Констанс О’Баниън
Песента на пустинята (24)

Глава двадесет и трета

Щом наближиха до вратите на Калдоя, Малори преглътна страха си и придърпа фереджето върху лицето си. Фейзал й хвърли окуражителен поглед.

— Не се безпокойте, милейди. С мен сте в безопасност.

На вратата ги спря як страж. Тъмните му очи гледаха враждебно, а в гласа му се четеше смъртоносно спокойствие. След като Фейзал поговори с него известно време, мъжът неохотно им махна да влизат.

— Милейди, хиляди извинения, но се наложи да кажа на стража, че сте ми жена.

Малори се усмихна.

— Щом това е помогнало да влезем вътре, значи така е трябвало да постъпиш. Добре, че си се сетил да измислиш тази история.

Тъмното лице на Фейзал се смръщи загрижено.

— Не трябваше да ви водя тук, милейди. Пазачът ми каза, че са затегнали охраната на града, защото Калдоя е във война със саварка и джебелия.

— Значи вече е започнало! — изплашено възкликна Малори. — Трябва да побързаме и да открием тъста ми. — Тя погледна подозрително назад към пазача. — Защо смяташ, че той ни пусна да влезем?

— Казах му, че отивам да видя братовчед си, Джабал, а той го познава и затова ни позволи да минем. Имахме късмет, милейди, защото възнамеряват да укрепят града.

За миг Малори се замисли дали не е по-добре да си тръгнат, докато все още могат. Плашеше я мисълта, че бяха затворени в Калдоя като в капан. Бяха успели да влязат в града, но нямаха план как да се измъкнат. Тя пое дълбоко въздух и се обърна към Фейзал:

— Веднага ме заведи при кулата.

— Но, милейди, това не е безопасно. По-добре е да ви оставя в дома на леля ми, докато аз потърся братовчед си.

— Не! — упорито възрази тя. — Ако ще има битка, трябва незабавно да освободим бащата на съпруга ми.

Очите му се разшириха от страх.

— Опасни неща искате от мен. Ако ни разкрият, ще загинем и двамата.

Малори смени подхода.

— Фейзал, в битката, която предстои, приятелите ти и семейството ти от Камар Гинена ще тръгнат срещу шейх Сиди. Ако успеем да освободим тъста ми, тогава ще сме се борили с шейха по свой собствен начин. Въпреки че сме само двама, можем да го ударим право в сърцето и да нараним гордостта му.

Очите на Фейзал заблестяха с фанатичен огън.

— Да го направим тогава, милейди.

— Радвам се, че се съгласи.

— Но сега ще ми позволите ли да ви отведа при леля си, докато поговоря с братовчеда?

— Предложението ти ми се вижда разумно, Фейзал. Съгласна съм да остана при леля ти, но само докато поговориш с братовчед си, не по-дълго.

 

 

Майкъл се събуди с натежала глава, която сякаш всеки миг щеше да експлодира. Опита се да стане, но се преви на две от болката, която го проряза.

— Внимателно, Майкъл.

Той премигна, опитвайки се да види в мрака.

— Татко? Това ти ли си… или халюцинирам?

— Напълно истински съм, Майкъл. Ще ми кажеш ли какво, за Бога, правиш тук?

Майкъл преглътна буцата, която бе заседнала на гърлото му, и сграбчи ръката на баща си.

— Слава на Бога, ти си жив!

Рейли притисна мокра кърпа към цицината на главата на сина си.

— Ако на това му казваш живот! Мислиш ли, че можеш да станеш?

— Ще опитам.

Рейли помогна на сина си да се изправи на крака и двамата се вгледаха продължително един в друг. Майкъл забеляза, че баща му е гладко избръснат и добре облечен, което означаваше, че похитителите му не са се отнасяли толкова зле с него. От по-близо обаче се виждаше, че Рейли е остарял и отслабнал, а слепоочията му съвсем са посивели.

След като преодоля шока от това, че вижда сина си облечен като арабин, Рейли огледа лицето му и откри в него една нова зрялост. Но имаше и нещо повече: от Майкъл се излъчваха увереност и сила, а около устните му се забелязваше едва доловима скептична извивка. Очите му вече не танцуваха насмешливо както някога, а бяха проучващи и недоверчиви.

Рейли се зачуди какво се бе случило със сина му, за да бъде сега така променен. Но по-късно щяха да имат време да поговорят.

— Главата боли ли те? — попита той най-накрая.

— Тръпне адски, татко, но не това е най-лошото.

— Кажи ми все пак защо си тук? — В гласа на баща му прозвучаха укорителни нотки.

— Тук съм заради тебе, татко. Един приятел ми помогна да вляза в града, но очевидно са очаквали появата ми и войниците на Сиди ме откриха. Обградиха ни в една тясна уличка. Приятелят ми беше убит, а мене ме удариха по главата.

— Не те питам как си се озовал в Калдоя — строго каза Рейли. — Искам да знам какво правиш в Египет. Сигурен съм, че сега виждаш резултата от недомислените си действия.

Майкъл беше озадачен.

— Трябваше да предположиш, че ще дойда. Не ме ли очакваше?

— Надявах се, че няма да се заплетеш в тази паяжина от интриги. — Рейли накара Майкъл да седне, като продължи да притиска мократа кърпа към главата му. — И определено не очаквах да те видя затворен с мен.

— Както сигурно предполагаш, майка е като обезумяла от изчезването ти. Тя няма да се успокои, докато не се върнеш в Англия.

Изражението на Рейли моментално се смекчи.

— Как е майка ти?

— Без тебе е полужива. Никога не съм я виждал толкова разстроена.

— Кажи какво става у нас, как сте всички? През последните няколко месеца се пазех от лудостта, като мислех за всеки един от вас.

— Ариън роди дъщеря точно преди да тръгна от Англия. Майка ми писа, че двете са добре.

Рейли се усмихна удивено.

— Значи отново съм дядо. Това ми дава още една причина по-бързо да избягам от този ад. Безпокоя се много за майка ти, сине.

— Сигурен съм, че Ариън и Уорик се опитват да поддържат жива надеждата в нея. Освен това при нея е леля Мери. Знаеш я — тя може да помогне на всеки да се вземе в ръце. Няма за какво да се тревожиш, татко.

— Скъпата леля Мери… Тя също ми липсва. — Рейли остави настрана кърпата и огледа цицината на главата на Майкъл. — Предполагам, че ще оживееш… поне докато тъмничарят ни не реши какво ще прави с нас.

— Не се предавай. Имам приятели, които все още могат да ни спасят.

Рейли не изглеждаше особено въодушевен.

— По-вероятно е и те да се окажат затворени като нас.

— Не и тези приятели. Те са силни и находчиви. Знаеш ли нещо за град Камар Гинена или за джебелианите, които живеят там?

— Чувал съм слухове за такъв град някъде в пустинята. Склонен съм да смятам, че е по-скоро измислен, отколкото истински.

— Камар Гинена съществува. Принц Халдун, чийто баща е владетел на града, е мой приятел. Той ми спаси живота и ми помогна да те открия.

— Все още не виждам какво изобщо би могъл да стори той. Стените на Калдоя са много високи и ги пазят добре.

— Онова, което не знаеш, татко, е, че се подготвя война. Много бедуински племена се обединиха, за да помогнат на принц Халдун да изхвърли шейх Сиди Ахмед от Египет. Те са значителна сила. В този момент шейхът се е втурнал право към клопката, която му подготвихме. Ако принцът успее, Сиди може никога да не се върне в Калдоя.

— Откакто съм затворен тук, научих някои неща за отбраната на града. Няма значение с какви сили ще бъде нападната Калдоя, защото никой не може да превземе стените й. И независимо какво си мислиш, Майкъл, Сиди няма да бъде лесно убит. Той се е обградил с армия от телохранители, които с радост ще дадат живота си, за да го защитят. — Изведнъж гласът на Рейли стана тъжен. — Чувал ли си нещо за Оливър?

Майкъл извърна глава, неспособен да погледне баща си в очите.

— Бил е убит в нощта, когато са те отвлекли. Съжалявам, татко.

Дълго време Рейли остана безмълвен.

— Боях се, че е станало така. Не мога да си представя живота без Оливър. Той прекара с мен толкова години, че предугаждаше от какво се нуждая, преди да съм му казал.

— Знам, татко. Ще ни липсва на всички.

Последва мъчителна пауза. Най-накрая Рейли заговори:

— Значи ти ме откри, Майкъл. Мога ли да се надявам, че имаш ясен план как да се измъкнем от тази дупка?

— Не знам какво ще се случи сега, след като и аз съм затворник. Разполагах само с два дни, за да те спася, преди моите хора да нападнат Калдоя.

— Попаднал си в ръцете на истински зъл човек, сине. Той ме държи затворен тук, защото му доставя удоволствие да мисли, че по този начин има някаква власт над Нейно величество.

Майкъл стана и протегна схванатите си крайници.

— Отнасяха ли се зле към тебе?

— Отначало ме държаха в малка килия без светлина и за храна ми подхвърляха само някаква рядка супа. Но след известно време ме доведоха тук и ми позволиха да ползвам дрехите си. Храната, която ми дават сега, макар да не е особено апетитна, може да се яде.

Майкъл за първи път огледа килията. Беше чиста, а каменният под беше застлан с килим. На една дървена греда висеше фенер, който изпускаше мъждива светлина.

Насили се да се усмихне на баща си.

— Може би в Калдоя това се смята за разкош? Все пак бих предпочел най-скромната къщурка в Рейвънуърт.

Рейли неочаквано посърна и седна на тясното легло.

— Поддържах разсъдъка си, като си спомнях всяка къща, всеки поток и дърво в Рейвънуърт. Опитвах се да си представям какво прави майка ти, как я караш ти в Лондон и дали Ариън е родила момче или момиче.

Майкъл седна до баща си.

— Пак ще бъдете заедно с майка и скоро ще можеш да прегърнеш внучката си.

Херцогът искаше да бъде оптимист като сина си, но бе прекарал в това чистилище толкова дълго, че бе изгубил всяка надежда. Най-много съжаляваше, че сега синът му бе затворен заедно с него.

— Майкъл, като си позволил да те хванат, ти си дал на Сиди оръжие срещу мен. Той опита различни методи, за да ме пречупи, но не успя. Сега ще се постарае да го направи, като ме шантажира, че ще отнеме живота ти. И вероятно този път победата ще бъде негова.

— Какво иска този луд от теб, татко?

— Да ме унизи. Нищожните, малките хора се чувстват големи, когато могат да смачкат друг човек под петата си. Аз се превърнах в предизвикателство за него и сега фиксидеята му е да ме чуе как го моля за милост.

— Мисля, че нито един от нас няма да му достави това удоволствие — гневно каза Майкъл.

Рейли погледна преценяващо сина си.

— Променил си се, Майкъл. Доскоро виждах в тебе момчето, а сега виждам истински мъж.

— Да, променил съм се в някои отношения.

— Има нещо ново в теб, което не мога точно да определя.

Майкъл вдигна глава и погледна баща си в очите.

— Откакто дойдох в Египет, ми се наложиш да убивам хора и често пъти се срещах със смъртта лице в лице. Бях готов буквално на всичко, за да те намеря. И няма нищо, което този човек, Сиди, би могъл да ми стори, за да ме уплаши.

— Не бъди толкова сигурен, Майкъл. Никога не си срещал подобен субект. — Рейли продължи настойчиво. — Не му позволявай да те пречупи, Майкъл! Сигурен съм, че той ще опита и ако успее, ще му омръзнеш. А… онези, които са му омръзнали, той убива.

Майкъл се насили да се усмихне.

— Аз съм Деуинтър. Щом не е успял да пречупи теб, няма да смири и мен.

Рейли огледа лицето на Майкъл. Касиди би била горда, ако би могла да види какъв мъж е станал той.

Двамата замълчаха. Накрая Майкъл реши да разведри атмосферата.

— Семейството ни има още един нов член, освен дъщерята на Ариън.

— Така ли? — озадачено го погледна Рейли. — Да не би Мери да е решила да се омъжи отново на нейните години?

— О, не, не е тя. Младоженецът виждаш пред себе си.

— Какво?

— Не ме питай как се случи, защото сам не съм сигурен, че мога всичко да ти обясня.

— Значи — проточи без особен ентусиазъм Рейли, — най-накрая се ожени за Саманта. Винаги съм си мислил, че някой ден ще го направиш.

— Не позна, татко. Не се ожених за нея. Жена ми е една безстрашна малка червенокоска, с която пътувам още от Англия. Мисля, че тя все пак ще ти хареса.

От много време най-голямото желание на Рейли бе да види сина си задомен. Но след като Майкъл един ден щеше да бъде херцог на Рейвънуърт, просто беше задължително да има подходяща съпруга.

— И коя е тази жена, която е успяла да те отклони от нехайния ти начин на живот?

— Лейди Малори Станхоуп.

Рейли се намръщи.

— Станхоуп… Станхоуп… Това име ми звучи познато, но не мога да се сетя.

— Не си имал възможност да се запознаеш с Малори, защото тя е живяла в провинцията през целия си живот.

Рейли погледна подозрително сина си.

— Предполагам, че репутацията й е извън съмнение?

— За това можеш да бъдеш сигурен. Тя дойде в Египет, за да се присъедини към майка си и баща си. Те търсят археологически находки за британските музеи.

— О, да, чувал съм за тях, но не ги познавам лично. — Рейли поклати глава, сякаш се мъчеше да преглътне казаното от Майкъл. — Това беше наистина неочаквано. Горя от нетърпение да се запозная със съпругата ти.

— Така и ще стане. Ще видиш, че Малори е по-различна от всички други жени, които познаваш. — Майкъл неочаквано се усмихна. — Всъщност не е съвсем вярно. Може би прилича малко на Ариън, но е с характер.

Рейли се изкиска.

— Бог да ти е на помощ, тогава, защото ще те командва цял живот. Може би повече прилича на майка ти?

— Не съм сигурен колко дълбоки са чувствата ми към нея — продължи Майкъл, защото не можеше да каже на баща си истинската причина, поради която се бе оженил.

Рейли тупна сина си по гърба.

— Сигурно чувствата ти са силни, иначе не би се оженил за нея. Наблюдавах те, докато говореше за жена си, и видях в очите ти нещо, което не съм забелязвал в тях никога преди. Поздравления, Майкъл! Ще чакам да се запозная със снаха си. — Рейли замълча и изражението му стана мрачно. — Ако изобщо някога се измъкнем от този затвор.

— Имай вяра, татко! Принц Халдун ще превземе града и ще ни освободи. Той няма да се спре, докато не види Сиди мъртъв или прогонен от тази земя.

— Де да имах твоята увереност!

Майкъл не каза нищо, но вече започваха да го глождят съмнения.

Той и баща му бяха в капан. И не можеха да сторят нищо друго, освен да чакат другите да ги освободят.