Констанс О’Баниън
Песента на пустинята (22)

Глава двадесет и първа

Майкъл стоеше пред имама в една от стаите на царското семейство. Единственият друг присъстващ беше принц Халдун, застанал от дясната му страна.

Стражът отвори вратата и в стаята влезе Малори, придружена от принцеса Ясмин.

Дъхът на Майкъл секна пред красотата на бялото видение. Воалът сякаш плуваше във въздуха, следвайки стъпките на Малори. Щом застана до него, Майкъл й се усмихна и я хвана за ръката.

Имамът заговори на арабски, така че младоженката не разбра дори и една дума. Веднъж Майкъл й прошепна, че трябва да повтори думите „аиува, на’ам“, които тя произнесе с мъка. Малко по-късно женихът повтори същите думи.

Майкъл стисна ръката на Малори по-силно и тя си помисли, че Бог бе насочил стъпките й към Египет, за да му стане жена.

Церемонията продължаваше. Имамът не спираше с речта си, като рядко се обръщаше към Майкъл или нея.

Майкъл разбираше арабски много добре и се чудеше каква ли би била реакцията на Малори, ако и тя познаваше този език.

„Тази жена ще се подчинява на съпруга си във всичко“ — напевно продължаваше имамът, сложил ръката си върху забулената глава на Малори. Не разбираща нито дума, тя се усмихна сладко на Майкъл.

„Мъжът ще бъде господар на къщата и жената няма да взема решения без негово съгласие.“ Майкъл върна усмивката на Малори. След това имамът се обърна към младоженеца:

— Имате ли пръстен, който да дадете на тази жена, както изисква християнският ви ритуал?

Майкъл свали пръстена си с печат и го подаде на имама, който каза молитва над него и го върна обратно на Майкъл.

Майкъл надяна пръстена върху безименния пръст на Малори, но той й беше толкова голям, че не можеше да се задържи.

— Ще ти подаря по-подходящ, веднага щом се върнем в Англия — прошепна той.

Сякаш омагьосана, Малори погледна към Майкъл. Не така си бе представяла венчавката си. Не бе разбрала нито една дума от казаното от свещеника…

Имамът продължи:

„Този мъж и тази жена ще вървят през живота, събрали заедно сърца и ръце. Тя ще ражда децата му, а той ще се грижи за нея.“

Той се обърна към двамата.

— Е адекум ес-салам варамет Аллах абаракату. И нека над вас да има мир и Божията благословия.

Майкъл тихо й прошепна:

— Свършено е, Малори. Аз съм твой съпруг.

— Да. — Тя все още бе замаяна, защото не се чувстваше омъжена. — Свършено е.

Принц Халдун потупа ръката на Майкъл, като в същото време говореше на Малори:

— Виждате ли как любовта разцъфтява тук, в Камар Гинена? Една стара легенда казва, че ако влюбените се целунат под нашата луна в нощта на сватбата си, ще останат съединени в сърцата си завинаги.

Майкъл вдигна ръката на Малори към устните си, а очите му я погледнаха развеселено.

— Да вярвам ли в легендите?

— Милорд, изглежда, че в тази страна се раждат твърде много… легенди.

Ясмин притисна буза към Малори и прошепна:

— Дано да бъдеш щастлива като мен.

Майкъл хвана жена си под ръка.

— Нали ще ме извините, ако отведа булката. Имаме само една нощ, преди да тръгна.

Халдун прегърна Ясмин и двамата проследиха с поглед младоженците по пътя им към стаята.

— Нещо ги безпокои, но вярвам, че ще открият истинското щастие, стига само да го потърсят. — Той погледна надолу към жена си, чиито очи сияеха от любов. — Аллах ме дари с жена с голямо сърце и мисля, че съм най-щастливия човек.

— Щастието за мен е да те виждам щастлив — отвърна тя, като притисна лице към гърдите му.

— Никога не бих обикнал друга, Ясмин. Сърцето ми е твърде пълно с теб.

— Но ти таиш някакви специални чувства към огненокосата жена на приятеля си — тъжно и примирено промълви жена му.

— Красивите ти очи виждат прекалено много. Ще ти призная, че имаше време, когато се смятах за увлечен по лейди Малори. Сега я почитам единствено като жена на приятеля ми, и това е всичко. Няма причина да ме ревнуваш, от която и да е. Тази вечер ти се заклевам, че няма да си взема друга жена.

Ясмин го погледна в почуда.

— Искрен ли си с мен, Халдун?

— Както баща ми, аз искам само една съпруга в живота си. И това си ти.

Сърцето на красивата египтянка литна от щастие. До този момент тя не бе се надявала да остане единствената му съпруга. Сега той я уверяваше, че нямаше да го дели с други жени. Нямаше да й се налага да лежи будна нощем и да се разкъсва от мъка, защото той се люби с друга.

— Ще се постарая да бъда най-добрата съпруга на света — обеща тя развълнувано.

— През краткото време, откакто сме женени, ти успя да изпълниш живота ми със сладост. Аз наистина съм най-щастливия мъж, повярвай ми.

Мъжът, когото Ясмин бе обичала толкова години, сега изцяло отвръщаше на любовта й. По бузата й се търкулна сълза и Халдун нежно я избърса.

— Тази нощ е за размисъл, Ясмин, защото не знаем какво крие бъдещето.

— Говориш за войната?

— Да, скъпа. Смъртта е черна камила, която спира пред всяка врата.

Тя сложи пръст на устните му, за да го спре.

— Тогава нека направим така, че да забравиш за утрешния ден.

Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята.

— Когато си в леглото ми, не мога да мисля за нищо друго, освен за теб, Ясмин — каза Халдун и разкопча златната игла, която придържаше роклята й.

 

 

За Майкъл и Малори бяха предвидени покоите на принцесата, разположени на приземния етаж. Жилището беше просторно и цялото украсено в бяло. Широка врата водеше към градина, където благоуханни цветя изпълваха въздуха с нежния си аромат.

Майкъл отведе жена си в градината и двамата замълчаха, поглъщайки красотата, която ги обграждаше.

— Приятелят ми се опита да ни убеди, че всеки брак в Камар Гинена е омагьосан, Малори. Да му повярваме ли?

— Звучи като прекрасна приказка.

— Каква си скептичка! Значи не вярваш, че ако се целунем под луната, нашите души ще се свържат завинаги?

Малори копнееше да му каже, че вече му принадлежи, но не посмя. Погледна към кадифеночерното небе, изпъстрено с трепкащи звезди. После погледна наново към Майкъл и й се стори, че звездите се отразяват в очите му.

Той я придърпа в прегръдката си.

— Може би за всеки случай, трябва да проверим на практика теорията за вълшебството?

Тя почувства, че той се забавлява с чувствата й, но сега това беше без значение. Важното беше, че нощта бе тяхна. Защото утре той щеше да замине и можеше да не го види повече!

Майкъл наведе тъмнокосата си глава и докосна сочните й, треперещи устни. Тя леко въздъхна и се притисна по-силно към стегнатото му тяло, а той подхвана лицето й и го повдигна към луната.

— Мисля, че вече съм омагьосан. Ти си красива, лейди Малори Деуинтър.

— Малори Деуинтър? — повтори тя в почуда, затвори очи и остави същината на тези думи да проникне в съзнанието й. Да, тя обичаше този мъж. Сигурно го бе обикнала още когато за първи път се срещнаха на „Иберия“.

Майкъл се усмихна.

— Изглеждаш странно в тези арабски дрехи. Но пък приличаш на ангел с тази пламтяща коса… — Той сякаш замръзна за миг, после нави една дълга къдрица около ръката си и втренчено я загледа.

— Нещо не е ли наред?

Не, той просто си беше спомнил за думите на старата циганка. Какво бе казала тя за някаква жена с коси като пламък? Опита се да си спомни по-точно — не беше ли споменала, че ще се влюби в „жена с коси като пламък“?

— Майкъл? — повтори тя, докато той продължаваше да се взира удивено в нея. — Какво не е наред?

— Просто си спомних нещо, което веднъж някой ми каза. — Той притисна уханната й коса към устните си. — Да, ти си моя ангел.

Взе ръката й и я отведе в спалнята, където отново я притегли към себе си.

— Интересно дали на небето позволяват на жените с огнени коси да стават ангели? — Тя не отговори и той продължи със съкрушителна усмивка: — Не. Нравът, който върви заедно с червената коса, вероятно ще ти попречи да получиш крила.

— И двамата знаем, че не съм ангел.

Той погали бузата й.

— Не бих искал да съм с ангел в леглото. По-скоро бих предпочел темпераментна красавица с огън във вените си. — Майкъл допря устни до челото й. — Имаш ли огън във вените си, Малори? — Въпросът му не търсеше отговор. Той отстъпи крачка назад и съблече ризата си. — Имаме толкова малко време заедно, че не мога да ти дам ухажването, което заслужаваш.

С разтреперани пръсти тя свали воала си и го постави на един стол. Почувства се несигурна и погледна мъжа си очаквателно. Майкъл бавно пристъпи към нея. С уверена ръка разхлаби копринения колан, който придържаше роклята й, и с леко шумолене той се надипли в краката й.

Напоследък бе започнал да си представя Малори, застанала гола пред него, но въпреки това безупречната й красота го свари неподготвен. Като видя свяна в очите й, той загаси свещите една по една и стаята постепенно потъна в абаносовата мекота на мрака.

Майкъл седна на леглото и взе в ръката си хладната й длан. Притегли я към себе си и бавно целуна едната й гърда, а след това — и другата.

Малори леко въздъхна в тъмното. Той я вдигна на ръце, сложи я върху леглото и легна до нея.

— Жалко, че може би имаме само тази нощ, мила.

— Да — отговори му разтреперано тя.

Очите им вече бяха привикнали с мрака. Той прекара пръсти през косата й, като разплете копринените нишки, втъкнати в нея. Жасминовите цветове се посипаха край тях — дъжд от уханни листенца.

В очите на Малори се четеше неувереност и Майкъл прекара пръст по устните й.

— Няма от какво да се боиш, малкото ми. Сливането на телата ни е само още едно потвърждение на брачната церемония. — Устните му докоснаха миглите й, а гласът му стана по плътен. — Ще го направя така, че да ти бъде приятно. — Той бавно придърпа тялото й до своето и почувства как тя се стяга. — Боиш се от мен, нали, Малори?

Тя зарови лице в рамото му.

— Не, не се боя, не и от теб.

Майкъл затвори очи, вкусвайки аромата на коприненото й тяло. Чувстваше, че е принуден да бърза, да посади семето си в нея, но тя щеше за първи път да се люби и той обузда нетърпението си. Само ако имаха повече време, щеше да бъде сигурен, че ще я изпрати в Рейвънуърт с неговото дете.

Малори се чувстваше уязвима, защото едва наскоро бе осъзнала, че го обича и сега й се искаше да излее всичко, което усещаше в сърцето си. Знаеше добре, че любовта е единствено от нейна страна и от това й беше малко тъжно.

Младата жена усети в него същото отчаяние, което бе почувствала, когато за първи път я бе помолил да се омъжи за него. Сега той нетърпеливо плъзна ръката си по тялото й и я притисна още по-силно към себе си.

Очите й се напълниха със сълзи. Ако това щеше да бъде единствената им нощ, тогава тя на всяка цена трябваше да има дете от него! С дързост, каквато самата Малори не бе очаквала от себе си, тя хвана с длани лицето му и притегли устните му към своите.

В гласа й не прозвуча и капка колебание.

— Ако тази нощ е всичко, което имаме, тогава нека оставя отпечатъка си върху тебе така, че да ме помниш.

Потресен от думите й и от силата на желанието, което го разкъсваше целия, Майкъл грубо я притисна с тялото си към леглото, като се мушна между краката й.

— Действаш ми като вино — промърмори той, като я ухапа леко по ухото и накара цялото й тяло да тръпне доволно.

Копринените й ръце настойчиво се обвиха около шията му. Майкъл наведе глава и я целуна нежно, а жаравата, която тлееше в тялото му, се засили. Устните му страстно се впиха в устата й. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за блаженството на мига. Тялото му неистово искаше да опознае Малори и да влее живот в нея.

Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и устните му обиколиха лицето й в разпалващи целувки. Най-накрая тя му предложи треперещите си устни и той ги разтвори с желание.

Всеки стон, който се откъсваше от нея, караше кръвта на Майкъл да шурти все по-гореща във вените му. Все по-трудно той обуздаваше мощния сексуален нагон, които го изгаряше.

И в един миг бавно проникна в нея, като почувства как горещата й плът се стяга около него. Тялото му трепереше от напрежение да запази самоконтрол. Знаеше, че девственото й тяло още не е готово да приеме цялата сила на страстта му.

Малори се притисна още по-плътно към него, щом почувства как той я изпълва и кара сърцето й да пее. Пустинният вятър донесе от градината сладкия аромат на цветята и сред жасминовите цветчета, нападали от косата й, двамата се сляха напълно.

Когато тялото му потрепери и изригна, тя се вкопчи в него. Как й се искаше вечно да го задържи така.

Майкъл целуна очите й, мокри от сълзи.

— Нараних ли те? — попита той и я погали нежно.

— Не. Просто… бях сякаш част от теб. Не знаех, че човек може да бъде толкова близко до някой друг.

Загледа се в нея, като се чудеше, защо чувства тази нежност, защо усеща така пълно сърцето си и защо е заседнала тази проклета буца в гърлото му, която го давеше и му пречеше да й отговори.

Майкъл не беше предполагал, че Малори ще извиква такива емоции в него. Но той не желаеше да се замисля над обзелите го нови чувства, защото на сутринта щеше да се раздели с нея.

Малори се сгуши в ръцете му и в очите й се мярна закачливо огънче.

— Значи това било да правиш любов с една жива легенда? — Тя се усмихна. — Е, Акдар’ем Акраба, сега вярвам, че легендата е повече истина, отколкото измислица.

Майкъл се разсмя силно и почти я задуши в прегръдките си.

— Виждам, че ще бъдеш една изключително нахакана съпруга. Нима няма да ми окажеш честта, която заслужавам като една легенда?

Очите й изведнъж проблеснаха и тя докосна гърдите му с устни.

— О, да, ще ти окажа тази чест, Зеленооки скорпионе. Какво желаеш?

— Теб — прошепна той. — Желая теб.

Малори с готовност прие ласките му и той я взе отново, и отново. С наближаването на утрото любовните им прегръдки ставаха почти отчаяни. Всеки път, когато Майкъл я потърсеше, Малори с желание откликваше на страстта му.

И двамата искаха едно и също нещо, но не знаеха. Той трябваше да посади семето си в нея, за да продължи рода Деуинтър. Тя пък копнееше да забременее от него, за да има за какво да се държи, ако той не се върне.

Майкъл се измъкна от леглото и се вгледа продължително в заспалата Малори. Тази чудна жена го бе дарила с нощ, каквато не бе предполагал, че може да има. Сладостта й го бе докоснала така, както сладостта на никоя друга жена дотогава. Изкуши се да се върне в леглото и да я вземе отново.

Оставил колебанията зад себе си, той се измъкна на пръсти от спалнята и запали свещ в малката дневна. После седна до позлатеното бюро, извади лист хартия от чекмеджето и с решителна ръка започна да пише:

„Скъпа майко,

С това писмо искам да ти представя бившата лейди Малори Станхоуп, която стана моя съпруга. Тя е изключително мила по природа и с чувствителна душа. Приеми я в сърцето си, така както аз я приех, и я направи своя дъщеря. Ако Бог е милостив, тя може би ще роди следващия наследник на Деуинтър. Днес тръгвам с многохилядна армия, надявайки се да спася татко. Ще нося молитвите ти със себе си, защото ще се нуждая от тях, за да издържа следващите няколко дни.

Твой обичащ те син, Майкъл“

Майкъл имаше намерение да предаде писмото на царя и да го помоли то да бъде изпратено на херцогинята.

Взе друг лист хартия и се замисли. Оказа се, че да остави бележка на Малори е по-трудно. Сърцето му бе все така преизпълнено с чувства, които не бе способен да изрази с думи. Безстрастно написа кратка бележка, прегъна листа и го подпря на един свещник, така че Малори със сигурност да го открие.

Майкъл спря за миг пред вратата на спалнята и овладя желанието си да събуди Малори, за да получи благословията й на тръгване. Преметна бурнуса около главата си и тръгна по коридора. Щеше да се зазори след два часа, а дотогава трябваше да са изминали доста път.