Не трябва да се отпускам така. — Младият мъж изправи рамене и се постара да събере силите си. — Ще ми трябва бистър ум, ако искам да помогна на баща си.

— Забрави опасенията си и направи, каквото е нужно — окуражи го лейди Мери. — Кога тръгваш?

— Сега отивам да наредя на Уилям да опакова багажа ми. След около час тръгвам за Саутхемптън, откъдето ще взема първия кораб за Египет.

Мери стисна ръката му.

— Отново ти напомням, Майкъл — бъди извънредно предпазлив. Мъжете, които са хванали баща ти, са опасни. Не прави нищо необмислено или прибързано. Надявам се скоро да си дойдеш заедно с баща си.

— Не знам колко време ще ми е нужно, лельо Мери, защото няма да си дойда, преди да съм открил татко.

— Нали ще ни пишеш?

— Всеки път, щом имам възможност.

Тя се опита да възвърне самообладанието си и му се усмихна, макар и малко насила.

— Ще те чакам да се появиш на пролетния ми бал, пакостник такъв.

Майкъл я прегърна.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, скъпа лельо.

Очите на лейди Мери блестяха от сълзи, но все пак тя запази спокойствие.

— Не ми се ще да се налага да обяснявам на всички дами, защо те няма на партито. Не ме разочаровай, Майкъл.

— Ще танцувам с теб на бала ти, лельо Мери.