Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mord på 31: a våningen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Пер Валюю. Май Шьовал

Убийство на 31-етаж. Смеещият се полицай

Шведска, I издание

 

Рецензент: Вера Ганчева

Редактори: Антоанета Приматарова-Милчева, Светла Стоилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Димитър Мирчев

Коректори: Евдокия Попова, Сивляна Йорданова

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536629411/5637–364–83

Дадена за набор февруари 1983 г. Подписана за печат май 1983 г.

Излязла от печат юли 1983 г. Формат 84×108/32 Печатни коли 23,50.

Издателски коли 19,75. УИК 20,09 Цена 2,31 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

Ч — 3

Превод:

© Светла Стoилoвa

© Павел Стоянов

 

© Per Wahlöö

Mord på 31:a våningen

© Per Wah1öö, Maj Sjöwall

Den skrattande polisen

История

  1. — Добавяне

23

По пътя за в къщи Йенсен караше, без да бърза. Беше много изморен, но знаеше, че трудно ще заспи. А и нямаше много време до сутринта.

Не срещна нито едно превозно средство в дългия, ярко осветен тунел с бели стени. По на юг се простираше големият индустриален район, тих и пустинен. Алуминиевите цистерни и пластмасовите покриви на фабриките проблясваха на лунната светлина.

На моста го задмина полицейски автобус и скоро след това линейка. Караха с голяма скорост и включени сирени.

Към средата на пътя го спря полицейски кордон. Полицаят със сигналния фенер явно го позна; когато Йенсен смъкна страничното стъкло, той козирува и доложи:

— Катастрофа. Един загинал. Колата препречва шосето. След няколко минути пътят ще бъде разчистен.

Йенсен кимна. Остави прозореца отворен и пронизващо студеният нощен въздух изпълни колата. Докато чакаше, се замисли за транспортните произшествия, които намаляваха от година на година, а в същото време броят на загиналите постоянно се увеличаваше. Специалистите в Министерството на съобщенията отдавна вече бяха разрешили тази статистическа загадка. Намаляването на сблъскванията и материалните щети до известна степен можеше да се обясни с подобрените пътища й засиления контрол над водачите. Но по-важен в случая се оказваше психологическият фактор. Хората бяха станали по-зависими от колите си, караха по-внимателно и се ръководеха повече или по-малко съзнателно от мисълта да не ги загубят. Растящата крива на смъртността при транспортните злополуки се дължеше обаче на това, че повечето катастрофи, завършили със смърт, би трябвало всъщност да се водят като самоубийства. И тук определяща роля се придаваше на психологическия фактор. Хората живееха с колите си, заради колите си и искаха да умрат заедно с тях. Това ставаше ясно от едно проучване, направено преди няколко години. То беше секретно, но висшите полицейски кадри получиха възможността да се запознаят с него.

Автострадата бе разчистена след осем минути. Йенсен вдигна стъклото и потегли. Пътната настилка бе заскрежена и в светлината на фаровете ясно се виждаха следите от гумите на мястото на местопроизшествието. Те не свидетелствуваха за поднасяне на колата или натискане на спирачките, а водеха право към бетонния стълб встрани. По всяка вероятност застраховката нямаше да се плати. Разбира се, както винаги не се изключваше и възможността шофьорът да се е уморил и да е заспал на кормилото.

Инспектор Йенсен изпитваше неясно чувство на неудовлетвореност, като че нещо не беше както трябва. Когато се опита да анализира това усещане, изведнъж под лъжичката го застърга от глад. Паркира колата пред самия блок на третия ред, отиде до автомата за хранителни стоки и като натисна копчето, си взе пакетче диетична млечна супа на прах.

Горе в жилището си свали връхните си дрехи и сакото, закачи ги в коридора и запали лампата. Спусна щорите на прозорците, отиде в кухнята, отмери три децилитра вода, наля ги в една тенджера, после добави съдържанието на пакетчето. Когато сместа се стопли, той я преля в чаена чаша и се върна в стаята, сложи я на нощното шкафче, седна на леглото и развърза обувките си. Часовникът показваше два и петнадесет и в целия блок бе съвсем тихо. Чувството за някаква празнота не го бе напуснало.

Взе от сакото си бележника, светна нощната лампа и загаси другата. Докато отпиваше на малки глътки течността, прегледа бавно и внимателно записките си. Супата беше лепкава и гъста, с блудкав вкус и дъх на мухъл.

Когато изчете всичко, вдигна глава и дълго гледа една от поставените в рамки фотографии от полицейското училище. На снимката се виждаше и той, предпоследен вдясно на задната редица. Стоеше със скръстени на гърдите ръце и леко се усмихваше. Явно бе казал нещо на съседа си в момента, в който фотографът бе щракнал.

След малко стана и отиде в хола. Отвори вратата на гардероба и взе една от бутилките, наредени в дъното на рафта зад униформените фуражки. После донесе от кухнята водна чаша, напълни я почти догоре с алкохол и я постави на шкафчето до супата.

Разгъна списъка с деветте имена и го сложи пред себе си. Разглеждаше го, застанал съвършено неподвижно.

Електрическият стенен часовник в кухнята отмери времето — иззвъня три пъти кратко.

Инспектор Йенсен отгърна нова страница в бележника и написа: „Номер 6, 38-годишен, разведен, отдел «Протокол», преминал към друга дейност.“

Когато отбелязваше адреса, поклати едва забележимо глава.

Нави будилника, загаси светлината и се съблече. Надяна пижамата си и седна в леглото, скрил крака под одеялото. Супата сякаш набъбваше и издуваше стомаха му — имаше чувството, че нещо го притиска отдолу под сърцето.

Взе водната чаша и на два пъти я изпразни. Шестдесетпроцентният алкохол изгори езика му и като огнен стълб потъна надолу през гръкляна.

Легна по гръб в тъмнината с широко отворени очи в очакване на съня.