Пер Вальо
Убийство на 31-я етаж (7)

7

На бюрото в кабинета лежаха списанията, които бе поръчал. Сто четиридесет и четири издания, подредени в четири купчини по тридесет и шест.

Инспектор Йенсен изпи чаша сода бикарбонат и отпусна колана си с още една дупка. Седна на бюрото й започна да чете.

Списанията се различаваха донякъде по формат, брой на страниците и оформление. Част от тях бяха напечатани на гланцирана хартия, други — на обикновена. Сравнението показваше, че явно това определя цената.

Всички имаха цветни корици със снимки на каубои, супермени, членове на кралското семейство, естрадни и телевизионни звезди, прочути политически дейци, деца и животни. Често децата се появяваха редом с животни в различни комбинации — например момиченца с котета или руси момченца с кученца; момченца с много големи песове или пък почти девойки с мънички котенца. Хората на кориците бяха красиви, синеоки, с правилни, приветливи лица. Така изглеждаха дори децата и животните. Когато изучи някои илюстрации под лупа, Йенсен забеляза, че лицата на места са странно безжизнени, като че ли нещо — брадавици, пъпки или синини — е премахнато от снимките.

Инспектор Йенсен четеше списанията като рапорти — бързо, но внимателно, без да прескача друго, освен онова, което бе сигурен, че предварително знае. Не мина много време и забеляза, че познатите пасажи все повече зачестяват.

До единадесет и половина прехвърли седемдесет и две списания — точно половината. Слезе долу в караулното, размени няколко думи с дежурния телефонист и изпи чаша чай в бюфета. Въпреки стоманените врати и дебелите тухлени стени от подземния етаж проникваха дръзки викове и вопли на ужас. На връщане към кабинета си забеляза, че полицаят в зелената ленена униформа чете едно от списанията, които самият току-що бе прегледал. Три други лежаха на рафта под преградата.

Отне му три пъти по-малко време да прегледа останалата половина. В три без двадесет затвори последната гланцирана страница и разгледа последното приветливо лице.

Прокара леко пръсти по бузите си и установи, че кожата под наболата брада е отпусната и повехнала. Не му се спеше особено, а болката, причинена от изпития чай, беше все още твърде силна, за да усети глад.

Смъкна се малко, облакъти лявата си ръка на облегалката на стола и подпря глава на дланта си, загледан в списанията.

Не бе прочел нищо, което да го заинтригува, но и нищо неприятно, тревожно или отблъскващо. Нито пък нещо, което да го зарадва, ядоса, натъжи или изненада. Получи редица сведения, най-вече за коли и разни видни личности, но тази информация едва ли би повлияла на нечие мислене или постъпки. Имаше и критични материали, но насочени почти изключително срещу компрометирани психопати от миналото и много рядко срещу порядките в далечни страни — при това винаги мъгляво и крайно сдържано поднесени.

Дискутираха се и някои въпроси, най-често събития от забавните телевизионни предавания — кога кой изругал, явил се небръснат или разчорлен. Тези въпроси се разискваха в много от списанията, дори на първите страници, в миротворителен дух на търпимост, който ясно показваше, че всички страни имат право. Обикновено тези мнения изглеждаха съвсем близки до ума.

Голяма част от съдържанието се запълваше от приказки, поднесени както подобава с цветни, реалистични илюстрации. Те, както и репортажите, разказваха за хора, жънещи успех в любовта, проспериращи и финансово. Оформлението им не бе съвсем еднакво, но доколкото Йенсен можа да разбере, историите от големите списания с гланцирана хартия не бяха ни повече, ни по-малко сложни от тези в комиксите.

Не му убягна, че списанията са предназначени за различни обществени слоеве, но съдържанието бе винаги едно — превъзнасяха се едни и същи хора, разказваха се едни и същи приказки, макар стилът да варираше донякъде, след общия прочит се създаваше впечатление, че всичко е написано от един човек. Разбира се, тази мисъл бе нелепа.

Малко вероятно изглеждаше някой да се възмути или засегне от материалите, публикувани в тези списания. Наистина журналистите често се занимаваха с някои личности, но високият морал на споменаваните и съвършенството им никога не се поставяха под съмнение. Разбира се, възможно бе някои преуспели личности да са пропуснати или да се говори за тях по-малко, отколкото за други, но подобна констатация, малко вероятна сама по себе си, едва ли би помогнала като отправна точка.

Инспектор Йенсен извади от горния джоб на сакото малкото бяло картонче и написа с изящен почерк: „144 списания. Никакви улики.“

На път за в къщи усети глад и спря до един автомат за закуски. Купи си два сандвича, пакетирани в целофан. Изяде ги, докато шофираше.

Когато пристигна, вече усещаше много силна болка вдясно под лъжичката.

Съблече се в тъмнината, взе чашата и бутилката. Отметна завивките и седна на леглото.